Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото
Изтегляне 2.47 Mb.
|
| глава 32, чл. 365 – 378 вкл.
Ново, особено исково производство. Предвижда се за първия път в ГПК нов. Особено е приложеното поле. Понятието “търговски спор” не е нормативно закрепено в ГПК. Има изброяване на исковете, които трябва да се разглеждат по този ред (365 т. 1 – т.5) и по смисъла на този закон. Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. (3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Спорове за попълване на празноти в търговски сделки или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства – промяна на клаузи. Правоотношения по предварителен договор, договор за обществена поръчка или концесия. Тук попадат и споровете за дружествени права – т.3 – всички спорове във връзка с членственото правоотношение, отговорност на съдружници, искове за отмяна на решения на управителните или контролните органи, недействителност на ТД, искове за обявяване на нищожност на вписано обстоятелства; исковете в материята на несъстоятелност – част IV от ТЗ. Т. 5 – спорове, свързани с нарушения, картелни споразумения, злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция – по специалните закони.
Отново се изпраща препис на ответника. Срокът за отговор на ответника е двуседмичен при търговски дела. Иначе към изискванията за отговора няма проблеми. Както при общия исков процес ще настъпи преклудиране на процесуалната възможност на ответника, ако той не ги упражни в срока за отговор на ИМ, но това не е срока за инцидентния установителен иск. 367 ГПК. Отговор на исковата молба Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; Разбира се отговорът на ИМ не е задължително да бъде подаден, с изтичането на срока, освен преклудирането на възможностите ако не са използвани, се изпраща препис от отговора до ищеца, който също в двуседмичен срок може да подаде допълнителна ИМ – 372. В ал. 2 – какво ищецът може да посочи в допълнителната ИМ. Тук ищецът може да привлече друго лице, да предяви инцидентен установителен иск и т.н. – възможностите, които в общия исков процес са предвидени за в първото по делото заседание. Допълнителна искова молба Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба. (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор. (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Ответникът може да вземе становище по допълнителната ИМ. Тук вече ответникът може да предяви инцидентен установителен иск. В това производство също важи концентрационното начало. С всяка следваща процесуална възможност, която не бъде упражнена, страната губи възможност да попълни делото с фактически и доказателствен материал, освен ако докаже, че пропуска се е дължал на обективни причини. Терминологията е различна, но няма разлика в идеята. ( Казано е в текста “особени непредвидени обстоятелства”.) Последици от неподаването на отговор Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. We Care A Lot! Чл. 371 ГПК – изключение от общия режим. Въпреки несвоевременното посочване на факти и възражения (напр. възражение за прихващане), те могат да се правят при всички положения на делото до приключване на съдебно дирене, при положение, че не се налага събирането на нови доказателства. А по отношение на възражението за прихващане – то е допустимо и във въззивна иннстанция, независимо, че е можело да бъде предявено по-рано.Условието е да е било установено с влязло в сила СР или заповед за изпълнение. Възражение за прихващане след срока за отговор Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. След като изтекат двуседмичните срокове за ИМ и допълнителен отговор, съответно компетентният съд в закрито заседание се произнася по допустимостта на извършените до момента процесуални действия и се произнася с определение по тези въпроси и по всички въпроси, свързани с фактическите и доказателствени искания (мда, и на мен “фактически искания” ми звучи странно, но така беше казано). Това произнасяне може да се направи и в откритото СЗ. Насрочването на първото открито СЗ се извършва с изпращането на ищеца на допълнителния отговор – 374 (2) ГПК (2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В предварителното закрито заседание с определение може да се направи проекто-доклад. Докладът се прави в откритото заседание и това, както и при общия исков процес, устният доклад е изрично предвидено изискване. Разглеждане на делото в открито заседание Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания. (2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика Делото се разглежда по общите правила. (please refer to pg. 42, 4.11.2007, Stamboliev, O.) Отлагане и насрочване си е възможно, няма ограничения...Предвидена е изрична процесуална възможност при определени обстоятелства делото да се разгледа в закрито заседание. Чл. 376. Това се прави по преценка на съда. Ако прецени, че няма нужда да изслушва страните и всички доказателствени средства са писмени и те са били представени. В 376 (2) – страните могат да поискат делото да се гледа в закрито заседание. Според проф. Мингова и в този случай съдът трябва да прецени налице ли са условията по ал. 1. С оглед чл. 11 не можем да оставим на страните да преценят кога да се ограничава така драстично публичността. В 376 (3) – трябва в рамките на срока (едномесечен) да се посочи датата на обявяването на СР и от тази дата тече срока за въззивно обжалване. Изниква въпроса тази алинея (3) за всички постановени СР ли се отнася или само за тези постановени в закрито СЗ? Според проф. Мингова трябва да отдадем предпочитание на първата хипотеза – всички постановени СР по търговски спорове, независимо дали делото е било разглеждано в открито или закрито СЗ. Но все пак, колеги, текстът остава в нормата, уреждаща закритите СЗ. (и тук отново беше повторен любимият ми израз: “Всички зависи в каква посока ще тръгне практиката!”) Разглеждане на делото в закрито заседание Чл. 376. (1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики. (2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това. (3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване. Приложимост на общите правила Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.
