Разтройство на динамиката и качеството на мисленето

Изследването на човешкия потенциал за растеж е било пренебрегвано за дълго време в психологията, която е изучавала предимно психичните болести, а не психичното здраве. В последните години обаче се увеличава броят на психолозите, които осъзнават и признават способността за растеж и промяна в човешката личност. Повечето от тях смятат себе си за хуманистични психолози и гледат по нов начин на човешката природа. За психолозите на растежа човешките същества са много повече от това да бъдат свободни от емоционална болест, отсъствието на невротично или психотично поведение не е достатъчно, за да се квалифицира личността като здрава. Отсъствието на емоционална болест не е нищо повече от необходимата първа стъпка към растежа и осъществяването. Според тях, човекът трябва да стигне по-далеч.

Карл Юнг, Виктор Франкъл и Фриц Пърлс са част от авторите, които предлагат едни от най-пълно развитите и признати теории, които и днес са съвременни по предизвикваното влияние и интерес. И тримата предлагат ниво на личностно развитие, което е отвъд нормалността, в духа на психологията на растежа.

Идеята за здравата личност е жизненоважна. Не само психолози, но и милиони други хора си задават въпроси за здравата личност и нейните характеристики, държане, мисли и чувства, както и начините да станем това, което сме способни да бъдем.

Юнг, Франкъл и Пърлс предлагат свое гледище и указания за психичния растеж. От свои различни перспективи разглеждат потенциала в нас да бъдем по-добри, повече от онова, което представляваме в момента
II. МОДЕЛЪТ ЗА ЗДРАВА ЛИЧНОСТ СПОРЕД ЮНГ.
Формата и фокусът на становището на Юнг за здравата личност нямат много общи неща с другите теоретици. Работата му стои настрана, усамотена, така както е бил и самият Юнг през целия си живот.

Повече от всеки друг теоретик той поставя силно ударение върху безсъзнателното. Зигмунд Фройд пръв ни събужда за значението на безсъзнателните сили в оформянето на личността, но Юнг дава едно по-дълбоко измерение на този скрит, вътрешен живот, който всички ние притежаваме. Той включва като част от безсъзнателното не само опита, натрупан от всеки от нас през живота, но и този, който са натрупали всички членове на човешкия род и техните предшественици. Всички ние притежаваме вградено наследство, състоящо се от целия опит на човечеството.

Чрез наблюдения върху пациентите си, ненаситно четене за митовете и легендите на древните цивилизации и изследвания върху толкова разнообразни теми, като алхимията, астрологията и ясновидството, Юнг очертава природата на изключително мощното, многообемно безсъзнателно. Пише, че много човешка мъка и отчаяние, чувства на безсмисленост, безцелност и неразумност се появяват в резултат от загубата на контакт с безсъзнателните основи на личността. Убеден е, че голяма част от тази загуба се дължи на все по силната вяра в науката и разума като ръководни начала в живота. Юнг нарича „обща невроза на нашето време” резултат от загубата на духовната връзка с миналото. Предписанието на Юнг към човечеството е същото като това към самия него – конфронтация с безсъзнателното.


Идеалът на Юнг за психично здраве е съзнателното насочване и ръководство на подсъзнателните сили. Не се застъпва за доминиране или контрол на безсъзнателното върху личността, а смята, че световете на съзнателното и безсъзнателното трябва да се интегрират; и на двете страни трябва да се разреши да се развиват свободно. Процесът, чрез който се осъществява интеграцията на личността се нарича индивидуализация или себереализация, или това е естествен процес на „ставане на Аза”. Тези, които успеят да преминат през този процес, могат да постигнат напълно Аза, разбирането, психичната зрялост и здраве, пълнотата и абсолютната човечност.

Юнг определя процеса на индивидуализация като ставане на уникален индивид, едно – единствено хомогенно същество. Или индивидуализацията може да се преведе като “пристигане в себе си” , “себереализация”, с други думи процес на постигане на съвършено психично здраве и пълнота.

Индивидуализацията е инстинктивна– цел, за която се бориш, но рядко достигаш. Юнг дава като пример на напълно индивидуализирани личности Исус Христос и Буда. За да се стремим към индивидуализация, трябва да се откажем от типовете поведение, ценности и мисли, които са ръководили първата половина от живот ни, и да достигнем до безсъзнателното си. Трябва да се конфронтираме с него, както това е направил той – телесно, открито, без резерви или забрани. Трябва да осъзнаем гласа на нашето безсъзнателно, да слушаме, приемаме и следваме онова, което то ни казва. Трябва да обръщаме внимание и да се вслушваме в сънищата, мечтите и фантазиите си. Трябва да изпитаме това, което Юнг нарича “творческо въображение”, в рисуване, писане или някаква друга форма на изразяване, като оставим ръката да бъде ръководена не от съзнателната, рационална мисъл, а от спонтанния поток на безсъзнателното. Безсъзнателното ни разкрива истинското ни Аз.

