Пътуване извън тялото безкрайно пътуване (част 3) Робърт Монро съдържание

Любопитството ми все още не бе задоволено. Чувствах се напълно погълнат от себе си, нетърпелив и готов за пове­че нови преживявания. Въпреки че установих - не всичко, пожелано от мен, можеше да ми се предостави. Един човек, който живееше в съседство, почина. Или напусна, както предпочитах да разглеждам този акт, вследствие на сърде­чен удар, и семейството му ме помоли да го открия и да осъществя контакт с него. При следващото ми посещение при моя приятел ИНСПЕС аз го помолих да ми окаже по­мощ за това, но ми бе отговорено, че такъв достъп по това време не е възможен. Сведение във формата на Роут бе всичко, което можеше да се получи, и аз го приех като задоволително при създалите се обстоятелства.

Внезапно ми дойде наум нов въпрос. Той бе твърде важен за собственото ми физическо преживяване ТУК. По­питах ИНСПЕС дали би могло да ми се покаже едно нема­териално нечовешко разумно същество, с което лесно бих могъл да разговарям. За мое учудване приятелят ми пре­дложи да ме заведе при едно такова и ние се установихме в тъмнината. Почти мигновено сякаш профучахме в про­странството, изпълнено със звезди. Точно под нас бе нещо, което разпознах, че е нашата Луна, и съвсем близо до нея бе огромният мраморен глобус, оцветен в синьо и бяло -Земята.

Поогледах се. Къде ли беше този супернечовешки ра­зум? Прочитайки въпроса, ИНСПЕС ме посъветва да по­гледна назад и нагоре.

Бях удивен. На около пет метра над мен и на разстоя­ние около километър имаше огромен кръгъл обект, като плитка котловина, типична „летяща чиния", както често я описват, но хилядократно по-голяма. Прекалено голяма, за да повярвам, че е именно „летяща чиния". Но тъкмо си го помислих и тя мигновено се смали до някакви си 50 метра

в диаметър.

Вратата в дъното се отвори и фигура... мъж... твърде човешки изглеждащ мъж, се появи и тръгна, да, тръгна към мястото, където аз се реех. Когато ме приближи, аз го познах. Нисък, набит и топчест, облечен така, че едва при­криваше мизерията си, със сива шапка, носът му изглеж­даше червен и подут, на устата му бе изписана злобна гримаса. Той бе точно копие на звездата от толкова много комедии, на които се бях наслаждавал в материалното, ко­гато бях млад - У. К. Фийлдс!

Това копие, проекция, холограма - каквото и да бе, говореше точно като Фийлдс, със същата интонация и по­вторения. Той ме покани на борда и ме разведе из онова, което приличаше на огромна куполообразна стая със сним­ки по стените на всеки комик, който някога бях познавал, и много повече на онези, които въобще не знаех», заедно с хиляди надраскани шеги и карикатури. Той описа всичко това като свой багаж.

Оформих въпроса в съзнанието си.

-Корабен товар? Какво искаш да кажеш с това „карго"? Можеш да се отървеш от превъплъщението. Мога да те приема точно какъвто си.

- Е, щом наистина го искаш... Но ще си запазя ролята, ако нямаш нищо против. Помага ми да мисля като човек. Или би предпочел някой друг? Може би Гручо Маркс?

- Не, не. Остани какъвто си. Кажи ми, какво правиш, докато се мотаеш около Земята?

- О, момчето ми. Аз съм износител.

- Така ли? Какво от това, от което ние имаме нужда,

притежаваш освен този космически кораб?

. - Може би употребих израза по неправилен начин. Аз изнасям от тук, а не за тук, приятелю.

- Какво е онова нещо, което ние бихме притежавали и има някаква стойност за вас? Ти очевидно имаш по-напре­дничава технология. Използваш мисловното общуване. Ние нямаме нищо, което вие да искате или от което да се нуждаете.

Той започна да мачка носа си.

- Ами, господине, не е лесно да се намери, но аз го направих, да, господине, направих го. Ние си нямаме ни­как, а вие не можете да си представите колко скъпо е онова, което липсва.

