Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Удовлетворението да работим, както е било предвидено да работим
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Удовлетворението да знаеш какво става
- Пътят към удовлетворението
- Дефиниция на \ христаяяствотб xpucm иянстбото
- Библията
- Лса \ лш * Притчи Новият Завет Псалми Притчи Верен 645 стр. Новият Завет с Псалми
Удовлетворението да работим, както е било предвидено да работим Разбираемо е, че ако Бог ни е направил, за да вършим волята му и да му носим нас- лада (както казва Библията, Откровение 4:11; Колосяни 1:16), ние никога няма да можем да намерим удовлетворение, ако не работим така, както е било предвидено, и не постигаме целта, за която сме били съз- дадени. Това, разбира се, означава да се отказваме от своите пътища и мисли вина- ги, когато те са различни от Божиите. Това 156
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ о воля да бъде, а твоята." Честно казано, за мнозина от нас това звучи като мрачен и плашещо непривлека- телен начин на живот. Ние нямаме нищо против да бъдем уме- рено религиозни - но да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос, както се изразява Павел (2 Коринтяни 10:5), да се съобразяваме с Христос като Господ за всичко, което вършим в живота си, и да приемаме неговото управление във всичко - е, казваме си, само един роден светия би могъл да живее така - и подозираме, че дори и на него такъв живот едва ли би мо- гъл да му харесва. Може би е естествено е да мислим по този начин. Но това показва как несъзна- телно сме си създали една твърде обидна и клеветническа представа за Бога, сякаш той е, ако не тиранин, то поне убиец на всяка радост. Каквото и да мислим за Бога, то, разбира се, не променя факта, че като негови творения ние сме длъжни да му слу- жим. Но да му служим само от чувство за дълг също е незадоволително и дори да ус- пяваме да го правим, това по-скоро би ни накарало да се смятаме за мъченици, би ни създало противното самочувствие от типа „какво добро момче съм си аз". Единственият приемлив и носещ удовлет- ворение начин да служим на Бога е да го 157
Християнството - опиум или истина? п сърце, ум, душа и сила - по-скоро от лю- бов, отколкото по задължение. Но как може да стане това? С достатъчно усилия на волята можеш да
Павел ни казва. Това е смесица от лю- бов и логика. Когато започнем да разбира- ме какво е направил Христос за нас, бла- годарността ще промени не само чувствата ни, но ще има мощно въздействие и върху начина, по който живеем. С преливащо усе- щане за Христовата любов лично към него, Павел казва: „... животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде себе си заради мен (Галатяни 2:20). И още: Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели; и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, кой- то за тях е умрял и е бил възкресен" (2 Коринтяни 5:14-15). Павел винаги е бил, както сам казва (филипяни 3:4-6), религиозно настроен, но не винаги е мислел по този начин. В мла- 158
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ д Бога е средство да трупаш заслуги, и че това е начинът за постигане на спасение. Затова постоянно се стараел да служи на Бога с огромно усърдие и решителност. Но всичко, което успял да постигне по този на- чин - по собствените му думи - било да натрупа куп религиозни дела, които не стрували абсолютно нищо - които били по- малко от нищо в Божиите очи (Филипяни 3:7-8). Те само го направили горд, непрек- лонен и жесток човек (1 Тимотей 1:13; Дея- ния 26:9-11). Промяната дошла, когато открил кой е всъщност Христос, какво е направил той за него и защо изобщо е било нужно да го прави. Той открил, че не само е далеч от религиозния успех, който мислел, че пости- га, но и самият той е окаян, жалък грешник. Неговите предполагаеми заслуги били само грозен боклук; религиозните му упражнения били безполезни; Божият закон, който до- тогава си въобразявал, че спазва, само го осъждал. И тогава открил Христос. Открил кой е той. Този Иисус, когото той бил отхвърлил и преследвал в името на Бога, всъщност бил самият въплътен Бог! Откритието било потресаващо. ,. То разобличило религиозността на Павел
159
Християнството - опиум или истина? т твителна (макар и скрита и неосъзната) съпротива срещу Бога. После открил още нещо за Божия Син и това преобърнало цялата мотивация на не- говия живот. Открил, че още докато е бил враг на този Иисус, той го е обичал лично и добро- волно е умрял за него, за да не трябва Па- вел да загине от Божия гняв. За Павел резултатът бил непресекваща благодарност. Но не само благодарност. Чистата логи- ка му показвала, че ако Христос не бил ум- рял за него, то той трябвало да умре сам. Следователно, той дължал живота, който сега живеел, изцяло на Христос. Този жи- вот вече не бил негов собствен - той при- надлежал на Христос, бил купен с цената на неговата изкупителна смърт (1 Коринтя- ни 6:19-20). Следователно сега трябвало да живее изцяло за Иисус. И Павел добровол- но и с радост заживял по този начин. Само така любовта му към Иисус можела да на- мери удовлетворение. Следващото откритие на Павел било, че когато човек с любов и благодарност под- чини живота си на управлението на Хрис- тос, неговото „иго" всъщност е благо, както казва самият Иисус, и бремето му е леко (Матей 11:28-30). 160
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ Х рец. Той знае как би трябвало да работим. Неговото управление и дисциплина не са тирания, която ни принуждава да живеем неестествено. Напротив, неговият контрол е необходим, за да ни предпази да не се съсипем от постоянното живеене противно на целите, за които сме били създадени. Единственият начин да осъществим истинс- ки себе си е да живеем и да работим така, както сме били предвидени да го правим. Другото откритие, което направил Павел, било, че служенето на Христос носи голяма награда (1 Коринтяни 3:11-15). Разбира се, наградата не е спасението, нито приемане- то от Бога. Награда се получава за свърше- на работа (1 Коринтяни 3:14), докато спасе- нието никога не е резултат от свършена ра- бота - то ни се дава безплатно, като пода- рък (Ефесяни 2:8-10). Наградата, за това, че работим за Хрис- тос, е първо чистата радост и удовлетворе- ние да знаем, че радваме Господа (Матей 25:23). На второ място е удовлетворението, че постигаме нещо стойностно, нещо, кое- то има вечно значение (1 Коринтяни 3:14; 1 Петр. 5:4). И трето, това е откритието, че сме развили потенциала си да вършим по- велики и по-значими неща (Лука 19:16-17). Ако Павел е имал мото, мисля, че то е било такова: „Животът за мен е Христос" (Филипяни 1:21). И когато е дошло времето 161
Християнството - опиум или истина? д Нищо друго освен удовлетворение (2 Тимо- тей 4:6-8). Разбира се, ние може да се изкушаваме да мислим, че Павел е такъв светия, че не- говият опит няма нищо общо с нашия. Но това не е така. Той сам ни казва, че Бог е определил неговото обръщане като модел за всички останали (1 Тимотей 1:16). Удовлетворението да знаеш какво става Да не знаеш какво става може да бъде много отчайващо. Да си принуден да рабо- тиш за някакъв план, без да ти се каже ка- къв точно е той; да се очаква от теб да се бориш и да се жертваш за него, без дори да знаеш дали планът успява или не, дали жертвите в крайна сметка ще бъдат оправ- дани, или цялото начинание ще свърши с провал или дори с трагедия - това е мъчи- телен и незадоволителен начин да продъл- жаваме напред. За нещастие точно така живеят, работят и умират много хора. При по-малките пла- нове и проекти в живота, при своите собс- твени планове и амбиции те правилно се опитват да определят целите си, преценя- ват шансовете си за успех, решават дали евентуалният успех би си струвал усилията за постигането му. 162
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ Н ето лежи отвъд него, за това, дали ще се окаже, че трудът и жертвите в този живот са имали смисъл за някаква вечна цел, или целият живот ще свърши с вечна катастро- фа - за това те имат само най-мъгляви представи и най-несигурни надежди. Някои дори предполагат, че на нас ни е било оп- ределено да живеем в несигурност, че това е вярата - да живееш смело в несигурност. Но, разбира се, вярата, в библейския сми- съл на думата, е точно обратното на неси- гурността. „Вярата, казва Библията (Римля- ни 10:17), идва от онова, което слушаме, а онова, което слушаме, е от проповядването на Христос". С други думи, вярата е нашият отклик на онова, което ни казва Бог. А ако Бог ни казва нещо, ние можем да бъдем всичко друго, но не и несигурни в него. Когато слу- шаме Христос, той прогонва всякаква неси- гурност. В него ние откриваме не само Този, чрез когото е направено всичко, но Този, за ко- гото е направено всичко (Колосяни 1:16). Той ще наследи всичко; огромните придо- бивки от историята ще бъдат негови; той е целта на всичко (Евреи 1:2). Нещо повече, той не ни държи на тъмно относно своите планове, както лично за нас, така и за све- та като цяло. Тъй като ние сме ограничени същества, очевидно много неща за идния 163
Християнството - опиум или истина? с в сегашното си състояние не можем да ги разберем. Но доста много ни е казано, с достатъчна сигурност, за да удовлетвори вярата ни и да изпълни живота ни със сми- съл и цел. „Не ви наричам вече слуги, защото слу- гата не знае какво върши Господарят му а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец" (Йоан 15:15). Затова ни се казва, че Иисус, който си е отишъл от нас чрез възнесението, ще се върне отново. „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:2-3). Това ни дава сигурна и непок- латима надежда за възкресението при Вто- рото идване на Христос, което е утеха и на- сърчение за нас (1 Солунци 4:13-18). Смъртта не е последната дума; тя няма да има крайната победа (1 Коринтяни 15:54- 58). Тя не свежда живота до нищо и следо- вателно не го прави безсмислен. Христос ще дойде отново; мараната - арамейският израз „Господ ще дойде" (1 Коринтяни 15:22) - е обединяващият лозунг на всички християни. Междувременно, докато настъпи това ве- лико събитие, на отделния вярващ е казано 164
