Разговори с Бога

Вие може би не желаете това да се случи. ВЕС знаят това. Знаят също, че подобна намеса единствено може да ви постави в подчинено положение спрямо тях, да ви накара да ги превърнете в богове за сметка на боговете, на ко­ито сега се подчинявате.

Истината е, че вие не сте подчинени на никого и съ­ществата от високоразвитите цивилизации искат да разберете това. Затова, ако споделят с вас някои техно­логии, това ще бъде по такъв начин, че да ви позволи да осъзнаете своите собствени сили и възможности, а не те­зи на някой друг.

Също така, ако ВЕС споделят част от своята мъд­рост, това ще стане по начин, който да би позволи да виждате по-висшите истини и собствените си сили и възможности, а не да превърнете учителите си в богове.

Твърде късно е за това. Ние вече сме го сторили.

Да, забелязал съм.

Което ни навежда на мисълта за един от великите учите­ли, човекът на име Исус. Дори и онези, които не са го превър­нали в Бог, са осъзнали величието на неговото учение.

Учение, което е било до голяма степен изопачено.

Иисус бил ли е един от тези ВЕС - високоеволюирали същества?

Смяташ ли, че той е високоеволюирал?

Да, каквито са били Буда, Кришна, Мойсей, Бабаджи, Саи Баба и Парахаманса Йогананда, например.

Да, наистина, както и мнозина други, за които не спо­мена.

Във втора книга Ти „намекна", че Иисус и другите учители са дошли от „космоса" и че може би са посетители, споделящи мъдростта на високоеволюиралите същества. Време е да изп­люеш камъчето. „Космическо същество" ли е Иисус?

Всички вие сте „космически същества".

Какво значи това?

Вие не произхождате от тази планета, която сега на­ричате своя родна планета.

Така ли?

Разбира се. „Генетичният код", от който сте произлез­ли е вложен съзнателно на вашата планета. Той не се е „по­явил" по някаква си случайност. Елементите, които са фор­мирали вашия живот не са се комбинирали вследствие на някакъв процес на биологически произвол. Във всичко това има план. Нещо много по-мащабно се осъществява чрез то­зи процес. Нима допускаш, че тези билион и една биохимически реакции, които са се извършили, за да се появи живо­тът на вашата планета, са станали произволно? Нима гле­даш на този резултат като на случайна поредица от про­изволни събития, довели непредвидено до щастлив край?

Не, разбира се. Съгласен съм, че е съществувал план. Божият план.

Точно така. Напълно си прав. Всичко това беше Моя идея, беше Мой план и Мой процес.

Значи ли това, че и Ти си „космическо същество"?

Когато се обръщаш към Мен, къде обичайно си предс­тавяш, че Ме откриваш?

Горе. Обръщам поглед нагоре.

А защо не надолу?

Не зная. Всички винаги обръщат поглед нагоре - към „небе­то".

Където съм Аз. Предполагам.

А това прави ли Ме „космическо същество"?

Не зная, така ли е?

А ако съм космическо същество, това ще Ме направи ли по-малко Бог?

Като се има предвид онова, на което си способен - не, стру­ва ми се, че не.

Ами ако съм Бог, нима от това следва, че не съм „косми­ческо същество"?

Предполагам, че това зависи от нашите понятия.

Ами ако изобщо не съм „същество", а по-скоро Сила, „Енергия" във Вселената, която Е Вселената и фактически Всичко, Което Е. Ако съм Колективното начало?

Всъщност Ти в този диалог каза, че си именно това.

Да, наистина. А ти вярваш ли Ми?

Така мисля. Поне що се отнася до това, че Бог Е Всичко, Което Е.

Много добре. А мислиш ли, че съществуват „космически същества"?

Имаш пред вид същества от Космоса ли?

Да.

Съществуват, според мен. Винаги съм вярвал в това, а ето че Ти тук и сега го потвърждаваш, тъй че със сигурност съм убеден.

Да, разбира се.

