Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нашата удивителна планета
- Отношението на самото човечество към болката
- Отношението на човечеството към цената на прогреса
- Божията цел при създаването на света
- Първо , човешкото същество не става ав- томатично дете на Бога
- Второ , условието да станеш Божие дете
- Трето , не всички човешки същества ста- ват Божии деца
- Четвърто , какво НЕ Е процесът , чрез кой- то човек става Божие дете .
- Пето , какво Е процесът , чрез който ста- ваме Божии деца .
6 Проблемът болка Няма смисъл тук отново да изброяваме множеството стихийни бедствия, на които нашата планета е подложена от време на време. Не можем и да си затваряме очите пред разрушителния ефект, който те имат върху живота и имуществото на човека. Спомняме си хаоса, причинен през послед- ните години от земетресенията в Япония и Турция или наводненията в Бангладеш и Ев- ропа, както и глада в Етиопия. Не бива обаче да пренебрегваме факта, че колкото повече неща открива науката за нашата планета, толкова по-удивителна се оказва тя. Нашата удивителна планета На първо място тя поддържа живот! И не просто живот, а интелигентен живот - умо- ве, които могат да се огледат във вселена- та и да започнат да разбират как действа 107
Християнството - опиум или истина? т всичко и каква е крайната цел на човешко- то съществуване. Защо изобщо съществува всичко? Колко ще трае? Кога ще свърши? И защо всъщност страда от така наречени- те природни бедствия? Изтъкнатият математик и физик профе- сор Пол Дейвис изглежда не вярва в Бога, такъв, както е описан в Библията. Но само- то съществуване на интелигентни умове на нашата планета го кара да напише следно- то: „Не мога да повярвам, че нашето съ- ществуване в тази вселена е просто ня- какъв каприз на съдбата, историческа случайност, дребна грешка във велика- та космическа драма. Ние сме твърде силно замесени във всичко. Физически- ят вид Homo може да не е нищо особе- но, но съществуването на разум в няка- къв организъм на някаква планета във вселената несъмнено е факт с фунда- ментално значение. Чрез съзнателни съ- щества вселената е генерирала само- съзнание. Това не може да бъде нищо- жен детайл, нито незначителен страни- чен продукт на несъзнателни, безцелни сили. Било е предвидено нас да ни има."1 Планетите, които са способни да поддър- жат напреднали форми на живот, не са 108
6. Проблемът болка н професор Карл Сейгьн твърдо вярваше във възможността да има интелигентни същест- ва и на други планети. Но дори неговата те- оретична оценка беше, че само 0.001% от всички звезди биха могли да имат планета, способна да поддържа напреднал живот (а днес се оказва, че дори тази преценка е била твърде преувеличена). След като пре- кара целия си живот в изследвания и по- харчи милиони долари в опити да открие свидетелства за съществуването на такива интелигентни същества, той не откри нито едно.2 От другите планети на нашата собствена слънчева система никоя не е в състояние на поддържа напреднала форма на живот. И когато човек се замисли за дългия (и постоянно нарастващ) списък от условия, за които днес знаем, че трябва да са из- пълнени, за да може нашата планета да поддържа живота, откриваме огромно коли- чество свидетелства, че земята е била вни- мателно планирана и проектирана с тази цел.3 От това също изглежда, ако използва- ме фразата на Пол Дейвис, че „е било предвидено нас да ни има". Освен това имаме фантастичната слож- ност на биохимичния механизъм във всяка клетка на човешкото тяло. В книгата си „Идеята за Творец" астрономът от Кеймб- ридж Фред Хойл и математикът Чандра 109
Християнството - опиум или истина? У ми, необходими за живота, отбелязват: „Едно просто изчисление показва, че шансът да се получат необходимите общо 2000 ензима чрез случайно свърз- ване на аминокиселини е изключително минимален. Вероятността това да стане е 1 към р, като р в най-добрия случай е едно огромно, суперастрономическо число, равно на 1040000 (1, последвано от 40 000 нули) ... Ако в тези изчисления се вземат предвид и всички необходими за живота условия, ситуацията ... става двойно по-лоша. Вероятността едно към ■j О4оооо е достатъчно потресаваща, но дори тя трябва да бъде до голяма сте- пен занижена. Такова число надвишава с много, много порядъци общия брой на всички елементарни частици в цялата наблюдаема вселена. Толкова малка е вероятността животът да възникне по чисто случаен начин ..." Отново виждаме, че много силни свиде- телства говорят за това, че нашето същес- твуване като човешки същества на планета- та земя не е резултат от действието на не- съзнателни сили. И фактът, че от време на време се случват природни бедствия, не може да изличи тези многобройни свиде- телства (и много други освен тях) за това, че нашата планета и самите ние сме целе- но 6. Проблемът болка н Библията, разбира се, казва, че това е Бог; но това веднага ни връща обратно към проблема за болката: как можем да вярва- ме, че свят, в който има