Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс


Последствията от човешкия бунт на първия етап



страница8/10
Дата14.03.2018
Размер2.36 Mb.
#63091
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Последствията от човешкия бунт
на първия етап

Сега трябва да насочим мислите си към


онова, което нарекохме първи етап на Бо-
жия проект за човечеството - защото спо-
ред Библията именно човешкият бунт на
този етап е причинил до голяма степен
страданията в света оттогава насам.

123


Християнството - опиум или истина?

Казахме, че първият етап е само първо-


то необходимо стъпало за постигането на
великия план на Бога; но това не означава,
че този етап няма голямо значение или
стойност сам по себе си. Напротив, поло-
жението и ролята, дадени на човека от
Бога във връзка с планетата земя, са били
и продължават да бъдат благородни и вели-
чествени в най-висша степен. Човекът е
трябвало да бъде Божият вицекрал, създа-
ден по Божия образ, поставен над земята
и всичко в нея като Божи главен админис-
тратор, за да развива земята и целия й по-
тенциал. Това е било прекрасно предизви-
кателство, вълнуваща и отговорна задача,
чиято цел е била да развие не само техни-
ческите способности, но и моралните ка-
чества на човека. Въпреки човешкия бунт и
отчуждение от Бога, задачата си остава та-
кава; ако тя се изпълняваше в ненарушено
и постоянно общение с Твореца и съгласно
неговите нравствени норми, целият свят
можеше да се превърне в рай.

От библейския разказ научаваме, че като


начало Бог е посадил градина на едно оп-
ределено място на земята и е поставил
своя новосъздаден вицекрал там. Това по-
казва обаче, че останалата част от плане-
тата не е била градина; и условията, поста-
вени на човека, са задължавали него и не-
говите потомци впоследствие да излязат и

124


6. Проблемът болка

да развият потенциала на цялата планета,


над която Бог им е дал власт.

Тази задача е нямало да бъде изцяло ли-


шена от опасности и евентуална болка, как-
то личи от факта, че Бог предвидливо е
снабдил човешкото тяло с различни защит-
ни и възстановителни механизми - напри-
мер имунна система, за да се противопос-
тавя на болестите, или кръвосъсирваща
система, за да затваря раните и да не до-
пуска фатална загуба на кръв. Цялото Бо-
жие творение е било добро, както казва
сам Бог (Битие 1:31); но то не непременно
е било безопасно, ако с него не се борави
правилно.

Човекът обаче се е разбунтувал. Не че


веднага е затънал в пороци, но е станало
нещо далеч по-фундаментално и сериозно.
Той е бил изкушен да мисли, че животът
може да се развива по-интелигентно, по-
красиво и по-задоволително, ако дръзне да
бъде независим от Бога. Той е решил - как-
то смятат мнозина и днес - че Божието
предупреждение, според което някои раз-
бирания и поведение са щели да доведат
до смърт, е глупаво ограничение. Затова
човекът съзнателно е отстъпил от морална-
та и духовна зависимост от Бога.

Когато е направил това, той не е бил


свален от своята роля на управител на пла-
нетата Земя, но са настъпили две големи
промени.

125


Християнството - опиум или истина?

Първо, Бог е подчинил създанието на
преходност (Римляни 8:20).

В Библията се използват две метафори


за това. Първо, творението е сравнено с
жена, която ражда - то е в родилни мъки,
за да произведе прекрасния резултат, кой-
то е трябвало да се постигне под грижата
на човека. Но въпреки болките и усилията,
засега не успява да произведе този резул-
тат, тъй като, второ, творението, като роб,
е подчинено на веригите на преходността
(Римляни 8:20-22). Библията бърза да обяс-
ни, че това състояние, наложено на приро-
дата, няма да трае вечно. Един ден творе-
нието ще бъде освободено, ще реализира
пълния си потенциал и ще достигне славна-
та си цел.

