Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев владетелка на духовността

Не е лесно да се публикуват подобни редове.

Поклон пред националния гений! - Повече от ;ветиня е за мене.

Редом с това неведнъж съм проверявал способ­ностите на друг гений, в друга област - психотро-ничния професор българката Слава Севрюкова.

Оказвала се е винаги безупречно точна и права.

Ще ми се този път да греши.

Поемайки с четата за България, Ботев само-жертвено дебаркира на козлодуйския бряг да мре за свободата на Отечеството. За войводата е ясно като бял ден: въстанието в повечето райони е зверски потушено и вече окъпано в кръв.

Въпреки това рискува, завладявайки парахода "Радецки". С акт толкова показен и явен, че в ника­къв случай не може да бъде пренебрегнат, незабе­лязан и потулен. Затова поетът-войвода изпраща от "заробения параход" телеграми чрез приятеля си Димитър Горов до вестниците: " La Republique francaise","Journal de Geneve", до сръбското ди­пломатическо агентство в Букурещ, до Йон Братияну - лидер на националнолибералната партия в Румъния и други. В тях публично заявява вярата на "двеста души български юнаци под предводител-ството на Христа Ботйов, редактор на в. "Зна­ме", че "европейските образовани народи ще им подадат братска ръка".

С демонстративното завземане на кораба по-етът-войвода дръзко изнася отзвука на национал-ноосвободителното ни движение на хиляди кило­метри извън пределите на Отоманската империя. Дотогава въстанието на българите се е приемало от Великите сили за нейна вътрешна работа. До тоя ден цивилизованият свят все още не го е било грижа за страховитите издевателства тук.

(Острото заклеймяване на зверствата на баши­бозука в поробена България ще се яви по-късно.)

Какъв парадокс!

Двадесет и осемгодишният поет пророкува:

Чрез недвусмислени решителни действия с об­речената си дружина дава ясен знак на прогресив­на Европа, че борбата на българите за свобода не е угаснала. Цели да провокира намесата й срещу погрома на един нечовешки репресиран народ-мъ-ченик, доказал с безумна храброст, че заслужава независимост.

Възниква и друг, мъчително труден въпрос. Веднъж вече го поставихме, сега отново ще го по­твърдим. Ботев е носител на прозрение за исто­рическото събитие на саможертвата в името на Свободата. Но имат ли това усещане абсолютно всички негови четници?

Дори развилите се събития да са такива, както са представени от жената със свръхизострени се­тива, нищо не може да принизи и срине войводата от величествения му пиедестал. Завинаги ще е в Пантеона на народната памет.

Поел трънливия път към върховна саможертва, Ботев загива не другаде, а във вихъра на битка срещу врага. Да, срещу врага. Трагична битка.

Останалото са детайли. Щрихи към образа на колосална, труднообхватна личност.

След него животът на народа ни никога вече няма да е същият. И любовта, и омразата...

На гения се прощава всичко. Дори грешките. Нима не са пророчески?

Нека не забравяме - Христо Ботев, българ­ският компас и съвест във вековете, е велико­лепен поет, а не пълководец. И като такъв ос­тава в народното съзнание, в литературата, в историята.

Какво от това, че не е професионално подготвен за войвода? Нали не друго, а "без­умието и пиянството на народа" предизви­каха намесата на Великите сили. И родиха Свободата.

Нима с новоразкритите прозрения ще се отнеме славата на героя?

Никой никога при никакви обстоятелства не би могъл да го направи.

Показаното по психотронен път не е петно върху поета и величавия му подвиг. Напротив - в най-висша степен го виждаме като автентично чо­вешко същество. Лишен от изкуствено привнесена статуйна героика.

Веднъж внимателно под сурдинка сподели:

Ако прецените, последвайте съвета й.

След изнесените психотронични факти това е само подробност.

Нима се засенчва ореолът на войводата? -Нищо подобно - изгрява пред нас още по-величест­вен и мъченически. По-правдоподобен и човешки.

С падането на страната ни под турско робство задълго е потулен лъвът - символ от векове на българската държавност. Но емблематичният му знак не изчезва.

Роден 18(37) г. - Обесен 18(73) г.

Последните цифри на появата му на бял свят и смъртта са огледално обърнати. Дали няма скрити знаци на съдбата в това?

По-важно е друго: с отхвърляне на игото се заема не произволно пръкнала се на мрачната ис­торическа арена фигура, а човек с лъвско сърце. Носител на лъвско име.

