Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж



страница18/19
Дата25.06.2017
Размер1.63 Mb.
#24560
ТипПрограма
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Методи за идентификация на риска





    1. Метод „Делфи”

При “ДЕЛФИ” метод се извършва прогнозиране, като за целта се използват високо квалифицирани специалисти в областта на проекта и рисковите дейности, които не са членове на мениджърския екип. Членовете на екипа от специалисти могат да бъдат участници и от различни държави, министерства, региони и общини, като това зависи от мащаба на проекта. Най-важното условие, което трябва да бъде съблюдавано при неговото сформиране е да се осигури пълната им независимост и самостоятелност на работа. Комуникирането между екипа на проекта и експертите се осъществява на базата на подготвени въпросници, които съдържат въпроси са от общ характер и са свързани със стратегическите цели на проекта. На следващия етап на работа се задават въпроси, свързани конкретните дейности, като този етап е най-съществения. Следва оформяне на мнения от екипа за управление на риска, които в третия етап на работа се подлагат на обсъждане от експертите. Четвъртия етап на работа е свързан уеднаквяване на становищата на експертите и определяне на границите, в които се задават рисковите дейности.



    1. Метод „Ринги”

Метод “Ринги” се приема като класически метод за вземане на управленски решения, свързани с идентифицирането на рискови дейности в проекта. На база структурата на разпределение на задачите и организационната структура на проекта се разпределят дейностите между отделните отдели, където всеки един представител трябва да представи своето мнение за дефиниране на рискови дейности.

Екип от експерти се сформира на последния етап, който обобщава получената информация от отделите, сравнява я с мнението на мениджърския екип и съставя единна позиция.



Този метод е приложим за по-малки проекти, в които дейността по определяне на рисковите работи може да се извърши и сред мениджърите на риска и останалите участници в проекта.


    1. Метод „Мозъчна атака”

Метод “Мозъчна атака” е най-популярния метод. Той се различава съществено от другите методи по това, че обсъждането на мнения става открито за всички участници. По този начин се генерират голям брой идеи и се получава оформяне на няколко варианта между участниците. Одобрението на тези варианти се извършва от експертен съвет. При по-големи проекти е възможно да се приложи модифициран вариант на метод, при който се сформират няколко работи групи, в които се извършва “атаката”, след което се анализират и обобщават изказаните мнения в една група от водещи специалисти и се разглеждат на експертния съвет. Този метод е най-широко приложим при проектите с по-малка стойност.



    1. Метод на „Сценария”

При “Метод на сценария” се прави подробен анализ на всички дейности, възможните вероятности за възникване на рискова ситуация, разиграват се всички варианти и се достига до най-вероятния вариант, на базата на който се взима управленско решение.

    1. Метод „Черна кутия”

Метод “Черна кутия” е приложим основно в процеса на идентификация на риска в проекта. Намира рядко приложение за разработване на качествен и количествен анализ на риска, тъй като се губи много време в подготовката на въпроси към участващите във формирането на общо мнение. Реализацията на метода минава през следните етапи:

  • Дефиниране на конкретни въпроси към експертния екип от мениджъра по риска в проекта, които задължително трябва да засягат косвено потенциалния риск.

  • Провеждане на обща дискусия от участниците в експертния екип и мениджъра по риска в проекта.

  • Формулиране на идентифицираните рискове в проекта.

Предимството на методът е, че могат да бъдат идентифицирани максималния брой рискове. Недостатъците на метода са: изисква се много време за подготвяне на въпросите към експертния екип, а от там и много време за осъществяването на самия метод; изисква се от мениджъра по риска в проекта да идентифицира предварително голяма част от потенциалните рискове самостоятелно, за да може да разработи коректни въпроси; много по-голямата част от работата се извършва от мениджъра по риска в проекта, с което успеха на проекта зависи изцяло от него.


    1. Метод „Синектика”

Метод “Синектика” е приложим за идентификация, качествен и количествен анализ на риска във всички фази на жизнения цикъл на проекта. За осъществяването на метода е необходимо участието на мениджър по риска в проекта и мениджърски екип. Реализацията на метода минава през следните етапи:

  • Идентифициране на потенциалните рискове, които могат да възникнат от мениджъра по риска в проекта.

  • Идентифициране на потенциалните рискове от мениджърския екип, като всеки участник от екипа работи самостоятелно.

  • Обсъждане на извършените идентификации от отделните участници в мениджърския екип и формиране на общо мнение.

  • Сравнение на идентификациите на мениджъра по риска в проекта и тези на мениджърския екип.

  • Окончателно формулиране на идентифицираните рискове в проекта.

  • Разработване на качествен и количествен анализ от мениджъра по риска в проекта.

  • Разработване на качествен и количествен анализ от мениджърския екип, като участниците работят заедно.

  • Сравнение на получените резултати от количествения и качествен анализ от мениджъра по риска в проекта и мениджърския екип.

  • Окончателно формулиране на резултатите от количествения и качествения анализ на риска в проекта.

Предимствата на метода са следните: методът е лесен и бърз за изпълнение; участниците са запознати с цялата информация, свързана с проекта, което гарантира качеството на крайния резултат.

Недостатък е липсата на външни анализ и оценка, които въпреки, че биха забавили осъществяването на методът, биха допринесли за идентификацията на рискове, причинени от непряко свързани с проекта фактори.





    1. Метод „SEER”

Метод “SEER” е приложим при разработването на качествен и количествен анализ на риска в проекта. Реализацията на метода минава през следните етапи:

  • Формиране на група от експерти за разработване на качествен анализ на риска в проекта на база идентифициран риск чрез прилагане на някой от гореописаните методи.

  • Разработване на качествен анализ на риска в проекта на база извършена дискусия между експертите.

  • Дефиниране от мениджъра по риска в проекта на долна и горна допустими граници за количествения анализ.

  • Формиране на група експерти за разработване на количествен анализ на риска в проекта, като никой от участниците не трябва да е участвал в разработването на качествения анализ.

  • Разработване на количествен анализ на риска в проекта на база извършена дискусия между експертите.

  • Сравнение на получените резултати от количествения анализ с дефинираните граници и формиране на окончателно решение.



  1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
    2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
    2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
    2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
    2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
    2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
    2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
    2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
    2011 -> Права и задължения на учениците
    2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
    2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


    Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница