Пътуване извън тялото безкрайно пътуване (част 3) Робърт Монро съдържание

С поглъщането на товара от страничните влияния, толкова реални, колкото ми изглеждаха, започнах да се замислям дали въобще бе възможно да имам Различен Мироглед, който да е достатъчно устойчив, че да контроли­ра достъпа им. Изглеждаше невероятно, че бях успял да се движа във всяка посока с всичките тези ограничения, кои­то ме задържаха.

Но все пак го бях правил и надеждата ми бе именно в този факт. Именно защото знам, че не съм единствен, има надежда не само за мен, но и за всеки друг с достатъчно здрав Различен Мироглед.

Усещах, че може би съществуват и други несъответс­твия, които бях отхвърлял, затова преди да направя след­ващата жизненоважна стъпка, аз се обърнах към моето Аз-Там за последна серия от въпроси. Щом легнах и се отпус­нах, след кратък миг, колкото едно мигване с окото, контак­тът бе осъществен.

- Притеснява ме въпросът за влиянията.

- Не трябва да се смущаваш. Ти се научи да се спра­вяш с достатъчно от своите рецептори. Ако рецепторите ти не са във фаза, влиянието няма да се получи.

- Позитивното мислене помага, нали?

- Отчасти. Целенасоченото игнориране на входящата информация помага повече. Всеки жизнен път, който ни се дава, е изпълнен с такива влияния.

- Всеки живот ли? Колко далече назад...? .

- Колко назад се връщаме ние ли? Не можем да го

съпоставим с вашата система за времеизмерване. Мога ли да ти покажа нещо?

- Разбира се...

... И те бяха там. Хиляди и хиляди редици, всяка све­теща с енергия, разширяваща се навън в множество голе­мини от мястото, където бях... моето Аз-Там! Някои редове бяха ярки, някои мъгляви, но всеки завършваше в нещо, което приличаше на излъчващ пласт... друго Аз-Там. Как съм могъл да пропусна такава връзка...?

- Ти не си я пропуснал. Ти смътно си ги усещал по друг начин. Те са сумата от всички личности, които ние някога сме били, свързани с онези, за които ние мислим, и онези, които мислят за нас. Ярките са онези, които са във връзка с теб в сегашния ти живот.

- Божичко!

- Не, приятелю. Няма бог тук, така, както ти си мис­лиш. Съжалявам. .

-Значи много от тях... много от моите, моите връзки в този живот...

— Нали разбираш, че това не са всички ограничаващи влияния, по никой начин. Когато ние тръгнем, всички любовни връзки или ще дойдат с нас, или ще ни помагат по пътя. Твоята собствена любов, която притежаваш сега - тя идва с нас. Можеш да бъдеш сигурен в това

-Всички ние тук ли сме?

- Има някои все още затворените някоя от системите от убеждения и други, които ще бъдат вън и вътре в чо­вешкия свят в следващото хилядолетие, но когато ти да­деш знак, ние всички ще се съберем. Така ще стане и с всички други, които виждаш, че са обвързани с нас.

- Когато дам знак... за какво?

- За да си тръгнем. -Къде?

- Където ти кажеш. Няма нужда да се безпокоиш. Ти ще знаеш.

- Как ще знам аз?

- Ще знаеш, след като направиш изследването си -твоето преминаване по това, което ти наричаш Междущатска магистрала.

- Кога ще го направя?

- Веднага щом се освободиш от интереса си към влия­нията. Нека се обърнем към нещо друго. Ти обмисляше броя на физически живите хора и колко от тях притежават колкото теб или повече способности да се движат без физи­ческото си тяло.

- Да, наистина. Има около шест хиляди.

- Я сега виж влиянието, което вие бихте имали, ако бяхте шест хиляди! Бихте могли да промените света твърде бързо.

- Тогава защо не се е случило? Какво не сме чули за тях?

- Те се пазят тихи и скрити, както ти каза. Ние не очаквахме от теб да се покажеш, но един от твоята личност е настоявал да го направиш. По едно време ти си помисли, че наистина ще промениш света, но не това бе нашето пре­дназначение. Останалите, които също излизат извън тяло­то си, просто си мълчат и упражняват влияние.

- Но защо? Каква цел преследват, като пазят мълчание?

- Отново говори твоята емоционална личност, тя ви­наги иска да направи добро. Останалите знаят, че не могат да променят Системата и не желаят да го правят. Те се задоволяват да се наслаждават сами на себе си в Системата за Живот на Земята и единственото влияние, което упраж­няват, е да доведат до максимум своята опитност. Те не желаят никой да знае за техните способности.

- Те ще пропътуват ли същия път по Интерстейт, как­то се очаква от мен да го направя?

- Вероятно те вече са го сторили. Ти бе забавен от влиянието на онези, които знаят за теб, и от онова, което те изискват от теб като резултат. Ти загуби част от свободата си и ти трябваше известно време, за да си я възвърнеш.

Сега остава още една област, която трябва да се проучи. Нечовешките Разуми.