• 
  В индивидуализирания човек няма доминиране на нито една страна на личността – Нито съзнателната, нито на безсъзнателната, няма доминиране на специфична функция или нагласа, или на някой от архетипите. Всички те се намират в хармоничен баланс.
  

• 
  В индивидуализацията няма доминираща функция или нагласа – всички те са способни да се изразяват и в действителност трябва да се изразяват. Тези аспекти на личността следва да са балансирани. На потисканите преди характеристики, трябва да се даде израз.
  

• 
  Друга промяна в личността в средната възраст включва изместването на природата на архетиповете. По време на индивидуализацията настъпват промени в персоната, сянката и анимата, анимусът, които всъщност са необходими, за да може да настъпи процесът на индивидуализация.
  

Като индивидуализирани хора, е необходимо да осъзнаем всички сили на сянката – разрушителни и съзидателни. Трябва да разберем и приемем тъмната страна на природата ни – животинските, примитивните ни импулси като деструктивност и егоизъм. Това не означава да им се предадем или да се оставим те да ни доминират, а просто да приемем тяхното съществуване.

С помощта на персоната в първата половина от живота си сме скривали тази тъмна страна от себе си. Искали сме другите да познават само добрата ни страна. И така ефективно сме я крили от другите, че сме я скрили и от себе си. Необходимо е да се извърши промяна, ако искаме индивидуализацията да се осъществи успешно. Това е част от процеса на придобиване на себепознание, без което себереализацията е невъзможна. По – силното осъзнаване на сянката може да даде едно по-дълбоко измерение на нашата личност, защото именно животинските тенденции на сянката са тези, които дават плам, спонтанност и виталност на съществуването. Съзнанието само за добрата страна на нашата природа води до едностранчиво личностно развитие. Както при всички останали противоположни компоненти на личността, на двете страни на тази дименсия трябва да се позволи да се изразят преди да бъде постигната индивидуализацията.

По късно в процеса на индивидуализацията идва необходимостта от примиряване с психологическата ни бисексуалност. Мъжът трябва да започне да проявява чертите на своята анима /женственото/, а жената трябва да изразява чертите на своя анимус /мъжественото/. Всяка стъпка в процеса на индивидуализация е трудна, но признаването на качества и характеристики на другия пол в себе си е очевидно най-трудната. Тя представлява най-голямата промяна, най-ясното отклонение от предишния Аз –образ.

И двете страни на нашата природа трябва да бъдат изразени и да се постигне баланс, който да измести съществуващото доминиране на едната част върху другата. Приемането на бисексуалната ни природа открива нови източници за творчество, за които никога не сме подозирали, че имаме, и същевременно служи за окончателно освобождаване от влиянието на детството. Юнг пише, че едва когато анимата и анимусът са изразени свободно, мъжете се освобождават от своите майки, а жените – от бащите си.

Индивидуализираните хора са в средата на живота си или по-възрастни и са преживели жестока криза, която е резултат от променящата се природа на личността във времето. Може да са прекарали няколко години в размисъл за себе си, живота си, амбициите, надеждите и целите. Те са позволили на своето безсъзнателно да се изрази, така че съзнават потисканата дотогава страна на своята природа. В резултат те са постигнали високо равнище на себепознание, те познават себе си и на съзнателно, и на безсъзнателно ниво.

Заедно със себепознанието идва приемането на Аза. Индивидуализираните хора приемат това, което периодът на самоизследване им е разкрил. Те приемат собствената си природа – нейните силни и слаби страни, светлата и демоничната страна. Могат да носят различни персони в различни ситуации, но това е въпрос само на социална конвенция. Индивидуализираните хора знаят, че играят роли, но не бъркат тези роли с истинското си Аз.

Интеграцията и изразяването на всички части на личността са толкова централни аспекти на психичното здраве, че себеизразяването трябва да се приеме като четвърта характеристика на индивидуализираните хора.