- Какво си нямате?

- Съвсем ме обърка.

- Нещо, което трябва да знаете за цивилизацията, за да я разберете, това е един от проблемите.

- Все още не разбирам...

- Вие, хората, го имате. А то е много рядко и скъпо за останалата част от разумните същества в онова, което на­ричате материална вселена, а и където и да е. Много рядко срещано и твърде скъпо струващо, господине. Аз съм спе­циалист по събирането му. Ти все още не разбираш, нека ти обясня.

- Моля те, направи го.

- Това е стока, която се среща едно на един милион, а вие, хората, я притежавате. Чувството за хумор! Шегите! Смехът! Това е най-добрият тонизатор за пренатоварените мисловни системи. То автоматично заличава напрежение­то и налягането почти всеки път, когато се употреби!

- Така значи... ти си пътешестваш между нас, търсей­ки най-новото и най-последното..?

- Съвсем точно! Вие, хората, от време на време съглеждате някой от апаратите ни за колекциониране и си вадите грешно заключение. Вие дори измислихте НЛО-вицове за нас! Всичко, което искаме, е да гледаме и слушаме, нищо повече. Отделно от случайните „номера" - само да си пазим формата. А сега, ще ме извиниш, господине, трябва да продължа пътя си.

Изведнъж се намерих извън кораба, който бързо изчез­ваше в далечината. Приближих се до моя ИНСПЕС прия­тел, който ме чакаше в дълбоката тъмнина. Сега вече знаех, че човеците притежаваха само едно уникално качество.

- Добре се справи. Но има още нещо, което занимава съзнанието ти. Имаш една скрита мечта, която се опитваш да изразиш.

- Да... има някой, когото бих желал да посетя. Знаеш какво искам да кажа.

. - Най-зрелият и съвършен човек на материалната Зе­мя, който живее по едно и също време с теб.

- Точно така. Може ли да се осъществи?

__Да. Но резултатът може и да не е какъвто очакваш.

-Бих искал да опитам все пак.

Последвах блещукащата спирала от светлина през тъмнината не знам колко време. Изведнъж се оказах в ед­на стая, съвсем нормална, оскъдно обзаведена с няколко стола, маса, фотьойли и люлеещ се стол. Два големи прозо­реца позволяваха на слънчевите лъчи да проникват. Навън сякаш имаше прави, високи дървета. Би могло да е навсякъде по Земята.

На бюро в едната част на стаята седеше някой. Не

шожех да определя дали е мъж или жена - конструкцията

на лицето и тялото можеше да бъде и мъжка, и женска.

-Лицето бе почти безлично, косата - светлокафява, стигаща

-до ушите-възрастта - някъде между тридесет и петдесет,

доколкото можех да определя. Облеклото бе просто - бяла

блуза и черни памучни панталони.

Но онова, което ме зашемети, бе излъчването. Сякаш

стоях на ярка пролетна светлина, която бе изпълнена с всяка съществуваща човешка емоция. Бе почти смайващо и все пак познато. Бе точно балансирано. В един миг бе мъжко, а после бях сигурен, че е женско. Истинско равенс­тво - Той\тя. Тойтя!

Излъчването се заключи. Тойтя - нали трябва да има някакво име - ме погледна. Очите бяха бездънни. Не мо­жех да открия изражение или излъчване. Контролът бе перфектен, макар че не можех да разбера причината за съпротивата.

Устните не се движеха, но чух. Очаквах го сега. Има­ше горещо злорадство в онова, което разбрах.

- Тойтя, никога преди не са ме наричали така.

- Не изразявам неуважение. Просто не зная как да те

наричам.

- Всяко име е добро като останалите. А сега, наистина ли вярваш, че мога някак да ти бъда от полза?

- Винаги съм се надявал, че можеш.

- По какъв начин?

- Като отговориш на няколко въпроса...

- Какво добро ще ти направят моите отговори?

- Ами... не знам...

- Ти настояваш останалите сами да достигат до отгово­рите си. Защо трябва да бъдеш различен?

Това удари в целта. Сякаш моят блъф бе разкрит.

- Прав си. Онова, от което наистина се интересувам, си ти, а не отговорите на въпросите ми.

- Аз съм само една от твоите статистически единици. Един от онези, срещащи се на един милион. Приятелят ти направи добре, като ме намери.

- Усещам те като западняк, въпреки че никой на Зе­мята не вярва, че ти съществуваш. Но... ние сме се среща­ли преди... само веднъж... нали?

- Виждаш ли? Ти сам отговаряш на собствените си въпроси.

- Въпреки че... си преживял само един човешки жи­вот. Ти не си бил рециклиран като останалите от нас. Но... откъде знам всичко това?

- Ти четеш в съзнанието ми. -

- Само една част от него, и то с твое разрешение. Сигу­рен съм. Само един продължителен живот за осемнадесет хиляди години! Как продължаваш да си толкова млад?

- Непрекъснато си сменям дейностите. Това запазва всекиго млад. Това добър отговор ли е?

- Великолепен. Какво удоволствие да те срещна по този начин! Сега какво работиш? Ако може така да се нарече?

- Можеш да ме наречеш организатор или човек, който създава удобства, както искаш.

-С твоите способности мисля, че можещ да правиш нещо повече точно в този момент.

- Непрекъснато съм зает.

- Какво...? Не, мога да го прочета... ти караш линейка, ти си среднощен барман, шеф на психиатрия... и тъкмо си започнал да преподаваш история в университета. И дори има още нещо.

- Обичам хората.

- Почакай... ти веднъж летя с безмоторен самолет в Харис Хилз... Мисля, че те помня. Ето какво било!

- Само си направих майтап.

- Къде се храниш и спиш?

— Престанах да го правя преди много години.

— Сигурно водиш прекрасни лекции по история.

- Опитвам се да забавлявам и да засрамвам хората чрез спорове.

- Следващата ти работа... каква ще бъде?

- Естествено, да организирам. Да въвеждам Разнообра­зие, точно както и ти. Като тази книга или програми за промяна на съзнанието, които разпространяваш. Всички те прибавят Разнообразие в живота на онези, които го познаят. Сега, вместо всичките тези въпроси, защо не прочетеш от

какво се нуждае организирането и целите, които трябва да се постигнат? Бих могъл да ти дам това, което наричаш Роут за плана, който не включва нито комунизъм и социализъм, нито капитализъм или пък диктатура.

- Те казват, че това не може да се постигне.

- Именно затова си струва усилието. Има нужда от унифициран световен стремеж. Ще се случи по пътя на признатата необходимост, а не чрез религията, надпрева­рата, политическите убеждения или трупане на оръжия.

- Необходимостта е нещо неясно. Светът би трябвало да е в суровата си форма.

- Това е причината за чакането. Ще му дойде времето.

- Но в световен мащаб човечеството никога не би по-стигнало общо съгласие по който и да е въпрос.

Почувствах огромна вълна на енергия, която бях усе­тил преди. Като отшумя, знаех, че Роут е на място, готово да бъде изучено, когато му дойде времето. Имах само още един въпрос към Тойтя.

- Какво ще кажеш, когато имаш време, да организи­раш енергията, където ние работим? Имаме нужда.

- Вие в действителност не се нуждаете от това, но ще направя всичко, на което съм способен.

- В материална форма ли ще бъдеш?

- Разбира се. Но ти няма да можеш да ме разпознаеш.

- Знаеш, че ще се опитам.

- Разбира се, Ашанийн. И аз ще бъда готов за теб. Ти не би могъл отново да ме откриеш, освен ако аз не поискам това. А сега трябва да отивам във Вселената.

- Толкова съм ти благодарен. Ще мога ли скоро да те видя пак?

- Не. За известно време няма.

Тойтя, Организаторът, се обърна и излезе, без да погледне назад. С неохота започнах да търся моя ИНСПЕС-приятел, на не можах да получа дори капчица излъчване. Знаех, че трябва да се връщам във физическото, което и)

направих без никакви трудности. Вече на място, седнах, протегнах ръце и изведнъж си дадох сметка, че отговорът ми е бил даден. Тойтя ме бе нарекъл Ашанийн. Или пък е било погрешно указание, само за майтап?

Вече внимателно се вглеждам във всеки непознат, кой­то идва да ни посети. Може би трябваше да се хвана на бас!

* * *

- Но все пак не падна възнак. Вместо това ние се здра­висахме.

- Така беше. Не знаех какво друго да направя.

- Ти вече добре се справяш с процеса на настройване­то. Повече не е нужно регулиране на вибрациите. Ти ме разбираш точно и мислите ти са решителни и свежи.

- И най-накрая мога да се справям с твоята ярка свет­лина, без да се отдръпвам.

- Това е интересно. За мен ти имаш същата радиация.

- Четенето в съзнанието, ти четеш мислите ми. Това изисква известно време за привикване.

- Със сигурност. Макар че, както ти би се изразил, това не е нашият отдел.

-Но как да адресирам тези събития? Моята собствена система се нуждае от обяснение, ако не и от разбиране. - Ти вече започна да намираш сам отговорите. Въпре­ки че изглежда трудно, възнаграждението ще бъде огромно;

- Ти очевидно знаеш повече от онова, което мога да

получа от теб. И по някаква причина ти не можеш или няма да ми кажеш. Защо?

- Разбира се, че има причина. Според вашата термино­логия онова, което ти предаваме, става единствено и само твое убеждение. Вместо това решаващо е ти да знаеш какво търсиш. Ние не можем да ти предложим такова познание.

- Искаш да кажеш, че сам трябва да го преживея, каквото и да е, и сам да достигна до собствено познание.

- Съвсем правилно.

- Но ти наистина имаш познания за всичко, което усе­щам и ще възприемам?

- Само до определена точка. Извън нея информацията за нас е без значение. Съвсем скоро причината ще ти се изясни.

- Предполагах, че знаеш всичко за нея. Грешал съм.

- Защото ти търсиш друг вид познание, пътеката ти се променя. Ти ще се движиш в нова посока. Ние повече ня­ма да можем да те срещаме, както правим сега,

-Какво.. какво означава това?

- Че онова, за което мечтаеш, може да бъде постигна­то в друга форма. Ти си добре подготвен за това.

- Ho.. нищо не разбирам... Да не би да съм направил нещо грешно... неточно?

- Точно обратното. Това палто и тази ръкавица, както ти ги наричаш, повече няма да ти стават за онова, от което

имаш нужда.

- Да не би да казваш, че вече съм ви надраснал? Това

е невъзможно!

- Ние винаги ще бъдем с теб. Това няма да се проме­ни. Но ти ще изменяш своите противоположности. Такова общуване повече няма да ти бъде необходимо.

- Да си променя противоположностите? Но не знам как да го направя.

- Вече си го направил. Завръщането ти от онова, което идентифицира като Дом, бе извършено единствено от теб Ти се научи, след като реполяризира, да постигаш промяна. Помниш, нали? Ти вече го използва.

- - Искаш да кажеш... този метод за излизане и връща­не обратно във физическото? Като на забавен кадър? Оно­ва, което наричам бързо включване?

- Правилно. А има и нещо повече. Има още и основа, основно познание, както ти би го описал, които ти сега трябва да откриеш и изследваш. Пожелаваме ти всичко хубаво по време на пътуването.

- Но... ще се срещнем ли отново?

- Да. Но не както сме в тази точка.

- Не знам какво да кажа... какво да мисля... -Нищо няма нужда да се казва или мисли.

Ярката светлина изчезна.Чаках сам в огромната тъмнина на безкрайностга, тъжен и засрамен, решавайки да се върна

Усещането за загуба бе зашеметяващо. И... отсъства­щата Основа? Нова посока? Но в моята самота нямаше къ­де да търся.

5. Компенсиране и прегрупиране

Първоначално разбрах, че ми е невъзможно да взема връх над загубата на моя приятел ИНСПБС. Опитвах мно­го пъти в отчаянието си да го срещна в нашата контактна точка, но нямаше никой. Просто беше празна. Липсваше дори и лек полъх на енергийно излъчване. Чувството на изоставеност и липса на посока бе зашеметяващо.

Беше трудно да се предпазя от получената в резултат на това депресия от ежедневието си, но сякаш в по-голяма или по-малка степен успях. С изчезването на връзката с ИНСПЕС целта ми да стана член на тези същества стана мъглява. Но тя наистина не бе забравена. Постепенно по­стигнах отново баланс, тъй като ежедневните въпроси изис­кваха отговори. И тъй като не познавах никого, който би могъл да ми е от полза, запазих проблема за себе си.

Очакваше се да поема в „нова посока", но и понятие нямах или пък решение какво означава това. Във връзка с това бе и въпросът: какво бе Основното, което ми липсва­ше? Въпреки това имаше един въпрос, по който бях сигу­рен: каквато и да бе посоката, тя бе неделима част от учебния процес, независимо дали го харесвах или не.

Отново се обърнах към Основното. Какво ли можеше да бъде?

Дадох си сметка, че нещо не достигаше и на собствения ми Различен Мироглед. Единственото предложение, за кое-

то можех да мисля, бе да се върна обратно към Основата в опит да разкрия какво точно липсваше. Нямах избор.

Имаше нужда от солидна основа на добре изпробвано „познание", преди да поема авантюрата към непознатите области, където се надявах да разкрия липсващото основ­но. За да започна, трябваше да установя приоритета - ясно разбиране на понятията „тук и сега", на материалния жи­вот, точно какъвто е, без философски и емоционални обяс­нения и оцветяване. Това би направило откритието устой­чиво. И така, имайки предвид всичко това, аз се приготвих да сложа в ред мислите си.

Когато основаният на въглерода живот започнал да се появява и разраства в разнообразни форми, всяка форма е имала като първична директива оцеляването. В подробнос­ти това означавало физическо оцеляване във високо орга­низирана и балансирана система на противоположности и симбиоза. Оцеляването на индивида гарантирало оцелява­не на съществата.

На друго ниво самата Земя е получила подобна инструк­ция, което хвърля нова светлина върху феномените, като на­пример вятърните и океанските течения, земетресенията и вулканите. По този начин майката Земя среща много от кри­териите за съществуване на формите на живот. Това вгражда умствено съзнание, много по-различно от онова на доминира­щите същества на въглеродна основа, които не са имали и сега нямат познания за този аспект на системата.

Оцеляването е било и е първият закон на системата. С цел оцеляване всяка форма на живот се е нуждаела от приемането на нейните собствени дневни дажби храна. Онези, които по някаква причина не са могли да го напра­вят, или са мутирали, или са изчезнали.

При разширяването на елементарните форми на живот в различни същества се е появил и модел. По-големите, по-бързите форми са открили, че по-малките или непо­движни форми са добра храна. В отговор по-малките фор­ми са се научили да се движат по-бързо, да се възпроиз­веждат по-често и обилно, или са били изчиствани от схе­мата на нещата. И обратното, по-бавните големи форми открили, че дребните, но по-бързи форми се явяват с остри зъби и способност да действат в съгласие. В действителност нито една норма на живот не е в абсолютна безопасност от останалите. Опасност, криза, стрес или смърт станали ос­новният модел. Страхът от индивидуалното неоцеляване, след като опасността се появявала всяка минута, дръпнал спусъка на действието - борба или излитане - при типич­ните участници в Системата за Живот на Земята. И докол­кото целият модел и процес се разширявали, се появило равновесието, балансът, който ние днес познаваме като хранителна верига. -

Системата за Живот за Земята е била и все още е идеално саморегулираща се, самонастройваща се, самогенерираща се организация на енергия. Колкото повече изслед­ваме взаимодействените симбиозни взаимоотношения, кои­то се съдържат там, толкова по-привлекателни и комплек­сни стават те. Цялостната конструкция е една от противопо­ложностите, въпреки че всяка част е взаимосвързана.

Като се вгледаме в Системата на Живот на Земята, виждаме, че лежащото в основата съревнование сякаш е продукт на заповедта за оцеляване. Всяко и всички жи­винки се състезават за основата на физическото оцелява­не— храна, вода, кислород, топлина и слънчева светли­на. Често това се пренася в живия космос, но и в земята, във водата, във въздуха. Имаме различни наименова­ния за него: териториални претенции, стая, дом, легови­ще, кошара, ловни резервати, частна собственост, имот, градове, нации. Живите форми се борят за тях и умират пак за тях.

Срещу това е установено деликатното определяне на живия свят на основата на възможностите. Всяко същество може да оцелее само в подходящата за него околна среда. Във водата, въздуха - системата остава в постоянен баланс само ако хранителната верига действа ефективно, често до точката, когато промените не са нищо повече от малко пре­местване или настройка. На земята обаче поддържането на баланса било по-трудно. Въпреки това разнообразието на живи форми се развивало по-бързо, с впечатляваща изобретателност, която била използвана за разрешаване на проблемите с възпроизводството и оцеляването.

Сега основата, от която действам в момента, включва следните позиции:

1. При навлизането си в Системата за Живот на Земя­та на всяка жива форма е втълпено - вероятно чрез Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), - че най-важната мисия е оцеляването! Това е и подмолният нагон, стоящ зад всяко действие, предприемано от участниците. Целта е оцеляването на съществата, изразено първоначално като оцеляване на индивида. Тази директива е специфично свързана и ограничена до физическото съществуване, без други заключения. Успехът се равнява на физическото оцеляване. Провалът означава неоцеляване или физиче­ско несъществуване - смърт. Страхът е равнозначен на възможността за неоцеляване.

2. Системата за Живот на Земята е обективна поради това, че всяка форма на живот се съревновава с останалите за животоподържащите хранителни вещества. Това състе­зание съществува както между съществата, така и вътре в самите същества. Сдружаването между съществата е стан­дартно действаща процедура. Системата често подтиква към сдружаване като необходимост за оцеляване. Цялото е система от предшестване.

3. Всяко познание, което не се отнася до физическото оцеляване, се охулва. Всяко чувство, което се изразява, е

отклонение, тъй като няма връзка с първичната директива за оцеляване. Страхът не се приема като чувство.

4. Основният модел на системата се променя. Статичностга е ентропия*. Ентропията означава смърт. По този на­чин дисбалансът е постоянен, което създава адаптивен и ста­билен отговор на всички нива. Поляризацията или разделя­нето са интегрална сила в действие през цялата система.

За нашия Различен Мироглед Системата за Живот на Земята се разглежда като хищническа хранителна систе­ма, макар че рядко се възприема като такава. Може да се стори хаотична и преплетена, но тя е организирана и дей­ства в съответствие с няколко прости правила: -

Расти и съществувай толкова дълго, колкото можеш.

Вземи това, което е необходимо за съществуването.

Поддържай своите създания чрез възпроизводство.

Няма ограничения или условности в прилагането на тези правила. Силата, скоростта, лъжата, острата възприемчивост и бързият отговор — всички те са силни активи. Симбиозните и паразитните партньори са високо уважава­ни. Чест, етика, съчувствие и други подобни не съществу­ват. Всеки участник е хищник и процесът не може да бъде променен, докато Системата за Живот на Земята съществу­ва. Оцеляването е трудно, ако не и невъзможно, без хищническо действие.

*

Несвойствености

Сред гладко протичащия ефективен процес на Систе­мата за Живот на Земята проблеснала една необичайна форма на живот. Би могло да се случи на всяко от хилядите други същества, но защо точно на това създание се е случило, никой все още не знае. То е дало като резултат не ново оформление, а модификация на старото. По този начин частта от вътрешната енергия на едно тяло или система от тела, която не може да се извлече и съответно е неизползваема (Бел. изд),

чин всички първоначални модели на Системата за Живот на Земята останали здрави и само частично под контрола на това ново същество.

За да стане тази нова мутация издръжлива, тя би трябвало да се е случила на повече от едно същество, а и на различни места. Разкритите от археолози и антрополо­зи доказателства показват, че във времето, когато системата е започнала да действа, това е станало почти мигновено и едновременно в различни области.

Тези по новому модифицирани същества са били мно­го затруднени с оцеляването в ранните етапи: тяхното оформяне ги е принудило да развият собствени уникални методи. Съществото е било сравнително обезкосмено, освен по главата, което означавало да предприеме специални мерки за предпазване от студа, горещината, челюстите и остриетата на другите. Не е притежавало нито остри зъбни, нито здрави челюсти, което е било и главното неудобство при самопредпазването и агресивното събиране на храна. Нямало е опашка, което означавало, че не могло да се ка­тери по дърветата, за да избегне атаките, и нещо по-важно, липсвали му тези способи за изразяване на чувства Двата крака вместо четири довели до липсата на равновесие, тромавост и несръчност, в добавка и вертикалният гръбначен стълб, който първоначално е бил оформен като хоризонта­лен. И накрая, то притежавало допълнение към животин­ския си мозък, нещо приличащо на тумор, което наистина изразява разликата.

Другите животни били по-големи, по-бързи и по-сил­ни. Те можели да се катерят по-добре, да плуват естествено и да издържат на условията много по-лесно. Трябвало да минат много поколения за новодошлите, за да си предста­вят защо и как биха могли да оцелеят с това непохватно и неефективно физическо тяло. Постепенно те си дали смет­ка, че са различни от всички останали животни. Стотици хиляди години минали, преди те или поне някои от тях да

узнаят, че те, разбира се, са нещо повече от друг вид жи­вотно. Но някои и сега гледат на себеподобните си като на разумни животни.

Този нов фактор в Системата за Живот на Земята се оказал разрушителен и обезпокоителен. Той имал същите нагони, мотиви и ограничения, както и останалите форми на живот, плюс забраните от размерите на тялото и въз­можностите. Въпреки че новото същество започнало да до­минира над останалите в относително кратки срокове. Единствената област, която продължавала да се съпротив­лява, била самата енергия на Земята. Основните модели на земя, въздух, вода и огън останали в по-голямата си част неконтролируеми и неразградени.

Победата имала значителна и жизнена цена. Посве­щавайки фактически цялата си енергия на Системата за Живот на Земята, новите същества не обърнали внимание или отхвърлили всяко директно познание по въпроса какво би могло да бъде извън нея. Й затова те станали плътно затворени в действителността на теорията на Системата за Живот на Земята. Но в пряк конфликт с масивното поглъ­щане и преосмисляне на земното познание била най-съще­ствената характеристика на съществата - мисловна осъзнатост, чужда за самата система. Това бил развиващият се ум, който предвидил начините за завладяване на всички останали същества, които продължават да приемат първо­началната „команда за оцеляване" до крайности и абсур­ди, напълно несъстоятелни и извън онова, което дори смът­но е обяснено, както е необходимо.

На някой от етапите новите създания сами си дали названието Човек: Човешки „Същества". „Хомо сапиенс".

От самото начало Човешкият Разум научил много от своето наследство. Той открил, че животинското стадно чув­ство за сдружение върши добра работа. Възприел позна­нието за съвкуплението, придобито от животните, които се грижат за своите малки, докато те сами не станат способни

да се грижат за себе си. Същото станало и с отборното де­йствие при ловуването. Организираното сдружение му по­зволило да се справя успешно с другите животни. Така че съществата се развили като най-големите хищници, които Земята някога е познавала. Те създали процеса на изкус­твото и науката, че дори и спорта.

Животинската теория за лидерството била призната отрано. Първоначално най-силният поемал водещата по­зиция. После били прибавени качества като сръчност, ин­телигентност, възможности на ума. Лидерът пръв имал право на избор върху жените, пещерите, най-добрата част от лова Така съревнованието се обърнало навътре кой ще вземе връх. Хищничеството и противопоставянето между съществата станало норма, така както в зоологическата Градина или стадото.

В цялата история, когато и човеците да са се организи­рали в големи групи от някаква забележителна стойност, теорията за появата на Бога винаги е ставала фактор от първа величина: Едно просто обяснение защо това се е случ­вало е, че когато Човешкият Разум преминава в зряла въз­раст, за него повече няма бащински напътствия, които да учи, обвинения, предоставена помощ или установяване на правила. Нуждата от бог или богове затова би могла да има прости, разумни източници. Като деца ние растем под влия­нието на баща и майка - непосредствените представители на мощта и славата, които са ни създали. Когато самите ние станем възрастни и родители, ние търсим или измисляме един по-голям Баща или Майка, които да изпълняват тази роля. Богът на теория е задоволителен начин да обясним непознатото и да освободим човешкото същество от най-раз­лични нежелани отговорности. Някои развиващи се човеш­ки същества, които поддържат теорията, че никой или нищо не е по-велико от тях, трудно могат да приемат това.

За да се изяснят и поставят Неизвестните в категория­та на Известното, Човешкият Разум също се е придвижил

в друга посока. Той взима директни повтарящи се прежи­вявания и, като използва правилото за причина и следс­твие, ги обръща в Известни, което се предава от баща на син, от майка на дъщеря, после от говоримото към писано­то слово и вероятно към онова, което става познато в учи­лище. Съвсем относително доскоро съществуваха необмис­лени и прекалено опростени процеси за търсене на Позна­тото, на които бе дадено названието наука.

С течение на времето новите доминиращи човешки създания развили хищническия процес далече извън осно­вата на „Убивай за храна". Те определили свои собствени правила и закони, които често са в конфликт със Системата за Живот на Земята. Страхът все още бил главният инстру­мент на търговията с алчността, егото, сексуалността и други толкова важни компоненти. Независимо от изкривяването и затъмнението обаче, различното мислене се проявявало.

Отново и отново противоположният Човешки Разум за­почнал да изразява и демонстрира елементи, напълно не­сравними със Системата за Живот на Земята. Такива са би­ли: първо - заинтересуваност и съчувствие към други члено­ве на съществата; второ - заинтересуваност и съчувствие към други видове същества; трето - нарастващо любопитс­тво и неудобно подозрение по отношение на ограниченията, поставяни, очевидно върху всички участници в системата. Историята и философията са пълни с любопитни търсачи и съмняващи се Човешки Умове. Винаги е имало, както има и днес, един много тънък слой от Човешки Съзнания, които имат времето и енергията да поседнат и помислят. Те са минали покрай неотменната нужда от усилие за оцеляване.

Колко са те? Един на хиляда? Един на десет хиляди? На сто хиляди? Вместо да планират и организират експлоа­тацията на приятелите си - останалите същества, - или да извличат богатства от земята, тези любопитни и съмнява­щи се Човешки Умове проправят моделите извън Системата за Живот на Земята, у самите себе си и у останалите. Те

смятат за достатъчно да дръпнат струните на съчувствието в техните собствени създания и да предават нататък онова, което са открили. Съобщението им бе, че човешките същества са нещо повече от обикновени животни, живеещи и умиращи в Системата за Живот на Земята.

Въпреки че досега като резултат е постигнато малко, освен такива познания като надежда, упование, вина, про­ста вяра и слабо определена колекция от намеци и предпо­ложения под общото заглавие на любовта. Така че като цяло съществата остават незадоволени и без почивка.;

Тогава това е Системата за Живот на Земята, където и ние сме сега, както и състоянието на Човешките Умове. Тези са Познатите и оттук Започваме, в съответствие с на­шето настоящо научно мислене.

Но... липсващото Основно? Дори когато светлината се увеличава, аз все още не мога да го разпозная!