Проф. Огнян Стамболиев Действащият гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото
Глава 22 Попада в групата на контролно – отменителните обжалвания
Изтегляне 2.47 Mb.
|
| Глава 22
Попада в групата на контролно – отменителните обжалвания. Задачата на касационния съд е да провери обжалваното решение и ако констатира порок да го отстрани, като заличи порочното СР. Ако е необходимо ново СР по спора по правило това се извършва от съда по същество, а не от касационния съд. Касационно и ревизионно обжалване. Касационното обжалване е исторически първо възникнало във Франция. Касацията е преди всичко способ за защита на закона и правовия ред.
При типичната касация е видим един прекален формализъм. Ревизионното обжалване възниква в немския правен кръг, в интерес на страните и е по-гъвкаво. Ревизионният съд познава и необосноваността като отменително основание. Освен това може да излезе и извън посоченото в жалбата и в определени случаи сам решава спора без да го връща по-надолу. Предмет на касационното обжалване – чл. 280
Нямаме прескачане на инстанции! Съгласно 280 (2) на касационно обжалване не подлежат СР постановени по дела, по които обжалваемият интерес е до 1000 лв. НЕ ЦЕНАТА НА ИСКА, а ОБЖАЛВАЕМИЯТ ИНТЕРЕС. Специфичните условия за допускане на касационното обжалване са в чл. 280. Жалбоподателят трябва да се позове алтернативно или кумулативно на трите възможни порока на въззивното СР, когато съдът се е произнесъл по съществен материален/процесуален въпрос, когато:
Идеята на тези три групи хипотези е насочено към идеята, че касационното обжалване по КРБ е призвано чрез органа, който го извършва ( ВКС ) не само да решава правни спорове, а и да уеднаквява практиката и да дава указания за правилното и еднакво прилагане на закона. NB! Основанията за допускане по 280 (1) са нещо различно от допустимостта на жалбата. Различни са и от основанията за касационно обжалване – 281!
Основания за касационно обжалване Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. 19.05.2008 prof. Aneliya Mingova Касационното обжалване в ГПК спада към контролно-отменителния тип обжалване на съдебните актове, което означава, че целта му е контрол и проверка върху обжалваното СР при точно посочени в закона касационни основания – 281 ГПК. 52. Касационни основания и разглеждане на касационната жалба по същество Основания за касационно обжалване Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Отнасят се до видовете пороци на СР, които подлежат на касационен контрол. Бъде ли налице поне едно касационно основание, ВКС трябва да приеме жалбата за основателна и да процедира с оглед вида на порока. В контролно-отменителния тип обжалване сред основанията не фигурира неправилността на СР поради непълнотата на доказателствата. Непълнотата на доказателствата позволява дейност по същество и затова е характерна за въззивното обжалване. При касационното обжалване дейността е контролна, проверяваща и само при определени хипотези след отстраняване на порочното СР ще се дължи решение по същество. Всички основания, които правят решението нищожно са касационни основания, защото невалидният акт е нетърпим и за въззъвната и за касационната инстанция. Има разлика между основанията на втората и касационната инстанция. Същото се отнася и при недопустимост на СР. Трябва да отграничим неабсолютните процесуални предпоставки. А от абсолютните да изключим тези, за които съдът не следи служебно в тази фаза. Пример – подсъдност при местонахождение на недвижим имот. При неправилните СР - изключваме основанието за отмяна, изразяващо се в непълнота на фактите и доказателствата. В точка 3 на 281 е посочено в кои случаи на неправилно решение ще имаме касационно основание:
Въпреки, че въззивните СР, обект на касационно обжалване не са породили СПН, те са изпълнително основание. Въззивните, осъдителни по своя характер решения, подлежат на принудително изпълнение. Може това принудително изпълнение да се спре, ако има касационна жалба. Правилото е, че подаването на касационната жалба НЕ спира изпълнението. Иначе тя щеше да се използва само затова. Такова спиране обаче може да бъде поискано и при предвидените в закона условия касационният съд, може да го допусне. Предвидена е възможност да бъде освободено даденото за спирането обезпечение, ако искът бъде отхвърлен. В случай, че въззивното СР бъде отменено, това във всички случаи води до спиране на изпълнението му и ако новото СР бъде с различно съдържание от първото, се стига до издаване на т.нар “обратен изпълнителен лист” – 245 (3) – /тук тя каза нещо за някакво препращане, за което аз не разбрах./ (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. За разлика от правото на въззивно обжалване, правото на касационно такова, може да бъде упражнено в един по-дълъг, едномесечен, преклузивен срок. Съдържанието на жалбата не разкрива съществени отклонения от съдържанието на въззивната жалба, но т.к. касационната инстанция е в по-малка степен по същество ангажирана от въззивната, всяко неспазване на условията по 284 прави касационната жалба НЕДОПУСТИМА. 