Хитрият Саул (Павел), истинският подбудител и
създател на Християнството
Знаете, че обичах Павел. Нищо лошо не бих могъл да кажа за Него. При все това, в тази последна изповед съм длъжен да ви предупредя относно опасностите от доктрината и човешката уредба, насърчител на който бе той приживе. Всичко бе направено в полза на Словото и това му прави чест. Но, както се случи и с нас на Петдесетница, неговата добронамерена воля сгреши пътеката. Смътното и неуверено Християнство от първите дни изживяваше смъртоносния удар, когато Павел бе се явил в онзи исторически момент пред Съвета на Атинския Ареопаг. Онова, което е обявил, остана в историята, написано от него: "Атиняни, виждам, че вие сте най-уважаващите Божествеността. Когато обхождах вашите свещени паметници, срещнах един олтар, където беше гравиран следния надпис: "На непознатия Бог!" Тогава знайте: онова, което обожавате без да познавате, това е мисията на моето възвестяване". И Павел, по своя си начин разкрил пред гърците новата религия. Тази е била началната точка на един процес, който щеше да се уголеми и заздрави с годините: елинизирането на християнството. На тях, на гърците дължим, чада мои, днешното разпространение на новата религия, процъфтяването на Църквата, която Петър основа, но Павел реформира. Гърците ни научиха на интелектуалния либерализъм или мисловната търпимост на волята на другите, което от само себе си води до политическа свобода. Исус ни учеше на мисловен либерализъм, който трябваше да ни отведе до религиозна свобода. Ето го съвпадението, което хитрият Павел съумя да използва, за да ускори възприемането на новата религия от голяма част на мъдреците и интелектуалния елит на Елада. Обединяването на двата идеала ги застави да предскажат появата на едно ново общество, със съответната обществена свобода, както политическа, така и духовна. Своевременното приспособяване към условията на момента, ние нарекохме опортюнизъм от страна на Павел. Като външен резултат той бе чудесен. Елинската култура, жадна от край време за един, единствен Бог, велик и вечен, прие с разтворени обятия това революционно религиозно течение, чийто произход бе юдейски. Елините любят красотата. Ние, юдеите, обичаме святостта. За първи път в историята на света, красотата и святостта сформираха едно цяло и църквите на Павел процъфтяваха тук както Галилея цъфти напролет.
Повече обаче не се самоизлъгвайте: независимо от оскъдно поднесената същност на истинското Послание относно всемирното Божие бащинство, тази нова форма на религия формира една част на Елинската култура, заедно с наниз от ритуали и раболепие. Последните задушиха свободата на мисълта в последствие. Ето така Христовата църква се оказа със запушена уста и започна да става, все повече изразител на една конкретна култура, която напредва или отстъпва назад, според човешката воля или каприз. Но нали не това бе, което Исус целеше и заради което той се превъплъти в земния Си облик. Самият Павел, без да иска, изопачи словата, които бе произнесъл пред Атинския Ареопаг31: "Бог, който създаде света -така бе записано от неговата ръка - и всичко, което е в него. Той е небесният господар над цялата земя и океани. Бог не обитава светилища, сътворени от човешка ръка". Както знаете, днес храмове и светилища, издигнати в чест на Исуса и Неговия Баща има къде ли не, един цялостен символ на всички ранни християнски църкви. Кажете ми, ако Бог живее във всеки един от нас, откъде произлиза тази необходимост да Го затваряме между каменни или тухлени стени?
Защо трябва да превръщаме в човек Онзи, който не е човек, като Му отреждаме ролята на суровия съдник, пред когото благоговеем, както са правили това нашите бащи? Бог няма да възкреси първо онези, които са умрели в името на Христос, както го бе възвестил Павел. За Всемогъщия няма първи, нито втори, а само будни синове или изоставащи в обичта си. А възкресението не е награда, нито наказание. То е следствие на естеството ни на Божи синове. Бяхме сътворени от Бога и в този щедър и възвишен акт Той ни вдъхна безсмъртието, при това, по същия начин, както нощта е свързана е зората. Виждате ли колко са грешките на Павел... и как са процъфтели те. Те не са плод на неговата глупост или неумение да преценява, нито са резултат от недостатъчната му вяра. Причина за тях е примитивната ни небрежност проявена, когато отказахме да провъзгласим Голямото и Единствено Послание. Няма по-хубав от Принципа за Братството между хората. Това е ръководно начало, което не се нуждае от храм и църква; един възглед, който трябва да се гравира завинаги в човешката душа.
Не обещавайте спасението като награда, защото смъртните го притежават по право, поради Божието си сътворение
Чада мои, когато слушам думата "спасение", се натъжавам. Вашите Презвитери, в това число и аз, самият, недостойният слуга на Господа, доведохме много от вас до този капан. Защо говорим за спасението, като за награда? Нима забравихме заръките в Исусовото Учение? Павел писа в посланието си до римляните: "Не се срамувам от Евангелието, което е една от силите на Бога за спасението на вярващите: на юдеите и на елините". Празни думи! Спомнете си, че Исус Справедливият дойде, за да провъзгласи противоположното. Не се безпокойте, защото казвам истината. Христос не донесе спасението. Божият Син откри пред човеците само факта, че те, като Божии създания, притежават спасението. То е нашият необятен Божи дар. Спасението не е награда, то е наше право, чеда мои. Не измъчвайте слабата воля на събратята ви, със заплахата от Божие наказание. Онези, чието поведение не съответства на вселенския принцип за Братството, вече влачат със сърцата си веригите на самотата, на несполуката и безчестието. Нима е малко това наказание? Всички, дори и въпросните нещастници, щом настъпи моментът, ще разтворят очите си за светлината. Не би могло да бъде по друг начин, защото така е било предначертано от Отца, още от самото начало на началата.
Не Бог е този, който наказва
Било е написано също така: "Божият гняв ще се разрази над цялото неблагочестие, безбожие и несправедливост на човеците, които държат в плен истината". Вижте добре, кои твърдят това и прозрете, че те не познават Бога. Вселенският Отец не е суровият Съдник, жадуващ за кръв и мъст, какъвто е описван в Писанията [Писанията или "Ктувам" са последният раздел на Стария Завет, където Петокнижието (Тората) е първият, а Пророците вторият. (Бел.на прев.)].
Ние, човеците, така сме Го схванали и разбрали в своите представи. Някому е било изгодно, вероятно, така да Го възприемем, задвижени от нашите слабости или поради непознаването на истината. Не Бог е онова, което наказва и награждава, а самите ние, поради нашата доброта или несправедливост. Ние привличаме нещастието, бедата, бедствията и мрака поради невежеството си, когато се пазарим, извъртаме или притаяваме любовта...
Когато ви говорих за Евангелието на освобождението, ви напомних това. Забравете погрешната идея за един Бог Мъстител, който прощава на синовете си само поради изкуплението Христово. Нито Павел, нито ние, проповядващите това и по този начин, бяхме точни и справедливи. "Всички сгрешили са лишени от великолепието на Отца" - писа Павел. Досега така се твърдеше. Всъщност независимо от допуснатите грешки, Божията слава не се отнема.
Лековатите думи на Павел също трябва да бъдат простени. Той не познаваше Исус приживе. Опозна Го от думите на Петър и другите ученици. Учението Христово стигна до огнената му душа преиначено. Само това оправдава толкова грешки. Защото, какъв по-различен смисъл би могъл да се вложи в думите, с които Исус се определяше като "оръдие на изкуплението, когото Бог избрал и представил, за да прояви Своята Справедливост"? Учителят никога не е бил инструмент на изкуплението, а още по-малко в избавлението на човешкия род. Чада мои, бих искал да повторя: никога не е имало нужда от подобно изкупление. Христос не умря заради избавлението на безнравствените и порочните, защото такава е била Божията воля.
Напълно справедлив ще да е въпросът ви, ако бихте ме запитали: какъв смисъл имаше тогава Неговата смърт? Исус го каза ясно, аз ще се огранича само да отмахна праха на забравата. Смъртта Му бе необходима, за да разберем, че смъртта е само мост, който ни дели от другата действителност. За много хора и мислители преди Христа, смъртта е била краят. Сега, след Него, смъртта е едно начало. Подходящо е, именно поради това, Синът Човешки да ни предшества и в този критичен момент на изпитание, независимо от дивното Си естество, за да ни върне надеждата във Вечния Живот. Защото онова, което ни чака на другия бряг на живота, е надеждата. Възкресението Му, на което аз, Йоан, съм очевидец, е Надежда. Той е жив. Исус умря наистина, но е жив. Такъв бе уникалният завършек на разпването Му. Не подценявайте мъдростта и обичта на Бога. Павел говореше според мен, несвързано, когато твърдеше, че доказателството, че Бог ни обича, независимо че сме все още грешници било в това, че Исус умрял заради нас. Бог-Отец ни обича и ще ни обича винаги, с или без Исус Христос. Най-доброто доказателство за това е в нас самите, които сме Неговото лично и най-обично творение.
Има ли някой, който бидейки напълно със здравия си разум, би могъл да твърди, че човечеството е грешка на Божието творение? Учителят умря заради нас. Никой не би могъл да го отрече. Но не поради причините, с които се защитават някои ваши водачи.
Сподели с приятели: |
