М13 — Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (член 31)

Изискванията за спазване на кръстосаното съответствие са в съответствие с чл. 93 на Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Обхватът на необлагодетелстваните райони в България е определен с Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 26. 02. 2008 г.

В периода 2014-2020 г. България ще осигурява подкрепа за следните необлагодетелствани райони: планински райони, други необлагодетелствани райони със съществени природни ограничения и специфични райони. Мярката се състои от 3 подмерки:

• 
  13.1 Компенсационни плащания в планински райони;
  
• 
  13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения;
  
• 
  13.3 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения.
  

Плащанията по мярката допринасят за постигане на целите на приоритет 4 „Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство”, приоритетна област 4А „Възстановяване и опазване на биологичното разнообразие, включително в области от Натура 2000, земеделие с висока природна стойност, както и опазване състоянието на европейския ландшафт”.

До определяне на новите необлагодетелствани райони ще се прилагат подмерки 13.1. и 13.2. с обхват на необлагодетелстваните райони, определен съгласно изискванията на чл. 36 (a) (i) и чл. 36 (а) (ii) на Регламент (ЕО) № 1698/2005.

До края на 2017 г., България ще предефинира районите с природни ограничения, различни от планинските, като се основава на осемте биофизични критерии, съгласно Приложение III на Регламент (ЕС) № 1305/2013. До края на същата година ще се дефинират и районите със специфични ограничения, съгласно чл. 32 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.

След предефиниране на необлагодетелстваните райони ще се прилагат и трите под-мерки 13.1., 13.2. и 13.3., както и преходната схема за райони природни ограничения различни от планинските, които са отпаднали при предефинирането на новия обхват.

Бенефициентите по мярката са активни земеделски стопани (физически и юридически лица) по смисъла на чл. 9 на Регламент  (ЕС) 1307/2013 и съответното национално законодателство.

Ще се подпомагат земеделски стопани, които извършват земеделска дейност на територията на планински район.

Обхватът на планинските райони в България е:

Брой на землищата и площ на планинските райони: Figure 3

Figure 3

Бенефициентите – физически лица, еднолични търговци и юридически лица трябва да са земеделски стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

до – 50,0 ха - 130 евро

за частта над 50,0 ха – 100,0 ха - 70евро

за частта над 100,0 ха - 30 евро

Намаляващите плащания и техният размер за всички НОР ще бъдат обект на допълнителен анализ и при необходимост - на корекция, при извършването на предефиниране на другите НОР след 2017 г., за което ще бъде представена допълнителна обосновка.

Ще се подпомагат земеделски стопани, които извършват земеделска дейност на територията на райони с природни ограничения, различни от планинските.

Обхватът на районите с природни ограничения, различни от планинските (други НОР) в България е представен в таблицата.

Брой на землищата и площ на другите необлагодетелствани райони със съществени природни ограничения (ТАБЛИЦА 1)

Figure 1 Measure 13,2

Бенефициентите – физически лица, еднолични търговци и юридически лица трябва да са земеделски стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Не се прилага за необлагодетелстваните райони

до – 50,0 ха - 70 евро

за частта над 50,0 ха – 100,0 ха - 30евро

за частта над 100,0 ха - 15 евро

Съществува риск земеделския стопанин да не получи подпомагане, ако заяви площи, които не са в добро земеделско и екологично състояние, не спазва  кръстосаното съответствие и са извън допустимия слой за подпомагане в момента на кандидатстване за субсидии за тези площи. Другият риск, който съществува е при очертаване на площите, земеделския стопанин да заяви земи съседни на неговите или други, които той всъщност не стопанисва.

Земеделските стопани, трябва да заявяват за подпомагане площи, които предварително са почистени/обработени и отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Земеделските стопани, когато заявяват площи за подпомагане трябва да внимават и да очертават земи, които действително те стопанисват и имат правно основание за тези площи. В ИСАК е въведена отделна страница, на която са описани всички парцели, които земеделския стопанин е заявил извън допустимия слой за подпомагане. Бенефициентът се запознава с информацията за недопустимите площи и полага подпис върху съответната страница.

Много лесно се кандидатства за подпомагане в необлагодетелстваните райони, тъй като искането за подпомагане представлява част от общото заявление за директни плащания. Важно е да се отбележи, че средствата, които получава бенефициента директно постъпват по неговата банкова сметка, без да е необходимо каквито и да са допълнителни заявления или други документи. Подпомагането в необлагодетелстваните райони цели да компенсира допълнителните разходи и пропуснати ползи на земеделския стопанин. Това подпомагането допринася и за противодействие на обезлюдяването, поддържане на земеделската дейност, поддържането на ландшафта и биологичното разнообразие, устойчиво управление на земята и др.

Намаляващите плащания и техният размер за всички НОР ще бъдат обект на допълнителен анализ и при необходимост - на корекция, при извършването на предефиниране на другите НОР след 2017 г., за което ще бъде представена допълнителна обосновка.

