Пътуване извън тялото безкрайно пътуване (част 3) Робърт Монро съдържание

Това е този, с когото се запознах по време на последно­то ми посещение на КТ-95 и определено не бе материално същество според нашите разбирания. Все още разбирането ми е, че съм проявил любопитство за човешкото съществу­вание, като „турист", посещаващ други реалности, включи­телно време-пространство. След едно гмуркане във водите на Системата за Живот на Земята аз се пристрастих. Пов­тарянето на живота на КТ-95 започна да ми досажда. Но как това първоначално Аз се е превърнало в същество не бе известно нито на. мен, нито пък на него. Ние никога не се

замислихме достатъчно.

Но сега виждам светлината зад него и мисълта за она­зи част от мен Аз-Там довежда до гръмотевична буря. За някой, който никога не се е интересувал особено от „пре­дишните животи"? Мигновено тази мисъл възбуди шумен смях. Откъде? От кого? Всичко бе около мен и вътре в мен. Нямаше форма, която да усетя, но имаше излъчване в мен и от мен. Тогава вътре в мен аз чух глас.

„Добре, млади приятелю. Сега вече знаеш. Вземи този РОУТ със себе си и се върни, когато си го разгадал."

Шокът от гласа и смеха ме върнаха напълно във фаза обратно към Системата за Живот на Земята - във време-пространството и физическото ми тяло. Бяха направени чудеса за моя Различен Мироглед.

Не ми се стори лесно да се приспособя към откритието, че аз се противопоставях на една моя част, за която не знаех, че съществува. Въпреки това общуването бе абсур­дно просто. Не бе неочаквано, както когато говориш сам на себе си, също няма никаква преграда. „Говоря" не е точна­та дума, контактът се осъществява далеч по-бързо, откол­кото изречената дума би позволила, а да се нарича обмя­ната на информация „разговор" е крайно неуместно.

Онова, което следва, е кратко извлечение или резюме на множество сесии с частта от мен - Аз-Там, започвайки с мигновена среща. Всичко, което трябваше да направя, бе да се настроя внимателно, да премина през разрушената преграда и вече бях вътре в двореца на светлинните лъчи» в сърцето на моето Аз-Там. . .

- Не бихме употребили термина „Сърце". Много е ма­териално.

- Тогава в центъра.

- Ние сме това, което се означава с цялото е по-голя­мо от сумата на частите."

- В такъв случай вие сте цялото на онова, което аз съм бил, когато и където и да е било това.

- Фокусът, върхът на пирамидата ти и нещо повече, включително ти, какъвто си сега.

- Това е no-скоро една каша!

- Не съвсем. Ние сме високо организирани. Ти опозна пласта на паметта, когато мина през него, нали?

-Така е.

- Пластът е съвсем прецизно подреден във формата

на отделни части, а също и според категорията. Така са и всички останали модели на съществуване, през които ние сме преминали. Мигновено можеш да откриеш онова, което ни е необходимо.

- Това е добре/

- Размисли за всичкия този страх, който те притесня­ва. Лесно можеш да се предпазиш от него. Ние го преобра­зуваме по-бързо, отколкото ти го донасяш. Ти трябва да си припомниш на какво приличаше само преди тридесет и пет години. Или се вгледай в някои от хората около теб. И тогава говори за каша?

- Мога да си представя!

- Така ли? Лесно се забравя, когато не е пред погледа ти.

Преминах през огромно количество емоции, които на­влизаха в мен. Трябва да съм потискал голяма част от тях, без да съм го съзнавал.

- Предполагам, че аз - ние - имаме система, за да се справим също и с това.

- Наистина имаме. По-малко е, отколкото сме свикна­ли, но качеството се подобри страхотно. Както и да е, напос­ледък ти позволяваш на чувствата да контролират дей­ствията ти само когато ти пожелаеш да е така. Правиш го добре.

- Кажете ми, съществува ли някаква име или иденти­фикация, която бих могъл да използвам за вас? Предста­вям си, че имате повече от една. , _|Ч ,

- Притежаваме всичко необходимо в даден момент. Ние сме мозъчният тръст, мисловният резервоар, по-стари­те братя, всичко. Защо не използваш някой от тези акроними, който най-много ти допада? Какво би казал за Борд на съветниците? Или Изпълнителен комитет - това е, по-близко до нас.

- Ще се спра на това - Изпълнителен комитет!

- Чудесно! Внимавай, след като си направихме труда да пристигнем и сложим ред в действието ти, както би ка-

зал ти, сега вече наистина можем да тръгваме.

- Пристигнали сте, за да сложите ред в действието ми? Какво означава това?

