Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване 7
Изтегляне 6.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.3. Лъчения
- 9. Ландшафт
- 10. Културното наследство
- 11. Здравно - хигиенни аспекти
8.2. ВибрацииПо време на извършване на незначителни строителни работи при изграждане на външнокариерен път и ж.п. прелез, както и по време на експлоатация на кариерата за добив на глина вибрациите са фактор на работната среда при извършване на специфични дейности. По време на незначителните строителни дейности и експлоатацията на кариерата няма източници на вибрации в околната среда. 8.3. ЛъченияНейонизиращи лъчения, топлинни лъчения и радиоактивни лъчения По време на незначителните строителни дейности и експлоатацията на кариерата, обекта не е източник на топлинни, нейонизиращи и радиоактивни лъчения. 9. ЛандшафтСъобразно системата на ландшафтното райониране на страната, районът в който попада находище „Лещака” попада в: • Южнобългарската планинско-котловинна област; • Средногорско-Задбалканска подобласт; Отнася се към: Клас: Междупланински равнинно-низинни ландшафти Тип: Ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни междупланински низини Подтип: Ландшафти на ливадно-степни и лесо-ливадно-степни междупланински низини Група: Ландшафти ливадно-степните междупланински низини с плиоценски пясъчно-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване От гледна точка на типологичната класификация на ландшафтите, района на находището е изградена от следните ландшафтни видове: »Горски ландшафти – горски широколистни смесени гори; »Ливадни ландшафти – ливадни склонови-средно богато мезофилни, ливадно склонови-бедни мезоморфни »Антропогенни ландшафти – антропогенни комуникационни и антропогенно градоустройствени. 
Ландшафтната характеристика на района на инвестиционния обект е от смесен вид – природно-антропогенна. Антропогенните компоненти на ландшафта се изразяват в разположените в близост населени места, промишлена зона, инфраструктурни обекти, селскостопанска дейност. Ландшафтът е претърпял изменения както по отношение на растителната покривка, така и по отношение повърхностната му денивелация. Според теренната оценка на ландшафта по определени естетически показатели и общ характер на ландшафта има средна степен на живописност. По показателите естественост (съхраняемост), стабилност и уникалност, ландшафта се оценява като естествен и устойчив. От гледна точка на природен ресурс на територията (наличие на гори, раздвижен релеф), същия се оценява със среден бал на оценка. Ландшафта като културен ресурс, който се оценява по наличието на културни забележителности, инфраструктурни обекти и образувания със селищен характер, има по-висок бал на оценка. Очаквани въздействия Ландшафтът в района има устойчив характер при съществуващите антропогенни въздействия. С реализирането на инвестиционното предложение проблемите които ще възникнат произтичат от експлоатацията му. Новата дейност за добива на суровината ще бъде свързана с изкопни работи, които ще имат трайно отражение върху общото състояние на ландшафта. Целият процес на изземване на суровината, както и след приключване на дейността ще доведе до дълготрайна промяна в състоянието на околната среда със съществена промяна в структурата на ландшафта и ландшафтните доминанти. В резултат на предвидената добивна дейност ще са налице две основни нарушения на ландшафта: - Структурни. След изземването на геоложките запаси ще остане значителна по площ негативна релефна форма. - Визуални. Ново възприемане на структурните елементи на ландшафта – нови релефни форми. Въздействията се определят като физически, локални и среднотрайни за периода на добив и дълготрайни след приключване на дейността и извършване на рекултивационните работи. 10. Културното наследствоВ етапа на настоящето проучване няма данни за наличие на паметници на архитектурата и архелогическото наследство в рамките на разглежданата територия, поради което не се очакват вредни въздействия върху такива обекти. При положение, че бъдат открити архитектурни паметници в процеса на добивната дейност ще се приложи процедурата в съответствие с чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите. 11. Здравно - хигиенни аспектиСъгласно Приложение 1 към Наредба № 7/92 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, хигиенно-защитна зона за „Производства на строителната промишленост” т. 212 „Добив по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали (чакъл, пясък и др.); глинени кариери” е определена на 300 м. Отстоянието до населеното място е 2000 м. Очаквани въздействия В рамките на работната среда при добивната дейност се очакват следните рискови фактори, имащи отношение към здравето на работещите: - шум, вследствие експлоатацията на добивната и транспортна техника; - токсични газове от ауспухови газове от движението на кариерната техника и автотранспортните средства; - локални и общи вибрации на работните места в подемно-транспортната и транспортната техника; - производствен травматизъм. Шум Шумът е водещ фактор, имащ отношение към човешкото здраве при конкретната дейност. В кабината на багера се очакват нива от 85 до 90 dBA, т.е. в рамките и малко над хигиенната норма от 85 dB A. С превишения на хигиенната норма ще е и работното място на машиниста на челния товарач (95 - 98 dBA). Въздействието може да бъде избегнато при обезпечаване и контрол за ползване на личните предпазни средства. Вибрации Вибрациите са друг рисков фактор за увреждане здравето на хората. Измервания сочат, че в багери, булдозери и челни товарачи общите вибрации в повечето случаи не отговарят на хигиенните норми, регламентирани с БДС 12.1.012-80. Замърсители на приземния въздух Работата на кариерата, поради технологичните изисквания при подготовката на глината за строителни материали, ще бъде сезонна. Замърсяването ще бъде основно от емитиране на прахови частици, и в сравнително ниска степен емисии от изгорели газове от двигатели с вътрешно горене (азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, ЛОС*, сажди, тежки метали, PAH*, УОЗ*, PCBs* и пр.) Замърсяването на атмосферния въздух от експлоатацията на кариерата ще зависи от метеорологичните особености на района и от хоризонта, на който ще се работи. При разработване на горния хоризонт и преобладаващите ветрове, има потенциална възможност за пренос на замърсители на изток към най-близко разположеното населено място. Приземните концентрации на разпространение на праховите частици, съответствуваща на Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е на разстояние от около 400 м по посока на вятъра (от изток на запад).
Рискът е свързан при неспазване на техниката на безопасност при работа с кариерната и транспортна техника. Всички работещи се допускат до работа след като бъдат подробно инструктирани за техническа безопасност при работа с булдозер, багер, челен товарач и автосамосвали. Очаквани въздействия Рискът от въздействие върху здравното състояние на работещите и населението от най-близка разположеното населено място при спазване на технологията на добива, правилника за техника на безопастност и охрана на труда при провеждане на добивните работи се определя като минимален. Каталог: ovos Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|