Но когато човекът глупаво е решил да


бъде независим от Бога, за негово добро е
било да му се даде възможност да осъзнае
безумието на тази своя нагласа. Светът в
крайна сметка не е бил негов. Той не го е
бил измислил. Светът принадлежи на своя
Творец. Ако страданията на творението
причинят и на него страдание, болка и мъка
до такава степен, че той се покае и се
обърне към Бога, това би било добро и по-
лезно нещо.

Болките в гърдите, които ни предупреж-


дават, че сърцето ни е болно и се нуждае
от специални грижи, са нещо добро! И ако
мъките и стенанията на творението посто-

126


6. Проблемът болка

янно напомнят на света, че човечеството е


в бунт срещу Бога и трябва да се помири с
него, те също са нещо добро.

Второ, самият човек е подчинен на
смърт (Битие 2:17; 3:17-24).

Непокорството към Твореца и отчужде-


нието от извора на живота неизбежно са
променили и самия човек, неговото отно-
шение и към Бога, и към творението. Те са
довели до упадък, остаряване и в крайна
сметка смърт на всяко ниво. Колкото и
прекрасно да продължава да бъде творени-
ето, колкото и славен да продължава да
бъде физическият, емоционалният, естети-
ческият, интелектуалният и практическият
живот на човека в своите най-добри проя-
ви, човекът е трябвало да научи от опит, че
не може да живее само с хляб, а с всяко
слово, което излиза от Божиите уста (Вто-
розаконие 8:3; Матей 4:1-4). Да има всички
наслади на един рай без болка, но без лич-
но общение с Бога - дори ако това беше
възможно - щеше да бъде духовна траге-
дия.

Но, разбира се, това не е възможно. От-


чуждението на човека от Твореца и негово-
то непокорство на моралните заповеди на
неговия Създател са изкривили способнос-
тите му като администратор и настойник на
земните ресурси и природните сили. Резул-
татът често (макар, разбира се, не винаги)
е, че не природните стихии и бедствия сами

127


Християнството - опиум или истина?

по себе си причиняват най-много болка и


смърт, а извратената употреба на тези сили
и ресурси от човека. Ето няколко примера.

През двадесети век човекът откри как да


предизвиква делене на атома, а след това
- и ядрен синтез. Това беше блестящо пос-
тижение на човешкия интелект. Но първото
нещо, за което човекът употреби това отк-
ритие, беше унищожаването на стотици хи-
ляди други човешки същества. След това в
продължение на няколко десетилетия Изто-
кът и Западът произвеждаха хиляди атомни
бомби на изключително висока цена, съ-
сипваща техните икономики, и се заплаш-
ваха един друг с тях. Ако ги бяха използва-
ли, това щеше да доведе до огромно све-
товно природно бедствие, ако не и до пъл-
но унищожение на планетата. Сега, неиз-
ползвани и безполезни, тези стареещи бой-
ни глави се оказват както действителни,
така и потенциални източници на грозни
човешки малформации, болести и смърт.

В последните десетилетия хиляди етиоп-


ци умряха от глад. В същото време на За-
пад прилагането на модерни научни методи
в земеделието доведе до производство на
огромни планини от жито, месо и масло,
които не бяха нужни и бяха складирани не-
използвани в специално построени складо-
ве. Но когато хората измираха като мухи в
Етиопия, европейските страни дълго време
отказваха да дадат каквато и да е част от

128


6. Проблемът болка

тези огромни излишъци от храна, за да не


би това да разклати икономиките им!

Водещите страни харчат баснословни


суми за оръжия с надеждата, че заплахата
за използването им ще предотврати чужда
агресия. Ако народите можеха да си имат
доверие, те щяха да инвестират тези пари
за ликвидиране на бедността, епидемиите и
пустините на земята. Но те не могат и не
смеят да си имат доверие. Затова бедност-
та, епидемиите и пустините остават, докато
огромни ресурси от пари, човешки гений и
човешко време продължават да се използ-
ват за създаването на все по-сложни оръ-
жия.

