Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Какво общо има всичко това с мен?
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Логическа грешка
- Отново модерният мит
Какво общо има всичко това с мен? Може би вече у някои от вас започва да се надига протестът: „Но какво общо има всичко това с мен? Аз съм биохимик, инже- нер, физик. От мен не може да се очаква да тръгна така да се ровя в древната исто- 41 Християнството - опиум или истина? р моята област." Е, аз просто се опитвам да отговоря на въпроса, който ми беше поставен: „Необхо- димо ли е да се извърши интелектуално са- моубийство, за да се вярва на Библията?"2 Ако наистина нямате време да разгледате свидетелствата, необходими, за да се отго- вори на въпроса, това е много жалко. Но дори и така, надявам се, че съм казал дос- татъчно, за да ви предпазя от изкушението да разправяте наляво и надясно, че твърде- нията на Новия Завет са очевидна глупост. Ако правите това, без да сте изследвали свидетелствата, може да се окаже, че вие сте тези, които извършват интелектуалното самоубийство! Но, разбира се, има и нещо повече от това. Ако Новият Завет е прав, то тогава Иисус Христос е Божият Син, нашият Тво- рец - а това не само има нещо общо с вас, с мен и с всеки друг - то е изключително съществено за всеки от нас. Ако той е Бо- жият Син, да го пренебрегнем по каквато и да било причина, е десет хиляди пъти по- лошо от интелектуалното самоубийство - това е престъпно безразличие към нашия Създател. Затова Новият Завет ни призова- ва да изследваме свидетелствата с цялата сериозност, на която сме способни. Едва ли бихме могли да се надяваме да разбе- рем физиката на вселената, без сериозно 42 2. Библията - мит или истина? д  а изучаваме свидетелствата, които тя са-
мата ни предоставя. Как тогава бихме мог- ли да опознаем и да разберем Твореца на вселената, без да изучаваме също толкова сериозно свидетелствата, които той сам ни е дал за себе си? В моята страна нерядко се случва иначе високо интелигентни учени - физици, хими- ци, биолози и други - да са склонни да от- писват Библията като глупост. Когато в от- говор деликатно ги принудя да ми кажат дали са чели Библията, те отвръщат: „Раз- бира се, че да." А когато после ги попитам какво мислят за свидетелствата, които Биб- лията дава за божествеността на Христос, те обикновено отговарят: „Какви свидетел- ства?" Казвам: „Вземете например Евангелието според Йоан. Неговият автор обяснява цел- та на написването му: „Тези знамения са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име" (Йоан 20:30, 31). За тези свидетелства говоря - им каз- вам. - Какво мислите за тях?" Почти неизменно чувам следния отговор: „О, Евангелието на Йоан. Е, не, него не съм го чел. В училище учихме само Марк." И така, ето ги, учените професори в уни- верситета, някои от тях вече на средна въз- раст; и никога, откакто са били деца в учи- лище, не са изучавали Библията, и никога 43
н „Но виж - ми казват колегите ми, - няма смисъл да ни казваш да четем Библията, защото ние не вярваме в нея. Ако вярвах- ме, разбира се, щяхме да я четем. Ти ис- каш от нас първо да й вярваме и така да я четем. Разбира се, ако вярваме от самото начало, че тя е истина, ще вярваме и на всичко, което казва. Но ние не вярваме в това и затова няма смисъл да я четем." 44 2. Библията - мит или истина? Н о да се говори така е глупаво. Разбира
се, аз не искам от тях - а също и от вас - да вярвате на Библията, преди да започне- те да я четете. Но моля и тях, и вас да я прочетете и после да си съставите мнение дали е истина, или не. Все пак така се от- насяте и към вестниците, нали? Предвари- телно знаете, че някои от нещата, които пише в тях, ще бъдат верни, а други - не. Със сигурност не решавате, преди да ги че- тете, да вярвате каквото и да ви кажат. Но това не ви пречи да ги четете. Имате дос- татъчно доверие в способността си за пре- ценка, за да прочетете това, което казват, да размислите върху него и да си състави- те собствено мнение дали е истина, или не. Искам от вас да направите същото и с Но- вия Завет. И ако го направите, сам Иисус Христос гарантира, че ако сте готови да изпълните едно условие, Бог ще ви покаже лично дали неговите претенции са истина, или не. А ус- ловието е следното: „Ако иска някой да върши Божията воля - след като открие каква е тя - ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря" (Йоан 7:17). Ще познае, защото, когато чете и из- следва, и мисли върху учението на Иисус, Бог ще проговори на сърцето му и ще му покаже без сянка на съмнение, че това, ко- ето Иисус казва, е истина. Проблемът се крие, предполагам, в усло- вието - ако някой иска да върши Божията 45
