Източник: ИАРА (2005 г.).
4.2.2. Риболов във вътрешни водоеми
Общата дължина на реките за вътрешен риболов е 20 231 км, с водна площ от 15 000 ха, а видовото разнообразие наброява около 80 вида които обитават вътрешните водоеми, езера и реки. Вътрешният риболов в река Дунав, останалите реки, езера и язовири представлява около 10% от общият улов. Риболовът във вътрешни водоеми възлиза на 10.3% от общата продукция и се състои от улова в река Дунав (средно около 1.8%) и уловът в изкуствени водоеми (около 8.5%).
Риболов във вътрешни водоеми
Основно малките лодки, извършващи улов в язовирите и някои езера, осъществяват стопански риболов във вътрешни водоеми. По- важните видове за вътрешния риболов са: шаран, каракуда, бял толстолоб и пъстър толстолоб, Платика, Европейски сом, Бяла риба и др. Средното количество на улова варира между 1500-2000 тона. Уловът през 2005 е възлизал на 1663.86 т. и това е било приблизително 7.3% от общата рибна продукция. Все още някои видове стопански риболов заемат място в някои големи язовири. Обаче тези дейности постепенно изчезват и язовирите все повече се използват за любителски риболов, аквакултура или други допълнителни дейности, като например риболовен туризъм и екотуризъм.
Таблица №12 Улов по видове във вътрешните водоеми през 2005 (в тонове):
Видове
|
Улов
|
тона
|
%
|
Пъстървови видове
|
18,57
|
1,12%
|
Шаранови видове (с изключение на шаран)
|
277,62
|
16,69%
|
Шаран
|
716,40
|
43,06%
|
Растителноядни видове
|
561,86
|
33,77%
|
Щука
|
9,31
|
0,56%
|
Европейски сом
|
40,80
|
2,45%
|
Канален Американски Сом
|
7,16
|
0,43%
|
Костур
|
27,52
|
1,65%
|
Руска есетра
|
0,25
|
0,02%
|
Раци
|
4,16
|
0,25%
|
Други видове
|
0,21
|
0,01%
|
Общо:
|
1 663,86
|
100,00%
|
Източник: ИАРА (2005)
Риболов в река Дунав
Общият улов в р. Дунав през последните няколко години беше между 300 и 500 т. годишно. Стопанският риболов се извършва от 1 126 малки риболовни съда максимум до 10 бр.т. (по-малки от 12 м. на дължина), повечето от тях са стари и без двигател и слабо оборудвани. В регионите по поречието на р. Дунав, риболовът е важен за населението, като начин на живот и често се явява единственият източник на доходи. Най-важните видове за улов са : Европейският сом, Дунавската Платика, Мряна, Шаран, както и мигриращи видове като Дунавската скумрия (Карагьоз) и есетровите видове. Популациите на най-важните и ценни Дунавски видове не са стабилни, уловът не е гарантиран и не може да се планира предварително. Популациите от есетрови видове и особено популациите на моруна са постоянно намаляващи и се нуждаят от специална защита като предвиждания мораториум върху улова им. Вътрешният риболов осигурява възможности за наемане на голям брой работна ръка на регионално ниво, като 1 620 души са заети в него. Нивото на модернизация на рибарските пристанища, места за разтоварване и закритите лодкостоянки по поречието на река Дунав е слабо, което от своя страна дава възможности за бракониерство.
Таблица №13 Улов в р. Дунав през 2005г. (тона):
Вид
|
Улов
|
тона
|
%
|
Чига
|
4,81
|
1,33%
|
Моруна
|
13,21
|
3,66%
|
Пъструга
|
0,65
|
0,18%
|
Руска есетра
|
0,26
|
0,07%
|
Щука
|
10,49
|
2,91%
|
Шаран
|
19,46
|
5,39%
|
Друг шаранови видове
|
180,92
|
50,14%
|
Други растителноядни видове
|
58,05
|
16,09%
|
Сом
|
27,71
|
7,68%
|
Бяла риба
|
14,10
|
3,91%
|
Карагьоз
|
15,98
|
4,43%
|
Други видове
|
15,19
|
4,21%
|
Общоl:
|
360,82
|
100,00%
|
Източник: ИАРА (2005)
4.2.3. Аквакултура
Водната площ подходяща за аквакултура в България е около 65 000ха Общата водна площ използвана за ферми за риби към момента е 9 178 ха. Размерът на фермите в България е малък:
-
29% от фермите действат с площ за аквакултура по-малка от 1ха;
-
42% разполагат с площ между 1 и 10 ха;
-
Само 34 аквакултурни обекта разполагат с площ по-голяма от 20ха;
Съществуването на водни обекти с неизползваем капацитет е една възможност за развитие на аквакултурата. Повечето от тази басейни се намират в работеща готовност и са собственост на държавата представена от различни министерства, или са стопанисвани от общините, както и от частни лица.
Таблица №14 Информация за собствеността на язовирите в България:
Бележка: В България терминът „язовир” често се използва за да се отнесе един воден обект като вид постройка. Това показва, че водният обект е изграден изкуствено.
NUTS III региони
|
Държавни
|
Общински
|
Частни
|
Общо:
|
1. Благоевград
|
90
|
171
|
1
|
262
|
2. Бургас
|
75
|
183
|
0
|
258
|
3. Варна
|
32
|
11
|
0
|
43
|
4. В. Търново
|
10
|
174
|
6
|
190
|
5. Видин
|
16
|
4
|
0
|
20
|
6. Враца
|
5
|
119
|
2
|
126
|
7. Габрово
|
5
|
62
|
1
|
68
|
8. Добрич
|
7
|
32
|
0
|
39
|
9. Кюстендил
|
10
|
6
|
1
|
17
|
10. Кърджали
|
79
|
47
|
0
|
126
|
11. Ловеч
|
26
|
82
|
0
|
108
|
12. Монтана
|
7
|
78
|
1
|
86
|
13. Пазарджик
|
65
|
83
|
1
|
149
|
14. Перник
|
7
|
29
|
1
|
37
|
15. Плевен
|
23
|
101
|
5
|
129
|
16. Пловдив
|
20
|
195
|
1
|
216
|
17. Разград
|
6
|
104
|
6
|
116
|
18. Русе
|
20
|
47
|
1
|
68
|
19. Силистра
|
0
|
61
|
0
|
61
|
20. Сливен
|
10
|
119
|
0
|
129
|
21. Смолян
|
2
|
2
|
5
|
9
|
22. София
|
27
|
77
|
4
|
108
|
23. Стара Загора
|
21
|
232
|
2
|
255
|
24. Търговище
|
10
|
78
|
10
|
98
|
25. Хасково
|
349
|
1614
|
3
|
1966
|
26. Шумен
|
7
|
74
|
4
|
85
|
27. Ямбол
|
18
|
320
|
0
|
338
|
Общо:
|
947
|
4 105
|
55
|
5 107
|
Източник : ИАРА (2005)
Заетостта в аквакултурните ферми през 2005 г. е била, 5 000 души в шаранови стопанства и 250 в пъстървови. През същата година доходът на човек зает в такива стопанства е бил 1 850 – 2 000 евро.
Аквакултурната продукция обхваща два отделни подсектора: 1- сладководна аквакултура и 2- морска аквакултура на риба и миди, които заедно образуват приблизително 13.8% от общата рибна продукция в страната.
Сладководна аквакултура
Топловодните ферми представляват 55% от общия брой ферми. Продукцията (включително на есетрови видове) през 2005 г. е била 1 813 т., което представлява 57.7% от цялото аквакултурно производство в страната.
Следните видове са били основен предмет на производство от аквакултура: Шаран (Cyprinus carpio); Бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) and Пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis) и Лин (Tinca tinca). Следните видове придобиват значение като продукти на топловодна аквакултура: Европейски сом (Sillurus glanis), Американски канален сом (Ictalurus punctatus), Бяла риба (Sander /Stizostedion/ lucioperca), Щука (Esox lucius). Правени са експерименти за въвеждане и отглеждане на Змиорка (Anguilla аnguilla). Езерният рак (Astacus leptodactilus) е също топлолюбива аквакултура, с произведено количество през 2005 от 2.5 т. (0.08% от цялата аквакултурна продукция в страната).
Есетровите видове (които заемат междинно положение спрямо температурните изисквания за топловодни и студеноводни аквакултури) са отглеждани в специализирани сладководни ферми за производство на риба за консумация, както и за произвеждане на зарибителен материал. Българските ферми за есетра са постигнали забележителен успех в технологията за отглеждането им в садкови бази, разположени в изкуствени басейни. Основните есетрови видове за аквакултурно производство са следните: Руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), Сибирска есетра (Acipenser baeri) и някои хибриди между тях, Моруна (Huso huso) и Дунавска чига (Acipenser ruthenus). Производството на есетри е най-бързо развиващият се подсектор в аквакултурата през последните 6 – 7 години.
Основните студеноводни видове, предмет на аквакултура са Пъстървовите видове – Дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), Балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и Сивен (Salvelinus fontinalis).
Производството от пъстървовите стопанства през 2005 г. е била 1 157 т., което представлява 37% от общата аквакултурна продукция в страната. Продукцията на Дъгова пъстърва е концентрирана главно в планинските и полупланински региони на страната, където като технологии са разпространени басейните от бетонов и садков тип. Производствената цена при първа продажба през 2005г. е била около 3.5 млн. евро.
Морска аквакултура
Според характеристиките на вълните в Черно море, бреговата му форма няма дълбоки заливи за защита от вълните, нито фиорди осигуряващи необходимата дълбочина, както и липса на бариери спомагащи отглеждането на аквакултура в садки. Фермите установени на брега и садките намиращи се под водата, представляват алтернативна възможност за отглеждане на морска аквакултура. Също така тези условия предопределят използването на мидени инсталации от колекторно въжен плаващ тип вместо понтонна технология.
Има 18 ферми за аквакултурно производство в Черно море ( 16 ферми за миди и 2 за кафяви водорасли). Те представляват 9% от общият брой на фермите в страната.
Основните видове отглеждани в морските аквакултурни ферми в Черно море са мидите (Mytilus galloprovincialis). Продукцията през 2005 г. е била 170 т. които представляват 5.4% от общото производство на аквакултура в страната. През последните 3 г. е налице постоянна тенденция за развитие на морската аквакултура по черноморския бряг. Четири нови ферми за морска аквакултура са били регистрирани през 2006 г., а съществуващите са били разширени.
5. Цели за опазване на околната среда
На лице са множество припокриващи се екологични цели, и Стратегическата екологична оценка на Оперативната програма трябва да избере набор от тези цели като инструмент за измерване за определяне възможното позитивно и негативно влияние от прилагането на Програмата и правенето на препоръки.
Основната цел на новата Обща политика по рибарство на ЕС е да осигури управлението на рибарството, което да обезпечи устойчиви екологични, икономически и социални условия.
Мерките целят да осигурят:
-
Отговорна и устойчива рибарска и аквакултурна дейност, която пълноценно да осигури здравословна морска екосистема;
-
Икономически жизнеспособна и конкурентна индустрия, която да е в полза на потребителите;
-
Създаване на добър жизнен стандарт на зависимите от сектор Рибарство;
В известна степен, тези цели могат да бъдат конфликтни, и трябва да бъдат установени ясни приоритети и баланси между целите. Целта на СЕО е да подпомогне Програмата за по-добро пресмятане на екологичните измерения.
Един от основните международни способи за свързване развитието на рибарството със защитата на околната среда е Кодексът на ФАО за водене на отговорен риболов. Римската декларация за прилагането на Кодекса беше единодушно одобрена от срещата на министрите на ФАО през март 1999 г.
Кодексът установява принципите за отговорен риболов и риболовни дейности, вземайки в предвид всички биологични, технологични, икономически, социални, екологични и търговски аспекти, които имат отношение. Той е проектиран да подкрепи разработването и прилагането на националните политики за отговорно опазване на рибните ресурси, както и управлението и развитието на рибарството.
Тези ключови принципи са обединени както следва11:
-
Запазване на водните екосистеми;
-
Насърчаване качеството, разнообразието и наличието на рибните ресурси;
-
Предпазване от свръх улов и свръх риболовен капацитет;
-
Използване на най-достоверните налични научни факти;
-
Внедряване на по-селективни и опазващи околната среда риболовни уреди и практики;
-
Защита на застрашените рибни хабитати в морските и сладководни екосистеми;
-
Мониторинг и контрол върху дейността на риболовните съдове;
-
Осигуряване на безопасни, здравословни и добри работни и жизнени условия;
-
Подкрепа за аквакултурите като средство за осигуряване разнообразие на доходите и храните;
Като се вземе в предвид гореизложеното ние предлагаме , че за целта на тази оценка, 5-те следващи цели би трябвало да се вземат в предвид като най важните за управлението на рибарството и водите. Това ще бъдат нашите насоки за оценка на Приоритетните оси и мерки:
-
Биоразнообразие, фауна и флора;
-
Качество на водите;
-
Население и обществено здраве;
-
Културно и архитектурно наследство;
-
Надземни и водни пътища.
6. Вероятни значителни ефекти на Оперативната програма върху околната среда
Този раздел дискутира вероятният ефект на Приоритетните оси и всяка мярка върху околната среда.
На ниво Приоритетни оси, таблицата дава кратка оценка на петте екологични цели представени по-долу. По-подробна таблица разяснява количественото и качествено въздействие, което може да се очаква от всяка мярка и предлага някои препоръки ако са приложими.
Използваните символи (-- до ++, 0 представлява неутрално въздействие) обобщават вероятното въздействие на приоритетната ос или на отделните мерки върху околната среда.
Моля отбележете, че предварителната оценка съдържа резюме на всяка мярка, което може да бъде използвано успоредно със следващите таблици.
Приоритетна ос 1: Мерки за приспособяване на риболовният флот на Общността
Цели, свързани с околната среда
|
Скала на въздействие
|
Възможен ефект върху целта
|
Биоразнообразие, фауна и флора
|
+
|
Редуцирането на флота се очаква да намали натиска върху рибните запаси. Модернизирането на флота ще предотврати приулова;
|
Качество на водите
|
-
|
Без ефект, с изключение на по-доброто управление на отпадъците изхвърляни в Черно море;
|
Население и обществено здраве
|
-
|
Подобряване на безопасността в морето (модернизация на риболовните съдове, изграждане на повече лодкостоянки)
По-добър хранителен режим чрез по-добра наличност на рибни продукти
|
Културно и архитектурно наследство
|
0
|
|
Надземни и водни пътища.
|
0
|
|
Мярка
|
Скала на въздействие
|
Качествено въздействие
|
Количествено въздействие
|
Препоръки
|
Мярка 1.1. Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности
Мярка 1.2.Публична помощ за временно прекратяване на риболовни дейности
|
++
|
+ Намаляването на риболовното усилие трябва да окаже позитивен ефект върху рибните запаси в ЧМ и разнообразието на видове
|
Плановете за приспособяване на риболовното усилие, свързани с консервационните планове (за калкан и вероятно цаца могат да бъдат приети от българските органи след извършването на проучване. Предвижда се постоянното прекратяване на дейността на поне 14 риболовни съда. Броят може да бъде променен след взимане в предвид на бъдещи консервационни мерки и когато се изработи планът за приспособяване на риболовното усилие.
|
Да се завършат консервационните планове възможно най-скоро и да се обмени информация с Румъния.
|
Мярка 1.3. Инвестиции на борда и селективност
|
++
|
++ Мярката предвижда финансирането на инвестиции за оборудване, което намалява въздействието върху местообитанията и непазарните видове, и оборудване, което намалява въздействието от риболова върху екосистемите и морското дъно. + Намаляване на замърсяването от старите съдове (инциденти, разлив на петрол, изгорели газове, и т.н.);
+ Намаление на използваната енергия (нов двигател);
+ По-добро качество и свежест на рибните продукти предлагани на пазара;
+ По-голяма безопасност за рибарите и пристанищните работници;
- Риск от повишаване на риболовното усилие в следствие модернизацията на флота
|
Модернизация на 50% - 7-% от риболовните съдове с обща дължина повече от 12 м и 30% - 50% от малките съдове.
Има 2 377 регистрирани български риболовни съда през 2007 г. Модернизирането на 50% от дребномащабния флот ще представлява инвестиции в повече от 2 200 лодки.
|
С около 8 000 тона улови годишно морският охлюв Rapana thomassiana представлява почти 50% от уловите. Той е важен продукт за жизнеспособността на флота и преработвателната промишленост (износ).
Тези улови се извършват (неофициално) с тралене, което по принцип е забранено в Черно море. Обаче, рапанът е инвазивен вид, който има негативно въздействие върху други естествени черноморски обитатели като черноморската мида, спрямо която той е хищник.
Трябва да се извърши изследване за оценка на екологичното равновесие на тази дейност с цел да се формулира правилна политика.
ИАРА иска да извърши проучване върху най-добрия метод за справяне с рапана като взима предвид отрицателното въздействие на този агресивен чужд вид върху други видове и икономическия интерес от неговия улов. При все това не се възнамерява да се препоръчва траленето като метод при положение, че е забранен от закона.
|
Мярка 1.4. Дребен крайбрежен риболов
|
+
|
+ Освен мерките за модернизация, предвидени по-горе, ще бъдат допустими и премии за инвестиции за обучение на рибари и по-добра селективност на уредите, което трябва да има положително въздействие върху околната среда.
|
Това е мярка, която допълва мярка 1.3. Не са ясни целите.
|
|
Мярка 1.5. Социално-икономически компенсации
|
+/-
|
+ Курсовете за обучение за внедряване на нови риболовни методи и уреди трябва да имат положително въздействие.
- Придобиването на риболовен съд от рибари по-млади от 40 години може да има отрицателно въздействие.
|
Повишаване на професионалните умения на най-малко 2000 рибари.
Премии за брой до 50 рибари по-млади от 40 години.
|
|
Приоритетна ос 2: Аквакултури, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на риба и продукти от аквакултура
Цели, свързани с околната среда
|
Скала на въздействие
|
Възможен ефект върху целта
|
Биоразнообразие, фауна и флора
|
++
|
Новите видове като калкана в аквакултурата ще намалят натиска върху естествените видови популации като калкана.
|
Качество на водата
|
++
|
Третиране на отпадните води в модернизираните аквакултурни водоеми и в преработвателната промишленост
|
Население и обществено здраве
|
+
|
По-високото потребление на рибни продукти допринася за по-добър хранителен режим
|
Културно и архитектурно наследство
|
0
|
-
|
Надземни и водни пътища.
|
+/-
|
Модернизацията на западнали аквакултурни водоеми трябва да подобри ландшафта.
Оборудването на съоръженията за разтоварване ще подобри привлекателността на речните корита, включително и за туризъм.
|
Мярка
|
Скала на въздействие
|
Качествено въздействие
|
Количествено въздействие
|
Препоръки
|
Мярка 2.1. Инвестиции в аквакултура
|
++/-
|
+ Приоритетът даден на този сектор ще подпомогне производството на рибни продукти без засягане на естествените ресурси.
+ Отглеждането на застрашени видове (есетра, калкан) ще подпомогне биоразнообразието.
- Могат да бъдат отделени допълнителни биологични и други отпадни води поради нарастване на производството.
|
Увеличаване на произведеното количество в аквакултурата с 80%.
Мярката ще бъде приложена чрез модернизацията на съществуващите водоеми, а не създаването на нови. Това може да има въздействие с местно значение.
|
ИАРА възнамерява да извърши изследване на аквакултурните съоръжения. Това трябва да включва анализ на въздействието на възможни инвестиции за модернизации.
Собствениците на аквакултурни ферми трябва да полагат грижи за качеството на водите, особено като обръщат внимание на използваните храни. Това се изисква от тях и за да получат разрешително за гледане на аквакултури от МОСВ.
Според националното законодателство трябва да се извърши оценка на въздействието за проекти над мащабите предвидени в законодателството.
Съгласно Закона за биоразнообразието въвеждането на чужди видове подлежи на разрешаване от съответните отдели в МОСВ.
Следва да се прилага принципът на предпазливост, когато възможното въздействие на мерките не е ясно. Обаче прилагането на този принцип не трябва да води до отхвърляне на проекти с добър икономически потенциал. В този случай следва да се извършат проучвания за изясняване на вероятното въздействие на проекта.
|
Мярка 2.2. Аква-екологични мерки
|
++
|
+ Това е една от ключовите мерки за развитие на производството на аквакултура, щадяща околната среда, с няколко вида инвестиции, които се подпомагат
+ Помощта за изпълнението на изискванията за рибарските райони, които попадат в рамките на НАТУРА 2000, трябва да бъде с много положителен ефект върху био-разнообразието
|
Процентът на проектите с продукция, щадяща околната среда трябва да достигне 20 %.
|
Определянето на сертификат за съвместимост с екологичните стандарти трябва да вземе под внимание опазването на околната среда.
Ще бъде нужно одобрението от съответните отдели в МОСВ преди одобрението на проекти в рамките на зони по НАТУРА 2000 или които имат вероятно въздействие върху тях. Тези проекти следва да бъдат включени в прановете за управление на тези зони. Демаркационната линия между подпомагането по НАТУРА 2000 и други източници ще бъде ясно установена.
| |
Мярка 2.3 Мерки, засягащи здравеопазването на потребителя
Мярка 2.4 Мерки, засягащи здравето на животните
|
0
|
Тези мерки ще бъдат приложени само ако го изисква санитарна криза. Ако се използват, те ще бъдат положителни за здравето на потребителя.
|
-
|
-
|
Мярка 2.5 Риболов във вътрешни водоеми и в р. Дунав
|
+
--
|
+ Инвестициите в риболовния флот на река Дунав трябва да го направят щадящ околната среда
+ Модернизирането на риболовните съоръжения в река Дунав ще позволят да се подобрят условията на труд, съоръженията за съхранение и складовете, както и хигиената и качеството на продукта.
- Натискът върху застрашените видове може да се увеличи
- Маркетингът на замърсена риба може да е рискован за здравето на потребителя
|
Мярката е ограничена само до река Дунав. Няма обяснение, с което да се обоснове изключването на другите реки от тази мярка.
Модернизирането на 680 лодки, това е 50% от риболовния флот във вътрешните водоеми
|
1. 8-годишния мораториум за ловене на есетра в река Дунав трябва активно да се прилага в сътрудничество с румънските власти.
2. Има доказателство (виж по-горе), че рибата в река Дунав може да бъде засегната от лошото химическо състояние на водата. Уловът на риба в река Дунав може да не е подходящ за човешка консумация. Това трябва да се изясни от специфично проучване преди изпълнението на мярката.
|
Мярка 2.6 Преработка и маркетинг на риба и рибни продукти и продукти от аквакултура
|
++
|
+ Модернизирането на преработвателната промишленост трябва да има положително въздействие върху околната среда, особено чрез специално внимание, отдавано за обработка на отпадъците
+ Консумацията на риба в България е традиционно ниска в сравнение със съседните страни. Повишаването й трябва да има положително въздействие върху човешкото здраве.
|
Тази мярка, заедно с мярка 3.4. трябва да вземе предвид увеличението на консумацията на риба до 8kg на година.
|
Предвиденото пазарното проучване, може да оцени интереса на потребителите към биологични рибни продукти.
|
Приоритетна ос 3: Мерки от колективен интерес
Цели, свързани с околната среда
|
Скала на въздействие
|
Възможен ефект върху целта
|
Био-разнообразие, фауна и флора
|
++
|
Мярка 2.2. е създадена, за да има положителен ефект върху околната среда. Възстановяването на естествения хидрологичен режим в реките трябва да има много положително въздействие върху видовете (риби и птици)
|
Качество на водата
|
|
Мярка 3.3. трябва да помогне да се намали отрицателния ефект на рибарските дейности в пристанищата (в съответствие с Конвенцията MARPOL).
|
Население и обществено здраве
|
|
Планирани са допълнителни дейности в помощ на увеличение на консумацията на риба.
|
Културно и архитектурно наследство
|
|
-
|
Надземни и водни пътища.
|
|
Възстановяването на естествения хидрологичен режим на реките трябва да има много положителен ефект.
|
Мярка
|
Скала на въздействие
|
Качествено въздействие
|
Количествено въздействие
|
Препоръки
|
Мярка 3.1. Дейности от колективен интерес
|
+
|
+ Подкрепата на селективни риболовни методи или уреди трябва да намали приуловите.
+ Поощряването на сътрудничеството между учените и работещите в сектор Рибарство може да се приложи по отношение на проблеми, свързани с околната среда
|
Няма показатели в ОП.
|
Мярката предвижда създаването на две големи организации на производителите. Те ще се ползват от финансиране чрез план за действие. Този план трябва да включва дейности, свързани с околната среда.
|
Мярка 3.2. Опазване и развитие на водната фауна и флора
|
++
|
Това е една от основните мерки, които са насочени към благоприятстване на околната среда. Основните видове инвестиции ще бъдат:
Съоръжения за опазване на морската фауна и флора (това са изкуствените рифове, създадени като се използват риболовни кораби, извадени от Регистъра на риболовния флот), възстановяване на естествения хидрологичен режим на реките, защита на околната среда в рибарските райони, включени е рамките на НАТУРА 2000
|
Цялата площ на защитените територии - 4 500 км 2
Изграждането на максимум 10 изкуствени рифа
|
Целите са теоретични и трябва да бъдат ревизирани, за да станат по-реалистични, особено за възстановяването на естествения хидрологичен режим на реките.
Как ще се съдаде тази площ от защитени територии чрез тази мярка?
Използването на риболовни кораби за изкуствени рифове е много ограничено и е невъзможно да се приложи.
|
Мярка 3.3. Инвестиции в реконструирането и модернизирането на рибарските пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки
|
++
|
Основните видове подобрения на риболовните пристанища ще включват подобрение на логистиката на риболовния флот, което трябва да подобри състоянието на околната среда. Специално е спомената Конвенцията MARPOL и намаляването на каналните води в риболовните пристанища.
Мярката ще подпомага също и създаването на места за разтоварване и закрити лодкостоянки, които ще имат неутрален ефект върху околната среда
|
Следните инвестиции са планирани:
- Модернизирането и оборудването на най-малко 4 риболовни пристанища
- Изграждането и/или модернизирането на най-малко 10 малки закрити лодкостоянки
- изграждането на 2 и модернизирането 6 – 8 закрити лодкостоянки
|
|
Мярка 3.4. Развитие на нови пазари и промоционални кампании
|
++
|
Виж мярка 2.6. Преработка и маркетинг на риба и рибни продукти и продукти от аквакултура
|
-
|
-
|
Мярка 3.5. Пилотни проекти
|
+
|
Тази мярка трябва да има положителен ефект, тъй като основните дейности ще включват развитието и изпробването на методи, с които да се подобри селективността на риболовните уреди и изпробването на алтернативни видове техники за управление на риболова
|
Никакви показатели не са дадени за целите
|
-
|
Мярка 3.6. Приспособяване на риболовните кораби за пренасочване
|
0
|
Целта на мярката е да се създаде възможност за пренасочване на риболовните кораби в дейности извън риболова. Мярката не трябва да има по-голямо влияние върху околната среда отколкото мярка 1.1.
|
-
|
-
|
Приоритетна ос 4: Устойчиво развитие на рибарските области
Цели, свързани с околната среда
|
Скала на въздействие
|
Възможен ефект върху целта
|
Биоразнообразие, фауна и флора
|
?
|
?
|
Качество на водата
|
?
|
?
|
Население и обществено здраве
|
+
|
Изпълнението на местните стратегии трябва да има много положителен ефект върху качеството на живот на местно ниво и да допринесе за задържане на младите хора в областите.
|
Културно и архитектурно наследство
|
+
|
Ще има много дейности в полза на разширяване на наследството като база за местно развитие
|
Надземни и водни пътища.
|
?
|
?
|
Мярка
|
Скала на въздействие
|
Качествено въздействие
|
Количествено въздействие
|
Препоръки
|
Мярка 4.1. Развитие на рибарските области
|
?
|
Невъзможно е да се оцени мярка, която ще позволи изпълнението на много различни видове инвестиции на местно ниво.
Тази мярка вероятно ще доведе до инвестиции в областта на туризма, които могат да имат отрицателен ефект.
|
4 до 7 области ще бъдат избрани.
|
Следните два критерия трябва да бъдат включени в мрежата за избор на местните групи:
Местните проучванията на базови показатели трябва да включват оценка на основните проблеми на околната среда. Местните дейности трябва да вземат под внимание техния възможен ефект върху околната среда.
|
Приоритетна ос 5: Техническа помощ
Цели, свързани с околната среда
|
Скала на въздействие
|
Възможен ефект върху целта
|
Биоразнообразие, фауна и флора
|
0
|
|
Качество на водата
|
0
|
|
Население и обществено здраве
|
0
|
|
Културно и архитектурно наследство
|
0
|
|
Надземни и водни пътища.
|
0
|
|
Мярка
|
Скала на въздействие
|
Качествено въздействие
|
Количествено въздействие
|
Препоръки
|
Мярка 5.1. Техническа помощ
|
?
|
Това е съпровождаща мярка и не би трябвало да има някакъв специфичен ефект като такава.
Проучванията, предвидени по тази мярка, могат да подпомогнат по-доброто разбиране на проблемите на околната среда, свързани със сектор Рибарство в България.
|
-
|
Предвидените проучвания следва да включват изследване на рибните запаси на всички стопански ценни видове, а не само на цацата и калакана.
|
7. Избор на алтернатива
Алтернативата за изпълнението на тази програма е “Нулева възможност”, при която ОП не се изпълни и 100 мил. евро инвестиции не се изразходват. Така, както показва оценката на мерките, изложена в предишните раздели, очаква се изпълнението на мерките да има широк положителен ефект върху околната среда:
-
Биоразнообразието ще бъде запазено и възстановено
-
Здравеопазването на потребителя ще бъде благоприятствано поради повишаване на консумацията на риба
-
По отношение на водата положително ще се отрази подобряването на инфраструктурата за преработка на отпадните води
-
Архитектурното наследство и ландшафтът трябва да бъдат разширени, особено чрез изпълнение на ос 4.
Няколко дискусии се състояха по време на разработването на ОП за съдържанието на различните мерки и за финансовото разпредление по тях. Следователно, ОП е резултат на тези консултации и преговори.
Приложението на препоръките, направени в предния раздел, трябва да повишат положителния ефект на програмата върху околната среда и да помогне да се намали отрицателния ефект.
Трябва да бъде подчертано, обаче, че имаше няколко пропуска в наличната информация, особено за състоянието на реки, езера и язовири. Състоянието на река Дунав и нейното възможно замърсяване от тежки метали, правейки рибата негодна за човешка консумация, е проблем, който може да спре изпълнението на някои мерки като Мярка 2.5. Риболов във вътрешни водоеми и река Дунав.
Ограниченият обхват на тази оценка не позволи повече проучвания в това отношение в приложение на принципа за пропорционалност.
Сподели с приятели: |