Те се характеризират с приемане и толерантност към човешката природа като цяло. Открити са за колективното безсъзнателно /целия натрупан опит на човечеството/ и имат по-ясно съзнание и толерантност към човешката природа. Това им осигурява по-голямо прозрение за поведението на другите, защото познават факторите на човешкото ни наследство, които влияят върху нас. Затова здравите личности могат да изпитват по-голяма емпатия към човечеството.

Здравите личности се характеризират с приемане на непознатото и мистериозното, както прави и Юнг в личния си живот. Тъй като вече не са създания единствено на разума, те могат да допуснат в съзнателното безсъзнателни, ирационални сили. Обръщат внимание на сънища и фантазии и макар да не изоставят използването на разума и логиката, укротяват тези съзнателни процеси чрез силите на безсъзнателното.

Здравите хора имат това, което Юнг нарича универсална личност. Тъй като нито един аспект от личността /нагласа, функция или някаква страна на архетипа/ вече не доминира, изчезва и уникалността на индивида. Такива хора вече не могат да бъдат определени като принадлежащи на определен психологически тип. Мъжът, който на 25 години може да е бил изключително мъжествен и екстравертен и е живял по маниера на чувстването, след като се осъществи индивидуализацията, загубва тези специфични качества. Те вече не са доминантни, а следователно и даващи възможност той да бъде класифициран като определен психологически тип.
III. МОДЕЛЪТ ЗА ЗДРАВА И НОРМАЛНА ЛИЧНОСТ СПОРЕД ВИКТОР ФРАНКЪЛ:

Виктор Франкъл, доктор по медицина, невролог, психиатър и бивш директор на болницата „Родшилд” във Виена, на 37 годишна възраст попада в света на човешката жестокост, мъчения глад и лишения. В продължение на 3 години прекарал в концентрационни лагери първо в Аушвиц, а после в Дахау.

Той се връща от лагера с познанието, родено от непосредствения личен опит, че човешките същества имат във вяска и всички ситуации избор в действията си. Дори и в най-тъмните моменти, ние сме способни да запазим известна духовна свобода, частица независимост. Той научава, че човешките същества могат да загубят всичко, което ценят, но не и фундаменталната човешка свобода: свободата да избираш отношение или начин на реагиране на съдбата, свободата да избираш собствения си път.

Властта да решаваме съдбата си е елемент на духовна свобода, който не може да ни се отнеме насила, той дава смисъл и цел в живота. В човешкото съществуване има смисъл не толкова съдбата, а начинът, по който я приемаме. Франкъл вярва, че във всички обстоятелства може да се намери смисъл, включително и в страданието и смъртта.

Думата „логос” е взета от гръцки и се превежда като „смисъл”. Логотерапията следователно се занимава със смисъла на човешкото съществуване и човешката потребност от смисъл, както и със специфични терапевтични техники за откриване на смисъла в живота.

Логотерапията е преди всичко психотерапевтичен метод за лечение на хора, в чийто живот липсва смисъл. Това е по-скоро техника, а не теория, но въпреки това, тя се основава на някаква теория за човешката природа и философията на живота.

Теорията за човешката природа, произлизаща от логотерапията, е изградена върху три стълба: свободата на волята, волята за смисъл и смисълът на живота. Силно се противопоставя на позициите, които характеризират човека като детерминиран от биологични инстинкти или конфликти по време на детството или от някаква друга външна сила. Твърди, че макар животът ни да е обект на външни влияния, ние сме свободни да избираме как да реагираме, свободни сме да изберем лична позиция как да се справяме с тях.

Другите стълбове – волята за смисъл и смисълът на живота се отнасят до постоянната ни потребност да търсим не себе си, а смисъл, който да осигури цел на съществуването ни. Най-важният и окончателен критерий за развитието на здравата личност е нашата погълнатост от някакъв човек или нещо различно от нас самите.

Търсенето на смисъл включва личната отговорност. Никой и нищо друго – нито родители, нито съпруг/а или нация, не може да ни осигури чувство за смисъл и цел в живота. Наша отговорност е да открием своя път и да сме настойчиви в това, което сме открили. Животът непрестанно ни изправя пред предизвикателствата и реакцията ни трябва да е не говоренето или оплакването, а делата, давайки израз на смисъла, който сме открили в живота си.

За Франкъл липсата на смисъл в живота е невроза и той нарича това състояние ноогенна невроза – характеризира се с празнота, с липса на смисъл и цел. Вместо да се чувства пълен с живот и бликащ от енергия, човек в това състояние съществува в екзистенциален вакуум, за който Франкъл вярва че е често срещан в съвременния свят. Франкъл открива доказателства за екзистенциален вакуум в много култури – и капиталистически, и социалистически, и вярва, че той бързо се разпространява най-вече в САЩ. Според него разрешението на ноогенната невроза е всеки от нас да открие или възвърне наново живото чувство за смисъл и цел в живота. В противен случай сме обречени на психична болест .

