Първо издание на български език (Книгата е издадена 12 пъти на испански език в периода от 1988 до 1994 година)

ХРИСТОС И НОВАТА КУЛТУРА - няколко съждения

Изтегляне 1.13 Mb.

страница	20/20
Дата	21.10.2017
Размер	1.13 Mb.
	#32836

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20

ХРИСТОС И НОВАТА КУЛТУРА

- няколко съждения

1. "Бог е баща на всички хора, и след като Отец е един за всички и Божието бащинство съществува, значи хората са братя и равнопоставени в своя стремеж към своя баща."

2. Благовестието за Царството Небесно, донесено от Христос, е било заменено с благовестието за Божия произход на Исус.

3. Нещо повече, допусната бе йерархия в обичта към Бога.

4. Христос говори, че хората са синове на Божията слава, а не чада на Лукавия.

5. Духът не избира. Той се разпростира по равно върху всички смъртни, вярващи или не, така както слънчевата светлина огрява света без спазарявания и без да прави различие.

6. Двадесет века работа във външната Църква, основаване и реформация на нейните външни одежди, без да се докосне същността, породила необходимостта от църква въобще като институция. Самите апостоли са постъпили като земни човеци - за съжаление не така както им е било доверено, а може да се каже като глупави прислужници, които са се разбрали помежду си да проповядват.

7. Словото на Исус трябва да блесне такова каквото е било, за да може да се тръгне по истинската пътека на това Учение. Досега човечеството не познава истински Учението, което Христос е проповядвал, то познава само християнството, като модел наложен от учениците.

8. "Зная, че Духът на истината води ръката ми върху този ръкопис." Само на написалия това може да се вярва.

9. Скритото до днес бащинство на Вселенският Отец трябва да бъде разбудено. Последицата от него, братството между човеците трябва да изплува и да се прояви, за да преобрази идните цивилизации.

10. Животът, смъртта, възкресението на Учителя са най-доброто доказателство, че вярата, доброто и истината ще превъзмогнат и ще поправят извършеното от силите на злото.

11. Христовата религия е религия възхваляваща живота, която ни изпълва с вяра, с надежда и любов. Религията, която Христос изповядваше имаше в основите си мир и радост, поради неминуемото допущане за едно ново - вече духовно съществуване.

12. Животът, смъртта - всяка човешко същество се интересува от това какво го очаква, какво ще му се случи отвъд линията и какво представлява самата линия, наречена "смърт"? Христос дава отговор и може би това е била една от задачите, които е трябвало да изпълни - да покаже какъв е истинският произход на човека - божествен, че след смъртта на тялото, божествената същност в човека, тъй като е вечна, остава. Тоест "възкресението" не е мит, създаден от учениците на Христос, а факт, който доказва божествения произход на всеки човек, не само на Христос.

13. Животът е вечен, смъртта само е преход, смъртта всъщност е възкресение или продължение на съществуващата божествена част във всеки човек.

14. Учението, което Христос проповядва, е да няма страх от смъртта, да се знае, че всъщност животът е вечен, след като самият човек е син на Божественият Отец.

15. "Книга на мъртвите на древните египтяни" и Учението на Христос - изворът е един и същ.

16. Колко малко всъщност е разбрало съвременното човечество от словата на Христос. А когато някой започне да ги прилага той разбира какво са всъщност.

17. Словата на Христос и делата на съществуващата като институция църква са две различни неща. Едното е живото оригинално чисто слово и Учение, истинската доктрина на Христос, проповядвана от малцина в истинският й вид. Другото е моделът на адептите, учениците, обикновените хора, които проповядват така както са разбрали Учението с ума, външно.

18. Учението изнесено от Христос не бива да се отъждествява напълно със съществуващата като институция "християнска църква" и фарисейското приложение на написаното в т.нар."Нов завет".

19. Учението изнесено от Петър Дънов Учителя, това е Христовото Учение в неговият най-чист вид. Учителят е един и това е Христос. Петър Дънов (Учителя) не бива да се отъждествява изцяло с Учителят -Христос, въпреки че едното е проявление на второто според делата и изнесените беседи. Учителят Христос е един и лавината от "учители-гуру" през последното столетие само пречи на осъзнаването на последното. Да се смесва името на Петър Дънов с тези на нароилите се лъжеучители окултисти, това само допринася за неразбирането на Христовата същност на изнесените беседи и да се счита неправилно изнесеното от него учение като научно популярен окултизъм. Запазването на триединството Бог-Отец, Син и Свети Дух (на Истината), без доверяване на каквито й да е "учители" е най-добрия изход за в бъдеще. Изнесените беседи на Учителя, тоест Петър Дънов са толкова далеч от станалия популярен през последните два века окултизъм, и толкова близо до изначалното Христово Учение проповядвано от самия Христос. Не би трябвало да се пречи да се види съществената разлика и това с което самите беседи изнасят едно чисто Христово Учение. "Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител." (Христос)