толкова много при- родни бедствия, е сътворен от един любящ, всемогъщ и всезнаещ личностен Бог? Отношението на самото човечество към болката Нека започнем с отношението, което имат хората по принцип към болката - със или без Бога. Това няма да даде отговор на всичките ни въпроси, но поне ще ни помог- не да погледнем на проблема от правилна- та перспектива. Можем да отбележим набързо очевидния факт, че ние не гледаме на всяка болка като на нещо лошо. Има болка, която е предпазваща и следователно е нещо доб- ро. Ако неволно си порежете пръста на ос- трието на нож, болката ще ви накара, без да мислите, да си дръпнете пръста и така ще ви предпази от по-тежко нараняване. Страхът от болката също може да пред- пазва. Страхът да не се изгорите ще ви на- кара да държите ръцете си далеч от огъня. Страхът от СПИН може да въздържа някои хора от неморално поведение. И така, този вид страх е добър. ш Християнството - опиум или истина? Б предизвикват съчувствие, състрадание, заг- риженост и саможертвено посвещение от страна на медицински сестри, лекари, со- циални работници и други, и така изграж- дат у тези хора благороден характер, което не би могло да стане чрез простото прес- ледване на егоистични удоволствия и реше- нието да се избягват болката и жертвите на всяка цена. Това също е добро; всички ние се възхищаваме от такива хора (макар че, колкото и да е странно, обществото им пла- ща жълти стотинки в сравнение с това, ко- ето плаща на една рок-звезда). Но нека да разгледаме отношението, ко- ето много хора имат към риска от сериоз- но нараняване, болка и дори смърт. Никой нормален човек не е готов да се изложи на болка или смърт просто така. Но хиляди нормални хора са готови да поемат риска от сериозно нараняване и понякога дори смърт само заради спортове като ръгби, Формула 1, състезания с мотори, делтапла- неризъм, пещернячество и алпинизъм. Балерините понасят силни болки в кра- ката; а болката, която съзнателно търпят гимнастици и атлети при своите трениров- ки, когато се насилват да продължат отвъд границата на поносимото, е печално извес- тна. Но техният дух ги кара да се стремят към овладяване на тялото, към съвършенс- тво, красота и грация на движението; и те 112
6. Проблемът болка с ва. Но нека да преминем към още по-серио- зни неща. Никой народ не е принуден само от гледна точка на оцеляването си да учас- тва в изследване на космоса. И все пак на- родите го правят, като знаят твърде добре какъв колосален риск поемат; и хората продължават доброволно да се обучават за космонавти и да тръгват на космически ми- сии, макар напълно да осъзнават, че други вече са загинали в подобни начинания. Природните стихии - огън, вятър, вълни, електричество, гравитация, атомна енергия - са безкрайно по-мощни от човека; и тъй като са безлични и бездушни, те биха го унищожили без задръжки, ако той борави неправилно с тях. Електричеството ще сгот- ви вечерята ти, но ако направиш грешка, може да те убие. То няма милост. И все пак човекът, сътворен по Божия образ (незави- симо дали го признава, или не) и направен да властва над делото на Божиите ръце (вж. Битие 1:26-28; Псалм 8:6), знае с духа си, че той, със своя ум и интелигентност, е много по-значим от природните сили, и от най-ранни времена е изследвал как може да впрегне тези сили и да ги използва за своите цели. Огънят е бил овладян рано. С изобретяването на корабите и платната вя- търът и вълните, които иначе биха удавили човека, са били използвани за неговите из- 113
Християнството - опиум или истина? с витацията на земята се използва, за да ус- кори направената от човека космическа сонда към земята и да я оттласне в косми- ческото пространство по пътя й към друга планета, както прашка изхвърля камък. Отношението на човечеството към цената на прогреса Цялата научна дейност за овладяването на природните сили е величествен израз на човешкия дух. Този процес е носел огром- ни рискове, а постиженията са били запла- щани с цената на безкрайна болка и безб- рой изгубени животи. Но по преценка на повечето хора огромната полза за цялото човечество многократно превишава и оп- равдава тази цена. Тук трябва да отбележим нещо много важно. Овладяването на природните стихии не означава те да бъдат лишени от присъ- щата си способност да причиняват болка и смърт. И човекът не би искал това да ста- не. Ако огънят изгуби потенциала си да из- гаря, той не би могъл и да бъде полезен. Електричеството, което не би могло да ви изпепели, не би могло и да служи за всич- ки тези цели, за които сега, овладяно, слу- жи. Лазерните лъчи могат да унищожат чо- вешката тъкан - ако не можеха, нямаше да могат да се използват за фини хирургичес- 114