- Ти най-накрая сам си проправи път дотук, след всичките тези години. Ние многократно ти помагахме да се справиш и ти никога не погледна назад - сигурни бяхме, че ще дойдеш, за да изследваш. Ти не го стори. Наложи се да използваме по-преки начини, като отзвука от болката във физическото тяло и притегателните сили, които ти на­ричаше сигнали за помощ.

-Значи сте ги създавали вие?

- Обичайно това са неща, за които ние се грижим, когато ти си заангажиран да бъдеш ти - да бъдеш буден и човек. Решихме, че ако ти се наложи сам да се погрижиш за някои от тях, може да бъде възбудено любопитството ти. Така и стана.

- Хайде да го кажем направо. Вие сте ми помагали през целия живот?

- Със сигурност го правехме. Понякога ти беше благо­дарен, друг път не.

- И колко назад във времето е започнало това?

- Преди да се родиш.

- По-добре е да ми кажете. Аз не си спомням.

- Не би могъл. Ти не съществуваше. Ние взехме реше­нието да станеш отново човек. Избрахме времето и мястото' и организирахме смесването на ДНК-елементи от материя­та и елементи от нас. Ние взехме онези части от нас, които изглеждаха най-подходящи, натрупахме ги заедно и ги из­пратихме. Ето те и теб - ето ни и нас!

- И какво точно изпратихте?

- Личности, спомени. Какво друго?

- Да... Вече съм открил някои от тях. Това с всеки ли се случва - с всички хора?

- Доколкото ни е известно, да. Някои нямат толкова опитност, колкото ние притежаваме, или толкова, че да

има избор.

- Съществуват ли някои, които въобще нямат опит­ност? Някой, който се появява... чист?

- Мнозина не притежават предишна човешка опит­ност, макар че имат голямо количество от някои други ви­дове опитност - едновременно физическа и нематериална. Имат опит от това, че са съществували като животни.

- Има ли такива, които идват и си отиват само с един човешки живот?

- Чували сме за такива, но не сме срещали нито един. Или не сме могли да го разпознаем.

- А защо са всичките тези повторения - многократни­те преминавания през живота?

т Досега човешките животи са били използвани и се използват по такъв произволен начин, че не е възможно да се придобие достатъчно богата опитност само през един живот. Затова ние продължаваме да връщаме, докато по­лучим това, от което се нуждаем. Това има ли някакво значение?

- Би трябвало да има и по-добър начин. Този не ми се струва организиран или ефективен.

- Ти би трябвал» да знаеш.

- Какво искаш да кажеш?

- Спомни си посещението в далечното бъдеще, когато ние те водехме. Доколкото го видяхме, всичко там бе наис­тина организирано и ефикасно. Ти пристигаш там, изби­раш си преживяването, което пожелаеш, и се връщаш!

- Много дълго време ще трябва да чакам.

- Помниш ли, ти си свободен от времето? Само още едно връщане след това, в онзи живот, който ти вече посе­ти, и ще бъдеш свободен.

- Значи моят Изпълнителен комитет вече всичко е планирал...

- Действително, направили сме го вече.

- Комитетът е съставен от части. Ти от коя част си?

г- Аз бях придворен шут във Франция през девети век. Бях добър оратор. Затова бях избран да се срещна с теб. Това. би намалило всяко напрежение, което би възникнало у теб.

- Аз въобще не съм напрегнат... е, добре, не много. Сега нека се върнем към това, което обсъждахме. Помагах­те ли ми в детството?

- Ние поддържахме тясна връзка в първите няколко години. Това става при повечето малки деца. Влиянието е доста силно, докато родителите и другите постепенно не прекратят достъпа. Децата биват приучвани да не говорят за нещо, което не е приемливо. По-късно физическият кон­такт бързо отшумява. -

- Има ли нещо повече?

- Не много. През по-голямата част от времето ние про­сто те наблюдавахме. Ние те предпазихме от удавяне ня­колко пъти. А имаше и време, когато ти бе много болен. Ти дори се появи тук и се наложи да те придружавам обратно.

- Трябва да е било, когато боледувах от скарлатина. А какво стана по-късно? Има и други неща - двата долара под дъската, когато бях тийнейджър - вие ли го сторихте?

- Това бе един от номерата на Тало.

-Кой е Тало?

- Един от нас - един от теб, който живее в друга енер­гийна система.

- Има ли и друго?

- По времето, когато беше седемнадесетгодишен, вед­нъж ти шофираше по черния път покрай реката. Движеше се твърде бързо през нощта по билото на хълма, а там имаше стар камион. Ти никога не можа да разбереш как успя да го заобиколиш, без да се убиеш, нали?

- Помня! Спомням си, че се чудех какво стана. Значи вие го направихте?

- Не аз, но един от нас.

- Мисля, че започвам да разбирам. Вие сте нещо като мои ангели-хранители - или поне така биха се изразили

някои хора.

