Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Анализ на икономическата среда в страната
Капацитет на зонатаПредвид спецификата на индустриалната зона в Община Перник – ориентация към фирми, свързани с големи производства с поточни линии и овладяването на значителни пространства за монтажни участъци в самата зона, е разумно да се поканят малко, но по-сериозни фирми с дългосрочни планове за развитие. Основната идея за тази икономическа позиция е, че, например, в „Индустриална зона – Русе”, където целият терен е 640 декара, а тук наличният терен е около 350 декара с възможност за нови 350 декара, тоест териториалните параметри на двете зони са идентични – е възможно да се получи развитие на, условно казано „сценарият от Русе”. „Индустриална зона – Русе” е ориентирана преди всичко към индустрията и производството, където има две фирми, които вече са изградили своите производствени халета. Едната фирма е френската „Монтюпе”, която е разположена на 134 декара площ, а другата фирма е испанската „Керос”, която е разположена на 100 декара площ. В допълнение към големият размер на площите, които тези фирми заемат в парк-Русе, трябва да се спомене, че „Монтюпе”-Франция са и инвеститор с първи клас сертификат от Държавата и там мащабът на инвестициите е в особено големи размери. Предвид размерът на заявената и вече усвоена територия за монтажни участъци, товаро-разтоварни участъци, пътни връзки, паркоместа, административно-производствени сгради и др. под. в Русе може да се направи изводът, че само 3 такива фирми с идентичен мащаб са достатъчни, за да се запълни цялата индустриална зона при първоначално предвиденият терен от 350 декара в Община Перник. Ако се приеме и обичайният сценарий за навлизане на нови фирми в новосъздадена индустриална зона от порядъка на двугодишни интервали от време за пристигане на новите фирми, то съвсем закономерно е да се реализира следната времева схема:
Тук трябва да се подчертае фактът, че в „Индустриална зона – Русе” френската фирма „Монтюпе” стартира през 2006 г. с 80 работници, а максималният капацитет е около 500 души. Към края на 2008 г. стартовите възнаграждения на операторите на машини /лица със средно образование/ са се движили в порядъка 380-420 лева на месец, а през 2011 г. средните възнаграждения за труд са около 600 лева на месец. В производственият цех на испанската фирма „Керос” се очаква да има около 150 души, като очакванията за възнаграждението на работниците ще бъде подобно или по-високо в сравнение с тези работещи в „Монтюпе”. От двата посочени примера на вече действащи фирми в изградената ИЗ „Русе” се вижда, че е обосновано да се предвиди Община Перник да работи интензивно и да прави усилия за привличане на 5 до 7 сериозни чуждестранни инвеститори или около десетина по-големи български фирми, тъй като иначе територията на зоната трябва да се парцелира на много на брой малки терени, които ще се управляват по отделно от бъдещите собственици, а това може да създаде възможни брожения и недоволства по отношение на качествата и структурирането на самата инфраструктура за ползването на пътните връзки, евентуалните паркинги, товаро-разтоварни докове и др. под. Ето защо може да се направи констатацията, че предвиденият размер на площите е възможност за общините да създадат условия за развитие не само на среден, но и на едър бизнес за чуждестранни инвеститори, тъй като по българската класификация всяко предприятие с над 100 заети лица се счита за голямо. Тук е интересно да се посочи, че при самото изпълнение на ИЗ „Русе” са възникнали множество проблеми и несъответствия като започване на чакълиране и асфалтополагащи дейности преди да се извършат изкопните дейности и дейностите, свързани с прекарването на канализационната система в единия участък от зоната. В друг участък от зоната се е наложило прекрояване на пътната връзка, тъй като по план пътят е бил проектиран и реализиран по един начин, което не е било удобно на испанската фирма, която има дълга поточна линия за производството на керамичните продукти и естественото им опаковане в края на поточната линия и последващите товаро-разтоварни дейности от дългата страна на промишления цех, а не от късата му страна. Значителни проблеми са били идентифициране при самото окабеляване на зоната и подсигуряването на достатъчно напрежение, тъй като сервитутните зони са били разчертани по един начин в първоначалния проект и след това са преправяни.
Българската икономика, както и останалите страни по света през 2009 г. навлязоха в продължителен спад на икономическата активност за относително дълъг период от време. Обикновено, развитието на икономическите процеси – в случая – продължителна рецесия – се пренесе в България през втората половина на 2009 г. и се очаква да продължи и през цялата 2012 г., а много вероятно и до края на първото полугодие на 2013 г. Това е така, тъй като икономиката на страната е отворена и установеният времеви лаг за привнасяне, както на положителни, така и на отрицателни тенденции в страната, вследствие на международната конюнктура и условия за търговия и бизнес, е не по-малко от две до три тримесечия. Съгласно подготвяния бюджет на страната от новото правителство е структурирана следната макрорамка. Таблица 4 Макроикономически показатели за страната 2009-2012г. 
Новото правителство е планирало да се реализира относително стабилна фискална политика с балансиран бюджет. Според официалните разчети на се очаква да се проявят първите признаци на икономическо оживление в страната в края на 2012 г. и началото на 2013 г. В допълнение на очакванията за икономическия растеж трябва да се посочи, че средногодишният темп на инфлация е заложен да бъде в диапазона 2,0% и 2,5%, което е една от основните предпоставки за приемането на България във валутния механизъм, който предшества приемането на еврото, като официална разплащателна единица в страната. Ретроспективният анализ показва, че брутният вътрешен продукт /БВП/ на страната за цялата 2008 г. е отбелязал спад в икономиката – от 6,2% растеж за 2007 г. на 6% растеж за 2008 г., като за 2009 г. е много вероятно този растеж да бъде около 1%, ако въобще има такъв. Очакванията за 2012 г. и 2013 г. са да се забави растежът в селското стопанство, а в сектора на услугите растежът е вероятно да се колебае между 1% и 3% на годишна база. В допълнение на това темпът на строителството ще бъде много нисък – около 3% на годишна база; спадът в промишлеността ще бъде ясно изразен, съпроводен с голямо количество освобождаване на работна сила и обявяване на активи за продан. Един от основните отрасли на страната – туризмът също се очаква да отбележи сравнително нисък растеж – около 5% на годишна база. За 2008 г. чуждестранните туристи по данни на НСИ са били около 8,5 милиона души, като същественият процент – 67,1%, са граждани от страни членки на ЕС. Приходите от този отрасъл се изчисляват на около 2,4 милиарда евро. След навлизането на страната в условия на икономическа рецесия в последното тримесечие на 2008 г. се установи по данни на Държавната агенция по туризъм (ДАТ), че спадът на туристическия поток през зимния сезон е около 20%. За летния сезон (ДАТ) очаква, че спадът на руски туристи ще бъде с около 30%. По оценки на ДАТ туристическият продукт в страната е с около €200 – €300 по-скъп от този предлаган в съседни на България страни като Турция и Гърция, например. Поради тази причина развитието на фирми в този отрасъл на страната ще бъде в условията на международен натиск, високи цени и спадащ поток от туристи. Свиването на туристическия поток ще наложи и свиване в предлагането на различни икономически услуги, както и в търговията на дребно. В допълнение на негативните тенденции, които са обхванали туристическия бранш, трябва да се спомене, че се наблюдава и криза в промишлеността. Например, в международен мащаб се наблюдава свиване на пазарите и се очаква външната търговия трудно да се възстанови на предишните си нива. По отношение на българското производство и търговия най-обезпокоителният момент е влошаването на индустриалния сектор, включително и експортно ориентираният. Например, износът на страната /измерващ се чрез категорията FOB/ е достигнал €15,3 млрд. за 2008 г., а вносът в страната /измерващ се чрез категорията CIF/ е достигнал €25,3 млрд за 2008 г. Следователно, дефицитът по търговския баланс е в размер на около €10 млрд., което е 29,5% от БВП на страната. За сравнение, тази „дупка” във външнотърговския баланс се увеличила спрямо 2007 г., тъй като тогава дефицитът е бил 28,9% от БВП. Това, което се търси на международния пазар и България би могла да го изнася, определя и структурата на стоковия износ, като най-голям е делът на суровините - 44,5% (2008 г.) от общия износ, следван от дела на металите – 17,8% (2008 г.). Спадове в износа се забелязват в областта на текстилната и обувната промишленост. Банковите услуги в страната са с много високи цени, тъй като по обслужването на кредити, кредитни линии, ипотечни заеми и други се начислява висок процент на годишните разходи, които заедно с високите нива на лихвите – над 10% на годишна база, повишават цената на вътрешното финансиране в страната до равнища от 23%-27% на годишна база.
Друг важен момент в икономическата среда е, че се наблюдава рязко свиване на потреблението на домакинствата, общ спад на колективното потребление и значителен спад на растежа на инвестициите. Условията на световна рецесия и икономическа криза поставиха много страни от Източна Европа в изключително тежко финансово и икономическо състояние. Много от тях вече подадоха молби за отпускане на заеми от Международния валутен фонд /МВФ/, като голяма част от т.нар. „стенд-бай” споразумения за вече подписани. От силно засегнатите страни са Полша, Украйна, Унгария и други, които относително по-рано навлязоха в кризата. България влезе доста по-късно в условията на икономическа рецесия и вероятно новото правителство ще бъде изправено пред дилемата да потърси чуждестранна помощ – заеми от Световната банка, МВФ и/или други международни финансови институции. До средата на календарната 2009 г. девет от най-силно засегнатите страни на Европейския континент поискаха и вече получиха помощ от МВФ.
Световната икономическа криза засегна не само бившите социалистически страни и по-слаборазвитите държави от континентална Европа, но и развитите икономически държави от ЕС-27. Дори страни като Франция, Германия и Обединеното Кралство, които отбелязаха положителен икономически ръст през 2007 г. през настоящата 2009 г. са с отрицателни стойности на брутния вътрешен продукт, като очакванията им за 2012 г. са също неблагоприятни. Рекордьори по отношение на отрицателния растеж обаче са Литва, Латвия и Естония повече от минус 10% на годишна база. Балтийските страни, които в началото на прехода бяха сочени за пример, сега са най-засегнати от световната криза. Графика 1 БВП на страните от ЕС /реални данни за 2007 г. и очаквани данни за 2009 г./
На фона на останалите страни от ЕС-27 България е с прогнозиран отрицателен растеж от Европейската комисия от минус 3% за 2009 г., а настоящото правителство е заложило в своите прогнози минус 6,3% на годишна база за 2009г. Следователно, ефектите от икономическата криза в страната могат да се окажат много по-опустошителни, отколкото се очакваше предварително. По отношение на кредитния рейтинг България изпреварва Латвия и Румъния обаче и е на едно и също равнище с Унгария и не много далеч от Литва и Полша. Следователно, условията на средата в страната са идентични и измерими с тези на другите бивши социалистически страни. Индивидуалното потребление в страната намалява, считано още от средата на 2006 г., а колективното потребление е близо на нулевата гранична стойност. По отношение на търговския баланс на стоките има известен паритет, но по отношение на баланса на услугите, категорично може да се твърди, че след средата на 2007 г. България е нетен вносител на услуги в страната, което означава, че все по-големи количества национална валута излизат извън страната и това води до пряко финансиране на чужди икономически агенти. Въпреки общия икономически спад и негативните тенденции забелязващи се при елементите на брутния вътрешен продукт, може да се твърди обаче, че отделните индикатори, които отразяват бизнес климата в страната като равнище на промишлено производство, равнище на строителното производство, равнище на търговията и други са доста над средните за ЕС-27. Числата показват, че различните сектори на българската икономика отбелязват динамични темпове на растеж, като най-силен този растеж е бил през 2008 г. Другият момент е, че развитието в тези сектори е по-интензивно, отколкото средното за всичките страни членки на Европейския съюз.
