Програма " Административен капацитет"

Постигнат е съществен напредък в създаване на нормативната база за развитие на електронното управление. Необходимо е да се разработят и приемат липсващите законови и подзаконови актове в тази област, както и наличната законова база да започне да се прилага. Трябва да се актуализират стратегическите документи и плановете за тяхното изпълнение, като се залага финансиране от различни източници.

Организационен капацитет и човешки ресурси за развитие на електронното управление

Около половината от ведомствата предприемат действия за развитие на електронното управление и предоставяне на електронни услуги за гражданите и бизнеса. През 2006 г. се забелязва ясна тенденция към увеличаване на дела на администрациите, които са определили ролите, правата и задълженията на своите служители, отговорни за изпълнение на конкретни мерки, свързани с развитието на електронното правителство. Нараснал е броят на администрациите, които декларират, че разполагат с квалифициран персонал, необходим за изпълнение на проектите в областта на електронното управление¹¹¹.

В същото време все още значителна част от служителите, ангажирани с внедряване на услугите на електронното управление, се занимават с техническа поддръжка на хардуерната и софтуерна инфраструктура, а не с участие в проекти за електронни услуги. Изграждането на електронното управление изисква и промяна в начина на работата и общуването на служителите с гражданите и с бизнеса.

Предпоставка за това е правилното разбиране на концепцията за електронно управление. Повечето служители в администрацията възприемат електронното правителство само като предоставяне на информация за съществуващите административни дейности по електронен път, възприемат го като нещо отделно от ежедневната дейност на държавната администрация, като задача само на специалистите по ИКТ. Нужни са мерки за разясняване същността на електронното управление като интегриран процес, който включва едновременно реформа в администрацията, оптимизиране на всички административни процеси и пълноценно използване на възможностите на ИКТ.

Водещите кадри в областта на информационните технологии (ИТ) в държавната администрация заемат сравнително ниски позиции. При висшите държавни служители често е налице неразбиране на концепциите и принципите на електронното управление. Прилагането на новите технологии, което допринася и за по-добро административно обслужване, изисква добра компютърна грамотност на всички служители в администрацията.

Голяма част от административните процеси и услуги зависят от предоставянето на услуги на гражданите и бизнеса на местно ниво. За съжаление, в общинските администрации има най-нисък капацитет на човешките ресурси за реализиране на електронни услуги.

3. Среда за електронно управление

Над 50% от компютърното оборудване в държавната администрация е на съвременно ниво (с процесори на 1.4 GHz). Предприемат се мерки за обновяване на амортизираното оборудване, като предимство имат областните и общинските администрации.

Създаването и поддържането на надеждна, ефикасна и ефективна комуникационна среда между ведомствата е ключов фактор за функционирането на електронното управление.

Локална мрежа (LAN) е изградена във всички административни структури на централно областно и общинско ниво. Националната мрежа на държавната администрация (НМДА) не е развита във всички 28 областни центъра. Централната администрация също е свързана към НМДА. В процес на изграждане е свързаността на национално ниво. Осигурена е свързаност на НМДА с мрежата на ЕС TESTA и има техническа готовност за свързаност с бъдещата S TESTA.

Над 90% от служителите в администрацията имат електронна поща, достъп до Интернет и до националните информационни системи.

Въпреки все по-голямото използване на Интернет в България все още се наблюдават значителни териториални различия по отношение на нивото на достъп. Поради тази причина на първоначален етап се предвижда акцент да бъде поставен върху подобряването на процесите на ниво “back office” в администрацията – тяхното автоматизиране, осигуряването на електронен информационен обмен и др., а не толкова при прякото предоставяне на административни услуги по електроннен път. Ще се вземе предвид и тенденцията, хората в по-малките общини да предпочитат да получават достъп до услуги чрез т.нар. “киоски”, разположени в по-големи администрации или дори чрез “едно гише” в центровете за административно обслужване. В този смисъл прекият достъп до Интернет е от значително по-голямо значение за бизнеса отколкото за гражданите.

Достъп до Интернет, %	Високоскоростен Интернет, %

Прогнозите за увеличаване на използването на Интернет от населението се основават на тенденциите за увеличаване на броя на закупени компютри и намаляване на цените за достъп до Интернет. Необходими са допълнителни действия от страна на правителството и съсредоточаване на национален ресурс, особено с оглед на онези групи от населението, които се намират в неравностойно положение.

По-голямата част от централната администрация подържа информационни системи, чието предназначение е да осигурят създаване, съхраняване и обработка на данни, необходими, както за изпълнение на преките им функции, така и за предоставяне на административни услуги, в т. ч. и електронни. Липсата на национална стратегия и стандарти в областта, както и различното време, в което са изградени, са довели до голямо разнообразие в използваните технологии, архитектура, начин на достъп, формат на документите и др. Почти няма практики на автоматизиран обмен на данни между отделни системи, дори в рамките на едно ведомство. Тази практика води след себе си нерационално използване на ресурси, дублиране на данни, многократно въвеждане на аналогична информация и множество други негативи.

Липсата на интегриране на информационните системи на междуведомствено ниво е съпътствана и от отсъствието на практики за централизиране на ресурси, представляващи общ интерес, като например Геопространствена информационна система. Наличието и достъпността до актуални, пълни и коректни геопространствени данни от различни източници и в различни сфери значително подобрява възможностите на администрацията да обменя информация в рамките на държавната и местната власт, както и с ЕС. Към настоящия момент геоданните в България се събират, съхраняват и поддържат в отделните ведомства за техни специфични нужди, което води до дублиране на разходите за събиране и поддържане на едни и същи данни, както и до ограничени възможности за ефективно взаимодействие между различните институции.

За да бъде изпълнена Европейската директива 2003/98/EC за повторно използване на информация в публичния сектор и същевременно да се избегне сегашната практика, трябва да се създаде институционална рамка и да се повиши капацитетът на държавната администрация за въвеждане на централизирани информационни системи в направленията, представляващи общ интерес, като например единен портал за Геопространствена информация, електронна поща, електронни идентификационни карти и др. Там, където има силна чувствителност и необходимост от запазването на независимостта на информационните системи, следва да се предприемат мерки за тяхната интеграция.

4. 
   
   Каталог: docs -> programs full text
   docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
   docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
   docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
   docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
   docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
   docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
   programs full text -> Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание
   
   
   
   Изтегляне 3.86 Mb.
   
   Сподели с приятели: