Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда


Прозорец 2 – Метод на годишния разходен еквивалент (ГРЕ)



страница33/55
Дата12.05.2017
Размер5.92 Mb.
#21182
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   55



Прозорец 2 – Метод на годишния разходен еквивалент (ГРЕ)
Методът на годишния разходен еквивалент (ГРЕ) ви дава възможност да превърнете нетната настояща стойност (ННС) на един нов капиталов разход в анюитет (или наем), който има същата стойност. Това може да бъде направено по следния начин:
1. Избройте всички капиталови разходи и когато те възникнат;

2. Изчислете нетната им настояща стойност, като използвате избраната сконтова ставка;

3. Превърнете тази нетна настояща стойност в “годишен разходен еквивалент” (ГРЕ) по формулата:

AEC = годишен разходен еквивалент

NPV = нетна настояща стойност на инвестицията

Discount rate = избраната сконтова ставка (същата се използва и за изчисляване на ННС)

Lifetime = продължителност на живота на капиталовото съоръжение
Прозорец 3 – Оценка на капиталовите активи: текуща срещу стойност за замяна
В зависимост от използваната счетоводна система е възможно да използвате различни видове методи за оценка на съществуващите капиталови активи:


  • Историческата стойност е стойността на активите на цената, на която те са закупени. Поради инфлацията, тази стойност честно няма връзка с това, което би струвала днес замяната на тези активи – следователно, това не е най-добрия начин за измерване на икономическите разходи;

  • Текущата стойност е историческата стойност, умножена с инфлационния индекс. Изчисляването на тази стойност предизвиква редица проблеми: 1. Определянето на инфлационния индекс може да се тълкува различно (дали да се използва общия инфлационен индекс или ценовия индекс за строеж (потребителски?); 2. Този метод не отчита техническия напредък: пречиствателна станция, която преди 10 години е струвала определена сума може да струва на половината днес, благодарение на техническото развитие. Въпреки това, този метод е относително лесен за използване и е по-подходящ от първия;

  • Методът на стойността на замяната определя настоящата стойност на актива от текущите разходи за замяната му с подобен такъв. Предимството на този метод е, че отчита техническото развитие. Въпреки това, е много трудно, скъпо и продължително този метод да се прилага за всички капиталови запаси. В допълнение към това, водният сектор е относително по-малко динамичен от, да кажем, телекомуникациите, поради което методът на текущата стойност може да бъде достатъчен за целите на определяне на икономическите разходи.


Пример 1 – Определяне на финансовите разходи при оценката на мерките в речния басейн Cidacos

Cidacos се намира в региона Navarra, в Северна Испания и е приток на река Aragon. При провеждане на икономическия анализ, беше необходимо да се определят финансовите разходи, за да се изчислят разходите и ползите за постигане на различни цели за състоянието на водите (добро срещу средно), чрез предприемането на мерки като управление на търсенето, по-висока ефективност и внос на вода.


Проучването изчисли годишните разходни еквиваленти (ГРЕ) за всяка от мерките, при сконтова ставка от 2% и времеви хоризонт от 30 години. Това предполага, че разходите за мерките с продължителност повече от 30 години имат по-малък ефект при ГРЕ. Разходите, отчетени за изчисляването на ГРЕ за всяка мярка, включват:


  • Разходи за инвестиции

  • Разходи за експлоатация и поддръжка (ЕиП)

  • Икономически пропуснати ползи или печалби (ако има)

  • Екологични разходи:

  • Външни избегнати разходи за мерките (ако има).

  • Други екологични ползи, свързани с мярката (отделно от произтичащите от целите на РДВ).

За да се определят финансовите разходи, във връзка с една физическа мярка са представени разходите за капитал и експлоатация и поддръжка, например кв.км., за хектар, за литър, за м3. Това осигури единна скала, чрез която различните разходи и мерки могат да бъдат анализирани и ефективно сравнени. Проблем, който възникна при това упражнение бяха по-големите пределни разходи за някои мерки, отколкото за други във времето. В процеса на разработване на анализа на разходите, пределните разходи за някои мерки се повишиха, посредством разширяване покритието на услугите или евентуално увеличение на пределна ефективност, като тези, насочени към повишаване ефективността на водоползването; или с постоянните разходи на други мерки (например водни трансфери). Тази точка има важно значение за ранжирането на мерките и избора на рентабилна комбинация от мерки. Трябва да се има предвид и, че в някои случаи рентабилността на мярката не е константа във времето. Пределните разходи за някои мерки се повишават, тъй като се подобрява техническата ефективност (когато достигнем максималния потенциал на мярката). Това е така, тъй като предвиждаме, че постоянните разходи могат да доведат до неефективна програма от мерки.



