Биологично разнообразие, флора, фауна

2.1.5.1.Флора

В страната ни има между 3500 и 3750 вида висши растения и повече от 6500 нисши растения и гъби, а изданието на Червена книга на България (ЧКБ) от 2011 г включва общо 808 вида растения и гъби. Папратообразните и семенните растения у нас са над 3 900 вида. По-големият брой от видовете, около 3 330, са спонтанно разпространени в равнините и планините на страната в повече или по-малко естествени или променени от човешката дейност местообитания.

Малко повече от 500 вида дървета, храсти и тревисти растения са ограничено разпространени в българската флора. Част от тях са български или балкански ендемити, други са редки растения, остатък от древни флори или видове, чиито основни ареали са извън България. У нас те имат малко на брой популации, понякога в единични находища, често в граничните флористични райони на страната или във високите планини. Много от тези видове са защитени от Закона за биологичното разнообразие в България.

Ендемичните растения са емблематичен символ на българската флора и едно от най-чувствителните и уязвими звена в природните екосистеми на страната. Според ЧКБ, най-много български и балкански ендемити се срещат в Родопите, Пирин, Стара планина, Рила. Други огнища на видообразуване са разположени в поясите на дъбовите и габъровите гори, по ниските планински склонове на Предбалкана, Родопското предпланиние, Тунджанската хълмиста равнина и Черноморското крайбрежие.

Друга група растения, около 560 вида, са плевели и рудерали, повечето широко разпространени в места, променени под влияние на човешката дейност.

Състоянието на горите в България не се различава съществено от средното за Европа (39 страни). При 19,5% увредени дървета в Европа (от втора до четвърта степен), в България са установени 23,8%, като по-съществена е разликата при широколистните (21,9% в Европа, 31,1% в България), докато при иглолистните разликата е по-малко от 1% (17,6% в Европа, 18,2% в България).

За последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция в увеличаването на горската площ. Територията, попадаща в горския фонд на страната, през 2010 г. е 4,138 млн. ха, от които 3,761 млн. ха - залесени територии, представляващи 34% от територията на страната. В сравнение с 2000 г., когато горската площ е оценена на 3,914 млн. ха, България, както и останалите европейски страни, докладва за стабилно увеличаване на общата горска площ. За периода 1960-2010 г. площта на горите със специално предназначение (в.т.ч. защитни гори, рекреационни и гори в защитени територии) нараства от 10,3% на 38,3% от общата площ на горските територии. През 2010 г. обследването на 2 396 иглолистни и 3 173 широколистни пробни дървета от 159 пробни площи, показва, че преобладават тези, оценени като здрави и слабо увредени по отношение на обезлистване.

Оценката на данните за 2010 г. потвърждава наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания причинени от насекомни вредители (55%) и гъбни патогени (33%). Установени са 4% увреждания по засегнатите дървета от абиотични агенти като неблагоприятни атмосферни условия (суша, сняг, лед) и 7% увреждания от антропогенни фактори, в т. ч. паша и повреди от сеч.

Друг сериозен проблем за растителността на страната са пожарите. За периода 2000-2010 г. са регистрирани 691 пожара, които са засегнали общо 15 229 ха, от които 85% в горски територии. Много от пожарите са с неустановен произход, но близо 50% от тях са доказано причинени от човешка дейност.

Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г. В периода 2004 – 2010 г. са обследвани чуждите видове за българската флора и микота - 160 вида висши растения и 20 вида гъби. Като чужди инвазивни и потенциално инвазивни за България са определени общо 50 вида папратови и семенни растения и 20 вида гъби. Кумулативният брой на чуждите видове за България нараства постоянно, но съгласно политиката на Министерството на околната среда и водите за опазване на дивите видове и ограничаване навлизането на чужди видове винаги се поставят мерки, с които се изисква озеленяването да се извършва с местни видове, характерни за региона

В Том 1 (Растения и гъби) от Червената книга на България (изд. БАН, 2011 г.) са включени общо 808 вида с различна категория на застрашеност. Находищата им са нанесени на обща карта, илюстрираща разпределението на видовете с консервационна стойност на територията на страната На картата ясно се очертават районите с висока концентрация на видове с категория на застрашеност, като Черноморско крайбрежие, високопланинските части на Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Славянка и Западни Родопи. По-голяма част от тези райони попадат в границите на защитени територии. От друга страна, в зоните, където са концентрирани по-голяма част от селищата и активната стопанска дейност на човека, видове с консервационна стойност липсват или са малко на брой, но са подложени на още по-голям антропогенен натиск. Поради това подобни територии също се нуждаят от проучване, мониторинг и природозащитни мерки. В ЮЗР са концентрирани най-много застрашени видове, следван от ЮЦР и ЮИР.

