Прозорец 2 – Метод на годишния разходен еквивалент (ГРЕ)

2. Изчислете нетната им настояща стойност, като използвате избраната сконтова ставка;

3. Превърнете тази нетна настояща стойност в “годишен разходен еквивалент” (ГРЕ) по формулата:

AEC = годишен разходен еквивалент

NPV = нетна настояща стойност на инвестицията

Discount rate = избраната сконтова ставка (същата се използва и за изчисляване на ННС)

Lifetime = продължителност на живота на капиталовото съоръжение
Прозорец 3 – Оценка на капиталовите активи: текуща срещу стойност за замяна
В зависимост от използваната счетоводна система е възможно да използвате различни видове методи за оценка на съществуващите капиталови активи:

• 
  Историческата стойност е стойността на активите на цената, на която те са закупени. Поради инфлацията, тази стойност честно няма връзка с това, което би струвала днес замяната на тези активи – следователно, това не е най-добрия начин за измерване на икономическите разходи;
  
• 
  Текущата стойност е историческата стойност, умножена с инфлационния индекс. Изчисляването на тази стойност предизвиква редица проблеми: 1. Определянето на инфлационния индекс може да се тълкува различно (дали да се използва общия инфлационен индекс или ценовия индекс за строеж (потребителски?); 2. Този метод не отчита техническия напредък: пречиствателна станция, която преди 10 години е струвала определена сума може да струва на половината днес, благодарение на техническото развитие. Въпреки това, този метод е относително лесен за използване и е по-подходящ от първия;
  
• 
  Методът на стойността на замяната определя настоящата стойност на актива от текущите разходи за замяната му с подобен такъв. Предимството на този метод е, че отчита техническото развитие. Въпреки това, е много трудно, скъпо и продължително този метод да се прилага за всички капиталови запаси. В допълнение към това, водният сектор е относително по-малко динамичен от, да кажем, телекомуникациите, поради което методът на текущата стойност може да бъде достатъчен за целите на определяне на икономическите разходи.
  

Cidacos се намира в региона Navarra, в Северна Испания и е приток на река Aragon. При провеждане на икономическия анализ, беше необходимо да се определят финансовите разходи, за да се изчислят разходите и ползите за постигане на различни цели за състоянието на водите (добро срещу средно), чрез предприемането на мерки като управление на търсенето, по-висока ефективност и внос на вода.

• 
  Разходи за инвестиции
  
• 
  Разходи за експлоатация и поддръжка (ЕиП)
  
• 
  Икономически пропуснати ползи или печалби (ако има)
  
• 
  Екологични разходи:
  

• 
  Външни избегнати разходи за мерките (ако има).
  
• 
  Други екологични ползи, свързани с мярката (отделно от произтичащите от целите на РДВ).
  

За да се определят финансовите разходи, във връзка с една физическа мярка са представени разходите за капитал и експлоатация и поддръжка, например кв.км., за хектар, за литър, за м³. Това осигури единна скала, чрез която различните разходи и мерки могат да бъдат анализирани и ефективно сравнени. Проблем, който възникна при това упражнение бяха по-големите пределни разходи за някои мерки, отколкото за други във времето. В процеса на разработване на анализа на разходите, пределните разходи за някои мерки се повишиха, посредством разширяване покритието на услугите или евентуално увеличение на пределна ефективност, като тези, насочени към повишаване ефективността на водоползването; или с постоянните разходи на други мерки (например водни трансфери). Тази точка има важно значение за ранжирането на мерките и избора на рентабилна комбинация от мерки. Трябва да се има предвид и, че в някои случаи рентабилността на мярката не е константа във времето. Пределните разходи за някои мерки се повишават, тъй като се подобрява техническата ефективност (когато достигнем максималния потенциал на мярката). Това е така, тъй като предвиждаме, че постоянните разходи могат да доведат до неефективна програма от мерки.

• 
  Общите данъци трябва да бъдат приспаднати от финансовите разходи;
  
• 
  Екологичните данъци и субсидии могат да бъдат представени като вътрешни екологични разходи и като такива не трябва да бъдат приспадани от финансовите разходи.
  

Внимание! Преди оценката на екологичните разходи, е необходимо да се знае екологичното въздействие на мерките, използвани за постигане на целите. Тази информация ще бъде събрана от дейностите на други технически експерти (например експерти, проучващи въздействията и натиска – виж Анекс A за информация за контакт) – поради което ще бъде необходимо екологично моделиране. Когато разглеждаме екологичните въздействия е важно да разберем, че мерките, предприети за постигане на целите в дадена област, биха могли да повлияят върху долното течение или върху други части от речния басейн. С други думи, връзките в рамките на района на басейново управление трябва да бъдат напълно разбрани. Само след като бъде измерена степента на промяната в качеството на околната среда, е възможно тя да се обвърже с общите разходи и ползи, изчислени по различни начини, или с оценката на превантивните и ограничителните мерки.

• 
  Двама ползватели (Град A и Град B) се конкурират за използването на една и съща вода. Възможно е да се определи крива на търсенето за всеки от тях;
  
• 
  Ако има достатъчно вода за задоволяване нуждите на двата града, няма недостиг и ресурсните разходи за вода са равни на нула;
  
• 
  Предполагаме, че поради слаби валежи в определен сезон, съществува ограничено количество вода (снабдяване в недостиг). Поради този недостиг, възникват ресурсни разходи, които могат да бъдат изчислени, като се намери цената, за която общото търсене е равно на снабдяването в недостиг. Разликата между тази цена и обичайната цена е равна на ресурсния разход, както е показано на фигурата по-долу.