Духовността е трудно за определяне понятие, тя не може да се обясни в материални термини, най-добре е да мислим за нея като за духа или душата.

Свободата – ние я имаме и трябва да използваме свободата си, за да избираме как да се държим, ако искаме да сме психично здрави.

Здравите хора поемат и носят отговорността за избора, упражнявайки свободата да го направят, независимо от краткостта и преходността на живота, използвайки времето си мъдро, за да не остане животът им непълноценно развит.

Без духовността, свободата и отговорността е невъзможно да се намери смисъл и цел в живота. Изборът е наш и ние трябва да го направим.
Жизненоважната, една-единствена фундаментална мотивация за психичното здраве, както и в екстремателни ситуации в системата на Франкъл е ВОЛЯТА ЗА СМИСЪЛ.

Смисълът на живота е неизбежно индивидуален, уникален за всеки от нас, различава се при отделните хора и в определени моменти от времето. Здравите хора винаги се стремят към цели, които осигуряват смисъл в живота. В тях се съдържа определено равнище на напрежение между това, което вече е постигнато, и онова, което трябва да се постигне – пропаст между това, което сме, и онова, което би трябвало да станем.

Съществуват три фундаментални системи от ценности, съответстващи на горепосочените три начини за даване на смисъл на живота – на съзиданието, на преживяването и на отношението.

Ценностите на съзиданието се реализират в творческата и продуктивна дейност, свързани са с даването на света. Ценностите на преживяването включват получаването от света. Те се отнасят до богати, пълни и положителни човешки преживявания, до пълнота в живота, чрез съзиданието или чрез натрупването на опит. Животът обаче се състои и със сили, събития или отрицателни условия, които ограничават живота ни. Тук идват третата група ценности на отношението. Най-бездънните, отчайващи и привидно безнадеждни ситуации, осигуряват най - голямата възможност за намиране на смисъл, това са и ситуациите, които най-силно изискват неговото намиране. Единственият рационален начин за реагиране на такива ситуации е приемането. Начинът, по който приемаме съдбата си, храбростта, с която понасяме страданието, достойнството, което показваме пред лицето на нещастието, са крайният тест и мяра за осъществяване като човешки същества.

1. 
   Издигане над занимаването и грижата за себе си. Това е придвижване или издигане над фокуса върху Аза. Да бъдеш наистина човек означава да се свържеш с някого или с нещо, извън собственото Аз. Това схващане на Франкъл го противопоставя на теоретиците, които твърдят, че целта на мотивацията за пълноценното човешко развитие е осъществяването или актуализацията на Аза.
   

2. 
   Свободни са да избират своя начин на действие.
   
3. 
   Лично отговорни за хода на живота си и отношението, което имат към съдбата си.
   
4. 
   Не са детерминирани от външни сили.
   
5. 
   Открили са смисъл в живота, който им подхожда.
   
6. 
   Съзнателно контролират живота си.
   
7. 
   Способни са да показват ценности на съзиданието, преживяването и отношението.
   

Друга характеристика на здравата личност е способността да дава и да получава любов. Любовта е истинската човешка цел: нашето спасение е чрез любовта и в любовта. Единият начин да реализираме уникалността си е чрез работата, другият е чрез това да бъдеш обичан. Когато сме обичани, сме приемани от друг човек заради нашата уникалност и единственост. За човека, който ни обича, ставаме крайно необходими и незаменими. Това взаимоотношение има и друга страна – даването на любов. Чрез даването на любов можем да видим не само отличителните черти на обичания човек, но и тези които още не са актуализирани. Чрез любовта, можем да помогнем, човекът да осъзнае тези неразкрити възможности, да осъзнае това, което може да бъде. Във взаимната любов и двете страни имат възможността да станат още по-човешки, чрез огромно осъществяване и реализация на техния потенциал.

Пърлс е основател на гещалттерапията, която няма почти нищо общо с гещалтпсихологията, освен думата гещалт, която той използва за да отбележи единствения постоянен и универсален закон на човешкото функциониране – всеки организъм се стреми към пълнота и завършеност. /Гещалт е немска дума, която се превежда като форма, очертание или организация, включва смисъл за цялост или завършеност/.

