Първо издание на български език (Книгата е издадена 12 пъти на испански език в периода от 1988 до 1994 година)

КОЙ Е АВТОРЪТ И НЕГОВОТО КРЕДО?

Неговите творби и изследователско творчество е допълнено чрез средствата на белетристиката, като инструмент за отражение на космогоничното му верую за Вселенското Братство на Разумните Същества. Именно от тази отправна точка можем да гледаме на плодовитото му творчество с толкова много заглавия.

Според мнението на четящата публика, Бенитес е един от най-изтъкнатите писатели в тази тематика. Накратко, бестселърите му носят следните заглавия: "Троянският кон" (внимание, да не се смесва с едноименното заглавия на Джон Кил), "Загадката на светата Дева от Гвадалупе", "Върхът на айсберга", "Другият бряг", "Астронавтите на Яхве', "Бунтът на Луцифер", "Завещанието на свети Йоан", "Славата на маслиновото дърво" и много други...

В "Завещанието на свети Йоан", най-младият от Исусовите апостоли и най-дълго живелият от тях, стогодишния Йоан Зеведеев, презвитер на една от седемте раннохристиянски църкви написва своето последно послание до нас. Защо никой, никога, преди Бенитес, не е публикувал въпросното "Завещание", което е всъщност Йоановият Завет за Христовата истина?

Изминали са 73 години от онзи ужасен ден, 7-ми април на 30-та година, денят Разпети Петък и онази Неделя на Славата на Исусовото Възкресение, когато Йоан прозрял, че грешките на едни или други създават реална заплаха от деформация на великото Послание Христово. Старецът, когото Исус бе назовал Синът на Гърма, чийто сетен час наближавал, е знаел това и се одързостява да разкрие Онова, което Никой -нито самият той дори не бе посмял преди това да обяви пред света.

Евангелистът изповядва грешките си и онези на събратята му, които са се натрупали във времето: грешките на основоположника на видимата Църква - Петър; тези на първия реформатор Павел от Тасос, който след години я структурирал по своя замисъл.

В исторически план, ние ще открием бележки за житейския път на апостолите-ученици като Матей, Симон Зелотът /Радетел/, Вартоломей /Натанаил/ и Тома Скептика при други народи и земи. За Андрея Първоназования, брат на Петър, тръгнал по пътищата на проповядването през Армения, Мала Азия и Македония и завършил земния си път в Патра на кръста. За пътя на Петър през Коринт до Месопотамия, като прокламира Благата вест и поставил външните основи на новата църква. За смесването на понятията относно месианската същност на Исус, в което Петър не е имал съмнения до последния си час. За влиянието му върху младия Йоан Марко, юношата, 38 години след разпятието написва своето Евангелие, според внушенията на Петър, който без да види окончателната редакция, издъхнал на разпятието в Рим. Последните му новини за Натанаил са били от преди 73-а год. от н.е. и са идвали от Индия. От Изидор, Йоан научава, че Матей Леви намерил края на земния си път в Лизимахия /Тракия/ от ръцете на римски палач, след като обиколил Сирия, Кападокия, Галатея и други провинции на Империята. Не се казва за датата, но се похвалва неговия ученик Изидор, че спасил ръкописите на Матей и избягал при обсадата на Йерусалим от войските на Рим. За едно с този запис, Изидор изнесъл четири пети от свитъка на онази история, която по-късно ще наречем Евангелието на Марко. Симон Зилотът, след горчиви и безполезни дискусии с Петър, е тръгнал за Александрия, придружен от вярващи в Исуса гърци, проникнал в сърцето на Африка, следвайки бреговете на Нил, проповядвал вселенското Бащинство на Отца. "Сърцето ми подсказва - пише Йоан, че тленните му останки почиват там, където го е завела волята на Духа-Наставник, в дивите гори на нубийския юг."

Близнаците Алфееви починали редом до ладията и своите мрежи, там при бреговете на Тибериадското езеро, където са се родили. Тома Мислителят, като не успял да постигне мечтаното обединяване на първичния апостолски колегиум, избрал пътя на индивидуалното проповядване в Северна Африка, Кипър и Сицилия чрез името Христово. Римляните го залавят в остров Малта и го екзекутират. "Въпреки усилията ми - пише презвитерът на Църквата в Ефес, не успях да се запозная със Записките му относно Исусовите наставления." Справедливият Яков Зеведеев, по-старият Йоанов брат, загинал от сабята на Ирод Антипа , 14 години след Разпятието Христово. Йоан спасява вдовицата на Яков и се оженва за нея. През последните 20 години от него вия живот, внучката му се грижи за неговото "остаряло и ненужно тяло..."

И накрая, въведението на Хуан Хосе Бенитес, че това Йоаново свидетелство не е плод на въображението му и че твърденията в него си имат предистория в едно разкритие, подарено на света преди половин век и пазено до днес във Фондация "Урантия". Заедно с това авторът благодари на въпросната Фондация, заради позволението й Да ползва нейни източници, единствената възможност да се докоснем в тази книга. Църквата също е познавала това откритие, но го премълчала или отрекла съдържанието му, по същия начин, както "настанилите се в светската власт хора само благославят и правят своето, което им носи блага".