Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Дали страшната за ония времена емблема го жигосва само заради свободолюбието, нестандарт-ността и твърде смелите търсения в науката? Какъв е генезисът на вродения реформаторски устрем в борбения дух на неподражаемия художник?

В село Винчи до днес е запазена една особена църква. Различна от останалите в околността. На­рича се "Сан Андрея". Свързана е с италианските последователи на българските богомили. В оня ра­йон на страната са наречени патарени.

Леонардо държи на своя роден край. Живо­писните планински пейзажи изграждат фона на не една от изумителните му картини. Освен това той никъде не се подписва с името на баща си - Пиеро, авторитетен нотариус. Едва ли само от оригинал­ност се назовава да Винчи (Леонардо от Винчи - б. а.). Този факт кой знае защо досега е неоправдано пренебрегван.

Съседно на Винчи е селището Бугри, създаде­но от спасили се преди столетия от смазващите го­нения на църквата в България богомили, носители на "опасна ерес".

Случайни съвпадения?

Не оставят ли онези странни в тъмната епоха на Средновековието свободолюбиви хора траен отпечатък върху духовната умонастройка на бъде­щия творец?

Не се ли докосваме до някои от причините, обясняващи непримиримия, вечно търсещ дух на, нека не забравяме това, посветения Леонардо?

Посветен? От кого?...

- Може ли още един въпрос, лельо Славе? - Внимателно се обръщам към сладкодумната носителка на тайнственото "психотропно око".

В тоя миг тя е като фея, оживяла от приказките. В душата й - вълнуващ свят от образи, събития, личности. Съзряла ги, надарена е и със сила на словото - да ги предаде на живо. И мъдрост - да ги разтълкува.

Знам, контактите във времето уморяват. Стремя се да бъда оптимално кратък:

- Би ли могла да провериш по своите информационни канали прераждал ли се е неподражаемият майстор на четката след живота си на художник?

Въпросът едва ли би затруднил психотро-ничката, отдавна получила международно призна­ние за необикновените си способности. Неведнъж с лекота се е пренасяла и "разкривала" събития на хиляди километри далече, на стотици години назад и напред във времето.

Какво ли ще отговори?

- Всеки престоява в Отвъдността толкова, колкото е необходимо - светла тъга облъхва думите й. -Доколкото виждам, Леонардо оттогава насам не е слизал като човек на Земята... Ще ви открия и друго - подвластната на мъдростта тайнствено се усмихва - има причина големият художник да е запленен от образа на "случайно срещнатата" в лозята жена. Случайността е част от неразкритата хармония в неземната предопределеност. Досегът със страдащата симпатична италианка разпалва въгленчетата в душата-струна на художника, потулени, но не изтлели под пепелта на времето. Любов от пре­дходен живот кармично свързва твореца и него­вия модел... Тя е дълга история...

Не друго, а именно това кара да трепне сърце­то на Леонардо. Запленен, свръхчувствителен, попива я с поглед, поема и запечатва завинаги образа й.

При невъзможна любов спасението е в тру­да. Това обяснява защо художникът толкова години с артистично очарование не престава да работи, работи и работи над необикнове­ния портрет. Пламенният му творчески дух не може да се откъсне дори за миг от него. По тази причина навсякъде го носи със себе си. Стреми се и успява да превърне магнетизма на контакта привидно с нищо невпечатлява-щата наглед жена в застинала Вечност.

Неосъзнато привличане. Покорен от маги­ята на несподелената идеализирана любов, големият творец оставя един емблематичен портрет за удивление на Човечеството.

Така, според Слава Севрюкова, е създаден ге­ниалният световен шедьовър. Съкровеното посла­ние на Леонардо изгрява - ясно и достъпно. Само един свръхсетивен човек може да разбере друг.

На път е да се срути поредната вековна тайна.

Даден е нов ракурс за тълкуване взаимоот ношенията на художника с неговия модел.

Въпросът "Ако се срещнете сега с Леонардо, какво бихте го запитали?", за свободно стран­стващата в епохите не е хипотетичен, а реален.

Най-енигматичната картина на всички времена добива нови, още по-вълнуващи измерения.