Съществува риск земеделския стопанин да не получи подпомагане, ако заяви площи, които не са в добро земеделско и екологично състояние, не спазва  кръстосаното съответствие и са извън допустимия слой за подпомагане в момента на кандидатстване за субсидии за тези площи. Другият риск, който съществува е при очертаване на площите, земеделския стопанин да заяви земи съседни на неговите или други, които той всъщност не стопанисва.

Земеделските стопани, трябва да заявяват за подпомагане площи, които предварително са почистени/обработени и отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Земеделските стопани, когато заявяват площи за подпомагане трябва да внимават и да очертават земи, които действително те стопанисват и имат правно основание за тези площи. В ИСАК е въведена отделна страница, на която са описани всички парцели, които земеделския стопанин е заявил извън допустимия слой за подпомагане. Бенефициентът се запознава с информацията за недопустимите площи и полага подпис върху съответната страница.

Много лесно се кандидатства за подпомагане в необлагодетелстваните райони, тъй като искането за подпомагане представлява част от общото заявление за директни плащания. Важно е да се отбележи, че средствата, които получава бенефициента директно постъпват по неговата банкова сметка, без да е необходимо каквито и да са допълнителни заявления или други документи. Подпомагането в необлагодетелстваните райони цели да компенсира допълнителните разходи и пропуснати ползи на земеделския стопанин. Това подпомагането допринася и за противодействие на обезлюдяването, поддържане на земеделската дейност, поддържането на ландшафта и биологичното разнообразие, устойчиво управление на земята и др.

Методологията за определяне на компенсаторните плащания за земеделски стопани, осъществяващи дейност в планински и други необлагодетелствани райони (лошопочвени) се основава на определяне на пропуснати доходи или осъществявани допълнително разходи в сравнение с районите, които нямат такива ограничения.

• 
  Проф. д-р Тотка Митова – Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”
  
• 
  Доц. д-р Божидар Иванов – Институт по аграрна икономика 
  
• 
  Ас. Емилия Соколова – Институт по аграрна икономика
  

При определянето на добивите от различните райони са взети под внимание 18-те групи и подгрупи почви в обособените агро-екологични райони в България (АЕР). Въз основа на оценката на почвите (почвения бал) и корекционни коефициенти за климат, ерозия, засоленост, заблатеност, каменистост и напояване (ако има такова) се получава крайната оценка на екологичните условия, измерени в относителни величини от 1 до 100. На тази база са определени 10 категории земеделски земи. Информация за различията в почвените характеристики в различните райони е на ниво землища. Данни за тях са получени от Институт по Почвознание, Агротехнологии и Защита на Растенията „Никола Пушкаров“ – София.  Добивите от основни земеделски култури са изчислени въз основа на бонитетната оценка на земеделската земя и данни за средните добиви на избраните култури за периода 2011-2013.

Алгоритъмът за определяне на компенсаторните плащания включва определяне на добивите на 1-ца площ от определените основни култури, отглеждани в планинските и другите необлагодетелствани райони. Тяхната стойност се изчислява с помощта на бонитетния бал за всяка култура в съответния район, както и в незасегнатите от ограничения райони. Добивите, умножени по среднопретеглена цена за периода 2011-2013, дават възможност да се изчисли брутната продукция на всяка култура на ха. Общата стойността на брутната продукция на 1-ца площ се изчислява с помощта на  теглови коефициенти, съобразно структурата на разглежданите култури в рамките на разглежданите три райони - планински и други необлагодетелствани райони, и райони незасегнати от природни ограничения.

Брутната продукция по култури минус общите разходи за отглеждането на тези култури дават брутния маржин (или нетния доход от дейността). Разликата между брутния маржин на незасегнатите райони и планинските, и съответно на незасегнатите и другите необлагодетелствани райони, ни дават размера на пропуснатия доход, който служи и като база за определяне на компенсаторното плащане в съответния район.

С оглед равномерното разпределение на подпомагането при определянето на конкретните стойности на компенсаторните плащания и в двата необлагодетелствани района се предлага диференцирано плащане с дегресивна ставка: за размера до 50 ха, от 50 до 100 ха и за площи над 100 ха. Сред причините за прилагането на този подход е желанието за поощряване на по-малките стопанства, които са производствени единици от жизнено значение за запазването, както на производствената, така и на природната среда в необлагодетелстваните райони. По-големите стопанства от своя страна имат по-голяма възможност да се възползват от икономии от мащаба и по-ниски производствени разходи на ха в сравнение със средните, което е определящо при предлагането на по-ниската ставка.

На базата на алгоритъма за изчисление на компенсаторните плащания в необлагодетелстваните райони е предложено компенсаторните плащания за планинските райони да са максимум  130 евро/ха, като степента на компенсация е 98,8 %, а компенсаторните плащания за останалите необлагодетелстваните райони да са максимум 70 евро/ха, със степен на компенсация 91,2 %.  

Данните на ДФЗ за прилагане на мярката за планинските райони показват, че за 2013г. и 2014г., стопанствата до 50 ха получили подпомагане са 95% от всички стопанства, подпомогнати по мярката.

