Естествени и изкуствени водоеми /езера и язовири/

3.4. Естествени и изкуствени водоеми /езера и язовири/

Съществуват над 1 500 водни басейни в България, разпръснати върху цялата територия на страната. Техният статут по отношение на околната среда е обобщен в следващата таблица:

МОСВ посочи, че «големите» язовири се използват за различни цели (производство на енергия, напояване, съхраняване на питейна вода, т.н.). В тези 51 язовира, които са изброени в Наредба 24 (с предстоящо публикуване), производството на аквакултура няма да е приоритет. Ако водата съхранявана в тези язовири е необходима, наличието на риба няма да бъде взето предвид.

Разрешителните за аквакултура се издават от съответния отдел в МОСВ. Тези разрешителни подлежат на строг мониторинг за качеството на водите по определен набор от параметри, включително наличието на тежки метали. Това се отнася и за морските, и за сладководните аквакултури.
Препоръка: Преди отваряне на мярката за риболов във вътрешни водоеми, ИАРА трябва да включи езерата и язовирите в специално проучване във връзка с качеството на водите, споменати преди и неговото въздействие върху риболова. «Големите язовири», изброени в Наредба 24, следва да бъдат изключени от финансиране по ЕФР.


Фигура 6: Карта с категоризация на водите в повърхностните водни обекти в Република България


Източник: Предварителна оценка на Оперативна програма “Развитие на селските райони 2007 – 2013 г.” Част 2 – Окончателен доклад за Стратегическата оценка, март 2007 г.

2.5. Защитени територии ⁷

Броят на защитените територии в България е 858 към края на 2004 г. Те са с обща площ от 554 394,9 ha и са категоризирани както е показано на Таблица 9. Намаляването площта на защитените територии през 2003 - 2004г., беше получено в следствие процеса на прекатегоризация на тези територии във връзка с категоризацията на защитените територии, разписана в Закона за защитените територии (ЗЗТ). През 2004 г. този процес е изразен в закриването на народните паркове и историческите места. Към момента, площта на защитените територии представлява 4.9% от общата територия на България. Площта на природните паркове е с внушителните 45%, следвана от националните паркове – 27.6% и резерватите с 14.1%, докато поддържаните резервати имат най-малък дял – 0.8%. Съществуващите защитени територии имат висока природозащитна стойност.

• 
  55 строго защитени територии: всякакъв вид човешка дейност е забранена (СОППР-категория 1);
  
• 
  3 Национални парка: с висока степен на защита, някои дейности са разрешени СОППР-категория 2);
  
• 
  346 природни забележителности (СОППР- категория 3);
  
• 
  35 Поддържани резервати: човешката дейност е разрешена, но само със съхраняващи цели (СОППР-категория 4);
  
• 
  10 Природни парка: устойчиво развитие (СОППР- категория 5);
  
• 
  402 Защитени местности : запазване на хабитатите и устойчиво използване на природните ресурси (СОППР-категория 6).
  

Съществуващата мрежа от защитени територии не е напълно представителна. Строго защитените територии, включващи резерватите, националните паркове и поддържаните резервати представляват само 2.1% от територията на страната. В Министерството на околната среда и водите се води регистър на защитените територии. Значим проблем е липсата на компютъризирани граници, както и липсата на Географска информационна система (ГИС) на защитените територии. Кадастърът на защитените територии не е изцяло свързан с националният поземлен кадастър.

Процесът на обозначаване на защитените територии е бавен. Разработването и утвърждаването на плановете за управление на националните и природните паркове, както и поддържаните резервати се оказа предизвикателство. Само 21 от плановете за управление са били одобрени след влизането в сила на Закона за защитените територии до края на 2004 г.
3.6. Национална екологична мрежа и НАТУРА 2000

Предложената мрежа от специални защитени зони включва 114 защитени зони, които ще защитят 87 вида птици включени в Анекс I на Директива № 79/409, както и 90 мигриращи вида. Тя покрива около 2 601 786 хектара, които представляват 23.6% от територията на България и 54 272 хектара от морската територия. Горите покриват 52% от цялата предвидена територия, а от земеделската земя около 40% от нея. Около половината от включената земеделска земя представляват естествените местообитания (ливади, пасища, храсти и обработваеми земи, с преобладаваща естествена растителност). Частите от овощни градини и лозя са сравнително малко. Мочурищата покриват около 2.5% от мрежата. Местата с площ между 10 000 и 100 000 хектара преобладават в гореспоменатата мрежа (43 места) и заемат 60 % от територията. Броят на местата с площ между 1000 и 10 000 хектара е голям (48 места) но те заемат само 7% от включената в мрежата територия. Само 6 от Специално защитените зони са по-големи от 100 000 хектара и те покриват 32% от защитената мрежа. Местата с площ под 1000 хектара заемат само 1% от мрежата. 20% от територията включена в мрежата е вече защитена, като тя включва 433 защитени територии (включително трите национални парка, както и природните паркове Странджа, Българка, Ломовете, Врачански Балкан, Златни пясъци, Сините камъни, Рилски манастир, Персина). Всички места представляващи световно наследство по Рамсарската конвенция, всички световно защитени места и Биосферни резервати са включени в мрежата. Специалните защитени територии се припокриват напълно или частично с 85 Корине Биотопи места, които покриват 56% от тази площ. 56% от земята включена в мрежата Натура 2000 е държавна собственост, 20% е общинска собственост и 24% е частна собственост.

Потенциалните Натура 2000 места могат да бъдат идентифицирани съгласно Директивата за Местообитанията покриващи територия възлизаща на 3 425 176.95 хектара (включително 60 834.75 хектара акватория). Тази площ покрива 30% от територията на страната. Преобладаващата част от земеделската земя включена в Натура 2000 е земя заемаща съществена част от флората, също както пасищата. Включването на земи с интензивна земеделска обработка в Натура 2000 беше отхвърлено. Припокриването на Специално защитените зони (SPA) и места от значение за Общността (pCSI), които формират обхвата на Натура 2000, са изчислени на приблизително 70%.

Основните предизвикателства пред мрежата Натура 2000 са нейното установяване. Както предложените зони са определени на базата на тяхната изключителна стойност за запазване на хабитатите от застрашени видове, всички тези зони са практически чувствителни към всички дейности описани като проблемни или чувствителни за съответните биологични обстоятелства. По принцип най-опасните фактори в местата от Натура 2000 са унищожаването и влошаването на най-ценните местообитания, промяната в използването на земята, интензивно развиващото се земеделие и горско стопанство и прекомерната експлоатация на природните ресурси.

Както е показано на картата на Орнитологично Важните Места (ОВМ), голяма част от тях се намират по Дунавското и Черноморско крайбрежие, където и програмата ще има най-голямо влияние върху живота на птиците. Във вътрешните територии няма голямо припокриване между риболовните области и Орнитологично Важните Места.

Фигура 8: Карта на орнитологично важните места в България:



Източник: Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/, 2007 г.
Благодарение на добре запазената природна среда България е важно средище на биоразнообразието в Европа. България има повече животински видове на своята територия от всяка друга страна в Европа и е на пето място в Европа по растително разнообразие с 3 567 вида разпространени на нейната територия. Тя също е важно място за размножаване на мигриращите птици, особено във влажните зони и езерата в северната и източна част на страната.

Прилагането на Оперативна програма “Рибарство” ще има ограничено въздействие върху тези природни ресурси, въпреки че може да доведе до някои конфликти при използването на ресурсите.

Например, защитата на българската видра може да бъде затруднено, тъй като видрата може да нанесе поражения върху инвестициите в областта на аквакултурата. В продължение на столетия видрите са били считани за вредители, чиято вреда върху рибните популации е причинявала икономически загуби в аквакултурата. Строгата политика за закрила на вида е довела до възстановяване на популациите на силно застрашената видра в Централна Европа, последвана отново от повдигнати оплаквания за вреди нанесени от видрата от страна на аквакултурни фермери. Подобен проблем може да възникне с корморана, който се храни от аквакултурните стопанства.

Защитното оборудване и компенсациите за загуби от хищни защитени диви животни са допустими за финансиране от ЕФР и могат да допринесат за разрешаване на този вид конфликт на използване на ресурсите.