|
Било е написано: "Един единствен човек на този свят да нагази в греха и заради грях да умре, така смъртта ще постигне всички човеци". Време е да отстраним тези отживели времето си вярвания. Грехът съществува. Знайте го, защото ви го казва един грешник. Не се оставяйте да ви мамят: смъртта не е последица от греха, а на Божията мъдрост. Именно поради това, нека никой не дръзва да свърже раждането с греха. Защо да прави връзка тогава между смъртта и греха? Исус умря, при това никога не съгреши. Огледайте се наоколо. Божията мъдрост така е наредила нещата. Безусловно, нужно е да се умре, както е необходимо семето да бъде засято в земята. Попитай селянина дали може житото да израсте от нищо. Само човекът е онзи, който се опитва да развали изумителната творба на Създателя. Да сме синове на Отца, това е нерушимият дар на безсмъртието и възкресението. Но, за да постигнем до двете, пътят преминава през съня, наречен смърт. Грешници и проповедници ще преминат през този мост на отсрещния бряг, защото така е било определено от Отца. Не сме се появили ние, за да променим творението на Бога, като опетним смъртта с мастилото на безнадеждността. Аз желая смъртта, чада мои, защото вярвам в Исусовото обещание. Греховете на прадедите и бащите ми не биха могли да хвърлят сянка върху бъдещето. Нима вярвате, че любещият Отец, какъвто е Бог, може да иска съд и мъст за онова, което други, преди мен, биха могли да извършат? Не по вина на Адам е нахлул грехът в този свят. Грехът, синове Христови, е част от слабата и ограничена кондиция на човека, винаги колебаещ се, залитащ по своя път. Помислете си: Бог, в безкрайната Си мъдрост, ни създаде смъртни, неуверени, податливи на усъвършенствуване. Всемогъщият знае и познава ограниченията на човеците и ги допуска, както земният баща разбира и прощава грешките на своите деца. Новата, лъкатушеща Исусова църква също допуска грешки. Една от пагубните и достойни за съжаление грешки бе да се твърди, че смъртта, както и проклятието висящо над Човечеството, е по вина на само едно човешко същество. Събудете се! Не съдете Бога от висотата на тоягата на слепия. Всичко е записано от самото начало. Нашето бъдеще е славно. Отречете без страх старата погрешна пословица: "Заплащането за греха е смъртта". Заплащането за греха е огорчението, тъгата и отчаянието, придружени с вътрешното опустошение. Никога обаче - смъртта. Заслужава си да избегнете греха, да действувате справедливо, с обич към себеподобните си, дори когато ви е била отказана справедливост. Но не избягвайте греха, само заради страх от смъртта, защото грехът ще бъде по-голям.
Не фигурата на Исус, а Посланието Му
Разбирам, че словата ми биха могли да внесат определена неяснота, неизбежно смесване на понятията и объркване. Досега всичко, което знаете, ви бе възвестено от апостолите на Исуса, посланиците на Царството Небесно. Винаги основата на посланието им е била една: личността на Исус Христос. Бих искал сега да ви обявя, че тази основа не бе достатъчен фундамент. Не трябваше да строим идейните основи на Християнството върху фигурата на Учителя, а върху посланието Му. Това е единственото, за което настоявам и в чието незнание се коренят всички злини, които ни огорчават днес. Не градете върху личността на Неподражаемия32. Тезата ви трябва да се изгради върху духовното възвестяване, което Той донесе на света. Направете това без да се бавите. Основата е Принципът на Братството, следствие на Божието Бащинство.
Римската империя не разбира смисъла на Исусовото Царство
Ако Петър, а по-късно Павел, бяха останали верни на смисъла на Великото Христово Послание за Братството и Божието Бащинство, не би се проляла кръвта на първите християни в арените на Рим. У римския народ е слабо развито чувството за красота, толкова присъщо на елините. Но те са честни и добросъвестни хора, съумели да се управляват сами. Ако първите посланици на Исусовата църква се бяха разбрали помежду си да уточнят възгледа за Царството, като използват термина "Духовно царство"- абсолютен антоним на "земното царство", недоверието на римските трибуни33, на императорите, не би се изсипало върху главите на християните по онзи безмилостен начин. Римляните са уважавали, общо взето, религиозните вярвания в подопечните им територии. Един от принципите на предшестващия ги завоевател, Александър Македонски, за религиозната търпимост е бил възприет от тях и спазван до разгрома на Юдейското въстание, четиридесет години след Исусовото разпятие. Добрата воля обаче се проявяваше само тогава, когато религиозните възгледи не са представлявали опасност за държавната им цялостност. Защо, мислите, че не биха възприели Посланието за един Бог-Отец на Човечеството, чието благотворно действие се разпростира само върху някакво духовно царство и няма никакви аспирации върху управлението на Империята? Но ето че още веднъж бяхме сгрешили пътя, като създадохме представата, че се стремим да възстановим нов социален ред, при това в името на Възкръсналия Исус, и то именно там, където имаше силно спокоен обществен порядък. В резултат се получи терминологична неяснота в проповядваните идеи. Независимо от някои недостатъци, римския народ бе уважаван народ. Нима не разбираха Петър и неговите проповедници, че Рим няма да допусне една религия, която крие и най-малкия белег на политическо съперничество (което всъщност бе въображаемо)? Какво мислеха те, че биха могли да постигнат с утопичното възвестяване на необходимостта от премахване на робството и преклонението пред многобожието? Не този бе пътят към просветлението на Рим. Ако проповядваха духовното начало на един Бог - Баща на всички човеци - заради благодатта на Духа Наставник, тогава те самите, биха стигнали до убеждението за промяна в дълбоко погрешните им схеми на обществено устройство. Плодовете на тази концептуална грешка са видими: кръв, преследвания и ненавист. Ето защо бъдете хитроумни и мъдри като змиите. Стоицизмът34 и негови те последователи, със силната си любов към живота и природата, ще прокарат пътя. Твърде е възможно един ден, който няма да закъснее, интелигентната ръка на елините да направи възможно Рим да възприеме Християнството като собствена култура и морал на поведението на гражданите си. При все това, ако не се завърнете към първоизвора на голямото Исусово Послание, е възможно бъдещо институционализиране на Християнството в част от Империята, което ще причини нови, тъмни злини.