Със светлата мисия на този "железен характер" историята ни завинаги ще се промени.

* * *

Знаменитата психотроничка не е покорен слу­га на времето. Непобедена от него, застава над безжалостните му опустошения. Полита с крилата на хилядолетията. Контактувайки със сенки на Ми­налото, надмогва закостенели истини.

Те не я интересуват. Левски е в другия полюс. Светът е в сетивата й. Изучавайки Човека, готова е за среща с всякакви изненади и предизвикателства.

Нека с методите на психотрониката се до­коснем до Левски - възкресителя на нашата дър­жава, най-съкровения ни Месия. Това ще обогати представата за великия българин. Ще го съзрем и от потайните му страни. А те при него никак, ама никак не са малко.

С риск да срине традиционните представи, Слава разкрива непознати или слабо известни качества на Апостола - най-знаменитият, спо­ред мнозина, неопетнен и неопетним българин за всички времена.

Банална истина е - кристално чисти могат да бъдат само имената на хора, за които почти нищо не се знае. Разширявайки представата за Дякона, владетелката на свръхсетивността не го накър­нява. Напротив, още повече утвърждава нравстве­ната му непоквареност.

Той като, че е единствената личност в родна­та история, за която няма два диаметрално про­тивоположни възгледа.

Кой е подмолният демон на тихата ни национал-ноосвободителна революция?

В търсене емблематичния знак на Левски, Слава се стреми да го идентифицира почти до степен на "пръстови отпечатъци". Представя го "оголен", ис­тински. Без щадене. В натуралната му специфика.

Зрителният ракурс е различен, задължително по-пространствен, отколкото на обикновения на­блюдател. Така прониква в невидимото.

Възможно ли е това?

Създава се странно усещане. Непринудено на­влизаме в духовните измерения на личността.

На въпроси на журналистките В. Колева и В. Бо­жинова за становището й за Апостола ("Попитах Левски как вижда положението в България" - в. "Диалог", бр. от 08. 03. 1991 г), Слава Севрюкова отвръща: "Ще ви кажа, пък вие внимателно пре­ценете. Помислете това може ли, нужно ли е да се пише. Защото така, както аз го виждам, не е като в читанките."

Дали пророчицата се тревожи от резонанса, който проникновенията и биха могли да нанесат на обществената психика? Избягва героизацията, защото е нож с две остриета - преувеличава удоб­ните личностни аспекти и анулира другите.

Забелязва: "Достигналият до нас образ на Ва­сил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Постепенно е иде­ализиран до степен на средновековен светец".

Слава възвръща истинските му качества.

Въпреки съществените различия с общоприета­та представа за гениалния практик на национал-ноосвободителното ни движение, журналистките публикуват версията й.

Позволявам си също да я оглася.

Прорицателката неведнъж получава визуали­зации за Апостола. В тях познати и за пръв път от­крояващи се картини и събития оживяват под нови ракурси от мрака на неизвестността.

Първо - съзира го в ранна възраст: "С потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица."

По-късно го вижда като ученик - задълбочен, прилежен.

Вече в зрелия период на Левски и се отдава да вникне в мислите му. С уважение констатира: "Го­лям, надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват - всеотдайност към на­рода и мъст към потисниците."

Интересно съотношение на паралелните двой­ки: Левски - майка, Левски - Родина.

Уловени са и гениално претворени не от друг, а от приятеля му Ботев. Синхронът в мислите и чув­ствата на тези две сходни натури е поразителен.

И бликат гениални стихове:

Ако Ботев е воден от огнени страсти, при Лев­ски е хладният разум. Там, където ги има, емоцио­налните елементи са силно приглушени, задължи­телно под контрол.

Между двамата национални колоси съществу­ват и немалко свързващи характерологични еле­менти. При Ботев пламенните пориви на духа се изливат в гениална поезия. При Левски, този "не-чут характер" - в сладкогласи песни.

Събирателно звено между тях е изкуството. Обединяващо-любовта към Родината. На Свобо­дата й обричат живота си.

Второ-образът на бъдещия гениален конспира-тор след години се откроява пред прорицателката - вече дякон Игнатий в манастир.

Разкрива: "Много близък е с един възрастен монах. Виждам го - умен старец с големи кафя­ви очи." - Слава забелязва. - "Дал му е извест­на насока за организиране на революционните комитети."