А щом Аз съм Всичко, Което Е, не Ме ли прави това космическо същество ?

Да, но... при такова определение Ти си също мен.

Бинго.

Да, но се отклони от въпроса ми. Аз попитах дали Исус е същество от Космоса. И струва ми се, знаеш какво имам предвид. Имам предвид дали е същество от Космоса, или е роден тук, на Земята?

Искаш да кажеш, че Иисус е бил роден на Земята, но има, „космическа кръв", така да се каже?

Кой е бащата на Иисус?

Йосиф.

Някои вярват, че е било непорочно зачатие. Твърди се, че Дева Мария е била посетена от Архангел. Иисус е заченат от Светия Дух и роден от Богородица.

А ти вярваш ли?

Не зная какво да вярвам по този въпрос.

Ако Дева Мария е била посетена от архангела, от къде според теб е дошъл той?

От небето.

„От небесата" ли каза?

Казах, от небето. От други сфери. От Бога.

Разбирам. А не се ли съгласи току-що, че Бог е космическо същество?

Не съвсем. Ние стигнахме до съгласие за това, че Бог е Всичко и че след като космическите същества са част от то­ва „всичко", Бог е космическо същество в същия смисъл, в кой­то Бог, това сме ние. Всички ние. Бог е всичко. Бог е колективното начало.

Добре. И значи, архангелът, който е посетил Дева Ма­рия, е дошъл от други сфери. От небесните сфери.

Да.

Не съм казвал това.

Добре тогава, да ги наречем сфери от вътрешното пространство на вселената.

Не, не бих се изразил и така, защото не зная какво означава това.

От къде тогава? От някаква сфера на външното прос­транство ли?

(Дълга пауза)

Това е игра на думи.

Правя всичко, каквото мога. Просто използвам думи­те, въпреки ужасните им ограничения, за да предам колкото се може по-точно идеята, концепцията за нещата, ко­ято не може истински да се предаде посредством ограни­чения речник на езика, нито да се разбере в границите на настоящото ви ниво на възприемане.

Стремя се да ви открехна за нови възприятия, използвайки вашия език по нов начин.

Добре. И така, Ти твърдиш, че Иисус е имал за баща високоеволюирало същество от други сфери и по този начин е бил човек, но също така и ВЕС?

Имало е много високоеволюирали същества, които са живели на вашата планета - и днес също ги има.

Искаш да кажеш, че „сред нас има извънземни", така ли?

Разбирам, че работата ти по вестниците, в радио­програмите и телевизията ти се е отразила много добре.

Какво имаш предвид?

- От всичко можеш да изковеш сензационна новина. Не съм наричал високоеволюиралите същества „извънземни", нито пък съм наричал Иисус „извънземен".

Няма нищо „извънземно" в Бога. И на Земята не същес­твуват „извънземни".

Всички Ние Сме Едно Цяло. А щом сме Едно Цяло, никак­ва индивидуализация не е „извън" самата себе си.

Някои Наши индивидуализации - тоест, някои индивидуал­ни същества - помнят повече от другите. Процесът на спомняне (въз-сьединяване с Бога, или ставане отново Ед­но Цяло с всичко) е процес, който вие наричате еволюция. Всички вие сте еволюиращи същества. Някои измежду вас са високоеволюирали. Това означава, че помнят повече. Зна­ят коя е Истинската Им Същност. Иисус го е знаел и го е заявил.

Както разбирам, ще си играем на думи на тема Иисус.

Ни най-малко. Ще ти го кажа направо. Духът на този човек, когото наричате Иисус, не е от тази Земя. Този дух просто се е въплътил в човешко тяло, усвоявал е нещата като дете, станал е мъж и е осъществил мисията си. И не само той. Всички духове „не са от тази Земя". Всички души идват от други сфери, а после се въплъщават. Но не всич­ки души постигат самоосъществяване в един живот. Иисус го е постигнал. Той е високоеволюирало същество (Онова, което вие наричате бог), и е дошъл при вас с определена цел, с мисия.

За да спаси душите ни.

В известен смисъл, да. Но не да ги спаси от вечно проклятие. Такова няма, както вие го разбирате. Неговата ми­сия е била - и е - да ви спаси от непознаването на Истинската Ви Същност. Целта му е била да ви я демонстрира като ви покаже какви можете да станете. Всъщност какви сте - ако само го приемете.

Иисус се е стремял да ви води с примера си. Затова е казал „Аз съм истината и Животът. Последвайте ме". Той не е имал предвид да го последвате в смисъл да станете всички негови „последователи", а в смисъл, че всички би трябвало да последвате неговия пример и да станете едно ця­ло с Бога. Казал е: „Аз и Отец ми Едно сме и вие сте мои братя". Не би могъл да се изрази по-ясно.

Значи Иисус не е дошъл от Бога, дошъл е от Космоса.

Твоята грешка е в това, че ги разделяш. Настояваш на това да прокараш разграничение също така, както насто­яваш да прокараш разлива и разграничение между човешките същества и Бога. А Аз ти Казвам: Няма такова разграни­чение.

Хмм. Добре. Можеш ли да ми кажеш още някои неща за съществата от други светове преди да свършим? Как се обли­чат те? Как общуват помежду си? И, моля Те, не казвай, че всичко това е празно любопитство. Струва ми се, че ти показах, че има какво да научим от всичко това.

Добре. Тогава накратко.

Във високоразвитите цивилизации съществата не на­мират за нужно да се обличат, освен когато трябва да се предпазят от някои елементи и условия на околната сре­да, които не могат да контролират или когато използват орнаменти, за да отбележат някакъв „ранг" или отличие.

Едно ВЕС никога не би могло да разбере защо вие покривате цялото си тяло, когато не ви се налага - и положително няма да разбере понятия като „срам" или „приличие", а още по-малко пък би приело идеята, че дрехите правят човека „по-красив". За едно ВЕС не може да има нищо по-красиво от голото тяло само по себе си и то никога не би могло да разбере, че нещо, което прикрива отгоре тя­лото, може да го направи по-приятно или привлекателно.

Също толкова непонятна би била идеята да се живее - да се прекарва повечето от времето в кутийки, които вие наричате „сгради" или „къщи". ВЕС живеят в естест­вена среда и биха се затворили в някаква кутийка само ако тази среда стане неблагоприятна - което рядко се случ­ва, защото високоразвитите цивилизации създават своя­та околна среда, стопанисват я и се грижат за нея.

ВЕС разбират също така, че са Едно цяло със своята среда, че споделят не само едно общо пространство, но и са в отношения на взаимозависимост с нея. Едно ВЕС никога не би разбрало защо ще увреждате или унищожавате онова, което ви поддържа и по-скоро би решило, че не раз­бирате, че именно природната среда ви поддържа; че сте същества с много слаба наблюдателна способност.

Що се отнася до общуването, едно ВЕС в непосредст­веното си общуване използва онзи аспект на своето съ­щество, който вие наричате чувства. ВЕС си дават сметка за своите чувства и за чувствата на околните и никой не се опитва да крие своите чувства. ВЕС биха сметнали за себеразрушително и следователно непонят­но как може някой да крие чувствата си, а после да се оп­лаква, че никой не разбира как се чувства.

Чувствата са езикът на душата и високоеволюиралите същества разбират това. Смисълът на общуването в обществата на ВЕС е да се опознаят истински. Ето защо едно ВЕС не може и никога не би могло да разбере вашето човешко понятие за „лъжа".

Да успееш, пробивайки си път чрез лъжа, за едно ВЕС не би представлявало никаква победа, а по-скоро пълен провал.

ВЕС не „говорят" истината, те са истината. Самото им битие се дължи на това, „което е" и „което е смисле­но", а ВЕС са разбрали отдавна, още в предпаметни вре­мена, когато общуването е било все още осъществявано посредством нечленоразделни звуци, че лъжата е лишена от смисъл. Във вашето общество това все още не се разбира.

На Вашата планета обществото до голяма степен се основава на притворността. Мнозина вярват, че това, което крият един от друг, а не това, което си доверяват, прави живота успешен. И така, прикритостта се е превърнала за вас в социален и етичен код. Тя е наистина Вашият Таен Код.

Това не се отнася за всички. Например, вашите древни култури и туземците не са живели с подобен код. А и мно­зина индивиди в днешните общества отказват да усвоят подобно поведение.

И все пак, правителствата се ръководят от този код, той е общоприет в бизнес-средите и той се отразява до голяма степен в личните ви отношения. Лъжата - в голя­мото и малкото - е станала до такава степен общоприе­та от мнозина, че те лъжат дори заради самата лъжа. Така че сте разработили таен код по отношение на своя Та­ен Код. Както фактът, че царят е гол, всеки знае това, но никой не го казва. Дори се опитвате да се преструвате, че не е така - и в това отношение лъжете самите себе си.

Изразявал си това становище и преди.

В този диалог повтарям важните, съществените проблеми, които трябва да разберете, за да промените нещата наистина, както претендирате, че желаете.

Ето защо ще повторя отново: Разликата между човешката култура и високоеволюиралите култури е тази, че високоеволюиралите същества:

Наблюдават пълноценно.

Общуват истинно.

Те осъзнават „кое има смисъл" и „кое е вярно". Това е друга малка, но дълбока промяна, която неимоверно би по­добрила живота на вашата планета.

И това, между другото, не е въпрос на морал. Не съ­ществуват „морални императиви" в обществото на ВЕС и това също би била непонятна представа за тях. Става въпрос само за това, което има смисъл и от което има полза.

Нима ВЕС нямат морал?

Не така както вие разбирате морала. Идеята, че е въз­можно група представители да седнат и да изработят система от ценности, които другите са длъжни да съблюдават в своя живот, би нарушила тяхното разбиране за това кое има смисъл, което е, че всеки индивид е единствен и окончателен арбитър на собственото си поведе­ние.

Дискутира се винаги онова, което е свързано със смисъ­ла - кое е функционално и е от полза за всички, а не се во­дят дискусии за това кое е добро и кое зло.

Но нима това не е едно и също? Та нима ние не наричаме онова, което има смисъл „добро" и онова, което няма смисъл „зло"?

Тези понятия за вас са свързани с много вина и срам - а това са напълно чужди за ВЕС представи. А и много неща определяте като „лоши" не защото те са нефункционални и лишени от смисъл, а защото са „непристойни", и то не толкова във вашите очи, колкото в „очите на Бога". По този начин сте си изградили изкуствени определения на това „какво има смисъл" и какво не - определения, които нямат нищо общо с действителното положение на неща­та.

Например, искреното изразяване на чувства често се квалифицира като „неправилно". Едно ВЕС никога не би стигнало до подобно заключение, защото прецизното осъзнаване на чувствата облекчава живота във всяка общ­ност и колектив. Ето защо едно ВЕС никога не би скривало своите чувства, нито би сметнало, че това се изисква от обществото.

А това би било невъзможно, защото едно ВЕС улавя „вибрациите" на другите, което прави чувствата им съвсем прозрачни. Така както ти понякога „чувстваш атмос­ферата", когато влезеш в някоя стая, така ВЕС усещат какво мислят и изпитват другите.

Изразяването на чувства посредством това, което вие бихте нареди „думи", ако изобщо се прави, то е мно­го рядко. „Телепатично общуване" се проявява между всички високоеволюирали разумни същества. Всъщност степента, в която един вид или отношенията между неговите представители са еволюирали, се определя от степента, в която на тези същества им е необходимо да използват „думи", за да изразяват чувства, желания и ин­формация.

И изпреварвайки твоя въпрос, ще ти отговоря, че и човешките същества могат да развият подобна способ­ност, а някои измежду тях са я развили. Преди хиляди годи­ни всъщност тя е била нещо естествено. От тогава на­сам вие сте се върнали назад и сте започнали да използва­те първичен изказ - всъщност „шумове" - за да общувате помежду си. Ала мнозина от вас се връщат към по-изчис­тена форма на общуване, по-точна и по-изящна. Това се отнася особено за влюбените - което подчертава една особено важна истина: Грижата за другия създава общуване­то.

Там, където съществува дълбока любов, думите са буквално ненужни. Обратната аксиома е също вярна: колкото повече думи използвате помежду си, толкова по-малко време отделяте за грижа един към друг, а грижата създава общуването.

В крайна сметка всяко истинско общуване се основава на истината. И единствената реална истина е любовта. Затова и когато има любов, има общуване. А когато об­щуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов.

Много красиво казано. Това е едно красиво изразено общуване.

Благодаря. Нека да обобщим начина на живот в едно високоеволюирало общество:

Съществата живеят на групи, които вие бихте опре­делили като съзнателни общности. Тези общности не се окрупняват по-нататък в градове, държави или нации, но всяка от тях си взаимодейства с другата на равноправни начала.

Няма правителства и закони, каквито вие познавате. Съществуват съвети или конклави. Обикновено от ста­рите. И съществува това, което най-добре може да се преведе на вашия език като „взаимно споразумение". Те могат да се сведат до един Троичен кодекс: Осъзнаване, Честност, Отговорност.

Високоеволюиралите същества са решили много от­давна, че такъв е техният избор на съвместен живот. То­зи избор те са направили не въз основа на някакъв морален кодекс или духовно откровение, наложено от друго същес­тво или група, а въз основа на простото наблюдение на фактите и на нещата, които имат смисъл.

И наистина ли не стигат до войни и/или конфликти?

Не, и то главно защото едно високоеволюирало същес­тво споделя всичко, което притежава и би ти дало доб­роволно всичко, което се стремиш да му отнемеш насил­ствено. То върши това със съзнанието, че така или иначе всичко принадлежи на всички и винаги може да сътвори по­вече от онова, което е „отдало", стига само да поиска.

В едно общество от ВЕС не съществуват понятията „собственост" и „загуба", защото те осъзнават, че не са физически същества, а само се изявяват във физическа форма. Разбират също така, че всички същества произли­зат от един първоизточник и по този начин Всички Сме Едно Цяло.

Зная, казвал си вече това... Но дори и когато някой заплашва живота на едно ВЕС, и тогава ли няма да се породи конф­ликт?

Няма да възникне никакво противоречие. Той просто ще положи тялото си - ще ти го предостави най-буквално. После, ако реши, може да си сътвори друго тяло, Връщайки се във физическия свят отново като напълно офор­мено същество или като новозачената рожба на двойка влюбени.

Това е предпочитан метод за повторно навлизане във физическата вселена, защото никой не се радва на по-го­ляма почит във високоеволюиралите общества, както новородените и възможностите им за развитие са нес­равними.

ВЕС не се страхуват от това, което вие наричате „смърт", защото знаят, че живеят вечно и въпросът е са­мо каква форма ще приемат. ВЕС могат да живеят в тя­ло неограничено дълго, защото едно ВЕС се е научило да се грижи за тялото и околната среда. Ако по някакви причи­ни, свързани с физическите закони, тялото на едно ВЕС престане да бъде функционално, това същество просто го напуска, като с радост връща физическата му материя на Всеобщата Цялост за „рециклиране". (Или, както вие казвате, „което е прах, да стане отново на прах".)

Искам да се върна малко назад. Ти каза, че няма „закони" сами по себе си. Но какво става, когато някой не се държи в съгласие с „Троичния кодекс"? Какво става тогава? Наказва ли се?

Не, от това не следват никакви присъди и наказания, само просто съблюдаване на фактите и това, което има смисъл.

Обяснява се най-внимателно, че фактите - това, кое­то дадено същество е извършило - са в противоречие с това, което има смисъл и е функционално, а когато нещо не е полезно за групата, то в крайна сметка няма да бъде полезно и за отделния индивид, защото индивидът е гру­пата и групата е индивидът. Всички ВЕС много бързо раз­бират това, обикновено в ранната си младост, както бихте я нарекли вие, и затова много рядко едно зряло ВЕС действа по начин, който поставя фактите в противоречие със смисъла или това, което е извършило, в противо­речие с онова, което е функционално.

Но ако все пак се случи?

Просто му се дава възможност да поправи грешката си. С помощта на Троичния кодекс му се дава възможност да осъзнае всички последици от онова, което е помислил, казал или извършил. После му се дава възможност да прео­цени и заяви своята роля в пораждането на тези последи­ци. И най-сетне, дава му се възможност да поеме отго­ворност за последиците като приложи средства за възс­тановяване и изцеление.

Ами ако откаже?

Едно високоеволюирало същество никога не би отказа­ло. Това е немислимо. В такъв случай то няма да бъде високоеволюирало същество, а разумно същество от съвсем друго ниво.

Къде се научава ВЕС на всичко това? В училище ли?

Не съществува „училищна система" в обществото на ВЕС, а само процес на образование, чрез който поколения­та си припомнят „кое е реално" и „кое е функционално". Поколенията се възпитават от старите, а не от тези, които са ги родили, макар и да не се отделят непременно от тях. Техните „родители" могат да бъдат с тях вина­ги, когато пожелаят и да прекарват заедно толкова вре­ме, колкото предпочитат.

В онова, което вие наричате „училище" (всъщност „учебно време") подрастващите установяват своя собс­твена „програма", като те самите избират какви умения да овладеят, а не им се налага какво трябва да научат. По този начин мотивацията е на най-високо ниво и житейс­ките умения се получават бързо, щастливо и с лекота.

Троичният кодекс ( това всъщност не е система от „закони", но е най-близкият термин, който може да се на­мери във вашия език) не е нещо, което се набива в главите на младите ВЕС, а нещо, което се придобива - почти чрез осмоза - благодарение на поведението, което служи като пример на „детето" от страна на „възрастните".

За разлива от вашето общество, където възрастните си изграждат едно поведение, противоположно на онова, което искат да усвоят децата им, във високо еволюиралите култури възрастните разбират, че децата вършат онова, което виждат, че вършат останалите.

На ВЕС никога не би им хрумнало да сложат децата си да стоят пред някакъв апарат, който показва картини на поведение, което те самите биха искали младите същес­тва да избягват. Такова решение би било напълно непо­нятно за ВЕС.

Отново бих повторил, че разликата между общество­то на ВЕС и човешкото общество се свежда до един на­истина прост елемент, който може да се нарече правдо­подобно наблюдение.

В обществата на ВЕС съществата си дават сметка за всичко, което виждат. В човешкото общество мнозина отричат онова, което виждат.

Виждат, че телевизията унищожава децата им, и пре­небрегват това. Виждат, че насилието и „загубата" се из­ползват за „развлечение", но не признават, че в това има противоречие. Те забелязват, че тютюнът е вреден за тялото, но се преструват, че не е. Виждат, че един баща е пиян и се държи грубо, но не позволяват и дума да се каже по този повод.

Наблюдават, че в продължение на хиляди години религи­ите не са успели да променят поведението на масите, но не искат да признаят тази истина. Виждат, че правител­ствата по-скоро потискат, отколкото помагат на хора­та, но пренебрегват този факт.

Наблюдават, че здравеопазването им е по-скоро болестотворно, че използва само една десета част от средст­вата си за предотвратяване на болестите и девет десети - за лекуването им и отричат, че печалбата е това, което ги мотивира да не дават нужната просвета на хо­рата как да действат, да се хранят и живеят така, че да поддържат добро здраве.