Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

В тези светли мигове Леля Слава е като блену­ван духовен остров. Тихо извезва слова. Мислите й политат. Ефирни снежинки - чертаят нови и нови приказни картини.

Мракът на времето оживява.

Какви ли изненади крият мъглявините на все още неразчетените съдби?

Благодарение на хиперсетивната чаровница, вече знаем: духовете са подвластни единствено на Мъдростта. И Любовта.

Далече от невероятната й сетивност, слушаме я с почуда. Не всичко по онова време разбираме. Изумени, проумяваме - истината комай никога не е на показ. Особено в стряскащо неудобните й фор­ми. Толкова встрани от общоизвестното...

Защо ултрасензорната жена вижда света тъй различно? А освен това вниква в него и откъм дел­ничната му страна? Как ли се чувства със свръх-пространствените си възприятия?

Ех, да можехме през нейните очи!...

Колко ли по-стръмен е пътят към Небесното Съзнание?

И, развълнувани, не преставаме, и не престава­ме задъхано да я разпитваме. Преди върху клепа­чите да слезе вечерта...

Джек Лондон - от непознат ъгъл.

Нима този ракурс е обиден за него?

Обширни документални изследвания за жи­вота им. Но къде обитават понастоящем техните духовни същности? Над Земята ли кръжат? В Отвъдността угнетени ли дирят покой? Ако да, в кои нейни слоеве? Или са вече въплътени? Как се реализират, където и да са? Каква е тяхната роля във вечната борба между добро и зло?

Нелеки интригуващи въпроси. Кой е успял да даде убедително обяснение?

Необятът на незримите селения. Към него ин­стинктивно се стремим. И неистово боим.

Това не касае Слава. За нея физическия, духов­ния и божествения свят са в единство. Странствай­ки между тях, енергичният и дух извлича "троши-ци Вечност от неведоми пространства".

Физическото тяло отдавна е изучено в детайли. Все още неопозната е душата. Тя, според Данте, "най-великото чудо на света."

Кои са нейните сензори? Как се определя добро и зло, не е ли приключил земният път?

Затова ли за душите все още няма правосъдие? А и кой в плът и кръв би могъл да го въздаде?

Сталин - "бащицата на народите" е първият наследник на "съветския трон" и най-висш жрец в новата за времето "религия" - комунизма.

За бележитата прорицателка, "духовната същ­ност на червения диктатор е ограничена и еле­ментарно първична".

Разпечатвайки следи от събития, отекнали в на­шия и оня свят, Слава проследява съдбите от "дру­гата страна на вселенската гравитация":

- Кремълският деспот след физическия си край за кратко престоява в Отвъдността - констатира пророчицата. - Съкратено нелеко пребиваване на примитивна душа в божестве­ните селения. Небето сякаш я отблъсква.

На какво бъдеще би могъл да се надява болше-вишкият тиранин за своите патологични изстъп­ления - чудовищно изтребил цвета на собствения си народ?

Не може нищо, ама нищичко да промени.

Обречен е поведенческият стереотип на няко­гашния деспот, сервилно възхваляван приживе като "покровител на народите" и "борец за нов световен ред".

Най-обикновен докер, затънал в нечистотии. Такъв е сега. Оскотяло, недодялано, грубо, озве­рено същество. Никой в съвремието не му обръща капчица внимание.

Мъчително се терзае от това.

Нехаел за страданията на милиони невинни жертви, на свой ред е низвергнат. Жалки следи от зловещата личност, от която в миналото е трепе­рил светът.

Така виждаме някогашния всесилен самодър­жец през очите на свръхсензорния уникум. Заслу­жено падение - да чисти карма с хамалски труд.

Висша справедливост.

Наказан?

Безкомпромисен е Космическият закон на Справедливостта.

С наранено честолюбие, докерът се измъчва в човешка неудовлетвореност.

(Забелязва се напредък. Някогашният злодей комай е започнал да изплаща първите лепти на грамадите притискаща го тъмна карма.)

Застанал зад нея, Йосиф Висарионович нена­дейно като тигър се мята отгоре й. Просва се върху невинната жертва с цялата си тежест. Поваля я. За­тиска лицето й с възглавница. Държи я - пърхащо птиче в задушаваща хватка - докато издъхне.

Смразяваща история.

Коя е тази жена?

Грузинката Екатерина Сванидзе, първата му съпруга, умира от туберкулоза през 1909 г, оста­вяйки малолетен сина им Яков.

Втората, Надежда Алилуева, както е известно, се е самоубила, или тайно услужливо са й помог­нали с револверен изстрел. Кремълският вожд за­бранява оповестяването на самоубийството й. Не присъства на погребението и ни веднъж не посе­щава нейния гроб.

Дали прорицателката съзира скрита намеса на Коба (ранния псевдоним на Сталин) в миг на изстъпление при смъртта на грузинката Екатери­на? Или на някоя от неизвестните му любовници?

Ако е последното, събитието би трябвало да се е състояло в по-късен период. Тогава, когато дик­таторът вече стабилно се е окопал на изкусител­ния връх на ''червената пирамида"?

По-вероятно е второто.

Но има и друг надежден вариант - това да е Су-лико - една от неговите възлюбени, за чиято смърт се носят легенди.

Говори се - изтекла е поверителна държавна информация от най-високо ниво. Сталин възлага на дясната си ръка Берия да провери източника.

Не след дълго получава отговор: "Съжалявам, Йосиф Висарионович... Виновна е жената до вас...

Слава не идентифицира личността на поредна­та нещастница. Имена не й се "дават".

Нека си представим случилото се.

След преждевременната смърт на неудачни­цата, имала наивността да сподели любовта си с един изверг, убиецът, зает с "важни за възхода на страната и световния комунизъм дела", е изоста­вил трупа й с дни в спалнята.

С разлагането му, Йосиф Висарионович учу­ден търси помощ от личния си лекар. Нещо се е случило...

Лъжите винаги са с невинни лица.

Разтреперан, разтревоженият до смърт ме­дик, навярно набързо е изфабрикувал диагноза на болестта, предизвикала скоротечна смърт. Така спасява собствената си кожа. И става съ­участник в едно от най-чудовищните престъпле­ния на злодея.

Възможно е да е било така. Възможно е. Но зловещият кървав сценарий може да се е развил съвършено различно, ако се е състоял преди ре­волюцията.

Твърде оскъдните данни за грузинката Сулико като че все повече насочват към онова време.

Съпротивата срещу тезата безмилостният се­риен убиец в името на "велики идеали" (седем пъти заточаван в Сибир сред най-чудовищните главоре­зи на руската империя), да е удушил една от жени­те си, е нищожна. Това не е ново злодеяние, с кое­то "бащата на народите" би могъл да впечатли и изненада. Поредното, може би, милионно убийство едва ли е разстроило деформираната, трайно из­вратена психика на екзекутора-мъчител. Този син на обущар от дете е бил безмилостно бит и терори­зиран от баща си. Тормозът не го впечатлява.

Ужасяващи сведения за безнаказаните звер­ства на всесилния кремълски деспот излизат на­яве след десетилетия, когато с разпада на Съвет­ския съюз, се разсекретяват архивите.

В някои от архивите се прокрадват догадки и за подобно зловещо деяние.

Омерзителна история.

Но тя има и свое странно продължение. За Су-лико незнайно как е създадена песен. Любимата на вожда.

Когато я слуша, Сталин посърва.

Единствено тогаз желязната му душа потръпва.

Невъзможното ли се случва?

Разтърсен, тихо страда.

Слуша я сам. Винаги сам.

Леденото "божество" бледнее. Тежки сълзи пропълзяват по стоманения му лик.

Една от малкото нормални реакции.

Какво го е споходило? Дали в тази корава на­тура, оставила потресаващо име в историята, не е съхранена прашинка човечност?...

Сцена, разтърсваща като в Шекспирова траге­дия.

Въпросът за самоличността на удушената от Сталин жена все още не е изяснен докрай.

А и Слава отдавна не е между живите.

Страшни до налудничавост са престъплени­ята на червения самодържец срещу Човечест­вото. Но именно това убийство, което бегло маркирахме, според пророчицата, най-силно натоварва неимоверно утежнената му карма. Изцапал е ръце с кръвта на невинно създание, дало му любов.

Чудовищно.

Тежестта на това може би най-отвратително зверство окончателно срива кармично свръхобре-менената от страданията на безчет човешки съще­ства тъмна душа. За ни едно от тях безжалостният тиранин не проронва сълза на съчувствие, а за ня­коя си Сулико плаче...

Някоя?... Дали така я възприема събудената в миг на просветление и горчива равносметка обез-гнездена душа на диктатора? Колкото и студено да е едно сърце, не се ли превръща в нестинар, по­еме ли по жаравата на изпепеляващите чувства?...

"Сталин е първична жестока натура - напом­ня българската прима в психотрониката. - Ду­ховната му същност е извратена."

Човекът с твърди убеждения е тираничен па-раноик. Избива милиони от своя народ, превръ­щайки това в хладнокръвно планирана ежедневна норма.

Систематично преследвайки я, достига ин­дустриални количества. Архитектът на кърва­вия червен терор по график разписва списъци за разстрели. Ден по ден изтребва цвета на собст­вената си нация.

Не бледнее ли в сравнение с него нереализи­раният художник Хитлер? Навярно той има много, ама мно-о-о-го "да учи"...

Затова ли в съвременното прераждане като ха­малин е заобиколен от нескрития присмех на "дру­гари" по професия и съдба? Затова ли сега трябва да се грижи за жена и деца в непосилни условия на ръба на оцеляването?

Наранена, демонично деспотичната същност на потъналия в нечистотии докер болезнено се тер­зае. Измъчва го натрапчиво желание, съхранено в духовната му матрица, да властва, да се нала­га. Въпреки новата ситуация, в която е поставена, "стоманено твърдата му душа" се опитва да раз­чупи оковите на една нелека, но както разбрахме, заслужена орис.

Колкото и да се стреми да се реализира като лидер, няма да успее. В това е настоящата му тра­гедия. Неизменна до смъртта. И отвъд нея...

Към низвергнатия докер се отнасят с милостта и благородството, които някога той е проявявал към изтезаваните в подземията или бавно умиращи в ледения Сибир обречени жертви.

Самонаказал се е.

Закономерно ли е случилото се?

Учението за прераждане е категорично: нищо в живота не е случайно.

Може би като "властелин на сърпа и чука" пър­вичната душа на Сталин е взела уроци, необхо­дими за нейното израстване? Може би е приела потребни за нея поуки: какво е да си себичен, оглу­шал за страданието? Да не цениш по достойнство човешкия живот? Може би...

Жестоки въпроси.

Възникват и други. Нелишени от логика, те са още по-мъчителни.

Случайни ли са милионите жертви на нечува­ния комунистически терор в оная, "славна епо­ха"? И което е свръхкощунствено - срещу собст­вения народ?

Навлязла в трудно разгадаемата мистерия на междучовешките отношения, голямата психотро-ничка предлага аргументиран отговор: "Ами ако обречените души, подложени на безмилостни преследвания, са се нуждаели не от друго, а именно от "уроците" на подобни изкупителни страдания?..."

Трудно обяснима, космическа логика.

Шанс за покаяние и възраждаща промяна. Ако не - ново, още по-тежко съществуване. Не е ли изкуство да бъдеш Човек?

Интуицията на майките е безпогрешна.

Според някои историци, трагедията на руския народ е, че червеният самодържец, избил мили­они невинни, никога няма да бъде съден за ан­тичовешките си престъпления. Така мислят те, съвременните учени, непознаващи законите на кармата и безпристрастните условности на реин-карнацията.

Затова ли и най-микроскопичната искрица чо­вешко съчувствие при тях толкова впечатлява? Не разпалва ли именно тя прочистващите до изпепе-ляване пожари, които ще проправят път на следва­щите им изкупителни животи?...

Между знаменитите тирани има свързващи звена. Пътят им започва от крайна бедност, преди фанатично да се заемат с покоряване на света. За целта си налагат самоограничения и лична дисци­плина. Нацисткият повелител, например, до края на живота си е пълен вегетарианец и непушач.

За разлика от "червения диктатор", епизоди от последната реинкарнация, на когото проследи­хме, противникът му Хитлер, според пророчица-та, "все още не се е проявил в плът и кръв на Земята". (Годината на контакта е 1989.) "Това - твърди тя - няма да е скоро."

Душата на този агресор е не по-малко увреде­на. С изтичане на земния му път, вместо възстано­вителна почивка го очаква дълъг, с мъчителна рав­носметка престой в Отвъдното. Духовната същ­ност на диктатора на пречупения кръст трябва да осмисли нелеката си карма. И подготви бъдеще да я отработи.

Смъртта не е наказание. Животът не може да бъде отнет. С прекратяване жизнените функции, би­ологическата форма на съществуване преминава в друга - слабо изученото духовно поле. Невидимо за нас, докато сме в "телесна хралупа", достъпно е за надарените с хиперсетива.

Трябва да изживее хиляди "неправди", да по­несе огромни мъки. Това е цената за страдания­та на безчет човешки същества с прекършени по негова вина съдби. Ще "плати" за жестокостта на най-голямата шестгодишна световна лудост на войната, която е предизвикал, отвързвайки слепите стихии на ада.

Той, подобно на Сталин е силен, но тъмен дух, явяващ се на Земята да реализира план, създа­ден свише. Възниква въпросът: включен в "небес­ния проект" на широкомащабни батални събития, каква е неговата лична карма?

По време на контакта (1989 г.) обременената духовна същност на диктатора все още е в Отвъдността. Сред угнетителна самота и мрак. Вниква в себе си, в грешките си. Терзае се и, колко­то да е парадоксално за подобна демонична нату­ра, учи се на смирение. Само безкрайно търпение след горчив самоанализ носи жадувана промяна.

Нима трябва да бъде съжалявай? - Приживе е обкръжен с почит и обожаващо го сляпо преклоне­ние. Злоупотребил с тях, в бъдещата си инкарна-ция ще е лишен от каквото и да е внимание.

Трябва да усвои да употребява съзидателно творческата енергия. Да овладее раздиращите страсти. Да обуздае алчното Его. Нещо мъчително трудно за изкривената му душевност.

Бавно, бавно се стига Небето...

Контактите с владетелката на Мъдростта убеждават: не невидима Сила си играе със съдби­ните на хората. Последица са на нашите дела, ми­сли и чувства от настоящия и предходни животи.

Продължителен, нелек процес. Така е, защото "нито раждането е начало, нито смъртта край".

В случая с бъдещето на душата на Хитлер пророчицата говори за закодирана, още нереали­зирана съдба. Извличането на информация за въ­плъщения, програмирани в "небесната лаборато­рия", се разрешава на единици богоизбрани. Те не биха злоупотребили с нея.

Хитлер по природа е творческа натура. С вро­дени заложби на художник. Не успява обаче да се реализира като такъв. И се разкъсва от това.

Тъмният му дух изоставя благородното изоб­разително изкуство. Насочва се към много по-при­мамливото съобразително изкуство на лъстиви­те политически обещания. Еластичната съвест е великолепен трамплин. Измяната на творческото начало смъква вложените от природата енергийни вибрации.

Да си почтен към себе си и хората - има ли нещо по-трудно от това?

Притиснат от житейски неволи, Хитлер прагма­тично пренасочва вродения интелектуален заряд. Хвърля се на арената на политическото поприще. Фанатично се вживява в новата, набелязана от него роля - на "водач и спасител на несправедли­во ощетения немски народ".

Заради "избавлението и бъдещия проспери­тет на любимата Германия" възпламенява свет­кавицата, запалила най-свирепата война.

Когато тълпата реагира, магически покорена от жестикулациите, гласа и словото на оратора, той е в състояние да акумулира от нея титаничен заряд. Това му помага да я контролира и направлява.

И наистина осъществява специфичен контакт. Антена за връзка с аудиторията, освен изострени­те му сетива, върши протегнатата десница с типи­чен "хитлеристки жест". (Според теорията за биоенергийния обмен така се получава насочваща информация и зареждаща енергия от нея.)