- Какво трябва да знам за тях?

- Трябва да запомниш само. едно. Те може би изглеж­дат по-умни от теб, но всичко, което имат в повече, е опит­ност. Те знаят повече от теб за отраженията на полето М. Ти трябва да наблюдаваш онези, които са свикнали да бъ­дат хора. Те знаят повече от останалите за това да бъдеш човек. Затова те биха могли да ти окажат влияние, ако не си внимателен. Но ние сме уверени, че ти можеш да се справиш.

- А другите? Онези, които не са хора?

- Те са непредвидими. Биват два вида. Едните имат същия произход като нас, но са живели физически някъде другаде във вселената. Те знаят как да работят с времето много по-добре от нас. Но по-голямата част само изпитват любопитство по отношение на хората.

- А вторият вид?

- Ти си този, който трябва да го открие. Когато го на­правиш, когато откриеш онези, които са истинските, ние ще имаме нов дом. Ти ще търсиш между Нечовешките Инте­лекти и няма да се заблудиш или да се отклониш от пра­вия път.

- Д, търсенето. Можете ли да ми кажете какво търся?

- Къде отиваме после. Ние събирахме познание и опитност и вече сме научили достатъчно тук. Няма причи­на да стоим повече.

- Разбирам. И затова ли трябва да пропътувам по този път?

- Затова. Има едно нещо, което би трябвало да знаеш. С каквото и да се сблъскаш, нищо, абсолютно нищо не мо­же да ти навреди. Ти си енергия на полето М, независимо от физическото тяло.

- Това е успокоително. Вероятно ще се наслаждаваме

на пътуването.

- Не, приятелю. Не ние. Ще го направиш сам. Ние сме твоят охранителен и пътеводен фар, крито ще ти помогне да се върнеш обратно. Ние ще те чакаме, за да ни покажеш къде да отидем.

- Но... какво ще стане, ако аз не се върна? Или ако не открия нищо...?

- Ще има друго нас по някое време.

- А с мен какво ще стане?

- Ти ще се присъединиш към нас и ще чакаш. Но няма нужда да мислиш за това. Ние имаме доверие в теб.

- Иска ми се да съм сигурен като вас.

- Можем да ти помогнем за това. Ще ти покажем при­мер за подкрепата, която ти: получаваш тук, в нашия собст­вен пласт. Искащ ли да го видиш?

- Моля... ... Хиляди ръце, протегнати, за да ме докоснат... очи,

гледащи към мен с радост и надежда... зашеметяващо из­лъчване, което познавам като любов, която ме обгръща и пропълзява във всяка моя частица... всички те, това съм аз... ние сме... и чувство от сладко-горчивия мирис на успе­ха до болката от раздялата, смесени с радост и смях, стра­хът от пренебрегването, слепотата на вярата без откритие­то, красотата, звукът на пеещи гласове... -,Това от помощ ли ти е ?

- Помага ми... Има ли още?

- Има повече от десет хиляди пъти по това. Всички останали пластове, коитоли видя, че са свързани с нас.

- Сега вече мисля, че разбирам?.. Бих искал да не бях загубил връзка с моя ИНСПЕС приятел. Той можеше и да дойде... Защо се смееш?

- Мислех, че се нуждаещ от демонстрация. Познаваш ли това?

- Усещането е познато... Бил съм тук и преди, но кога? Има хора, които се движат навътре, летят навътре... има огромна вълна от любов и братство, и сестрински чувства...

- Това е нашият спасителен поток, който ни избавя вън от териториите на Системата от Убеждения и от въ­трешните кръгове.

- Ама това беше храната за областта на ИНСПЕС! Помня! И аз бях придружен от моя приятел... Моят прия­тел? Един от вас!

- ИЦСПЕС - това бе несъдържателен етикет.

- Кажете ми, с кого разговарях аз, кой бе толкова тър­пелив с мен й знаеше отговорите? Защо се смееш?

- Кой те познава най-добре от всички?

- Аз... самият? Аз съм говорел със себе си? А факторът време?

- Ти говореше със себе си - кой друг те познава по-добре?

— Затова значи срещата свърши! Получил съм цялата информация. И, както ИНСПЕС, аз знаех повече!

- Така беше. Процесът изпълняваше една стойностна и необходима функция на този етан от твоето развитие.

- Така беше наистина. Но не си спомням да съм играл ролята на ИНСПЕС.

- Не. Досега не си го правил. -О... Тогава ще го правя, когато...

- Когато се върнеш. Това прави ли те по-уверен?

- То слага край на всеки страх, който бих могъл да получа. .

—Добре. Сега ясна ли тя е последователността? Пом­ниш ли посещението, което направи през предишен пе­риод?

- Помня. Преминах през 3000-та година, както я нарекох.

- Даващ ли си сметка какво се е случило след посеще­нието ти?

- Не съм сигурен...

- Това ще е времето, когато всички ние ще напуснем. Всеки от нас, заедно с много други Аз-Там пластове, които ще тръгнат с нас.

- Значи това било. Ще трябва да разбера къде и защо.

