С предоставянето на електронни административни услуги нараства приложението на електронните документи и електронния подпис, които са нормативно регламентирани.117
Централната администрация е задължена да приема и издава документи в електронна форма, подписани с универсален електронен подпис.118 Това изискване все още не се изпълнява от всички задължени органи.
От 2006 г. централизирано се предоставят електронни подписи на всички административни структури. Използването на електронен подпис в администрацията се превръща в практика.119 Нараства разпространението на сертификатите за електронен подпис сред гражданите и юридическите лица. Доставчиците на електронен подпис за 2003 г. са два, а през 2006 г. са четири.
Таблица 5: Брой налични сертификати за електронен подпис
|
Брой електронни подписи
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
Банки
|
747
|
918
|
3 200
|
Юридически лица
|
1 417
|
3 039
|
7 900
|
Физически лица
|
14
|
59
|
600
|
Органи на изпълнителна власт на централно ниво
|
97
|
160
|
900
|
Органи на изпълнителна власт на местно ниво
|
226
|
285
|
900
|
Общо
|
2 501
|
4 461
|
13 500
|
Източник: МДААР
Статистика по обобщени данни на МДААР показва следните цифри:
Таблица 6: Брой потребители и средна цена на електронните подписи
Година
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
Потребители
|
1 200
|
3 000
|
15 000
|
Средна цена (евро)
|
150
|
100
|
23
|
Източник: МДААР
В областта на електронния документооборот няма разработен национален модел за създаване на вътрешноведомствени правила за работа с електронно подписани документи. Не е проведено адекватно обучение на специалистите за внедряване на тези правила, както и не е създаден механизъм за методически и организационен контрол на процеса на изпълнение.
Това е причина повечето от създадените правила да не регламентират изцяло, или да регламентират неправилно, едновременната работа с хартиени и електронно подписани документи. Наред с това един от нерешените проблеми, който е от първостепенна важност за осигуряване на преход към работа с електронни документи, е необходимостта от сигурно оперативно съхранение, архивиране и управление на жизнения цикъл на електронните документи. Понастоящем почти всички ведомства поддържат хартиени оригинали на данните, които са въвеждали в своите информационни системи. Необходимо е разработването и приемането на нормативен акт, регламентиращ електронните архиви.
Оперативна съвместимост
Основен проблем при реализацията на електронното управление е липсата на оперативна съвместимост, на единни стандарти и правила за боравене с електронни документи.
През 2006 г. Правителството прие Национална рамка за оперативна съвместимост на информационните системи в изпълнителната власт. Тя включва и създаването на Регистър на стандартите, осигуряващи оперативна съвместимост, Регистър на информационните обекти и Регистър на електронните услуги. Беше утвърдена и Инструкция за реда и условията за сертификация на ведомствените информационни системи съобразно европейските стандарти. Така се осигурява оперативна съвместимост по отношение на информационните системи на ведомствата при предоставяне на е-услуги. Националната рамка за оперативна съвместимост е документът, който позволява на България да отговори на изискванията за интеграция на националните системи на държавите членки на Европейския съюз с цел организиране на трансгранични електронни услуги. България ще съблюдава и Европейската рамка за оперативна съвместимост.120
По проект от националния бюджет до края на 2007 г. ще бъде въведена в експлоатация централизирана Интеграционна система на електронното правителство. Тя ще служи като интеграционна среда за съществуващите независими информационни системи в държавната администрация и ще бъде основа на единната среда за обмен на документи. Пилотно се разработва и интеграционна система за електронна област, която ще осъществи интегриране на информационните системи на местно и регионално ниво.
С изпълнението на двата проекта се изгражда единната информационна среда за предоставяне на електронни услуги от централната, областна и общински администрации. Те осигуряват електронния обмен на документи за изпълнение на заявените услуги между всички звена на централната и местните администрации. С тяхното изпълнение ще бъде създадена технологичната среда, която ще осигури:
-
Единен портал за достъп до всички електронни услуги по всяко време и от всяко място
-
Онлайн описание на всички административни услуги
-
Опростен user-friendly интерфейс за заявяване на услугите, включително и за хора в неравностойно положение
-
Унифициран дизайн на порталите на областните и общинските администрации чрез създаване на единни стандарти
-
Възможност за гражданите и бизнеса по електронен път да проследяват хода на изпълнението на заявените от тях услуги
Тези два проекта, имащи съществено значение за развитието на електронното управление в България, се финансират със средства от бюджета на МДААР. Тъй като ускореното внедряване на електронното правителство се явява ключов приоритет на министерството, то предвижда значителна част от хардуерната реализация и на други подобни инициативи в областта на електронното правителство да се осъществява за сметка на държавния бюджет. В съответствие със специфичните цели на Европейския социален фонд в рамките на ОПАК ще се подпомогне реализацията предимно на аналитичната част от развитието на електронното правителство.
От средата на 2005 г. въвеждането на електронното управление в България навлиза в същинската си фаза.121 Изключително важен за успешната му реализация ще бъде мониторингът по прилагането на приетите законодателна база и стратегически документи в тази област. Сред основните предизвикателства пред развитието на електронното управление са:
-
Преминаването от хартиен към електронен документооборот
-
Реализирането на оперативна съвместимост между различните системи в администрацията
-
Усъвършенстване на централизираната система на електронно правителство
-
Внедряване на пилотната система за е-област в цялата страна и интегрирането й към централизираната система
-
Обучение на служители за работа със системите на електронното правителство.
Цялостното финансиране на проектите за електронно управление ще бъде осигурено, както от националния бюджет, така и от СФ на ЕС. Дейностите по ОПАК са съгласувани с тези по ОП “Регионално развитие” и ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, като се цели постигане на интегриран подход при подготвяне на проекти.
|
Сподели с приятели: |