Източник: Ministerio de Medio Ambiente, Gobierno de Navarra, ‘Виртуално мащабно проучване на анализа на рентабилността на река Cidacos’. Виж Анекс E.
Стъпка 2 – Ясно определяне на трансферите
Както посочихме по-горе, данъците и субсидиите обикновено се приемат за трансфери в рамките на обществото и следователно не трябва да бъдат включвани в оценката на икономическите разходи. Въпреки това, е важно да се разграничат общите данъци и екологичните данъци и субсидии:


  • Общите данъци трябва да бъдат приспаднати от финансовите разходи;

  • Екологичните данъци и субсидии могат да бъдат представени като вътрешни екологични разходи и като такива не трябва да бъдат приспадани от финансовите разходи.


Стъпка 3 – Отчитане на ресурсните разходи
Ресурсните разходи представляват разходите за пропуснати ползи, които други видове водоползване изпитват при изчерпването на ресурсите над естествения им темп на презареждане или възстановяване (например разходи за прекомерно черпене на подпочвени води). Тези ползватели могат да съществуват днес или утре, които също ще страдат, ако в бъдеще водните ресурси се изчерпат.
Ако пазарите функционират добре, пропуснатите ползи на ресурсите се отразяват във финансовите им разходи. Въпреки това, при екологичните ресурси, тези разходи често не се включват в пазарните цени. Пропуснатите ползи, стойността на недостига при подценени екологични ресурси като водата, трябва да бъдат отчетени при оценката на икономическите разходи (виж Прозорец 4).
Стъпка 4 – Включване на всички неценообразувани екологични разходи
Екологичните разходи представляват разходите за увреждане, които видовете водоползване причиняват на околната среда и екосистемите и тези, които използват околната среда (например, намаляване на екологичното качество на акватичните екосистеми или обезсоляването и увреждането на плодородните почви). Тази загуба в благосъстоянието може да включва загуба на производителност или възможности за консумация, както и неползвани ценности (като стойността на това да съзерцаваш чисто езеро при залез слънце), които могат да бъдат определени количествено по-трудно. Екологичните разходи не се изчисляват често – стъпките и алтернативните подходи за осъществяване на тази оценка са представени по-долу.
В допълнение, тъй като екологичните разходи могат да се приемат за отрицателни ползи и избегнати разходи (виж Пример 2), в следващия раздел също се дискутира оценката на екологичните ползи, които ще бъдат полезни за оценката на разходите и ползите при обосновка на дерогациите (виж информационен бюлетин – Непропорционални разходи).





Внимание! Преди оценката на екологичните разходи, е необходимо да се знае екологичното въздействие на мерките, използвани за постигане на целите.

Тази информация ще бъде събрана от дейностите на други технически експерти (например експерти, проучващи въздействията и натиска – виж Анекс A за информация за контакт) – поради което ще бъде необходимо екологично моделиране. Когато разглеждаме екологичните въздействия е важно да разберем, че мерките, предприети за постигане на целите в дадена област, биха могли да повлияят върху долното течение или върху други части от речния басейн. С други думи, връзките в рамките на района на басейново управление трябва да бъдат напълно разбрани. Само след като бъде измерена степента на промяната в качеството на околната среда, е възможно тя да се обвърже с общите разходи и ползи, изчислени по различни начини, или с оценката на превантивните и ограничителните мерки.




Прозорец 4 – Изчисляване на ресурсните разходи
Няма точно определени методи за оценка на ресурсните разходи, въпреки че се правят опити за тяхното изчисляване. Тъй като ресурсните разходи рядко се включват в пазарните цени, ще е необходимо да разчитаме на оценката на пропуснатото търсене и икономически стойности.
Следващият пример показва възможните методи, които трябва да бъдат разработени:

  • Двама ползватели (Град A и Град B) се конкурират за използването на една и съща вода. Възможно е да се определи крива на търсенето за всеки от тях;

  • Ако има достатъчно вода за задоволяване нуждите на двата града, няма недостиг и ресурсните разходи за вода са равни на нула;

  • Предполагаме, че поради слаби валежи в определен сезон, съществува ограничено количество вода (снабдяване в недостиг). Поради този недостиг, възникват ресурсни разходи, които могат да бъдат изчислени, като се намери цената, за която общото търсене е равно на снабдяването в недостиг. Разликата между тази цена и обичайната цена е равна на ресурсния разход, както е показано на фигурата по-долу.




Какви са екологичните разходи и ползи?
Обществото извлича ползи (или разходи, които са пропуснати ползи) от по-доброто качество на околната среда във водните обекти, които произтичат от постигането на екологичните цели, предвидени в Директивата. Тази стойност се състои от ‘използвани’ и ‘неизползвани’ стойности (виж Прозорец 5 за примери и по-долу за обяснение). В някои случаи трябва да се оценят някои по-широки ползи, например оценка на по-широките икономически ползи например за провеждане на необходимия анализ за предложените нови модификации. Те не са изрично представени тук, обаче.
Какви са ползваните и неползваните ценности/ ползи?
Ползвани ценности/ ползи. ‘Ползваните ценности’ се отнасят за факта, че икономическите агенти в момента използват съответните екологични стоки пряко (като плуват в езеро например) или непряко (като гледат филм за някой друг, който плува в това езеро). Преките ползвани ценности са най-лесни за оценка, тъй като обикновено се отнасят за продукти, които се търгуват на пазара като суровини или крайни стоки (например вода за производство на храни или риба).
Неползвани ценности/ползи. Някои ползи не са свързани с пряко използване, така наречените неползвани ценности, но съществуват, тъй като хората ценят екологичните ресурси без да ги използват или дори вероятно без да възнамеряват да ги използват, например качеството на водата и биоразнообразието в езерото.
Прозорец 5 – Видове екологични ползи/ избегнати разходи

Клас полза

Категория полза

Типове полза и примери

Ползвани ценности

Пряко използване

Пазарни (Търговски: риболов, корабоплаване, туризъм)

Непазарни (Рекреационни: водни ски, риболов, плуване, лодки, фотография)






Непряко използване

Стойност на удобството, произтичаща от добра околна среда

Полза, произтичаща от това, че някой друг използва екологичната стока (например четене на списание за риболов)

Общо подпомагане на екосистемата (опазване на хранителната верига, за да се подпомогне риболова)





Допълнителна ценност

Ценност, произтичаща от опазване на потенциалните преки или косвени ползвани ценности в бъдеще, което зависи от несигурността за бъдещото търсене и предлагане

Неползвани ценности

Съществуване

Завещание



Биоразнообразие, наследство и културни ценности

Опазване на качеството на водата за семейството и бъдещите поколения



Източник: OECD (1999) и Timothy M. Swanson и Edward B. Barbier (1992).
Пример 2 – Ползи, определени като избегнати разходи: басейна Artois-Picardie
Туризмът е една от основните стопански дейности в басейна Artois-Picardie в Северна Франция. В частност ‘Опаловият бряг’ се възползва от плажен туризъм, който осигурява 40 процента от оборота на басейна (около € 1 милиард годишно). Достъпът до бреговете на региона и морето са основни фактори за поддържането на туризма. Следователно, ако качеството на водата беше ‘достатъчно’ лошо, бреговете на тази брегова ивица би трябвало да бъдат затворени за къпане: ползвателите или биха отишли на друго място или изобщо не биха ходили на плаж.
Агенцията по водите на Artois-Picardie проведе две проучвания, за да определи възможните икономически загуби, свързани с този сценарий. Проучванията показаха, че между 30 и 50 процента от посетителите на областта биха отменили пътуванията, което води до икономически загуби в размер на € 300 милиона и € 500 милиона годишно. Тези стойности могат да бъдат разгледани като ползи при предоставянето на съоръжения за къпане и други рекреационни съоръжения, които зависят от качеството на водите. Сравнението показва, че средствата, инвестирани в канализационна система на басейна възлизат на € 150 милиона през последните 10 години. Големината на ползите, получени само от доброто качество представлява убедителна причина за продължаване на инвестициите в пречиствателно станции с цел избягване на потенциалните разходи за замърсяване.

Източник: Agence de l’Eau Artois-Picardie (1997), ’Qualité de l’eau, tourisme et activités récréatives: la recherché d’un développement durable’.
Методологии за оценка на екологичните стойности
Съществуват различни техники за оценка на екологичните разходи и ползи, които са малко или повече практични, изискват много време и различен обем разходи. По-долу са представени четири възможни методологии за оценка на тези разходи. В Прозорец 6 са представени основните принципи за избор на методология, а пример за това как заинтересованите участници могат да бъдат включени в процеса е представен в Пример3.


Метод

Дефиниция

Цялостна оценка

Пазарни методи

Тези методи използват стойности от преобладаващите цени за стоките и услугите, предлагани на пазарите. Стойностите на стоките на преките пазари се разкриват от реалните пазарни сделки и отразяват промените в качеството на околната среда: например, по-ниското качество на водите влияе негативно върху качеството на стридите и следователно на тяхната пазарна цена.

Добър метод, ако съществуват пазарни данни, но се ограничават до преките стойности за ползването на стоките, търгувани на пазара. Тъй като често случаят не е такъв, трябва да се използват други методи.

Методи за оценка на база разходи

Този метод се основава на предположението, че разхода за запазване на екологична полза е приемливата оценка на нейната стойност. Източниците на този тип оценка включват разходите за превантивни и/ или ограничителни мерки. Това предположение не винаги е вярно: всички ограничения не са възможни, в който случай реалните разходи за ограничаване биха били по-ниска стойност на реалните екологични разходи. За разлика от това, ограничителните мерки не могат да бъдат рентабилни и тези разходи биха могли за бъдат по-високи екологични разходи. Трябва да се направи разграничение между:

  • Разходите за вече предприетите мерки, които теоретично вече са включени във финансовите разходи. Тези разходи трябва да бъдат отчетени като категория финансови разходи. Отчитането им като екологични разходи би довело до двойно отчитане; и

  • Разходите за мерките, които трябва да бъдат предприети за предотвратяване увреждането на околната среда до определена точка, например целите на Директивата. Тези разходи могат да бъдат добра оценка на това, от което обществото е готово да се откаже.

Практичен и относително лесен – добра изходна точка, въпреки че разходите за самото увреждане на околната среда се подценяват чрез този метод.

Методи на разкритите предпочитания

Основното предположение е, че стойността на стоката на пазара отразява набор от екологични разходи и ползи и, че е възможно да изолираме стойността на съответните екологични ценности. Тези методи включват модели за търсене на рекреация, хедонични ценови модели и модели на предотвратяващо поведение (виж описанието в Прозорец 7).

Този набор от техники изисква много време и е скъп за използване. Използването на тези техники може да бъде запазено за специални екологични въпроси, които предизвикват специални проблеми

Методи на заявените предпочитания

Тези методи се основават на измервания на готовността за плащане чрез пряко заявяване на потребителските предпочитания (т.е. като ги попитаме!) или за хипотетични или експериментални пазари. Данните за хипотетичните пазари се извличат от проучвания, представящи хипотетични сценарии на респондентите. Респондентът прави хипотетичен избор, който се използва за извличане на потребителските предпочитания и ценности. Методите включват условна оценка (виж Прозорец 7) и условно ранжиране. Възможно е да се конструират експериментални пазари, където парите сменят ръката, например използват се симулирани пазарни модели. В анкетата е възможно да попитаме респондентите колко биха платили за избягване на екологичните разходи или колко високо оценяват дадена екологична полза.

Както е посочено по-горе


Прозорец 6 – Трудни проблеми при избор на методология за изчисляване на екологичните разходи


Точки за проверка

Избор на метод




Директен пазарен метод

Оценка на база разходи

Разкрити предпочитания

Заявени предпочитания

Измервате ли стойността на екологичните разходи преди или след екологичната промяна?

След

Преди или след

Преди

Преди

Хипотетичен или реален е пазарът за екологичната стойност, която желаете да измерите?

Реален

Реален

Реален

Хипотетичен

Пряко или непряко са свързани пазарите с екологичната стойност, която желаете да измерите?

Пряко свързан

Пряко свързан

Непряко свързан

Пряко свързан

Важно ли е дали можете да измерите еластичността на търсенето/ предлагането?

Да

Не

Да

Да

Ще бъдат ли от значение (прогнозните) неизползваеми стойности?

Не

Не

Да

Да

Методът изисква ли значително време и финансови ресурси?

Не

Не

Не е задължително

Да

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница