В лицата на чудовищните мародери съзира превъплъщения на невзрачни днес човешки същества, незабележимо битуващи нейде на земята. Може би, не другаде - край нас

Благодарение способностите на Слава, имаме уникален шанс да се докоснем до непознатите ас­пекти в реализацията тук и Отвъд на едни от най-страшните световни злодеи.

Възниква философският проблем: трябва ли при всякакви условия да помагаме на изпаднали­те в беда?

Мъдрецът Петър Дънов недвусмислено преду­преждава: "Не подавай на всяка цена ръка на сри­налия се в калта. Не знаеш защо е паднал..."

В сила е неписаният закон: "Не прави непоиска-но добро, за да не ти се отвърне със зло."

Контактът с Мъдростта въздига.

ТАЙНАТА НА ДИКТАТОРА НА ПРЕЧУПЕНИЯ КРЪСТ

Коя е най-голямата енигма на нацисткия вожд?

Интригуващ въпрос. Свързва се с неприятно чувство.

Щеше ли да е така, ако топ нацистът бе побе­дител, не победен?

Отговорът навярно ще се яви с разкриване по психотронен път на последните страници от жи­вота на воюващия за водачество в класацията све­товен гений на злото.

...История, дълга и мрачна. На 01.05.1945 г. в бункера на райхсканцлера в Берлин е идентифици­ран трупът на вярната му сподвижница Ева Браун. Съветските спецслужби възторжено оповестяват -в яма с пръст до останките й е открит втори, силно овъглен труп. Аутопсията показва - това вероятно са тленните следи на фюрера, самоубил се пред­ния ден.

Какво е сполетяло диктатора на пречупения кръст?

Нека се обърнем към историческите отправки. На 28. 04. 1945 г, наскоро навършил 56, Хитлер се жени за по-младата с 23 години Ева Браун. Ден след това или най-късно на 30.04., нагълтали се с отрова, те се самозастрелват.

Разкрит е трупът на един от най-злокобните зло­деи. Вестта за края на омразната му персона, пре­доставена на средствата за масова информация от съветския маршал Жуков, мълниеносно обхожда света. Изтерзаното Човечество ликува. Народите въздъхват - с империята на смъртта си е отишъл нейният вдъхновител.

Не е ли прекомерно рано за фойерверки, салю­ти, победни фанфари? Не са ли подведени специ­алните отряди контраразузнавачи СМЕРШ, създа­дени от Сталин за издирване на Хитлер и други нацистки военнопрестъпници? В състояние на хаос и разруха не препират ли изтощените по фронтове­те съюзници преждевременно да се отърсят от за­плашителната сянка на една ненавистна личност? Не подценяват ли професионалните качества на тайните служби - СС, Абвера?

Сериозни въпроси. С основание се поставят.

След вестта за кончината на нацисткия дикта­тор на импровизирана пресконференция маршал Жуков се отрича от публичното си изказване.

Нещо се е случило. Нови факти ли променят становищата?

Няма обяснение. Започват да витаят основател­ни съмнения за съдбата на низвергнатия фюрер. Нима за пореден път е измамил своите палачи и спасил безценната си кожа?

След изявлението на маршала, Сталин, зака­нил се "да проведе публичен съд над фашисткия главорез", заема още по-странна позиция. На все­ослушание упреква западните съюзници в нелоял­ност. И хвърля ръкавица в лицето им, укорявайки ги в укриване на нацисткия лидер в техните зони на влияние. Същия ден обявява резултатите от аутоп­сията за държавна тайна.

След като Сталин опровергава: "Открити­ят овъглен труп не е на фюрера", остава въ­просът: чий е? И къде е той?

Неудобна тема. Историците мълчат. Приемат за автентично първоначалното твърдение на маршал Жуков - самоубил се е. И толкоз.

От тоз миг нататък "геният на пречупения кръст" изчезва. Сякаш завинаги се стапя в неиз­вестността.

Животът на Адолф Шикългрубер, прочут като Хитлер, е изпълнен с мистерии и загад­ки. Най-голямата от тях е смъртта му.