Нека не се учудваме на ренесансовия колорит в тази невероятна история. Разглеждайки биографи­ята на гениалния живописец, ще забележим - той е извънбрачно дете на известен за времето фло­рентински нотариус. Майка му Катерина обаче е необразована селянка.

Но тя е с особен чар. От нея, според някои из­следователи, е привнесъл на Мона Лиза загадъч­ната усмивка.

За Слава Севрюкова това не е така.

Битието на спечелилия си световна популярност художник преминава сред артистичните среди на благородническото общество. Въпреки това в чувст­вителната му душа никога не угасва симпатията и съчувствието към обикновените хора от народа. От­там е по-жилавата половина от неговия корен.

Най-прочутата картина на света, върху която работи до края на жизнения си път, би могла да се приеме за плод на бушуващите бури на кръвта, отекнали в този проницателен ум.

Овековечил е белязана от страдание кра­сива млада селянка.

Не е ли закътал всеки от нас в тайните дипли на сърцето си една Джоконда?

Срещата, както разбрахме, за Леонардо не е случайна. Вградил е вълнуваща философия в неу­вяхващ портрет.

Обречената, чийто образ така майсторски пресъздава, е с борбен дух. Победила несъвър­шенството на плътта (на това ли се усмихва?), за гения Леонардо тя стои много над висшето съсловие. Владетелка е. На Духа.

Такъв е и самият художник. Оттук ли - маг­нетичното чувство на привличане между творец и модел? Неотзвънтяващо в душата му за цял живот.

И той представя съзряната в лозята оба­ятелна селянка като аристократка.

За да подсили съкровените си внушения, облича я в благороднически одежди. Така сво­еобразно изразява магическото измерение на всесилния, властващ над тялото, извисяващ го човешки Дух.

Слава разкрива искрица от мощта на гения на Леонардо.

Да, той е експериментатор в изкуството, но и свръхамбициозен творец. Посветен, но и мъдрец. Трудно се вмества в клишетата на епохите. Не се поддава на схематични определения.

Може би в "случайния досег" с борещата се с бавно напредващата парализа жена съзира не само далечни отгласи от селското си потекло, а и дълбоките корени на своята фина духовна умона-стройка. Нали той, нека отново подчертаем, е от великите посветени. Неуморно се труди да пре­създаде властващата хармония в сложните отно­шения на крайностите, движещи света.

За него не е тайна - Мирозданието е изградено от Материя и Дух, вплетени в нескончаемо проти-воборство и допълващо се единство. Тяхна рожба е Човекът - този все още неразгадан шедьовър, опитващ се хармонично да ги съвмести. В себе си.

Какво се оказва? - Прозаична история.

Такава, според Слава Севрюкова, е истината.

Но какво се случва с нея, когато широко извест­на, става достъпна за все повече хора? Точно тога­ва тя като че започва да буди най-силни съмнения.

Узнали секретите на вълшебника, не се ли губи чарът на неговата магия? Не се ли срива мистери­ята на Мона Лиза?

"Така е, който анализира" -

с тъжно основание въздиша в едно от ненадми­натите си стихотворения Гьоте.

Усмивката на Мона Лиза. В нея като, че е зало­гът на света.

Необяснен, изглежда изпъстрен с чудеса. А след това?...

Едва ли бихме стигнали до тях. Едва ли бихме ги почувствали с всички фибри на душата си, ли­шени от "психотронното око" на пророчицата. И от нейните сетива - да ги възприемем.
СКРИТИТЕ ПОСЛАНИЯ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

Завърнала се от чужбина, Пушка Златарева споделя пред съкровената си изповедница разтър­силите я впечатления:

- На свода на Сикстинската капела във Вати­кана Микеланджело е изобразил: Бог с показалеца на десницата си предава Светия дух на Адам. А "първият човек" протяга към Всевишния показале­ца на лявата ръка. Питам се случайно ли е това? Какво изразява позата?

(Любопитно е да се вникне във внушенията на художника чрез жестовете на образите му разкри­ти по психотропен път.)

Виждам - откакто е напуснал Земята, 400 годи­ни не се е завръщал на нея в плът.

