Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013

3. Информационни дейности

Управляващият орган е отговорен за информираността на потенциалните бенефициенти, организациите, участващи в сектор рибарство, професионалните организации, икономическите и социални партньори, организациите, съдействащи за равенство на половете и заинтересованите неправителствени организации, включително организации по опазване на околната среда, относно НСП и възможностите, предлагани от програмата, както и относно правилата и методите, управляващи достъпа до финансиране; той информира бенефициентите за сумата на финансовия принос на Общността, както и информира широката общественост за ролята на Общността в оперативната програма и за резултатите от това.

До 30 юни всяка година и за първи път през 2008 г. управляващият орган изпраща на Комисията годишен доклад, а до 31 март 2017 г. окончателен доклад за изпълнението на оперативната програма.

С цел получаване на ясна картина за изпълнението на оперативната програма докладите до ЕК съдържат следната информация:

(a) напредъкът, постигнат при изпълнението на оперативната програма и приоритетните оси по отношение на техните конкретни проверими цели, с количествена оценка, когато и където те могат да служат за количествено оценяване, като се използват индикатори на ниво приоритетна ос;

(б) финансовото изпълнение на оперативната програма за всяка приоритетна ос:

(i) разходите, платени от бенефициентите, посочени в молбите за плащане, изпратени до управляващия орган и съответния дял на публично финансиране;

(ii) общо плащанията, получени от Комисията и количествено изражение на финансовите индикатори,

и

(iii) разходите, платени от органа, отговорен за извършване на плащания към бенефициентите;

(i) мерки за мониторинг и оценка, включително мерките за събиране на данни;

(ii) кратко изложение за всички значителни проблеми, появили се при изпълнението на оперативната програма и всички взети мерки, включително и тези в отговор на забележките, направени от ЕК;

(iii) оползотворяване на техническата помощ;

(г) взетите мерки за осигуряване информация и публичност за оперативната програма;

(д) значителни проблеми, отнасящи се до спазването на законодателството на Общността, появили се при изпълнението на оперативната програма и взетите мерки за справяне с тях.

Обхватът на информацията, изпратена до Комисията, е пропорционален на общата сума публични разходи по въпросната оперативна програма. Когато е целесъобразно, тази информация може да се представи в обобщена форма.

Оперативната програма следва да включва най-малко следните елементи по отношение осигуряване на нейната публичност:

а) административните отдели или органи, отговорни за прилагането на мерките за информираност и публичност;

б) отчитане на оценяването на мерките за информираност и публичност с оглед на прозрачността и информираността за Оперативната програма и за ролята на Общността.

б) търговски асоциации и синдикати;

в) икономически и социални партньори;

г) неправителствени организации;

д) организации, представляващи бизнеса;

е) информационни центрове за Европа и представителства на ЕК в държавите-членки;

ж) образователни институции.
УО трябва да осигури приложението на мерките за информираност и публичност да е насочено към възможно най-широко медийно покритие и да използва подходящи форми и методи за комуникация на подходящото териториално равнище. УО е отговорен за организирането на минимум следните мерки за информираност и публичност:
а) мащабна информационна активност за даването гласност на стартирането на Оперативната програма;

б) най-малко една основна информационна дейност годишно, представяща резултатите на Оперативната програма;

1. 
   Черно море е затворено море с чувствителна околна среда. Еутрофикацията на Черно море, дължаща се на изключителното ниво на хранителни притоци от реките и директно от страните с излаз на морето, е довела до съществени промени в екосистемата, настъпили от 1960 г. насам. Въпреки това, състоянието на околната среда на крайбрежните води в Западната част на Черно море се е подобрило значително в периода от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.
   
2. 
   Дължината на бреговата линия на Българското Черноморие е 378 км. Основните пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите са Балчик, Бургас, Варна, Созопол и Несебър. Риболовна активност се осъществява по цялата брегова ивица, като централните и северни райони са основните места за отглеждането на миди. Брегът е от значение за риболова, но също така е и важна спа и лечебна зона, където са изградени редица известни курорти. Строежът на крайбрежни курорти и масовият туризъм оказват влияние основно върху екологичните условия, главно на брега, но също така имат и влияние върху риболовните дейности.
   
3. 
   Като страна богата на разнообразие от водни ресурси, България разполага с голям брой реки, които са разделени на няколко региона, в зависимост от разположението на тяхното заустване. В рамките на Министерство на околната среда и водите са обособени четири Дирекции за управление на басейните и те са структурите, отговорни за прилагане политиката за управление на водите на местно ниво. Екологичното състояние на реките е добро. Съществува, обаче, изключително малко информация по отношение на рибните запаси в тях.
   

4. 
   Основната река е Дунав, представляваща държавната граница на север с Румъния. Качеството на водата в река Дунав е изследвано през 2003 г. в рамките на Международна мрежа за наблюдение (ММН) на Международната комисия за защита на река Дунав. От гледна точка на химическия състав на Дунав, водите на реката са в доста лошо състояние по много от основните фактори. Въпреки това, според информацията, получена от Министерство на околната среда и водите, състоянието се подобрява.
   

5. 
   Много малко информация е достъпна за състоянието на езерата и малките водоеми, също както и за състоянието на рибните ресурси в тях.
   

6. 
   Броят на защитените територии в България е 858 в края на 2004 г., с обща площ от 544 394,9 хa. Предложената СЗЗ мрежа се състои от 114 Специални защитени зони, определени за защитата на 87 зони за размножаване и на 90 зони обитавани от мигриращи видове. Те покриват около 2,601,786 хa, които представляват 23.6% от територията на България и 54,272 хa от морската зона. Вероятните за определяне зони по НАТУРА 2000 съгласно Директивата за Местообитанията покриват обща площ от 3 425 176,95 хa /включително 60 834,75 хa в морето/. Тази област отговаря на 30% от площта на страната.
   

1. 
   Описание на рибните запаси. До 1993 година е регистрирано общо намаление на рибните запаси в Дунавския басейн и най-вече в замърсените реки. Един от основните проблеми за намаляването на есетровите популации е мащабната употреба на води за напояване.
   

2. 
   В Черно Море има 125 вида риба, като 26 от тях са със стопанско значение. Преобладаващите видове в уловите са пелагичните, които се намират в открито море и в близост до брега. Най често срещаните видове улови в Черно Море са цаца, хамсия, сафрид и черноморски меджит. Други срещани видове, но в по-малки количества са: барбуня, черноморска акула и калкан. В допълнение България е развила промишлената есклоатация на морски охлюв (Rapana venosa /Rapana thomassiana/). В този подсектор на морския риболов са заети 3430 човека.
   

3. 
   Риболовът във вътрешно-териториални води е в размер на 10.3 % от общото количество улови и се състои от улови в река Дунав (около 1.8 %) и улови в изкуствените водоеми (около 8.5 %). Преобладаващите видове в улова във вътрешността на страната са: Шаранови, Каракуда, Пъстър и Бял толстолоб, Бял и Черен амур, Платика, Европейски сом, Костур и др. Средните годишни улови варират между 1500 и 2000 тона.
   

4. 
   Общата площ използвана за отглеждане на риба по настоящем е 9 178 ха. Заетите в аквакултурата за 2005 г. са около 5000 души в отглеждането на шаран и 250 души в пъстървопроизводството. Продукцията от топлолюбиви видове, в това число и есетрови за 2005 е 1813 тона, което е в размер на 57, 7 % от общото аквакултурно производство в страната. Производството на пъстърва за 2005 г. е 1157 тона, което представлява 37% от общото производство в страната. Делът на морската аквакултура през 2005 г. е 170 тона, което за 2005 г. представлява 5.4% от общото производство.
   

• 
  Биоразнообразие, фауна и флора;
  
• 
  Качество на водите;
  
• 
  Население и обществено здраве;
  
• 
  Културно и архитектурно наследство;
  
• 
  Надземни и водни пътища.
  

Тази част засяга вероятния ефект на всяка Приоритетна ос и всяка мярка върху околната среда. Използваните символи (-- до ++, 0 като неутрална) обобщава вероятното влияние на Приоритетните оси или на отделните мерки върху околната среда. Оценката е обобщена както следва:

• 
  Биоразнообразието ще бъде запазено и дори увеличено
  
• 
  Общественото здраве ще се облагодетелства от по-големият дял на рибни продукти в дневния хранителен режим на населението
  
• 
  Водите ще се облагодетелстват от по-добрата инфраструктура за обработване на отпадъчни води
  
• 
  Културното и архитектурно наследството и ландшафта ще се запазят, по- специално посредством прилагането на Приоритетна ос № 4.
  

Няколко препоръки могат да бъдат направени с цел да се гарантира по-добро съответствие между Оперативната програма и изискванията за защита на околната среда. Тези препоръки включват:

• 
  Реализирането на специално изследване върху качеството на водите в основните реки, по-специално в река Дунав, също както и в основните езера и изкуствени водоеми.
  

• 
  Възможно най-бързо финализиране на консервационните планове за калкан (и вероятно цаца) и осъществяването обмен на информация с Румъния.
  
• 
  Извършване на изследване, определящо екологичния баланс на уловите на рапан чрез тралиране.
  
• 
  Извършване на изследване съоръженията за аквакултура, включително анализ на влиянието на вероятните инвестиции за модернизиране.
  
• 
  Определяне екологичното сертифициране на продуктите от аквакултура, вземайки предвид защитата на околната среда.
  
• 
  8 годишният мораториум върху есетровите видове в река Дунав е необходимо да бъде активно подкрепено в сътрудничество с Румънските власти.
  
• 
  Пазарното проучване, отнасящо се до маркетинга на рибни продукти, трябва да отчете интереса на потребителите към органични продукти.
  
• 
  Целите на защитените зони са теоретични и следва да се преразгледат.
  
• 
  Два критерия трябва да бъдат включени при избора на проекти за рибарските групи по Ос № 4: проучванията на местно ниво трябва да включват основните екологични проблеми и местните инициативи трябва да вземат предвид тяхното вероятно влияние върху околната среда.
  
• 
  Последващо проучване трябва да изработи индикаторите, засягащи околната среда, които трябва да бъдат включени в системата за мониторинг.
  

• 
  Всички важни проекти трябва да имат и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), извършена преди тяхното реализиране.
  
• 
  Трябва да се поощряват инвестиции, които допринасят за прилагане технологичните иновации и устойчивия риболов.
  
• 
  Трябва да се дава приоритет на инвестиции, които намаляват използването на ресурсите, спомагат за запазването на екосистемите и намаляват вредното влияние върху околната среда.
  

Тези предложения е необходимо да се интегрира в система, която ще се изгради с цел прилагане на мерките. Това трябва да бъде контролирано от квалифицирана група в Управляващия орган. При необходимост, специално обучение ще бъде организирано с цел повишаване капацитета на работната група при определяне влиянието върху околната среда.

Таблицата в приложение 1 представя коментарите, направени от заинтересованите лица и МОСВ, заедно с предприетите действия за отговора даден на повдигнатите въпроси.

• 
  Първият раздел представя общо описание на екологичното състояние в България, областите които ще бъдат засегнати от бъдещото прилагане на Оперативната програма.
  
• 
  Вторият раздел представя състоянието на риболовната дейност в България;
  
• 
  Третият раздел представя ключовите екологични цели, на основата на Кодекса на ФАО за водене на отговорен риболов;
  
• 
  Четвъртият раздел обсъжда евентуалният ефект от прилагането на екологичните мерки;
  
• 
  Петият раздел разглежда последиците от прилагането на Оперативната програма, които не са изцяло представени;
  
• 
  Последният раздел предлага някои изводи и препоръки;
  

Възможността да се намери информация, понякога се явява проблем, особено във връзка с качеството на водата в естествените и изкуствени водоеми, което е обезпокоително, също така и положението с рибните продукти от вътрешен риболов. Помощта на ИАРА и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) беше много ценна.

• 
  Закон за биоразнообразието (обн. ДВ, бр.77/9.08.2002 г., посл. Изм. ДВ бр.64/7.08.2007 г.)
  

• 
  Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., посл. изм., бр. 21 от 22.05.2007 г.)
  
• 
  Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г, посл. Изм ДВ бр.59/20.07.2007 г.)
  
• 
  Наредба №4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн. ДВ, бр.88/27.10.2000 г.)
  
• 
  Наредба №5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите (обн. ДВ, бр.44/5.06.2007 г.)
  
• 
  Наредба №6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/28.11.2000 г., посл. изм. ДВ бр.24/23.04.2004 г.)
  
• 
  Наредба №8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн. ДВ, бр.10/2.02.2001 г.)
  

Наредба №24 относно категоризацията на язовирите все още е само проект и подлежи на официално приемане.

Черно море е едно от най забележителните регионални морета в света. То граничи с шест страни (България, Румъния, Турция, Грузия, Русия и Украйна) и е почти отрязано от световният океан, въпреки че е дълбоко 2 212 м. Водите на Черно море се формират от смесицата на сладка вода от големите европейски реки и солената вода на Средиземно море.

Черно море е затворено море с деликатна екосистема. Еутрофикацията на Черно море във връзка с прекомерното вливане на органични вещества посредством вливащите се реки или директно от бреговата линия, доведе до радикални промени в екосистемата от 60-те години на сам. Това имаше съществено трансгранично влияние върху биологичното разнообразие и човешката дейност свързана с морето, включително рибарството и туризма.⁴ Идващите от целият черноморски басейн азот и фосфор смесени, ускориха процеса на еутрофикация. Наличното количество от органични вещества постъпващи в Черно море, посредством р. Дунав, е спаднало в последните години. Това е следствие от намаляване на икономическия растеж и закриването на множество предприятия в бившите социалистически държави от черноморския регион, мерките взети за намаляване изхвърлянето на отпадъци в страните по горното течение на реката, както и прилагането на забраната за използване на полифосфатни детергенти в някои страни. Обаче общите азотни нива са четири пъти по високи от тези през 1960 г. (почти никакво влошаване в органичният азот от 1980 г. не е било отчетено), докато наличните нива фосфати са приблизително същите както през 1960 г.

Обаче, екологичното състояние на крайбрежните води на Западното Черноморие се е подобрило чувствително в сравнение с края на 80-те и началото на 90-те години.⁵ Това подобрение се основава на намалението на органични съставки, което от своя страна е довело до намаляване на еутрофикацията и по-малкият цъфтеж на водорасли, възстановяване на животинските популации по морското дъно, както и подобреното възстановяване на макрофитите. Фосфорът е определящ фактор за растежа на водорасли (еутрофикация) и също така, фосфорът съдържащ се в Черно море е наполовина намален в сравнение с 1990 г. Това изглежда, че е основната причина за подобрението на екологичното състояние на западното Черно море. Тези тенденции са се запазили в екологични срокове, но желаното икономическо развитие в тези страни е да доведе до повишаване в хранителните емисии за в бъдеще. Поради това предизвикателството ще се състои в съкращаването на това възможно увеличение посредством активно редуциране на емисиите от двете страни на източниците, както и разпространението им по начин, който да запази хранителните съставки на техните сегашни, ниски нива, и в подкрепа на тяхното икономическо развитие в страните по средното и ниско течение на река Дунав.

Приливите и отливите са слаби (от 3 до 8 см) и вълните в Черно море се характеризират с тяхната висока чистота и ниска амплитуда, също както и с голяма сила при бурите. Черноморската брегова линия няма подходящи заливи за добра защита на лодките и корабите от вълните. Липсата на дълбоки заливи възпрепятства отглеждането на морска аквакултура в садки. Също така тези условия предопределят използването на мидени инсталации от колекторно въжен плаващ тип вместо понтонна технология.

Повечето от риболовните дейности се осъществяват в териториални води (до 12 мили). Главните пристанища, използвани от рибарите за разтоварване на уловите, се намират в Балчик, Бургас, Варна, Созопол и Несебър. Риболовните дейности са съсредоточени по бреговата ивица, но централните и северните региони са главните средища на продукция от черупчести организми.

Бреговата линия на Черно море в българската си част е 378 км. Тя е важна за риболова, но също е и важна зона за отдих и възстановяване на здравето, където са развити няколко известни курорти. Построяването на крайморски курорти и масовият туризъм имат значително въздействие върху условията на околната среда, преобладаващи по крайбрежието, но те имат малко въздействие върху риболовните дейности.

Основното въздействие на масовия туризъм върху водните ресурси се дължи на непрекъснатата тенденция за претоварване на пречиствателните станции за отпадъчни води по черноморското крайбрежие. Главната причина е строежът на нови хотели и туристически места без канализационни системи и възможности за заустване в канализацията на отпадните води. Изграждането върху бреговата ивица на барове и ресторанти увеличава замърсяването на бреговата ивица. Морските плажове са изключителна държавна собственост, която не може да бъде приватизирана, включително съоръженията за защита на брега и системите за защита от вредното въздействие на водите. Законът за устройство на Българското Черноморско крайбрежие е бил приет от Парламента през юни 2007 г. в отговор на ангажимента на България към Програма 21 на ООН и Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване.

Последиците от замърсяването са доста лошото състояние на замърсеност на водните обекти по черноморското крайбрежие. В повечето от тях качеството на водата се оценява като средно до лошо, въпреки че това би трябвало да има малко въздействие върху положението на рибарството. Следващата карта представя ситуацията на тези водни обекти.

