Пътуване извън тялото безкрайно пътуване (част 3) Робърт Монро съдържание

И ТАКА... Къде е липсващото Основно? И каква е но­вата посока?

И двете май са добре скрити. Можели ще ни помогне в търсенето, ако първо открием и посочим какво сме ние всъщност.

Като Човешки Умове ние сме това, което мислим. Ние също сме и онова, което другите мислят. Повечето от това има твърде малко общо с нашите материални тела, когато слезем под повърхността. За да се запознаем с това по-отблизо, хайде да създадем модел на Човешкия Разум, ка­къвто е и какъвто действа на практика - прагматичен мо­дел, ако ви се харесва. Представете си го като изграден на пластове, нещо като лук, и нека"започнем да работим „от­вътре навън".

Това е присъщият оригинален Човешки Мозък. Като започнем от тази вътрешна същност, ние сме есенцията на сбора от нашите преживявания без ограничения. Вътреш­ната сърцевина е съставена от следното:

- преживяното и съзнателно помисленото от нас до днес;

- преживените от нас чувства;

- любовта, която сме изразили и преживели;

- преживените от нас сънища, независимо дали ги помним или не;

- болките и удоволствията;

- бляновете, желанията и надеждите;

- всичко горепосочено по време на нематериалната ни дейност (например сън и т. н.)

- всяко от горепосочените по време на всички предиш­ни жизнени дейности;

- неидентифицирани елементи.

Животинска подличност

Това е слоят или елементът, който е най-труден за кон­трол. Всичките изражения на Човешкия Ум преминават от­тук и получават данни в Системата за Живот на Земята също оттук. Ето тук става филтрирането, обезцветяването и затъмняването. Проблемът е, че ние си мислим, че се нуж­даем да се облегнем на него или не можем да останем физи­чески човеци. Б психологическо отношение то включва пласт, съдържащ мозък на бозайник, мозък на влечуго и нервна система. Неговите сигнали оставят следа върху почти всяка страна от човешкия живот, почти, но не изцяло.

. " • •

Въпреки че голямата част от този пласт е съзнателно скривана от другите, значителна част се изразява в наша­та външна личност. Защото тя е толкова силна, че ние нямаме избор върху това. Този слой по-нататък се усложнява от системата на убеждения; за много от нас сложност­та прераства в бъркотия. Не е учудващо, че повечето от нас не намират ясен път навън.

Следващият външен слой е онова, което ние мислим, че другите си мислят за нас. Това е огромна смесица, защо­то част от него е интуитивна - несловесно общуване, което се обърква с онова, което нашите сетива и аналитични при­емници ни казват. Този слой е в състояние на постоянно течение, непрекъснато се променя при всяко ново прежи­вяване и възприятие.

В тази секция, която строго се контролира от култур­ния контекст, ние развиваме неестествени и синтетични нагони и мотиви което, може би води до повечето умствени и физически болести. Опитвайки се да се крепим или като водим напълно обратно съществувание, а това правят мно­го хора, този начин на живот може, ако му позволим, да надделее, да доведе до същински ад на Земята.

Роля на човешкия Разум

Движейки се навън, стигате до външния слой: онова, което искате другите да мислят за вас. Това обикновено е сравнително лесно. Най-често то се установява от възприемчивостта и нуждите на света около вас, положен отгоре надеждно от вълни и импулси, изтласкани от вътрешната ви същина. Представянето на личността « внимателно и обикновено е покрито с измамен блясък. В трудни моменти никога не се появява следа от вътрешните пластове, дори и при голям стрес. Такива случаи умират заедно с фалшиви­те си лица, непреклонно и стоически.

Лай-външният слой, доста по-голям от вашите очаква­ния, е съставен от чуждите мисли за вас. Представете си, че съществувате когато и където някой друг човек или същес­тво мисли за вас, дори и само понякога. Бихте могли да добиете представа за степента, като си спомните за всички онези, за които вие мислите, дори и само от време на време. Прибавете (само като убеждение в тази точка) всички онези, за които вие все още мислите, въпреки че те вече не населя­ват физическото си тяло - те сега са „някъде другаде" -плюс онези, които ви познават от някое друго съществуване, където и каквото би могло или е било могло да бъде.

Твърде малко от тази радиация, излъчена от вас, като възприета от другите, ясно осъзнава вашата вътрешна Същност. Действат прикриването инфилтрацията. Но един проблем наистина ни създава голямо безпокойство, и той е - какво мислят другите за нас.

* * *

Но трябва да се пазим от имитациите - онези, които са посветени на Системата за Живот на Земята и могат да възпроизвеждат огромно количество симулирани Вътреш­ни Същности, така умно направени, че биха могли да за маскират действителното действие и мотивация на Систе­мата за Живот на Земята. Лесно е да бъдем заблудени.

Може би ще бъде от полза да възприемем, докато убеж­дението се превърне в Познание, че ние като Съзнателен Човешки Разум притежаваме едновременно и индивидуални цели, и цели като биологичен вид или цели за съществу­ване в Системата за Живот на Земята, което не е обичайно разбрана част от нашето познание при физическа будност. Възниква конфликт, когато Човешкият Разум изисква ня­какво действие, а Системата за Живот на Земята сама по себе си не може да откликне. Появява се нарастващо подо­зрение, че мнозинството от. нашите умствени и физически грешки е резултат от този конфликт. Най-малката част от този конфликт е външна, по-голямата се намира в навика и мотивацията в рамките на Човешкия Мозък.

А ето и няколко от общите признаци на Личностната Същност, които биха могли да се появят през пластовете Те не са съвсем точно Системата за Живот на Земята и са неживотински, и не са записани по реда на тяхната значимост.

Всеки израз на чувство: мъка, радост, яд, злоба, ек­стаз, омраза, екзалтация, депресия и т. н. - е все субекти­вен и спонтанен: Решението е чувствата да бъдат преживе­ни и впоследствие да ги поставим под контрол и да ги на­сочваме по наше желание.

В Системата за Живот на Земята няма чувство извън задълженията за оцеляване, като тези за опазване на мал­ките, а те са напълно агресивни задължения, или пък от­бранителни по своята мотивация. Най-близките симула­ции са желанието за притежание, надмощие, ревност, гордост и т. н.

Способност за реакция на преживяното (емпатия)

Емпатия е чувството на признателност и дори разби­ране, без да е необходимо да притежавате някакви лични спомени или преживявания. То е признаването на единст­вото извън материалните същества. То също е отражение

на познанието, че такава опитност е съществена за индиви­дуалния процес на обучение. Затова нищо не може, а и не трябва да се направи, за да опитваме да променим пробле­мите, с които другите трябва да се справят. Съчувствието и състраданието са специфични видове, които са оцветени от емоции с разнообразна степен.

Системата за Живот на Земята не притежава позна­ние или разбиране за тази област. Най-приблизителното решение може би е инстинктът на стадото или глутницата, който стриктно се базира на нагона за оцеляване.

Вероятно съвременните изследвания на делфините в случая са уместни.

Нежна усмивка

Това е пряк информационен поток на ниво Личностна Същност. То е форма на онова, което може да се нарече несловесно общуване - многократно и напълно едновре­менно предаване/приемане, което не може да бъде изразе­но с думи. Изражението на лицето е автономен отклик: „Получих го, силно и ясно!"

Системата за Живот на Земята не притежава нищо сравнимо с това. Най-близко би могло да бъде отношение­то, развито между Човешкия Разум и любимите животни - близване на ръката или мъркане. Но симулациите са навсякъде!

Широка усмивка

, Друг тласък директно от Личностната Същност. Това излъчване не може да бъде преведено с думи или графики. „Радост" и „удоволствие" са твърде земни. Съществуват много имитации и понеже е твърде подкупващо, индикато­рът широко се използва за манипулиране.

И отново няма нищо сравнимо в Системата за Живот

на Земята. В тези рамки всяко подобие е признак или встъпление към хищничество.

Това е чиста Личностна Същност. То е непоквареното възхищение от вдъхновението и съзиданието на изградено­то не само в Системата за Живот на Земята, но и на моде­лите на Човешкия Разум, от устремените нависоко мостове и сгради до акапелните хорове и представления на Човеш­кото Съзнание. То е процес на събиране на информация/ опитност, на който Човешкият Разум не може да устои.

Системата за Живот на Земята не притежава схваща­не, нито пък нещо сравнимо за него, и затова не съществу­ват имитации.

Носталгия

Тя извира от нашия Личностно Същностен източник на спомени, който най-добре е осмислен като емоционални стойности от предишна опитност в сегашния ви живот. В тази посока е възможно да има отклонение от лежащите в основата й косвени принципи: „Покажете ми пътя да се върна у Дома."

Системата за Живот на Земята няма схващане или сравним модел, който да не е систематично обоснован. Най-близки са мигриращите птици и сьомгата, но техните мотивации са практически систематични модели.

Нежен допир

Много прост израз на Личностната Същност. Допир вмес­то прегръдка, потупване вместо удар с юмрук, замахване вмес­то блъскана Дори и животните разбират и знаят разликата,

В Системата за Живот на Земята животните наистина

научават грубата разновидност. Но всичко, което те могат да направят, е да ближат или да се отъркват, което може би е достатъчно.

- v "' ' '

Истинска демонстрация на Личностната Същност в действие. Алтруизмът и агапията* са действащи илюс­трации. Служба на другите без каквато и да е компенса­ция или признание, освен от собствената същност на Чо­вешкия ви Разум.

В Системата за Живот на Земята това е напълно извън разбирането. Ако се сеща, то е случайно, а не планирано.

Човешките Мозъци са мислители до степен, неизвес­тна където и да е другаде в Системата за Живот на Земята. След като веднъж преминем покрай примамките на систе­мата, ние откриваме поток от идеи, просветления, интуи­ция, инвенция, нововъведение, всичките сортирани за нас от нашия великолепен процесор - ума. Те са произведения на заповедите на Личностната Същност и често пъти са проблеснали благодарение-на любопитството, един голям катализатор за промяна.

Няма нищо дори далечно наподобяващо в Системата за Живот на Земята. Всичко, което откриваме, е някакво елементарно обработване, някакви инстинктивни проце­си, които обикновено се приписват на енергична възприемчивост на физическите сензори. Някои животни наис­тина притежават любопитство, което често води до фатал­ни последици.

* Прехласване. (Бел. прев.)

Огромният къс самородно злато

Поради това, че този въпрос на универсален интерес е толкова неразбран и Зле тълкуван, налага се специално разширено изследване за редуцирането му до някакво близко до разумното ниво. Следващият РОУТ ми е преда­ден от приятел и е едва началото. След като веднъж е въз­приет той ще се разшири, както е проектиран.

Любов не се учи и не може да се купи . Любовта не може да бъде научена. Тя се образува у индивида в отговор на външни стимули. Индивидът няма контрол върху обра­зуването. Щом веднъж е започнало, то може да бъде наслоявано или сублимирано, но никога разрушавано. Физи­ческата смърт няма влияние.върху неговото съществуване, защото толкова много енергия нито е зависима, нито пък е част от време-пространството

Това е излъчване, което не може да бъде сграбчено или задържано. Вместо това то се усеща, преживява и премина­ва през индивида, който му добавя онази допълнителна по­рция, която се е генерирала от това преминаване. Поради това енергията е увеличената индивидът се превръща в един постоянен предавател и приемател оттук нататък..