Индустриалните процеси на съвременния


свят изпускат вредни химически вещества,
които разрушават озоновия слой, а това
застрашава да предизвика глобално затоп-
ляне. Ако това не бъде предотвратено, то
ще доведе до страшни природни катаклиз-
ми в световен мащаб. Въпреки това дори
някои от богатите страни отказват да пред-
приемат действия, за да намалят вредните
емисии - неутолимият консуматорски глад
на техните народи не им го позволява.

Ние не знаем дали е възможно да има


планета като нашата без вътрешни сили и
процеси, които да водят до преместване на
тектонични земни плоскости и от време на
време да предизвикват земетресения и
вулкани. Но ясно виждаме, че този свят би
бил много по-подобен на рая, ако не беше

129


Християнството - опиум или истина?

греховното извращаване на човешкото нас-


тойничество и използване на природните
сили и ресурси на Земята.

Божията програма за възстановяване
на творението

Но все пак има надежда! Истинска на-


дежда, която се гради на здрава основа!
Библията потвърждава, че творението е в
това печално състояние само временно -
един ден самото творение ще се освободи
от робството на преходността (Римляни
8:21).

Всъщност възстановяването вече е за-


почнало. Защото, когато човекът в своята
слепота е убил Иисус Христос, Автора на
Живота, самия Божи Син, Бог го е възкре-
сил телесно от мъртвите. Това възкресение
има последствия за цялото творение.

Възкръсналият Христос, казва Библията,


е първият плод на починалите. Жетвата ще
включи всички изкупени от всички векове
от началото на времето (Жоринтяни 15:20-
28). Самото творение ще бъде освободено
от робството на преходността (Римляни
8:21). В крайна сметка, ще има ново небе и
нова земя (2 Петр. 3:13; Откровение 21:1). А
кой знае колко още други проекти на Бога,
върховния Творец и Изобретател, ще за-
почнат от този момент нататък?

„Но защо трябва да чакаме толкова мно-


го векове, за да дойде това обещано възс-

130


6. Проблемът болка

тановяване? - ще каже някой. - Истинска-


та причина не е ли, че обещанието никога
не е било нищо повече от мечта, която вяр-
ващите взимат за действителност?"

Е, това със сигурност не е причината, ко-


ято Библията посочва за забавянето. Тя
казва, че възстановяването на творението
чака разкриването на Божиите синове
(Римляни 8:19). Каква полза би имало Бог
да възстанови творението и след това да го
предаде отново в ръцете на същите слаби
и грешни човешки същества? С други думи,
творението чака завършването на онова,
което нарекохме втори етап на Божия план
- раждането на Божиите деца и тяхното из-
растване до пълнолетни Божии синове (Ко-
лосяни 1:28; 1 Йоан. 3:1-2), способни да по-
емат управлението на новото небе и нова-
та земя като изпълнително Тяло на Христос
(Колосяни 1:13-20; Ефесяни 1:9-10; 19:23).

Първата стъпка в този процес, както


вече видяхме, е човешките същества, сът-
ворени от Бога, да станат Божии деца. Ко-
гато това стане, то не означава, че занап-
ред те няма да преминават през страдани-
ята, на които обикновено са изложени дру-
гите хора, които не са Божии деца. „И ние,
които имаме първите плодове на Духа, са-
мите ние стенем в себе си и жадно очаква-
ме осиновението, тоест изкупването на на-
шето тяло" (Римляни 8:23), казва Библията.
Всъщност може дори да се окаже, че ста-

131


Християнството - опиум или истина?

вайки Божие дете, човек се излага на до-


пълнителни страдания от гонения и дори
смърт заради Христос (Йоан 15:18-16:4;
1 Йоан. 3:13-16), както често се е случвало
с християните от всички времена в тотали-
тарните страни. Нещо повече, за вярващи-
те има един допълнителен проблем, и това
е несъразмерното разпределение на стра-
данието.