284 (2) съдържа едно специфично изискване за касационната жалба – да е приподписана от адвокат или юрисконсулт. Съдържание на касационната жалба Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. точно и мотивирано изложение на касационните основания; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на жалбоподателя. (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. (3) Към жалбата се прилагат: 1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1; 2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 4. документ за внесена такса. Жалбата към ВКС се подава чрез въззивния съд. Той има същите правомощия като първоинстанционния по отношение на въззивната жалба – чл. 285. Проверка на редовността на касационната жалба Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. (2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд. Проверка за допустимост; Разпореждането по 286 (2) се обжалва с частна жалба. (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
Насрещна касационна жалба – да видим насрещната въззивна жалба. Правото на насрещна въззивна жалба се погасява в едномесечен срок. 53. Решение на касационния съд. Връщане на делото на въззивния съд и правомощия на ВКС при повторно обжалване След изтичането на тези преклузивни рокове, въззивният съд трябва да изпрати цялата документация и делото на ВКС. Следва специфичната, самостоятелна проверка на касационните основания – в 288. Трима съдии в закрито заседание – с определение ВКС разглежда само този въпрос. Въззивният съд, когато проверява допустимостта на касационната жалба НЕ извършва тази проверка дали са налице основанията на на 280 (1). Тя е приоритет на касационната инстанция. Определението по 288 на ВКС трябва да може да се обжалва според проф. Мингова. Ако се жалбата се приеме за недопустима, този въпрос трябва да може още веднъж да бъде поставен пред друг тричленен състав на ВКС. Ако се приеме, че жалбата е допустима и на основание 288, тя трябва да бъде разгледана от ВКС.
1. Както при въззивната жалба и тук основанията, свързани с нищожността, касационният съд следи служебно и това е първото, което прави. Когато е констатирана нищожност – нищожното решение се прогласява – 293 (4). Оттам нататък съдът процедира в зависимост от порока. (4) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Абсолютните процесуални предпоставки, за които е трябвало да следят инстанциите по същество се проверяват служебно от ВКС, но за относителните предпоставки ВКС не следи служебно, а ако те са годно основание е трябвало да бъдат посочени в касационната жалба.
Повторно разглеждане на делото Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. При такова връщане пред въззивния съд би следвало да може да се изтъкват нови факти и доказателства. Новото въззивно решение отново подлежи на касационно обжалване – пак трябва да са налице предпоставките на 280 (1) и те се свързват вече с неспазване указанията на ВКС. Ако при второто касационно обжалване СР се отменя като неправилно, съдопроизводствените действия вече се извършват от ВКС и според проф. Мингова могат да се сочат нови факти и доказателства дори пред ВКС в тази хипотеза. Но винаги има разлика между контролната фаза и фазата на задържане на делото за произнасяне по същество в редките хипотези, в които ВКС трябва да се произнесе по същество. (Цялата дейност при новата касационна жалба се извършва с една разлика. Ако се окаже, че въззивното решение е неправилно, всичко, което трябва да се извърши се извършва от ВКС без да се връща на въззивния съд. От 295 (2) проф. Мингова прави извод, че в този случай и пред ВКС могат да се сочат нови факти и доказателства. И това приближава касационното производство към ревизионното.) (2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство. 40. Обжалване на определенията (чл. 274 – 279) В ГПК важи правилото, че актовете с процесуален характер ( а не по същество) имат специфичен режим с оглед на влизането в сила и оспорването при порочност. Това са определенията и разпорежданията. За тях (279) важат общи правила. Възможността за атакуване пред по-горна инстанция не е всеобща. Обжалването на определенията се извършва в 2 групи случаи. Обжалване на разпорежданията Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. 1) В 274 (1). т. 1 е визирано правилото за обжалваемост на определенията, с които се прегражда развитието на делото. Прегражда развитието на делото. “Прегражда” включва по-голямата група актове от прекратяване, спиране, отказ на възобновяване и т.н. Тук се включва идеята за обжалване на тези определения, при които техния порок няма как да бъде отстранен с обжалване на самото решение. 2) Има определения, за които обжалваемостта се поражда от конкретната законова разпоредба – например определенията за обезпечаване на доказателства, определението, с което се отказва участието на подпомагаща страна. 274 (1) т. 2 – препращаща норма – на обжалване подлежат и други определения, в изрично посочени случаи. Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Определенията се обжалват със специфична частна жалба – става дума за обжалваем акт, срока за подаването й тече от съобщаването му. Ако определението е постановено в съдебно заседание – срокът тече от този момент, ако страните присъстват. 275 в едноседмичен преклузивен срок. Съдържание и форма на частната жалба – законът препраща към казаното за частната жалба. След получаването на частната жалба, която се подава чрез съда издал определението, е предвидена възможност отново в едноседмичен срок за отговор на другата страна. Ако първоинстанционният съд приеме жалбата за редовна, ще даде едноседмичен срок за отговор на насрещанaта страна. След изтичането му, тя ще се прати на по-горния съд. Подаването на частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение. По принцип делото не се праща на по-горния съд, но той може да го изиска, ако е необходимо. По преценка може да бъде предприето и спиране на производството. Срок за обжалване и съдържание на частната жалба Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. (2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 263 и 273. Производството по разглеждане на частната жалба е въззивно по своя характер, т.е. следващата инстанция сама решава процесуалния въпрос и в тази връзка може да събира доказателства, ако е необходимо. Решавайки въпроса втората инстанция задължава първата със своето становище. Казаното дотук важи за определенията на първоинстанционните съдилища. Ако определението е постановено от въззивен по спора съд, неговите определения подлежат ли на обжалване? Биват две групи: едните са образно казано първоинстанционни за този съд. Въззивната инстанция, например отказва да приеме жалба от лице, което би трябвало да е необходим другар Това е първото определение по този въпрос. 274 (2) – компетентен съд да разгледа частната жалба по това определение е ВКС. Актовете по процесуалните въпроси на съответния съд с оглед обжалване им, следват обжалваемостта на актовете по същество на този съд. Ако има такова определение на ВКС, което е първо по съответния процесуален въпрос, то ще се обжалва пред друг състав на ВКС./отново трябва да са налице условията на 280 (1)/. Прокламирана е възможност за триинстанционност при обжалване на определения – 274(4) при същите условия, както за решенията. Препращане към 280 (1). (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. 274 (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. 54. Отмяна на влезли в сила решения. (303-309) Учебникът важи – ще разгледаме само особеностите. Отмяната на влезли в сила СР в единственият извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила актове. Отнася се само до неправилни СР и само при наличие на изрично посочени хипотези на неправилност в текста. Във всички други случаи стане ли необжалваемо едно СР – влезе ли в сила – отмяната е неприложима. Основната група пороци са неправилни СР и хипотезите в чл. 303 до голяма степен покриват нуждата от такъв извънинстанционен контрол. Основанията са в 303 (1). В 303 (1) т. 1 има две групи хипотези:
Новият документ е самостоятелно основание за отмяна! Важи само за документ. Той трябва да се отнася за факт, който е бил включен във фактическия материал по делото и изследван като релевантен и относим по делото и липсата на документът е довела до различни изводи. Този документ “обикновено” е възникнал, създаден по време на делото, докато то е било висящо, но е възможно и документът да е бил създаден след влизането на СР в сила. Писменото доказателство може да е и новооткрито и новосъздадено, но за релевантен по делото факт. /Често при това основание за отмяна ( новооткрито обстоятелство ), страната ще се позове на нов документ. Но обратно, ако има документ, при него има ограничаване за доказването. Когато се иска преразглеждане не може доказването на нов факт да бъде извършено с по-широк кръг доказателствени средства. (?!?!?!) Според мен тук проф. Мингова искаше да каже чисто и просто, че нов документ може да се използва за релевантен по делото факт, но не и съществуващ и известен на страната документ да се използва за доказване за ненаведен по делото факт./ Правен интерес – легитимирана ще е някоя от страните по спора. Субективното право на отмяна ще принадлежи на заинтересованата страна, при наличие на обективните предпоставки. Другите основания за отмяна - от закона и от учебника. Ново – в 303 (3). При дублиране на хипотезите на отмяна и неприсъствено решение, ще важат основанията при неприсъственото решение. Правото на отмяна съществува и може да бъде упражнено в определени преклузивни срокове. За всяка от хипотезите в 303 са посочени начините за изчисление на срока. Това е много удобно. Срокът се изчислява “двойно”. “Условно” имаме два срока. Единият тече в рамките на другия и се разглежда различно в различните хипотези. По ал. 1 няма два срока – има само един тримесечен и той тече от момента на узнаване на новото обстоятелство – ако става въпрос за представяне на ново обстоятелство – ако става въпрос за представяне на ново писмено доказателство – 305. т 1. В останалите хипотези отново важи правилото за трите месеца от възникването на съответното обстоятелство, което е основание за отмяна. Но тези три месеца могат да текат в рамките на втори преклузивен срок, който законът ограничава в рамките на една година и има друг начален момент. Молбата е писмена, реквизитите са същите (?!). Подава се чрез първата инстанция, т.к. когато едно дело приключи, то отива в архива на първа инстанция и затова е по-удобно. Компетентен е ВКС. Характерът на производството е контролно – отменително. ВКС гледа само изтъкнатото основание. Няма служебно начало. ВКС ще субсомира посоченото от страната основание под някоя от нормите на 303. Ако молбата е основателна, ВКС отменя и връща делото на съответната инстанция. При новото разглеждане се прилагат общите правила. Основания за отмяна Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2. Особени искови производства Те са лимитирани в закона и винаги са ограничен, краен брой. Става дума за искови производства, които имат някои особености. При 64. съдебната делба – четем учебника, няма никаква разлика, само редакционни подобрения тук-там. В 66. брачния процес – уредбата е като цяло същата, ще посочим някои промени. Ново е, че вече няма помирително съдебно заседание. Делото започва с първото по делото редовно, открито съдебно заседание. Новото е, че отпада невъзможността съпругът да предяви брачен иск при бременност на съпругата. ОБАЧЕ тя може да спре делото. Има по-подробна регламентация на първото по делото съдебно заседание – 321 – личното явяване на страните е необходимо за гледането на делото, но само ако ищецът не се яви, делото се прекратява. Съдът трябва да напътства страните към медиация. Ако страните дадат знак за такова производство – делото се спира – т.е. тук е особена хипотеза за спиране. Ако в 6 месечен срок никой не поиска възобновяване на делото – то се прекратява. Делото се прекратява и ако се постигне “уреждане” (може би “спогодба”), също, ако страните поискат да трансформират брачният процес в процес по развод по взаимно съгласие, въпреки че не е допустима трансформация на исков в охранителен процес. Брачният процес може да се трансформира в установителен или по съгласие на страните, ако искането за развод се основава на вина на преживелия – наследниците на починалия встъпват в брачния процес – и така той се трансформира в установителен процес – това вече (ново!) могат само възходящи и низходящи наследници. 4-ти ред вече не може. Разглеждане на делото Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. (2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. (3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира. (4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. (5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. (6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава. 65. Бързо производство (БП) – 310 – 317. Особености Приложното поле е особено – в чл. 310 в 5 точки са групирани споровете за тези субективни граждански права, за които е допустим този ред. Изчерпателно са посочени.
Приложно поле Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове: 1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи; 2. за опразване на наети и заети за послужване помещения; 3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни; 4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите; 5. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон. Характерно за бързото производство е ( за разлика от стария режим), че не подлежи на преценка разглеждането на делото по този ред, нито е по волята на страните. Ако са налице хипотезите по 310, съдът служебно ще движи производството по реда на бързото такова. Проверката за допустимост/ редовност на ИМ е още в деня на получаването. Срокът за корекция и допълване, който съдът дава на ищеца – 1 седмичен. (не пишело изрично и затова “би трябвало да е” едноседмичен). Срок за отговор на ответника – отново е един месец. Но по-нататъшните действия на съда по делото винаги се извършват в закрито съдебно заседание, а насрочването на откритото съдебно заседание трябва да се направи не по-късно от 3 седмици от закритото заседание. В закритото заседание съдът е длъжен да направи доклада по делото и да се произнесе по доказателствените искания и съответно да допусне или откаже да се допуснат исканите доказателствени средства. Препис от разпореждането на съда се връчва както на ищеца, така и на ответника и им се дава указание да вземат становище по съдържанието на разпореждането в едноседмичен срок. От концентрационното начало следват преклузивните срокове и общата разпоредба на 313.
проф. Анелия Мингова (Оповестявам, че тази лекция ( а както сте забелязали вече и някои от другите...) представляваше литературно четене на закона. Да не корите простия изпълнител...) 68. Производство по търговски спорове Изтегляне 2.47 Mb. Сподели с приятели:
|