Разговори с Бога

Виждат, че не е полезно за здравето им да се хранят с убити животни, които насилствено са угоявани преди това с всякакви химикали, но и това отричат.

Нещо повече. Те дори канят гости в радио и телевизионни­те програми, които се осмеляват да оспорват това. Има една великолепна книга на Джон Робинс, „Диета за една Нова Аме­рика", която подробно разглежда темата за храненето със за­бележително проникновение.

Хората са склонни да отричат това, което четат в тази книга. И тъкмо в това е проблемът. Вашият род в много голяма степен живее в отричане. Те отричат не са­мо до болка очевидните наблюдения на всички наоколо си, но също така отричат и онова, което виждат със собст­вените си очи. Отричат личните си чувства и истината, до която сами са стигнали.

Високоеволюиралите същества, каквито стават ня­кои измежду вас, нищо не отричат. Те се съобразяват с това, „което е реално" и с това, „което е функционално". Използвайки тези прости средства, животът им става прост. Те се отнасят с респект към „Процеса".

Да, но как се проявява този „Процес"?

За да отговоря на този въпрос, трябва да изтъкна не­що, което многократно съм изтъквал и преди в този диа­лог. Всичко зависи от собственото ти отношение към себе си и от това, което се опитваш да осъществиш.

Ако целта ти е да живееш в мир, радост и любов, наси­лието няма да ти бъде от полза. Това вече е доказано.

Ако целта ти е да живееш в добро здраве и дълголе­тие, няма да ти бъде полезно да консумираш умъртвени животни, да пушиш канцерогени и да поглъщаш течности, които умъртвяват клетките на мозъка. Това вече е доказано.

Ако целта ви е да възпитате поколението си свободно от насилие и омраза, това да го поставите години наред пред живи образи на насилие и омраза, очевидно не е полез­но. Това вече е доказано.

Ако целта ви е да се погрижите за Земята и разумно да стопанисвате нейните ресурси, няма да бъде от полза да действате по такъв начин, сякаш тези ресурси са безгра­нични. Това вече е доказано.

Ако целта ви е да откриете и култивирате връзка с Бога на любовта, така че религията да има своето място в човешкия живот, тогава да се внушава представата за един отмъстителен и наказващ Бог не е от полза. И това също вече е било доказано.

Мотивацията е всичко. Целите предопределят резул­татите. Животът произтича от вашите намерения. Истинските ви намерения се разкриват в делата ви, а дела­та ви се определят от истинските ви намерения. Както всичко в живота (и както самият Живот ), това е затворен кръг.

ВЕС виждат този кръг. Хората не го виждат.

ВЕС реагират на това, което е реално; хората го пре­небрегват.

ВЕС говорят истината - винаги . Хората лъжат твър­де често - както себе си, така и другите.

ВЕС държат на думата си и я прилагат на дело. Хората говорят едно, а вършат друго.

Дълбоко в себе си вие знаете, че нещо не е наред - че сте имали намерение „да се отправите към Сиатъл", а сте се озовали в „Сан Хосе". Виждате противоречията в поведението си и искрено сте готови да се откажете от тях. Ясно виждате това, което е реално и което е функционално и вече не сте склонни да поддържате разделени­ето между едното и другото.

Вашият човешки род се пробужда. Наближава времето, в което ще го осъществите.

Не трябва да се отчайвате от това, което се казва тук, защото вече сте поставили основите за един нов живот, за една по-всеобхватна реалност и всичко дотук е било само подготовка за нея. Вече сте готови да преми­нете през вратата. Първо, да я посочите. Виждате ли? Ето я! Защото светлината на истината винаги ще ви по-казва пътя. А светлината на истината е ваше достояние.

Приемете тази истина сега и я приложете в своя жи­вот. Приемете тази истина и я споделете с останалите. Приемете я сега и скъпо я пазете завинаги.

Защото в настоящите три книги - трилогията Разго­вори с Бога - Аз отново ви говорих за това, което е реално.

Няма нужда да продължаваме. Не е необходимо да се задават още въпроси и изслушват по-нататъшни отговори за задоволяване на любопитството или да се узнаят по­вече примери и наблюдения. Всичко, от което се нуждаеш, за да сътвориш живота, който желаеш, ти намери тук, в тази трилогия, както бе представена дотук. Няма защо да се продължава.