Пърлс предлага коренно различна теория за мотивацията от тази, която защитава Фройд и смята, че сме подтиквани от незавършени ситуаии или от непълните гещалти. Всеки от нас има много незавършени ситуации вътре в себе си – може би стотици. Обръщаме внимание на незавършените гещалти по структуриран начин, защото ги подреждаме в йерархия по значение. Най-спешните ситуации стават доминиращият контрол и насока на мислите и поведението ни, докато не бъдет удоветворени. След това възникват следващите най-важни и т.н.

Важен аспект на справянето с незавършените ситуации е саморегулацията срещу външната регулация. Здравите хора са способни сами да се регулират, без намеса на външни сили, били те потребностите или изискванията на другите или ограниченията на социалния кодекс. Само самосъзнанието може да доведе до развитието и растежа на здравата личност. С пълното съзнание на Аза сме способни да оставим нашия организъм да вземе надмощие и да регулира поведението ни. Това изиква да осъзнаем и приемем импулсите и копнежите си.

Другият аспект от подхода на Пърлс към личността е ударението върху сегашното като единствената реалност. Той вярва, че нищо друго не съществува за нас освен тук и сега. Миналото вече не съществува, а бъдещето все още го няма. Еднакво вредно за пълноценния човешки растеж е живеенето както в миналото, така и в бъдещето. Той не проповядва да захвърлим напълно спомените или идеите си за бъдещето. Миналото съдържа незавършени ситуации, които трябва да довършим, приятни преживявания, за които е хубаво да си спомним, и опит, който може да ни помогне да се адаптираме към сегашното. Трябва да съзнаваме миналото, но не да живеем в него, така както да планираме бъдещето, но да не използваме този процес като заместител на сегашното.

Това представлява и същността на подхода на Пърлс – мотивирани сме да управляваме вътрешните си баланси, да завършваме незавършените ситуации. За да направим това, трябва да приемем импулсите и копнежите си и да се справяме с тях – тук и сега. Фокусът в гояма степен е върху Аза, само ние носим отговорността да насочваме живота си и не трябва да я отхвърляме..

Пърлс вярва, че функционираме на две нива – публично /външното, открито поведение/ и вътрешното /мисълта и фантазията/. Според него има три равнища на съзнаване: на Аза, на света и на намесващата се фантазия между Аза и света. Това междинно ниво, Пърлс нарича демилитаризирана зона, която функционира за да не ни позволи да бъдем напълно в досег със себе си и със света.

Демилитаризираната зона съдържа предразсъдъците ни, предварителните ни преценки за света и за другите. Ако гледаме на света през собствените си предубедености, ние не го виждаме такъв, какъвто е, а само такъв, какъвто ни изглежда. Псигичното здраве може да се постигне чрез разбиране на аспектите на личността ни, които са фантазни и ирационални, и след това чрез изпразването на междинната зона, чре пускането на бариера между света на реалността на Аза, така че да можем да виждаме нещата такива, каквито те наистина са.

Друг важен аспект в теорията на Пърлс е ролята на вината. Той я определя като обида, проектирана върху другите. Тя е важна идея в определянето на психичното здраве, защото е често срещано неизразено преживяване. Обидите са едни от най-лошите типове незавършени ситуации, които носим със себе си. Обидените хора са достигнали задъдена улица, те са «застопорени».

1. 
   Здраво заземен в настоящият момент на съществуването, осъзнавайки, че това е единствената реалност, която има.
   
2. 
   Има пълно съзнание и приемане на това, кой е и какво е. Разбира своите силни и слаби страни и съзнава потенциала си като човешко същество.
   
3. 
   Способен е да изрази импулсите и копнежите си открито и пълно, без задръжки и вина. Достатъчно сигурен е, за да позволи вески да знае какво чувства, мисли или желае веки момент.
   
4. 
   Способен е да поеме отговорност за собствения си живот, не прехвърля отговорността за това, кой и какво е на свои родители, съпруг, съдба или някаква друга външна сила.
   
5. 
   Оттърсва се от отговорността за някого другиго, така както не е отговорен за другите. Взаимодейства с другите естествено и честно, като той е това, което е, и оставя другите да бъдат това, което са, тъй като ако поеме отговорността за другиго и го подкрепя, това намалява неговата независимост и чувството на отговорност за себе си.
   
6. 
   В пълен досег е със себе си и със света. В синхрон е със сетивата и чувствата си и с онова, което става около него.
   
7. 
   Способен е да изразява обидите си откирто.
   
8. 
   Свободен е от външна регулаия на живота си, не се ръководи от другите и поведението им, не се диктува от чуждите предствави. Не се опитва да осъществи някакъв образ за Аза, а изразява и осъществява истинското си Аз. Отказал се е от подкрепата на средата за сметка на подкрепата от себе си и не разчита на външни стандарти или ценности. Поведението му е спонтанно и естествено.
   
9. 
   Реагира на ситуацията на момента, гъвкаво и реалистично, защото е в пълен контакт с реалността. Чувства всички аспекти на ситуацията обективно, защото не гледа на нея през ирационалните си фантазии или предписанията на другите.
   
10. 
    Характеризира се с липсата на ограничени Его –граници. Неговите Его-граници са гъвкави, способни да се разширяват и обогатяват. Тази откритост се прилага както към външните /средата/, така и към вътрешните /Аза/. Никакви мисли или чувства не се изключват от Его –границата, никакъв аспект от Аза не се отрича. Приема всички аспекти на своята природа и така може да види своя потенциал за по-нататъшен растеж или развитие.
    
11. 
    Не се ангажира в преследването на щастието. Преследването му, значи да отклони енергията и вниманието от единствената му реалност – настоящето. Незивисимо от това за психично здравия човек щастието се появява, макар и да е преходно и спорадично.
    

Всеки един от гореизброените модели за здрава и нормална личност съдържа в себе си опита, уникалността и индивидуалността на своите автори. Между посочените становища могат да се намерят както много различия, така и някои общи моменти. Въпроса, по който те са съгласни е, че здравите хора съзнателно контролират живота си. Дори и не винаги рационално, те са способни да насочват съзнателно поведението си и да отговарят за съдбата си. Включително Юнг, който единствен поставя ударението върху значението на безсъзнателното, отбелязва, че неговите невидими сили трябва обективно да се осъзнаят, въпреки че не трябва да доминират над съзнанието. Психично здравите хора знаят какво и кои са, осъзнават своите добродетели и пороци, не се преструват, че са нещо, което не са и стабилно живеят в настоящето.

Въпреки някои общи моменти, няма обща и универсална рецепта за психично здраве, която да работи по един и същ начин при всеки, поради уникалността на човешката природа. По-скоро няма една – единствена версия или подход към психично здраве, която да пасва на всички. Заедно с това ефектите на разгледаните подходи, се различават не само за различните хора, но и за един и същи човек в различна възраст. Например на 20 годишна възраст може да е здравословно да бъдем човекът “Тук и сега” на Пърлс, загрижени за удоволствията и преживяванията на момента, рядко мислейки за бъдещето или за другите. На 40 години обаче бихме могли евентуално да намерим осъществяване само чрез конфронтиране с безсъзнателното по модела на Юнг, или намиране на смисъл в живота по този на Франкъл.

Чрез доброто познаване на подходите на различните автори към личността, мотивацията й, както и моделите за здрава личност, напълно актуални за нашето съвремие, би могло да се прилага индивидуален или уникален подход, каквато е и уникалността на човешката личност.

1.Психология на растежа. Модели на здравата личност, Дуейн Шулц, София 2004, Изд. Наука и изкуство.

ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Изготвил: Проверил:

Виржиния Георгиева

Фак. № 0956

2008 г.

“Ние смесва, което трябва да бъдем в съответствие с необходимостта на обществото, в което живеем.” Фром

Фром разглежда личността до голяма степен като продукт на културата. На тази база той вярва, че психичното здраве трябва да се определя чрез това, как обществото се приспособява към основните потребности на хората, а не от гледна точка на начините, по които хората се нагаждат към обществото. Психичното здраве следователно не е толкова индивидуален, колкото социален въпрос. Ключовият фактор е доколко добре обществото задоволява човешките потребности.

Нездравото или болното общество създава у своите членове враждебност, подозрение и недоверие и спира пълния растеж на индивидуалните Аз. Здравото общество позволява на членовете си да развият любов един към друг, да са продуктивни и творчески, да засилват и усъвършенстват силата на разума и обективността си и да подпомагат появата на свободно функциониращо Аз.

Фром твърди, че всички ние притежаваме вроден стремеж към емоционално здраве и добруване, вродена тенденция към продуктивен живот, към хармония и любов. Ако й се даде възможност, тя ще разцъфти,позволявайки ни да развием до най - пълна степен потенциала си. Когато обаче социалните фактори се намесят в естествената тенденция към растеж, резултатът е ирационално и невротично поведение - болното общество произвежда болни хора.

