Опасностите за новата религия, прокламираща чудесата и живота на Исус, вместо Посланието Му
Независимо от нашите грешки питам се често аз, как е бил възможен този непрекъснат напредък и разпространението на Исусовата църква, сякаш зехтинено море, извън границите на Римската империя. Светата условност на Духа Наставник, чада мои, е способна да извлече доброто от лошото. Докато Словото бе отречено от официалната религия, други народи, зажаднели за надежди и любов, го приеха като свое. Всеки, който твърди, че е просветлен, но ненавижда своя брат, все още пребивава в мрака на невежеството. Тук твърдят, че познават и имат Бог, който е Единственият и Всемогъщият, но отричат правото ни да го разберем - дори по-лошо - преследват ни за това, като ни избиват в името на Върховната Му Доброта. Затова ви предупреждавам да внимавате, за да не изпаднете в същия грях.
Истината не е монета, нито съкровище с монети, откъдето всеки взема според Потребностите. Всички се наслаждаваме или познаваме само част от Истината. Именно затова, не претендирайте, братя, за правото да направите от Истината свое, единствено притежание, защото ще пропаднете в същия мрак, в какъвто са изпаднали вашите мъчители. Оставете светия Дух да насочва стъпките ви. Не допускайте изкушението на прибързаността. Всеки човек има своя миг и своя благоприятен случай. Никой не ще остане без духовната си храна. Въпреки това, отваряйте добре очите си. Тази езическа цивилизация, която разтваря днес ръце, се нуждае от нещо, което ние, след Петдесетница, сме подценили. Вижте и оценете, че срещу нас стои една стара, изморена цивилизация, изтощена от битки. Обърнете внимание, че мъдреците и философите й се оказаха неспособни да запълнят идейния вакуум, празнината от толкова фалшиви религии. Наблюдавайте, чада мои, посланици на Царството и ще забележите, че душите на тези неюдейски народи се разяждат от духовна неудовлетвореност. Те уважават с благоговеене своето минало, гордеят се със изкуство, наука и завоевания. Има само един раздел от живота, който остава непокътнат и се нуждае от просветление: незнанието им за Божието бащинство. Това, а не друго, послание очакват те от вас. Ако се задължите и се потрудите да ги обърнете в новата вяра чрез принуда, всичко ще е напразно. Тази опасност грози много от избраните Христови църкви в Азия, които залагат единствено на възвестяването на Исусовите чудеса. Не познанието върху земния живот на Учителя е онова, което би изпълнило сърцата им, а Посланието, дало смисъл на живота Му.
Виждам с тъга, как тази религия, която разпространяваме толкова ревностно, започва да воюва с другите религиозни убеждения и затъва в едно безплодно и абсурдно усилие, сякаш Истината би могла да се наложи чрез сила. Обвързани с ритуалите си, ние се излагаме на опасността да заприличаме на тях. Обични ми, чеда мои, не им обещавайте възкресението. То е вродено право на всяко човешко същество. Не се стремете да им доставите нов обществен порядък, нито икономически ред, защото ще се определите като хора на тази или онази земна власт. Звездното царство на Вселенския ни Отец не изисква, нито ограничава: само напомня и подканя. Все още не е късно: провъзгласете Възвишената истина за Братството между хората и оставете обичта Божия да направи останалото. Върховното щастие, сполуката, обществения ред не са подчинени на религията. Не смесвайте духовните блага, плод на личния опит, с вашата истина. Ако продължаваме така, заслепени от една реалност, която се роди преиначена, бъдещето на Христовата църква би било бурно и несигурно. Виждам Седемте Църкви на път за сблъсък с други вероизповедания и мирските власти, както и готови за позорни отстъпки и компромиси. Някои от вашите водачи и пресветли братя, като следваха добронамерената, но погрешна доктрина на апостол Павел, започнаха да изразяват мнение публично във всички сфери на обществения живот, в обичаите на народите, при които са се оформили и улегнали новите християнски общини. Именно заради това, ето ви моето свидетелствуване: избягвайте подобни преценки и решения. Исус от Назарет ни предаде едно духовно предупреждение. Никога не ни е обявявал правила и норми относно религиозните обичаи и ритуали, както и такива, обвързани с възпитанието, с медицината, изкуството, вълшебствата, земните закони, за човешкото или политическо управление на хората. Защо тогава ние, сега, от Негово име ще се произнасяме или ще налагаме позиция, свързана с човешките реалности, присъщи на всяка раса, народ или култура. Истината, чада мои, е многолика и следователно добра. Ограничете вашите действия и слова в обикновен пример за следване в живота и разпространение на това възвестяване на духовното Братство помежду ни и Божието бащинство. Нека светият Дух на Истината направи останалото, като насочи всяко сърце и всяка общност към същинското и крайно добро за всички. Бихте изложили на опасност Християнството, ако постъпите като събратята ни от Антиохия. Там Христовото Учение бе заплашено да се превърне в революционно движение за промяна на съществуващия обществен ред (доста похвална в частност), но нямаща нищо общо с Христовите Слова. От опит зная, че всяка промяна на обществения порядък по такъв начин носи скрита в себе си разрухата на предшестващия го, но не само това, а и опасността от най-пагубните човешки изкушения: властолюбието и амбициите. Духът на Истината просветлява душата ми и аз виждам, че ако това се случи, една преиначена Църква, автократична и стремяща се към властта, която действува в името на Бога, уж целия в добро и милосърдие, ще донесе траур, неяснота, безредица и разногласия между хората. Това ли проповядваше, това ли ни заръча Учителят?
Не се оставяйте да ви заслепят успехите на вашите прокламации. Трябва да знаете, че империята има нужда от идеал, за да разтърси приспаната воля на нейните граждани. Исус от Назарет, в действителност е един от най-хубавите и обнадеждаващи идеали, които човек може да възприеме. Но по този начин вие бихте търгували с един погрешен идеал. Приживе, самият Христос се зае да поправи онези, които искахме да Му подражаваме: "Всеки човек има собствено битие, собствено съществуване. Всеки трябва да го изживее, според своя момент и обстоятелства". Не е добре да се подражава на никого. Дори и на Справедливия. Не подхранвайте, прочее, зажаднелите души на хората с неподражаемото съществуване на Христос; не обещавайте вечно спасение, защото всички сме спасени. Подхранвайте човешкия дух с уникалната Светлина, която подканва към движение по възходяща линия, към напредък, към надежда: с действителното Бащинство на Отца. Денят, в който Империята и всички империи осъзнаят своя произход, своето естество, както и неизменната си съдба, направлявана от велики сили, нашата мисия и тази на идващите след нас последователи ще бъде изпълнена. Възползвайте се от топлия прием на елините и останалите народи. Но не оставяйте възвишеното Христово Послание да бъде погълнато от властта на хитрата Елинска философия. Павел от Тасос бе превъзходен разпространител на новата религия. На него се дължи - знаем добре, основаването и уредбата на много от църквите, които днес възхваляват Господа. Апостол Павел обаче не познаваше приживе Исуса и направи от своята длъжност едно съперничество, елинизирайки християнството. Онова, на което ни учеше Справедливия, в никакъв случай не е олимпийско състезание, а постепенно откритие на нещо, което беше потънало в забвение: именно това, че сме Божии синове, всички ние сме деца на Звездния Отец обичащ ни еднакво.
Сподели с приятели: |
