Програма и резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието
СОЦИАЛНИТЕ ОНЛАЙН МЕДИИ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА - ПОВЕЧЕ ОТ „POP-UP”
Изтегляне 1.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Катедра по психиатрия и медицинска психология, МУ, София
- ВЪРХУ ДИАГНОСТИЧНОТО ВАЛИДИРАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА В АФЕКТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА РЕГУЛАЦИЯ И СЕНЗОРНОТО ПРОЦЕСИРАНЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА Й. Пискова
- Проект “Регулационни и комуникативни нарушения в РДВ” на ФДСЛ-DSL, Пловдив Въведение.
- РОДИТЕЛСКО ПРИЕМАНЕ-ОТХВЪРЛЯНЕ И ИНТЕРНАЛНИ И ЕКСТЕРНАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Надя Колчева, Маргарита Станкова Нов Български университет, София
- КОНЦЕПЦИЯ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ И СВЪРЗВАНЕ В ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПРОЦЕС Жулиета Темникова, Светлана Картунова Център за Психично Здраве „Диагностика и Консулт“, София
- ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ГЕНЕТИЧНОТО КОНСУЛТИРАНЕ ПРИ СЕМЕЙСТВА, ОБРЕМЕНЕНИ С ГЕНЕТИЧНИ И МЕТАБОЛИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
- 2 Национална генетична лаборатория - София Въведение
- Задачи
- ТРУДНИ ПОВЕДЕНИЯ ПРИ ДЕЦА С РАЗСТРОЙСТВО ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР - ПРОЯВИ И РАЗВИТИЕ А.Бистриан, С.Стайкова, А.Аврамова, Д.Симеонова, Д. Маслинкова, Д.Терзиев, Н.Полнарева
- Клиника по детска психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, МУ-София
- РОЛЯТА НА КЛИНИЧНИЯ ПСИХОЛОГ В ДИАГНОСТИЧНИЯ ПРОЦЕС И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДЕЦА С РАЗСТРОЙСТВО ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР (РАС)
- ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА АУТИЗМА ПРИ БЕБЕТА И МАЛКИ ДЕЦА Моника Богданова СУ „Св. Климент Охридски”, обучително-терапевтичен център „Зеленият двор”
- "Семейно-медиирана интервенция при деца от аутистичния спектър". Звезделина Атанасова, Николета Йончева- Карин дом - Варна – презентация
- Ключови думи
- ДИАГНОСТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСКТВА ПРЕД ДЕТСКАТА НЕВРОПСИХОЛОГИЯ ПРИ ОЦЕНКА НА ПАЦИЕНТИ С ДИСЛЕКСИЯ. СИНДРОМ НА МАЙЕРС-ИРЛЕН
- 1 Кабинет по невропсихология, ДКБ - МБАЛНП „Св. Наум” – София 2 Клиника по нервни болести за деца - МБАЛНП „Св. Наум” – София
- Метод
- Какво мерят самооценъчните скали за емпатия и систематизиране – представи за себе си или способности Камелия Ханчева, Николай Рачев
СОЦИАЛНИТЕ ОНЛАЙН МЕДИИ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА - ПОВЕЧЕ ОТ „POP-UP” Димитър Терзиев УМБАЛ-Александровска, клиника по детска психиатрия „Св. Никола” Катедра по психиатрия и медицинска психология, МУ, София Мобилните устройства се превърнаха в част от нашия психичен и дори телесен интегритет, а социалните онлайн медии (СОМ) – във виртуална реалност все повече съперничаща си с непосредствената. В тях експонираме и проектираме себе си в различна степен и понякога по-лесно и повече отколкото в неопосредствените контакти. В СОМ създаваме и развиваме онлайн/виртуален селф, често различен от този който демонстрираме извън. Свързаното с мрежите онлайн поведение е очаквано по-интензивно, повече променящо се и потенциално по-крайно, некритично и дори опасно в юношеството. Клинично-психологичното и психиатрично значение на СОМ е далеч повече от онлайн (кибер) тормоза. Два клинични случая –юноша деклариращ във фейсбук без пряко споделяне с някой, че ще се самоубие и юноша научил от публикация във фейсбук за изневяра с последващ импулсивен суициден опит - илюстрират внезапното появяване на СОМ в съдържанието на клиничния контакт. Във всички случаи в контакта си с юношите-пациенти, обаче, изглежда от значение да имаме предвид и активността на юношата в СОМ и степента в която родителите имат представа за тази активност. Понякога дискутирането на аспекти от използването от конкретния юноша на СОМ може да се окаже съществена и полезна в терапевтичния контакт тема. Необходимо е да имаме предвид и как ние самите използваме СОМ, доколкото това касае професионалната ни активност. Например, приемаме ли или не евентуални покани за „приятелство” от юноши-пациенти и/или от техни родители и поставяме ли в СОМ нещо във връзка с работата си, което може да повлияе на пациентите – родители и деца – или да ги експонира. ВЪРХУ ДИАГНОСТИЧНОТО ВАЛИДИРАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА В АФЕКТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА РЕГУЛАЦИЯ И СЕНЗОРНОТО ПРОЦЕСИРАНЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА Й. Пискова Проект “Регулационни и комуникативни нарушения в РДВ” на ФДСЛ-DSL, Пловдив Въведение. Въпреки широкото използване в клиничната практика извън нашата страна на диагностичната категория Regulatory Sensory Processing Disorders (RSPD, ICDL Work Groups, 2005 DC:0-3R, Zero to Three 2005), тя не е включена в DSM-IV-TR (2000) и МКБ 10 (2006). Честотата на нарушенията се определя на 7% (Дания, 2007) или 5-16% (САЩ, 2004 и 2009). Интердисциплинарната клинична работа на екипа на ФДСЛ-DSL, Пловдив в периода 2001-2015 г. показва все по-същественото присъствие на афективно-поведенческите дисрегулации в полето на детското развитие и менталното здраве в РДВ. Цел: обсъждане на диагностичен алгоритъм на нарушенията в афективно-поведенческата регулация и сензорното процесиране в РДВ чрез прилагането на съществуващи инструменти за оценка и в съчетание с диагностичната класификация DC:0-3R. Метод: 1. Литературен преглед. 2. Анализ на главата „Регулаторни нарушения” в диагностичната система DC:0-3R, 2005. 3. Представяне на инструменти за оценка на афективно-поведенческите регулации в РДВ. 4. Представяне на инструменти за оценка на сензорното процесиране в РДВ. 5. Анализ на собствен материал от клиничното наблюдение на деца с нарушения в афективно-поведенческата регулация и сензорното процесиране в РДВ. Резултати: 1. Диагнозата Regulatory Sensory Processing Disorders (RSPD) е една от най-дискутираните в специализираната литература и въпреки това все повече деца получават тази диагноза във възрастта 6-12 мес., като нарушенията персистират до степен, повлияваща негативно ежедневното функциониране на семейството и характеристиките на емоционално-социалното развитие на детето в РД и ПУВ. При повече от 1/2 от тези деца в юношеската възраст персистират емоционално-поведенчески абнормности. При повече от 2/3 от тези деца характеристиките на сензорното им процесиране остават същите и след 18 год. възраст. 2. Главата „Регулаторни нарушения” (РН) в диагностичната система DC:0-3R разглежда поведенческите модели на детето за само-регулация в контекста на ежедневното функциониране (хранене, сън, обгрижване), на възрастово-специфичните развитийни задачи (двигателност, интерес и внимание, игра, комуникация и реч) и на интеракциите родител-дете и качество на привързаността. Операционната дефиниция на РН включва определяне на поведенческия модел и на характеристиката на нарушението в сензорното процесиране, определяща този поведенчески модел (4 типа и 4 субтипа). 3. В нашата клинична практика се използват следните инструменти за оценка на афективно-поведенческите регулации в РДВ: 3.1. Указател с насочващи критерии – за ОПЛ и педиатри (модификация по G. DeGangi, 2000); 3.2. Родителски въпросник „Симптомен лист за бебета и малки деца” (Infant-Toddler Symptom Checklist, 1995) с последващо интервю; 3.3. Функционално-емоционална скала (FEAS, Greenspan S.I., DeGangi G., 2001). 3.4. Поведенческо наблюдение, интеракционна диагностика (Weiß, Wurmser & Papoušek, 2001, 2008, 2010) и стандартизирана тестова ситуация (Strange Situation Paradigma); 3.5. Домашни видео-записи. 