Растителен и животински свят. Защитени територии. Елементи на националната екологична мрежа

5. Растителен и животински свят. Защитени територии. Елементи на националната екологична мрежа

Районът на инвестиционното предложение попада в Средногорския окръг на Илирийската (Балканска) провинция, Същинскосредногорски район. В района преобладават мезофитни горски екосистеми от бук (Fagus sylvatica) и ксеромезофитна горска растителност от обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus. delechampii). Срещат се и ксеротермни горски екосистеми с преобладаване на благун (Quercus frainetto) на места смесени с цер (Quercus. cerris).

За района са характерни и обширни низинни полуестествени ливади заети с тревна растителност, принадлежаща към формациите на ливадната власатка (Festuceta pratensis) и троскота (Cynodoneta dactyloni). Храстовата растителност е представена от: глог (Crataegus monogina), шипка (Rosa canina), дрян (Cornus alba), поска къпина (Rubus caesius), бъз (Sambucus ebulus), повет (Clematis vitalba)

В по-голямата си част тревните съобщества принадлежат към ксерофитния и отчасти към мезофитния екологичен тип и имат изцяло производен характер, формирани вторично. Използват се като сенокосни ливади и пасища. Смесените тревостой са доминирани от житни треви с богато разнотревие: ливадна детелина (Trifolium pratense), бяла детелина (T.repens), жълта детелина (T. patens), полска детелина (T. campestre), ливадна класица (Alopecurus pratensis), ливадна власатка (Festuca pratensis), тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea), броеничеста метлица (Poa sylvicola), обикновена полевица (Agrostis capilaris), ливадна класица (Alopecurus pratensis), кучешка паламида (Cirsium canum), об. сеноклас (Cynosurus cristatus), ливадна метличина (Centaurea jacea), триумфетова метличина (Centaurea triumfettii), тревиста звездица (Stellaria graminea), глушица (Lolium perenne), миши ечемик (Hordeum murinum), полска козя брада (Tragopogon pratensis), лечебна динка ( Sanguisorba officinalis), раделнокласна острица (Carex distans), лисича острица (Carex vulpina), обикновено лютиче (Ranunculus acris), пълзящо лютиче (Ranunculus repens), петльово перо (Gladiolus communis) ), глухарче (Taraxacum officinale), пирейник (Elymus repens), конусовидно плюскавиче (Silene conica) и др.

Върху местообитанията в региона са оказали влияние човешките дейности, основно свързани със земеделие, ползване на горите и развитието на инфраструктурата. Растителността е основен компонент в екосистемите, при създаването и поддържането на определен тип местообитание – хранителна база и убежище. Антропогенното въздействие върху екосистемите в района е изиграло съществена роля върху съвременната специфика на растителността. Площите върху която ще се развива добива на суровината са бивши обработваеми земеделски земи – ниви, в момента изоставени (необработваеми), в момента използвани за паша на животни.

Площта определена за кариерен добив няма да бъде засегната едновременно, тъй като разработването на такива обекти върви с бавни темпове. Имайки предвид, че разглежданият обект е под антропогенно влияние и е на сравнително локализирана площ, която ще се усвоява в един продължителен период от време (25 години), не се очакват необратими въздействия върху състоянието на растителните съобщества.

Изхождайки от критериите от които се определя биоценотичната стойност на сухоземните биоценози:

• 
  степен на антропогенна намеса при формирането на биоценозата;
  
• 
  толерантност към антропогенни въздействия и способност за възстановяване;
  
• 
  видово разнообразие и уникалност на съобществата и техния видов състав
  

Въздействията от реализацията на предлаганата дейност ще се изразяват в значително, поетапно пряко унищожаване на налична производна тревна растителност в обхвата на разработваната кариера. Тези въздействия ще са локални и дълготрайни, но няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид широкото им разпространение. Растителни съобщества извън концесионният участък не се засягат.

Предвидените по проект рекултивационни дейности целят изграждането на земнопочвен профил по крайните неработни бордове на кариерата, залесяването им с акациеви фиданки, както и затревяване на долния хоризонт с тревни смески, е предпоставка за частично възстановяване на нарушените терени. Рекултивация е предвидена и на временното насипище за съхранение на откривката.
» Животински свят

В зоогеографско отношение, районът на инвестиционното предложение се отнася към Старопланинския район, включващ територията на Стара Планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много малко.

