Програма " Административен капацитет"
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Електронно управление
- Усъвършенстване на основната нормативна и стратегическа база за развитие на електронно управление
Регулаторни режимиОпростяването и подобряването на регулаторната среда е ключов инструмент за поощряване на икономическия растеж и създаване на повече работни места. Облекчаването на регулаторните режими води до:
Основният нормативен акт за реализация на политиката за облекчаване на регулаторните режими е влезлият в сила в началото на 2004 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Той създава ясна рамка за нормативните изисквания и контрол на регулаторните режими. Хармонизирането на българското законодателство с правото на ЕС и свързаното с това въвеждане на нови режими също налага да се търсят начини за ограничаване на вече съществуващата регулаторна тежест. През последната година и половина са блокирани 7 нови регулаторни режима в законопроекти, разглеждани от МС. Като цяло разбирането на нормите на ЗОАРАКСД е ниско, особено сред общинските администрации. Много от тях посочват, че издават лицензионни режими, въпреки че лицензи могат да се издават само от централни органи на изпълнителната власт. Не се прилага изискването на ЗОАРАКСД за подготовка на предварителни анализи за въздействието (RIA) на предлаганите режими върху бизнес средата и поведението на предприемачите. Причините за това са в липсата на квалификация и умения в съответните вносители на предложения за нови режими. Основни недостатъци на Закона са липсата на изрично въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие по отношение на повечето лицензионни режими и липсата на качествен контрол по неговото прилагане. Това възпрепятства бързото издаване на лицензи. Работи се и по въпросите, свързани с облекчаването на процедури, регулирани в подзаконови актове. Изготвен е анализ на съществуващите регулаторни режими, както и проект на Програма за по-добро регулиране. Тя ще обхваща мерките по предварителна и последваща оценка на въздействието, симплификация и кодифициране, координация, мониторинг и контрол. Освен със средства от ЕСФ някои от тези мерки се предвижда да бъдат финансирани от бюджетите на съответните ведомства посредством националния бюджет, а други конкретни нужди да бъдат покрити от бюджетите на МДААР и МИЕ.
Електронното управление е съвременен начин на работа на държавната администрация чрез използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). То е инструмент за подобряване на административното обслужване, за повишаване на ефективността на държавната администрация и за оптимизиране на разходите. Изграждането на е-управление подобрява прозрачността в работата на администрацията и достъпността на услугите. То намалява разходите на време и усилия на гражданите и бизнеса в комуникацията им с администрацията. Електронното управление обхваща четири основни групи отношения (направления за комуникация и услуги): администрация – граждани, администрация – бизнес, администрация – администрация, администрация – служители. Вече съществува цялостна концепция за развитието на е-управлението в България. Отбелязва се относително изоставане на България от държавите членки на ЕС в процеса на изграждане на електронно правителство.109 Анализът на причините за това позволява идентифициране на мерки за развитието му до ниво, отговарящо на европейските изисквания. До този момент биха могли да се посочат четири основни причини за недостатъчното изграждане на електронното управление в България: липсата на подходяща нормативна база; отсъствието на оперативна съвместимост на информационните системи в администрацията, липсата на пълноценен електронен обмен на междуведомствено ниво, както и нерешен проблем с унификацията на данните.
Важен елемент в развитието на електронното правителство е приемането на нормативни документи, свързани с въвеждането, прилагането, експлоатацията на ИКТ (стратегии, планове, архитектури, описание на работни процеси, процедури, правилници и наредби). Чрез тях се осигурява целенасоченост и последователност на действията на администрацията в областта на електронното управление. През 2006 г. успешно приключи работата по изпълнение на Стратегията за електронно правителство, 2002 – 2006 г., която определя целите и принципите за развитие на информационните системи, свързани както с услугите, предоставяни от държавната администрация, така и с общата среда за развитие на информационните технологии в администрацията на България. В момента се подготвя нова стратегия за електронно правителство и пътна карта към нея. Тези документи ще бъдат приети в края на 2007 г. За да се гарантира устойчиво изпълнение на проекти в областта на е-правителство, трябва също така да се изгради цялостна рамка за тяхното дългосрочно финансиране. Народното събрание прие на 30.05.2007 г. Закон за електронното управление.110 Той регламентира предоставянето на административни услуги за гражданите и бизнеса по електронен път, дейността при работата с електронни документи в рамките на една администрация, както и обмена на електронни документи между държавните органи. С този закон предлагането на административни услуги и по електронен път ще стане задължително за всички административни органи, за лицата, осъществяващи публични функции (нотариуси, държавни и общински учебни заведения и др.), както и за организациите, предоставящи обществени услуги (образователни, здравни, топлоснабдителни и електроснабдителни, телекомуникационни, пощенски и др.).
|