Водещият нормативен документ в сферата на управлението на водните ресурси е Закона за водите от януари 2000 г. През 2006 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, чрез който са транспонирани всички изисквания на Рамковата Директива за Водите 2000/60/ЕО. Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво. Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите, а в случаи на трансгранични води – съвместно с министъра на външните работи.

Речните басейни са основните единици на интегрираното управление на водите. Налице са четири области, формиращи речни басейни, които са обособени според естественото местоположение на басейна. Речните басейни се формират въз основа оттичането на една или няколко основни реки на територията на страната.

В структурата на МОСВ има 4 Басейнови дирекции и те са органът, който прилага политиката по управление на водите на местно ниво. Те са разпределени както следва:

• 
  Басейнова дирекция “Дунавски район” – Плевен;
  
• 
  Басейнова дирекция “Черноморски район” – Варна;
  
• 
  Басейнова дирекция “Източно-Беломорски район” – Пловдив;
  
• 
  Басейнова дирекция “Западно-Беломорски район” – Благоевград;
  

Съгласно чл.155 от Закона за водите Басейновите дирекции изпълняват следните основни функции :

1. установява границите на водите и водните обекти - публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър на общините;

2. разработва плана за управление на речния басейн;

3. издава разрешителните по този закон;

4. планира и участва в провеждането на мониторинга на водите на равнище басейн

5. поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите и води регистрите на издаваните разрешителни;

6. събира таксите за разрешителните, които издава;

7. контролира съответствието с реда и условията на издадените разрешителни и с реда и условията на предоставените концесии, уредени с този закон;

8. упражнява надзор върху контролните и измервателни уреди на хидравличните инженерни съоръжения и системи за мониторинг на безопасността на съоръженията;

9. упражнява надзор върху статута на водните системи и съоръжения, издава предписания и удостоверява съответствието с тях;

10. стопанисва водите - изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия;

Общото количество азот съдържащо се в река Дунав се определя между 537.000 и 551.000 тона годишно.⁶ Налице е постепенно увеличаване на съдържанието на азот от извора на реката към средното течение, където се увеличава много бързо, особено след вливането на притоците Драва, Тиса и Сава. Тенденцията на увеличаване на нивата продължава до устието. Нивата на азот и фосфор съдържащи се в р. Дунав са доста по-високи в сравнение с тези на други големи реки в Европа. Например азотът съдържащ се през същият период в р. Рейн е приблизително 50.000 тона на година, в р. Сена – 149.000 тона, в сравнение с 537.000-551.000 т. съдържащи се в река Дунав.

Качеството на водата в р. Дунав беше изследвано през 2003 г. в рамките на Транснационалната мрежа по мониторинг /TNMN на ICDPR/. Този доклад, публикуван през 2006 г. е последния правен по този въпрос. От гледна точка на химическите качества на водата в река Дунав, тя е определена със сравнително лошо състояние по отношение на по-голямата част от параметри. Следващата таблица предоставя обобщена информация, която не съответства напълно на данните на Министерство на околната среда и водите. Това може да бъде признак за подобряване качеството на водите в река Дунав от 2003 г. насам.
Таблица 4: Тип качество на водите в река Дунав за отделните химични компоненти

Химични компоненти	Тип качество на водите
Разтворен кислород	Клас I до III по поречието
BOD5	Клас II по поречието
CODCR	Клас II по поречието
NH+4-N	Клас I в по-голяма част от поречието на реката, една точка е Клас III
NO3-N	Клас II по цялото поречие
Фосфат-P	Клас II или III по цялото поречие
Общо фосфори	Клас II или III по цялото поречие
Cd	Клас II, III и дори IV по поречието

Източник: Качеството на водите в река Дунав – 2003 TNMN – Годишник 2003 - ICPDR
За всеки от параметрите, водата измерена в някои от българските станции за мониторинг през 2003 г. е била с качество от категории II до III (и понякога дори IV) и по този начин може да си счита, че е “не-съответстваща” за повечето от параметрите, като техните граници на стойтости са в рамките от 3 до 5 пъти по-високи от целевите стойности. Въпреки това, лошото качество на водите не би могло да бъде реална заплаха за качеството на рибните запаси. От този факт не може да се заключава пряко за съществуващите рибни запаси.

Да се обърне внимание, че се извършва мониторинг върху съдържанието на риба спрямо различни видове замърсители, включително тежки метали, за продуктите от аквакултура, но не и за вътрешнотериториалния риболов.