* * *

Какво е мнението по въпроса на живата връзка между видимо и невидимо? За нея, както знаем, "в Хитлер е въплътен голям тъмен дух". Взирайки се в миналото му разкрива зловеща система реин-карнации. Съзряла брънките в цикличната верига на неговите прераждания, констатира: "В предход­ното си съществувание той е бил Нерон. Тога­ва е носил мощен творчески импулс, ала въпреки високото си положение в Рим, не е могъл да го реализира. Това се повтаря и в последното му въ­плъщение като нацистки лидер."

Нека се спрем на някои от тях:

Две хилядолетия по-късно, отново световен диктатор в известното въплъщение на Хитлер, провежда не по-малко свиреп геноцид. Сега срещу евреите - народът, неприел някога Христа.

Изявите на тревожната психика чертаят низ от безчовечни издевателства. В двата случая - все в името на ефимерна "светла цел", на примамливо "общо благо". Нерон - да въздаде "справедливо възмездие" над "нецивилизованите подпалвачи на Рим". Хитлер - да разчисти път към върховната цел на живота си - "Третия райх за богоизбрана­та немска раса".

От Нерон към Хитлер - оттам ли е страстта към разруха? Сходните черти на две властни натури с огромно влияние над народите оставят потресаващ отпечатък върху хода на цивилизацията. Известна е поговорката: "историята не се променя". Промя­на има, но е бавна, почти незабележима.

Но нека продължим паралелите.

2. 
   От детството си Нерон и Адолф Шикълг-рубер са прекомерно привързани към своите май­ки. Дълго време са зависими от тях. Това ги ком-плексира. Изкривява и патологично обърква интим­ния им живот.
   
3. 
   Нерон има противоестествена сексуална връзка с майка си Агрипина, а се жени за доведе­ната си сестра.
   

Пред най-близките тя се оплаква: "Чичо Адолф ме кара да върша естествените си нужди върху него, за да се възбуди..."

Угнетена от покварените прищевки на "чичо Адолф", Гели психически рухва. Застрелва се с личния му пистолет.

4) Нерон отравя майка си.

Хитлер до края на житейския си път държи на нощното шкафче портрета на своята, която също "убива". Бавно, чрез свръхдоза лекарство. То с месеци се пролива в организма й, болезнено изтезавайки я. Младият окултист убеждава леку­ващия лекар да експериментира някакво ново ле­карствено средство върху нея, страдащата от рак на гърдата. Фанатично е убеден - само то ще и по­могне.

След адски мъки Клара издъхва. Инфантилният син намразва лекаря-евреин... Не се ли крие в този епизод от живота му генезиса на неговата посло­вична ненавист към евреите?

Колапсът на империята на Райха не му позволя­ва да реализира мегаломанските си мечти.

Изживяват се като свръхчовеци. Трагичното е - искрено си вярват.

8) Нерон е с патологични отклонения. Хитлер - също. Сякаш Силата на мрака, реши ли да изкупи кармата на народите, поставя някоя неуравновесена фигура на кормилото на властта. Но става обратно - натрупват се хималайски кармични масиви.

В объркани епохи лудите не са в лечебни заве­дения. Докога ще се разбира, че са такива, едва щом с гръм и трясък се сринат от върха?...

9) В последните години на властването си Нерон, според някои исторически източници, подпалва столицата на света Рим.

В края на безславното си управление Хитлер издава заповед за доразрушаване разнебитеното от бомбардировки сърце на Райха, Берлин.

Така диктаторите се превръщат в бедствия за своите народи.

10) Решенията на двамата са импулсивни. Гневните им изблици - неудържими. Води ги енергията на омразата. Изгубят ли равновесие, а това е често, страдат от жажда за насилие. Нищо не ги спира да я утолят. Пътищата им са осеяни с трупове.

Не е трудно да се открият още близости в съд­бите на двойката водещи световни злодеи. Спо­ред някои религиозни мислители, те са поредните проявления на Антихриста. За евангелските из­следователи "Нерон е Звярът от Апокалипси­са, чийто число е 666".

Аналозите между двата "исторически близнака" не са от голямо значение. Слава дори не си прави труд да ги търси. Убедена е - в нацисткия фюрер е въплътена душата на някогашния Антихрист. Толкова.

Съдбата предлага надежда за пречистващо обновя ние. Мисията от Нерон към Хитлер като, че се променя през вековете. Нереализираният творец на изкуството има шанс да направи нещо добро. Да се осъществи като нелош виенски жи­вописец. Небездарният, но мизерстващ художник ("бояджията Шикългрубер" - така презрително са го наричали), препитаващ се окаяно с рисуване на акварели и празнични картички, мъчително се лута в тясната отсечка между благословията и прокля­тието. Не се ли извършва тук истинската, неописа-на "негова борба"? С мрака в душата му?...

Прекрачил тънката, като косъм граница, де­ляща Светлина от тъма, заслепен от жажда за власт, той се връща към някогашната си страст. Не-успелият живописец се насочва към "великото из­куство - политиката". Решава да е полезен като "спасител на несправедливо ощетения от краха на Първата световна война немски народ". Заи­грава със зара на Злото. Поема със зъби и нокти към държавния връх. Спящият демон в него се про­бужда. Адолф Хитлер - с битка или без - това е тъмнината.

С екзалтирани речи и реваншистки обещания, влиза в познатата му роля на прелъстител на на­рода. Яхнал вълната на социално напрежение, превръща се в привлекателно чудовище. Тъмата ярко осветява "избрания му път". И дава нов, още по-мощен тласък. На Злото.

Стара сицилианска пословица гласи: "Качиш ли просяк на кон, той ще препусне към ада..."

В аналозите от едно към друго съществувание се съзират тенденции за изчистване на карма. Но дали ги разбираме и реагираме адекватно?

Поел кормилото на властта, нереализираният художник рисува най-страшната "картина" на све­та, ползвайки за статив планетарния глобус. Чрез Силата на злото чудовищното "произведение на изкуството" демонично оживява. И до ден дне­шен стряска Човечеството.

След подписа му, обричащ милиони на смърт, "борецът за нов ред", заповядва да не го безпоко­ят. Помръкнал, затваря се в покоите си.

Завесите са спуснати.

Сам. С часове.

Съвестта му крещи. Адът й се вихри.

Нека припомним сълзите на Сталин, отронени не над безчетните гробове избити от него сънарод­ници, а също насаме. Над една протяжно тъжна, като нелеката грузинска орис, песен. Песента за Сулико, разбудила потиснати струни на дълбоко потулен в него, разкъсващ самоупрек.

Сълзите на Хитлер и Сталин - малки кактус-чета живинка на надеждата в безбрежните пустини на душите им.

И у най-демоничните изверги понякога се про­бужда нещичко човешко.

Близките лицемерно демонстрират преклоне­ние пред "бащата на новия световен ред". Позна­ват свирепия му отмъстителен нрав.

Крепи го маниакална вяра в свръхмодерните немски оръжия. Убеден е - с тях ще извърши чудо­то, което Наполеон не е успял.

Лекуван от личния си лекар Морел с амфетамин (лекарство с наркотични свойства), с напредъка на болестта все повече губи здрав разум. "Геният, отдаден на пируващите страсти на победите­ля", става лекарствено зависим. В края на войната е покосен и от мозъчен удар.

За Слава Севрюкова, Хитлер не е роден екзе-кутор, какъвто е Сталин. От нереализиран тво­рец на изкуството се е превърнал в жесток фана­тик. Прекомерно вживял се в роля на "спасител на Родината", не се спира пред нищо, за да види "любимата Германия" на световния пиедестал, на който сега е Америка. И - планини от страдания.

Не е ли непростимо висока цената?

"За постигане на която и да е идея - катего­рична е пророчицата - никой няма право с оръжие или друго насилие да унищожава изпречилите се на пътя му." И още: "Препятствията не бива да ни отдалечават от нас и от Бога, а да се преодо­ляват с Любов."

Заченатото в лъжа, се срива в позор.

Това ли е съкровената тайна на фюрера? Мрачната история през погледа на пророчицата не свършва дотук. Разузнаването е откроило съперни­чество сред съюзниците, затягащи в огнен обръч Германия. Предусетило е тътена на зараждащо се напрежение. Бойните действия не са приключили, а се готви преразпределяне на света. Луфтовете между победителите към края на конфликта пред­стои да прераснат в изтощителна Студена война.