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ к смъртта. Както човек, работил дълго време далеч от родината си, след като свърши ра- ботата, се прибира у дома, така и вярващи- ят при смъртта си отива да бъде с Христос (Лука 23:43; Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:6- 8), да бъде у дома при Господа. Това е изключителна утеха за отделния човек. Но колкото и да е прекрасно, Бог е предвидил нещо много повече от това да ни спаси и да ни направи съвършени хора. Христос ни казва, че цялото творение ще бъде възстановено. Природата няма да ос- тане завинаги окована в скръбта на пре- ходността и тлението. „Самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божи- ите деца" (Римляни 8:18-21). Какво точно ще означава това на практика, не знаем и не- съмнено не бихме могли да разберем в се- гашното си ограничено състояние. Но това няма значение. Въплъщението и телесното възкресение на Господ Иисус означават, че материята е принципно добра, че светът на природата не е илюзия, не е безсмислен цикъл, от който, ако сме мъдри, ще се опит- ваме да избягаме. Материалният свят е чудесна идея на са- мия Бог. Този свят е временно увреден от бунта на интелигентните и морално отго- ворни същества срещу Твореца. Но това състояние няма да трае вечно. Самото тво- 165
Християнството - опиум или истина? р лята на Твореца (Колосяни 1:20). Материя- та в крайна сметка ще функционира съвър- шено за слава на Бога. Следователно в историята има цел - може да е скрита, но я има. Човешките уси- лия в крайна сметка не са напразни. Възк- ресението на Христос е описано като пър- вия плод на една жетва. Жетвата ще включва възкресението на всички помире- ни с Бога хора. Ако сме вярващи, това ще ни дава увереност да живеем и да работим с всички сили. Защото знаем, че онова, ко- ето правим, не е безсмислено (1 Коринтя- ни 15:58). Оттук идва удовлетворението. Нека никой не казва, че това е бягство от действителността. То предполага, че вся- ко решение, всяко действие тук, в този жи- вот, има вечно значение. За християнина в това се съдържа обещанието и на сегаш- ния, и на идещия живот (1 Тимотей 4:8). За невярващия накрая ще се окаже, че този живот за жалост е бил твърде важен (Йоан 3:36; Откровение 21:8; Матей 12:36-37). Пътят към удовлетворението Щом съществува духовно удовлетворе- ние, как тогава можем да го получим? Всичко дотук би било излишно, ако накрая не стигнем до този личен практически въп- рос. 166
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ О в Господ Иисус Христос и ще се спасиш", казва Писанието (Деяния 16:30-31). Но точ- но простотата му може да се окаже мъчи- телна трудност. Не вярваме ли всички, или поне повечето от нас, по някакъв начин в Иисус? По някакъв начин да; но очевидно тази вяра, която действително получава предла- ганото от Иисус удовлетворение, трябва да бъде някак по-дълбока, по-истинска, по- близка и лична от повърхностното общо вярване в Иисус. Истинската вяра, казва Библията (Римля- ни 10:17), идва от слушане на това, което Иисус говори. Не става дума, разбира се, да чуваме гласове от небето, а да слушаме Иисус да ни говори чрез Библията и да позволим чрез неговия Дух словото му да оживее, да стане съзидателна реалност за нас. Точно по тази причина той ни е оста- вил записан разговора, който е имал с една жена точно на тази тема - за получа- ването на духовно удовлетворение. Ето ис- торията. Прочетете я. Прочетете я още вед- нъж. И докато слушате Иисус да говори на една жена преди толкова векове, помолете се той да заговори и на вас, сега, чрез Духа си. И той ще го направи (Йоан 6:37). „И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, ко- 167
Християнството - опиум или истина? е  то Яков даде на сина си Йосиф. Там
беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай ми да пия; за- щото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? За- щото юдеите не общуват със самаряните. Иисус в отговор й каза: Ако знаеше Бо- жия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синове- те му, и добитъкът му? Иисус в отговор й каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, коя- то Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще ста- не в него извор на вода, която извира за вечен живот. Жената Му каза: Господи- не, дай ми тази вода, за да не ожадня- вам и да не извървявам толкова път до- тук, за да изваждам. Иисус й каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Исус й 168
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ к  аза: Добре каза, че нямаш мъж; защо-
то петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. Жената Му каза: Господине, виж- дам, че Ти си пророк. Нашите бащи вър- ху този хълм са се покланяли, а вие каз- вате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покла- няте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защо- то спасението е от юдеите. Но идва ча- сът, и сега е, когато истинските поклон- ници ще се покланят на Отца с дух и ис- тина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и онези, ко- ито Му се покланят, с дух и истина тряб- ва да се покланят. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нари- ча Христос; Той, когато дойде, ще ни изя- ви всичко. Исус й каза: Аз съм, който разговарям с теб" (Йоан 4:5-26). 169
От същите абтори Дефиниция на \ христаяяствотб xpucm иянстбото
Верен 1о8 стр.
Попитали веднъЖ известния индийски фи- лософ и дърЖавник Махатма Ганди защо не се присъедини към християнската църква. Той отговорил: „Към коя?" Наистина, в световен мащаб съвременното християнство предс- тавлява много объркана и объркваща картина. В течение на историята по християнството са полепнали немалко суеверни добавки като ракообразни Животинки по кор- пуса на кораб и често е трудно да се различи неизменната сър- цевина на християнството. Целта на тази книга е да помогне на читателя да разбере тази сърцевина. ТУК ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ: Фаталният недостатък на сбета
бибмиеки аояятйя Ключови библейски понятия Верен,
 ■Бмтпшяш
Библия
Верен 1435 cmp. Библията - ребизирано изда- ние „Верен" на съвременен бъл- гарски език ползВа като изход- на осноВа пребода фоти- ноВ/СлабейкоВ/НиколоВ. Точ- ността на текста е гарантира- на от изключително подробно- то сравнение с оригиналните текстове и реномирани пребо- ди. Изданието съдърЖа подроб- ни препратки, паралелни паса- >ки, кратък тематичен конкор- данс и прилоЖен атлас с 11 цбетни карти. Новият Завет Лса\лш * Притчи Новият Завет Псалми Притчи Верен
Новият Завет с Псалми и Притчи на съвременен българ- ски език, ревизирано издание „Верен", е с едър шрифт, удобен за четене. Точността на текста е гарантирана от изключи- телно подробното сравнение с оригиналните текс- тобе и реномирани пребоди. Изданието съдърЖа подробни препратки и паралелни пасаЖи. :''882118 881218
Ц 98 /IB. Карл Маркс пише: „Религията е стонът на по- тисканото същество, сърцето на безсърдечния свят ... опиумът за народа." С тези думи Маркс критикува не само лъжливите религии. Самата Библия с не по-малка острота осъжда фалшивата религиозност. Маркс обаче осъжда всякаква вяра в Бога. Дали е бил прав? Дали независимостта от Бога е решението на нашите проблеми - или по- скоро причината за тях? Много мислещи хора срещат трудности, които им пречат да приемат посланието на християнст- вото. Тази книга има за цел да разгледа честно някои от тези трудности и да покаже, че те не са непреодолими. Личната вяра в Христос не е инте- лектуално самоубийство. проф. д-р Дейвид У. Гудинг е магистър на хуманитарните науки, доктор на науките, заслужил професор по старозаве- тен гръцки в кралския университет в Белфаст и член на Кралската ирландска академия. Професор Гудинг активно изнася лекции на библейски теми в много страни. Той е ав- тор на редица академични трудове и библейски коментари. На българския читател е познат с коментара си на Посла- нието към Евреите („Непоклатимото царство", ИК Нов Чо- век) и на Евангелието според Йоан 13-17 гл. („В училището на Христос", ИК ВЕРЕН). проф. д-р Джон К. Ленокс е магистър и доктор на нау- ките, научен сътрудник към Грийн Колидж, Оксфорд, и стар- ши преподавател в института Уитфийлд. Той е автор на ре- дица академични трудове в областта на чистата математи- ка. Популярен лектор по математика и апологетика в много страни. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
значава винаги да казваме: „Не моята
тговорът е самата простота. „Повярвай
