Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Най-добрият подход към проблема за страданието
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Един последен контраст
- Удовлетворението да бъдеш начисто с Бога
- Удовлепгворението да станеш такъв, какъвто си бил предвиден да бъдеш
Н  ай-добрият подход към проблема
за страданието В тези последни глави отделихме много време - според някои може би прекалено - в опит да разгледаме множеството проб- леми, свързани със страданието. Но най- добрият подход не е най-напред да се опи- таме сами да разрешим всичките си проб- леми и след това да дойдем при Създателя и да положим вярата си в него. По-добре е първо да дойдем и да положим вярата си в своя Създател и после да го оставим да ни помогне да размишляваме над проблемите си. В една полезна метафора Библията ни казва, че ние всички сме като овце, които се нуждаят от пастир. И нашият Създател ни е дал великия и добър Пастир, който е пожертвал живота си за овцете. Сега, въз- кръснал от мъртвите, той гарантира на всички свои овце вечна сигурност, която изобщо не може да се сравни с няколкото кратки години земен живот (Йоан 10). Той знае как да помаже с миро с главите ни, да ни води през долината на мрачната сян- ка без страх от зло и да ни отведе накрая да живеем завинаги в дома на Господа (Псалм 23). Междувременно, като се дър- жим близо до него, ще намерим покой за сърцата си и облекчение за скърбите си дори ако трябва да чакаме дълго, докато 138
6. Проблемът болка п проблеми. Един последен контраст Вече няколко пъти посочихме, че атеиз- мът не може да предложи никаква надеж- да. Но положението на атеиста е дори още по-лошо. Неговият отказ или неспособност да повярва в Бога не означават, че Бог не съществува. Атеистът вярва, че смъртта слага край на всичко за отделната личност и че няма живот след смъртта. Но негова- та вяра не прави нещата такива. Смъртта не означава изчезване. След смъртта идва съдът (Евреи 9:27-28). Христос е умрял, за да могат всички, които се покаят и вярват, да бъдат спасени и да влязат в Божието небе. Но той не е умрял ненужно. Да умреш неспасен не е краят на страданието - това е началото на вечната мъка да бъдеш зави- наги отделен от присъствието на Бога. Са- моубийството със сигурност не е отговор на страданието. За невярващия смъртта, по думите на Христос, е вратата към вечната болка (Лука 16:19-31). Поради естеството на нещата не би могло да бъде другояче. За вярващия, напротив, страданието, каквото и да е то, никога не е просто раз- рушително. Както видяхме, то е едно от средствата, които Бог използва, за да мо- гат онези, които са станали негови деца, да израстват към нравствената и духовна зря- 139
Християнството - опиум или истина? л 12:1-13; Яков 1:2-4; 1 Петр. 1:6-7). Няма нуж- да да се преструваме, че вярващите се радват на страданието. Но те се учат да възприемат отношението на християнския апостол Павел: „Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. За- щото нашата временна лека скръб прои- звежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни" (2 Коринтяни 4:16-18). Нещо повече, за едно Божие дете физи- ческата смърт изглежда по друг начин. Вяр- ващите не се радват на процеса на умира- не и не е нужно да се преструват, че е така. Но те не се страхуват от самата смърт, нито от това, към което тя води. За тях Христос е разчупил страха от смъртта (Евреи 2:14-15); за тях да се отделят от тя- лото означава да бъдат у дома при Госпо- да (2 Коринтяни 5:1-8). Затова вярващият е в положение, в кое- то най-добре може да осъзнае истинските ценности в живота и да действа според тях. В този свят има някои ценности, които са много по-важни дори от физическия живот. Най-великата от тях е верността към Исти- 140
6. Проблемът болка н Светия Дух и към всички нравствени и ду- ховни следствия, които произтичат от това. Точно човекът, който вярва, че след физи- ческата смърт няма нищо, ще бъде изкушен да направи компромис с истината, за да се вкопчи в живота. Бележки