[1] Докладът е изготвен по поръчка на НССЗ от научен колектив с представители  от Института по аграрна икономика-гр. София и Аграрния университет-гр. Пловдив

Прагът на намаляване на размера на плащането на необлагодетелстваните райони с природни ограничения, различни от планинските е 50ха и е тясно свързан с характеристиките на земеделието в тези райони. В България делът на стопанствата до 5 ха представлява 91.4% от целия брой стопанства, но те обработват 5.2% от използваната земеделска площ. В такива стопанства се произвеждат основно продукти, в които е вложен повече труд – месо, мляко и зеленчуци. Съгласно изготвен доклад „Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред малките земеделски стопанства във връзка с предоставяните от НССЗ комплекти съветнически услуги по мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” по ПРСР за периода 2007-2013г. и бъдещата дейност на НССЗ по ПРСР 2014-2020г.“[1] малките по размер стопанства продължават да доминират в необлагодетелстваните райони с природни ограничения, различни от планинските, както и в райони с интензивно зеленчукопроизводство, овощарство и тютюнопроизводство.

[1] Докладът е изготвен по поръчка на НССЗ от научен колектив с представители  от Института по аграрна икономика-гр. София и Аграрния университет-гр. Пловдив

Административната единица, въз основа на която се определят площите в районите с природни ограничения, различни от планинските необлагодетелствани райони е  землище (LAU 2).

Определянето на планинските райони в България са на ниво LAU 2, като е използвана територията на землище, а не на населено място, защото не всички населени места имат земеделска земя. Критериите за избираемост се основават на ниво LAU 2 за цялото землище, като са взети предвид осреднените за землището стойности на различните определящи критерии. Средните височина и наклон на землището са определени като средно претеглени величини.

Планинските райони са землища които са:

• 
  със средна надморска височина минимум 700 м;
  
• 
  със среден наклон на терена минимум 20%;
  
• 
  със средна надморска височина между минимум 500 м в комбинация със среден наклон на терена минимум 15%;
  
• 
  хомогенизират се землища и група землища, съседни на планинските, на които минимум 90% от землищната граница граничи с планински землища. Групата от землища, които се хомогенизират са с обща площ по-малка от средната площ на землище в страната.
  

Определянето на районите с природни ограничения, различни от планинските, в България е направено на ниво LAU 2, като е използвана територията на землище, а не на населено място, защото не всички населени места имат земеделска земя. Тези райони са определени въз основа на ниската продуктивност на земеделската земя. Продуктивността на земята се измерва в категории, обусловени от бонитетна оценка. В бонитетната оценка са взети предвид природните условия, които ограничават почвеното плодородие. Природните условия определят вегетационния период на даден район. Бонитетната оценка на земята е сравнителна оценка, основана на характеристиката  на земята, която указва дали земята е подходяща за отглеждането на дадена култура или група култури, като се използва дадено ниво на земеделски техники и като се прави оценка на актуалното и потенциалното плодородие, изразено в сравнителни стойности – бонитетни оценки от 0 до 100. Бонитетните числа са групирани в 10 категории на земеделската земя, като първа е най-висока, а десета е най-ниска.

Всяко землище (LAU 2) е оценено спрямо среднопретеглената категория на земята му от 1 (висока) до 10 (ниска). Като „други” необлагодетелствани райони се определят землища със среднопретеглена категория на земеделската земя от 6-та до 10-та категория.

Списъкът със землищата, попадащи в обхвата на планинските и другите необлагодетелствани райони със съществени природни ограничения райони, е представен в Приложение 11 към Мярка 13.

Списъкът със землищата, попадащи в обхвата на районите със специфични ограничения, ще бъде представен в Приложение към ПРСР (2014-2020), след тяхното дефиниране.

 

Други важни забележки

За новите правни задължения, поети през 2014 г., не се прилага задължението на земеделския стопанин да продължи да обработва земята в необлагодетелстваните райони в продължение на 5 последователни години, както бе вменено на бенефициентите през периода 2007-2013 г.

Поетите ангажименти по дейности от ПРСР (2007-2013) ще бъдат финансирани от старата програмата до 2014 г.

От 2015 г. плащанията по мярката ще бъдат изплатени от бюджета на ПРСР (2014-2020). Бенефициентите, които са поели пет годишен ангажимент по мерките за необлагодетелстваните райони от ПРСР (2007-2013) трябва да изпълнят този ангажимент и след 2013 г.

След като новото определяне на границите на районите с природни ограничения, различни от планинските райони, бъде завършено - най-късно в края на 2017 г., площите, определени в тази категория, които попадат в стария обхват, но не попадат в новия, влизат в преходна схема. Бенефициентите в тези райони ще получават максимум 80% от средната стойност на плащанията, които са получили в рамките на програмата за периода 2007-2013 г. Плащанията ще приключват поетапно като намаляват прогресивно до 2020 г., с максимум 20% от плащанията по Програмата за периода 2007-2013 г.