Програма " Административен капацитет"
IV.АНАЛИЗ НА КАПАЦИТЕТА НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Правна рамка
IV.АНАЛИЗ НА КАПАЦИТЕТА НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВОПрилагането на принципа на партньорство води до по-висока ефективност, прозрачност и отчетност в дейността на администрацията. Включването на представители на всички заинтересовани страни при вземане на решения и разработване на политики създава доверие към институциите от страна на гражданите. Партньорството между държавата и структурите на гражданското общество (СГО) е основен елемент на доброто управление и необходимо условие за постигане на устойчиво развитие. Принципът на партньорство е основен и за политиката на сближаване на ЕС. За ефективното и ефикасно реализиране на проекти с финансовата подкрепа от фондовете на ЕС е необходима координация между държавните институции на национално и местно ниво, от една страна, и СГО, от друга. Партньорството обхваща изготвянето, изпълнението, наблюдението и оценката на оперативните програми.122 За целите на ОПАК под структури на гражданското общество се разбира:
Анализът на капацитета на СГО се базира на изследване на ПРООН, на Индекса за устойчивост на неправителствения сектор за 2005 г. на Американската агенция за международно развитие (USAID), Оценка на българското гражданско общество, 2003 – 2005 г., Гражданско общество без гражданите – изследване на Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност “Болкан асистанс”, Анализ от подкрепата за развитието на гражданското общество в рамките на Програма ФАР, Проект на Европейския икономически и социален комитет. В анализа се открояват проблемните области в сектора и перспективите за развитие и подобряване на капацитета на СГО. В периода 2002 – 2006 г. по Програма ФАР за развитие на гражданското общество са реализирани редица проекти за повишаване ролята на гражданското общество в процеса на формулиране на политики на всички нива чрез увеличаване на капацитета на НПО, развитие на адекватни механизми за диалог между държавните институции и гражданското общество, реализиране на ПЧП и ролята на НПО в процеса на присъединяване към ЕС. Проектите са специално насочени към укрепване на ролята на гражданското общество в процеса на изпълнение и мониторинг на предприсъединителните програми и подготовка за участие в изпълнението и мониторинга на програмите по Структурните и Кохезионния фондове. Реализираните проекти по Програма ФАР са в следните области:
Резултатите от проектите в тази област показват, че малък брой НПО работят по инициативи, свързани с борба с корупцията, като повечето от тях са създадени именно с тази цел. Целта на проектите е увеличаване на информационния поток към гражданите за дейността на институциите и създаване на нетърпимост към корупционните практики. Реализирани са успешни проекти за откриване на корупционни практики в малкия и средния бизнес и установяване на мерки за отстраняването им.
СИП са представителни организации на национално равнище на работодателите и съответно на работниците и служителите.123 Национално признатите организации на СИП в България са девет. НПО са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те са много разнообразни и условно могат да бъдат категоризирани в няколко доминиращи типа: по застъпничество; предоставящи услуги; предоставящи обучение и извършващи изследвания; в защита на равнопоставеността на половете; на ученици и младежи; по проблеми на децата и младите хора; на хора в неравностойно положение; професионални; на ниво общност; етнически; спортни и туристически; дарителски; с икономически интереси; екологични; свързани с изкуство, култура и традиции; мрежи, федерации и коалиции; социални движения; приложни изследвания, иновации и информация. В периода 1990 – 1999 г. над 60% от проектите на българските НПО са били свързани с представителство и овластяване на граждани и групи граждани, борба с корупцията и контрол на дейността на държавните институции. Оттогава в България започва развитието на мощни НПО, занимаващи се с разработване на политики и предоставящи консултации. След 2000 г. палитрата на НПО се разширява като включва и други дейности като екология, уязвими групи, устойчиво развитие, децентрализация на решенията, благотворителност. Над 22 000 са регистрираните НПО в България. От тях 3 500 са регистрирани като сдружения в обществена полза, от които само 2 000 са действащи. Този факт се дължи на свиването на международното финансиране и липсата на българско финансиране. С влизането в сила на Закона за юридическите лица с нестопанска цел124 е налице нова нормативна уредба, регламентираща учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации. Правителството въведе нови разпоредби за лицензиране и мониторинг, които засягат организациите, предоставящи социални и образователни услуги. Голяма част от организациите се възползваха от полезните промени в законодателството, които им позволяват да участват в обществени поръчки, възлагани от правителството.
|