ЮЗР е с изключително богато растително разнообразие. В границите на защитените територии в района се опазват уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни видове. В този район са локализирани основната част от формообразувателните огнища в България. Горският фонд е с висок дял и в района има значителни горскостопански ресурси, макар че по данни на НДСООС за 2010 г, София е вторият по площ район, засегнат от пожари през 2010 г. – 2 500 hа изгорени горски площи.

Сред характерните защитени природни местообитания са алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior, алпийски и бореални ерикоидни съобщества, хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, букови гори от типа Luzulo-Fagetum, дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, гори от Platanus orientalis, храстови съобщества с Pinus mugo, силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните по землища: гр. София-град: 2 ЗЗ – Лозенска планина (BG0000165) и Плана (BG0001307); гр. Благоевград: 1 ЗЗ – Орановски пролом-Лешко (BG0001022); гр. Перник: 1 ЗЗ – Острица (BG0001375); гр. Дупница: 1 ЗЗ – Рила – буфер (BG0001188); гр. Петрич: 2 ЗЗ – Беласица (BG0000167) и Рупите – Струмешница (BG0001023); гр. Кюстендил и Гоце Делчев - няма ЗЗ.

ЮЦР има много висока концентрация на обекти с висока консервационна стойност като най-важните територии са съсредоточени в района на Централна Стара планина и в района на Западните и на Източните Родопи, сред чиято флора присъстват и немалко световно значими видове – български и балкански ендемити. Преобладаващите флорни елементи са субмедитеранските и евро-азиатските, следвани от медитеранските. Макар че е със съхранена, привлекателна и изключително разнообразна природна среда, ЮЦР се определя като районът с най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми, според „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Южен централен район за 2011-2013“, приет през 2012 г.

Сред характерните защитени природни местообитания в района са алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior, равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, алпийски и бореални ерикоидни съобщества, съобщества на Juniperus communis върху варовик, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, низинни сенокосни ливади, дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, гръцки букови гори с Abies borisii-regis, мизийски букови гори, Балкано-панонски церово-горунови гори, Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните в отделните землища: гр. Пловдив: 2 ЗЗ – река Пясъчник (BG0000444) и Река Марица (BG0000578); гр. Хасково: 1 ЗЗ – Родопи – Средни (BG0001031); гр. Кърджали: 1 ЗЗ – Родопи – Източни (BG0001032); гр. Смолян: 1 ЗЗ – Родопи – Западни (BG0001030); гр. Пазарджик: 1 ЗЗ – Река Марица (BG0000578); гр. Карлово: 2 ЗЗ – Централен Балкан (BG0000494) и Централен Балкан – буфер (BG0001493); гр. Велинград: 2 ЗЗ – Родопи – Западни (BG0001030) и Яденица (BG0001386); гр. Панагюрище: 3 бр. ЗЗ – река Луда Яна (BG0000426), Попинци (BG0001039) и Средна гора (BG0001389).

ЮИР обхваща част от Горнотракийската низина и Странджа с множество видове и местообитания, характерни единствено за този район на Европа. В границите му се намира една от най-значимите природни територии на континента, която няма аналог в страната по броя на природните местообитания (120). Само в ПП „Странджа“ е установен 47,6% от видовия състав на българската флора, сред който редица защитени, ендемични и реликтни растения.

Според приетия през 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2011-2013“, горските територии в района са 34% от площта му.

Сред характерните защитени природни местообитания в района са стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, зараждащи се подвижни дюни, естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia), хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: на гр. Бургас: 2 ЗЗ – Атанасовско езеро (BG0000270) и Бургаско езеро (BG0000273); гр. Сливен: 1 ЗЗ – Сините камъни (BG0000164); гр. Ямбол: 3 ЗЗ – Река Тунджа 1 (BG0000192), Река Тунджа 2 (BG0000195) и Река Мочурица (BG0000196); гр. Казанлък: 1 ЗЗ – Река Тунджа 1 (BG0000192); гр. Стара Загора няма защитени зони.

Според приетия през 2012 г. „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район за 2011-2013“, горските територии в района заемат 22% от площта му. Горските ресурси са представени предимно от широколистни гори като в планинските части преобладават смесени широколистно-иглолистни гори, преминаващи в иглолистни във високопланинските части. Храстовидните формации като подлес или самостоятелно се срещат навсякъде. По данни на НДСООС за 2010 г., Ловеч е първият по площ район, засегнат от пожари през 2010 г. – 3 000 hа изгорени горски площи.

Характерни защитени местообитания в СЗР са термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, гори от Castanea sativa, ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae) и др.

Защитените зони, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Плевен: 2 ЗЗ – Река Вит (BG0000181) и Студенец (BG0000240); гр. Видин: 1 ЗЗ – Оризището (BG0000524); гр. Враца: 2 ЗЗ – Врачански Балкан (BG0000166) и Божия мост – Понора (BG0000594); гр. Ловеч: 2 ЗЗ – Деветашко плато (BG0000615) и Микре (BG0000616); гр. Лом: 2 ЗЗ – Река Лом (BG0000503) и Моминбродско блато (BG0000519); гр. Монтана - няма защитени зони.

Характерни защитени природни местообитания в района са зараждащи се подвижни дюни, облесени дюни, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, Понто-Сарматски степи, Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. и др.

Защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на територията на СИР са общо 38 на брой. Зоните, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Варна: 2 ЗЗ – Долината на река Батова (BG0000102) и Златни пясъци (BG0000118); гр. Шумен: 2 ЗЗ – Шуменско плато (BG0000382) и Кабиюк (BG0000602); гр. Търговище: 1 ЗЗ – Преславска планина (BG0000421); гр. Добрич - няма ЗЗ.

СЦР е със сравнително нисък дял на защитените територии в страната и с най-малка концентрация на застрашени флористични видове. По-широко разпространена е широколистната растителност, има и много лечебни растения. Горските територии заемат значителна част от общата площ на защитените територии в района като през 2011 г. не са наблюдавани отрицателно въздействащи върху горите явления в големи мащаби. Отрицателно въздействащите фактори върху горите са предимно пожарите, причинени основно от небрежност и опожаряване на стърнища и пасища, и нерегламентираната сеч. Като евентуална заплаха за редките видове растения се посочва използването на препарати за растителна защита.

Сред характерните защитени природни местообитания в района са Балкано-панонски церово-горунови гори, Мизийски гори от сребролистна липа, Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior, Панонски солени степи и солени блата, естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Русе: 1 ЗЗ – Ломовете (BG0000608); на гр. Велико Търново: 2 ЗЗ – Търновски височини (BG0000213) и Река Янтра (BG0000610); гр. Габрово: 2 ЗЗ – Витата стена (BG0000190) и Река Янтра (BG0000610); гр. Разград: 1 ЗЗ – Островче (BG0000173); гр. Свищов: 3 ЗЗ – Студена река (BG0000233), Персина (BG0000396) и Свищовска гора (BG0000576); гр. Силистра няма защитени зони.

2.1.5.2.Фауна

Групата на гръбначните, като част от българската фауна, е най-добре изследваната група животни в страната. Тя обхваща 781 вида, от които 97 вида бозайници, над 400 вида птици, 37 влечуги, 19 земноводни и 213 костни риби, обитаващи Черно море, Дунав и вътрешните водни обекти.

В сравнение с първото издание на Червената книга, в което има общо 157 вида и подвида животни в три категории на застрашеност: Изчезнали, Застрашени и Редки, във второто издание (Големански и др, 2011) с отделни статии, фигури и карти за разпространението им са включени общо 287 вида и подвида животни, които се отнасят към четири категории: Изчезнали (30), Критично застрашени (87), Застрашени (70) и Уязвими (100). За пръв път в Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида са в категорията изчезнали, а 39 вида са критично застрашени.