Приложимост на правилата пред въззивния съд Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд. Нормите на 377 и 378 – препращащи. ( и това беше единственият коментар за тях!) 69. Производство по колективни искове глава 33, чл. 379-388 Приложно поле – чл. 379. Колективни искове Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. (3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.
Законът не изхожда от видовете спорове, респективно видовете искове, а от 379 (1) следва, че трябва да става дума за ЮФ, които са нарушение, предизвикало увреждане на правни субекти, когато характера на нарушението е такова, че не може да бъде уточнен кръга на увредените лица. Във всички случаи става въпрос за увреждане на кръг лица, който е определяем (тук тя каза “определен”, но имаше предвид определяем), чието изчисляване е трудно. Става въпрос за изчисляване на т.нар “дифузни права” (каквото и по дяволите да означава това!)...Кръгът от субекти е определяем, но трудно изчислим. По Закона за защита на потребителите. По 74 (3) ТЗ. (3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. / Търговско дружество с акции на приносител, инвестицонно дружество от отворен тип. / Ищци по такъв иск могат да бъдат лицата, които законът посочва в ал. 2 и ал. 3 – ФЛ, ЮЛ, които са претърпели увреждане от извършено нарушение, такъв ищец може да е организация създадена с цел защита срещу подобни нарушения или защита на увредените лица от някое конкретно нарушение, или определен тип нарушения. Могат да предявят иск от името на всички увредени лица. Това са установителни искове – за 1. наличие или липса на увреждащо действие/бездействие, 2. противоправността на това поведение и 3. вината.( бих добавила и една причинно-следствена връзка между поведението и увреждането да има! Но проф. Мингова не каза!!!) Осъдителни искове – да се отнасят до претенция за преустановяване на нарушението, поправяне на нарушението, обезщетение за обезвреда. Възможно е и съединяване на искове. Родова подсъдност – компетентен е окръжен съд. Редовност на ИМ – освен обичайните изисквания – 380 (2) – кои обстоятелства определят кръга на увредените лица + предложение за начина, по който ще се разгласява воденето на този процес. (2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска. Законът изисква и други особени доказателства – “че има възможности сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите на процеса”. 380 (3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Общи са условията, при които се проверява допустимостта на ИМ, но заради преценката на особени обстоятелства по 380 – може и в открито заседание. Санкция по 381 (3) ако не са изпълнени условията по 381 (1) – делото не се допуска за разглеждане Ако ИМ отговаря на условията следва разглеждането й в открито СЗ, на което трябва да се определи подходящ начин за разгласяване на иска и подходящ срок, в който увредените лица да направят изявление, че ще участват в процеса. Става с определение, което може да бъде обжалвано с ЧЖ. Проверка на условията за предявяване на колективен иск Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. (2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание. (3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия. (4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба. Срокът за заявка за участие започва да тече след изтичането на “разгласяващия” срок. (Айде да го кажем “оповестителния”, че от “разгласяващия” ми се повръща просто!). Не могат да се ограничат правата на всеки от увредените да води отделно дело за защита на увредените си права. С определение съдът се произнася по всяко волеизявление за участие или отказ от участие – 383 т.1 и т.2. Много ценен изход от решаването на спора и търсен ефект е спогодбата. Чл. 384 – съглашение за доброволно уреждане на спора. Но съдът играе особена роля при одобрението на спогодбата. Важи и чл 234. Приемане на нови участници и изключване от участие Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът: 1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса; 2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. (2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Съглашение за доброволно уреждане на спора Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора. (2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес. (3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда. Съдебна спогодба Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. (2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение. (3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. (4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част. Привременни мерки за защита на увредения интерес – подходящи, вземат се с определение, което има режима на атакуване на решенията – въззивно, касационно обжалване, което НЕ зависи от условията на чл. 280 (1), не се спира изпълнението. Кръга на субектите на крайното СР се отнася до всички лица, които претендират да са увредени, не се включват лицата, които самостоятелно организират защитата си. Тези изключени лица могат да се ползват от уважен колективен иск. Касацията е допустима по правило без 280 (1), не може да бъде отменено по молба на трето лице, което би имало качеството “необходим другар”. Т.к. определяемият кръг може още да не е определен съдът определя обща сметка и... 387 ГПК.
Т.нар “вероятна основателност” е налице, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или когато е предоставена гаранция – залог или ипотека. Във втория случай ищецът иска процесуални обезпечения, а самият дава материални обезпечения. Тази гаранция – ако са претърпени вреди от неоснователно запорирани вещи и неблагоприятно СР - > ще се платят от гаранциите. 391 (4) – Само държавни учреждения и лечебни заведения – нетърговски дружества... (какво?!) Спиране на изпълнение се допуска само при имотна гаранция, при искове за издръжка – и служебно и без гаранция се обезпечава иска. Срещу държавни учреждения за парични вземания – не е допустимо обезпечение. (текст – 391 (4)) Изтегляне 2.47 Mb. Сподели с приятели:
|