Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Дълга концентрация. Предстои навлизане в друга времева и пространствена система.

След минути, проникнала в безмълвно-студе-ните селения на Отвъдността, Слава Севрюкова се свързва с духовната същност на знаменития маестро.

Гласът й леко потрепва:

-Този ваш Страдивариус... Виждам го... О, сим­патичен е! А и душата му е... нежна. - Евристична мълния озарява видението й. Възкресява образа на мистериозната личност, отдавна отплувала в за­леза на столетията. - Както забелязвам, с години се труди, преди да постигне желаното. Никъде оба­че не съзирам кръв при обработка и оцветяване на дървото. Не. Нелепа измислица!... - Тръсва гла­ва. - Виждам... Страдивариус е дълбоко вярващ. Моли се да "получи" Сила, сътворените от него ин­струменти да леят божествени звуци. Такива, ка­квито само Висшата светлина в неподражаемото си величие би могла да произведе. Горещо желае тонът на цигулката му да въздейства върху духов­ния "АЗ" на човека. Да проникне в съкровената му същност. Да го възпламени, облагороди. И възди­гне към Бога.

- Как го постига?

Връзките между световете, както знаем, я умо­ряват. Неведнъж твърди: "В душите е концентри­рана огромна енергия." Често пъти след това из-страдва необичайния тип комуникация. Измъчва се. Понякога дори боледува.

Но сега чувства неудържимото желание на мла­дежа да узнае тайния код на лютиера (майстора на цигулки - б. а.). Може ли доброто й сърце да му откаже?

- Пред мене е... Виждам... Обърнат с гръб към чираците, Страдивариус изважда от дълбокия си пояс малко тъмночервено шишенце с някаква течност...

Потопена в други измерения, прорицателката продължително се взира в нея. Потрива пръсти.

- Червенее, но не е кръв - въздъхва с облекчение тя.

Все по-задъхан е гласът й:

- Намазва с тайнствения елексир новата, подготвена за завършване цигулка. Виждам, изработена е от специално дърво. И я оставя да съхне на сянка в проветриво помещение.

Лицето й видимо се оживява:

- Не след дълго от нея ще се понесат божествено омайни тонове. Сякаш маестрото е вградил в инструмента трепета на извисената си светла душа.

...И тъй най-сетне се узнава пазена от столетия съкровена велика тайна.

Шишенцето, както забелязва пророчицата, винаги е дълбоко скрито в пояса на цигулковия гений. Освен това уточнява - Страдивариус има навик да застава гърбом към помощниците си, когато го ползва.

Загадъчен, мистериозен жест.

Веднъж обаче ненадейно го изпуска. Рубинени капчици се разплискват. Обагрят пода.

Това му изиграва коварна шега.

Неговите чираци в средновековните си страхо­ве, смразени, изтръпват. Решават - кръв. С ужас приемат-човешка е.

Оттогава плъзва грозна мълва.

При контакта с духа на Страдивариус напорис­тият музикант Васко Василев старателно си води записки. Интересува се от вида на дървото за бъ­дещия инструмент. Колко време престоява в раз­творите и какъв е техният състав.

Узнава как са изготвени боите и лаковете. Но повече от всичко го вълнува какво е съдържанието на мистериозното тъмно шишенце, така усърдно укривано в дълбокия пояс на маестрото.

Психотроничката внимателно предава насоки­те на гения към амбициозния цигулар, без да крие радостта си:

- Изпълни ли се съкровената рецепта, ще се радвате на нямащ равен на себе си инструмент!

После се обръща към Васко, вече майчински строго:

- Вас още не ви знаят. След време ще имате шанс да свирите на цигулка, сътворена по получените указания. И тя ще ви направи популярен. Но повече от всичко за това ще допринесе талантът и най-вече любовта към музиката.

Гмурнала се в човешките вълнения, миг след това Слава леко потръпва. Дали от мистериозния контакт със сянката на гениалния Страдивариус?

Прорицателката продължава съкровени пос­лания. Вече все и все по-строго.

- Духът на виртуоза има едно единствено ус­ловие: не предавайте рецептата никому! Повта­рям, НИ-КО-МУ!!!

Лицето й е изострено и властно.

Леля Слава ли е това?