"Учение на господин Дънов няма. Има едно Божествено Учение, което ми е известно. То е великото Божествено Учение за живота." (Петър Дънов)

"Какво искам от вас, сегашните хора. Искам да търсите Господа, а не мене." (Петър Дънов)

20. Учението на Христос започва своето истинско и вярно разпространение след двадесет века забавено развитие във външната църква, от България, чрез Беседите изнесени от Петър Дънов.

(Това твърдение би станало възможно, само ако се спази изпълнението на предишното.)

21. На тези беседи, съдържащи Учението на Христос трябва да се гледа не само като национално наследство, а като интернационално богатство. Бъдещето на човечеството е свързано с Христос, вярното и истинско приложение на Словото Му.

22. За тези, които подреждат и класифицират Учителят и Учителя, нека знаят, че самите Беседи на Петър Дънов са най-точния отговор. Каква е била волята на този действуващ в тишина, велик българин? И ако е била такава, защо да не я зачитат привързалите се към него като към икона ученици? Кое би им било по-скъпо, неговата воля или неговия образ в очите им? Волята на всеки един, който се опитва да направи нещо на този свят, за да облагороди земята е свята. А Учителя наистина създава един кръг от слушатели, само част от които разбират и прилагат. Другите външните ученици и слушатели не са можели всичко да разберат. Те пък също допринасят за физическото и външно съхранение на Беседите.

23. Пред волята на Учителя всички трябва да са единодушни, да я зачитат. Каква е била Волята на Беинса Дуно?

Каква е била Волята на Учителят-Христос?

"Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат учението му" (Из Беседите на Учителя)

Ако днес Петър Дънов (Учителя) дойде в България и чуе какви приказки се разпространяват за т.нар."дъновизъм", сам ще се чуди как са могли българите да изопачат до такава степен съдържанието в Беседите.

Каква е била Волята на Петър Дънов (Учителя)?
24. Нищо чудно, противодействуващата сила на Учителят и на Учителя е една и съща, макар че тя си служи чрез различни носители. В различни времена и различни народи. Наистина глупостта и фарисейството са интернационални, но избраните народи при които се случват идването на Учителят и Учителя са юдейския и българския.

25. Христос го наричат "Учителят" тези, които не прилагат истински Учението Му. Апостолите Петър и Павел, създават външните атрибути на онова, което Христос е искал да създаде. Съдържанието, вдъхнато от Христос не успяват да налеят в институцията "Христова църква" поради допуснатите грешки и неприложените слова на самият Христос. "Един е вашият Учител, не се назовавайте Учители"

"Учителя" е името, което хората от народа, обикновените слушатели, присъждат на Петър Дънов. Те също ще вникват в дълбочината на неговите Беседи, самите Беседи - живо Христово слово.

"Учителят" и "Учителя", споменават ги толкова често външните ученици, приказки и само думи. Който всъщност разбира и оценя Тяхното дело, не му остава нищо друго освен да работи.

Критиките и празнодумните оценки са всъщност толкова далеч от волята на самия Христос: "Не се взаимно одумвайте, отстранете от себе си склонността да се съдите и осъждате" (Приказката за гредата в окото на ближния). Какво да се каже по този въпрос за Учителя: Прочетете онова, което говори за Христос - Учителят то е достатъчно, надникнете в това, което извършва с оставените беседи, пълни с интерпретации на тема истинско приложение на Христовото Учение.

Волята на всеки, който изгражда е свята и трябва да се зачита.

Волята на Христос, като историческа личност?

Волята на Петър Дънов (Учителя) като историческа личност?

"Който постъпва според истината, отива към Светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога."

По делата им ще ги познаете и смелостта да се изправят да дадат отчет за свършената работа.

Би ли могло да не се говори за "Всемирно Бяло братство" и "Всемирен Учител"? А да се говори за мъдростта в Беседите? Да се говори за Христовото Учение, проповядвано от Петър Дънов! Делото на Учителя не бива да се свързва с чудотворства и окултистки брътвежи. Беседите, които той изнася, това не е окултизъм, както някои се опитват да ги класифицират. Това е Христово Слово, което винаги се е дистанцирало от евтините прояви на окултното учение, което впрочем също не е чист "окултизъм". Трябва са се изтръгне Учението, изнесено от Учителя от душната атмосфера на популярния окултизъм, от неправилно създаденото понятие "дъновизъм", от идеята за затворено окултно общество - само за призвани ученици. Христос е говорил за хората от народа, по това се различават истинските му последователи от евтините участници в окултния карнавал - продавачи на чудеса-окултисти създали рояк тесни затворени общества.

"Мнозина ме питат, как да се наричат - дъновисти или християни. Христос не е християнин и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? - Любовта. И аз проповядвам любовта. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно и вие можете да се наречете Синове Божии. Как да се наречем Синове Божии? - Това е богохулство! - Не е богохулство." (Петър Дънов).
Бог е баща на всички хора и всеки един е равнопоставен в своя свещен стремеж към него.

Възстановяването на вътрешната истинска Христова църква, след като двадесет века се е развивала в неправилна посока външната църква, това е един процес, който е пряко свързан с България и делото на Петър Дънов (Учителя).

1. Това са първите седем раннохристиянски църкви: в Ефес, Смирна (сега Измир), Пергамо, Тиатир, Сардис, Филаде^{лфия и Лаодикия.}

2. Вестсайда или още Витсайда, рибарско селище на Тибериатското езеро. (Бел. на Х. Х. Б.) Вече не бих могъл дори да работя, ако не съм поставен на стол...

3. В година 30-та от новото летоброене, годината на Иисусовата екзекуция, този празник се падал на 18 май, датата на последното Му явление пред Неговите ученици. (Бел. на Х. Х. Б.)

4. Всъщност защо е била необходима смелост за подобно действие? На 9-ти април, 30-та година от новата Ера, в неделята на Възкресението, апостолите са били събрани в гостната на Елиас Маркос и слушали съобщението на Йосиф Ариматейски, садукеец, член на Духовния съвет на Великия Синедрион, че: "Всеки, който коментира публично или в частен разговор случая с празната гробница или възкресението на Учителя, ще бъде отлъчен от Синагогата, и второ, всеки, който възвестява, че е видял или разговарял с възкресителя, ще бъде осъден на смърт". Йосиф е бил собственикът на Исусовия пантеон, построил го за себе си и преотстъпен за погребението Му на 7-ми април. (Бел. на Х. Х. Б.)

5. Вартоломей или още Натанаил, апостол, роден в проспериращото селище Кана (Галилейска), на 2 часа път от Назарет. (Бел. Х .Х. Б)

6. Днес, Филаделфия носи името Аман и е столицата на кралство Йордания.(Бел. Х. Х. Б.)

7. Лазар от Витания, богат земевладелец, приятел на Исус от детските години, привърженик на Христовата доктрина, възкресен публично, пред много голямо мнозинство очевидци на явлението, е бил не само преследван за това, но е бил предупреден, че ако бъде заловен от стражниците ще бъде ликвидиран. Това го е принудило да замине при Абнер още преди Разпети петък и, по-късно, да се установи завинаги във Филаделфия. Сестра му Марта е продала имота и заедно с най-малката сестра, Мария са го последвали след Петдесетница на 30-та год. от н.е.(Бел. Х. Х. Б.)

8. Нарича се Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат, днешен Ирак, където се е намирал гр. Вавилон. (Бел. Х. Х. Б.)

9. Петдесетница е третият празник на юдаизма. Името му вероятно е дошло, в превод, от Празника на 7-та, седем по седем дни. Всъщност означава 49 дни след благополучното излизане от Червеното море, след Египетския плен. Не е ясно нито е важно как числото 49: се е трансформирало в гръцкия превод на Петдесетница, защото според оригиналното му име би трябвало да се нарича Празник на Люлеещия се сноп, или Денят на завършената жътва. Някои смятат и вероятно имат право, че е възпоменание на деня на връчването на плочите с Десетте Божии наставления или Сионския закон. В частния случай на Година 30-та от новото Летоброене, този празник, за който често споменава свети Йоан, по груби изчисления е на 18 или 19 май, т.е. 40 дни след Възкресението Христово. (Бел. Х. Х. Б.)

10. Тамянът е пристигнал в Израел необработен от Бозвелия, където е бил пренесен от Арабия и Сомалия, както и "Комифора мирра"(мирото), "Комифора опобалзамум". Хиляда години по-късно, кръстоносците не открили и следа от скъпоценните дървета и храсти: турците са ги изкоренили преди това. (Бел. Х. Х. Б.)