А сега на въпроса - Микеланджело изхожда от факта, че лявата ръка е по-близо до сърцето. Знае: лявата половина на човешката същност се свързва с духовното. Дясната - с практи­ческата дейност. Според гениалния художник. Създателят предава Светия дух като искра на живота на Адам с всемогъщата си десница. (Фиг. 4) А "първият човек", приемайки божествено пос­лание с лявата ръка, го приютява в духовния цен­тър - сърцето. Разположено вляво, то е по-близо до нашия вътрешен мир.

Живописта не е самоцелна. Микеланджело внушава: трябва да съгласуваме поривите на сърцето с проникновенията на ума. Единствено онзи, който подчини действията си на прозорливостта на ума (копие на Висшата мъдрост), може да се нарече Син Божий. Такъв е замисълът на великия художник, закодиран в пъстроцветни, чудно красиви раздвижени форми.

• 
  Нещо повече за левичарите? Сред тях освен Микеланджело Буонароти е и Леонардо. Как реа­лизират Духовността? - Обгръщаме пророчица-та с питащи очи.
  
• 
  Доколкото виждам, тези хора ще стават все повече. В доста отношения превъзхождат десни-чарите, защото както вече ви разкрих, центърът на духа е по-близо до лявата ръка. По тази причи­на при тях вдъхновението се излива леко и спон­танно.
  
• 
  Пред тебе, лельо Славе, е фотокопие от скулп­турата на Микеланджело Мойсей. - Развълнувана, Пушка Златарева й подава снимка. - Как ще разтълкуваш безсмъртния му шедьовър? Защо великият еврейски Месия, предвождал близо четиридесет години своя народ към Обетована­та земя, е представен не прав, а седнал? Какъв умисъл е вложил гениалният скулп­тор в тази поза?
  

Предопределено е да съзре Обещаната земя, но да не успее да стъпи на нея. Някога в Египет - поглежда ни Слава, а очите й са променили цвета си от светлокафяви в сиви, - за да защити изпад­нал в беда свой сънародник, в изблик на гняв уби­ва египетски военачалник, унизително гаврещ се с него. Законите на кармата са безкомпромисно строги. За тях привилегии няма. ЗА НИКОГО!

Мислите на жената с изострени сетива парват.

• 
  Големият пророк е представен с книга в дяс­ната ръка. Защо? Какво цели да се подскаже?
  
• 
  Не друг, Мойсей приема свещените камен­ни скрижали с Десетте Божи заповеди. Първият път, когато престоява на планината, получава на­пътствия свише. Но те са прекомерно трудно из­пълними. Осъзнал това, пророкът повторно, още по-усърдно, с голяма вяра в милостта на Всевиш­ния се моли. Така му се "дават" известните днес Десет Божи заповеди от Стария завет.
  

• 
  Археолозите ще открият ли някога прословути­те каменни скрижали?
  
• 
  Да - отвръща с очи прорицателката, - до­колкото виждам, ще стане. Свещените скрижали предстои да бъдат намерени от евреите в една пещера след разразил се мащабен природен и социален катаклизъм.
  
• 
  Прераждал ли се е Мойсей отново на Земята?
  
• 
  О, да и пак е при евреите. Неговата духовна същност се е реализирала преди много-много сто­летия като пророк Илия. По-късно ще се яви за по­реден път, но вече като Йоан Кръстител. Тогава ще отсекат главата му. Така изплаща генерирана­та някога карма заради инцидента с убийството в Египет... Животът е по-силен от смъртта, макар и тя да е "форма на живот"...
  

Защо ни привлича толкова тази жена? От кои зем­ни или небесни училища е натрупала уникални зна­ния? Често пъти думите са немощни да ги изразят.

В едно съм сигурен - някога сме се срещали с нея. Може би преди хиляди и хиляди лета...

Любопитството сред слушателите расте. Въпро­сите валят:

- Как виждаш Микеладжеловата скулптура "Пиета", една от най-гениалните му творби? Изло­жена е в катедралата "Свети Петър" в Рим.

Микеланджело - Пиета.

Реално ли отразява действителността? Наис­тина ли Богородица е била подхванала в скута си бездиханното тяло на Исус след свалянето му от кръста?

- И вие си въобразявате, че одухотворените образи на Божията майка и поетия в обятията й, току що смъкнат от разпятие Иисус, са измислени от Микеланджело?... Нищо подобно. Той ги полу­чава като внушения от Висшата сила. В интерес на правдата, ще отговоря ето тъй: представеното в скулптурата събитие никога не се е състояло. Ни­къде назад във времето не съзирам Богородица да държи тленността на Христа. Но какво значение има това, след като идеята на скулптурната група е с толкова затрогващо въздействие?

Не друго, Духът, запомнете, направлява вели­кия творец. В основата е на гениалните творби на Микеланджело. Благодарение на това, той няма равен.

• 
  Как се извършва творческият процес при него?
  

• 
  Виждам: скулпторът се буди в ранни зори. Моли се от душа. И получава разтърсващо вдъхновение. На вълни, на вълни... Едва тогава, ентусиазиран се хвърля на работа. Няма време за сън, покой, хра­на... Работи като спартанец. За успеха се съди и по онова, от което се лишаваме. Микеланджело не се бои от труда, а диша и гори, гори с него. И обгаря мрамора с извайващите пламъци на дланите си...
  

(Множество сигнални лампички просветват в мислите ни.)

- Скулптурата Пиета извайва преклоненото, сякаш скършено тяло на Богородица в трагично примирение и дълбока майчина скръб – продължава пророчицата. - Отмаляла, Мария държи на ръце бездиханния труп на сина си.

Пред нас е Божията майка, дарила Иисуса на света чрез своята плът. Преминал през утробата й, се явява на Земята. Микеланджело я представя как, понесла го на ръце, мъчително изпраща бо­жествения му Дух в Отвъдното.

Вълнуваща творба, символ на неизмеримата с нищо велика трагедия на майката. Изразява страданието на осъзнатата саможертва в името на Любовта.

Стъписани мълчим.

Пренесла се назад в хилядолетията, живата връзка между видимо и невидимо спонтанно споде­ля прозрения. Извлечени от неугасимите духовни следи на състоялите се в далечното минало еван-гелски събития, те покоряват.

Обхваната от завладяващата стихия на видени­ята, Слава ентусиазирано продължава:

- Пред мен е Дева Мария- красиво изящно лице, сякаш е нечовешко. В зелена вталена одежда, с широк колан под бюста от плата на дрехата. Полите й се спускат на елегантни дипли. Около главата В струи нежна светлина. Аз, доколкото виждам, духът и е от друга планета. След въплъщението си като Богородица, втори път не се явява в плът на Земята.

Едва към трийсетте си години Светата дева съзнава кого е родила и коя е нелеката мисия на божествения и Син. Много по-късно, след негово­то Разпятие и Възкресение, учениците на Христа се събират край нея. Но не да дадат утеха и опора на осиротялата майка, както се очаква, а тя да ги подпомага.

Невероятно силен извисен дух - поглежда ни пророчицата с умъдряла усмивка. А очите й сякаш са изплували от други светове.

- Краят на Христос - продължава все по-замислена - е съвкупност от две смърти. Спасителят е разпнат. Предателят Юда се обесва. Финалът на живота като, че тържествува. Но той в двата случая е с различна стойност: ''смърт - горчив самоупрек " и "смърт - светло Възкресение".

Малцина днес разбират, че завършека на зем­ния път е само приключващ етап от мисията на чо­века, явил се в плът и кръв на белия свят. И гледат на този финал с безумен атавистичен страх.

Защо? Съществуването продължава с духа. но вече в други, неосъзнати все още от повечето хора небесни измерения.

(Сигналните лампички повторно присветват.)

Мълчим. Странстващата в епохите прониква все по-дълбоко в неведоми пространства. Одухо­твореното й лице изгрява още и още по-живо. За миг като, че се подмладява.

- Четиримата евангелисти в известните нам писания предават малка част от Христо­вото учение. Маркират бегло откъслечни епи­зоди от живота на Спасителя. Те, както и не­говите ученици, приживе са силно затруднени да го приемат.