в  оля. Още преди да започнем, ние усеща-
ме, че ако Бог ни покаже истината, това може да има сериозни последствия за на- чина ни на живот, пред които може би не бихме искали да се изправим. И така, пред- почитаме да се отнасяме към цялото това нещо безлично, както пристъпваме към ек- спериментите по физика, без предварител- но да се ангажираме с никакви практичес- ки последствия. Но с Бога не можем да се отнасяме така. Не можем да застанем пред Всемогъщия и да кажем: „Да, бих искал да разбера дали те има, или не, и дали Иисус Христос е твоят Син, или не. Моля те, по- кажи ми. Но искам да знаеш, че и да ми се откриеш, аз не непременно съм готов да направя това, което ще ми кажеш." Бог няма време за духовни дилетанти. Но ако сте сериозни и сте готови да из- пълните Божията воля, когато я разберете, тогава направете този експеримент: проче- тете Евангелието според Йоан внимателно и с отворен ум. И Иисус Христос гаранти- ра, че Бог ще ви покаже каква е истината. Някой може би ще каже: „Моят проблем е, че аз дори не зная дали Бог съществува. Ако направя експеримента, който предлага- те, няма ли да има опасност да си въобра- зя, че Бог ми е говорил, а това да е било самовнушение? Как да разпозная Бога, дори и да ми проговори?" Е, нека да завърша, като ви разкажа една история за едно от чудесата, които се 46 2. Библията - мит или истина? т върди, че Иисус е извършил (Йоан 9 гл.).
Вие може би ще отхвърлите всички истории за чудеса като глупост. За момента това няма значение. Аз я използвам само като илюстрация. Според разказа, Иисус веднъж срещнал един човек, който бил роден сляп, и го по- питал дали иска да прогледне. Не зная дали някога сте се опитвали да обяснявате на някой слепороден човек какво е зрение или какво е цвят - или дори да го убежда- вате, че въобще съществуват такива неща като светлина или цветове. Това е ужасно трудно! Затова би било напълно разбирае- мо, ако слепият човек беше отвърнал на Иисус, че не знае какво е зрение и счита всички твърдения, че има такова нещо, за глупост. Поне това е начинът, по който мно- го хора днес реагират, когато чуят Иисус Христос да казва, че може да им даде ду- ховно зрение и вечен живот, което е спо- собността да се познава Бог лично (Йоан 17:3). За щастие обаче слепият човек казал, че ако има такова нещо като зрение, то той иска да го има. И така, Иисус Христос му предложил да направи един експеримент, ако желае; и му гарантирал, че ако го из- върши, ще получи зрение. Експериментът, устроен от Христос, изг- лежда странен, както ще откриете, ако про- четете историята. Но слепият човек не се 47 Християнството - опиум или истина? с Иисус Христос не е нито шарлатанин, нито луд. Щом той казвал, че има нещо, нарече- но зрение, и че той може да го даде на всеки, който иска, тогава си струвало да се опита. Нямало какво да се губи. А можело да се спечели всичко. И така, той направил експеримента, установил от личен опит, че той действа, и се върнал прогледнал. Препоръчвам и на вас един подобен ек- сперимент. Прочетете Евангелието от Йоан. Когато четете, кажете: „Боже, аз не съм си- гурен дали съществуваш. Но ако те има и ако Иисус е твоят Син и той, както сам твърди, може да ми даде вечен живот, как- вото и да е това, тогава проговори ми, от- крий ми се, покажи ми, че Иисус е твоят Син. И ако ми покажеш, аз съм готов да върша твоята воля, каквато и да се окаже тя." И Христос гарантира, че Бог ще ви пока- же истината. Бележки
1 С. S. Lewis, Fern-seed and Elephants and other Essays on Christianity, Glasgow, Collins, 1982, p. 110. 2 Това е редактирана версия на една лекция, из- несена първоначално в университета в Марсилия под заглавие: „Трябва ли да извършим интелектуал- но самоубийство, за да повярваме на Библията?" 48