11. Елиас Маркос, голям приятел на Иисус и Неговото движение, баща на Йоан Марко, юноша по време на Исусовите страдания, по-късно летописец и автор на Евангелието от Марко. Домът им в Йерусалим е бил не само убежище на апостолите в първата седмица след Възкресението, място на две от явленията Иисусови пред тях, но и форум на историческата Последна вечеря на 6-ти април, четвъртък, година 30-та от новото летоброене. (Бел. Х. Х. Б.)

12. Действително, Йоан Зеведеев е единственият, който е застанал редом до арестувания Исус, след като конвоят напуснал околностите на Гетсиманската градина и бил неотлъчно до Учителя по време на ужасните перипетии на този петък, 7-ми април, докато Христос не го отпратил, да доведе майка Му, за да се сбогуват. Придружавайки Богородица при подножието на Разпятието, той останал с нея докрай, неотлъчно, до 26-ти април, когато я отвел обратно в дома й... (Бел. Х. Х. Б.)

13. Йерархията е степенуваност на длъжностите във висшите и средните нива на духовните лица, т.е. на йерарсите, в една Църква или вероизповедание. (Бел. Х. Х. Б.)

14. Табернакулум или дарохранителница (в католическата църква), където се съхранява сухо причастието.(Бел. Х. Х. Б.)

15. Става дума за Яков, наричан още Сантяго, роден на 2 април, минус Третата година или 3 години и 7 месеца след Исус.(Бел. Х. Х. Б.)

16.. Захария, бащата на Йоан Кръстител, е бил свещенослужител в Йерусалимския Храм, починал преди синът му да навърши 18 год., преди Елисавета и Йоан да гостуват на Исус и Мария в Назарет. (Бел. Х. Х. Б.)

17. Нещо неосъществимо, химерно. Като термин произлиза от "утопия" или събитие, което се е случило на несъществуващ остров, място, което е плод на фантазия, рожба на въображението. Терминът е "внедрен" от англ. мислител Томас Мор от XIV век. (Бел. Х. Х. Б)

18. Година 790-та по тогавашния римски календар е съответствала на година 36-та от 1-я век на новото летоброене. Нарочно не ползвам израза от "Рожд.Христово", защото то е било в година "Минус Седма". (Бел. Х. Х. Б.)

19. Яков, наричан още Сантяго, роден на 2 април, година 3-та преди новата ера, когато Исус е бил почти на 4 години. Вторият син на Мария и Йосиф е бил роден непосредствено след завръщането им от Египетското бягство в Назарет. Близък сподвижник и довереник на Исус от ранното им детство, юношество и младост. Наричали го още Яков По-Малкия, за да го отличават от апостола Яков Зеведеев, брат на Йоан Зеведеев. Яков (По-малкият) е автор на "Протоевангелието на Яков"'- едно от най-старите апокрифни евангелия, класифицирано от католическата църква. Актуалният текст е фиксиран от проф.Тишендорф, като е използвал за сравнение 20 различни текста. В това "Протоевангелие" се разказва главно за живота на Мария Богородица, допреди раждането на Исус, за чудесата, които са съпътствали това раждане, за убийството на младенците. Вероятната дата е била III-ти или IV-ти век от новата Ера и следователно това Благовестие е било препис. Искрено казано, неговата автентичност не е достатъчно достойна за вярване. Яков е починал 14 години след своя брат Исус (44-та година от новото летоброене). (Бел. Х. Х. Б.)

20. В онази епоха населението на Йерусалим е било около 25 000 до 30 000 души. Общо духовниците (свещеници и левити) са били около 18 000 души, а сектата на есеите е имала около 4000 членове. Кастата на садукейците се е състояла от мирски благородници и духовници. Измежду светските садукейци са изтъкнати имената на Никодем, милионер с богатство над 1 милион сестерции, Йосиф от Ариматея, строител-предприемач на Йерусалимския аквадукт и ^{инвеститор - Пилат Понтий}. Йосиф и Никодем са били последователи на Учението и приятели на Исус. Те са откупили тялото Му от Пилат Понтийски. В противен случай и по правило, телата на екзекутираните чрез разпъване са били изхвърляни на сметището (Геена) на чакалите. Йосиф Ариматейски отстъпва за тленните Му останки своята гробница, издялана приживе, там станало и първото явление Христово след Възкресението. Садукейците, общо взето са били с по-либерален дух -разбира се, мирските - по-близки до теологичната школа на Хилел, защищаваща либерализма, отколкото тази на доктор Шаммай, която е практикувала "интегритет" (цялостност, целокупност). Доктрината на този теолог е била по-близка на фарисеите, другата религиозна секта в юдаизъм, наричани "обособените". Те са били по-консервативни по отношение на чистотата на религиозните обреди. Има обаче една историческа несправедливост в упреците към фарисеите, що се отнася до съдебния процес срещу Исус от Назарет на 7-ми април 30-та година. Четиримата съдии-фарисеи напуснали Малкия Синедрион в знак на протест срещу самата процедура и исканата смъртна присъда. По този начин, считали, че Духовният съд оставал без кворум и без правото да издава смъртна присъда. При все това, останалите 17 съдии от садукейския клан са отстъпили пред натиска и са произнесли присъдата в нарушение на Канона, манипулирани от Първосвещеника Кайяфас, председател на съда и неговия тъст, екс-първосвещеника Анас и двамата садукейци. (Бел. Х .Х. Б.)