(Благодарение прозрението на пророчицата, това става известно за първи път - б. а.)

Трето - жената с изострени сетива вниква във времето, когато Апостолът обикаля поробе­ните земи, създавайки революционни комитети. Пред нея се изправя елегантен господин с изиска­но облекло и достолепен вид:

Този представителен негов образ няма нищо общо с дрипавия прашен шоп от популярния худо­жествен Вазов разказ, продаващ въглища на ули­цата. Слава никъде не съзира Левски като такъв.

(Изложената теза е исторически достоверна - с перфектно одеяние и изтънчени маниери вездесъ­щият демон на империята по-малко би привличал вниманието на армията шпиони, стражари и копои на султанската власт, отколкото, ако бе някакъв дрипльо. В техните очи тогава би изглеждал много по-опасен за режима.)

Предлагайки тази оригинална версия, ултра-сензорният уникат не преобразява историята, а внимателно и отговорно я допълва.

Четвърто - в конспиративните срещи и съза­клятия Апостолът не се заобикаля с кого да е. Преобладават представители на заможните прослойки сред будния народ. Гениално е прозрял - те са двигател за икономическа, политическа и духовна свобода.

Цитирам психотроничката: "А той никога не се е движел с бедни хора - никога, никога. Домове­те, в които влизаше, бяха много богати. Софра­та - препълнена. Людете в скъпи дрехи - потури в тъмносиви, много красиви гайтани..."

С тези люде основава революционни комитети.

От техните списъци се набива на очи - почти навсякъде начело са попът и даскалът, по онова време първенци на града и селото.

Какъв по-светъл и вдъхновяващ знак - коми­тети, поведени в святото дело от просветени духовни лица на народа - свещеници, учители.

Отново - желязна логика.

Пето - Апостолът при обиколките из поробе­ната Родина, според психотроничката, е носил у себе си "една тъмновиолетова фъкана кесия, пълна до средата. И все злато".

Налага се преосмисляне на трайно наложения мит за бродещия от град на град, от село на палан­ка беден Дякон, броящ последната лепта за нал-чета на похабените си обувки: "два гроша за хляб", "за илач", "за нощувка"... И съвестно до педантич-ност описващ това в комитския тефтер.

Истината безспорно е такава, каквато е изповя­дана в безпристрастния бележник на Апостола, но той, според прорицателката, "е разполагал с не­малко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищ­ните зъби на надвисналата опасност".

Размислим ли необременено, извън насаде­ните във времето канони и клишета, ще осъзнаем - шансът това да е действително така, е много по-вероятен.

В свое писмо до чорбаджиите Апостолът се ар­гументира: "Без пари нищо не може да се направи".

Шесто - пренасяйки се в отминали епохи, го­лямата пророчица съзира в детайли личности с известни, слабо познати или незнайни за нас по­стъпки. Въпреки огромната дистанция на времето, вниква в техните умове. "Чете" съкровените им мисли.

За Левски разкрива:

Възниква въпросът- дали дълбоко в съзнание­то си Апостолът изповядва идеята, така горе­що прокламирана е популярната художествена Вазова творба: "Когато се освободи Отечест­вото, ще ида да се боря за свободата на други поробени народи..."

Тази негова позиция е обоснована и в едно писмо до Филип Тотьо. Там скромно споделя за полагащата му се роля след Свободата: "Аз съм се обещал жертва за Освобождението, а не да бъда кой знае какъв." В подкрепа на това пак там самоиронично подхвърля: "Па ако щат ма нареди патки да паса"...

Според проникновенията на Слава Севрюкова, истината е друга. "Най-големият враг на султана - твърди тя - се е надявал след Освобождението да бъде някой"... Да е сред водачите на независи­ма България."

Не звучи ли това много по-достоверно?

Както ще узнаем по-нататък, тези мисли из­граждат духовната умонастройка на големия българин до сетните мигове на обречения му страдалчески път.

В пълно съзвучие с идеалите и душевните из­живявания на Апостола, според жената, свобод­но пренасяща се във времето, остава безсмъртна­та му сентенция: "Ако печеля, печеля за цял народ. Ако губя, губя само мене си."

Седмо - срива се и друг мит - за абсолютна­та самота и монашеско-аскетичен живот на Дя­кон Левски в съкровен личен план.

"В живота му - забелязва прорицателката -присъства девойка, скрита зад изящен воал. Има­ше една жена, бегло се мерна някаква кокона..."

Не е безразличен към нея. Но е толкова потаен, че и най-близките му никога нищичко не узнават за романтично-интимните увлечения на "тази желяз­на личност".

Една от съкровените тайни на Дякона. Така той изгражда за себе си обаяние на свръхчовек, за ко­гото саможертвата пред олтаря на Отечеството е над личния живот, любовта и абсолютно всичко.

Носител на духовен сан, обяснимо е защо йеро-дякон Игнатий запазва тая своя сакрална връзка в абсолютна секретност.

Коя е избраницата на сърцето му? Монахинята сестра Христина? Вярната сподвижница Мария Сиркова? А, може би, Йовка от село Войнягово? (Има свидетелства, че е бил влюбен в нея, докато учителствал там.)

Без съмнение Левски е бил магнетична личност. Синеок, очарователен, с дар-слово. Сладкогласен певец. С други думи омайвал е хората. Невъзмож­но е да не е привличал трепета на някое нежно сърце.

И така - коя е мистериозната жена до него?

Слава мълчи. Имена не й се дават.

Мълчи и Небето...

Осмо - Апостолът е силно практичен, но как­то неведнъж се отбеляза, твърде бдително и рев­ностно съхранява неприкосновеността на личния си периметър.

"Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам - твърди чародейката. - Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Тя (идеята) бе на един от тях - ето, гледам го - но не само негова... Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира - оттук, оттук, оттук...

Той бе толкова дискретен... Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си..."

Тази версия съвпада с общоприетата. Апосто­лът е с неудържим размах в борбата. Безкрайно предпазлив в конспиративните дела, строго преме­рен в личния живот.

Досещате се - визира отец Матей Преобра-женски.

След разигралата се трагедия в Къкрина Дяко­нът е заловен.

С прочитане на присъдата беглата искрица на­дежда гасне. Но Апостолът и тогава не изпада в униние. Саможертвено заявява: "Бесете ме."

Моментната слабост е преодоляна. Тя е само в мисълта.

Вездесъщият демон на империята се държи достойно. Навсякъде. И най-вече пред бесилото.

Владетелката на свръхсетивността вни­ква в ума на Левски в сетните секунди, преди да му нахлузят въжето. Пред психотронния й взор се излива съкровената изповед на душата му: "В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово..."

Слава забелязва: "След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование - нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?... Обзе го горчивина - дорасъл ли е народът за Свобода..."

"Всеотдаен борбен дух, подкрепящ онеправдани­те - забелязва пророчицата. - С тая мисия е на Зе­мята. Така ще е и в следващата му поява в плът."

Чий преждевременен край не е трагичен?

Задава се горчива Голгота. Самотен, на брега на своето съвършенство, Апостолът поема към бесилото - извечната българска светилница. До края на пътя си той, според прорицателката, ос­тава вярващ християнин.

Десето - за смъртта на Дякона открай време та чак до наши дни се разпространяват какви ли не версии. Най-сензационната е, че бил обесен негов двойник. Защитава се понастоящем от ст. н. с. от БАН Георги Александров.

Големият наш революционер наистина е имал почти идентичен двойник- Дидьо Пеев (Пощата). Той удивително приличал на него. Левски невед­нъж конспиративно си е служил с личното му теске-ре. Освен това при последната грандиозна хайка на турската полиция, както сочат безпристрастните исторически факти, са арестувани още трима него­ви физиономични двойници.

Интерпретирайки исторически документи от по­следните дни на Апостола (най-вече спомени на съвременници), Г. Александров твърди, че прове-сеният на бесилото, както го описват малцината очевидци на последния акт от биографията му, е "черноок, тъмнокос, мургав". Следователно "е ня­мал нищо общо със светлоокия рус Дякон".

Ако е екзекутиран двойник, редно е да се за­питаме: каква е съдбата на оцелелия като по чудо най-голям враг на султана? Къде се губят оттам насетне следите му?

Той, според посочения научен сътрудник, "тай­но и полека" се бил отново замонашил, но вече в един от Атонските манастири. И повече нищо не се било чуло, ни видяло за него.

Категорична е: на 19.02.1873 г. (нов стил) е обе­сен самият Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.

За радост или не, пророчицата и този път е права.

От документите на съдопроизводството срещу демона на империята, ще забележим - Левски много хитро и ловко се измъква от неудобните въ­проси при съдебното дирене. Това не би било по силите на непосветен в революционните дела не­гов двойник.