Като живи организми ние сме мотивирани да задоволяваме основните си физиологични потребности - глад, жажда и секс, които направляват всички животни. Освен по-голямата ни гъвкавост при задоволяване на тези потребности те не се различават при човека и по-нисшите животни и са от минимално значение като фактори, влияещи върху човешката личност.

Това, което е важно за влиянието върху личността, са психологическите потребности, които по - нисшите животни не притежават. Всички човешки същества - здрави и нездрави, са мотивирани от тях. Разликата тук е в начина, по който се задоволяват. Здравите хора задоволяват психологическите си потребности по творчески, продуктивен начин. Нездравите хора го правят по рационален начин.

Фром дефинира пет потребности, които произтичат от дихотомията свобода - сигурност.

Човешките същества съзнават загубата на първичните си връзки с природата и един с друг. Ние знаем, че всеки от нас е отделен, сам и безсилен. Вследствие на това трябва да търсим нови връзки с другите човешки същества - необходимо е да открием чувство за свързаност с тях, което да замести загубените ни връзки с природата. Фром вярващ че удовлетворяването на тази потребност за свързване или обединяване с другите е жизненоважна за психичното здраве. Ирационалното поведение и дори лудостта са неизбежен резултат от неуспеха в удовлетворяването й.

Тясно преплетена с потребността от свързаност е човешката потребност от издигане над или надскачане (трансцендентност) на пасивната ни роля като създания. Съзнавайки случайния характер на раждането и смъртта, на съществуването, човешките същества са тласкани към това да се издигнат над състоянието да бъдат създадени, за да станат вместо това създатели - активни творци на собствения си живот. Фром вярва, че в акта на създаването (деца, идеи, изкуство или материални продукти) човешките същества се издигат над пасивната и случайна природа на съществуването, като по този начин постигат чувството за цел и свобода.

Същността на човешкото Състояние - самотата и незначителността, произлиза от прекъсването на първичните връзки с природата. Без тези корени човекът е безпомощен - очевидно едно непоносимо състояние. Трябва да се установят нови корени, които да заместят по-ранните връзки с природата. Както и при другите потребности, търсенето на корени може да стане по положителен или по отрицателен начин.

Човешките същества имат нужда и от чувство за идентичност като уникални индивиди - идентичност, която ги разграничава от другите в чувството за това, кои и какво са.

Здравият начин за задоволяване на тази потребност е индивидуалността, процесът, чрез който човек получава определено чувство за Аз - идейтйчност. Степента, до която всички ние изпитваме уникално чувство за Аз, зависи от това, какъв успех сме имали в разчупването на кръвосмесителните връзки със семейството клана или нацията си. Хората с добре развито чувство за индивидуалност преживяват себе си като имащи повече контрол върху живота си, вместо животът им да се оформя от другите.
5. Рамка за ориентация

Свързана с търсенето на уникалното чувство за Аз е рамката за съотнасяне, или контекстът, в който да се интерпретират явленията в света. Всеки човек трябва да формулира последователен образ за света, позволяващ разбирането на всички събития и преживявания.

Идеалната основа на рамката за ориентация е чрез разума, посредством който човек придобива реалистична и обективна картина за света. В това се включва способността светът (включително и себе си) да се разглежда в обективни термини, да се отразява точно, без да се изкривява през субективната леща на собствените потребности и страхове.
Подходът на Маслоу към личността

Основната цел на Маслоу е да разбере какъв потенциал за цялостно човешко развитие и изразяване имат хората. Той е убеден, че за да се изследва психичното здраве, единственият човек, който трябва да се изучава, е здравият индивид. Маслоу е критично настроен към Фройд и другите теоретици на личността, които са се опитвали да разберат нейната природа, като изследват само невротици и изключително разстроени лица.

Ако правим това, отбелязва Маслоу, ако изучаваме само осакатеното, незрялото и нездравото, тогава ще видим само болната страна на човешката природа, най-лошото от човека, а не най - доброто. Затова, пише той, трябва да изучаваме най - добрите, най-здравите и най-зрелите примери на човешкия род и предлага следната аналогия.
Мотивацията на здравата личност

Според схващането на Маслоу всички човешки същества притежават вроден стремеж или тенденция да станат себеактуализиращи се. Теорията му за мотивацията обаче не включва само това. Ние сме мотивирани от други универсални и вродени потребности, подредени от най-силната до най-слабата. Бихме могли да мислим за йерархията на потребностите на Маслоу като за стълба: трябва да си сложим крака на първото стъпало, преди да стигнем второто, на второто - преди да стигнем третото, и т. н. По същия начин най-нисшата и най-силна потребност трябва да бъде задоволена, преди да възникне потребност от второ ниво и т. н. в йерархията, докато се появи петата и най- висша потребност - себеактуализацията.