За разлика от развитието на страната в условията на командно-административна икономика, когато беше стимулирано индустриалното развитие за сметка на развитието на услугите и селското стопанство, то в условията на икономически преход и още повече след присъединяването на България към ЕС се забелязва трайна тенденция към преориентиране на икономиката. Например, делът на промишлеността към настоящия момент създава около една-трета от брутната добавена стойност /БДС/ на БВП на страната, а делът на сектор услуги създава почти две-трети от БДС. Най-ощетен е секторът селско стопанство, където тенденцията към свиване се проявява още от 60-те години. Промяната в икономическите приоритети на страната и съответно структурните икономически промени, които се са насложили от началото на икономическия преход към пазарна икономика обуславят една устойчива тенденция към динамично развитие на сектора на услугите и на устойчиво развитие на промишления сектор. Промените в структурата на икономиката наложиха и съответните промени на пазара на труда. Например, през 2008 г., процентът на наетите лица в частния сектор е 74,1% от всички наети лица, а наетите в публичния сектор са около една-четвърт. Оформилите се тенденции на пазара на труда – устойчиво да се увеличава работната сила в частния сектор и, респективно, да намалява в публичния сектор на страната, показват, че частният сектор се развива изключително динамично и предоставя по-добри условия за заетост и възнаграждение. Графика 2 Процентни съотношения на наетите в частния и публичния сектор на страната 
Равнището на безработица в страната за 2008 г. се колебае между 4% и 6%, а през 2011 г. равнището на безработица е надхвърлило 13%, като се очаква за 2012 г. то да продължи да се повишава. Предвид уточняването на средните стойности за страната, трябва да се държи и сметка и за равнищата на безработица по региони, които, например, в северозападния регион на страната са изключително високи над 20%. Равнището на безработица в страната се доближава до равнищата на безработица в развитите икономики и страните от ЕС. По отношение на регионалните различия и регионалните равнища на безработица може да се направи твърдението, че на регионално равнище безработицата е сравнима с безработицата в други по-слабо развити страни от Централна и Югоизточна Европа, които не са членове на ЕС. Таблица 7 Равнища на безработица за развитите икономики, ЕС и страните нечленки на ЕС На базата на данните от таблицата може да се построи следващата графика, на която ясно се различават тенденциите при равнищата на безработица в различните региони и света като цяло.
За България е известно, че ако безработицата е в диапазона 8%-10%, то инфлацията се очаква да бъде между 6% и 8%. А ако инфлацията е в диапазона 4%-6% в следващите няколко години, както се очаква, то безработица най-вероятно, ще надхвърли 10%-11% на годишна база и ще се задържи на това равнище. Друга неблагоприятна характеристика е отчетената от Националния статистически институт (НСИ) производителност на труда. Тя може да се резюмира в следващата таблица. Таблица 8 Производителност на труда в страната – 2008 г.
За българската икономика се установява, че въпреки бурния растеж на сектора на услугите, производителността при него е по-ниска в сравнение с промишления сектор. Ситуацията в селското стопанство се очертава като най-неблагоприятна, тъй като от една страна самият сектор се свива, а от друга, останалите в него наети лица работят на изключително ниско равнище на производителност на труда. По отношение на възнагражденията за труд се очертават интересни тенденции в страната, представени на следващата графика.
От графиката става ясно, че ако средната работна заплата /СРЗ/ в страната формира базата за сравнение /през последното тримесечие на 2011 г. СРЗ е почти 700 лв./, то СРЗ за различните професионално-квалификационни групи отбелязва изключително динамично развитие по отношение на възнагражденията на ръководителите и мениджърите. Техните възнаграждения постоянно нарастват, като коефициентът на диференциация за 2007 г. е над 2,5 пъти. Следователно, по официални статистически източници средното възнаграждение на един ръководител в страната е около 1,250 лв. на месец. Същата е ситуацията и с аналитичните специалисти. Тяхната СРЗ е около 1,5 пъти по-висока от СРЗ в страната, което означава равнища около 750 лева на месец. Предвид, че данните в официалните статистически източници идват със закъснение, а и във връзка с това, че при подаването на информация за работни заплати, традиционно е свързано със занижаването на реалните стойности, то може да се очаква, че бъдещите инвеститори би трябвало да очакват високи претенции при наемането на работна сила на висши, ръководни или аналитични специалисти.
|