С това твърдо подчертаване на сексуалното пробужда­не и мита за романтиката не е учудващо, че толкова много хора претендират да са преживели това, което можем да наречем голямата Л в техните отношения. Не е така. Единственият начин, по който можете да го .придобиете, е чрез споделени житейски-преживявания и опитност, а до­ри и тогава няма гаранция, От друга страна, то ще нарас­тва у вас. Не трябва да работите по него, напук на казаното в книгите. Времето не е фактор от жизнено значение. Кол­кото по-дълбоко и по-интензивно е споделеното преживява­не, толкова по-малко време е необходимо.

Други видове привличане не винаги са деструктивни или без стойност, но те не са от тази категория. Разликата

е, че Голямата Л е неразрушима и безкрайна и никога не зависи от местните обичаи и навици. Приятелството на­пример може да бъде описано като сянка на Голямата Л или в най-добрия случай като целувка от братовчедка.

Най-големият проблем е в грешната идентификация. .Ние падаме в капана на увереността, че сме открили Голя­мата Л, много често с ужасяващи резултати, когато идеа­лът и любимият" не съвпадат.

Най-важният и видим аспект на Голямата Л е може би майчинската любов. Тя се справя с теста възхитително, въ­преки че често получава дълбоки наслоения от протокола.

Мъжете намират Голямата Л у други мъже, а жените у други жени обикновено като резултат от дълбоко преживява­не в определен период от време, въпреки че разширената опитност не възбужда автоматично Голямата Л. Въпреки че когато се случи, понякога без.усилие и без съзнателно усеща­не, тя е постоянна в пълния смисъл на думата. Ако работите заедно, играете заедно, живеете заедно, борите се, страдате, смеете се и сте от един отбор, вероятността нараства.

Главната характерна черта на Голямата Л е, че тя не изчезва с физическата смърт и вие не можете да я потуши­те през физическия си живот. Извън необходимост, прите­жание или по причини, неконтролирани от вас, вие можете да я пречистите, макар че тя винаги ще бъде там кротко тлееща у вас. Защо изразът „Докато смъртта ни раздели", станал част от нашата култура, е мистерия? Може би е включен, за да може физически оцелелият човек да се по­чувства свободен и да се ожени отново и да създава повече деца, за да подсигури бъдещото продължение на човешкия род. Иначе си губи смисъла.

Голямата Л е най-чистата форма на Личностната Същност.

Споделяйки всичко това, аз мисля, че източникът на липсващото Основно сега вече е ясен - Личностната Сьщност. Но как стана така, че вие наистина се познавате?

7. Екскурзовод

Докато продължава търсенето на липсващото Основно, ние като посетители и участници в Системата за Живот на Земята можем сега да оценим и съберем наученото от нас така, че да можем по-добре да направим преглед и тогава да тръгнем по пътя напред. Нашият Различен Мироглед започва да укрепва, но все пак въпросът отново възниква: Защо се безпокоим? Защо продължаваме трудното пътува­не, когато просто, можем да се отпуснем удобно в подходя­ща система от убеждения?

По-късно ще видим дали пътуването ще ни поднесе своята награда. В настоящия момент нека се огледаме къде се намираме и какво открива нашият Различен Мироглед:

Системата за Живот на Земята, независимо от всички­те си недостатъци, е една изискана машина за обучение. Тя съсредоточава вниманието на всеки един от нас поот­делно върху широко разбиране на енергията и вместо това контрол и манипулация, които най-общо не са на разполо­жение, освен чрез конструирана околна среда, като време-пространство. Системата за Живот на Земята е комплект от инструменти, а ние се научаваме да ги използваме.

В Системата за Живот на Земята ние научаваме мер­ките. Средата е поляризирана и са възможни сравнения. Ние разбираме какво е горещо и студено, силен и слаб, гладен и сит, бърз и бавен, тъжен и весел, мъж й жена, приятел и враг, любов и омраза - списъкът продължава.

Ние се запознаваме с приложенията на енергията по един полезен начин в много различни форми. Ние работим,с физическата енергия едновременно вътре и вън от нашите тела. Ние преживяваме и насочваме умствената енергия без въобще да познаваме подробно как, защото то­ва става съвсем естествено за нас.

Прилагайки нашето Човешко Съзнание, ние се науча­ваме да създаваме по начини и методи, които не знаем, че съществуват, защото те са уникални за време-пространството, а някои са особени и валидни само в тази система и не съществуват никъде другаде. Те обезпечават широки пространства на изява, която не подлежи на описание.

По подобен начин ние се научаваме да се възхищава­ме на красотата. Откриваме я в незначителния камък, във величествената ела, в гръмотевичната буря, в океанската вълна, в нежно, изречената дума, в обагрения с облаци залез_г в пълзящия към небето небостъргач, в музикалния акорд, в скока на леопарда - и отново списъкът е безкраен. И най-вече го откриваме в това, което другите хора мислят и правят, в техните и нашите чувства. И ние се научаваме да се смеем и радваме.

Всяко отделно нещо, на което ние се научаваме, незави­симо колко дребно или очевидно е, има безкрайно значение Там - извън време-пространството. Това напълно се разби­ра, когато някой се запознае с образователния процес на Системата за Живот на Земята, да бъдеш човек, който „жи­вее" Там. Тогава вие знаете, а не само вярвате, че си струва да се плати всяка цена, да бъдеш човек и да се учиш.

А сега, за да изпълните най-голямата промяна във вашия мироглед и да осигурите една проста и разбираема цел за съществуването тук в Системата за Живот на Земя­та, има нужда от специфичност. Това включва да се вгле­даме отблизо в нещо.уникално за Човешкия Разум - в нашия мисловен процес.

полукълбо. Имайте предвид, че това идентифициране е само символично и разделението съвсем не е така ясно.

Процесът на лявото ни мозъчно полукълбо е частта от нас, която върши нещата. Тя е интелектуалната, анали­тичната област на действие. Тук се намират нашите мате­матически и говорни центрове, нашето логическо мислене, научните ни методи, Организационните ни таланти и спо­собност за обучение и много повече. Именно дейността на лявото мозъчно полукълбо ни прави различни от живот­ните. Тя е източникът на нашия оптимизъм, че мога да го направя.

Дясното ни мозъчно полукълбо е точно обратното. От него идват способностите ни за възприемане на формата и пространството, красотата, интуицията, чувствата, плюс всичко друго, което лявото полукълбо на мозъка не може да разбере и категоризира, включително любов, приятелс­тво, вдъхновение и т. н. Дясното мозъчно полукълбо се ужасява от идеята, че произведената от лявото полукълбо формула може да се използва за количествена и качестве­на оценка на любовта и приятелството. Това е свещена те­ритория на дясното полукълбо. И - парадокс - нашето дяс­но мозъчно полукълбо е генераторът на нашите отрицател­ни чувства.

Повечето от съвременните теории твърдят, че нашето човешко съзнание трепти напред-назад между лявото и дясното полукълбо на мозъка при възникването на раз­лични ситуации в ежедневието ни. Когато извършваме из­числения, доминиращо е лявото полукълбо. Когато слуша­ме музика, надделява дясното. Изявата е върховна, когато лявото и дясното полукълбо мислят заедно, унифицирано, синхронизирано.

Нещо като културна подмолна война продължава от векове за да излезе на повърхността едва в последните години. Хората, при които доминантно е лявото мозъчно полукълбо, смятат, че тези, при които надделява дясното

полукълбо, са основно неспособни да съществуват в Систе­мата за Живот на Земята и се стремят да гледат на тях с презрение и недоверие. Онези пък, при които доминантно е дясното мозъчно полукълбо, смятат другите за хора без въ­ображение, тъпи, свръхматериалиещ безчувствени и с не­достиг на „духовни стойности".

Време е да обявим мир в тази битка и да осветлим правилно това опасно неразбиране.

Нашата най-главна цел, освен да се учим чрез преживяното, докато сме хора, е да постигнем и развием това, което наричаме интелект: съзнанието на лявото мозъчно полукълбо. Не се нуждаем да действаме по подобен начин със способностите на дясното си полукълбо, защото вече си ги имаме. Ние си ги носим с нас, те някак си са ни вродени.

Именно способността на лявото полукълбо е от.изключително значение, когато отиваме дай се връщаме от Там, извън време-пространството. Именно лявото полукълбо премахва ограниченията за нашето развитие, които са съ­ществували преди да се появим тук. Само дейността на лявото полукълбо може да превърне неизвестностите в По­знания, да премахне страховете, да увеличи опитността, да открие нови хоризонти, да разчисти отказа на фалшивата система от убеждения. Лявото полукълбо приема всяка идея, информация или вдъхновение, което се поражда от или чрез дясното полукълбо, и го пуска в действие. По все­ки стандарт нищо значимо не може да стане действително, освен ако и докато лявото полукълбо не надделее.

През хилядолетията дясното полукълбо не се е проме­нило. То не се е развило или усъвършенствало. То е същото, каквото винаги е било. Обратно на него, лявото полукълбо на мозъка стабилно се е усъвършенствало или по план, или от необходимост. През миналия век това развитие е станало по експоненциална крива, не само у един или два индивида, а направо у милиони хора през периода. В днешно време левият мозък задълбочено е изследвал феномена време-

пространство й сякаш са останали съвсем малко области за проучване без рециклиране и повтаряне. Енергийните полета Там са узрели за изследване. Но съвсем естествено ле­вият мозък не може сам да се включи в конструктивно ос­тойностяване и приложение. Десният мозък го насилва да направи това - и десният мозък е отговорен.

Онова, което се е случило, е, че лявото полукълбо на-пълно е укрепнало и е оправдано за това в предоставянето на методи за оцеляване в Системата за Живот на Земята и затова се съпротивлява на всеки и всички, които могат да окажат влияние или да прекъснат процеса. Това, което става извън време-пространството - Там, не може да бъде из­числено с обичайните стандарти на Системата за Живот на Земята. И нещо по-важно, оказва се, че информацията, която пристига от Там,няма никаква стойност за жителите на Системата за Живот на Земята. Само когато лявото ни полукълбо признае, че такова познание е най-жизнено не­обходимо средство за развитие Там, ще се генерира специ­фичен интерес.

Нашият Различен Мироглед включва най-категорично най-зрелите таланти на лявото ни полукълбо. Както ве­че бе казано, ние дойдохме тук, за да постигнем това. Хора­та с доминиращо дясно полукълбо намират, че е трудно, ако не и невъзможно, да го приемат.

Понеже е господарят, дясното полукълбо често, при­нуждава лявото да действа по начин, който се стреми да разруши хиляди години на еволюция. Междувременно на­шето ляво полукълбо продължава да събира използваеми­те идеи й вдъхновения от дясното й ги превръща в нещо стойностно. То толерира непродуктивното дясно полукълбо и създадените от него модели, докато те не влязат в правия път. То също трудно изкривява някои модели на дясното полукълбо, за да ги възвърне към оцеляващо-хищническата организация на Системата за Живот на Земята.

За нашия Различен Мироглед има две определения:

Ляво мозъчно полукълба = Човешки Разум, модифи­циран от Системата за Живот на Земята.

Дясно мозъчно полукълбо - Изразяване на Личнос­тната ни Същност, нематериалната част от нас, която е извън времето недокосната и без да й е оказано влияние от Системата за Живот на Земята.,

Въпросът е и дясното, и лявото мозъчно полукълбо да бъдат доведени в едновременно и синхронно действие, като заставяме лявото да взима все по-голямо участие в дейност­та Там. Никога не бихте занемарили едното заради другото.

** *

1. Винаги знайте и помнете, че вие,сте „повече от физическото си тяло". Това ще ви предостави мигновена пер­спектива за всякаква дейност в Системата за Живот на Зе­мята. Агонията става поносима, екстазът - по-задълбочен. Възникналите на места страхове се изпаряват.

2. Запознайте се и контролирайте нагона си за оцеля­ване. Използвайте го, вместо да му позволявате той да из­ползва вас. Ето и няколко предложения:

а/ Една част от формулата (Физически живот = Добро) е нужна за Системата за Живот на Земята и е приемлива по време на вашия престой. Другата част (Физическа смърт = Лошо) можете да отстраните, защото ще я познаете по-добре;

б/ Помнете че крайната ви цел не е физическото оцеляване. По този начин, докато е валидно, че вие сте тук, за да свършите определени неща, че съществуват и дейности, които вие трябва да извършите, за да сте тук, вие не тряб­ва да сте отчаяни. Могат да възникнат нещастни случаи, но вие не можете да загубите, вие вече сте имали опитност­та да бъдете човек;

в/ Сексуалният възпроизводствен нагон, е най-силният животински инстинкт в Системата за Живот на Земята. Предназначен специално за физическо оцеляване на съз­данията, той контролирали е манипулиран да контролира повечето аспекти на човешкото поведение. Наслаждавайте му се, но няма нужда да живеете и умирате заради него. И се наслаждавайте на действията заради онова, което те са, поддавайте се само с ваше знание;

г/ Физическите неща (материали, храна, инструменти, играчки) са чудесни за местна употреба, но притежаването е всъщност само временно удобство. Вие не само не можете, но и няма да искате да ги вземете с вас - дори и физичес­кото си тяло,

3. Поддържайте преходното си положение. Вие сте чо­век по ваш избор в най-точния смисъл на думата. Това пра­во на избор остава в сила по време на вашето посещение. Можене да опаковате опитността си и да отидете когато и където пожелаете, без цензура или наказания от всякакъв източник или вид. Ако Човешкият ви Разум е задоволен, вие ще го направите, независимо от местен навик или нечие усилие. Пристрастените към Системата за Живот на Земята вероятно няма да разберат, но това си е техен проблем.

4. Наслаждаващи се на живота си в Системата, напра­вете максимални възходите и паденията си - но не се при­страстявайте. Издигнете се над яростта за това как работи системата, за очевидните несправедливости, нечестните преимущества, бруталността, безсърдечността, измамата. Този свят по план е хищнически, но той е изключителен учебник.

5. Тренирайте Човешкия си Разум толкова пълноценно, колкото е възможно, като знаете, че това е само упраж­нение. Стройте красиви сгради, разрешавайте „проблеми", миришете цветята и наблюдавайте залезите, композирай­те музика, изследвайте „тайните" на материалната вселе­на, вкусете входящата информация от петте сетива, поглъщайте нюансите на близко приятелство и ситуации, чувс­твайте радост и мъка, смях и съпричастие, съчувствие - и напъхайте цялата си емоционална памет в пътната си чанта. 6. Най-важното, позволете на Вашия Човешки Разум да търси, преживява и да прибавя, към Вашия поток от съзнание, когато и където да го усетите. Пийте го, наблюда­вайте, но бъдете нащрек за тенденцията да го обичате, дължаща се на спомена за Дома вътре. Пазете се от илю­зии и споразумения, които понякога правят трудно под­реждането на истината в средата на Системата за Живот на Земята.

7. Вашият Човешки Разум има естествена й нормална склонност да се опитва да прави неща в Системата за Жи­вот на Земята no-скоро по начин, към какъвто е привикнал Там. Историята е пълна с такива опити, но накрая систе­мата винаги побеждава. Ръбът може и да е протрит, но хищническият анимализъм просто се връща, понякога малко по-прецизен отпреди, но винаги надделява. Това не означава да не се опитвате в проявата на Човешкия си Разум, а е възможно дори да промените част от него, но вие никога няма напълно да го промените. Ако постигнете цялостно преразглеждане; системата няма и не би могла да съществува. Макар че кой знае колко дълго все пак ще съществува тя?

Всички горепосочени точки са Познания за другите и са лесни за проверка от ваша страна чрез директна логиче­ска дейност на лявото ви полукълбо по всеки въпрос или убеждение. Затвърдете вашия Различен Мироглед, като го доказвате за себе си и единствено за вас самите.

В този момент темата за Системата за Живот на Земя­та изглеждаше завършена, но не бе. Друга част от мен, която познава задълбочено от различен аспект Системата за Живот на Земята, изисква да бъде изслушана:

... Бе дълъг преход през гората, докато стигнем океана. По пътя бе тихо, освен бръмченето на насекоми и понякога крясък на гарван във високите дървета, Само лекото пращене на сухи листа в буйната трева говореше за дребни създания, ако някой се заслушаше внимателно. Под све­жия аромат на растящата зеленина се напластяваше дъл­бокият мирис на влажна земя и загнила растителност, и двете - леки сигнали за развиващия се жизнен процес.

Духаше слаб вятър, докато мекият тътен на вълната постепенно нарастваше. После гората свърши й сиво-зеленото море се разпростря до хоризонта. Величествени кули от къдрави облачета плуваха над главите ни в чистото, ясно и синьо небе. Тревистият бряг, където започваше бе­лият плаж, ни канеше без съпротива да се отпуснем и лег­нем, за да, отдъхнем. Вълните бяха нежни и спокойни. Бризът - хладен и мек, слънцето - топло и свежо.

Всичко се свежда до това - началото й краят - вечно продължаващият период от време. Тази жива маса от въздух, вода и земя - която взима и която дава, която произвежда.

Това е нещо повече от познание, повече от съзнание, повече от преживяване. To e повече от интелигентност, знание, истина и разбиране. Цялото е много по-голямо от сумата на'отделните части.

Това е великолепен процес на обучение. Да се научиш да отделящ това от онова, различията и сравненията: горе­що от студено, светлината от мрака; шума от тишината, силата от слабостта, болката от удобството, тънкото от дебе­лото, грубото от нежното, равновесието от нестабилността.

Там се научава причината и следствието, действието и противодействието, цена и плащане, власт и отговорност. Признава се и правото на избор: да спреш или да тръгнеш, да държиш или да отпуснеш, да потънеш или да плуваш, да се смееш или да плачеш, приятел или враг, награда или отмъщение, успех или провал, победа или загуба, ор­ганизация или хаос.

Така се научаваш да мислиш: да координираш, да пресмяташ, да оценяваш и общуваш; да помниш, свър­зваш, планираш и да имаш идеи; да мечтаеш, създаваш, да вярваш, да се надяваш и да знаеш. И способността да прежизяваш и изразяващ чувства: радост и екстаз, мъка, съпричастие, самота, взаимност, добродетелност и раздраз­нителност, както и възхищение от красотата на формата и движението.

B товa е научаването да се учим: думи и числа, писа­не, правене на опити, познание и мъдрост, предавани от родител на дете, от поколение на поколение, без травма от възстановяването. Учене да се създават системи, закони и правила, които дават сигурност, че това учене ще продъл­жи и ще се разширява.

И всичко това е там - близо до гората. То е в зреещите житни класове, в говедата, в мултимилионните редове от хранителни растения и в заводите, които преобразуват ве­ществото в по-удобна за употреба форма. То е и в многото различни подслони, наречени домове, високите и стройни кули, устремени към небето, моторните превозни средства, заместващи тялото, корабите, плаващи около света-над и под океанските вълни, крилатите носачи, които чертаят бе­ли линии в небето,, и металическите птици, реещи се в небето, които обикалят около земното кълбо стотици, хиля­ди километри над неговата повърхност и всеки донася не­изброимо количество информация всяка секунда, ден и нощ. То е също и в невидимата, макар и измерима, мрежа от контролирана радиация, която служи за общуване и ло­кално намиране на посоката.

А има и нещо повече, например усилване на възприемането с помощта на лещи и огледало и електронните уши за търсене на сигнал във Вселената, само един сигнал за смекча­ване на самотата, търсене през звездите, съзвездията, галак­тиките, новооткритите мъглявини и черни дупки. Ето и нело­гичното yпoваниe встрани от нашата синя планета до близка-

та луна, където в праха бе оставен неизличим отпечатък. Ето и странстването и разказите на набедени изследователи да разглеждат и се приземяват на други планети и оттам да се придвижват към тъмнината на дълбокия космос.

Научаваме също за постоянното разгръщане на моде­лите, които някога изглеждаха ненакърнени, в земя, въз­дух и вода: на сплави, компоненти, елементи, атоми, моле­кули, ядрени частици, радиация и форми на вълната; на гравитацията, инерцията, момента, центробежната сила, поляризацията; на органичната и неорганичната природа, живите материални структури и техните процеси.

Учим за изследването на разум и създател; за вярата, спането и сънищата, проникновенията и виденията, фило­софии и системи за убеждение.

Учим също и Любов.

Тогава това е удивителният пакет от постижения през хилядолетията на еволюционно усилие, което с лекота, но триумфално можем да носим при нашите далечни пътувания в отвъдното; наследство с неоценима стойност, което ще бъде остойностено и приложено Там.

Въпреки че... и все още:., между облаците и глъчката има едно неприятно чувство за липсващ фактор, жизнено значим. Обърнете внимание, появява се малко личице меж­ду огромната маса от други знания. То е оформено не толкова като човек, а повече като маймуна. Очите греят от чувство.

То е там, цялото е в очите. От безкрайността на без­времието, носителят на първата искрица интелигентен ра­зум, предтечата поглежда и наблюдава с тиха гордост и радост, с благодарност и възхищение, но не и с пълно раз­биране, с благоговение нарастването на искрата. Това е прародителят на блудния син.

Ето тук, видян чисто и ясно, е един липсващ фактор -животинската основа. Нищо от това не би се случило, ако не беше неговото присъствие и обезпечаване. Това е било живото доказателство, от което да учим, осигурявайки мършата за консумация, млякото за пиене, кожите за топли­на, по-силният гръб за споделяне на "бремето, газта за ос­ветление, бижутата и амулетите от бивни и рогове. Същес­твувала е също лоялност и форма на приятелство, докато е имало някои, които са открили, че голата човешка кожа и животинската си приличат и са развили по-нататъшните пътеки на разбирането далече извън всякаква представа.

Животинската енергия била движещата сила зад искрата. Тя е предоставила не катализатора, а нуждата, мо­тивите и суровата физическа сила. Тя не трябва да се крие или обезличава, но да се включи топло и сигурно като осно­вен пласт от сърцевината, без която нищо не би се случило. Трябва да я извисим с гордост, така че всички да знаят.

И знаейки това, малкото личице се усмихва леко, не­жно и дори с копнеж, а поел е. изчезва.

Време е да продължим. Връщането назад по пътеката през гората е изпълнено с поздравления. Катеричка на ниско клонче гледа надолу и цвърчи. Тъмнозелена муха кацва на ръката и се наслаждава на нежното погалване с пръст. Три,костенурки застават настрани и наблюдават с любопитство, но без да се безпокоят. Сива лисица обикаля по пътеката и сяда долу в нерешителност къде да насочи вниманието си. Дрозд се спуска бавно надолу настанява се на рамото и чурулика нежно в ухото, докато приближи края на гората. С последно почукване по бузата той раз­движва крилата си и се връща на средните клонки.

Сбогом, приятели мои: Но аз непременно ще ви взема с мен.

Припомняме и преразглеждане

На този етап ми се струваше благоразумно, преди да продължа напред, да потърся нова посока и отсъстващото Основно в областта, където изразходвах голяма част от уси­лията си. Все пак аз бях свързан дълги години с тази работа за лявото и дясното мозъчно полукълбо. Съществуваше ли нещо, което бях пропуснал - нещо, което дори да не отговори на въпросите, би могло да посочи пътя? Може би преразглеждането на онова, което сме правили, а и все още правим, ще бъде от полза.

Споменах и преди за моето първо пътуване извън тя­лото през 1958 година, което преобърна живота ми. По това време Отделът за Изследване и развитие на корпорацията, ръководена от мен, чиято специалност бе производството на звук за радиопрограми, бе създал ефикасни методи, с помощта на които звукът можеше да се .използва за пре­дизвикването на сън, лесно и приятно. През същата година бе направено откритие, което промени цялостната посока на изследването и вероятно на самата корпорация. Опреде­лени модули на звука създаваха различни състояния на съзнанието, които не бяха обичайни за човешкия мозък.

През следващите десетилетия различни изследовател­ски програми непрекъснато прибавяха допълнителни по­твърждения за ефектите, произвеждани от тези състояния, и за специфичните звукови комбинации и честоти, необхо­дими за целта. Бяха открити методи и техники, даващи възможност ни индивида да поддържа и контролира раз­лични модели на съзнанието. За допълване на изследова­телските усилия през 1971 година бе създаден институтът „Монро". По-късно Институтът стана независима образова­телна и научна организация. Благодарение на сътрудни­чеството и приноса на стотици специалисти и доброволци, включително учени, лекари, психолози, преподаватели, компютърни програмисти, изпълнителни сътрудници, ху­дожници и много други, сега Институтът е международно признат за работата му в тази област.

Би трябвало да е ясно, че първоначалната работа и разходи за изследователската дейност не бяха посветени на подобряването на човешкия род, нито пък бяха предназна­чени да усъвършенстват някоя част от научното общество

или света като цяло. Това просто бе опит за контролиране на учебния процес по време на сън, а по-късно да се вникне в отношенията между мозък, разум-тяло и съзнание като феномени. И така чак до днес не бяха публикувани никакви академични трудове. Ортодоксални научни методи, ма­кар и използвани, когато бе приемливо, често пъти бяха игнорирани, щом се докажеше, че са безполезни. Развити­те методи не съдържаха догми и ритуали, нито бяха ръко­водени от някоя определена ценностна система, религия, политически или социални принципи. Не се употребяваха наркотици или лекарства, нямаше хипноза иди подсъзна­телни внушения или каквото и да е друго, макар и далечно подобие на промиване на мозъка. Те не бяха насилниче­ски, а индивидът винаги носеше отговорност, упражнявай­ки волята си, без да е под командата на другите. Използвайки резултатите от многохилядни часове на из­следване, обектите могат да се научат да контролират съзна­телно най-различни продуктивни състояния на мозъка. Резултатът от това проучване на съзнанието оказа огромно влияние върху множество други области. Те включват фи­зическото и умствено здраве, обучение и памет, физическа координация, съзидателност, разрешаване на проблеми и справяне със стреса. Процесът, известен, като Синхрониза­ция на полукълбата, или накратко Хеми-Синк, снабди по­требителите си с инструмент за самоконтрол при постигане на собствените им цели, чрез облекчаване и поддържане на целенасочено концентриране, високо продуктивно, ясно съ­стояние на мозък-съзнание.*

През годините в Института бяха отбелязани нови по­стижения в начините на мислене. Взети заедно, те офор­миха, така наречения Различен Мироглед.

* Списък на методите и техниките на Института и практическото приложение на технологиите ще намерите в Приложението. (Бел. прев.)

По време на нашето съсредоточено будно състояние ние като Човешки Разум използваме онази част от спектъра на съзнанието, която е ограничена във време-пространството. Това е станало възможно чрез устройството, идентифицира­но от нас като физическо тяло с неговите пет сетива. Това физическо тяло ни позволява да изразяваме външно на­шия разум-съзнание чрез физическа дейност и общуване.

Когато по някаква причина се осъществи концентри­рането, нашият разум започва да се рее из спектъра на съзнанието, вън от възприятието за време-пространство, съзнавайки все по-малко непосредствения материален свят. Когато това се случи, ние ставаме разумни под друга форма. Фактът, че ние често се затрудняваме да си спом­ним правилно участието си в онази друга част от спектъра на съзнанието; не отрича съществуването на неговата реал­ност. Проблемът е във възприятието и превода, променени и изкривени, каквито те са при употребата на сегашните системи за анализ и измерване на време-пространството.

Спектърът на съзнанието обхваща очевидно безкрай-ностите извън време-пространство в други енергийни систе­ми. Той продължава също и „надолу" през живота на жи­вотните и растенията, вероятно и на податомно ниво. Все­кидневното човешко съзнание е активно най-вече само в един малък сегмент от целостта на разума.

,

Теорията на настройката
Методите и техниките на Института могат да се иден­тифицират като способи за установяване и контрол на фа­зите в развитието на разума. В будното физическо състоя-ние нетренираното сьзнание извършва тези етапни проме­ни, често всеки ден, често с малко или въобще без контрол.

Първичното Развитие се осъществява, когато съзна-

нието е напълно концентрирано върху информацията, по­стъпваща чрез физическите сетива или дейността им. Всяко отклонение от това състояние може да се разглежда като периодично развитие, когато някоя част или процент от съ­знанието е до определена степен възприемаща под друга форма. Един пример е невниманието, когато входната ин­формация от сетивата остава силна, но част от разума „блуждае". Това, което наричаме бленуване, е друг пример. Самонаблюдинието, при което вниманието е отстранено от .физическото възприятие, е по-преднамерена етапна промя­на, каквито са и определени съзерцателни състояния. Спа­нето е средство за промяна към друго състояние на съзнанието, когато се получава съвсем малко възприятие от фи­зическите сетива.

Поглъщането на алкохол и някои опиати предизвиква

разделяне на фазата на промяна. Част от съзнанието е „тук", а друга част е в друга област на целостта. В тези слу­чаи, когато стимулаторът се премахне, промяната отшумява. Психозите и слабоумието са непреднамерени случаи. При тях може да се използват опиати или химикали за отслабване или премахване на нематериалната сфера.

За да бъде разбран по-ясно процесът, можем да прие­мем, че физическото тяло е настройващ се механизъм, чрез който човешкият разум може да действа в материално съзна­ние. Като такъв той се състои от индиректна процедура, която превръща моделите на физическите сетива във форми, които могат да бъдат възприети от разума no-скоро като радио или телевизионен приемник, настройван на определена честотна лента в електромагнитния спектър. В тези приемници има; разпределителна секция, която филтрира най-голямата част, от разсейващи или изкривяващи сигнали или хармонии от други части на спектъра. Точно както настройваме радиоприемника си постепенно от една станция или честота на друга, като един сигнал заглъхва, а друг започва да се чува съвсем отчетливо. Приемникът излиза от фазата на първоначалната станция и се премества до точката, където друга станция може мигновено да бъде слушана. Докато продъл­жаваме пренастройването, първоначалната станция пове­че не се чува, а надделява друг сигнал.

Човешкият мозък, който също има достъп до разпределителя, действа по подобен начин. Необученият в на­стройващия процес мозък бавно се понася без контрол от една фаза на съзнанието към друга. Докато го прави, се получават сигнали частично от физическия механизъм и частично от различни сегменти на цялостното съзнание. Входящият сигнал от физическото състояние отшумява, докато никакъв такъв сигнал вече не достига до мозъка, който се придвижва към състоянието, най-общо познато като спане или безсъзнание.

Учебните програми, създадени в Института, предлагат способи за прилагането на тези промени във фазата при волеви контрол на индивида. В ранните етапи на обучение­то разумът напълно се успокоява и почти не чувства страх или отрицателна възбуда от получените в резултат измене­ния. Причината за това е, че тези състояния на съзнанието са позната територия. Представянето в нова и организирана форма е онова, което е различно,, когато всякакви промени се правят целенасочено от самото съзнание.

Изследванията на Института доведоха до следа, воде­ща в посока, противоположна на следваната от някои други изследователи на разума. Почти цялото усилие бе и е насочено към методологията за употребата на лявото мозъчно полукълбо, на интелектуалната, аналитична част на мозъка, която да използва дясното полукълбо -интуитивната, абстрактна част.

При използването на съзнанието повечето от изслед-

ванията бяха провеждани чрез поставяне на обекта в ка­бина, осигуряваща напълно изолирана среда. Чрез методи и техники, използващи разнообразни модели на звука, на обекта се дават способите да навлезе в различни състояния на съзнанието. Извън кабината един техник ръководи раз­личните аудио и други електронни измервателни уреди и записва мозъчните вълни и други материални отговори на обекта, докато наблюдателят общува словесно с обекта в кабината. Стереослушалките, носени от обекта, създават ефекта, че наблюдаващият техник е в кабината, зад глава­та на обекта. Нещо повече - наблюдателят се превръща в заместващ лявото полукълбо на обекта, помагайки му да използва повече от неговия собствен интелект, зa да знае или разбере повече от Онова, което той прави.

Чрез този метод доброволецът се научава да бъде обективен в своето преживяване и става възможно да се събира информация и подробности, които обикновено не са на разположение в чисто субективни състояния на позна­нието. В резултат целият мозък мисли до краен предел, свързан, интегриран, без доминираща част. Всички наши системи на обучение, независимо на живо или на запис, не са нищо повече от заместител на механизма на лявото мо­зъчно полукълбо, което дава възможност на ползвателя-участник да достигне и задържи своите аналитични способ­ности по време на необикновени и дори екзотични състоя­ния на съзнанието. Те позволяват развитие чрез познава­не и разбиране, и дават възможност да се преодолее най-голямата преграда — страхът. -

Ние разкрихме, че територията на дясното полукълбо без ограничения е богата и изобилстваща почва за разра­ботване от лявото, полукълбо. То е свързващото звено на цялото мозъчно съзнание, което произвежда безценни хра­нителни вещества.

В края на краищата работата бе напълно завършена. Институтът все още разработва начини за производство на

обратни физиологични данни, които идентифицират фор­ми на човешкото съзнание, основно неизвестни или непри­знати от съвременните културни стандарти. Да вземем един специфичен пример: Ние търсим начини и способи да доведем до приемливи нива разнообразните изключител­ни човешки способности, които се появяват тук очевидно случайно през цялата ни история.

Продължителното изследване на тези и подобни ли­нии предлага възможността за довеждане до разбираема и приемлива форма на истинската природа на неортодоксалните феномени на мозъка. Включването им към съвремен­ния културен контекст може да се превърне в знаменател­но събитие в човешката история.

Но като погледна своята работа и тази на Института, чувам тъничко гласче, което настоява да,му бъде обърнато внимание. „Е, добре - казва то, а аз не мога да кажа, че се чувствам удобно, като го слушам. - Ако в този момент това е цялата работа, която си свършил, тогава наистина нещо липсва. Ето ти например показваш на хората как да изпо­лзват целия си разум и да имат така наречения Различен Мироглед, но не изглежда да правиш нещо, за да ги по­дготвиш за онова, което наистина има значение. Тази ра­бота със Системата за Живот на Земята наистина е много добра, но те не остават тук завинаги. Те очакват повече и аз. трябва да ти кажа, че го очакват от теб. Е, какво ще кажеш за това?"

Да, разбира се, какво бих могъл да кажа...