Физикогеографското разположение на Северозападен район (СЗР) предполага значително биологично разнообразие. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на терциерни видове от флората и фауната. Разнообразието на животински видове включва над 210 вида мигриращи, гнездящи и зимуващи в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите – 16, рибите – над 20, а бозайниците – над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. Северозападният район включва част от Дунавския и Старопланинския зоогеографски район. В Дунавския район повечето видове от фауната са евросибирски или европейски. Почти липсват ендемити. Континенталният климат обуславя по-голямо разнообразие на земноводните, докато влечугите са по-бедно представени. Гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие. По поречието на р. Дунав се намират няколко орнитологично важни места със значение за гнезденето и миграцията на редки и застрашени видове птици като белооката потапница, малкия корморан, малкия воден бик, някои видове чапли.

Голяма част от територията на Централен Балкан попада в този район. Паркът съхранява голямо видово богатство от растения и животни, някои от които записани в световната и българската Червени книги. Тук се намира едно от важните в Европа местообитания на мечката, вълка, балканската дива коза и белогърбия кълвач. Паркът е от национално значение за опазването на златката, уралската улулица, скалния орел и лещарката.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Плевен: 1 ЗЗ – Студенец (BG0000240); гр. Враца: 1 ЗЗ – Врачански Балкан (BG0002053); гр. Лом: 1 ЗЗ – Рибарници Орсоя (BG0002006); гр. Видин, Ловеч и Монтана - няма защитени зони.

Редица влажни зони по Дунавското крайбрежие са от значение за птиците и влаголюбивите представители на фауната. Най-значима от тях е езерото Сребърна. На територията на резервата са установени 179 вида, от които 50 са включени в Червената книга. Тук се намира единствената за страната колония на къдроглави пеликани. Заедно със съседните влажни зони се обособява комплекс от първостепенно значение за малкия корморан, нощната и гривеста чапла, лопатарката, белооката потапница, зелената водна жаба, видрата, степния и пъстър пор.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Русе: 1 ЗЗ – Ломовете (BG0002025); гр. Свищов: 2 ЗЗ – Комплекс беленски острови (BG0002017) и Свищовско-Беленска низина (BG0002083); гр. Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра - няма защитени зони.

Североизточният район (СИР) е сравнително богат на представители на животинския свят. Обединяват се видове от 3 зоогеографски района: Дунавски, Черноморски и Старопланински. По Черноморското крайбрежие се усеща средиземноморското влияние и проникване на елементи от този тип фауна. Черноморският район обхваща ивица покрай Черноморското ни крайбрежие с ширина от 5 до 60 км. Този район е и най-богат на видове предвид наличието на естествени влажните зони по Северното Черноморие. Тук се намират солените езера или тузли: Таук лиман, Шабленска и Балчишка тузла. Те са гнездовище и място за зимуване на много редки видове птици. Тук зимува почти цялата популация на червеногушата гъска и многохилядни ята от голямата белочела гъска.

При редица групи насекоми средиземноморските видове преобладават над евросибирските и европейските. Видове от многоножките и насекомите се срещат само тук. Сред видовете гръбначни животни характерни и редки в този район са дългоопашатото и кавказкото попче, балканската чесновница, видрата и др.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Варна: 3 ЗЗ – Варненско-Белославско езеро (BG0000191), Галата (BG0002060) и Батова (BG0002082); В землищата на гр. Шумен, Търговище и Добрич - няма защитени зони.

Фауната на Югозападен район (ЮЗР) се отнася към два много различни зоогеографски района: Струмско-Местенския и Рило-Родопския район. Струмско-Местенския район обхваща средните течения на реките Струма и Места и тук фауната е с подчертан южен тип на разпространение. Значителен брой средиземноморски видове се наблюдават тук. От безгръбначните животни това са 44% от бръмбарите хоботници, 47% от мравките, 53% от полутвърдокрилите и 55 % от ципокрилите насекоми. Сред гнездящите птици средиземноморските видове са 26.5% или значително повече, отколкото в който и да е друг зоогеографски район.