Да, ти имаш още въпроси. Имаш още съображения. За теб Нашето изследване, което с радост осъществява­ме, не е приключило. Защото за теб никое изследване не приключва.

Ясно е, че тази книга може да продължи до безкрайност. Но не. Твоят разговор с Бога ще продължи, но не и тази книга. Защото отговорът на всеки въпрос, който би могъл да зададеш, ще се намери тук, в тази вече завършена три­логия. Всичко, което можем да сторим оттук нататък, е да преповтаряме, да подчертаем и да се връщаме отново и отново към същата мъдрост. Което практикувахме и в тази трилогия. Тук няма нищо ново, а само преповтаряне на дребната мъдрост.

Преповтарянето е нещо хубаво. Хубаво е човек отно­во да се върне към мъдростта. Това е процесът на при-помняне, за който толкова често съм говорил. Вие няма какво да научавате. Трябва само да си припомните...

Затова, връщайте се често към тази трилогия; обръ­щайте се отново и отново към нейните страници.

Когато имате въпрос, на който ви се струва, че тук не е отговорено, препрочетете тези страници. Но ако на­истина имате чувството, че няма отговор, потърсете своите отговори. Проведете своя собствен разговор. Сътворете собствената си истина.

Така ще преживеете Истинската Си Същност.

Аз не искам Ти да си тръгваш!

Никъде не си тръгвам. Аз съм винаги с теб. Във всичко.

Моля Те, преди да свършим, имам само още няколко въпро­са. Няколко последни, заключителни въпроса.

Нали съзнаваш, че винаги можеш да погледнеш вътре в себе си, да се върнеш към Центъра на Вечната Мъдрост и да намериш там отговори на своите въпроси?

Да, разбирам това и съм благодарен от дъното на душата си, че е така, че животът е сътворен по такъв начин, че вина­ги мога да се свържа с началата му. Но за мен този диалог е по­лезен, той беше огромен подарък. Не мога ли да задам само няколко последни въпроса?

Разбира се.

Наистина ли нашият свят е в опасност? Човешкият род наистина ли си играе със собственото си самоунищожение и действителна гибел?

Да. И ако не се замислите над съвсем реалната възможност това да стане, вие не можете да я избегнете. Защо­то онова, което отричате, то става още по-настоятел­но. Само ако погледнеш реално на нещо, можеш да го пре­одолееш.

Спомни си също каквото ти казах за времето и съби­тията. Всички събития, които можеш да си представиш, и които всъщност си си представил - стават тъкмо сега, в Мига Вечност. Това е Свещеният Миг. Мигът, който предшества осъзнаването. Това е, което става преди да си Видял Светлината. Това е настоящият момент, който ти е бил даден и е сътворен от теб, преди още ти да знаеш това! Ти наричаш това „настояще". И то Е „настояще". То е най-големият дар, с който Бог те е сподобил.

Дадена ти е способността да избираш, да избираш кое от всички преживявания, които си представяш, избираш да преживееш сега.

Едва сега започвам въпреки ограничените си възприятия да разбирам онова, което казваш. Нищо от това не е „реално", нали?

Не. Ти живееш в свят на илюзиите. Това е голямо магическо представление. Правиш се, че не знаеш всички трикове, макар че магьосникът си самият ти.

Много е важно да помниш това, защото в противен случай ще го направиш наистина реално.

Но онова, което виждам, усещам, мириша и докосвам наистина изглежда съвсем реално. Ако това не е „реалността", какво е тогава?

Не забравяй, че това, което гледаш, ти не го „виждаш" реално.

Мозъкът ти не е източникът на твоя интелект. Той е просто процесор на данни. Приема данните чрез рецеп­тори, наречени сетива. Интерпретира тази енергия в за­висимост от предходните данни по този въпрос. Той ти да­ва указания за онова, което възприема, а не за онова, което е реално. Въз основа на тези възприятия, ти си мислиш, че знаеш истината за нещо, когато в действителност не я знаеш дори наполовина. В действителност ти сам тво­риш истината, която знаеш.

Включително и целия този диалог с Теб. Със сигурност.

Боя се, че това ще даде основания на онези, които твърдят, „Той не говори с Бога. Всичко сам си съчинява."

Кажи им най-добронамерено да се опитат да мислят „извън черната кутия". Те мислят с взаимноизключващи се алтернативи „или/или". Нека се опитат да мислят взаимовключващо - „и/и".