- О, не. Ние не сме нищо твое. Ние и ти сме едно и също. Ти през цялото време сам помагаше на себе си. Ние сме просто частта, която ти помага да си спомняш. Ти и Тало заедно сложихте двата долара под дъската. Ти и Кае заедно при онзи случай на Хаваите направихте така, че сърфьт да се наклони надясно, така че рибарската лодка.те спаси. Ти и-ние непрекъснато се връщахме назад и органи­зирахме нещата. Искаш ли още примери? -

- Да ме вземат дяволите!

- Не, и това няма да стане. Ние няма да позволим. Тази житейска опитност, която сега събираш, е изключи­телно ценна.

- Защо? Какво искаш да кажеш?

- Тя води към свободата. Сега е твой ред - ти си отгово­рен. Ние не сме нищо повече от кабина със скимтящи път­ници, надяващи се, че ще се оправим, и даващи съвети.

- Какво се надявате да откриете?

- Пътя навън. Началната скорост за излизане. Не просто отвъдния живот, а вечността.

- Аз... мисля, че разбирам. Какво се очаква да напра­вя аз?

- Ти си най-добрият шанс, който някога сме имали. Ние ще те подкрепяме и ще ти помагаме по целия път. Не можем да вършим абсолютно всичко, но има много неща, които правим. Окуражавахме те да мислиш за онова, което ти наричаш „Извън тялото" и ето, че накрая то започна да действа.

- Вие ли го правехте?

- Спомняш ли си онези сънища, преди? Как се опитваше да издигнеш самолет над земята, но винаги над глава­та ти имаше кабели?

- Помня съвсем ясно.

-? Това бяха практически упражнения, които правех­ме, когато ти идваше тук по време на сън.

- Да... започва да се подрежда...

- А останалата помощ по пътя.„ напоследък имам впечатлението, че наистина сам върша някои неща... не вие.

- Не можеш да го представяш по този начин. Ти наис­тина получаваш малко помощ. Помни, че «е сме прикова­ни във времето - нито пък ти, какъвто си сега. Ние можем да се върнем назад десет или хиляда години - все същото е. Но сме напълно съвременни, когато помагаме.

- Тогава аз не съм нищо друго, освен ваш сурогат...

- Когато започна сегашния си жизнен път, ти наисти­на беше такъв. Но докато прогресираше в опитността, ти се превърна в съвсем нова личност. Сместа, с която започна, постепенно се разтвори в цялото,

- Това е нещо, с което ще трябва да свикна. „Аз", който помага на „мен"? Свикнал бях да мисля, че,помощта е външна... Кажи ми, има ли нещо, което вие-ние не можем данаправим?

- Трябва да оставим Аша да се справи с това. Той е добър техник. Ще контактува..с теб сега.

-Аша...?

- Аз съм Аща. С какво мога да ти бъда полезен?

- Аз... аз питах за границите...какво можем и какво не можем да правим...

- Аз не знам каква не можем да направим, но съм запознат с това, което сме в състояние да постигнем.

- Е, добре... често съм се чудел защо сякаш не мога да изпълня.някои работи, които други очевидно могат.

- Какви еа тези работи?

- Да виждам излъчването от хората, да чета мисли, да притежавам това, което ние наричаме психоспособност. Всичко, което мога, е да се настройвам във фаза извън тялото.

- Желаеш ли да изпълняваш и тези други действия? -Е, сега, като питаш... не, не е нужно.

- Ние не вярвахме, че те са необходими. Но ако ти наистина искаш един от нас да използва тялото ти и да говори, докато ти отиваш някъде другаде, само се отпусни и заспивай.

- Не, не бих искал да служа за канал. Това не е пътят към свободата, както аз го разбирам. Но... Желая да знам отговора на въпроса какво бих правил сега.

- Ние не можем да ти дадем този отговор. Можем да ти дадем поддръжката, от която се нуждаеш, и информа­цията. Но само ти знаеш какво да правиш. Ние всички сме зад теб. Ти не познаваш собствената си мощ. Хайде, открий я, това именно трябва да сториш. Ако успееш, а ние сме сигурни, че ще го направиш, ние ще бъдем свободни.

- Този нагоя, който имам... да помагам на човешкия род... Той за какво служи?

- Можем Да ти кажем за него, въпреки че може и да не ти хареса.

- Имам нужда да знам.

- Службата на човечеството може да се определи като служба на самия себе си, но в твоя случай, понеже ефектът се разпростира толкова нашироко, това определение не мо­же да се приложи. Колкото повече усъвършенстваме чо­вешкия род, толкова повече се усъвършенстват нашите възможности. Едно главно съвършенство е равно на сто по-незначителни.

- Искаш да кажеш, че една висока планина се равня­ва на няколко ниски хълма.