По този начин предпоставката за постигане на себеактуализацията е задоволяването на четирите потребности, коитстоят по-долу в йерархията:

(1) физиологичните,

(2) потребността от сигурност,

(3) потребностите от принадлежност и любов

(4) от уважение. Те трябва поне частично да са задоволени в този ред, за да се появи потребността от себеактуализация.

Ние не сме мотивирани от всичките пет потребности едновременно. В даден момент само една потребност е съществена. Коя ще е тя, зависи от това, кои други потребности са задоволени. Ако сте гладували няколко дни, физиологичната потребност от храна е доминираща. Не сте загрижени за сигурността, любовта, оценката или себеактуализацията, а искате повече от всичко друго да се нахраните. Останалите човешки потребности стават несъществени, докато не сте нахранени добре и не ви е ясно откъде ще дойде храната следващия път. А когато сте сити, гладът като потребност вече не съществува и започвате да се занимавате с потребността от сигурност.

Напълно здравите личности възприемат предметите и хората в света около себе си обективно. (Маслоу нарича това обективно възприемане Съществуване или В-познание.) Те не разглеждат света само така, както биха искали или имали нужда да бъде - разглеждат го такъв, какъвто е. Като част от тази обективност във възприятието Маслоу открива, че себеактуализиращите се хора са точни съдии на другите, способни бързо да установят лъжата или безчестието.

Себеактуализиращите се хора приемат себе си, слабостите и силните си страни, без да се оплакват или да се притесняват. Фактически те не мислят много за тях. Дори тези изключително здрави личности имат своите слаби страни и недостатъци, но не изпитват срам или вина за тях. Те приемат природата си такава, каквато е. Маслоу пише: „Човек не се оплаква от водата, че е мокра, или от скалите, че са твърди, или от дърветата, че са зелени". Това е естественото състояние на нещата и така е и с природата на себеактуализиращите се хора.

Във всички аспекти на живота себеактуализиращите се хора се държат по открит и директен начин, лишен от преструвка. Те не трябва да крият чувствата си, а могат честно да ги изразяват. По-просто казано, може да се твърди, че тези хора се държат естествено, т. е. в съответствие със своята природа.

Изследваните от Маслоу себеактуализиращи се хора са от дадени на работата си. Без изключение те имат чувство за мисия, което ги поглъща и на което те отдават повечето от своята енергия. Маслоу толкова силно вярва в тази характеристика, че заключава, че е невъзможно да станеш себеактуализиращ се човек без такова чувство за отдаденост.

Себеактуализиращите се хора имат силна потребност от отделяне и уединение. Не избягват контакта с хората, но не изглежда да се нуждаят много от тях. Не зависят от другите, за да изпитват удовлетворение, и затова могат да си позволят да стоят настрана и да бъдат резервирани. Тяхното поведение и чувства са силно центрирани върху Аза и са себенасочващи се. Това означава, че те имат способността сами да преценяват, да достигат до решения да управляват мотивацията и да са самодисциплинирани.

Тясно свързани с потребността от уединение и независимост са предпочитанието и способността на себеактуализиращите се хора да функционират автономно от социалната и физическата среда. Те вече не са мотивирани от дефицитните мотиви, не зависят от реалния свят за тяхното задоволяване, тъй като удовлетворяването на мотивите за растеж идва отвътре, от самите тях. Развитието им зависи от собствените им възможности и вътрешни ресурси.

Себеактуализиращите се хора непрекъснато оценяват високо преживяванията си със свежо чувство за удоволствие, благоговение и учудване, независимо от това, колко често те се повтарят. Приятна или отмаряща гледка по време на пътуването до работа например може да се види със същото удоволствие след пет дни, както и първия ден. Себеактуализиращите се хора имат способността да ценят тези неща - залез или симфония, любимо ястие или смеха на съпруга/та, като че ли са съвършено нови. Някои реагират на природата, други - на децата, трети - на музиката. Те не се пресищат или отегчават от преживяванията, които им предлага животът.

Използвана литература:

Шулц, Дуейн (издадена 2004) Психология на растежа, Модели на здравата личност

Енциклопедия Психология