4. Оценката на сензорното процесиране се осъществява чрез: 4.1. предварителен невро-кинезиологичен статус; 4.2. анализ на данните от родителския въпросник „Симптомен лист за бебета и малки деца”. Нашият опит показва, че тези данни дават достатъчна информация за изработване и на индивидуална интервенционна стратегия. 5. Клиничната практика с тази целева група деца и семействата им включва следните етапи: 5.1. Предварителен анализ на получените данни с участието на интердисциплинарния екип; 5.2. Обсъждане с родителите на получените данни и на анализа на специалистите; 5.3. Изработване на интервенционно-адаптационен план – Модифицирана Сензорна диета (по G. DeGangi, 2007) – интердисциплинарна, семейно-центрирана, индивидуализирана програма с 3 подхода: обучение на родителите за адаптиране на домашната среда, адаптирани интеракции с детето и тренинг на прийоми за сензорна модулация. Реализацията на плана за Сензорна диета продържава най-малко 3 мес. и се последва от реконсултиране и оценка на резултатите. Изводи: Афективно-поведенческите дисрегулации в РД и ПУВ с повече или по-малко изразени нарушения в сензорното процесиране повлияват негативно обучителния потенциал и емоционално-социалното функциониране на детето и юношата. Съществуват достъпни и лесно приложими методики за скрининг, идентифициране и адаптационни интервенции на тези нарушения – важен фактор за превенцията на развитийните и ментални абнормности в начална училищна и юношеска възраст. РОДИТЕЛСКО ПРИЕМАНЕ-ОТХВЪРЛЯНЕ И ИНТЕРНАЛНИ И ЕКСТЕРНАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Надя Колчева, Маргарита Станкова Нов Български университет, София Целта на настоящия доклад е да представи емпирично изследване на родителското приемане и отхвърляне при деца в предучилищна възраст и взаимовръзката на тези конструкти с интерналните и екстернални проблеми при децата. Извадката се състои от деца в предучилищна възраст (4 – 6 години) от различни детски заведения в град София. Инструментите, които се използват са: (1) българската адаптация на двете форми (форма за майката и форма за бащата) на въпросник за оценка на родителско приемане-отхвърляне при деца в ранна възраст (EarlyChildhoodParentalAcceptance-RejectionQuestionnaire (ECPARQ). Това е нов инструмент (2012), разработен в рамките на теорията за междуличностно приемане-отхвърляне (IPARTheory). (2) Поведенчески въпросник за деца на възраст от 1,5- до 5 годинки на АкенбахРескорла, 2000 (CBCL-ChildBehaviorChecklistforAges 1 ½-5 ), форма за родителя.CBCL дава възможност за оценка на поведението на детето по отделни скали (Емоционална реактивност, Тревожност/Депресивност, Соматични оплаквания, Оттегленост,Проблеми с вниманието, Агресивно поведение, Проблеми със съня, Други), както и за обобщени оценки по скала интернализирани проблеми и екстернализирани проблеми. Получените данни потвърждават изследователските ни хипотези и са в в унисон с постулатите наIPARTheory.Родителското приемане (топлина/обич) от страна и на двамата родители има отрицателна взаимовръзка със скалите за екстернализираните и интернализираните поведенчески нарушения. Физическите и вербални прояви на топлина и обич от страна на родителят са пряко свързани с понижени нива на тревожност, оттегленост, агресия, децата са по-справящи се, емоционално стабилни. Родителското отхвърляне (агресия/враждебност, безразличие/пренебрежение, неидентифицирано отхвърляне) от страна и на двамата родители има положителна взаимовръзка със скалите за екстернализираните и интернализираните поведенчески нарушения.Когато родителската фигура се приема като отхвърляща, това води до неблагоприятни последствия при детето - ниска себеоценка, агресия, враждебност, проблеми с гнева, нарушено себевъзприемане, емоционална неотзивчивост и нестабилност.
приемане, отхвърляне, интерналниповеденчески проблеми, екстерналниповеденчески проблеми, деца в предучилищна възраст, взаимоотношения родители-деца, IPARTheory КОНЦЕПЦИЯ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ И СВЪРЗВАНЕ В ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПРОЦЕС Жулиета Темникова, Светлана Картунова Център за Психично Здраве „Диагностика и Консулт“, София Движението и ритъмът са двупосочни процеси на свързване още докато бебето расте в утробатана майката. Съвременните психоаналитични школи доказаха чрез динамиката на ембрионалните реакции, че промените на двигателната активност, сърдечния ритъм и мимичната експресия са водещи за разбирането, свързването и привързаността на хората още в най-ранните етапи на развитие. Ритъмът, вибрацията и мелодията на гласа и музиката също присъстват във възприятията и експресията като важни компоненти на комуникация. Развитието на детето е много динамично още от ранния период на рефлекторен отговор, когато чрез движениеопознавапредметите, свързвасе с другитехора, с околнатасреда.Придобива “вътрешно” усещане – за интеграция на собственото тяло и за връзката му с околниясвят. Процесът на сензорна интеграция е в основатанаразвитиетонапраксиса. Когатопраксиснитепроцесисесинхронизират с емоционалнатапреработка и регулация, сегенериратмоделитена поведение. Всички диагностични методи в ранната възраст използват оценяване на движението и поведението (тест АПГАР, Невро-кинезиологечин статус и други). Те са подчинени на бързитединамични промени, които се очакват всеки месец и именно движенията сапървичен етап на оценка. Този естествен подход, съобразен с двигателното развитие е мултиплициран и за останалите неразделни сфери – перцептивно, социално, емоционално и комуникативно развитие. Прави впечатление, че терапевтичните методи, които са познати или тепърва навлизат в България, са базирани на основните теории за развитието на детето – на Ж.Пиаже, З.Фройд,Е.Ериксон, А.Валон, Л.Виготски, М.Монтесори, Ф.Долто… и др.Важните компоненти като движение, ритъм, темпо, динамика, мотивация и свързване присъстват в терапевтични програми като Сензорна терапия, Музикотерапия, Арттерапия, Релационна психомоторика, Ерготерапия,Образователна кинезиология (Brain Gym, Brain Balance и др.), Intensive Interaction, FloorTime, ABA, Звукостимулация, Интерактивен Метроном, Монтесори терапия, и др. Обединявайки познанието и натрупаният професионален опит, заставаме зад убеждението, чеконцепцията за организиране на терапевтична среда и взаимодействие е динамичното използване на Движение,Ритъм, Музика,Свързване, Мотивация. ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ГЕНЕТИЧНОТО КОНСУЛТИРАНЕ ПРИ СЕМЕЙСТВА, ОБРЕМЕНЕНИ С ГЕНЕТИЧНИ И МЕТАБОЛИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА Е. Заякова1, С. Шопова1, А. Савов2 1Кабинет по невропсихология, ДКБ - МБАЛНП „Св. Наум” – София 2Национална генетична лаборатория - София Въведение: ГК се определя като базова профилактична дейност в съвременната медицинска практика. То включва три съществени компонента: лабораторно изследване, съобщаване на резултата и вземане на репродуктивно решение. Те са свързани с емоционални преживявания на семейството и предполагат навременна психологична подкрепа. Виждането на авторите е, че се налага изработване на алгоритъм за получаване на ефективна такава в процеса на ГК. Цел: 1/ изследване в динамика на СТ в процеса на ГК; 2/ изследване на информираността относно възможностите за превенция, диагностика и терапия; 3/ изследване влиянието и корелацията на образователния, семейния статус и РИ при оформяне на репродуктивното решение. Задачи: 1/ Изследване на ситуативната и личностовата тревожност с State-Trait Anxiety Inventory (STAI); 2/ Изследване на информираността и нагласите към ГК с авторски въпросник. Обект: Жени, насочени за ГК следствие на биохимичен скрининг, амниоцентеза и рискова бременност. Хипотеза: 1/ Допуска се, че процесът на ГК е предпоставка за повишаване на СТ, независимо от базисната такава; 2/ Предполага се, че информираността, образователния и семейния статус, както и РИ, повлияват СТ и когнитивното функциониране по време на ГК. Резултати: 1/ Необходимостта от вземане на репродуктивно решение след ГК може да повиши СТ. 2/ Фактор, определящ нивото на тревожността е РИ или миналият трагичен опит. 3/ Възрастта като рисков фактор за раждане на здраво дете, съществено повлиява нивата на СТ. 4/ Наличието на здраво дете в семейството не компенсира тревожните изживявания. 