1 The Mind of God, London: Simon & Schuster, 1992, p. 232. 2 Информацията е взета от Hugh Ross, "Earth, the Place for Life," The Creator and the Cosmos, Colorado Springs: Navpress, pp. 131-134. 3 Например, за да съществуват светлината и топ- лината, необходими за живота, планетата трябва да обикаля около звезда (нашето слънце е звезда), но не трябва да е нито прекалено близо до звездата (иначе ще бъде прекалено горещо, за да оцелее чо- вешкият живот), нито прекалено далеч от звездата (иначе ще бъде прекалено студено). Скоростта на всекидневното въртене около оста не трябва да бъде нито прекалено висока (иначе това би генери- рало унищожителни ветрове, както на Юпитер), нито твърде ниска (иначе температурата на нощната страна ще падне прекалено, а през деня ще става прекалено горещо). Астрофизикът Хю Рос (вж. бел. 2 стр. 138-145) изброява 33 такива примера за точ- ността, с която нашата планета е трябвало да бъде проектирана с цел да поддържа човешкия живот. 4 Това е твърде различно от нищожния прогрес, който предлага Дарвиновата еволюция - от прото- зоон посредством несъзнателни, безцелни промени, до живот, обречен на пълна забрава! 141
В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ Търсенето на удовлетворение Всички копнеем за удовлетворение. Така сме устроени. Физическият апетит, естетическият вкус, моралната преценка, любовта - всички те еднакво викат за удовлетворение. Често го получаваме, но и често не го получаваме. И когато не го получим, се чув- стваме разочаровани, измамени, изоставе- ни. Не можем да се примирим с идеята, че животът няма смисъл. Разумът не приема да се подиграват с него по такъв начин. Нито пък въображението ни се съгласява постоянно да разбиват илюзиите му. Наука- та разкрива навсякъде свидетелства за съзнателна конструкция и цел. Въображе- нието може да си представи колко прек- 143
Християнството - опиум или истина? р хората се държаха разумно и животът вър- веше така, както изглежда, че е бил плани- ран. Тогава защо не е така? Защо хората толкова често се държат
Рано или късно ще се обърнем към рели- гията. Разбира се, знаем - или поне пред- полагаме, че знаем - какво ще ни каже тя. Тя ще ни каже, че основният ни проблем е грехът. 144
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ Т себе си едва ли ще ни помогне много. Все едно да кажеш на човек, болен от рак, че основният му проблем е болестта. Всички знаем, че сме грешници. Въпро- сът е как да променим, да изкореним проб- лема, да спрем нравственото загниване, което заплашва да изяде щастието ни и да ни ограби всякакво удовлетворение. Отново знаем - или поне си мислим, че знаем - какво ще ни предпише религията: старай се по-усърдно да бъдеш добър; бъди по-мил, по-малко егоистичен, по-чист; моли се, отричай се от себе си, дисциплинирай себе си. Все горчиви лекарства. Но ако жи- вотът изобщо си струва, си струва да пог- леднем сериозно на тях. И така, опитваме се да приемем религи- ята на сериозно и да съблюдаваме стрикт- но, може би дори педантично, религиозни- те си задължения. Колкото и да е странно, това също не ви- наги ни удовлетворява. И причината вероя- тно е, че просто изпълняваме онова, което предполагаме, че ни казва религията, без да се спрем достатъчно дълго, за да се вслушаме в думите на Иисус и лично да чуем какво точно казва той. Той със сигур- ност може да ни даде удовлетворение - дълбоко, трайно удовлетворение, извор на жива вода, който да блика в нас, както са- мият той го описва (Йоан 4:13-14) - такъв, че когато го получим веднъж, никога пове- 145