Несъразмерно страдание

Независимо дали страданието идва в ре-


зултат от човешка злина и несправедли-
вост, или от нещастни случаи, болести или
природни бедствия, някои хора страдат
много повече от други. Тях ги съкрушава не
само самото страдание, но и чувството, че
е много несправедливо те да страдат тол-
кова много, а други - толкова малко. „Защо
аз? - питат те."

Библията, разбира се, отчита този проб-


лем, а също и че това е един аспект на
страданието, който поставя на крайно из-
питание доверието дори на вярващите в
Бога. Авторът на Псалм 73 например е бил
вярващ; но той признава (стих 2 и сл.), че
неговата вяра в Божията справедливост
почти е рухнала, когато е наблюдавал как
твърде често злите, безскрупулни, жестоки
хора преуспяват, забогатяват и имат по-
малко проблеми със здравето, докато мно-

132


6. Проблемът болка

го добри хора страдат неимоверно много в


сравнение с тях (ст. 3-4). По същия начин
човекът, чиято история се разказва в ста-
розаветната книга Йов, е бил вярващ човек
с примерен характер и социално ангажи-
ран. Но той е преминал през невероятна
поредица от нещастни случаи, ужасни бо-
лести и мъчителна душевна и физическа
болка, каквито дори безбожните хора ряд-
ко преживяват. Неговата вяра както в лю-
бовта, така и в справедливостта на Бога е
била почти напълно разрушена, макар и
накрая да възтържествува.

Естествено, Библията не насочва внима-


нието ни към тези проблеми, без да даде
отговори. Но трябва да отбележим две
неща. Библията не се опитва да даде пълен
и окончателен отговор на тези проблеми
сега. Поради самото си естество такъв от-
говор не може да бъде даден, докато цяла-
та история с почти безкрайната си слож-
ност не приключи и подробностите в случая
на всеки един човек не бъдат разгледани в
светлината както на целия му живот, така и
на видимите вечни резултати. И второ, ма-
кар че Библията ни дава някои отговори,
които засега да задоволят нашия интелект,
тя набляга повече върху отговорите, които
говорят на сърцата ни; защото основната
цел на Библията в този контекст е да ук-
репва нашата вяра в Бога и да поддържа
куража ни, докато на Последния съд бъдат

133


Християнството - опиум или истина?

напълно обяснени и обосновани пътищата,


по които Бог ни е превел (Спомняте ли си
началото на пета глава и онова, което тряб-
ваше да правят родителите на момичето,
което страдаше от увреждане на гръбнач-
ния стълб?)

Разбира се, отговорите, които говорят на


сърцето, ще имат полза само за хората, ко-
ито вече са познали като реалност Божия-
та любов в Христос още преди да се изп-
равят пред тежко страдание. Те не непре-
менно ще имат някаква тежест за атеисти-
те, чието неверие никога не им е позволи-
ло да опитат лично Христовата любов. Но
това само показва колко по-незавидно е
положението на атеистите, които трябва да
приемат, че несъразмерното разпределе-
ние на страданието е още един ирациона-
лен ефект от като цяло ирационалната,
аморална и, в крайна сметка, несправедли-
ва и безнадеждна вселена.

При вярващите е друго. Когато става


въпрос за несправедливо страдание, при-
чинено им от зли хора, те могат да се об-
легнат на Божието обещание, гарантирано
от неговия характер и потвърдено от възк-
ресението на Христос, че ще има Последен
съд, на който всички злини ще бъдат изп-
равени. Подобно на автора на Псалм 73, те
размишляват над края на злите хора и въп-
реки привидното благоденствие на нечести-
вите и собствените си страдания, те за

134


6. Проблемът болка

нищо на света не биха пожелали да разме-


нят местата си с тях (Псалм 73:17 и сл.).

Нещо повече, християните не се изне-


надват, когато се случи да страдат от ръце-
те на зли хора много повече, отколкото ос-
таналите хора - както е ставало в СССР в
за щастие вече отминалите дни, но продъл-
жава да става в много други страни. Защо-
то християните знаят от самото начало, че
са призвани да последват примера, който
им е оставен от Христос, „който грях не е
сторил, нито се е намерило лукавство в ус-
тата Му, който, когато Го хулеха, с хула не
отвръщаше; когато страдаше, не заплашва-
ше, а предаваше делото Си на Този, който
съди справедливо" (1 Петр. 2:21-23).