- Освен че планината достига до по-големи висини.

- Значи тази служба - усъвършенстването - си струва?

- Най-определено..

- Какво ще кажеш за връзката, която ние определяме като любов? Къде се прилага тази енергия?

- Приятелю мой, ние имаме толкова много от тази

връзка, изградена, за да ни изведе към безкрайността и извън нея. Ние я взимаме с нас, когато тръгнем, Тя е глав­ната енергийна основа за нашия интелект. Онова, което ти сега възприемаш като любов, изяснява, а не обезсмисля. Тя обединява едновременно болката и удоволствието. Тя е обединение на противоположности за създаване на цялото. И ти откри много любов през този си живот, щом се освобо­ди от илюзиите си.

- Би трябвало да съществува огромно количество опитност, складирана тук, във вас... в нас. Колко живота има тук?

- Може би хиляда или повече. Престанахме да ги броим отдавна. Тук има всяка възможна ситуация, всяко чувство. Всяко нещо, което ти откриеш по време на земния си живот, се складира тук... по петдесет различни начина.

- Тогава какво правя аз, преминавам през всичко то­ва отново?

- Трябва да откриеш едно последно парче. А ти си много близо. Когато го намериш, ще полетим навън. Ще си отидем.

- Къде ще отидем? Как?

- Ние не знаем. Ти ще трябва да ни кажеш.

- Ясно... Но сигурно ли е, че сте попаднали на точния човек? Имам чувството, че има и друг някой човек тук по това време- някой друг, извън това наше Аз-Там.

- Така е. Той е твоята резерва или заместник, както би казал ти. Подкрепа. Но ти си пръв в редицата.

- Този друг... да-не би да е тя - жена? -Да.

- Мога ли да се срещна с нея?

- Вероятно по-късно. Тя би ти изглеждала като отдав­на загубена сестра.

- И така... Сега, хайде да се уверя, че съм разбрал правилно тази работа с възвръщането.

- Съвсем не е нещо необичайно. Много от нас го изпо-

лзват през по-голяма част от времето.

— А те защо де се връщат тук доброволно?

- Ти би ли го направил преди петдесет години?

- Не знам... вероятно не.

- Става така, че някои толкова се затварят в Система­та от убеждения, че повече никога не се връщат тук, дори и по време на сън. По този начин ние губим около девет от всеки десет. Те напълно забравят за нас тук. Ние продъл­жаваме да помагаме въпреки всичко, надявайки се, че те евентуално ще си спомнят - и понякога го правят. Ние сме тук, за да ги ловим, когато паднат през пукнатините.

-Това не е успешен резултат! Но не всички, които аз улових, бяха част от нас, нали? Надявам се, не.

- Само един или двама.Другите, които ти освободи, из­чезнаха, когато Системата им от убеждения надделя, нали?

- Значи това е ставало?

- Тяхната Система от убеждения е всичкото, което мо­гат да задържат. Затова те отиват там, където вярват^ че има някакъв вид сигурност. Но те никога не забравят на­шите опити да им помогнем, дори и когато те не съвпадат с очакваното от тях. С течение на времето се появява съмне­ние, може би след още десет живота, и представител на тяхното собствено Аз да ги освобождава и ги връща-об­ратно там, където те принадлежат.

- Аз някога бил ли съм изгубен в Системата от убеж­дения?

-Да, бил си.

- Защо най-накрая откликнах на вашата помощ?

- Бе комбинация от няколко фактора: повече любо­питство, по-малко страх, липса на тежко индоктриниране.

- Не ми харесва да питам, но има още нещо, което трябва да узная. Колко живота съм имал аз, искам да ка­жа ние, колко пъти сме били затворени в Системата'от убеждения?

- Никой не знае. Сигурно много пъти.

- Каква загуба! И колко пъти аз - това аз - съм се губел или съм изчезвал по пътя за насам?

- Достатъчно. Не е било загуба, не съвсем. Ние спече­лихме много знания от онова, което се случваше. Ние научихме твърде много от онези други животи, така че този път вярваме, че може да се свърши работа.

- Да се свърши работа? Кое може да свърши работа?

- Изграждането на онова, което ти наричаш начална скорост/Така че ние - всеки от нас може да бъде свободен.

- Да... разбирам. Мога ли да достигна до вас, ако се появи необходимост?

- От този момент нататък ние, сме така близко до теб, колкото е твоята кожа. Сега, приятелю, ти трябва да пра­виш онова, което е нужно. И най-вече - прави го с любов.

Невъзможно е да се опише сумата от енергията на обичта, пречистена през повече от хиляда живота, която, както научих, всяко Аз-Там е складирало във всеки човек. Нещо повече, откритието и работещото познание за същес­твуването на моя „Изпълнителен комитет" вътре в моето Аз-Там, както и конструкцията на моето Аз-Там, радикал­но преобърнаха моя собствен Различен Мироглед. Откри­тието запълни много празнини във файла на моето Позна­ние, а те съществуваха от много години.