5/ По-виското ниво на информираност повишава СТ, независимо от РИ и възрастта. Ключови думи: генетично консултиране /ГК/, ситуативна тревожност /СТ/, репродуктивна история /РИ/ ТРУДНИ ПОВЕДЕНИЯ ПРИ ДЕЦА С РАЗСТРОЙСТВО ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР - ПРОЯВИ И РАЗВИТИЕ А.Бистриан, С.Стайкова, А.Аврамова, Д.Симеонова, Д. Маслинкова, Д.Терзиев, Н.Полнарева Клиника по детска психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, МУ-София Разстройството от аутистичния спектър (РАС) е пожизнено невроразвитийно разстройство, характеризиращо се с качествени нарушения в социалната интеракция и общуването, с репетитивно поведение и ограничени интереси. Освен тези основни симптоми, при децата и юношите с РАС нерядко се наблюдава поведенческа проблематика като: повишена двигателна активност, импулсивност, противопоставящо се и дезорганизирано поведение, агресия спрямо другите и спрямо себе си – наричано тук трудно поведение. Трудното поведение при тези деца обикновено е реакция в отговор на възприета заплаха или фрустрация, провокираща психически и /или физически стрес, наложени отвън промяна или изискване, сензорна свръхстимулация, скъсяване на физическата дистанция, соматичен проблем. Това поведение показва по-голяма склонност към запазване във времето, когато скоро след възникването му родителите не са били в състояние да го заличат. От друга страна, наличието на проблемно поведение ограничава възможностите за терапевтични и образователни дейности, както и ефекта от тях, възпрепятства интеграцията в обществото и е допълнително бреме за родителите най-вече в прехода към юношеството и младежката възраст. Една от най-честите причини за търсене на психиатрична помощ в училищна и юношеска възраст и най-чест повод за психиатрична денонощна хоспитализация и медикаментозни интервенции при деца и юноши с РАС е свързана именно с трудно поведение. Представяме данни за 87 деца с РАС, пациенти на дневно отделение, които покриват следните критерии: диагностицирани с РАС преди 42 мес. възраст; последна реоценка на развитието през 2014 или 2015г. При проследяването повече от 40% от децата показват най-малко едно проблемно поведение (самонараняване, вербална и /или физическа агресия срещу другите, срещу собственост или предмети, трудности в регулиране на поведението). Установява се връзка на трудното поведение с нивото на когнитивни възможности и се проследява възможната възрастова трансформация на тези прояви, протективните и рискови фактори, от които те се повлияват. Споделя се клиничен опит. Ключови думи: разстройство от аиутистичен спектър, трудно поведение, агресия РОЛЯТА НА КЛИНИЧНИЯ ПСИХОЛОГ В ДИАГНОСТИЧНИЯ ПРОЦЕС И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДЕЦА С РАЗСТРОЙСТВО ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР (РАС) Хариета Манолова, Светла Стайкова, Александра Джонова, Михаела Христова Клиника по детска психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, МУ-София Значението на оценката на психичното функциониране – основа за конструиране на интервенционни програми за стимулиране на развитието и превенция на задълбочаванена РАС в различните възрасти. Очертаване на специфични характеристики и подпомагане на диференциалната диагноза. Участие на родителите в диагностичния процес и ефект върху приемането и разбирането на индивидуалните потребности на детето. Ключовидуми:психологична оценка, профили на развитието, интервенционни програми. ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА АУТИЗМА ПРИ БЕБЕТА И МАЛКИ ДЕЦА Моника Богданова СУ „Св. Климент Охридски”, обучително-терапевтичен център „Зеленият двор” Психоаналитичният подход в работата с бебета и малки деца, заедно с родителите им, е непознат в България, въпреки че през последните 20 г. той има своите традиции и опит в световен план. Чрез него се дава възможност да се постави под въпрос “диагнозата аутизъм”, не само защото съществува мозъчна и генетична гъвкавост и семейството все още е в началото на търсенето на отговори, но и защото очертава дълбинните процеси, отчитайки мястото на несъзнаваното. Затова обаче е необходимо да се работи в мултидисциплинарни екипи, да се изяснява етиологията, както и да се имплементират постиженията на психоанализата. Въпросът за вътреутробното развитие на бебето, за мултисензорността, за погледа, усмивката и докосването, за думите и за “езика, който липсва” са отправни клинични моменти по посока диагностика и превенция не само в работата на психоаналитика, но могат да бъдат част от квалификацията на други специалисти (лекари, логопеди, психолози, социални работници, акушерки и др.).
СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНА САМОТНОСТ ПРИ МАЙКИ НА ДЕЦА С ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО Н. Николова1, С. Шопова2 1Клинична и консултативна психология, СУ“Св. Климент Охридски“ 2Невропсихологичен кабинет, ДКБ, МБАЛНП“Св. Наум“ЕАД, София Ключови думи: социална-емоционална самотност, генерализирано разстройство на развитието, аутизъм Цел и задачи: Настоящата разработка има за цел да проучи феномена социално-емоционална самотност при майки на деца с генерализирано разстройство на развитието като се опира на литературен обзор на предходни теоритични постановки и изследователски практики и служейки си с психологически инструментариум и методи на количествен и качествен анализ. Методи: Основен инструмент на изследване е въпросникът за Емоционална/социална самотност на авторите Harry Vincenzi и Fran Grabosky (Emotional - Social Loneliness Inventory - ESLI). Обект: Основният фокус на изследването бе поставен върху преживяванията на майката в ролята на основен грижещ се за детето и поради психологичната и емоционална връзка майка-дете. Отчетени са емоционалните преживявания и социално съществуване на майката, от гледна точка нивото на адаптиране към поставената на детето диагноза, както и степента на положително или негативно въздействие на предложените от съответните институции социални и психологични услуги и грижи. Резултати: В разработката бе отчетено нивото на социално-емоционална самотност при майки на деца с ГРР (30) през тяхната собствена самооценка на преживяванията според резултатите от самооценъчния въпросник, който те попълват анонимно и в който е избегнат факторът за състоянието на детето. Резултатите се коментират спрямо четирите обособени скали на въпросника: социална самотност, емоционална самотност, социална изолация, емоционална изолация. ДИАГНОСТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСКТВА ПРЕД ДЕТСКАТА НЕВРОПСИХОЛОГИЯ ПРИ ОЦЕНКА НА ПАЦИЕНТИ С ДИСЛЕКСИЯ. СИНДРОМ НА МАЙЕРС-ИРЛЕН 1Е. Заякова, 1С. Шопова, 2А. Асенова, 2М. Колева, 2Е. Славкова, 2В. Божинова 1Кабинет по невропсихология, ДКБ - МБАЛНП „Св. Наум” – София 2Клиника по нервни болести за деца - МБАЛНП „Св. Наум” – София Въведение: Синдромът на Майерс-Ирлен представлява затруднена преработка на зрителна информация, свързана с графични символи. Затрудненията в четенето, които се пораждат от СМИ, не се обясняват с фонетични и фонологични дефицити. Те се проявяват при силна и/или флуореснентна светлина, контраст от черен шрифт на бял фон, продължително четене. Цел: Изготвяне на когнитивен профил при пациенти със СМИ. Задачи: Сравнение на когнитивните нарушения при пациенти със зрителна дислекия, при които водещ е визуално-перцептивния СМИ, вербална и смесена дислексия. Метод: Тест HAWIK-R за оценка