Сега бих искал да ви разкажа за Него, за Исус Справедливия. И ще го направя като спънат грешник, който независимо от слабостите си позна Просветлението. Слушал съм Го много да ни говори за Бога-Отца. В това бе голямата Му сила. Исус Назарянинът, като всеки от нас позна и изпита горчивината, наложи Му се да се сблъска с противоречията в живота. Но никога не се умърлуши, не наведе глава. Знаете ли защо? Той познаваше добротата и безграничното милосърдие на Отца. Това бе увереност, родена в сърцето Му Много от нас, биха я нарекли вяра. Не се измори да повтаря, чада мои, но ние едва Го разбирахме: "Онова, което ме поддържа, е да се изпълни волята на Отца". В това е тайната. Щастлив е онзи, който постигне тази Истина! Щастлив е онзи, който повери себе си в Божиите ръце! Нищо не ще бъде невъзможно за него. Нищо не ще му се откаже. Нищо не ще остане скрито за любознателното му сърце.
Човекът Исус съумя да съчетае в сърцето Си идеите за един Бог, свят, справедлив и могъщ и за един Бог-Баща, също така добър, красив и милосърден. Това бе едновременно както Свещеният за Израел, така и Звездният Отец, както Живият, така и Любещият. За първи път, някой се бе осмелил да покаже на смъртните, Бога-Отец, Знаещият, познаващият всички и всяко едно от създанията си поотделно. Това бе великото Му разкритие и в него се съдържаше големият Му успех... и великолепното Му Послание. И тогава, понятията ни за Яхве от пустинята, гневният и вдъхващ страх, юдейски Бог, отстъпиха в представите ни назад. Тогава придоби сила идеята за един Небесен Баща, който ни познава, обича и подкрепя. И този Бог-Отец , - о, невероятна Истина, живее в нас, като някаква искра от Вечността.
Върховно доверие във Волята на Бога-Отец
Преди всичко не смесвайте доверието в Отца с бягството от ежедневната действителност. Исус, Човекът, работеше и воюваше до изчерпване на физическите Си сили. Той прибягна до вярата си в Бога, за да използва този огромен ресурс. Изплува сред грижите и затрудненията, като укрепи духа си пред заплахата на призрака на самотата и безнадеждността, който се бе появил пред лицето на юношата, останал толкова рано без баща. Доверието Му в Бога не е било никога лековато и нереално. Той знаеше за Божията любов и затова, попаднал във водовъртежа на житейските трудности оставяше Себе си в Божиите ръце. Всички около Него бяхме докоснати и повлияни от триумфиращата Му вяра. Едва ли някой беше превърнал Бога в толкова, жива реалност. Ето тази е Исусовата доктрина, толкова пъти цитирана в това, последно писмо: "Да се изпълни Божията воля!" Една религия с един-единствен фундамент: силни духовни взаимоотношения на човеците с Бога-Баща. Павел и другите братя от Христовата църква формулираха теологията, основата на вярата. Аз твърдя обаче, че вярата на Учителя бе нещо друго, много по-живо, твърде лично, спонтанно и най-вече духовно. Тя не бе израз на почит или страхопочитание към някаква традиция от Негова страна, нито творение илюзия на Неговия разсъдък. Бе дълбоко убеждение. Това върховно доверие във волята на Отца бе така вкоренено в душата Му, че дори в мигове на очевиден провал, Той оставаше ведър, с толкова безоблачно чело, така спокоен по дух. С това разоръжаваше претендиращите да го погубят. Колко по различен би бил живота ви, братя мои, ако можехте да се насладите на същото доверие във Вселенския Отец.
Следвайте съвета ми: когато почувствувате, че силите и разумът ви напускат, когато всичко ви се струва мрачно и хоризонтът пред вас не се вижда, когато грешките ви или тези на другите са ви притиснали в калта, когато усетите, че всичко в този свят ви е безразлично и самотата се е превърнала в единствения ви придружител, тогава, чеда мои, вдигнете поглед и говорете с Бога. Той е предвидил всичко. Той слуша и знае. Той разполага със знанието, което е най доброто за всеки от нас. Нищетата, бедността, разрухата и болката в този свят не са случайни. Те са били предначертани, за да ни укрепят. Доверието в Божията воля трябва да бъде единствената ви аксиома.
Избягвайте фанатизма
Историята е препълнена с примери. Много от пророците и просветлените са изразявали вярата в боговете и в Единствения Бог. Но изпадали в религиозен фанатизъм. Между много от братята християни тази екзалтирана вяра е лишена от здрав смисъл. Тя ги прави неуравновесени. Често е причинявала мъка, ненужен траур с непримиримата си праволинейност, каквато Исус никога не бе проповядвал. Не допускайте живота ви да бъде обусловен от фанатизма и още по-малко от религиозния фанатизъм. Исус Назарянинът вярваше и се довери на волята на Отца. Но винаги оставаше ведър, приветлив и разсъдлив. Справедливият не разрешаваше на вярата Си, колкото и пламенна да бе тя, да попречи на хода на мислите и на пътя на логиката, който е трябвало да извърви Неговият интелект. Не подчинявайте разума и интелекта си на вярата. Те са несъвместими. Първо разсъждавайте, обмисляйте, търсете доказателства и ги обосновавайте. Ако вашата мисловна способност не успее да постигне истината, облегнете се тогава на вярата. Направете го обаче без острота, скромно, с търпението на вярващия, че някой ден, ще намери отговора на съмненията си. Много от колебанията породени от загадките, заобикалящи земния човек, мирянин или духовник, не могат да имат завършено и удовлетворяващо ви обяснение в този свят, в този момент. Чакайте следващия момент. Учителят умееше да съгласува силната си вяра с мъдрите преценки на ежедневието Си.
Вярата Му, Неговата духовна обнадежденост и нравствената Му благочестивост бяха така споени и толкова чудесно обединени с изострения Му интелект и чувството за житейска практичност.
Търсете най-напред Божието Царство
Неведнъж сме чували това от Неговата уста: "Най първо търсете Божието Царство". На залеза на своите дни, с особено вълнение си спомням за молитвата Му "Отче Наш", на която ни учеше. Учителят обичаше да я повтаря, като влагаше всеки път особен патос в думите: "...И нека дойде царството Ти и се изпълни Твоята Воля".
Обични ми, деца мои, длъжен съм да опиша, също така, нещо, което смущава вярващите и. новата Църква и поражда двусмислия. Вече десетки години, множество наши събратя, желаещи изцяло да се посветят на Бога, се оттеглиха в пустините и планините, живеят в самота, посветили се на покаянието и съзерцанието на великия Бог. Тях ги вземат за свети хора, докоснати от Провидението. Длъжен съм да ви кажа, че отшелничеството не е най-добрия път, който ще ви отведе до звездното Царство на Отца. Това духовно по своята същност царство е разположено в самите човешки същества, които ни обкръжават. Затова именно те, заедно с присъщите им нищета, бедност, дребнавост, заедно с радостите им, веселието, съмненията и колебанията им съставят духовната конфигурация на Царството на Звездния Баща. Останете редом с тях, като се отречете от себе си. Това е голямото търсене. Работете твърдо, с поглед и сърце насочени към реалността, като възгласявате голямото Послание за Братството. Така ще изпълните желанието на Сина Човешки. Така се влиза в Звездното царство на Отца. И точно така ще ви се разкрие то. Щом сте го намерили, Божията Обич ще ви осигури необходимото. Не се молете обаче за здравето си или за това на ближните си. Не поднасяйте молбите на сърцето си на длан към небето заради материални облаги, нито за привилегии. Не за това са молитвите. Молете се Бог да просветли съзнанието ви и да ви направи участници в духовните тайнства. Бих се осмелил дори да напиша: молитвата е създадена само, за да се отправи благодарност. Какво друго бихме могли да поднесем и посветим на Бога? Благодарност, особено за това, че ни е създал: един акт на възвишена любов, за който едва ли може да се отплатим, защото в него е скрито нашето умствено развитие, както и духовното, физическото и т.н. Той бди за всеки от нас, скрит някъде в най-съкровеното кътче в нас. Не забравяйте това никога, чада мои.
Сподели с приятели: |
