Програма " Административен капацитет"
Школа по публични финанси към МФ
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дипломатически институт към Министерството на външните работи
- Институт по психология към Министерството на вътрешните работи
- Национален институт на правосъдието към ВСС
- Административно обслужване и електронно управление
- Административно обслужване
Школа по публични финанси към МФШколата по публични финанси е създадена като самостоятелно звено в дирекция “Бюджет” с Устройствения правилник на Министерство на финансите. Ролята й е да подпомага ръководството на Министерството в провеждането на реформата в бюджетния сектор и да улеснява работата на служителите, като разработва и предоставя специализирани курсове и семинари. Целите на Школата по публични финанси са: да ръководи процеса на изграждане на устойчив капацитет на финансовата администрация в публичния сектор за нуждите на осъществяваните бюджетни реформи; да подобрява професионалните знания и умения на служителите от финансовата администрацията и да съдейства за въвеждането на съвременни методи, подходи и техники за финансово управление; да подпомага хармонизирането на бюджетните принципи, норми и процедури с тези, прилагани в страните от Европейския съюз; да подпомага професионалното развитие и израстване на служителите, работещи в областта на публичните финанси.
Институтът организира обучения за повишаване на професионалната и чуждоезикова квалификация на служители на МВнР, както и за повишаване на дипломатическата квалификация на служители на държавната администрация, чиято работа е свързана със задачите на дипломатическата служба и на водената от България външна политика. Институтът получава подкрепа от бюджета на МВнР и по редица двустранни спогодби с държави като Холандия, Румъния, Индия, Хърватска, Турция, Израел, страни от Латинска Америка и др.
Институтът по психология е научно-изследователски и научно-приложен институт към Министерството на вътрешните работи на Република България. Той се състои от централна структура и 6 регионални звена в страната, наричани психологични лаборатории. Институтът обслужва всички национални, централни и регионални структури на МВР, както и дирекциите от общата и специализираните администрации, Академията на МВР и останалите структурни звена на министерството. Институтът по психология – МВР е специализиран в следните основни дейности: професионална психодиагностика; разработване на методи за психодиагностика и професионално оценяване; психологично консултиране на служители от системата на МВР; психологични експертизи; полифизиографски изследвания; обучение на кадри от Министерството на вътрешните работи; организационна диагностика; индивидуално изследване на рисковото и нелоялно поведение на държавни служители в МВР.
НИП провежда обучения за българските магистрати и съдебни служители. От него се подготвят и разпространяват учебни материали, документация и литература сред голяма част от магистратите и съдебните служители. Повече информация за дейността му е предоставена в анализа на съдебната система. Институтът ще бъде бенефициент по ОПАК като организация, подпомагаща изграждането на ефективна и компетентна съдебна система.
Основните принципи за работата на администрацията, възприети от ЕС, са залегнали и в българските стратегически документи и нормативни актове – законност, откритост, ефективност и ефикасност, отчестност и кохерентност. За постигането на по-висока ефективност в работата на администрацията е добре да се предприемат редица мерки, свързани с по-широко прилагане на принципа на обслужване на “едно гише”, стандартизация и интегриране на услугите, въвеждане на системи за управление на качеството, използване на принципите за по-добро регулиране, развитие на електронното управление и др.
Подобряването на административното обслужване е основна цел на административната реформа. Фокусът при осъществяване на дейността на администрацията и при предоставяне на услуги следва да бъде поставен върху потребителя. В края на 2006 г. се отбелязва положителна тенденция в подобряването на обслужването и нагласите на гражданите и бизнеса към работата на администрацията.96 Основните изводи от изследването показват преобладаващо позитивни оценки на удовлетвореност от работата на администрацията по предоставяне на услуги и информация за гражданите и бизнеса. Независимо от това, е необходимо да бъдат направени важни промени по отношение качеството на административното обслужване. Предизвикателство e както повишаването на експедитивността в работата на администрацията и увеличаване на информираността на потребителите за услугите, предлагани от администрацията, така и подобряване на механизмите за обратна връзка и измерването на удовлетвореността на клиентите. С цел оптимизиране на организацията на административното обслужване през 2006 г. са въведени общи правила и стандарти за предоставяне на административни услуги.97 Те са разработени с активното участие на представители на администрацията на централно ниво, на НСОРБ, на неправителствения сектор и бизнеса. Установени са принципите и организацията на административното обслужване, предоставянето на информация за услугите, управление на качеството, механизмите за обратна връзка и въпросите за координацията и контрола – както в държавната администрация, така и в организациите, които предоставят обществени услуги. Подпомага се и развитието на електронното управление. Във връзка с разработването на новия Административен регистър в процес на реализация са проекти, свързани със стандартизацията на административните услуги, която обхваща както наименованията, така и процесите, касаещи предоставянето на услуги. В началото на юли 2007 г. беше утвърден Списък с унифицираните наименования на административните услуги (СУНАУ). Списъкът включва 1 664 услуги, предоставяни от централната администрация, 40 услуги на областната администрация и 250 услуги на ниво общинска администрация. Целта на списъка е да създаде единна практика в използването на наименованията на услугите от всички администрации. Това е необходимо условие за по-нататъшното развитие на електронното управление, както и за подобряване на комуникацията между администрациите и между администрациите и потребителите. Освен това, оптимизацията на работните процеси ще доведе до намаляване на административните разходи за гражданите и бизнеса.
|