Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж
Общи маркетингови характеристики на индустриалните зони в страната и SWOT-Анализ
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Графика 5 Елементи на стратегическото маркетингово планиране и развитие на дадена индустриална зона
- Графика 6 Интеграция напред /Forward Integration/
- Графика 7 Интеграция назад /Backward Integration/
Общи маркетингови характеристики на индустриалните зони в страната и SWOT-АнализПо отношение на изграждането на ИЗ „Перник” трябва да се държи сметка, както за стратегическото маркетингово планиране и ориентация на евентуалната нова индустриална зона по привличането на потенциални инвеститори, така и за потенциалната мрежа от бизнес и търговски контакти, които ще се развият. От тази гледна точка трябва да се има предвид за това какви ще бъдат т.нар. елементи на растежа на индустриалната зона, тъй като винаги съществува разлика между планирано развитие на дадена индустриална зона и желано развитие на тази зона. Поради тази причина, на първо място, трябва да се уточни, че маркетинговият растеж съдържа три елемента: интензивен растеж, интегративен растеж и диверсификационен растеж. В случай, че не се познава естеството на елементите на този растеж, представен на следващата графика, може да се направи стратегическа грешка в планирането /Strategic Planning Gap/ и предварителната подготовка да не бъде достатъчна за започване на дейността на индустриалната зона. Графика 5 Елементи на стратегическото маркетингово планиране и развитие на дадена индустриална зона 
С най-ниск темп на растеж се характеризира интензивният растеж на дадена индустриална зона, каквито в България вече има. При този тип растеж се залага на използването на текущите възможности за развитие. Втората функция на стратегическото маркетингово развитие се отнася до изграждането на нови или придобиването на съществуващи индустриални зони, които да допълват нуждите на инвеститорите. Третата функция илюстрира идеята, че дадена индустриална зона може да използва възможности за привличане на фирми, за които не е предвидено в първоначалния план да имат локация в зоната. В настоящия стратегически документ се предвижда следването на интегративен стратегически маркетингов растеж, тъй като се предвижда изграждане на индустриални зони в различни административно-териториални единици на страната. Следването на тази маркетингова функция налага разглеждането на три основни класа интегративни стратегии:
Класическата представа за изграждането на индустриален парк всъщност представлява събиране на едно място на няколко компании от един или няколко отрасла на промишлеността на едно място. Това с езика на маркетинга се нарича „хоризонтална интеграция”. Разбира се, тук терминът се използва в смисъл, че е по-добре няколко компании да се съберат на едно място, за да си бъдат от взаимна полза. Пример за изключително огромен по своите мащаби индустриален парк са предградията на американския град Детройт, където е съсредоточена основна част от автомобилната индустрия на САЩ. Неслучайно, Детройт е наричан „автомобилното сърце” на САЩ. Модифицираният вид на класическия индустриален парк представлява събирането на едно място на компании със сходни дейности от отрасли, които са близки по начин, количество, обем, мащаби на използвани суровини, материали, работна сила и други. В случай, когато в даден индустриален парк се ситуират производител на дадени стоки, както и неговия дистрибутор на едро и дребно, за да се извършват преки продажби на крайни клиенти, може категорично да се говори за „интеграция напред”. Естествено, инфраструктурата, сградите, комуникациите и прилежащите площи трябва да бъдат съобразени с движението, както на потоците от суровини, работна ръка, логистични превозни средства, но и с движението (включително и временния престой) на крайните клиенти – представената графика Графика 6 Интеграция напред /Forward Integration/
В приложената графика са използвани класическите означения за фирма /B-businesses/, за дистрибутори на едро /W-Wholesalers/, за дистрибутори на дребно /R-Retailers/ и за крайни клиенти /C-Customers/. Когато в даден индустриален парк не се предвижда да съществуват такива фирми (звена, единици, филиали), които да извършват обслужване с крайни клиенти, а в парка се разположат производители и техните доставчици може да се говори за т.нар. „интеграция назад” – виж графиката.
В България поради сравнително малкия мащаб на бизнесите може да се използва интегративната стратегия „интеграция напред”, където на едно място могат да се съберат различни компании, които са обединили производствено-продажните си функции. Примери за такъв тип индустриални паркове са онези зони, където се позволява изграждането на производствено-административни бази, където се извършва физическото произвеждане на дадена стока и нейната презентация в изложбена зала /show room/ и евентуалната й продажба на место. Такъв тип бизнеси решават много проблеми от чисто потребителска гледна точка, защото крайните клиенти ще могат да решават на място множество и различни фактори, които съществуват по отношение извършването на една транзакция – цвят, размер, големина, форма, доставка, плащане и други. Ето защо е важно да се подходи с инструментите на маркетинговия анализ при решаването на първоначалното позициониране на индустриалната зона. Анализът SWOT е съставен от първите букви на четири английски думи: S-strengths, W-weaknesses, O-opportunities, T-threats, които в реда, в който са написани, се превеждат като „силни страни” /S/, „слаби страни” /W/, „възможности” /O/ и „заплахи” /T/. Този анализ е много мощен инструмент, посредством, който се идентифицират характеристиките на изследвания сегмент. В настоящето изследване анализът-SWOT, разкрива моментната „снимка” на ИЗ „Перник” и може да послужи като крайъгълен камък за бъдещи оценки на характеристиките на зоната.
|