Обкръжението на фюрера подценява едната и другата страна. Храни надежди англичани и аме­риканци да кръстосат оръжия с напредващата към германската столица Червена армия... Довчераш­ните съюзници да се увлекат в унищожителни меж­дуособици в подстъпите към Берлин. А фюрерът не е за подценяване. "Виртуозът на изненадите" подготвя "свръхразрушителни оръжия". Лишени от реална опора, тези илюзии крепят нацисткия во­дач и обкръжението му до сетните минути.

Какво го кара да вярва в неговата закрила и в своята недосегаемост? Мишена на десетки атен­тати, фюрерът винаги съумява да излезе невре-дим. Вживял се в роля на пророк на Новото време, убеден е - богинята на историята го направлява. В зенита на нацистка Германия е обещал страна­та му да просъществува като световен властелин хиляда години.

Народът му вярва. Сляпо го следва. Последи­цата - взривът на най-унищожителната война.

Но ето - задава се крахът. Покорилият върхо­вете окултист обаче и тогава се надява свръх­естествен обрат да опази от разруха Райха, ре­шително обръщайки развитието на историята. На­празни очаквания.

Но дали мисли така "арийският гений на пречу­пения кръст"? Какъв таен коз крие в ръкава си?

"Психотронната зеница" на Слава наднича в самотната му объркана душа. Действителността през погледа й е смразяваща. До сетните мигове на живота Хитлер демагогства - с думи и дела.

Пророчицата е категорична - фюрерът не се е самоубил, а тайнствено укрил.

Пореден абсурд!...

(Не прибързвайте с изводите. Историята не е така елементарна, както все още се опитват да ни я представят. Тепърва ще узнаем - тази концепция има авторитетни, добре аргументирани привърже­ници -б. а.)

Остава открит въпросът: "последното убежище на повелителя на свастиката", укрепеният канцлер-ски железобетонен бункер на двадесетина метра под земята в центъра на Берлин, последно ли е?

Не е ли на път да се разкрие и тази мистерия?

* * *

Ексцентричният нацистки водач фанатично е убеден във "всемощната власт на провидение­то". Спасявало го е неведнъж.

Като доброволец на фронта през Първата све­товна война ротата му е избита до крак. Той оце­лява. Не означава ли това, че ефрейтор Хитлер е пазен свише? Не е ли отреден животът му за велики дела?

Овладял по-късно държавното кормило, интуи­тивно предусеща на кое място в работния кабинет и заседателна зала да застане, кога да закъснее, кой важен прием да промени, отложи или пропус­не. За да се съхрани като по чудо при поредната адска бомба.

Благодарение "странни стечения на обстоя­телствата", болезненият маниак в астрологията се спасява при многобройни покушения срещу него (42). Все е на косъм от смъртта, а смърт няма.

До безумие вярва в невидими сили и в своя­та "звезда". Укривайки се на финала на Втората световна война, защо да не предостави шанс на "провидението на историята" да задейства в не­гова полза?

Когато любимата, съзряла стоварващия се крах, в сриваща криза слага край на живота си, а "истин­ската съпруга Германия" е на път безславно да ка­питулира, какво може да го свърже с Берлин?

По внушение на най-близкото обкръжение той решава да напусне страната. Тайно. За камуфлаж верните спецслужби подхвърлят на мястото на райхсканцлера идентичен до пломбите на зъбите негов двойник. Операцията, видно от психотроп­ните канали, е проведена с немска педантичност. Кой ще открои разликата между копието и ориги­нала в дни на погром, когато Берлин е отбраняван почти само от юноши и старци?...

Време е да разгърнем най-тъмната страница от битието на диктатора.

Какво предвещава новият "брилянтен ход на съвременния Марс"?

Слава се докосва до едни отдавна съсипани налудничави мечти. Откроява се чудовищната визия на Хитлер. Изгубил подкрепа на стапя­щата се армия и вяра във възхода на "богоиз­браната нация", бягайки, се утешава - ще връ­чи съдбата си на нещо, което не го е изоставя­ло - провидението.