Християнството - опиум или истина? ч за да го получим, първо трябва да приемем неговата диагноза за нашия проблем и след това неговото лечение. И двете са по- радикални, отколкото може би сме си пред- ставяли. Удовлетворението да бъдеш начисто с Бога Главното неудовлетворение, което лежи в основата на всяко друго неудовлетворе- ние на човешкото сърце, произтича от това, че нашите грехове са престъпление спрямо Всемогъщия Бог, нашия Създател. Те посто- янно се противопоставят на неговите зако- ни и предизвикват неговия гняв (Римляни 1:18; 2:1-3; 3:19). Затова той ни отнема оно- ва усещане за мир с Бога, без което никое Божие създание не може да се чувства ис- тински спокойно и истински задоволено. От това следва, че първата ни стъпка към удовлетворението трябва да бъде да се помирим с Бога. Изискванията на Божия свят закон трябва да бъдат съвършено из- пълнени. Той трябва да бъде напълно удов- летворен, че справедливостта е възтържес- твувала, и че никога повече няма да тряб- ва да насочи светия си гняв срещу хората. От наша страна, чувството, че сме прие- ти от Бога, трябва да бъде пълно, без ре- зерви или несигурност. Иначе помирението не е истинско помирение. 146
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ З разказва историята (2 Царе 13:23-18:33) на едно помирение на човешко ниво, което не е било пълно и безрезервно и затова е било незадоволително. Авесалом, синът на цар Давид, убива своя полубрат Амнон и в страха си от спра- ведливостта на царя избягва от страната. Няколко години по-късно приятелите на Да- вид го убеждават да пренебрегне престъп- лението и да позволи на Авесалом да се завърне от изгнание. Царят обаче не смята едно такова решение за съвсем справедли- во и затова се опитва да направи компро- мис. На Авесалом е позволено да се вър- не, но не му е позволено да влиза в при- съствието на царя - или „да вижда лицето на царя", какъвто е еврейският израз (2 Царе 14:24, 28). Едно такова половинчато помирение обаче изобщо не е истинско по- мирение. В този случай то води само до по- големи преструвки, отчуждение и в крайна сметка трагедия. Но като щастлив контраст с този случай, когато Христос ни помирява с Бога, Бог ни приема и ни приветства без резерви. Ние можем да влезем в Божието присъствие по всяко време (Римляни 5:2; Ефесяни 2:18). Не е необходимо да чакаме, докато умрем, за да открием дали ще бъдем допуснати в присъствието му, или не. Можем да дойдем веднага, уверени, че Божият гняв срещу нас е останал в миналото (Евреи 10:19-22) 147
Християнството - опиум или истина? и дане или отхвърляне в бъдеще (Евреи 10:14- 18; 1 Йоан. 4:17-19). Божията любов прогон- ва страха; Божието присъствие става наш дом. Но условията са строги. От наша страна трябва да има радикал- но покаяние пред Бога и вяра само в оно- ва, което Христос е направил за нас - в нищо и никого другиго (Римляни 5:9; 8:1; Йоан 5:24). Истинското покаяние не е прос- то признаване, че неща като гордостта, лъ- жата и нечистотата са лоши и грешни, не е и просто решение да ги изоставим. Истин- ското покаяние пред Бога означава да осъзнаем действителното си законово по- ложение в светлината на присъдата, която Бог е произнесъл над нас в словото си. Точно в този момент е много лесно да бъ- дем не съвсем радикални в своето мисле- не, оттам и не съвсем реалистични в свое- то отношение, и в крайна сметка да се опи- таме да използваме повърхностни лекове, които няма да ни донесат удовлетворение, защото не удовлетворяват нито Бога, нито нас. Ние знаем, че сме грешници, и като та- кива сме неприемливи за Бога. Затова с най-искрени намерения правим онова, кое- то ни се струва най-очевидно - заемаме се да се усъвършенстваме с надеждата, че в крайна сметка ще спечелим Божието прие- мане (Деяния 20:21). Всъщност обаче това е сериозно нереалистично в две отношения. 148
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ П шили, са сами по себе си достатъчни, за да заслужаваме смърт и отхвърляне от Бога. Никакви бъдещи подобрения не могат да изличат миналата вина, нито да я компен- сират, нито да ни откупят от заслуженото наказание. Второ, дори ако се заемем да се усъвър- шенстваме оттук нататък (и дано го напра- вим), човешкият опит - да не говорим за Божието Слово - ни предупреждава, че в края на живота си няма да сме се усъвър- шенствали достатъчно, за да бъдем приети от Бога въз основа на нашите постижения. И тогава Божията присъда над нас пак ще трябва да бъде такава, каквато е сега: всички сме съгрешили в миналото, а и в настоящето все още сме