Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1. Състояние на рибните запаси
- 4.2. Ситуация в риболовния сектор в България
3.7. ЕрозияЕстествените условия, управлението на земята и неефикасната политика, определят високата степен на риск по отношение на водната ерозия и ерозията, причинена от вятър в земеделските земи. Тенденциите в развитието на процеса на ерозия зависят от годишните валежи и ветровете, както и от управлението на земите. Настоящият начин на управление на земята свързан с високата степен на възможност от увеличаване на годишните валежи и вятър очертава тенденция към увеличаване равнището на почвена ерозия в земеделските земи в България.8 4. Характеристика по отношение на околната среда на зони, които могат значително да бъдат засегнати от прилагането на Оперативна програма за развитието на сектор “Рибарство”4.1. Състояние на рибните запасиИхтиофауната в България съдържа 218 вида, 107 от които обитават сладки и бракични /леко солени/ води и 111 обитават морето9. 193 вида са местни и 6 от тях са Балкански ендемити (Chondrostoma vardarense, Sabaneiewia balcanica, Sabanejewia bulgarica, Barbatula bureschi, Salmo macedonicus и Vimba melanops). 51 вида са включени в Червената книга на застрашените видове, като 24 от тях са включени в Приложения ІІ и ІІІ на Закона за биоразнообразието. Ихтиофауната в Северна България е формирана от прякото влияние на река Дунав, която е най-богатата река в Европа на видове риба. Реките и езерата в района на Черно море са обитавани от сладководни видове. Понто-Каспийските реликти и Борео-Атлантическите реликти са типични за Дунавският регион. В Егейският риболовен регион се срещат освен тях и видове срещащи се само за Егейският риболовен регион. До 1993 г. основният спад в състоянието на рибните запаси се забелязва в района за улови на река Дунав, по-специално в замърсените реки. В същото време, отрицателната тенденция в състоянието на ихтиофауната се отбелязва и в басейна на Черно море, по причина на интензивното взимане на вода за напояване, което причинява изчезване на мръстилищата и промяна в екологичните условия – езера Мандра, Шабла и Дуранкулак, реки Камчия и Ропотамо и т.н. Състоянието на ихтиофауната в българската част на улови от басейна на Егейско море до 1993 г. е оценено като подобно на състоянието в останалите два басейна по причина на еднаквите им параметри. Един от основните проблеми за намаляване запасите от есетрови видове в река Дунав от 1993 г. насам е изграждането на хидровъзела Железни врати в Сърбия, замърсяването на водите, загуба на мръстилища, както и изграждането на диги по дунавското крайбрежие. Сред важните въздействия върху ихтиофауната на реките вливащи се в Черно море, са хидро-мелиорационните конструкции по течението им, които нарушават естественото състояние на рибните популации – промяна на речните корита, изграждането на системи за напояване, строежи на малки и големи водни басейни, използването на водата за промишлени и битови нужди и т.н. Други негативни фактори са свръхексплоатацията на рибните ресурси и вредното влияние от развитието от туризма и промишлеността. Замърсяването е добре известен проблем за някои крайбрежни райони като езерният комплекс Варна-Белослав и Бургаското езеро. Част от замърсяването става чрез пестицидите използвани в земеделието, битови и промишлени отпадъци и отпадни води. Промяната в количествените показатели на популациите на някои видове риба в Черно море променя морската хранителна верига като по този начин ускорява смяната на хранителния режим, което позволи на видове като „медузата” да се свръхвъзпроизвеждат. Свръхуловът, извършван преди 70-те години, накара основните хищници да мигрират – включително делфините, скумрията и паламуда. Без хищници, малкият планктон – хранещ се с риби, като аншоа и цаца, повиши своя брой. В резултат рибната индустрия промени посоката си на развитие и през 70-те и 80-те тодини тези видове бяха подложени на свръх улов. В началото на 90-те години имаше остра необходимост от тях, като ускори втория режим на промяна в Черноморската екосистема. Инвазията на ктенофората (Mnemiopsis leidyi), доведе до намаляване на рибните популации. От своя страна това доведе до западане на производството, отлив от рибарската индустрия, което позволи на популациите от хранещи се с планктон риби да се възстановят и да се конкурират с ктенофората за зоопланктон.10 Тези проблеми, в комбинация с промишленото замърсяване на водите главно с хранителни отпадъци, също както и увеличаването на отпадъците, доведе до намаляване на разнообразието от стопански ценните видове риба от 26 на 6, особенно след края на 70-те години.
4.2.1. Морски риболовПо-голяма част от морския риболов е съсредоточен в териториални води (до 12 мили). Основните пристанища, използвани от рибарите за разтоварване на улова, са Бургас, Варна, Созопол, Несебър и Балчик. Улов на риба се осъществява по цялото крайбрежие, а отглеждането на молюски е съсредоточено в централните и северни райони. В Черно море живеят около 125 вида риба /26 от тях имат стопанска значимост/. Основни и най-масово представени в уловите са били винаги пелагичните видове, които обитават откритите райони, но подхождат и в крайбрежната зона. Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “местни” (немигриращи) и са обект на целогодишен риболов:
Най-често обект на риболов в Черно море са малките видове риба: цаца, хамсия, сафрид и меджид. Други риби са представени в по-малки количества в уловите: кефал, акула и калкан. Към развитието на улова на тези видове България се опитва да добави и този на хищния морски охлюв Рапана (Rapana thomassiana). В подсектор Морски риболов има 3 430 заети лица. Таблица 9. Състояние на рибните ресурси в Черно море.
Източник: ИРР, Варна Таблица 10. Улови на риба в Черно море по видове за 2005 г (тонове).
Източник: ИАРА, БРА и НАРА (2005 г.). Локализирането и статута на собственост на пристанищата, използвани от рибарите за разтоварване на уловите, по крайбрежието на Черно море са обобщени в следващата таблица: Таблица 11. Пристанища, използвани от рибарите за разтоварване на уловите, селища и собственост на пристанищата, използвани от рибарите за разтоварване на уловите, Черноморски регион.
Каталог: files -> library -> ops files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма " ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество" Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||