Не можете да разберете Бога, ако мислите според старите модели на ценности, представи и разбирания. Ако желаете да разберете Бога, трябва да сте готови да приемете, че в момента разполагате с ограничени данни, вместо да твърдите, че знаете всичко, което може да се знае по даден въпрос.

Обръщам ви внимание на думите на Вернер Ерхард, Който е заявил, че истинската яснота може да дойде единствено тогава, когато човек е готов да признае:

Напълно възможно е едновременно „да говориш с Бога" и „сам да си съчиняваш всичко".

Всъщност най-голямата истина е в това: вие сами си съчинявате всичко.

Животът е процес, чрез който се сътворява всичко. Бог е енергията - чистата, сурова енергия - която вие наричате живот. Осъзнавайки това, стигаме до нова ис­тина.

Бог е Процес.

Струва ми се, че каза, че Бог е колективното начало, че Бог е всичко.

Да, казах. И това, че Бог е. Бог е също Процесът, чрез който се сътворява и самопреживява Всичко. Вече ти открих това.

Да. Да . Тази мъдрост ми разкри, докато пишех една малка книжка, която се наричаше „Да пресътвориш себе си".

Точно така. А сега го изразявам пред далеч по-голяма аудитория.

Бог е процес.

Бог не е личност, място или обект. Бог е точно това, което винаги сте мислили, но не сте разбирали.

А по-точно?

Вие винаги сте мислили, че Бог е върховното Битие. Да.

И сте прави. Аз съм точно това. БИТИЕ. Обърни внима­ние, че „битие" не означава обект, това е процес.

Аз съм Върховното Битие. Тоест, върховното в процес на ставане.

Аз не съм резултатът от даден процес; Аз съм Самият Процес. Аз съм Творецът и Аз съм Процесът, чрез който се сътворявам.

Всичко, което виждаш на небето и на земята, това съм Аз в процес на сътворяване. Процесът на Сътворяване никога не свършва. Той никога не бива завършен. Аз никога не бивам „завършен". Това е друг начин да се каже, че всичко е в процес на непрестанна промяна. Нищо не стои на едно място. Нищо - абсолютно нищо - не е лишено от движение. Всичко е енергия, движение. Съкратено по земному вие на­ричате това „Емоция"! (еnergy and motion - Е-motion - съкратеното съчетание на английските думи енергия и движение създава думата емоция, чувство - б. пр.)

Вие сте най-висшето Божие чувство!

Когато спрете погледа си на даден обект, вие не гледа­те „нещо" статично, което „стои там" във времето и пространството. Не! Вие ставате свидетели на нещо, което се случва. Защото всичко се движи, променя, еволюира. Всичко.

Бъкминстър Фулър е казал, „Струва ми се, че аз съм гла­гол". И е бил напълно прав.

Бог е нещо ставащо. Вие сте дали на това ставащо названието живот. Животът е Процес. Процесът е видим, познаваем, предсказуем. Колкото повече наблюдаваш, толкова повече познаваш и толкова повече можеш да предвидиш.

Трудно ми е да възприема това. За мен Бог винаги е бил Неизменното. Постоянният. Неподвижният движещ се. В тази абсолютно неопровержима истина за Бога аз съм намирал сво­ята сигурност.

Но това Е истината! Единствената Неизменна Исти­на е, че Бог е в процес на вечна промяна. Такава е истината - и ти не можеш да сториш нищо, за да я промениш. Единс­твеното, което никога не се променя, е, че всичко винаги се променя.

Следователно, Бог е промяна.

Но на мене ми се иска единственото неизменно нещо да бъ­де Божията любов към нас.

Моята любов към вас вечно се променя, защото вие вечно се променяте, а аз би обичам точно такива, каквито сте. За да ви обичам такива, каквито сте, Моята идея за това, което заслужава любов, трябва да се променя, както се променя вашата идея за Собствената Ви Същност.

Искаш да кажеш, че ме намираш достоен за любов дори и когато съм избрал за Своя Същност да бъда убиец.

Вече разгледахме всичко това. Зная, но просто не го схващам!

Никой не върши нищо лошо в рамките на своите пред­стави за света. Аз винаги ви обичам - във всичко. Не можете да бъдете такива, че Аз да не ви обичам.

Ала ще ни накажеш, нали? Ще ни накажеш от любов. Ще ни изпратиш на вечни мъки с любов в сърцето си и скръб от това, че се налага да го направиш.