далеч от Божиите стандарти (Римляни 3:23). И щом е така, Бог, въпреки цялата си любов, няма да се преструва, че не е така; той няма да се за- доволи с нашите неадекватни усилия. Как- то ясно е формулирано в превода на Ро- налд Нокс: „Съблюдаването на закона не може да спечели приемане за нито едно човешко същество" (Галатяни 2:16). Това е много мрачна перспектива - но е по-добре да се изправим пред реалността. Едва ли ще намерим удовлетворението, като си заравяме главите в пясъка. Нашето положение пред Божията справедливост е изключително тежко. Ето защо, за да има задоволително помирение, Божията спра- 149
Християнството - опиум или истина? в та мярка - Божият Син да изтърпи наказа- нието според Божия закон заради нас. Ня- маше друг начин. Ако можехме да бъдем приети от Бога въз основа на своето усъ- вършенстване, Христос нямаше да умре - нямаше да има нужда от това. Но ние не можем да бъдем приети по този начин и за- това Иисус трябваше да умре (Галатяни 2:20-21; 3:21-22; Римляни 4:25; 8:32). От неговата смърт обаче следва най-ве- ликата и най-славна вест, която някога е чувал човек. Това, което ние никога не мо- жехме да постигнем, Христовата смърт е постигнала вместо нас. Той е задоволил Божията справедливост, платил е наказани- ето за греха (2 Коринтяни 5:20-21; Галатяни 3:13-14). Сега Бог може да приеме, и то да прие- ме със съвършена, безкомпромисна спра- ведливост, всеки, който положи вярата си в Христос и дойде при Бога само въз осно- ва на неговата жертва. Бог приема всеки такъв човек без резерви. Всъщност Бог с всички сили се стреми да покаже колко пълно и трайно приема такъв човек. Той об- ръща внимание особено на факта, че смъртта на нашия Господ е последвана от неговото възкресение, възнесение и влиза- не в непосредственото присъствие на Бога. Освен това той подчертава, че Иисус е вля- зъл в Божието присъствие не само заради себе си, но и като обявения представител и 150
7. В ТЪРСЕНЕ НЛ ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ п верят. И накрая, Бог заявява, че всички, ко- ито Иисус представлява по този начин, мо- гат да бъдат сигурни, че ги е приел така пълно, съвършено и окончателно, както е приел техния представител (Евреи 6:17-20; 9:11-14, 24-28; 10:1-18; Ефесяни 2:1-10). В това се крие тайната на дълбокото и трайно удовлетворение. Да знаеш, че си приет от Бога по такъв начин - напълно и завинаги - означава да имаш мир с Бога. А мирът с Бога е единствената сигурна ос- нова за истинско и трайно удовлетворение. Удовлепгворението да станеш такъв, какъвто си бил предвиден да бъдеш Да бъдеш приет от Бога само заради жертвата и смъртта на Иисус, звучи на много хора, когато го чуят за първи път, прекалено хубаво, или по-скоро прекалено лесно, прекалено привлекателно, за да е вярно. Това сякаш означава, че можеш да про- дължаваш да си грешиш, но това няма да има значение - пак ще бъдеш приет от Бога просто защото Иисус е умрял за твоите грехове и ти си казал, че вярваш в него. С други думи, това звучи като позволение за безнаказан живот в грях. Разбира се, това не е вярно; макар че, колкото и да е странно, точно така са реа- гирали хората, когато за първи път са чули 151
Християнството - опиум или истина? а (Римляни 3:8, 31; 6:1-2, 15). Това показва, че трябва да сме на вярната пътека - и знаем какво са отговорили апостолите. Тази представа не е вярна поради това, което означава „да вярваш" в Иисус като Спасител. Да вярваме в Иисус не означава просто да се съгласим с факта, че Иисус е умрял за нашите грехове. Това означава да му се посветим безрезервно като Господ. Нещо повече. Това означава да приемем Иисус като
Най-близката аналогия в обикновените взаимоотношения е бракът, в който съпруг и съпруга стават „една плът". Те вече не са напълно отделни и независими личности, а жив съюз (Римляни 7:1-4). И в този съюз с Христос се крие ключът, начинът, по който Бог ни прави това, което сме били предви- дени да бъдем. Не може да има рай, нито пълно удовлет- ворение, без ние да станем онова, което нашият Творец е възнамерявал да бъдем, и да се държим по съответния начин. Ние ин- стинктивно осъзнаваме това. Но Божият 152