6. Проблемът болка к означава, че използването на тези природ- ни сили винаги носи известен риск; но по- вечето хора смятат, че рискът от вреда или смърт си струва в сравнение с ползата, ко- ято носи. Самолетите преодоляват силата на гра- витацията. Тяхното изобретяване и усъвър- шенстване е струвало хиляди животи. И ние летим с тях, макар да знаем, че ако двигателите откажат, гравитацията ще уни- щожи и самолета, и пасажерите. И все пак никой, когото познавам, не би започнал да спори, че Бог е трябвало да създаде земя- та ни без гравитация или с много по-слаба от сегашната гравитация, за да не катаст- рофират самолетите, ако им откажат двига- телите. Ако гравитацията на земята беше много по-слаба, планетата щеше да изгуби своята атмосфера и животът на нея изобщо нямаше да е възможен. И така, нека обобщим казаното дотук. Оставени сами на себе си и без да бъдат принуждавани, хората от всички епохи са смятали за приемливо да рискуват и наис- тина да понасят сериозни страдания и смърт в процеса на развитие на потенциа- ла на нашата планета (а днес и на други планети) заради големите предимства, кои- то могат да се спечелят. Хората като цяло не се възхищават от нагласата, която от- казва да се стреми към прогрес от страх, 115
Християнството - опиум или истина? ч ка. Но това сякаш означава, че човекът не би могъл съвсем справедливо да се оплак- ва, ако Божията цел при създаването на нашата планета и на нас, човешките същес- тва на нея, неизбежно включва страдание - не само за човека, но и за самия Бог - в името на безкрайно славни и вечни придо- бивки за човека. Божията цел при създаването на света Според Библията нашата земя не е пред- назначена да трае вечно - един ден тя ще престане да съществува (2 Петр. 3:13-18; 1 Йоан 2:17; Откровение 20:11-21:1). Но чове- кът, тъй като е дух, а не само тяло, никога няма да престане да съществува. Физичес- ката смърт не слага край на човека. Някъ- де и в някакво състояние, в рая или ада, той ще съществува вечно. Земята следователно никога не е била устройвана като вечен дом на човечество- то. Тя е предвидена само като трамплин за постигане на много по-великата цел, която Бог е имал предвид за човека още дори преди да създаде земята. Тази цел включ- ва два етапа: Първи етап Човекът се ражда на този свят като едно от Божиите създания. Той е надарен с тяло, душа и дух, с интелект, езикови способнос- 116
6. Проблемът болка т за нито едно от тези неща не е нужно Бог предварително да търси съгласието или дори съдействието му. Впоследствие чове- кът просто осъзнава, че се е родил, и пос- тепенно открива, че има тези способности. Втори етап По-късно на човека се предлага възмож- ността да стане нещо, което до този мо- мент не е бил - първо дете, а после син на Бога. Но за това са необходими волевото съгласие и съзнателният избор на човека. За да разберем градацията между тези два етапа, трябва внимателно да отбеле- жим разликата в библейската терминология между едно Божие творение, от една стра- на, и едно дете или син на Бога, от друга страна. В популярното религиозно мислене често тези две понятия се смесват и се го- вори, сякаш всички човешки същества са Божии деца. Но това не е вярно. Бог не- съмнено обича всички човешки същества, защото е техният Творец и те са негови създания; и на популярен език спокойно можем да кажем, че той бащински се гри- жи за тях. Но на езика на Библията, макар че всички човешки същества са Божии тво- рения, не всички са Божии деца. Класическото представяне на ситуацията намираме в Йоан 1:10-13. Струва си да ци- тираме целия пасаж: 117
Християнството - опиум или истина? „ чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; кои- то се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога". От тези думи много ясно се виждат пет неща: Първо, човешкото същество не става ав- томатично дете на Бога само защото се е родило на този свят. За да бъдеш дете на Бога, трябва да станеш такова; а не можеш да станеш нещо, което вече си. Второ, условието да станеш Божие дете е да приемеш Христос и да вярваш в него- вото име. На онези, които го приемат, той дава право да станат Божии деца. Трето, не всички човешки същества ста- ват Божии деца, по простата причина, че не всички приемат Христос: той дойде при своите си, и онези, които бяха негов собс- твен народ (в етнически смисъл, с други думи, мнозинството от неговите съвремен- ници евреи) не го приеха. И днес много хора от всички народности не го приемат. Четвърто, какво НЕ Е процесът, чрез кой- то човек става Божие дете. Той не е същи- ят като този, чрез който биваме заченати и родени на този свят от нашите родители. 118
6. Проблемът болка Н сами, по собствена воля. Пето, какво Е процесът, чрез който ста- ваме Божии деца. Това е да бъдем родени от Бога - Бог да вложи в нас собствения си живот. Последното определение, „родени от Бога", ясно показва разликата между Бо- жиите създания и Божиите деца. Божиите създания са направени от него, Божиите деца са родени от него. Нека направим една аналогия. Един инженер не може да направи дете по същия начин, по който ще направи компютър. Той прави или създава компютъра - а детето трябва да се роди. И, разбира се, между неговия компютър и не- говото дете има огромна разлика. Компю- търът може да е съвършен и да е способен да извършва невероятно сложни операции, далеч над възможностите на малкото дете. Но компютърът не притежава живота на ин- женера, а детето го притежава. И с този живот детето може да порасне, да има вза- имоотношения със своя баща, да се нас- лаждава на живота на баща си, на негова- та любов и приятелство - нещо, на което компютърът никога не би могъл да се надя- ва. И така, това е великата цел, която Бог е имал в сърцето си още преди да създаде света - той е копнял за синове и дъщери, които ще споделят неговия живот, и затова 119
Християнството - опиум или истина? щ той на тях, в едно единство, възможно само при споделения живот в отношенията баща-дете. Нека чуем това, изразено на езика на Библията: „... като (Бог) ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем све- ти и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да бъдем оси- новени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля, за пох- вала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си" (Ефесяни 1:4-6). В това се състои истинският прогрес за човечеството, както сам Бог го е опреде- лил - човекът да се роди чрез физическо раждане в този временен свят като Божие творение и след това да стане Божие дете чрез духовно раждане, докато е още в този свят, за да може един ден да живее в об- щение с Бога завинаги в неговия свят.4 Един страдащ Бог Гигантският мащаб на този проект проли- чава най-напред от факта, че за неговото постигане е била необходима промяна в са- мото Божество. Този, когото християните наричат Второто Лице на Троицата, не ви- наги е бил човек. Словото, както е наречен, не винаги е било плът. Но то стана плът, 120
6. Проблемът болка с духовно да станат едно с него, както мате- риалното човешко тяло и неговите части са едно цяло (вж. Йоан 1:1-2, 14; 17:20-26; 1 Ко- ринтяни 12:12-14). И като стана истински чо- век, той пострада, както страдаме ние, ма- кар да беше безгрешен; и чрез самото си страдание беше подготвен да стане наш ду- ховен предводител по нашия път към вечна- та слава (Евреи 2:17-18; 4:14-16; 15:7-9; 12:1- 3). Бог не е абстрактен или безчувствен! „Но - ще каже някой, - какво общо има всичко това с проблема за болката и стра- данието, който всъщност разжлеждаме?" Ето какво! Това, дали човек ще стане Бо- жие дете, зависи от доброволното му съг- ласие да приеме Христос. По тази причина (освен другите причини, които вече обсъ- дихме) човек е трябвало да бъде създаден - онова, което нарекохме първи етап - с истински свободна воля. Но, както вече от- белязахме, Бог в своето всезнание е пред- видил, че човекът от самото начало ще из- ползва тази свободна воля, за да се обър- не срещу Божията воля, да не се покори на Бога и да поведе себе си и целия човешки род към пропастта, надалеч от Бога. Бог е предвидил също, че единственият начин чо- векът да бъде спасен, да се върне обратно и да продължи към втория етап от проекта, е Божият Син не само да стане човек, но и да отдаде себе си като представител, изку- 121
Християнството - опиум или истина? п ху себе си колосалната цена, страдание, болка и наказание за човешкия грях и като Божие Агне да отнеме греха на света. Бог е предвидил това и е бил готов заради себе си и заради човека да премине през стра- данията, нужни за осъществяването на про- екта, който е бил в Неговото сърце. Агнето е било предвидено преди началото на про- екта, дори преди основаването на света (1 Петр. 1:18-21). От това произтичат две заключения: Първо, колко големи трябва да са придо- бивките и славата както за самия Бог, така и за изкупеното човечество, щом сам Бог е сметнал, че си струва Божеството да пре- мине през Въплъщението и после през страданието на кръста, за да ги постигне! Второ, интелектуалните отговори на проблема за болката са необходими и по- лезни. Но онова, което утешава сърцата на вярващите и им дава кураж да посрещнат всякакви страдания, които Бог допуска, е фактът, че самият Бог не е стоял безучас- тен. Той не е задействал своя план, оста- вяйки ги да страдат, без самият той да страда. Тъкмо защото самият Божи Син е страдал, и е бил изкушавай, той може да помага на вярващите, когато те на свой ред са изкушавани (Евреи 2:18). И тъй като Бог е дал Сина си да умре за тях, Божият Дух 122
6. Проблемът болка д дълбините на своето същество, че: „Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всич- ко? ... Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, кой- то е от дясната страна на Бога и който се застъпва за нас. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? ... Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъде- щето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създа- ние ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ" (Римляни 8:32-39). Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
я; умове, които се питат как е започнало
ещо обичайно във вселената. Покойният
икрамисинг, пишейки за основните ензи-
ител и спасител на хората, да поеме вър-