21. Месията (гр. изговор на евр. дума "машиах" означава Спасителя - буквално "помазаник”) на човечеството, който трябва да премахне злото на земята и да въдвори Царството небесно. Но това е днешното му тълкуване: някога се е подразбирало "спасител от римското иго", възстановяващ юдейската държавност, сиреч политически водач, което Исус не е приемал като цел на своята доктрина. (Бел. на прев.)

22. Двуречието или земите между р.Тигър и р.Ефрат (днешен Ирак) с главен град Вавилон, където е продължавало да има силно юдейско присъствие още от времето на Вавилонското робство. (Бел. на прев.)

23. Това означава 68 год. от 1-я век на новата Ера. По онова време голямото Юдейско въстание е било в разгара си, но до обсадата и разгрома имало още две години време.(Бел. Х. Х. Б.)

24. Това означава, че Йоан е получил вести за последен път след разгрома на Юдейското въстание, когато Тит Веспасиан е наредил Йерусалим и Храмът да бъдат сринати, случило се в 70-та год. от н.е.(Бел. Х. Х. Б.)

25. В оригиналната испанска версия Тракия е изписана като Лизимахия. (Бел. напрев.)

26. Това означава, че Изидор ги е писал в година 71-ва от 1-вия век от новата Ера. (Бел. напрев.)

27. Терминът означава "Радетел", "патриот", който е член на бойна група от национално-освободителното движение против римското владичество. (Бел. на прев.)

28. В оригиналния текст Йоан го нарича Крета.(Бел. напрев.)

29. Става дума за 44-та година от 1-я век на новата Ера. (Бел напрев.)

30. Недалеч, на 20.0 метра от южния крепостен портал, наречен Вратата на Извора в Йерусалим се намирала местността Геена или "ада". Названието се породило вероятно поради ужасяващата конфигурация на геоложката депресия на терена, с множество хлътвания на почвата и огньове, които са се издигали денонощно в безрадостния пейзаж, превърнат в огромно бунище,в което са мародерствали безброй скитащи диви кучета, хиени и плъхове - истински лабиринт от скали, пропасти, долчинки и оскъдна растителност. Денивелацията на терена е била между 20 и 40 метра. Там, на една от скалите имало израснало смокиново дърво, където Ренегатът се обесил на пояса си, но възелът се развързал и той паднал в пропастта, където намерил своя край онзи Юда, син Симонов от гр.Кариот, сподвижник не само на Исус, но преди това и на Йоан Кръстител... (Бел. на Х. Х. Б.)

31. Терминът определя историческа категория: Върховният съд в древна Атина, заседавал винаги на хълма, посветен на бога на войната Арес. Днес, понякога се използва в преносния му смисъл като заседание на авторитетно жури, чийто решения са неотменяеми. (Бел. на прев.)

32. Неподражаемият, Справедливият, Праведният са били някои от характерните нарицателни, използвани вместо собственото, име в онези времена, заменящи името "Исус". (Бел. Х. Х. Б.)

33. Трибунът е бил политическо длъжностно лице, което стои начело на градската административна единица ("триба") или нещо като кмет. Той няма нищо общо с понятието оратор, независимо че подобна дарба би му била полезна.(Бел. на прев.)

34. Терминът произлиза от собственото име на гр. Стоа, в чиято школа преподавал философът Зенон, основал философското едноименно течение в IV в.пр.н.е., според която философията е инструмент за придобиване на мъдрост, на умение да се живее, като щастието е в природосъобразния живот, с равновесен Дух и мъжествено понасяне на изпитанията и страданията в живота. Синонимът е твърдост.(Бел. на прев.)

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20