Ако се завърне към Първоизвора, Христовата Църква ще постигне мира и влиянието, което съответства на нейната морална сила. Но, ако християните на бъдещето възприемат Империята, това от своя страна ще превърне в нейна идеята на Християнството. И това ще бъде грешка, в която ще изпаднат и двете страни. А ако стане така, останалите народи по света ще ви свържат в представите си, с тиранията на Империята, с богатството и властта. Не можете да бъдете емблемата на управниците и на политическите системи. Мисията ви е друга. Работата ви е да отворите очите на човеците за една проста и възвишена истина: Всички сме синове на Бога -Отец.
Ако допуснем, че Християнската религия се превърне в религия на Държавата, вашето духовно безплодие ще стане необратимо. Никой няма да разпознае във вас онези смели хора, които тръгнаха по света да възвестяват Братството.
Като съюзница на политиката или като изразител на конкретните идеи на строго определена култура, тази Исусова църква (и която и да е друга подобна религия) ще бъде осъдена да сподели пътя по естествения наклон, по който се плъзга властта или онази цивилизация, която се е идентифицирала и подхранвала от съответната религия. Преживяните от мен години ми наложиха да видя, как първообразната Исусова доктрина бе неволно засегната от натрупаните грешки, които допуснахме ние, Христовите ближни, превръщайки я в онова, което в този момент наричаме Християнство, сиреч религия в името на Христа. Видях, също така, грешките на Петър и Павел, които стесниха още повече нашите възможности, тъй като погребваха Исусовото Послание под страшни канони. Видях да се ражда една човешка църква, която се счита за Свята и Божия, която има допир с властта, която приема елинизацията и която днес иска да обхване Империята. Какво бъдеще ни чака? Ще ви го предвещая: духовно безплодие и упадък. В този случай църквата на утрешния ден ще бъде властна, но и отчуждаваща се и все по-отдалечаваща се от хората. Тя бе провъзгласила за своя една Истина, която всъщност е вселенско наследство. Защото Религията, чада мои, е разкритието на голямата тайна пред човека за неговата Божествена съдба, за това че е носител на безсмъртието. Нищо повече. Всичко останало вече не е религия. Истинската религия винаги е събрана в една опитност, която е лична и духовна. Тя не трябва да се отъждествява с други, по висши форми на човешката активност. Не бих искал да бъркате истинската Религия с любовта към красотата или етичното признаване на обществените задължения или дори политическите тежести. Дори смисълът на човешката нравственост не трябва да се смесва с Религията. Тя има една единствена цел: да намери ценностите, които възкресяват паметта за вярата, за доверието и за безопасността. Ефектът от всичко това е преклонението. Истинната религия, Исусовата, открива висши ценности и само тогава, чрез контраста, е способна да ги съпостави с относителните ценности на мисълта. Никоя социална система, нито днес, нито в бъдеще, не би могла да бъде трайна, освен ако се крепи на една нравственост, която почива на големите духовни реалности. Изследвайте царствата и империите. Проучете, всичко за човеците, които ги поддържат. Нима са щастливи? Колко са политическите, социалните и икономическите системи, които са издържали ерозията на вековете? Всички империи пропадат, защото почват да се рушат, защото никой не е открил все още, че най-голямото щастие на поданиците няма нищо общо с властта, със имперските завоевания, нито дори със здравето или материалното добруване. Нищо, освен умението да запълнят празнината на постоянната духовна неудовлетвореност на душите си, не ще ги ощастливи.
Човекът, открил своя произход и обещаваща съдба като син на Вселенския Отец, притежава всичко това. Вижте, Духът Наставник идва, за да ни покаже пътя.
Сподели с приятели: |