Получил отговор на сакралната тайна, Васко Василев е на върха на щастието.

Но историята не свършва дотук. От тоз ден на­сетне пред него възниква друг, не по-малко труден въпрос - как да реализира безценната информа­ция?

Щастливият шанс му помага. По ирония на съд­бата случайно го запознават (отново случайност?) с близък на цар Борис III - дворцов майстор на ци­гулки, достигнал преклонна възраст.

(Въздържам се да оповестя името му. Какво ли го очаква, ако по някакво чудо на съдбата още е жив... -б. а.)

По мистериозните психотронични указания след няколкомесечен упорит труд лютиерът ус­пява да сътвори един наистина невероятен ин­струмент.

След години Васко Василев, както е предсказа­но, гастролира в чужбина с мечтаната придобив­ка. Свири с успех на престижни сцени в Германия.

(Въпросният музикант почива неотдавна на око­ло седемдесет години - б. а.)

Вълнуващи събития.

И това се случва не другаде, а между изгрева и залеза на слънцето по богоизбраните орфееви земи.

Далече преди амбициозният цигулар да е съз­дал име извън страната, жената с изключителни способности споделя за него пред приятели:

"Този българин с воля и упоритост ще се при­ближи до световната сцена. Никой обаче не ще може да се мери с ръката, родила великото изку­ство на недостижимия Страдивариус.

Геният е ползвал химия. Но повече от всичко е работил с Вяра. И най-вече сДух..."

"В едно от пленителните си проникновения - разказва Венцислав Евтимов - леля Слава бе съзряла, че за разлика от Страдивариус, който е бил очарователно красив, световно известният музикант Паганини е грозноват. Някои го срав­няват с горила.

... Тази жена бе уникална - завършва спомените си Евтимов. - Трябва да се гордеем, че българ­ската земя е дала плът на такова невероятно човешко същество."

"По отношение на гения публиката е часовник, който изостава." Сентенцията на големия френ­ски поет Шарл Бодлер комай ще тревожи умовете докато свят светува.

Извечна истина е - за да бъде разбрана която и да е душа, вратите към нея трябва да са широко отворени. Но колко трудно е да се осъществи това по отношение на малцината странни, неоценени хора, изпреварили съвремието си.

Инженер Илия Митев споделя за една от впе­чатляващите си срещи с псифеномена:

"Веднъж помолих леля Слава да се пренесе на­зад във времето. Да "види" и опише края на големия норвежки пътешественик и покорител на Южния полюс Раул Амундсен. Смъртта му до ден днешен е затулена в неизвестност.

На 12.05.1926 г. двамата със създадения от ита­лианския конструктор Умберто Нобиле дирижабъл "Норге" успешно прелитат над Северния полюс.

Две години по-късно същият този Нобиле на свой ред предприема рискован самостоятелен по­лет над Северния ледовит океан с конструирания от него дирижабъл "Италия".

Летателната машина претърпява съкрушителна катастрофа. Пред експедицията се очертава крах.

Оттогава двамата изчезват. Завинаги.

Не е ясно при какви обстоятелства завършва изпълненият с рискове и премеждия живот на по-корителя на Южния полюс.

* * *

След силна концентрация, жената, прониква­ща в невидими светове, се потапя в руините на мрака. Ориентирайки се в обстановката, пропасти­те на душите престават да тъмнеят.

Живо възкликва:

- Съзирам ги - в океана са. Възникнал е сериозен проблем - блокирали са моторите на самолета им. Принудително са го приводнили. С отчаяни усилия се борят да отстранят повредата. Но... колкото да се мъчат...

• 
  Две-три години по-късно, забелязвам, рибари намират единия поплавък, откъснал се от загадъч­но изчезналия самолет. Никой не го свързва с тра­гедията на Амундсен. Не се узнава за единствена­та следа от злощастната катастрофа.
  
• 
  Благодаря, лельо Славе. Това е ново за нас. Моля те, прониквайки назад във времето, да раз­криеш съдбата и на участниците в арктическата експедиция на италианския полярен изследовател и пътешественик Умберто Нобиле.
  

Задава се катастрофа.

Гондолата му стремително се снишава и врязва в леда. При удара част от нея се откъсва и некол­цина от екипажа се озовават на земята. Сред тях е ръководителят на експедицията Умберто Нобиле. Другите им спътници остават вътре.

Олекнал от товара, въздухоплавателният апа­рат плавно се издига в мътната синева. И изчезва. Незнайно къде.

Щастливци са оказалите се на леда - с тях е единствената радиостанция.

Аварията е през 1928 година. Руски радиолюби­тел по благоволение на съдбата засича сигнал за бедствие. Информира Москва. Към оцелелите се насочва спасителен кораб.

Акцията завършва благополучно.

Но какво става с катастрофиралия дирижа-бъл? Потъва сякаш завинаги в мъглата на неиз­вестността.

• 
  Лельо Славе, моля те, провери - обръща се с молба към психотронния феномен инженерът - съхранен ли е или взривен? Ако можеш, разкрий останките му.
  
• 
  Виждам, балонът продължава да се носи ей нататък - сочи ясновидката. - След време обаче отново плавно започва да се снишава. И вече окон­чателно се смъква върху ледената пустош. Оттога­ва досега, както забелязвам, е прикован все там.
  

Оказва се - според леля Слава дирижабълът е продължил на югозапад.

Ориентирам се. Нататък има само един къс земя

- Гренландия. На оня огромен остров във вечното царство на ледовете вероятно се е сринал. Там би трябвало да са останките му.

Леля Слава внимателно се заема с описание на катастрофиралото летателно тяло:

• 
  Виждам въздухоплавателния балон. Стегнат здраво в клещите на леда...
  
• 
  На леда? Но как?... Катастрофата е през 1928 година. Сега е 1990-та. (Това е времето на разговора
  

• 
  Една част наистина е в ледена прегръдка, но другата ясно се откроява.
  

• 
  При нисък самолетен полет видим ли е?
  

• 
  Обектът, както ми се представя, е черен. От­части в снежна пелена, но различим. Доколкото съ­зирам, окаяниците в него отдавна са мъртви. Вле­денени, консервирани във времето...
  

- Знаеш ли къде е прелетял дирижабълът? Над едно особено място...

Поглежда ме изпитателно. Какви ли тайни крият бреговете на устните й?

След кратка пауза уточнява:

• 
  Преминал е там, където се върти Земното кълбо...
  
• 
  Остта на Земята?! - Възкликвам, втрещен от откритието й. До тоз миг думица не бях й споменал за това.
  

• 
  Точно така, остта на Земята.
  

Разказите на Умберто Нобиле и оцелелите чле­нове от екипажа доказват - преди катастрофата те действително са прелетели над Северния полюс.

Нашата ясновидка няма откъде да го узнае, ос­вен от брилянтно точния си информационен източ­ник - от Световния Разум. Не е ли това поредното чудо?

Все по-заинтригуван се обръщам към уникума:

(Целта ми е за пореден път с още по-голяма сигурност да се уверя къде точно се е установи­ло катастрофиралото летателно тяло - на плаващ айсберг или остров.)

- Дълбоко под него са основите на масивни скали.

* * *

„Логично е - завършва разказа за невероятна­та среща инженер Илия Митев, - при скални осно­ви да се касае за остров. Мястото, където е сега дирижабълът, едва ли е друго, освен Гренландия. Вероятно - най-северната й част."

Задава се събитие, съизмеримо с откриването на печално известния "Титаник" в океанските глъ­бини.

Златен шанс да се остави име в историята.

МИСТЕРИЯТА ДЖЕК ЛОНДОН

- Този човек пише с необикновена лекота! - Възкликва Слава.

Въодушевено я разпитваме за големия писател. С молба да направи връзка с духа му.

Навлязла в хиперпространството на Отвъдността, екзалтирано продължава:

- Невероятен! Мислите му се леят като река... След миг споделя за откроилите се пред нея картини:

- Виждам го - с широкопола бяла шапка, светла карирана риза, ленени панталони.

За пророчицата "на финала на житейския си път той е станал душевно по-чист. Облагородил се е, защото дотогава е бил доста саможив".
(Извечна истина: изкуството е занимание за самотници. Коя велика творба не е плод на само-заточение?)

Слава въздиша с тъга:

- Талантлив, но не е вярващ...

Вижда Джек Лондон в по-късен етап - разпола­га с немалко средства. Констатира: "Домът му ни­кога не тъне в разкош."

Дали не намеква за периода на неговите социа­листически убеждения?

Владетелката на Силата се замисля. Какви ли видения я пронизват?

Бърза да сподели:

- С душата на всеки се носи миналото... - Загадъчно шепти.

И само след миг прави зашеметяващо откри­тие:

- Бележитият автор на разкази и романи не е умрял от естествена смърт.

Шокираща информация.

Пред "психотронното око" до писателя в зре­лия му период се мярка някаква жена.

- Като икономка е - уточнява. - Знае за сполетялата го насилствена трагедия, но я премълчава пред органите на реда. Бои се за живота си. И с основание.

Слава разкрива:

- Била е "притисната" от други...

- Прецизно извършено престъпление. Ударен е с тъп предмет в тила така, че да уподобява нещас­тен случай. Намерили са го все още жив, но лишен от способност да говори...

- Ако това е неразкрит до днес коварен криминален акт, какво го е провокирало? - Озадачени сме.

Пророчицата все повече навлиза в лабиринта на душите с тъмните им страни и страсти:

- Тези, които брутално са го нападнали и обрали, са били подкупени от други...

Замисля се. И, зареяна в неведоми простран­ства, задъхано продължава:

- Има ли нещо по-измамно на този свят от парите? Какво повече от тях пробужда слепите уродливи желания на човека?...

Виждам... - Поглежда ни строго. - Касае се за уреждане на стари сметки. В буйната си младост Джек Лондон е бил непоправим авантюрист. Тога­ва си е създал безмилостни, а както забелязвам, и страшни, жестоки врагове...

• 
  Не ни е известно това.
  
• 
  За отмъщение похитителите са подпалили къ­щата му - продължава пророчицата с равен глас. - Както ми се "дава да видя", след години домът му е изцяло възстановен.
  
• 
  Предполагаш, касае се за покушение над жи­вота на големия писател]?
  
• 
  Не предполагам, знам - хладнокръвно, без промяна в тона отсича хиперсензорната жена.
  

Сложна е амалгамата на чувствата. Гласът й сега излъчва мека тъга. Тихо струи, наслагва се в душите.

От това светът - несигурен и тревожен - като че става малко по-спокоен.

Слава неведнъж е доказвала - умее да пътува в други епохи, възкресявайки миналото на хора, от­давна отпътували от нас. Но сега повече от всякога бурно взривява всепризнати становища.

Как да приемем невероятните й твърдения? Не се напасват на познатата биография на големия белетрист.

• 
  Тези сведения не са известни. Поне на нас... Меродавно е становището - животът на Джек Лондон завършва при загадъчни трагични обсто­ятелства. Подобно на автобиографичния си герой Мартин Идън, прието е, че, изпадайки в дълбока депресия, се е самоубил. Твоето мнение, лельо Славе, е интересно, но... малко страшничко. Не се ли боиш, че е оспоримо?
  
• 
  Споделям само това, което ми се "дава да видя" - шепти, като след пробуждане от магията на тайнствените измерения на Отвъдното. Тонът на ултрасензорния уникат повече от всякога е безиз­разен. Ни най-малка сянка на безпокойство.
  

Смущаващи прозрения.

(Трябва ли това да учудва? Светът на звездите в изкуството и политиката е осеян с неизвестности. До ден днешен не угасват съмненията за края на някои от тях. Например, самоубила ли се е Мери-лин Монро през 1961 г. или "Услужливо са и помог­нали" сънотворните барбитурати на лично заинте­ресуваните от смъртта й? Дали недобре подбрани лекарства, съдържащи живак, ускоряват края на Ед-гар клан По? Със същото отровно вещество бавно и коварно ли е умъртвяван цар Иван Грозни, след като огромно количество от него е открито в костите му? С малки дози арсен систематично ли е тровен Наполеон или изтлява от естествена смърт, заточен на самотния си остров? Тези и други въпроси не престават да валят и смущават духовете - б. а.)

Съмнения за края на Джек Лондон навярно ще завитаят и след настоящата книга.

Това владетелката на Силата, не я интере­сува. "Истинската радост от постигнатото е тиха" - гласи древната мъдрост. Влече я непо­знатото. Готова е твърдо да го отстоява, убедена в правотата си, независимо от реакциите.

Архивите навярно все още се пазят.

Ако общоприетите постановки действително се разминават с реалността и се касае за крими­нално престъпление, не е ли време истината да се оповести?

Сензационна теза.

Стоварва се като гръм от ясно небе. Знамени­тият писател на млади години е арестуван за скит­ничество. На Аляска се забърква със съмнителни личности. Но убийство?...

- Какво се случва с душата на Джек Лондон в Отвъдното? - Включвам се в разговора, воден от желание да узная къде понастоящем е духовната същност на големия творец.

С пътуванията си във все още неизучените се­ления на мъртвите, Слава, без да се величае, на дело доказва - няма равна на себе си. Тя самата живее не в безвремие, а в надвремие.

Ето и сега - внимателно се концентрира, преди да прекрачи за кой ли път "границата". Устните й спазматично потрепват.

Задава се поредна среща отвъд смъртта.

Само след миг, как става това, неусетно потъва в други измерения. За да проникне през мъглявите контури на различните човешки проявления в све­та на съкровеното:

- Недълго след края на Джек Лондон, както ми се разкрива, неговият вечно търсещ дух бързо се въплъщава на Земята, защото загива при насилствени обстоятелства. Така става с повечето хора, неизпълнили докрай жизнена мисия.

...Виждам го - бебе е. - Преградите във време­то окончателно са се стопили. - Ще живее малко. Прекомерно рано ще си отиде от нашия свят.

- Кому е потребно междинното, толкова кратко прераждане между двете писателски съдби? Случайности, знаем, няма и все пак такава ранна смърт?...

Краткотрайното съществуване се налага по две причини. Първо - битието на Джек Лондон е преждевременно прекъснато. Затова духовната му същност се стреми към нова земна реализация. Второ (и това е по-важно) – прераждането като дете, което ще почине рано, е потребно не за него в оня живот, а за душите, дали плът на малкото създание. Изпитание е за родителите му.

• 
  Какво ще научи той самият от мимолетното бе­бешко появяване и бързо завръщане обратно?
  
• 
  Почти нищо. Родителите му обаче ще трябва да усвоят важни за тях уроци от смъртта на детето си. Изпитанията, както и радостите, не са безцелни. Подпомагат израстването на душите. Генерираната карма, така бързо извела тази нестройна духовна същност на бял свят, в случая не е негова.
  
• 
  А следващото му прераждане?
  
• 
  Неуспял някога да завърши започнатото, пред­стои да се реализира за пореден път като писател. Не ще твори обаче с предишната неподражаема лекота. Ще има известни задръжки. Дълбоко в себе си, без да го съзнава напълно, душата му ще се разкайва за грешките си. И, угнетена от това, ще трябва да понесе докрай тежестите на заблудите от времето на буйната младост на авантюриста Джек Лондон.
  

Потопена изцяло в света на Отвъдността с нейното друго пространство и време:

- Такива са "подаръците на трудностите" - бавно отронва слова пророчицата. – Острите стръмни житейски завои не са капризи на "конструкторите на съдбите". Заслужени са от нас. И от хората, с които сме заедно на Земята.

• 
  ...Ето това се случва с Джек Лондон - въздиша приглушено жрицата на свръхпространствено-то възприятие. - В по-следващия си живот, както вече споменах, ще се прояви и реализира отново като писател. Душата му тогава ще е много по-усъвършенствана. Няма да допуска груби грешки, както в бурната златотърсаческа младост.
  
• 
  Защо ще пише по-трудно ли? - Прочела ми­слите ни, мигновено отвръща жената с плиснало сребро в косите. - Това е от генерираната някога карма. Тя в никакъв случай не трябва да се приема за наказание. Не е и несправедливост на съдбата. Необходима е за еволюиране на душата в новите земни условия.
  

С лекота го прави. Извежда извън унифицира­ното мнение. Възвръща спецификата на индиви­дуалността, възстановявайки познати и неизвест­ни случки и събития. При "дисекцията" на душите улавя съкровените им проявления.