И сега вечe съм сигурен, че всеки човек има своето или индивидуално Аз-Там, допълнено със съответен саморазвил се Изпълнителен комитет. С вашия нов Различен Ми­роглед» на място и действащ, да откриете вашия собствен, сега вече няма да бъде чак толкова трудно. По-трудното ще бъде да възприемете, че той може и да съществува. Вие трябва сами да потърсите отговорите и когато ги откриете, поставете ги във вашия персонален файл на Познанието. Може би ще можете да разберете защо нашите личности са толкова сложни.

Повече от физическото тяло? Колко много повече!

Голямо предимство е да познаваш добре своя автомо­бил, особено ако планираш да пътуваш за някъде, .където има малко ремонтни сервизи. Новооткритото ми познание за моето „Аз-Там превозно средство" издигна с няколко ни­ва фактора за доверие към мен. Необикновеното бе, че бях пътувал твърде далече, без да си направя труда да разбера кой му позволява да се движи. По някаква неизвестна при­чина любопитството на лявото ми полукълбо изведнъж ме бе изоставило.

Това познание създаде задълбочена промяна в моя Мироглед. Съществуваше толкова много потенциал, за който нищо не подозирах, а и толкова много отговорности и Ограничения, че ми беше неудобно да се спирам на тях. Най-важната от тези отговорности бе, че това Аз измежду многото, които съставяха моето Аз-Там, се очакваше да представи важен отговор или решение. Независимо че ми бе казано, че знам въпроса и бях по следата на отговора, теорията все още нямаше смисъл за мен.

Познанието също причини множество промени. Пове­че не се занимавах с дейностите по време на сън, независи­мо дали ги помнех иди не. Сега, щом се отпусках и потъвах в сън извън фаза, моят Изпълнителен комитет взимаше нещата в свои ръце и ние работехме заедно. Много от зада­чите ни включваха помощ чрез физическата смърт или освобождаване след нея. В повечето от тези случаи ние се превръщахме в онова, което се изискваше от нас да бъдем: баща, майка, приятел, който е напуснал, дори и „небесни

създания". Онези, които не бяха част от нашето Аз-Там, се изплъзваха и изчезваха из териториите на Системата от убеждения. В тези случаи ние придружавахме като няка­къв кортеж онези, които по някаква причина не бяха по­срещани от представител на тяхното собствено Аз-Там или бяха изпуснали входовете към тяхната Система от убежде­ния. Скоро привикнах към тяхното изчезване, когато ги теглех на буксир. Ако бяха пристрастени към секса, всеки от тях излизаше от фаза, когато усетехме излъчването на Система от убеждения, с която те влизаха в резонанс.

Главната задача на моето Аз-Там бе да лови .предиш­ни живи личности, които са били зашеметени от съблазни­те .на Системата за Живот на Земята или на различни други системи, така че сърцевината на личността бе недосегаема. Когато индивидуалният Човешки Разум разчупе­ше властта на вярата или намираше пукнатина в система­та, един от членовете на Аз-Там тръгваше на спасителна мисия. Времето не беше фактор за нея, освен че всички тези „освобождения" ставаха в това, което бихме нарекли минало.

Друга постоянна дейност на индивидуалните членове на Аз-Там бе оказването на помощ. Тя включваше внедря­ването на идеи, мисли, дори физически стимули във физи­ческия живот на другите заселници в Системата за Живот на Земята. Запознах се с огромната помощ, която всеки от нас получава, нещо, което ние дори не предполагаме или просто го приемаме без въпроси. И отново, тази помощ е неограничена от нашите теории и времето. Тя никога не се дава насила, но се предоставя като отклик на вик за пo-мощ, сигнал, който може да бъде преведен като молитва в различните религиозни системи.

Започнах да участвам с разума на моето Аз-Тук в за­дачи от този вид. Повторението на обучението продължа­ваше също, често по мое настояване, с цел да разбера даде­но условие. Нямаше значение дали наистина запомнях

процесите, които ставаха по време на „спане", както и колко е продължил самият процес.

Необходимо ми бе известно време, докато свикна с идеята, че моето Аз-Там не бе спортна кола, а по-скоро автобус или космически кораб, изпълнен с една малка все­лена, цялата от самия него. Започнах да гледам на себе си като на космическа совалка или оператор на разузнавател­на сонда за кораба-майка или орбиталния кораб.

В часовете, когато бях буден, контактът с Аз-Там бе мигновен. Нужно бе само да помисля за моя Изпълните­лен комитет и да посоча необходимата работа. Веднага ехо­то в паметта ми от подобни събития или ситуации от пре­дишни съществувания минаваше като светкавица през съзнанието ми. Някои доста задълбочени, други достатъч­но глупави, за да илюстрират перфектно непогрешимостта на погледа в миналото. Ако имах нужда отговорът да бъде ясен, единственото, което трябваше да направя, бе да изля­за леко извън фаза. Все още се чудя колко много хора са хоспитализирани и натъпквани с опиати, защото „чуват гласове". От Аз-Там?

Струва ми се, че съм достигнал доста забележителен етап в развитието си. С това познание за съществуването на моето Аз-Там и на Аз-Там на всеки материален човеш­ки мозък-съзнание, и с мигновеността, с която моят Изпъл­нителен комитет ми е на разположение, бе прибавена една нова перспектива към онова, което преди бе приемано за обичайно и прието. Но ако толкова важно нещо като Аз-Там конструкцията досега е било пренебрегвано, какво ли друго нещо с основна значимост би могло да се изплъзне?

Решавайки да се консултирам с моето Аз-Там, легнах и се настроих във фаза.

- Вярно ли е, че не съществуват други влияния в моя живот, освен вас в моето Аз-Там?

- Ние не сме казвали това.

- Какви са те тогава?

— Едно от най-големите влияния е взаимодействието с други същества.

- Искате да кажете хора? Конструирани като нас?

- Правилно.

- Значи те наистина ни оказват влияние, дори и з нематериалния цикъл?

- Ти го знаеш. Съществува също и цялостният мисло­вен процес на всички хора, някога съществували, включи­телно и нашият. Ти го наричаш шумът на М-Банд. Той може да те задуши, ако му позволиш.

- Давам си сметка ц се екранирам от него. Но има и нещо друго. Аз все още откликвам с множество чувства от различен вид. Не мога да не го правя. Какво е това?

- Разумът на земния живот в неговите разнообразни форми. Например изпитащ любов. В друг случай всичко, което трябва да направим, е да мислим за малки котенца или дървета, и ти откликваш.

- Не~мога да го оспоря. Какво още?

- Дори и самата Земя. Има толкова много влияния. Съществуват също и нечовешки интелекти. Опитвахме се да те пазим от тях, доколкото ни бе възможно.

- Защо?

- Значи няма големи братя на небето?

- Не както ние, хората, си мечтаем да бъдат. Труд­ността е в това, че тези интелекти имат способности да ма­нипулират енергията, която ние все още не можем да въз­приемем. И те ги използват без ограниченията, които ние поставяме пред себе си. Можеш да попиташ Тало. Той е единственият работещ нечовек при нас.

- Това е удивително! Как Тало... се е присъединил към нас?

- Мислим, че беше инцидент. Както знаеш, такива

неща се случват. Понякога това, което мислим, че е инци­дент или чудо, не е нищо повече от проникването на нечо­вешки интелект, без да знаем защо.

- Имал съм няколко приключения извън тялото, при крито сякаш имах контакт с тези интелекти.

- Точно такива са били. Но те губят интерес, когато разберат, че ти си твърде разумен, за да забравиш инци­дента.

- Разбирам... Има ли много от тези интелекти? -.Твърде много в материалната вселена. Може би три­лиони. А има и едни други.

- Други? Други нечовешки интелекти?

- Би ли повярвал, че през цялата ни история - наша и ваша - ние сме срещали само един нечовешки интелект с произход извън във време-пространството? Има други, кои­то сякаш съвпадат с тази категория, но те са много редки-или трудни за възприемане. Във всеки случай ние сме сре­щали сймо един.

- Нищо чудно, че сме самотни.

- Може би е така. Сега не можем да отговорим на следващия ти въпрос. Той е при теб.

- Сигурни ли сте? Искате да кажете за намирането на правото на избор?

-Точно така.

- Аз все още не разбирам защо трябваше да съм аз. Аз не съм философ, нито дори суперизследовател.

- Ти си най-добрата възможност, която някога сме имали. Ти не познаваш собствената си сила. Но ние я знаем. И много може.да се промени, щом ти сега предприе тази стъпка навътре.

- Твърде много вече се промени. Можете ли да ми по­могнете за още едно нещо? Можете ли да ми кажете за влия­нията, които трябва да наблюдавам - за да ги познавам?

- За нас е удоволствие. Но това е само напомняне. Нека ти го дам като РОУТ...

По-късно аз развих РОУТ, което ми бе дадено. В свобо­ден и концентриран превод, ето какво представлява то: Съществува огромно поле от енергия, което ,за удобство ще наречем М. Всъщност то не е признато в съвременната ни цивилизация. То е единственото енергийно поле, което е общо и действа едновременно вън и вътре във време-про­странството и присъства в различна степен в цялата мате­рия. Поради тенденцията на (М) да се акумулира в живите организми, ЛАЙФ - или Леърд Интелиджънс-Форминг Енерджи* е полезно съкращение за един пласт от спектъра на полето М.

В Системата за Живот на Земята М присъства в голя­ма концентрация, обхващайки „инертното" вещество, през микроорганизмите до Човешките Мозъци. Вариантността и спектърът на М-излъчването са изключително широки спо­ред местните стандарти, въпреки че те представляват само малък белег в цялостния размах на полето М.

Всички живи организми използват М, за да общуват. Животните са по-запознати с излъчването М в сравнение с хората, които с малки изключения въобще не го познават.

Мисленето е най-използваното отклонение от М, а чувствата са ленти от М, съседни на мисълта. Любовта съ­що е лента от М, близкостояща до мисълта. Феноменът на предизвикване на мисъл - по желание или автоматично -е странично разклонение на М, а мисълта влияе и модули-ра М-излъчване.

Въвеждането .от хората на формите за общуване във вре­ме-пространството (говорене, писане, докосване) са оказали го­лямо влияние върху необходимостта от усъвършенстване на информационните системи, базирани на М. Въпреки всичко хората са обект на непрекъснато въвеждане на М-енергия от други източници, включително и човешки, без съзнателното знание както на изпращача, така и на получателя.

* ЖИВОТ или Напластена Формираща Интелект Енергия (Бел. прев.)

Моето Аз-Там се състои единствено от М, аз съм същес­тво от „Там" - вън от време-пространството, но в полето М. Хора, които не са духовно активни във време-пространство­то, които са извън фаза по време на сън, в безсъзнание или по друг начин, действат в полето М с по-малко фазово взаимоотношение с материалното. С изключение на онези специалисти в процеса, повечето хора са изцяло заети да се справят с полето М и знаят за енергията М не повече, отколкото и в материалната среда. Онези, които са специа­листи по отношение на М-техниките, рядко считат, че Сис­темата за Живот на Земята си струва труда. Навсякъде съществува прекалено много възбуда.

Обвързването, получено по време на физическия жи­вот, е стриктен отпечатък на полето М. То продължава и в пластовете на личното Аз-Там във всяко състояние на съз­нанието и разума. Онези, които изцяло са излезли от фаза с време-пространството, онези, които са умрели, може би първоначално ще пожелаят да запазят контакта със Систе­мата за Живот на Земята. Липсата им на умение прави невъзможни всички, с изключение на най-елементарните опити. След кратко време според стандартите на Земята тази връзка отива на заден план. Въпреки това новата връзка от жизнената опитност оказва допълнително влия­ние на взаимодействието между пластовете на Аз-Там. Колкото връзката е по-силна, като например всеобхватна любов, толкова по-близко е продължаващото взаимодейс­твие между слоевете.

Влиянието на мисловната радиация на полето М, въз­будена от Човешките Мозъци, би било зашеметяващо, ако са включени отношенията, дължащи се на свойствена фаза. Що се отнася до съзнателното настройване във фаза, цялата индивидуална система на познания е във фаза (настроена е) само с част от тази радиация. Ако няма съвпадение с дадена честота, няма и възприятие. Влиянието на полето М продължава не само във време-пространството, но и в мес-

топребиваването на самото М-поле - временно или постоян­но., По пътя на опитността могат да бъдат научени, макар понякога и болезнено, методи за предпазване от получава­нето на нежелана мисловна радиация. Всичко е въпрос на настройване. Щом се затвори настройващият рецептор на мисловната форма, влиянието изчезва. Това важи както за материалната, така и за нефизичес ката среда.

Груповата мисъл, особено когато тя първоначално индуцира емоции, може да бъде твърде заразителна и при­лепчива, което се дължи на високата амплитуда на излъч­ването. И обратното, организираното излъчване на М-поле-, то на отделната личност, ако е с широколентов обхват, мо­же да бъде хиляди пъти по-силно от излъчването на група­та. Какъвто и да е източникът, приемането може да окаже влияние на всеки разум и/или тяло, което съдържа резонантни рецептори.

Има и вътрешен фактор, който трябва да бъде вклю­чен. Емоционалните мисли имат свойството да предизвик­ват сигнали във физическото тяло, които могат да бъдат 'изтълкувани грешно. Те могат да се намесят не само във формата на дезоксирибонуклеиновата киселина, но и в мо­дела на Аз-Там. Това вмешателство се поражда непредна­мерено от материалния Човешки Разум, манипулиращ по­лето М. Резултатите могат да варират от силно физическо здраве, през имунната система, до редки заболявания, как­то и до тяхното снижаване, предписване на безвредни ле­кове, „чудотворни изцеления", та чак до физическа смърт.

По време на човешката история са съществували и онези, които са притежавали в определена степен контрол над своите М-полета на мисловна радиация. В някои слу­чаи това е било резултат от синтеза на персоналния слой, избран точно за този определен житейски експеримент. В други процесът се е усъвършенствал у индивида чрез аку­мулирането на остатъчна мисловна радиация и преобразу­ване в работна система. Отхвърлянето или приемането на

мисловната радиация може да се постави под контрол чрез манипулиране на рецепторната настройка. Качеството и амплитудата на мисловното излъчване, изпращано от тези личности, са насочвани от човешкия разум, за да служат на предварително планирани цели. Като най-забележи­телни от тези личности историята сочи политически и ре­лигиозни лидери. Най-успелите са минали съвсем незабе­лязано, което се дължи на преднамерената липса на после­дователност на тяхната дейност. Последните притежават способи да свързват други ленти на М-полето с тази на мислите, за да произвеждат разнообразие от преживява­ния в рецептора, за да променят материята в .нейната структура и форма, и за да разнообразяват енергийните полета на време-пространството.

Човешката история изобилства .с изрази на слаб контрол над полето М. Те включват лекари, вещици, магьосници, хо­ра, четящи мисли, врачки, отдавнашни крале и императори, хипнотизатори, медиуми, лечители, психокинетици и още много други. А през цялото това време историята е изобилс­твала и с имитатори, непритежаващи този вид контрол.

Силата на вярата и системите от убеждения се на­мират в разнообразните манипулации на енергията на М-полето. Когато разпознаете или преживеете тези мани­пулации, вашите убеждения се превръщат в познания.

Има твърде малко начини и способи за научаване на контрола над излъчването на полето М в съвременната ци­вилизация. Причината за това е интензивността и презаетостта с енергиите на време-пространството, особено с онези на Личностната Същност. Въпреки това има данни, събра­ни от целия свят, за изследване на, полето М, дало добри резултати. Вероятно участниците ще се съгласят, твърде малко е и твърде късно и това изследване едва ли би било факторът в евентуалното оцеляване на човешката цивили­зация в съвременния контекст.

** *

След като проучих РОУТ, аз сe замислих над онова, което би могло да е по-основно от енергийното поле, което ние използваме. Озадачи ме фактът, че през всичките те­зи години аз не си бях направил труда да почувствам как­во бе разтоварено от мен. Приличах на някой, който дълго време бе плувал в океана, без да почувства водата! У мен имаше по-малко любопитство, отколкото си бях мислел.

Това познание запълва също и една част от нашето разумно съзнание, която обикновено се пропуска. По-голя­мата част от енергията на М-полето съвсем не е любов и светлина. Откритото участие в тази енергия, настройването във фаза с всяка част от нея би могло да бъде разрушител­но. По този начин автоматично се развива форма на екра­ниране като вид изолация. Когато и ако се получи пропуск във формата на непреднамерено настройване във фаза> емоционално мислене, ние се предаваме на разположение на неописуемо количество ненастроена и опасна радиация.

РОУТ покрива и други области. Способността за създа­ване на ентусиазъм и взаимно привличане, разрушаване­то на вътрешната същност, внезапното харесване и непоно­симост без видима логика и особено източникът и мощта на религиозните убеждения, които пораждат емоции в огромни количества - те всички си идват на място. Разглеждането им също е нарастваща сума от необясними феномени в чо­вешката дейност и поведение, което не може да се измери с

мерйините системи на време-пространството, поради което ав­томатично се отхвърля от ортодоксалното или конвенцио­нално^ мислене. Един ясен пример-е ефектът от безвредните лекарства, предписвани за успокояване на пациента, при­знат отново и отново, но отхвърлен като главно средство, защото не пасва на конвенционалните стандарти. Вероятно това представлява дейност на М-полето.

А какво да се каже за онези, които са компетентни по отношение техниките на полето М, но са достатъчно мъл­чаливи за това? Те са почти шест милиарда души, физи­чески съществуващи в рамките на настоящото време. Чрез обяснение на РОУТ вероятно поне шест хиляди, които ни­кога няма да имат обществена известност, притежават то­ва, което може да се нарече „невероятна способност". Това число би могло да се намали дори повече, чак до шестсто­тин души във физическо съществуване в този момент, кои­то се радват на свободата си и са неразпознати, и които тайно могат да вършат всичко, което можем да си предста­вим, а и много повече, което не сме в състояние да си пре­дставим. Вярвам, че може би съм срещнал един от тях, но все пак не съм сигурен. Къде са те? Можем само да се чу­дим. Какво ли правят? Как ли използват своите способнос­ти? Ако могат така успешно да се крият, значи имат осно­вателни причини. Какви са тези причини? И защо продъл­жават да се навъртат наоколо като човеци?

Въпроси без отговори!