Уверен, че при Последния съд Бог ще се


погрижи справедливостта да възтържеству-
ва, Христос е понесъл страданието от ръце-
те на нечестивите. Нещо повече, той се е
молел за своите екзекутори и е изтърпял
наказанието за греха от Божията ръка и за-
ради тях - за да бъдат спасени, ако поже-
лаят.

Затова християните са призвани на свой


ред да страдат заради Христос, своя Спа-
сител, когато изповядват смело вярата си в
него, и да страдат за своите ближни, като
носят Божието предложение за помирение
и прошка на един свят, който в същността
си е враждебен на Бога. Но християните не
смятат такова страдание за причина да се

135


Християнството - опиум или истина?

съмняват в Божията любов или неговата


справедливост; те виждат в него потвърж-
дение на Христовото предупреждение
(Йоан 15:18-16:4) и за тях това е чест (Ма-
тей 5:10-12; Деяния 5:40-42; 1 Петр. 4:12-14).
Но какво да кажем за другия вид страда-
ние, което не идва от зли хора, а от естес-
твени причини - нещастни случаи, бедст-
вия, болести, загуба на близки и други по-
добни? Библията не обяснява защо някои
вярващи страдат много повече от други. Но
тя взима един краен случай - страданието
на Йов - и показва как Бог е допуснал и
използвал неговото страдание, за да пока-
же, че вярата му е истинска, да я очисти и
укрепи, а след това да я увеличи. Вярата,
обяснява Библията, е като злато (1 Петр.
1:6-7). Един ценен къс самородно злато
може да има примеси; затова златарят ще
го нажежи и претопи, за да премахне всич-
ки нечистотии. След това този къс злато ще
стане още по-ценен. Така и вярата трябва
да се прояви като истинска и искрена
(2 Тимотей 1:5). Тя също трябва да бъде
пречистена, за да обичаме Бога и да му се
доверяваме заради самия него, а не само
заради придобивките, които получаваме от
него (Йов 1:9). Освен това, вярата може да
се различава по количество (малка или го-
ляма, вж. Матей 14:31; 15:28) и по качество
(силна или слаба, вж. Римляни 4:19-20). И
също като мускулите в човешкото тяло вя-
рата расте и се развива, като се упражня-

136


6. Проблемът болка

ва и изпитва във все по-трудни ситуации.


Бог не ни обяснява защо прекарва някои
хора през, както ни се струва, несъразмер-
но тежки изпитания; едва идещата вечност
ще покаже това, когато се открият резулта-
тите от тези изпитания. Когато Иисус Хрис-
тос се яви при второто си идване, ще се
окаже, както ни уверява Библията (1 Петр.
1:7), че всяка проверка на вярата, по-лека
или по-тежка, е донесла хваление, слава и
чест. Но колкото по-тежка е проверката,
толкова по-големи са славата и честта.

Тук, на земята, един доброволец, обучен


да оказва първа помощ, върши много по-
лезна работа; но той не преминава през та-
кива тежки изпити както един студент по
хирургия. На всеки няколко месеца пилоти-
те на самолети трябва да преминават тес-
тове в симулатор, където за проверка на
уменията им биват подлагани на всевъз-
можни ужасяващи екстрени ситуации, от
които дори силни мъже се се разплакват.
Но на никого не му идва на ум да пита
защо техните изпитания трябва да бъдат
толкова по-тежки отколкото тези на бъде-
щите шофьори на автомобили. Според
Христос положението и отговорността в не-
говото идващо царство ще зависят отчасти
от страданието на ученика тук, на земята
(Марк 10:37-39). Колкото по-голямо е стра-
данието, толкова по-високо ще бъде впос-
ледствие и отговорното положение.

137


Християнството - опиум или истина?

Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница