Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на здравеопазването наредба № …/ за определяне на подробни правила за представяне на информацията по чл. 19, пар. 4 на Регламент

6.2. За всеки 10 mg цинк, намиращ се в разтвора (6.1.2) се прибавят 2 cm³ (ml) разтвор на 2-метилхинолин-8-ол (4.7) и се разбърква.

6.3. Сместа се разрежда със 150 cm³ (ml) дестилирана вода, загрява се до 60⁰С (5.12) и се прибавят 45cm³ (ml) 0,2 M разтвор на амониев ацетат (4.6) при непрекъснато разбъркване.

6.4. Нагласява се рН на разтвора до 5,7-5,9, с 6% амонячен разтвор (4.5), при непрекъснато разбъркване, използвайки рН метър.

6.5. Разтворът се оставя да престои 30 min. Филтрува се на водна помпа през стъклен филтър G-4, предварително изсушен (150⁰С) и претеглен след охлаждане (Мо g). Утайката се промива със 150cm³ (ml) гореща дестилирана вода (95⁰С).

6.6. Филтърът с утайката се поставя в сушилен шкаф и се суши при 150⁰С в продължение на 1 h.

6.7. Филтърът с утайката се изважда от сушилния шкаф, поставя се в ексикатор (5.9) и след охлаждане до стайна температура се претегля (М₁ g).

Съдържанието на цинк в пробата (С) се изчислява в % (М/М) по формулата:

к
ъдето:

М е масата на пробата (6.1) в g;

Мо е масата на празния и изсушен стъклен филтър (6.5) в g;

М₁ е масата на стъкления филтър с утайката (6.7) в g.

8. Повторяемост (¹)

За съдържание на цинк до 1% (М/М), разликата в резултатите между две паралелни определения върху една и съща проба не трябва да надвишава абсолютната стойност от 0,1%.

(¹) виж ISO 5725

VII. ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА 4-ХИДРОКСИБЕНЗОЛСУЛФОНОВА КИСЕЛИНА

1. Област на приложение

Този метод е подходящ за идентификация и определяне на 4-хидроксибензолсулфонова киселина в козметични продукти като аерозоли и лосиони за лице.

Съдържанието на 4-хидроксибензолсулфонова киселина, определено в съответствие с този метод се изразява като процент безводен цинк 4-хидроксибензолсулфонат в продукта.

Пробата се концентрира под намалено налягане, разтваря се във вода и се пречиства чрез екстракция с хлороформ. Определянето на 4-хидроксибензолсулфонова киселина се извършва йодометрично върху аликвотна част от филтрирания воден разтвор.

Всички реактиви трябва да бъдат с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Концентрирана солна киселина, 36% (М/М) (d₄²⁰=1,18)

4.2. Хлороформ

4.3. Бутан-1-ол

4.4. Ледена оцетна киселина

4.5. Калиев йодид

4.6. Калиев бромид

4.7. Натриев карбонат

4.8. Сулфанилова киселина

4.9. Натриев нитрит

4.10. Калиев бромат, 0,1 N

4.11. Разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 N

4.12. Воден разтвор на скорбяла, 1% (М/V)

4.13. Воден разтвор на натриев карбонат, 2% (M/V)

4.14. Воден разтвор на натриев нитрит, 4,5% (M/V)

4.15. Разтвор на дитизон в хлороформ, 0,05% (M/V)

4.16. Разтворител за проявяване на хроматограмата (подвижна фаза) - бутан-1-ол : ледена оцетна киселина : вода = 4:1:5. След смесване в делителна фуния се изхвърля долната фаза.

4.17. Реактив на Pauly:

4,5 g сулфанилова киселина (4.8) се разтваря в 45 cm³ (ml) концентрирана солна киселина (4.1) при загряване и се разрежда с вода до 500 cm³ (ml). 10cm³ (ml) от разтвора се изстудява в съд с ледена вода и се добавя, при разбъркване, 10 cm³ (ml) студен разтвор на натриев нитрит (4.14). Разтворът се оставя да престои 15 min при 0⁰С (при тази температура той остава стабилен за 1 до 3 дни) и непосредствено преди напръскването на хроматограмата (7.5) се добавят 20 cm³ (ml) разтвор на натриев карбонат (4.13).

4.18. Готови целулозни плаки за тънкослойна хроматография (20х20 cm), дебелина на слоя адсорбент 0,25 mm.

5. Апаратура

5.1. Колби с кръгло дъно с шлифована стъклена запушалка, 100 cm³ (ml);

5.2. Делителни фунии 100 cm³ (ml);

5.3. Конусна колба с шлифована стъклена запушалка, 250 cm³ (ml);

5.4. Бюрета, 250 cm³ (ml);

5.5. Пипети, 1,2 и 10 cm³ (ml);

5.6. Градуирана пипета, 5 cm³ (ml);

5.7. Микроспринцовка, 10 µl с 0,1 µl деления;

5.8. Термометър, градуиран от 0 до 100⁰С;

5.9. Водна баня, оборудвана с нагряващ елемент;

5.10. Сушилен шкаф, добре вентилиран и регулиран до 80⁰С;

5.11. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

В метода, описан по-долу, за идентификация и определяне на хидроксибензолсулфоновата киселина в аерозоли, се използва остатък получен след освобождаването на аерозолната опаковака от разтворителите и пропелантите, които се изпаряват при нормално налягане.

7.1. С помощта на микроспринцовка (5.7) се нанасят по 5 µl от остатъка (6) или пробата на всяка от шестте точки върху началната линия (старт), на разстояние 1 cm от долния край на тънкослойната плака (4.18).

7.2. Плаката се поставя в хроматографската вана, съдържаща разтворителя за проявяване (подвижна фаза 4.16) и се хроматографира, докато фронта на разтворителя достигне 15 cm от началната линия.

7.3. Плаката се изважда от ваната и изсушава при 80⁰С, докато миризмата на оцетна киселина престане да се усеща. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.13) и се изсушава на въздух.

7.4. Покрива се половината от плаката със стъклена плочка и се напръсква непокритата част с 0,05% разтвор на дитизон (4.15). Появата на червеноморави петна в хроматограмата показва наличие на цинкови йони.

7.5. Покрива се напръсканата половина на плаката със стъклена плочка и се напръсква другата половина с реактива на Поли (4.17). Наличието на 4-хидроксибензолсулфонова киселина се доказва чрез появата на жълтеникаво-кафяво петно със стойност на Rf около 0,26, докато жълтото петно със стойност на Rf около 0,45 в хроматограмата показва наличие на 3-хидроксибензолсулфонова киселина.

8.1. Претеглят се 10 g с точност 0,001 g от пробата или остатъка (6) в 100 cm³ (ml) колба с кръгло дъно и се изпарява почти до сухо на вакуум-ротационен изпарител на водна баня, поддържана при 40^oС.

8.2. Прибавят се 10 cm³ (ml) (V₁) вода в колбата и се разтваря остатъка от изпаряването (8.1) чрез нагряване.

8.3. Разтворът се пренася количествено в делителна фуния и се екстрахира два пъти с по 20 cm³ (ml) хлороформ (4.2). След всяка екстракция хлороформната фаза се изхвърля.

8.4. Водният разтвор се филтрува през нагънат филтър. В зависимост от очакваното съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина се отпипетирват 1,0 или 2,0 cm³ (ml) (V₂) от филтрата в 250 cm³ (ml) конусна колба (5.3) и се разрежда с вода до 75 cm³ (ml).

8.5. Добавят се 2,5 cm³ (ml) 36% солна киселина (4.1) и 2,5 g калиев бромид (4.6), разбърква се и се нагласява температурата на разтвора до 50⁰С на водна баня.

8.6. Добавя се 0,1 N калиев бромат (4.10) от бюрета, докато разтворът, който е загрят до 50⁰С стане жълт.

8.7. Добавя се 3,0 cm³ (ml) разтвор на калиев бромат (4.10), колбата се затваря и се оставя да престои 10 min на водна баня при 50⁰С. Ако след 10 min разтворът загуби цвета си, добавят се още 2 cm³ (ml) от разтвора на калиев бромат (4.10), колбата се затваря и загрява за 10 min на водна баня при 50⁰С. Записва се цялото количества на прибавения разтвор от калиев бромат (а).

8.8. Разтворът се изстудява при стайна температура, прибавя се 2 g калиев йодид (4.5) и се разбърква.

8.9. Отделеният йод се титрува с 0,1 N разтвор на натриев тиосулфат (4.11).

В края на титруването се прибавят няколко капки от разтвор на скорбяла (4.12) като индикатор. Записва се количеството на използвания натриев тиосулфат (b).

9. Изчисление

Съдържанието на цинк хидроксибензолсулфонат в пробата или остатъка (b) като % (М/М) се изчислява по формулата:

където:

За съдържание на цинк хидроксибензолсулфонат до около 5% (M/M), разликата между резултатите на две успоредни определения върху една и съща проба не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,5%.

Съгласно Приложение № 7, т. 25, максимално допустимата концентрация на цинк 4-хидроксибензолсулфонат в лосиони за лице и дезодоранти е 6% (M/M). Тази формулировка означава, че освен съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина трябва да се определи и съдържанието на цинк.

Умножението на изчисленото съдържание на цинк хидроксибензолсулфонат (9) по коефициент 0,1588 дава минималното цинково съдържание в % (M/M), което трябва да се съдържа в продукта от гледна точка на измереното съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина. Действителното цинково съдържание, измерено гравиметрично (виж съответните условия) може обаче да бъде по-високо, защото цинковият хлорид и цинковият сулфат могат също да бъдат използвани в козметичните продукти.

(¹) виж ISO 5725

Йодометричното определяне на водороден прекис в козметиката е възможно само в отсъствие на други окислителни агенти, които образуват йод от йодиди. Ето защо преди йодометричното определение на водороден прекис е необходимо да се открият и идентифицират всички други налични окислителни агенти. Това определение се състои от 2 етапа; първият обхваща определяне на персулфати, бромати и водороден прекис, а вторият - на бариев прекис.

Натриев персулфат, калиев персулфат и амониев персулфат; калиев бромат, натриев бромат и водороден прекис - независимо дали произлизат или не от бариев прекис, се определят чрез низходяща хартиена хроматография, като се използват два проявяващи разтворителя (подвижни фази).

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

2.1. 0,5 % (М/V) водни стандартни разтвори на следните компоненти:

2.1.1. Натриев персулфат

2.1.2. Калиев персулфат

2.1.3. Амониев персулфат

2.1.4. Калиев бромат

2.1.5. Натриев бромат

2.1.6. Водороден прекис

2.2. Проявяващ разтворител А (подвижна фаза А) - 80% (V/V) етанол

2.3. Проявяващ разтворител Б (подвижна фаза Б) – бензол : метанол : метилбутан-1-ол : вода = 34 : 38 : 18 : 10 (V/V/V/V)

2.4. Детектор А (реактив за оцветяване А), 10% (M/V) воден разтвор на калиев йодид

2.5. Детектор Б (реактив за оцветяване Б), 1% (M/V) воден разтвор на скорбяла

2.6. Детектор В (реактив за оцветяване В), 10% (M/М) солна киселина

2.7. Солна киселина, 4 N

3. Апаратура

3.1. Хроматографска хартия (Whatman хартия № 3 и № 4 или еквивалентна)

3.2. Микропипета, 1 µl

3.3. Мерителни колби, 100 cm³ (ml)

3.4. Нагънати филтри

3.5. Апаратура за низходяща хартиена хроматография

От всяка проба се приготвят по два разтвора чрез разтваряне на 1 g и 5 g от продукта в 100 cm³ (ml) вода. От всеки от тези разтвори се използва по 1 µl за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.

4.2.1. От всяка проба се претеглят по 1 g и 5 g и се диспергират в 50 cm³ (ml) вода. Доливат се до 100 cm³ (ml) и се разбърква. Двете дисперсии се филтруват през филтър (3.4). От всеки филтрат се използва по 1 µl за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.

4.2.2. От всяка проба се приготвят още веднъж две дисперсии – 1 g и 5 g проба се диспергира в 50 cm³ (ml) вода, подкислява се с разредена солна киселина (2.7), долива се с вода до 100 cm³ (ml) и се хомогенизира. Филтрува се през нагънат филтър (3.4). От двата филтрата се използва по 1 µl за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.

4.3. Кремове

5 g и 20 g от всеки продукт се диспергират в 100 cm³ (ml) вода. Получените дисперсии се използват за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.

5.1. В две хроматографски вани се поставя достатъчно количество подвижни фази А (2.2) и Б (2.3) за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография. Хроматографските вани се насищат най-малко 24 h с парите на подвижната фаза и плътно се затварят с подходящ капак.

5.2. Върху стартови точки от лентата на хроматографската хартия (Whatman № 3 или еквивалентна) с дължина 40 cm и ширина 20 cm (3.1) се нанасят по 1 µl от единия разтвор на анализираната проба и от стандартния разтвор, приготвени според т. 4 и т. 2.1 Изсушава се на въздуха.

5.3. Хроматографската лента (5.2) се поставя в хроматографската вана, напълнена с подвижна фаза (5.1). Хроматографира се докато фронта на подвижната фаза се придвижи на 35 сm (около 5 h).

5.4. Описаната в т. 5.2 и т. 5.3 процедура се повтаря като се използва подвижна фаза Б и хроматографска хартия (Whatman № 4 или еквивалентна) (3.1). Хроматографира се до достигане на фронта (35 cm).

5.5. Хроматограмите се изваждат и се изсушават на въздуха.

5.6. Детектиране (оцветяване): хроматограмата се напръсква последователно с:

5.6.1. Детектор А (2.4) последван от детектор Б (2.5). Петната на персулфатите в пробата и в съответния стандартен разтвор (2.1) са по-близо до старта от тези на водородния прекис. Петната се маркират с молив.

5.6.2. Детектор В (2.6) върху хроматограмите, получени съгласно т. 5.6.1 При наличие на бромати върху хроматограмата се появяват сиво-сини петна, идентични с тези на стандартния разтвор (2.1).

5.7. При горепосочените условия, отнасящи се до подвижни фази А (2.2) и Б (2.3), Rf-стойностите на стандартните вещества (2.1) са приблизително следните:

Подвижна фаза Подвижна фаза

А (2.2) Б (2.3)

Натриев персулфат 0.40 0.10

Калиев персулфат 0.40 0.02 + 0.05

Амониев персулфат 0.50 0.10 + 0.20

Натриев бромат 0.40 0.20

Калиев бромат 0.40 0.10 + 0.20

Водороден прекис 0.80 0.80

Бариевият прекис се идентифицира след подкисляване на пробата (А.4.2), чрез образуването на водороден прекис в присъствие на бариевия йон:

• 
  при отсъствието на персулфати (А) (Б.4.1) – чрез добавяне на разредена сярна киселина към една част от киселия разтвор на пробата (Б.4.1), в резултат на което се образува бяла утайка от бариев сулфат. Присъствието на бариев йон в пробата (Б.4.1) се доказва чрез хартиена хроматография по описания по-долу начин (Б.5).
  
• 
  при наличие на персулфати (Б.4.2) – последователно се извършва следното: изваряване на остатъка от разтвора (Б.4.2) в алкална среда и разтваряне в солна киселина; в разтвора, получен от стопилката (Б.4.2) присъствието на бариеви йони се доказва чрез хартиена хроматография и/или чрез утаяване като бариев сулфат.
  

Всички реактиви трябва да са с квалификация “чист за анализ” (ч.з.а), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

2.2. Концентрирана солна киселина, 36% (M/M)

2.3. Солна киселина, 6 N

2.4. Сярна киселина, 4 N

2.5. Динатриева сол на родизониевата киселина

2.6. Бариев хлорид (BaCl₂.2H₂O)

2.7. Безводен натриев карбонат

2.8. Воден разтвор на бариев хлорид, 1% (М/V)

2.9. Проявяващ разтворител (подвижна фаза) – метанол : концентрирана солна киселина (концентрация 36%) : вода = 80 : 10 : 10 (V/V/V)

2.10. Детектор (реактив за оцветяване), 0,1% (M/V) воден разтвор на динатриева сол на родизониевата киселина, приготвени непосредствено преди употреба.

3.1. Микропипета, 5 µl

3.2. Платинени тигли

3.3. Мерителни колби, 100 cm³ (ml)

3.4. Хроматографска хартия Schleicher и Schull 2043b или еквивалентна. Хартията се обработва предварително като се поставя за една нощ в съд за нисходяща хроматография (А.3), съдържащ проявяващ разтворител (подвижна фаза) (Б.2.9.), след което се изсушава.

3.5. Нагънат филтър

3.6. Апаратура за осъществяване на възходяща хартиена хроматография

4. Подготовка на пробата

4.1. Проби, в които няма персулфати.

4.1.1. 2 g от продукта се диспергира в 50 cm³ (ml) вода и се довежда до pH на дисперсията приблизително 1 със солна киселина (Б.2.3)

4.1.2. Дисперсията се прехвърля с вода в мерителна колба от 100 cm³ (ml), долива се с вода до марката и се разбърква. Приготвената дисперсия се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 за идентифициране на барий чрез утаяване на сулфата.

4.2. Проби, в които има персулфати

4.2.1. 2 g от продукта се диспергират в 100 cm³ (ml) вода и се филтрува.

4.2.2. Към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (Б.2.7) в количество 7 до 10 пъти от неговото тегло, разбърква се и сместа се стапя в платинов тигел (В.3.2) за 30 min.

4.2.3. Охлажда се до стайна температура и стопилката се разтваря в 50 cm³ (ml) вода и се филтрува (В.3.5).

4.2.4. Остатъкът върху филтъра се разтваря в солна киселина (B.2.3) и се долива с вода до 100 cm³ (ml). Този разтвор се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 и за определяне на барий чрез утаяване на сулфата.

5.1. Подходящо количество от проявяващия разтворител (подвижната фаза) (Б.2.9) сe поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография. Последната се насища с парите на разтворителя минимум 15 h.

5.2. Върху три стартови точки на лист от хроматографската хартия, обработена предварително, както е описано в т. Б.3.4 се накапва по 5 µl от приготвените разтвори, съгласно т. Б.4.1.2. и т. Б.4.2.4 и от стандартния разтвор (Б.2.8.).

5.3. Петната се изсушават на въздуха. Хроматографира се до достигане на фронта (30 cm).

5.4. Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздуха.

5.5. Детектиране (оцветяване): Хроматограмата се напръсква с детектор (Б.2.10.). При наличие на барий, върху хроматограмата се появяват червени петна с Rf-стойност около 0,10.

Йодометричното определяне на водороден прекис в козметични продукти е възможно само при отсъствие на други окислителни агенти, които отделят йод от йодидите.

Йодометричното определяне на водороден прекис се основава на следната реакция:

Съдържанието на водороден прекис, определено по начина описан по-долу, се изразява като % (М/М) на продукта.

4.1. Сярна киселина, 1 mol/dm³ (2 N).

4.2. Калиев йодид.

4.3. Амониев молибдат.

4.4. Натриев тиосулфат, 0,1 mol/dm³ (0,1 N).

4.5. Kалиев йодид, 10% (M/V), приготвен непосредствено преди използването.

4.6. Амониев молибдат, 20% (M/V).

4.7. Скорбялен разтвор, 1,0% (M/V).

5.1. Бехерови чаши, 100 cm³ (ml).

5.2. Бюрета, 50 cm³ (ml).

5.3. Мерителни колби, 250 cm³ (ml).

5.4. Мерителни цилиндри, 25 и 100 cm³ (ml).

5.5. Пипети, 10 cm³ (ml).

5.6. Ерленмайерови колби, 250 cm³ (ml).

6. Процедура

6.1. В бехерова чаша от 100 cm³ (ml) се претеглят 10 g (М) с точност 0,001 g от продукта, съдържащ около 0,6 g водороден прекис. Пробата се прехвърля с вода в 250 cm³ (ml) мерителна колба, долива се до марката с вода и се разбърква.

6.2. Отпипетирват се 10 cm³ (ml) от разтвора на пробата и се прехвърлят в 250 cm³ (ml) ерленмайерова колба (5.6). Прибавят се последователно 100 cm³ (ml) разтвор на сярна киселина (4.1), 20 cm³ (ml) разтвор на калиев йодид (4.5) и три капки разтвор на амониев молибдат (4.6).

6.3. Отделеният йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат (4.4) и малко преди достигане на еквивалентния пункт се прибавят няколко cm³ (ml) скорбелен разтвор като индикатор (4.7). Отчита се изразходваното количество (V) разтвор на натриев тиосулфат (4.4) в cm³ (ml).

6.4. По начина, описан в т. 6.2 и 6.3 се титрува празна проба, като се заместват 10 cm³ (ml) от разтвора на пробата с 10 cm³ (ml) вода. Отчита се изразходваното количество разтвор (Vо) на натриев тиосулфат за празната проба в cm³ (ml).

7. Изчисление

Съдържанието на водороден прекис в продукта като % (М/М) се изчислява по формулата:

където:

М е количеството от анализирания продукт (6.1) в g;

Vо e изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за титруването на празната проба (6.4) в cm³ (ml);

V е изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за титруването на пробата (6.3) в cm³ (ml).