- Точно така.

- И тогава какво ще стане с мен?

- Тъй като повече никога не искаш да се връщаш у Дома, ти ще чакаш тук с нас, след като завършиш физи­ческото си ежедневие, в което сега си включен. А после за­едно с нас ще направиш последното си пътуване.

- Значи все пак ще завърша сегашния си живот?

- Разбира се. Помни, след като се върнеш, ще трябва да вземеш всички онези срещи с ИНСПЕС заедно с теб. Сега нуждаещ ли се от още нещо?

- Ще се свържа с вас, ако го направя.

- Не, това е последната среща, докато се върнеш. Има­ме работа за вършене, а и ти също. Ти имаш нашата лю­бов. Какво друго ти е нужно?

- Нищо повече не ми трябва.

Приех това, което ми бе казано. Имах уверението, че ще се върна, въпреки че въпросът за успеха бе друго нещо. Имах добро доказателство, че бях неуязвим, моето Аз-Там, което се носеше из полето М в продължение на хиляди години. Бяхме направени от едно и също нещо.

Колкото до възложената ми задача, разбрах, че беше извън обичайното любопитство. Всичко бе внимателно планирано, дори .и ако не знаех как да разпозная онова, което търсех.

Искаше ми се да мога да си взема приятел с мен, за да бъда по-малко самотен. Тогава установих, че няма да бъда сам, че любовното излъчване на полето М ще бъде заедно с мен през цялото време.

И така, ето я новата посока, където ще бъде намерено Основното!

15. Дълъг лъкатушещ път

Най-поразителният аспект е разчертаването на карта­та на трасето на Интерстейт. Свързващият път бе-огромно-то количество области, които бях оставил неизследвани. Очевидно, когато бях получавал достатъчно информация за някоя специфична цел, аз бях пренебрегнал или тълку­вал грешно всякакви допълнителни данни. Това все пак бе имало и някои .преимущества. Ако бях познавал потен­циалните възможности, може би щях да дам път на пред­пазливостта и щях да отвлека вниманието си от всякакви по-нататъшни изследвания/Харесва ми да мисля за себе си като за авантюрист, но не и безразсъдно смел при търсе­нията ми под влиянието на любопитството.

Но сега„бе нещо твърде много повече от любопитство. С цел достигането до едно истинско, очертаващо се Основно и с всички очевидни влияния с, техните съответни пропор­ции, аз бях готов за пълноценно сближаване с това, което по-рано бях спечелил съвсем случайно. Свършва един ред, а друг ще започне всеки миг.

Ето тук ще ви разкажа, доколкото мога да се справя с проблемите при превода, какво се случи.

З часа сутринта, 27 ноември 1987 г... Лесно е да се започне, лежа в леглото, концентрирано внимание... съпро­тива на тенденцията за ускоряване на процеса, по-бавно, този път не пропускай нищо... отпусни се, дишането равно-

мерно... сега началото на диференциалната настройка... от­шумяването на материалната входяща информация, докат то се задълбочава отделянето на фазите и нематериалните сетивни механизми започват да надделяват... чудя се за­що имаше дори и страх... това прилича повече на заспива-не, но без загуба на съзнание... движение, движение... и сега над Земята, достатъчно високо, за да видя извивката... и още по-високо... огромен глобус, както го виждат космо­навтите, красив... изпълнен с толкова много действие.. спо­мените започват да извират...внимателно ги затварям, с изключение на един... да, като син на синовете на синовете ти"идващ с мен... същността, която ми помогна да бъда това, което съм, винаги с мен, радостно...

... Премести още настройването... само тъмнина, дъл­бока тъмнина... тъмнина със структура... още малко преме­ствам настройването на фазата и ето ги тях... милиони крехки искрици светлина, движейки се, като спазват цере­монията, в две посоки... реят се навътре срещу и навън, откъдето току-що аз се появих, всеки един е човешки разум-съзнание, преминаващ транзитно навътре за ново на­чало на ново житейско преживяване във физическия жи­вот... навън - към предопределен храм или илюзия, воде­на от вярата...

...Бавна промяна на фазата... дълбока мъка за онези, чийто полет се забавя до пълно спиране в зашеметеност и срам... по-ярките светлини на онези, които влизат отвън, освободените, помагачите, които успокояват разсейването на смъртната паника... знаеш за това, откакто ти беше ед­новременно издаващият писъци и утешителят...

После Територията на системата от убеждения с тех­ните изходни рампи, започващи от Интерстейт... минавам бавно покрай тях, една след друга... твърде смътни, за да се види какво има извън тях... следващото, по-познатото, по-забележимото, водещо към великите религии... достъпни за онези, които се нуждаят от тях... по-силен поток от свет-

лина навътре към тях и няколко капчици от поток навън обратно към Системата за Живот на Земята...

... Отвори повече фазата, бавно... да, кръгът на Абиту­риентите*, ето тук... дали да спра?... не, премини, излей от него, по-далече, по-далече... пластове светлина, светлини от човешка енергия, килим от тях, безкраен и във всякакви' размери... пластове от Аз-Там... как ли съм го пропуснал преди? Сега вече разбирам потока навън и навътре... моят е там, но аз трябва да стоя на следата... вътрешният поток ги връща обратно. И този друг неподвижен външен поток... ми­лиони и милиони... вграждането на групи от личности в единствен новороден човек в Системата за Живот на Земя­та., отвори малко настройката на фазата, бавно... съзнател­но разделяне... нищо, освен М-поле... познавам толкова до­бре това място... мястото на срещата с моя ИНСПЕС... с мен... толкова много пъти, а аз научих твърде много... сега вече нищо повече... само тъмнина... движи се, продължа­вай...

... Приближава се фигура, човешка, с форма на човек», поздравява ме с вълна... отшумява, след като се настройвам бавно... сега преминавам през влиянието на човешката ми­съл... бил съм тук преди, но никога не съм харесвал това... беше самотно тогава, но никаква самота повече...

... Внезапно налягане от всичките ми страни, обвива ме... отпускане, не се бори, не се съпротивлявай... никакъв страх... учудване... усещане за меко, нежно проникване на енергия във всяка моя част... любознателно, питащо, инте­лигентно... нека попитам... кой?... енергията спира движе­нието си... използва несловесна... прави ментално очерта­ние навън, гъвкаво...

... Очертанието се изправя, става стегнато... има карти­на - две слънца-близнаци, планета, която се движи по ор­бита, светещи искрици, които се движат навън и навътре

*Онези, които са за последен път. (Бел. прев;)

от планетата... едната пътува-надолу по линията дотук... напрежението, което ме държи, се затваря... друга картина на две ръце, протегнати за поздрав...

... Изпраща въпрос... опитва се да прочете отговора...

... Неуморим и отегчен, научих всичко, което трябва­ше да се научи на планетата й започнах да проучвам на­вън. Имах материална форма на моята домашна планета - като риба - не, като делфин... делфин...

... Светкавица ох горещо приятелство и после нищо. Той прочете моята любов към делфините, а харесването привлича харесване... но откъде е той... той...?

Върти бавно настройването на фазата... трябва да приближавам скоро към КТ-95, но не за да спирам... моето първо детство...

... Внезапна ярка светлина, синя... и глас в главата ми... -Обърни се!

- Това заповед ли е или молба?

- Й двете. Обърни се! Върни се!

... Не мога да го прочета, но ако то може да ме чете, аз трябва да мога да... не, то няма разум... автоматично... не­материално, само енергия... устройство... може да е опас­но... нека изпратя... не мога да се върна обратно, принадле­жа тук...

-Идентифицирай!

... Картина, помня КТ-95... оцветените облаци, музи­ката, игрите... Синята светлина премигна. Отиде си. Куче-пазач? Кой го е поставил на пост? Сега това е познато... светкавица на моя първоначален дом. КТ-95 го наричах, но това не е истинското му име... само спомен... премина­вай, без да се оглеждаш назад...

... Светкавици светлина далече и от двете ми страни... далече ли съм отишъл? Отпред тъмнина... Трябва ли да спра и обмисля? Може да е безрезултатно... повече светли­ни... една точно отпред... внимателно... намали...

- Е, добре. Значи се върна, за да се присъединиш към

мен! Нямаше нужда да идвам обратно, за да те посрещна.

... Това излъчване не може да бъде сгрешено! Това е Миранон! Миранон - колко пъти той ни е посещавал с не­говата ведрост и яснота... чрез ОИТ по време на неговия ^живот. ,

- Миранон! Ти все още ли се намираш на твоето чети­ридесет и девето ниво?

- Там съм, но вече съм готов да тръгвам. Ти дойде в

точния момент.

- Не съм имал намерение да те намирам.

- Знам. Усещам какво правиш. Ти си научил, много.

- Да, така е, И сега разбирам целта на връщането ти. Задачата за събиране на твоите части, както ги наричаш, не е лесна, нали?

- Наистина. Колкото до теб, други изпълняват тази функция, други части от мен. Сега ти също търсиш.

- Но аз не знам какво търся. Онова, което търся, също­то като твоята цел ли е? Ние събираме заедно нашите час­ти, нагоре и надолу във времето, от система за убеждения към система за убеждения. ,Аз не мога - ние не можем да напуснем, докато не ги съберем всички заедно.

-Така е.

- Тогава, приятелю мой, какво правим, щом изцяло

изпълним задачата си?

- Това е, което ме кара да се движа навън към по-високи нива. Мисля, че виждам края, но после виждам, необятни простори навън.

- Вероятно трябва да търсим заедно?

- Не, приятелю. Ние се движим с различен темп. Не мога да го променя, нито пък ти. Усещам, че си намерил пътя, а аз все още трябва да намеря моя.

- Не разбирам. Да намериш пътя?

- Начинът да получиш своя отговор.

- У спял ли съм? Къде?

- Ти мина покрай него и не обмисли възможността.

- Минал съм покрай него? Отново ли съм пропуснал нещо? Къде?

— На мястото на първоначалната ти поява. Именно това търся и аз. Все още ми предстои да намеря първона­чалния ми източник. Сигурен съм, че за мен отговорът е там. Може и за теб да е същото.

- Моят произход - КТ-95? Но аз го познавам твърде добре. Там няма нищо ново.

- Не ново. Старо - не, не това е терминът. Първона­чално. Първичното е източникът. Потърси в извора.

- Назад към началото. Ще опитам.

- Пожелавам ти всичко най-хубаво, скъпи приятелю. Не се безпокой. Пак ще се срещнем.

- О, за това съм сигурен.

- Върви с любов! .

Горещо излъчване мина край мен и заглъхна, щом све­тещата фигура се отдалечи. Случайна ли бе срещата? Слу­чи се точно когато имаше нужда, когато разстоянието отпред изглеждаше безкрайно, донесе ми допълнителна сила, за да увелича устрема си. Но аз трябва да се върна обратно - нека изследвам малко по-нататък, преди да го сторя... Какво? Застопоряваща енергия - не мога да се движа!

Глас в главата ми - студен, поучаващ глас...

- Аз съм Господ, твоят Бог, на когото ти служиш.

...Усещане за интензивно налягане, сякаш се разтва­рям... сега съм във вода... белите ми дробове са пълни с вода... трябва ми въздух... трябва да се отърва от водата... не, не може да бъде, не е така... няма вода... нямам бели дробове. Бях накаран да помисля, че съм във вода... това е влияние... Аз знам, че не е така. Освобождавам се от наля­гането... Мога да почувствам пръсти от енергия, които на­пипват моята сърцевина... мога да спра това... затварям рецепторите... плътно затварям... помня как...

- Ти не помниш! Ти не помниш!

Но аз помня... Спомням си тестовете, опитността, по-

лучена при обучението на моето Аз-Там.. те бяха така действителни... готов съм, готов съм за тази настойчива енергия... не може да ме нарани. Но какво е това? Какъв бог може да е този? Не може да ме нарани или пък да ме ядоса... бъди спокоен, горещ, приятелски...

- Ти не ме ли приемаш като твой бог?

... Идеята за бог, които измъчва, ме озадачи... оставих тази идея да отлети...

— Не се ли страхуваш от мен?

... Пресъздадох картина на себе си, разбит на милиони частици и събиращ се отново в едно цяло след всяка екс­плозия... ,

- Проклет да си! Ти не си нищо повече от една моя ненужна енергия, кой е твоят Господ?

... Енергията заглъхва до крехки частици и изчезва. Още колко такива като тези мога да открия?... напразни

усилия...

... Какво каза Миранон? Трябва да се върна назад... обратно към КТ-95. Хайде да го направя... настройвам фаза­та... движа се бавно... изглежда същата... съвсем същата... облаци от дъги... Ще се просна да почина малко, лежа в - облаците и слушам музиката... да, така е по-добре... пър­воизточникът... но той е съвсем същият... винаги еднакъв. Това е задънена улица... нищо повече няма тук... не мога , повече да стоя във фаза. Трябва да опитам и нещо друго, когато си отпочина... Какво ще правя после? Ето го пътя, който винаги си е бил тук... дори и кълбенцата от енергия отдолу... помня, когато бях малко кълбенце, скачах на въ­женца, както те сега правят... чакай... чакай... скачам... претьркулвам се навътре... помня... но какво ако? Какво ако?... да го преобърна, преобръщам подскока., какво става...?

.... Внимателно, внимателно... усеща се по-силно, от­колкото тогава... движението... музиката заглъхва... обла­ците се разтварят... кълбенцата енергия са си отишли... ни­що сега, само спираловидна маса енергия, движеща се на-

вън... движеща се навътре малко по малко... като плуваме срещу течението...

... Спиралата става все по-стегната, стегната... стесня­ваща се, много тясна... напрежението на тока е по-силно... трудно е да се движа срещу... но все още се движа... трудно, трудно... необходима е твърде много сила... точно срещу мен е центърът на вихъра... още малко, още малко... твър­де е малък, не мога да мина през него... концентрирана енергия... скачай... скачай...

... Бушуване дълбоко, вътре в мен... друга вълна, по-голяма, издига ме... още една... боли, но е прекрасно...

(И една част от мен е оставена назад)

... Скачане... скачане... огромна вълна... ужасно боли вътре в мен, но е толкова прекрасно, изключително краси­во... нищо не може да е толкова чудесно като това...

(Загубвам друга част от онова, което бях)

...Скачане... друга вълна... нищо не може да боли тол­кова дълбоко... нищо не може да бъде така всеобхватно с щастие... но повече не мога да издържам... (От старото ми аз не остана още много)

... Скачане... най-огромната вълна... това е то, това е то...

няма нищо по-велико от това, което чувствам, нищо така всеобщо, всеобща радост, всеобхватна красота, всеобща...

***

Какво? Защо се събуждам по този начин? Трябва да събера съзнанието си... Ето, това повече прилича на него! Сега какво стана? Да, сънят. Сънят ли? Дали пък не го преживях? Беше ли действителност или сънят на някой

... Сега всичко е на мястото си и действа... сънят бързо отшумява... нещо за облаци и кълбенца... и движение по Интеретейт... и живот и смърт, каквото и да означава то­ва... нещо, наречено време-пространство... и синя планета...

слънце, странна, силна енергия... милиони слънца... и лю­бов... няма да забравя усещането за това, дори и да е било само сън... объркан сън... необходима е толкова много енер­гия, за да стана... тук в тази светла прохлада...

... Колко странно място за събуждане. Аз не си легнах да спя тук Как заспах? По-добре да се върна там, където принадлежа..;

, ... Потокът, погледни към потока... всички се движат в същата посока, от всички размери... трябва да се присъеди­ня, преди да заспя отново... сънят... частите продължават да се връщат... .

... Трябва да продължавам да се движа с другите... но те са всичките толкова по-големи от мен... аз съм просто едно зрънце... толкова малък...

- Ти разбира се, си мъничък. Стой при мен. Аз ще ти помогна.

... Този до мен... да... толкова голям, не мога да го видя целия... силна вълна от енергия се издига у мен... добре, това наистина помага... съзнанието ми се изпълва повече... спомням си как се случи... да... бях част от Цялото... една по една, частиците бяха отделяни тук и там, взимани от Цялото и поставени... къде? Не мога да видя ясно... възбу­дата... радост при ново приключение.... една по една, тези около мен бяха поставени... после бе моят ред... извиване-то... несигурността... после Цялото изчезна... каква ужасна самота... сам... нужно е да се върна при Цялото... губя съ­знание... заспивам.:: сън... какво е спане?... загубване на съзнание, разпадане... какво е това;;.

... Сега се движа назад... назад към Цялото, където принадлежа. Започвам да усещам началото на радиация­та, ставаща по-интензивна, докато се движим... радостта да се върна...

- Какви подаръци носиш, малчо? Не усещам никакви.

... Подаръци? Подаръци? Имам само нуждата да се

върна при Цялото, към което принадлежа, където са други

като мен... аз съм какъвто винаги съм бил... няма нищо

повече... само сънят...

- Има нещо различно с теб. Не носиш подаръци и си сам. Ти си незавършен.

... Незавършен? Как става това? Същият съм, какъвто напуснах Цялото... ще бъда завършен, когато се върна... не разбирам... всичко, от което се нуждая, е да се върна...

- Ти наистина разбираш, но все пак ти покри всичко. Ние проникнахме под капака. Нека ти помогнем да си спомниш как започна.

... Какво? Не_сънят, а свързаните с него... преди да започне сънят. Добре де, но Цялото се нуждаеше от пове­че... и Цялото е... да, така беше, когато се случи... Цялото разпределяше части, които да растат... да се размножават... да се прибавят към Цялото... така ли е? Тогава подаръците ще бъдат повече от мен...? Има нещо общо със съня... нещо в него или целият сън... трябва да разтвори паметта ми в точката, когато бях загубил съзнание тук... внимателен... не искам да разцепвам отново съзнанието си...

- Това не може да се случи. Ще бъде сливане на онова, което си ти сега, с познанието, което ти наричаш сън. То е сборът от това преживяване, който е твоят подарък. Ти ще разбереш защо си недовършен, защо си малък. Наблюда­вай.

... Споменът за съня се отваря и събуждането... но сега аз съм наблюдателят... опитвайки се да се движа срещу течението... преди... светкавица от светлинна енергия, до­като бях вграждан в пиесата на КТ-95... отегчението... лю­бопитството... тръгването... самотно движение, търсене, търсене... ярки слънца от енергия в безкраен ред... присъе­диняване на. други като мен при търсенето... търсене на какво? Неизразимо е... после излъчването на сателита на синя планета, на жълто слънце... вход... вход, за да стана... какво? Човек... да, човек! Много е истинско, дори и като го наблюдавам. Придвижване към материално съществува-

не, съставено от разсеяна енергия... физическо вещество, енергия — затворена в ограничени изражения... тежкото усещане на ограниченията, независимо от вродения стре­меж за поддържане на енергията във физическата мате­рия и продължаване на нейното действие... много прекра­сен, макар и противоречив план. После идва нуждата от търсенето да бъдеш преобърнат в действие и противодейс­твие в друга модалност... неуспехът на тази поддръжка и опитването отново и пак... толкова много преминавания навътре и навън, от първото малко създание с окосмено лице... възходът и падението на познанието и интелекта отново и отново през милиардите преминавания... жизне­ни пътища... но аз ги нямам с мен... сега разбирам причи­ната за разпределението на частите... какви подаръци по­лучих от съня! И аз съм... аз съм всичките тези преминава­ния, всяко едно от тях. Това, което наричам сбора... това мое Аз-Там. Но аз съм само част от това...

- Затова именно си малък и незавършен. Има и повече. Да... другите, които чакат... пластове от други Аз-Там.

Ние сме едно цяло... да... Значи в съня аз бях... предвари­телен представител... скаут...

- Когато вече всички са се събрали, ти ще дойдеш със своите дарове. Ти повече няма да бъдеш малък, а такива, каквито сме ние. Всички останали ще дойдат с теб.

— Твоят процес същият ли беше? Само една част от теб ли дойде първа тук?

- С нас бе по-различно. Ти действаш по този начин, защото твоите разновидности са толкова многобройни. На нашата планета нашите завършени същества се научават и се настройват като един.

- Защо... защо спираме?

- Отговорът е точно над главата ни. Скоро ще се отво­ри. Навън можеш да усетиш Излъчвателя на енергийния лъч, който създава това, което ти наричаш сън.

Сънят... По-добър термин би бил от Хо дограмата...

Енергията е много мощна... огнена топка от енергия... Трябва да изпълня една функция... Излъчвателят ми на­помня... Имам нужда да направя това...

- Разбираме, приятелю. Тръгвай.

... Ето, те идват, две фигури, едната свети повече от дру­гата... приближавам се до Излъчвателя, много близко... Заслонявам ги от енергията щ Излъчвателя... отваряне на мои­те рецептори, за да помогна на екранирането... й си спомням за моите две части в съня... и чувствам пълния ефект от излъчването, но сега мога да го поглъщам, там, където те не биха могли... облян съм от излъчването... изпълване, поглъ­щане... колко повече... колко... Да, сега вече аз знам какво съм, какво съм бил от самото начало, какво ще бъда винаги... част от Цялото, неуморната част, която копнее да се върне, въпреки че живее, за да търси израз в работата, създаването, строенето, даването, развитието, оставяйки повече, отколкото взима, а над всички желания - да донесе обратно дарове от любов на Цялото... парадоксът на пълното сливане и продъл­жаването на частите. Аз познавам Цялото... аз съм Цялото... дори и като частица - аз съм сборът...

... Частиците от мен в съня се оттеглят и аз се връщам обратно, спомняйки си добре съня и онова, което трябва да направя...

- Ти се разви и порасна донякъде, малкият.

... Има нещо - помня нещо, което трябва да направя... за нас. Какво става, когато ние навлезем и се присъединим към Цялото?

- Много се спекулира с това. Можем да ти дадем РОУТ, който описва евентуалния резултат. Ще ти бъде ин­тересно, когато се върнеш към съня... към холограмата.

- Когато се върна? Трябва ли да се връщам към съня? Отново да загубя съзнание?

- Нямаш друг избор. Ти си незавършен. Но това съз­нание ще се върне с теб. Ти не би изоставил онези, които те чакат, дори и да бе възможно.

-Така е,

- Вземи този РОУТ. Сигурно ще ти помогне да бъдеш търпелив, ти и сборът от теб.

- Сигурен съм, че ще ми бъде от полза. Но аз... ние... имаме огромна нужда да узнаем какво означава да бъдем завършени. Можете ли да кажете?

- Ти го знаеш много добре. Може да се каже е вашите думи. -

„Няма начало, няма край,

Има само промяна.

Няма учител, няма ученик,

Има само запомняне.

Няма добро, няма зло,

Има само изразяване.

Няма обединение, няма разделение,

Има само едно.

Няма радост, няма мъка,

Има просто любов.

Няма повече, няма по-малко,

Има просто баланс.

Няма стазис, няма ентропия,

Има само движение.

Няма събуждане, няма спане,

Има само съществуване. Няма ограничение, няма шанс, Има само план.

Така го знаем ние."

- Благодаря. Приемам го.

- Необходимо е да преминеш през останалата полови­на на кръга, за да завършиш пътуването.

- Другата половина на кръга ли?

- Тя е много по-лесна. Довиждане, малечко.

Воден от чудесната нужда да осъществя завършване­то, аз започнах да се връщам. Потокът спря зад мен, ча­кайки да влезе. Само проблясването на мисъл за влизане

доведе до, огромно очакване.

Как стигнах там? Какво направих? Споменът започна да се прокрадва... движейки се срещу течението на енергия-та, използвайки техниката на подскачането на въженце на малките деца... Как да го започна? Да... по течението би било лесно... използвах обичайното подскачане, което добре познавах като дете в съня... подскачане, подскачане...

... И мигновено през тясната цепнатина... спирала от дечица, които играят... спирам точно до облаците от дъга... колко отдавна бе, когато лежах там, започвайки да обмис­лям... сега нахлу порой от спомени, моето Аз-Тук... остана­лото е лесно... само настройване на фазата...

... Обратно на Интерстейт, по-рано - толкова трудно, а сега лесно... смътни картини и вибрации... имам последния РОУТ... вълна от смях и облекчение... Приятелят Пътеше­ственик ме разбра... той знаеше колко съм нетърпелив! Все още има радост... и вече знам максималното... невероятно, въпреки че се случи... странно, ярко познание, да бъда в съня, знаейки, че това е сън и притежавайки чувствата на съня... въпреки че съм все още буден, пулсирайки с това, което съм извън съня, Има ли въобще начин да изразя тази форма на вълната в съня, без да нарушавамилюзия­та? Или дали планът, е точно този да наруша съня... Затова трябва да премина още веднъж до другия край на кръга. Знам какво е това... да се движа до другия край на Интерстейт, не отвън, а по нея. Ако използвам моите тех­ники за настройване във фаза - „бързо превключване" и „екип"* едновременно...

... И внезапно се придвижвам... преминавам през пластовете-на Аз-Там... бяха си отишли... през Територии­те на системите от убеждения... те трептят... минавам по­край синята планета... и гледам как се връща към праш-

"Подскок. (Бел. прев.)

ния кръг... всичко се движи, всичко се движи... отново вър­вя срещу течението, отивам обратно - там, откъдето той е започнал... гигантско цвете от частички и светлина, лъка­тушещи заедно обратно... обратно в лъча... лъч... влизам в него, движа се с него... мога ли да го понеса? Толкова е силен...

... И ето го... Излъчвателят! Не, нямаше звън на кам­бана... идваше от Излъчвателя... създаването на холограмата... и ето го там, връщащият се поток от едната страна... кръг... затворена верига... кръг! Сега вече знам... сега знам!

... По-добре да се връщам, обратно към моето Аз-Там... трябва да им съобщя... лесно и бързо... „бързо превключва­не" и „екип"...

-Рам, ти ли си?

- Той е. Твоят скаут се върна.

- Контролирай излъчването си! Изгаряш ни!

- О, съжалявам. Така по-добре ли е?

- Когато разруши свързващата брънка, не знаехме да­ли ще да се върНеш. Но ти го направи! Сега можем да действаме. Но първо ще е по-добре ти да...

- Имам го! Имам това, от което се нуждаете!

- Спри и слушай, ще го сториш ли? -Това пък какво е?

- Ти трябва да се върнеш обратно във физическото си тяло. Сега.

— Защо? Нещо не е наред ли?

- Опитвахме се да ти изпратим мисъл. Когато свър­зващата ти брънка се счупи, тя също те отдели от твоето физическо тяло. Ако не се върнеш бързо, можеш да го загу­биш. Точно сега не е моментът.

... Щом те бяха обезпокоени, и аз бях! Те ми предадо­ха вълна от енергия, щом започнах бързо пренастройване назад към физическата фаза. Тялото бе шокирано. И аз бях шокиран - то бе толкова студено, кръвното налягане -съвсем слабо, пулсът - едва се долавяше, сърцето ми бе

близо до фибрилация. Щом започнах отново да дишам дълбоко, тялото бавно започна да се затопля и да се връща към нормалното си състояние, но мускулите бяха вдърве­ни... ще са необходими няколко дни, да ги върна към ра­зумно действие...

Наистина бяха необходими няколко дни. Физическото тяло най-накрая се върна към нормалната си форма. Същ­ността ми обаче не. Нямаше просто Различен Мироглед, а помнене на неограничена свобода, на винаги толкова слабо мъждукащата искрица на Последното Право на Избор.

Вече знаех, че притежавах липсващото Основно!

Най-малкото сега имам сълзи, които мога да проли­вам, бузи, по които те могат да се стичат, и любяща ръка, която да ги избърше. Колкото до даровете - когато дойде моментът, мога да си ги взема с Мен. Може би ще става все цо-трудно и по-трудно да стоя тук. Пътешественикът не мо­же да чака вечно.

И сега вече аз се оглеждам наоколо. Към чудесния план, към прекрасно създадената редукция на идеи в практическо приложение. Към това как живият механи­зъм се настройва към промени в околната среда. Гледам листото на едно дърво, достатъчно еластично, за да устои на промените в напора на вятъра, опънато и набраздено от обратната си страна, така че винаги се обръща нагоре с лицевата си страна.

Гледам котенцето-изследовател, което за една седмица Научава повече, отколкото до края на живота си. То се учи как да използва вградения си калкулатор, измерващ раз­стоянието от пода до масата, и натиска спусъка на точното количество енергия, която му помага да надскочи пет пъти своя ръст и да се настани безпрепятствено върху масата.

Моето познание се разпростря към земята, въздуха и морето, които действат в дълбока симбиоза, за да предоста­вят всичко необходимо на милиони - не, на милиарди форми на живот, които населяват това място.

Кое се е появило първо - необходимостта или идеята?

Тук е и добавеният пласт на моя мозък, който .ми даде шанса да мисля, вместо простичко да съществувам. Да бъ­да това, което съм. Това дали е било планирано в конструк­цията или е само експеримент, за да се види ефектът? Или може би е имало някаква друга причина, която все още не е известна?

Хаос, организации, разновидности - те всички са едно и също нещо.

Дори и ако всичко може да бъде в края на краищата повторено точно, бих искал да се срещна с Първоначалния Дизайнер. Някога..