НО СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НЕ Е ЛИ НАПРАВИЛА НЕВЪЗМОЖНА ВЯРАТА в Бога? Един модерен мит Един от най-дълбоко вкоренените мито- ве, които са оформили мисленето на хора- та в съвременния свят, е идеята, че наука- та е направила вярата в Бога и свръхестес- твеното както ненужна, така и невъзможна за мислещия човек. Това е много разпрос- транен и неверен мит, който за нещастие много хора смесват с истинската наука. Нека проследим как е възникнал той. Според обичайната представа вярата в Бога и свръхестественото е възникнала в примитивните етапи на човешкото разви- тие. Древният човек се сблъсквал с най- различни процеси и явления, които не мо- 49 Християнството - опиум или истина? ж жа на семената и плодовитостта на добитъ- ка му, били неща, от които зависел живо- тът му. Други, като гръмотевиците и светка- виците, бурите и болестите, заплашвали са- мото му съществуване. Като не разбирал тези процеси и благоговеел пред тях, чове- кът направил онова, което би направило едно дете - одухотворил ги. Когато имало лунно затъмнение, той си представял, че някакъв демон се опитва да удуши луната, и прибягвал до разни религиозни ритуали и магии, за да прогони демона. Когато чувал гръмотевица, мислел, че говори някакъв бог, а когато удряла светкавица, смятал, че това е зъл дух, който се опитва да го уни- щожи. Дори смятал, че като наблюдава не- обичайни явления в природата, ще може да предвижда какво ще направят боговете. Но тъй като ние в последните векове сме раз- вили и усъвършенствали научните методи, ние все повече и повече разбираме при- родните процеси. Сега разбираме, че лун- ното затъмнение не е причинено от демон, нито светкавиците и болестите са причине- ни от зли духове. Открили сме, че природ- ните процеси са безлични и по принцип (на неквантово ниво) напълно предвидими. За- това атеистите твърдят, че вече няма нуж- да да въвеждаме идеята за Бога и свръхес- тественото, за да обясняваме действията на природата. Вече няма нужда да прибяг- ваме до Бог, за да запълва празнотите в 50 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? н ашето познание, както Исак Нютон, кога-
то е казал: „Всекидневното въртене на зе- мята около нейната ос не може да бъде из- ведено от закона за гравитацията, нужна е божествена ръка..." И така, атеистът стига до заключението, че Бог е отживелица, и като Лаплас казва, че нямаме нужда от „тази хипотеза". В резултат на това общес- твото като цяло е започнало да смята, че науката е направила вярата в един Творец ненужна и невъзможна. Логическа грешка Тук обаче има една явна логическа греш- ка. Да вземем за пример един автомобил марка Форд. Съвсем естествено е някой примитивен дивак, който за първи път виж- да автомобил и не разбира принципите на двигателя с вътрешно горене, да си предс- тави, че вътре в мотора има някакъв бог (господин Форд), който задвижва колата. Той може и да си въобрази, че когато ко- лата върви добре, то е, защото господин Форд, който е в мотора, го харесва, а ко- гато отказва да върви, то е, защото госпо- дин Форд не го харесва. Разбира се, впос- ледствие примитивният дивак ще се циви- лизова, ще учи инженерство и като разгло- би двигателя, ще открие, че вътре няма ни- какъв господин Форд, и че не е нужно да го въвежда, за да обясни действието на двигателя. Неговото разбиране за нелич- 51 Християнството - опиум или истина? н решно горене ще бъде напълно достатъчно, за да обясни как върви колата. Дотук доб- ре. Но ако тогава той реши, че разбиране- то му за начина на работа на двигателя прави невъзможна вярата му в съществува- нето на г-н Форд, който първоначално е конструирал колата, това би било очевидно погрешно. Също такова объркване на кате- гориите е да се предположи, че нашето разбиране на неличностните принципи, според които функционира вселената, пра- ви или ненужна, или невъзможна вярата в съществуването на личностен Създател, който е планирал, създал и поддържа все- лената. С други думи, не бива да обърква- ме механизмите, по които действа вселена- та, с нейната първопричина. Всеки от нас знае как да направи разлика между воле- вото движение на една ръка с определена цел и неволното конвулсивно движение, предизвикано от случаен контакт с елект- рически ток. На този етап обаче тези, които вярват в мита, са склонни да отговорят по следния начин: „Е, добре, да предположим, че има Бог извън вселената, който първоначално я е пуснал в ход. Но ние не можем да знаем нищо за него и не е задача на науката да размишлява над възможното му съществу- ване. От друга страна, въз основа на оно- ва, което вече знаем за функционирането 52 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? н а вселената, ние можем уверено да твър-