на интелекта 6-16 г. и тест DDE-2 за оценка на дислексия на развитието. Изследвани лица: деца с дислексия на възраст 8-12 г. Резултати: При децата с дислексия със СМИ се отчитат дискретни дефицити в оперирането в двуизмерно пространство и символно-графичното декодиране. При четене водещи са нарушенията във вниманието, спазването на границите на текста и листа, проследяването на редовете, удължения времеви ресусрс, бързо настъпващата умора. При нито едно от децата не се отчита нарушен фонематичен слух, фонемно-графемен анализ, морфологични и синтактични умения. Писмената продукция е съхранена. Доминантно е засегнато четенето. Интелектът е в норма. При децата с вербална или смесена дислексия се отчитат лекостеренни до значителни дефицити при опериране с дву- и триизмерното пространство, както и фонетични и фонологични дефицити. Изводи: СМИ корелира със специфичен профил на дефицитите в когнитивното функциониране, които могат да бъдат използвани при определяне подтиповете на дислексия на развитието. Ключови думи: деца с дислексия /ДД/, синдром на Майерс-Ирлен /СМИ/. Какво мерят самооценъчните скали за емпатия и систематизиране – представи за себе си или способности? Камелия Ханчева, Николай Рачев СУ „Св. Климент Охридски” Пренасянето на понятието емпатия от естетиката в полето на психологическите изследвания, поставя въпроса за въздействието, което преживяванията на другите имат върху индивида. Формулираната в теорията на Барън-Коен дихотомия емпатизиране- систематизиране (Baron-Cohen, 2011) разделя две независими и развиващи се когнитивни способности, осигуряващи ориентация в 1)света на хората (и принципите на психичното функциониране) и 2)света на обектите (и законите на физиката). Тези две дименсии се оценяват с различни по вид инструменти и стоят в основата на петстепенна функционална типология. Водещият въпрос на настоящото изследване е до каква степен самооценъчните въпросници предоставят надеждни данни за конструкт, предполагащ по дефиниция висока степен на саморефлексия и в каква степен корелират самооценката и представянето при емпатизиране-систематизиране. Представени са данни от юношеска извадка (513 - 304 момичета), разделени в групи по критерий образование (техническо, n=206 и хуманитарно, n=290). Използвани са три инструмента за оценка на емпатия. За оценка на вътрешната критерийна валидност на българска версия на EQ-S (Рачев и Ханчева, 2014, Wakabayashi et al. 2006) са представени данни от корелационни анализи на ниво скали и субскали с интрперсоналния реактивен индекс ( IRI Davis, 1980 / Бълг. версия, Пл. Калчев, 2010). Като инструмент за оценка на външната критерийна валидност се използва тестът за разчитане на ментално състояние по очите (Reading Mind in the Eyes test). За оценка на външната критерийна валидност на способността за систематизиране е изследвана връзката между самооценката по тази скала (Рачев и Ханчева, 2014, Wakabayashi et al. 2006) и задачи за интуитивна физика (Baron-Cohen et al. 2001). Проследени са ефектите на пола и типа образование. Различните възможности и ограничения на оценяването с въпросници и тестови методики за представяне (performance test) на предполагаемо идентични конструкти са критично обсъдени. Каталог: data-files data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на имунно медиираните полиневрити и полиневропатии Под редакцията на Проф д-р И. Миланов, д м. н. По инициатива на „Българска асоциация по двигателни нарушения” data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията data-files -> Неврология на детето data-files -> Резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието data-files -> Национален консенсус за диагностика и лечение и профилактика на невро-мускулните заболявания data-files -> Българскo дружество по клинична неврофизиология научното дружество по неврология, психиатрия и психология на детското развитието data-files -> Програма за специализация по специалността Изтегляне 1.28 Mb. Сподели с приятели:
|