Евреите като народ са скептични, рационал­ни, силно практични. Измъчват ги сериозни, ос­нователни за тях съмнения от рода на: "Дали?" "Как е възможно?"... "Наистина ли пред нас е си­нът Божий, предречен от векове от пророците?' "Чудеса ли твори този мъж или ловки измами?"...

Но ето, настава необяснимото по какъвто и да е рационален път за тези "трезвомислещи хора" Възкресение. Явява се Христовият Кос­мически дух.

Тогава последователите му изпадат в още по-дълбок смут.

А след това, силно разтърсени от възражда­щата Промяна, обновяват из основи живота си Защото Възкресение наистина се е състояло. Съвременната наука не може да го обясни - чудо от неземно естество.

Едва тогаз неувереността на учениците на Месията мигновено се стапя. Изведнъж се пре­образяват. Радостта завладява и трогва с не по-малка мощ от тъгата. Осъзнават - били са е контакт с Христа, синът на Бога.

Въпреки, че четиримата евангелисти преда­ват само част от божествените послания, те съумяват да съхранят есенцията на едно Велико учение. За най-значимата реалност на тая земя - Любовта. За Вярата, Надеждата и непреход-ността на Десетте Божи заповеди, актуални за всички времена.

Слава завършва:

- Любовта между хората напоследък все по-опасно се срива. Все повече се отдалечаваме от духовната висота, за която сме създадени. Не же­лаем и като, че не сме в състояние да се превър­нем в искрени добронамерени братя на ближния. От това произтичат камари земни страдания...

Виждам - Любовта макар и бавно предстои да промени този затънал в пороци и духовна нищета свят. И това, сигурна съм, ще стане, но засега още е рано, рано. Далече е времето...

* * *

Срещите с жрицата на Светлината оставят разтърсващи следи. Навеждат на извода: само Мъдростта и Любовта имат трайна власт над живота и смъртта.

(Мълчаливо удивени, къде са сигналните лам­пички?...)

КЛЮЧЪТ КЪМ СТРАДИВАРИУС

Богоизбраността - болка и радост. Вниквайки в чуждите съществувания, колко ли съдби съпре-живява владетелката на "третото око"?

Търпеливо сее семената на Новото време, без да чака отплата. И те поникват. В душите.

Зърното никога не е излишно - за хляб, за по­сев, за храна На птиците...

Пътуващата с лекота в минало и бъдеще чес­то пъти е посещавана от младия в средата на ми­налия век цигулар Васко Василев. (Съвпадение на името със съвременния известен музикант - б. а.)

Наскоро завърнал се от Италия, запленен е от сбъднатите нейни предсказания. Узнал, че групата около леля Слава работи върху тълкуването на Библията, в знак на благодарност и за да я подкрепи, й дарява малко касетофонче "Джалозо". На него по-късно са записани значителна част от проникно-венията и.

Музикантът се вълнува: как средновековни­ят майстор на цигулки Страдивариус изтръг­ва божествени звуци от неподражаемите си инструменти.

До нас са съхранени единици. Това ги прави още по-ценни. Висока чест за виртуозите на лъка е да концертират с тях на световни подиуми. Или за миг само да ги докоснат.

Всеки носи в душата си някоя неосъществима мечта. Васко Василев от юношество горещо желае да притежава цигулка на Страдивариус и дори да свири на нея.

- Носи се загадъчна легенда - заинтригуван споделя с пророчицата, - преди да обработи мате­риала за инструменталния шедьовър, гениалният маестро го потапял и обилно накисвал в кръв. Не каква да е - човешка. Тя участвала в състава на лака и боите.

Оклеветен за това от завистници, срещу него бил заведен съдебен процес от духовните власти.

Самоукият чаровник извадил невероятен къс­мет - на косъм се разминал с Инквизицията.

Обидата от несправедливото обвинение оба­че дълго терзаела чувствителната му душа. Не заглъхнала до края на дните му. Вгорчила ги и съкратила.

Затворил се в себе си. Оттук нататък той вече толкова ревниво пазел секрета на производството им, че го отнесъл в гроба.

- Виж, лельо Славе - обръща се младият музикант към прорицателката, - има ли макар зрънце истина в това зловещо старинно предание?