дим, че дори да съществува Бог извън все- лената, той не се намесва, не може да се намеси и никога няма да се намеси в ней- ното действие. И така, науката прави не- възможно да се вярва конкретно в христи- янските твърдения, че Бог е нахлул в при- родата в лицето на Иисус Христос." Нека сега изследваме как е възникнал този ас- пект на мита. Отново модерният мит Едно от най-големите постижения на на- уката е, че тя не само описва онова, което става във вселената, но и че открива неиз- менните закони, които управляват действи- ето й. Тук е важно да разберем и да се съг- ласим с твърденията на учените за харак- тера на тези закони. Те не са само описа- ние на онова, което става. Те са резултат от разбирането на основните процеси в природата. Законите ни казват, че понеже нещата са такива, каквито са, природата не само действа по този начин, но тя трябва да действа по този и по никакъв друг на- чин. Законите не само описват онова, кое- то е ставало в миналото; стига да не рабо- тим на квантово ниво, те могат успешно да предсказват какво ще се случи в бъдеще с такава точност, че например да се изчисли траекторията на станцията Мир и да е въз- можно кацане на Марс. Разбираемо е в та- 53
к Но точно тук дебне една друга заблуда, която покойният професор К. С. Луис илюс- трира чрез следната аналогия. Ако тази седмица сложа хиляда лева в чекмеджето на бюрото си, следващата седмица приба- вя две хиляди и по-следващата - още хиля- да, неотменимият закон на аритметиката ми позволява да предскажа, че следващия път, когато отворя това чекмедже, ще наме- ря в него четири хиляди лева. Представете си обаче, че следващия път, когато отворя чекмеджето, намеря само хиляда лева - до какво заключение ще достигна? Че аритме- тичният закон е бил нарушен? В никакъв случай! По-разумно би било да предполо- жа, че някой крадец е нарушил държавни- те закони и е откраднал три хиляди лева от чекмеджето ми. Във всички случаи е абсур- дно да твърдим, че аритметичните закони правят невъзможно да вярваме в съществу- ването на такъв крадец или във възмож- ността той да се намеси. Напротив, именно естественото действие на тези закони раз- крива съществуването и дейността на кра- деца. 54 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? Т ака и природните закони предсказват
какво ще се случи, ако Бог не се намеси; макар че, разбира се, намесата на Творе- ца в собственото му творение не е кражба. Да твърдим, че природните закони правят невъзможно да вярваме в съществуването на Бога и във възможността той да се на- меси във вселената, е явна заблуда. Все едно да твърдим, че понеже разбираме за- коните на двигателя с вътрешно горене, е невъзможно да вярваме във възможността господин Форд или някой от неговите меха- ници да се намеси и да снеме цилиндрова- та глава на мотора. Разбира се, че те биха могли да се намесят. И намесата им не би унищожила законите. Същите закони, които обясняват защо моторът е работил с цилин- дровата глава, сега ще обяснят защо не ра- боти, когато главата е свалена. Мимоходом трябва да отбележим, че вя- рата в Бога като Творец не само не пречи на откриването на природните закони, но исторически е била един от основните мо- тиви за тяхното изследване. Сър Алфред Норт Уайтхед, признат като един от най-из- тъкнатите историци на науката, казва: „Хо- рата са ставали учени, защото са очаквали закономерности в природата; а са очаква- ли закономерности в природата, защото са вярвали в Законодател." Примери за таки- ва хора изобилстват; достатъчно е само да помислим за Нютон, Кеплер, Фарадей и 55
К В този момент поддръжниците на мита могат да отвърнат: „Добре, нека заради спора да предположим, че не е антинаучно да се съгласим теоретично с възможността един или друг бог да се е намесил в нашия свят. Но какво реално свидетелство имаме, че такова свръхестествено събитие някога се е случило?" Християните, разбира се, ще отговорят, че има изобилни доказателства за чудото на зачеването, чудесата и възк- ресението на Иисус Христос. На това ще бъде възразено: „Какво свидетелство е това? И как можете да очаквате от нас да го приемем? Защото всичко това се съдър- жа в Новия Завет, който е написан в пред- научната епоха, когато хората не са разби- рали природните закони и затова с готов- ност са вярвали, че е станало чудо, когато всъщност такова е нямало." Тук се крие още една заблуда. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
трахувал от новото. Той размислил, че
ел да проумее.