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ н били предвидени да бъдем, е радикално различен от онова, което обикновено си мислим. Ние естествено мислим в посока да се усъвършенстваме. Харесва ни да мислим, че сме в основата си добри, с тук-таме ня- кое морално петънце, може би и малко явна гнилост, която леко разваля иначе съвсем приличната ябълка. Надеждата и очакванията ни са, че като приложим мал- ко религиозна дисциплина или дори някоя средно сериозна духовна хирургическа операция, в крайна сметка ще станем тол- кова добри, че ще можем да се наслажда- ваме на Божия рай и да дадем своя принос към него. Но Бог не мисли по този начин. Новият Завет никога не говори за усъвършенства- не на нашия стар живот или паднала при- рода. Бог прави нещо много по-радикално. Той посява във вярващия нов живот
153
Християнството - опиум или истина? Т дал нов живот (Римляни 6:4), нова сила, нова природа, която не са имали преди. „Нов човек", „нова природа" (Колосяни 3:10) или „ново творение" (2 Коринтяни 5:17) - това са някои от понятията, които ранните християни са използвали за този дар на новия духовен живот, който са по- лучавали чрез своя съюз с Христос. Получаването на нов живот не означава, че старата паднала природа е изчезнала и повече нито се вижда, нито се чува. Полу- чаването на нов живот е като пускане на жълъд в гроб - той няма да подобри състо- янието на трупа, но от него ще започне да се развива един самостоятелен нов живот, който постепенно ще измести всичко оста- нало. Така вярващият в Иисус вече има не една, а две природи - старата и новата. Той е призован постоянно да подновява ре- шението и усилията си да съблича старата природа (Ефесяни 4:22-23), да я умъртвява (Колосяни 3:5), да не й позволява да цару- ва (Римляни 6:12) и да се облича с новата, която постоянно се обновява (защото това е характерно за живота) в познание по об- раза на Бога, нейния Творец (Ефесяни 4:22- 24). Разбира се, това е дело за цял живот - постоянно да събличаме старото и да кул- тивираме новото. Това е борба (Галатяни 5:16-17), война, в която не печелим всяка 154
7. В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ б (1 Йоан. 1:7-9) и сигурност в окончателната победа (Римляни 5:2; 8:29-30). Във всеки вярващ новият живот ще расте и ще се развива, докато накрая личността се прео- брази по образа на самия Христос. А какво става, можем да запитаме, ако след като получим този нов живот, ние го занемарим и вместо това насърчаваме ста- рия и му се отдаваме? Това има ли значе- ние? Да, има значение. Ако действаме по този начин, Бог ще
Божиите дисциплинарни мерки са нещо изключително сериозно. Бог няма да ни позволи, ако сме искрени последователи на Христос (Евреи 12:8, 3-11; филипяни 3:10-14), да станем самодоволни или цинич- ни. Нито ще ни позволи да бъдем доволни от себе си, докато той не е доволен от нас. Но забележете, че дори в крайния случай, когато Бог взима вярващия от света чрез 155
Християнството - опиум или истина? ф живот, Библията изрично казва, че вярва- щият няма да бъде осъден заедно със све- та (1 Коринтяни 11:32). Ето причината: ма- кар възможността да се наслаждаваме на Бога и Бог да ни се наслаждава да зависи от култивирането на новия живот, който сме получили чрез Христос, нашето прие- мане от Бога никога не е зависило и няма да зависи от духовния ни прогрес, а само от онова, което Христос е направил за нас чрез смъртта си. Затова нашето приемане остава завинаги сигурно. И така, това е Божият начин да ни нап- рави онова, което е предвидил да бъдем. Това е единственият ефективен и задоволи- телен начин (Галатяни 1:8; Колосяни 2:20- 23). Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
олучим окончателен отговор за своите
ост на пълнолетни Божии синове (Евреи
асно нещо би могъл да бъде животът, ако
ова е съвършено вярно; но само по
е няма да ни липсва удовлетворение. Но
итка, но в която има прошка за провала