В Югозападният район попадат най-високите наши планини Рила и Пирин. Тук евросибирските и европейски видове значително преобладават над средиземноморските. В този Рило-Родопски район попадат много реликтни безгръбначни видове. На територията на Витоша те са 85, на Рила 96, а в Пирин 71. Характерна отличителна черта за района е високия ендемизъм. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Пирин. На територията на парк Пирин се срещат 171 вида гръбначни животни. От тях 4 вида са риби, 10 земноводни, 14 влечуги, 101 вида птици и 42 бозайници. За няколко вида паркът е убежище от международно значение – мечки, вълци и балканска дива коза.

Фауната на Рила също не отстъпва по богатство и разнообразие. Много видове са включени в Червената книга на България.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Гоце Делчев : 1 ЗЗ – Места (BG0002076); В землището на гр. Перник, Благоевград, София-град, Кюстендил, Дупница, Петрич - няма защитени зони.

Южен централен район (ЮЦР) обединява представители на Рило-Родопския, Тракийския и Старопланинския зоогеографски район. В Западните Родопи си срещат 49 вида реликтни безгръбначни животни и 25 редки вида. Някои групи от насекомите са доста богато представени с видове от северен тип на разпространение и произход. В този район са концентрирани големи дивечовъдни станции, опазващи и поддържащи стабилни популации на някои ценни ловни обекти: дива коза, елен, глухар и др.

Тракийския район заема горнотракийската равнина, която със своя равнинен характер е сравнително бедна на видове и с нисък ендемизъм. В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Марица и в Източните Родопи по р. Арда. Много видове птици, срещащи се тук, са от европейско природозащитно значение. Предимно тук се срещат черни и белоглави лешояди, балканския щипок, турската боа и др. В този район попада и Сакар планина, която е от значение за гнезденето на белоопашатия мишелов, сивия кълвач и царския орел.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Кърджали: 1 ЗЗ – Студен кладенец (BG0002013); гр. Смолян: 1 ЗЗ – Триград-Мурсалица (BG0002113); гр. Пазарджик: 2 ЗЗ – Бесапарски ридове (BG0002057) и Рибарници Звъничево (BG0002069); гр. Карлово: 2 ЗЗ – Централен Балкан (BG0000494) и Централен Балкан – буфер (BG0002128); гр. Велинград: 1 ЗЗ – Западни Родопи (BG0002063); р. Панагюрище: 1 ЗЗ – Средна гора (BG0002054); В землищата на гр. Пловдив и Хасково няма защитени зони.

Фауната на Югоизточния район (ЮИР) е предимно с южен тип на разпространение, с изключение на северните части от Старозагорска, Сливенска и Бургаска област. В този район попадат 4 зоогеографски района: Тракийски, Старопланински, Черноморски и Странджански. Казаното за фауната на Черноморския район в Североизточна област важи и за Югоизточния район на България. Тук представителите на средиземноморския тип фауна са значително повече. Някои видове са установени единствено по Южното Черноморие – охлюви, стоножки, паякообразни, насекоми и птици. Повечето от тях са проникнали от Мала Азия. По-топлолюбивите животински видове са с ограничени ареали на разпространение. Характерни за този район са многото ендемити от надземната фауна. По Южното Черноморие са установени около 120 ендемични вида, главно охлюви, сухоземни мокрици, паяци и бръмбари.

В Странджанския зоогеографски район средиземноморското влияние е по-слабо изразено. Този зоогеографски район попада изцяло в Югоизточния район. Не са малко видовете, които се срещат само в този район. По отношение на гнездящите птици този район е единственият, който показва разлика над 80 % спрямо видовия състав на орнитофауната в другите райони. Редки видове от безгръбначните в този район са около 180 вида, а ендемитите от тази група животни са около 100 вида. Гръбначната фауна се характеризира с наличието на ценни видове. В Червената книга на България от този район са включени 10 вида риби, 5 вида влечуги, 10 вида бозайници. Интересни видове са змиегущерът, вдлъбнаточелия смок, сухоземните и блатни костенурки. От птиците тук гнездят малкият креслив орел, орела змияр, ливадния дърдъвец и бухала.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в землищата на основните областни градове в района са следните: гр. Бургас: 2 ЗЗ – Атанасовско езеро (BG0000270) и Бургаско езеро (BG0000273); гр. Сливен: 2 ЗЗ – Сините камъни-Гребенец (BG0002058) и Каменски баир (BG0002059); В землищата на гр. Ямбол, Стара Загора и Казанлък - няма защитени зони.