Не. Аз никога не съм тъжен, защото нищо не Ми се на­лага да правя. Та кой може да Ми наложи?

Аз никога няма да ви наказвам, дори ако вие решите да се самонаказвате в този или в следващ живот, докато престанете да го правите. Няма да ви наказвам, защото не съм наскърбен или претърпял загуба - тъй като никой от вас не може да нанесе вреда или да нарани някаква Час­тица от Мен, каквато представлява всеки от вас.

Някой от бас може да избере да се чувства наскърбен или разбит, но когато се завърнете към вечния свят, ще видите, че не ви е била нанесена никаква вреда. В този мо­мент ще простите на онези, които сте си въобразявали, че са ви наскърбили, защото ще разберете по-всеобхват­ния план.

Какъв е този по-всеобхватен план?

Спомняш ли си притчата за Малката Душа и Слънцето, която ти разказах в първа книга?

Да.

- Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която ре­шиш да бъдеш - казах аз на Малката Душа. - Ти си Абсо­лютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?

- Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? - попита Малката Душа. А Аз й отговорих:

- Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.

- Добре, - каза Малката Душа, тогава избирам да пре-живея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.

Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.

- Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.

- Няма на кого да се прощава ли? - запита Малката Ду­ша недоверчиво.

- Няма на кого, - повторих Аз. - Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?

При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бя­ха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога .

- Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! - възкликна Малката Душа. - На кого то­гава да прощавам?

Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.

- Можеш да простиш на мен - каза тази Приятелска Душа.

- За какво? - попита Малката Душа.

- Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя не­що, за да ти дам възможност да ми простиш - отвърна Приятелската Душа.

- Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? - поиска да знае Малката Душа.

- О, сигурна съм, че можем да измислим нещо - усмихна се Приятелската Душа.

- Но защо искаш да сториш това? - Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо „лошо".

- Много просто - обясни Приятелската Душа, - ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си пра­вила това за мен.

- Наистина ли? - попита Малката Душа.

- И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че...

- В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.

- Когато липсва „студа", не може да съществува „топ­лината". Когато липсва „тъга", не може да се почувства „радостта", без това, което наричате „зло", не може да се преживее „доброто".

- Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.

Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове.

- Искам за отплата само едно - заяви Приятелската Душа.

- Готова съм на всичко - заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.

- В момента, в който те удрям и смазвам, - каза Приятелската Душа, - в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.

- О, аз няма да забравя! - обеща Малката Душа. - Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомням винаги Истинската Ти Същност.

Това е - това е изключителна история, невероятна притча.

И обещанието на Малката Душа е обещанието, което ти давам Аз. Тъкмо това е неизменно. И все пак, ти, Малка Моя Душа, удържа ли своето обещание?

Не, със съжаление трябва да призная, че не съм.

Недей да съжаляваш. Бъди щастлив, че виждаш истина­та и се радвай на решението си да живееш според една нова истина.

Защото Бог е в непрестанно развитие, както и сами­ят ти. И запомни завинаги:

И така, обърнете се и се вижте един друг в Своята Истинска Същност.

Наблюдавайте. Наблюдавайте. НАБЛЮДАВАЙТЕ.

Вече ви казах - главната разлика между вас и високоеволюиралите същества е, че високоеволюиралите същества наблюдават повече.

Това само по себе си е удивително наблюдение.

А сега искам да забележите също така, че самите вие сте събитие. Вие сте човешко събитие. Вие сте процес. И във всеки „момент" сте също така и продукт на този про­цес.

Вие сте Творецът и Творението. Повтарям всички те­зи неща отново и отново в тези последни минути, в които сме заедно. Повтарям ги, за да ги чуете, за да ги разбе­рете.

Процесът, в който съществуваме, вие и Аз, е вечен. Той винаги е бил, е и ще бъде. Не му е нужна твоята „помощ", за да съществува. Това става от само себе си. И когато не му се пречи, Процесът се разгръща съвършено.

Има още една крилата фраза, изразена от Вернер Ерхард - Животът се разтваря в самия процес на Живота.

Някои духовни движения тълкуват това по следния на­чин - „освободи се и приеми Бог в душата си". Това е пра­вилно разбиране.

Ако просто се освободиш, ти ще се отстраниш от „пъ­тя". „Пътя" на Процеса - който се нарича самият живот. Ето защо всички мъдреци и учители са твърдели: „Аз съм пътят и Животът". Те са разбирали съвършено онова, което казах тук. Те са животът и те са пътят - събитието в прогрес, Процесът.

Всичко, което изисква от теб Мъдростта, е да се довериш на Процеса. Тоест, да се довериш на Бога. Или, ако предпочиташ, да се довериш на себе си, защото Ти Си Бо­гът.

Помни, че Ние Всички Сме Едно Цяло.

Но как да се „доверя на процеса", когато този „процес" - животът - непрестанно ми поднася неща, които не ми харесват?

Разбирай и знай, че сам си го правиш на Себе Си!

ВИЖДАЙ СЪВЪРШЕНСТВОТО.

Виждай го във всичко, а не само в нещата, които нари­чаш съвършени. В настоящата трилогия аз ти обясних внимателно защо и как нещата стават така, както стават. Тук не е нужно отново да излагам този материал -макар че може би за теб ще бъде полезно да го препрочи­таш често, докато напълно го разбереш.

Моля Те, само по този въпрос ни дай едно обобщаващо разяснение. Моля Те! Как „да видя съвършенството" на нещо, ко­ето съвсем не преживявам като съвършено?

Никой не може да предизвика твоите преживявания на каквото и да било.

Другите могат да участват в сътворяването на вън­шните обстоятелства и събития на съвместния ви жи­вот, но едно нещо, което никой друг не може да стори, е да те накара да преживееш НЕЩО, което сам не си избрал да преживееш.

В това вие сте върховни същества. И никой - НИКОЙ -не може да ви каже по какъв начин да съществувате.

Светът може да ви предостави обстоятелства, но само вие решавате какво означават тези обстоятелст­ва.

Спомнете си истината, която ти казах отдавна. Нищо няма значение.

Да. Не съм сигурен дали я разбрах напълно тогава. Тя ми се яви в преживяване извън тялото през 1980 година. Съвсем живо си спомням това.

И какво по-точно си спомняш?

Спомням си, че в началото бях объркан. Как така „нищо да няма значение"? Докъде щеше да стигне светът, докъде щях да стигна аз, ако нищо нямаше значение?

И как си отговори на този много добър въпрос?

Разбрах, че нищо няма значение само по себе си, а че аз влагам смисъла в събитията и така им придавам значение. Разб­рах това на високо метафизично ниво, което ми помогна да разбера самия Процес на Творението.

Ами прозрението?

Разбрах, че всичко е енергия и че енергията се превръща в „материя" - тоест във физически „материал" и „проявления" - според това как мисля за тях. Тогава разбрах, че нищо няма значение, защото нищо не се материализира по друг начин, ос­вен по този, който сами избираме. После съм забравил това прозрение 6 продължение на десет години, докато Ти отново ми го припомни по-рано в този диалог.

Ти знаеше всичко, за което ти говорих в този диалог. Предавал съм ти го цялото чрез други хора, които съм ти изпращал и с чиито учения съм те запознавал. Тук няма ни­що ново и нищо не ти се налага да учиш. Трябва само да си припомниш.

Начинът, по който разбираш мъдростта, че нищо ня­ма значение, е задълбочен и богат и ти служи добре.

Извинявай. Не мога да допусна да свърши този диалог, без да изтъкна едно крещящо противоречие.

Кое е то?

Ти непрестанно ми повтаряш, че онова, което наричаме „зло" съществува, за да имаме контекст, в който да преживе­ем „доброто". Каза, че Моята Същност не може да бъде пре­живяна без да съществува нещо, Което Не Е Моя Същност. С други думи, няма „топло" без „студено", няма „горе" без „долу" и така нататък.

Точно така.

Дори използва това, за да ми покажеш как да гледам на все­ки „проблем" като на благословение и на всеки виновник като на ангел.

Отново е точно така.

О, добре, много добре. Ти наистина се замисляш над тези неща.

Всъщност, Нанси ми посочи това несъответствие. Докато ме слушаше да й чета материала на глас, ми каза: „Струва ми се, че трябва да зададеш един въпрос, преди диалогът да е свършил. Как ВЕС преживяват Своята Истинска Същност, когато са премахнали всичко негативно от своя живот?" Това ми се стори основателен въпрос. Всъщност, направо ме накара да замръзна на място. Зная, че току-що каза, че няма нужда от повече въпроси, но струва ми се, че трябва да отговориш на този въпрос.

Добре. Един въпрос за Нанси. Както изглежда, това е най-хубавият въпрос в цялата книга.