От съдбовна важност е за какво ще употреби приетия заряд - за съзидание или разрушение.

Големите трибуни влияят върху масите с хип­нотична власт. Някои до степен на зомбиране. За­слепени от тази наркотично енергизираща сила, опасно е да не изгубят реална представа за себе си и света.

Водачът компресира колосална психична мощ. Като фюрер, Хитлер поема огромен енергиен потенциал.

"Този мъж убива с думи" - констатира негов съвременник.

Заклинанията и заповедите му крият смъртна заплаха.

Манипулира с удивителна, почти магическа лов­кост трезвомислещия германски народ. Фюрерът знае: "Само фанатизираните маси са послушни."

Злоупотребена, в края на житейския му път Сила­та бумерангово се обръща срещу нацисткия лидер. Смазващото й торнадо отеква във Вечността.

Слова, лишени от елементарен морал. Арогант­ност без граници. Съвестта, според него, е еврей­ска измислица. Той е от шумните водачи, заглуша­ващи гласа й и природния зов за хармония.

В мислите му зреят куршуми. Стреля и убива с думи. Нагнетяващите агресия безумни призиви експлодират в душите. Рушат умове.

Подобно на Сталин, диктаторът на пречупе­ния кръст хвърля милиони хора в чудовищни из­требления. Но антиподът на червения вожд не е тих, а грохотен екзекутор.

Опитва се да построи благополучието на Тре­тия райх върху планини човешки кости. Същото върши "достойният му съперник" и мрачен ана­лог с идеала за "светъл комунизъм" в Бермудския триъгълник на сибирските лагери.

Понякога Нейно благородие Съдбата си служи със странни похвати. Оставя ни да се лутаме са-монадеяно по избрания от нас път, за да осъзнаем сами (обнадеждени или съкрушени) правилно ли постъпваме.

Сълзите. Не се ли процежда в тях "солената кръв на душите"?...

Лишени от диалогизъм натури. Трагедията не е в утопизма на идеите им (някои от тях - примам­ливи за онези времена). В това е, че погрешно ги разбират. И прокарват с неспиращ се пред нищо безмилостен терор.

Нехристияни, управляващи два огромни христи­янски колоса. Отхвърлили идеята за Бога, поведе­нието им ги издава - изживяват се като божества. Проблемът е, че тези "безбожни реалисти", за ка­квито с гордост се самоизтъкват, са духовно негра­мотни. Изкушава ги противопоставянето на едни групи хора на други. Вършейки злини, забравили са или никога не са знаели - душата на страда­щия, не се ли капсулира в озлобление, още повече се отваря за болките на другите.

Садистично се наслаждават на човешките уни­жения, а безочливо изтъкват амбициите си да про­менят "хода на историята към добро".

Затънали в блатото на патологията, откроява се същността им - на демонични величия.

Двамата декларират желание да облагородят света. Като венец на това в цивилизования ХХ-ти век, водени от "светли цели", възкресяват забра­вената Средновековна инквизиция. Нещо повече - до гротескност глобално я разрастват с изо­бретените от тях концентрационни лагери.

(Сталин ги създава първи, но под различно название - Архипелаг Гулаг - б. а.)

Световните тирани издигат до съвършенство издевателството на човек от човека "е името на бъдещото му добруване"... А като, че негласно се надпреварват кой ще изстреля повече души в Отвъдното...

Паралелите между тях включват и още много прелюбопитни детайли. Един от тях е фактът, че и двамата са отхвърлени от военна служба като негодни. А точно те след години се изправят един срещу друг в роля на главнокомандващи на най-великите армии на света. И превръщат Втората световна война в свръхожесточена.

Мрачни аналози. Зловещи сенки, отдавна отпътували от земните простори. Но те, както твърди Слава Севрюкова, не са мъртви. Пророчицата дава цвят на безплътните им силуети. Навлиза с патриаршеско достойнство в тъмното им минало. За да оживеят пред очите ни. В този свят. И в отвъдния.