• Риби (Pisces)

От ихтеофауната на р. Луда Яна, най-често срещащите са видове от сем. Шаранови (Cyprinidae) и сем. Виюнови (Cobitidae):

- Скобар (Chondrostoma nаsus);

- Речен кефал (Leucisus cephalus);

- Уклей (Alburnus alburnus);

- Маришка мряна (Barbus cyclolepis);

- Бабушка (Ritilus ritilus);

- Обикновена кротушка (Gobio gobio);

- Червеноперка (Scardinus erythrophtalmus);

- Обикновенният щипок (Cobitis taenia);

- Горчивка (Rhodeus sericers);

- Лин (Tiaca tinca)

Част от видовете (скобар, уклей, мряна, червеноперка) са предмет на спортен риболов.

Горчивката е предмет на защита по Приложение 2 на ЗБР. Маришката мряна е включени в Приложение № 4 на ЗБР, т.е. попада под режим на опазване и регулирано ползване. Скобарът попадат в Приложение ІІІ BERN, т.е. според Бернската конвенция е категория защитени видове.

Предвижданата дейност за добив на глина няма отношение върху ихтеофауната на реката.

- Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), включена в Приложение № 2 от ЗБР, Приложение ІІ BERN;

- Жаба дървесница (Hyla arborea) включена в Приложение № 2 от ЗБР, Приложение ІІ BERN;

- Зелена крастава жаба (Bufo viridis), защитен вид включен в Приложение № 3 на ЗБР, Приложение ІІ BERN;

Възможни са нарушения на местообитания на земноводни в участъците в близост до овражните дерета. За същите е предвидена сервитутна линия от около 10 м, като минимизира до голяма степен вероятността от засягане на местообитания на видовете.

- Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

Разред Змии (Serpentes)

-Смок мишкар (Elaphe longisima) включен в Приложение 3 на ЗБР, Приложение ІІІ BERN;

- Слепок (Anguis fragilis), включен в Приложение № 3 на ЗБР, Приложение ІІІ BERN

- Тънък стрелец (Coluber najadum) включен в Приложение № 3 на ЗБР, Приложение ІІ BERN;

- Пепелянка (Vipera ammodytes ) Приложение ІІІ BERN

Сем. Гущери (lacertidae)

- Зелен гущер (Lacerta viridis) Приложение ІІІ BERN;

- Сив (стенен) гущер (Lacerta muralis) Приложение ІІІ BERN;

- Ливаден гущер (Lacerta agilis) Приложение ІІІ BERN

Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в пряко и дълготрайно нарушаване на налични местообитания при поетапната откривка на работните участъци за изземване на суровината. Този процес ще бъде свързан с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на коренните смесени ксеротермни габърово - дъбови гори

» комплекс на крайречните дървесни формации

» антропогенен комплек

Направеното проучване за района на инвестиционното предложение показва следният най-вероятен видов състав:

- Обикновен мишелов (Buteo buteo) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Полска яребица (Perdix perdix)

- Гугутка (Streptopelia decaocto)

- Гургулица (Streptopelia turtur)

Сем.Кукувицови (Cuculidae)

- Кукувица (Cuculus canorus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Чухал (Otus scops) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Кукумявка (Athene noctua), включена в Приложение 3 на ЗРБ

Сем. Козодоеви (Caprimulgiformes)

- Козодой (Caprimulgus europaeus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Сив кълвач (Picus canus) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- Градински пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Приложение 3 на ЗБР

- Въртошийка (Jynx torquilla) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Приложения 2 и 3 на ЗБР

Сем. Чучулигови (Alaudidae)

- Полска чучулига (Lullula arvensis) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- Качулата чучулига (GalІerida cristata) включена в Приложение 3 на ЗБР

Сем. Лястовицови (Hirundinidae)

- Селска лястовица (Hirundo rustica), включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Градска лястовица (Delichon urbica) включена в Приложение 3 на ЗРБ

Сем. Стърчиопашкови (Motacillidae)

- Полска бъбрица (Anthus campestris) Приложение 3 на ЗБР

- Бяла стърчиопашка (Motacilla alba) Приложение 2 и 3 на ЗБР

Сем. Мухоловкови (Muscicapidae)

- Червеногръдка (Erithracus rubecula) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Кос (Turdus merula) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Поен дрозд (Turdus philomelos) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) включено в Приложение 3 на ЗРБ

- Градинско коприварче (Sylvia borin) включено в Приложение 3 на ЗБР

- Черногуше ливадарче (Saxicola torquatuа) включено в Приложение 3 на ЗБР

Сем. Синигерови (Paridae)

- Голям синигер (Parus major) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Горска зидарка (Sitta europaea) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Авлига (Oriolus oriolus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Червеногърба сврачка (Lanius collurio) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Черночела сврачка (Lanius minor) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Сива сврачка (Lanius excubitor) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Сойка (Garrulus glandarius)

- Сврака (Pica pica)

- Сива врана (Corvus cornix)

- Посевна врана (Corvus frugilegus)

Сем. Скорецови (Sturnidae)

- Скорец (Sturnus vulgaris)

- Полско врабче (Рasser montanus)

- Домашно врабче (Рasser domesticus)

Сем. Чинкови (Fringillidae)

- Чинка (Fringilla coelebs), включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Щиглец (Carduelis carduelis) Приложение 3 на ЗБР

- Черешарка (Coccothraustes сoccothraustes) Приложение 3 на ЗБР

- Жълта овесарка (Emberiza citronella) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Градинска овесарка (Emberiza hortulana) включена в Приложение 2 и 3 на ЗРБ
Очаквани въздействия

Територията на находището представлява необработваеми земеделски земи – ниви и пасища, обрасли тревни формации. При поетапното усвояване на находището не се предвижда унищожаване на храстова и дървесна растителност, която служи за обитаване на много видове птици. Реализацията на проекта не предполага промяна в хабитатите обитавани от птиците като намаляване на тяхната площ, както и въздействие върху чувствителни видове, привързани към съответните хабитати. Основното въздействие върху орнитофауната в резултат от реализацията на инвестиционното предложение ще е свързано с фактора шум, изразяващ се в безпокойство на пребиваващите в близост птици.

Реална е възможността за пряко нарушаване на местообитания на гнездещите на земята видове - черногушето ливадарче, бялата стърчиопашка и полската яребица и др.

Непреки въздействията се очакват в резултат на:

- локално повишаване на шумовата характеристика от дейността на добивната и транспортна техника и човешкото присъствие, което ще доведе до временно прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците;

- дълготрайно ликвидиране на мястото, с което се намалява територията на възможни местообитания на ограничен брой видове птици.

- ограничени възможности по пътя на хранителната верига за някои от видовите, поради поетапното нарушаване на територията и засиленото човешкото присъствие.

Реализирането на проекта няма да наруши денонощната и сезонни миграции на животинските видове.

Имайки предвид, че разглежданият обект е под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват съществени изменения в тяхното състояние.

С експлоатацията на находището няма да настъпи значима качествена и количествена промяна в установеното равновесие в района по отношение на орнитофауната.
• Клас Бозайници. Типични представители са:

- Белогръд таралеж (Erinaceus concolor), включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Къртица (Talpa europaea), катерица (Sciurus vulgaris),

- Обикновена сива полевка (Microtus arvalis),

- Полска мишка (Apodemus agrarius),

- Обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus).

За горските територии по прилежащите планински склонове най-често срещани са дивата свиня (Sus scrofa), лисицата (Vulpes vulpes), сърната (Capreolus capreolus). За припечните хълмисти терени с дървестна и храстова растителност в близост до ниви е характерен заекът (Lepus europaeus).
» Защитени територии

Територията на добивният участък не засяга и не е в близост до защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Инвестиционното предложение попада в защитена зона BG 0001039 „Попинци” по Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, елемент от проект НАТУРА 2000. Защитената зона е приета с Решение № 661/16.10.2007 г на МС.