Философски факултет – гр. Враца

Изготвил:

Габриела Михайлова Георгиева

специалност: Психология

фак. № 0929

Шизофрения
Шизофренията – счита се, че хората боледуват от тази болест още от дълбока древност. Обособяването й като самостоятелна единица на заболяването става в края на 19 и началото на 20в. Шизофренията се характеризира с нарушение на единство на психичните изживявания, несъответствието им по отношение на обкръжаващата ги среда и неадекватност на поведението на болните. Това са прояви на нарушения в мисловния процес, емоционалните и волеви разстройства. Нарушенията на мисловния процес водят до прекъсване на мисълта или наплив на мисли. Болните дори образуват нови думи и понятия.

Емоционалните разстройства се изразяват в отчужденост, студенина по отношение на околните, а също и сензитивност по отношение на някои неща, които засягат интересите на болния, аутизъм, несъответствие между чувствени изживявания и предизвикалите ги въздействия от околната среда, а също така болния може да развие пълно безразличие в емоционално отношение. Освен това при шизофренията може да се срещне волева неадекватност. Освен с психични, шизофренията протича и с някои соматични прояви – повишение на температурата, като в миналото, този начин на протичане на шизофренията е водела до смърт, но днес при активната намеса на психолозите болните обикновено оздравяват. Друга соматична проява е отсъствие на зенична реакция, спрямо дразнения – ритмично свиване и разширяване на зениците, лабилност на пулса, понижено кръвно налягане, изпотяване, усилена мастна и слюнчеста секреция, нарушение на кръвообращението на крайниците. понякога дори настъпват епилептични припадъци и главоболие.

Заболяването шизофрения минава през 3 етапа – начален, стадий на пълно разгръщане на болестта и изходен.

Начален етап – немотивирано безпокойство, безпредметна тревога, повишена нервна уморяемост, дори обърканост, двигателна и говорна възбуда, афект на страх и тревога, вътрешна напрегнатост, откъслечни налудности за преследване. Дори и депресия. Шизофренията се характеризира и с промяна в поведението.

Стадии на пълно развитие – характеризира се с халюцинации от слухово, обонятелно, вкусово, тактилно и зрително естество.

Дори мания за величие, фантазни изживявания. Често пъти шизофренията настъпва без видими признаци, които в последствие се изострят и могат да се проследят – промяна в поведението, необщителност, вялост, апатия или раздразнение.

Това е обобщение за самата болест шизофрения. Докато при децата тя се развива по друг начин. Нека проследим.

В детската възраст срещаме най-типичните промени, които характеризират детската шизофрения – тя е процесна психоза, засягаща главно мисленето и чувствата. В напреднал стадии води до своеобразно опустошение на личността, в които най-характерно е нарушеното отношение към околния свят. Дори нарушения в говора, разстройства на афектите, разстройства във влеченията. Детската шизофрения е заболяване, генетично свързано с шизофренията при възрастните. Чрез проучване са описани 4 типа деца, които по-късно могат да развият шизофрения:

1. обратно проявяващи аутизъм;

2. възбудими, неспокойни деца;

3. деца с изостреност на инстинктите;

4. деца, склонни към педантизъм;

Според някои учени при шизофренията се проявява недоразвитие на на моториката, затвореност, леко изоставане в развитието, ранни прояви на апатичност, понижен мускулен тонус. Шизофренията е едно нарушение в интерпретацията на „Аз-а” и в най-ранна възраст се проявява на нивото на неврологично развитие. Дори може да се открие и измери чрез тестове.При 2-4г. деца се наблюдават следните признаци на шизофрения, въпреки, че майките им ги определят като нормално развиващи се деца.

1. нарушение в инстинктите – лош апетит, нарушение в съня.

2. емоционални разстройства – страх от тъмно или нова среда.

3. морални смущения – колебания при усвояване на ходенето, когато е без подкрепа, забавено качване и слизане от стълба, отказ да ходят след падане.

4. смущение при усвояване на говора.
Симптоми и синдроми при детската шизофрения. Аутизъм.

Това е една от най-ярките и загадъчни прояви на шизофренията. Детето емоционално охладнява към близките си и реалния свят, угасва чувството на симпатия и радост. Контактите си детето осъществява по емоционален, словесен, действен път. Най-рано се губи връзката с другарчетата, връзката майка-дете охладнява.Проявява безразличие към нея – когато е в стаята или не то не плаче и не се радва. Детето си играе само и не разбира игрите на другарчетата си. Проявява несъобразяване с интересите на другите деца, няма такт при общуване. Детето потъва в един своя собствен свят. Долавя се депресивност, дори се правят опити за самоубийство при деца и юноши, защото нямат ясна представа за живота и смъртта.Страховите преживявания са ранен признак на детската шизофрения. Детето още не познава света, заплашително за него е непознатото, отсъствието на тези, от които получава удовлетворение на потребностите си и получава защита. Смесва реалното с фантастичното. проява на страх се наблюдава още през2-3г. възраст. Страховете са по отношение на шум, ново лице в стаята, непозната храна или предмет. Страховете са свързани и с халюцинации. Децата проявяват безразличие към реална опасност. Детето проявява агресия – драпене, хапене, посяга към гърлото на седящото до него дете. Понякога късат дрехите си и чупят играчките си. Проявяват агресивно-садистични прояви в ПУ и РУВ. Действията им са насочени към др.деца, животни и дори майка им. Изпитват удоволствие от болката на другите. Дори прехвърляне на агресията в мислите, фантазията, изказванията. Децата кроят и планове за убийство и мъчение и често ги изобразяват в рисунките си. Наблюдават се и разстройства в сексуалния нагон. Удоволствие от кожен контакт, онанизъм при момчетата и момичетата, перверзно желание за игра с екскрементите си – да ги пипат, миришат, размазват. Използват и цинични думи.

Разстройствата на двигателната и действената активност се изразяват така:

- двигателно са неловки, липсва плавност, трудно усвояват навици за самообслужване.

Видове двигателни актове:

1. 
   размахване на ръцете като крила на птица;
   
2. 
   пляскане;
   
3. 
   заемане на странни пози;
   
4. 
   гримаси;
   
5. 
   почукване на предмети
   
6. 
   запушване на ушите;
   
7. 
   манипулация с предмет;
   
8. 
   клатене от кръста нагоре в седнало положение;
   
9. 
   клатене от крак на крак.
   

1) - Вяло непрекъснато протичане – на фона на аутизъм, който не води до пълна изолация се появяват немотивирани страхове. По-късно разстройства във влеченията, фантазиране, разстройства на мисленето, трудна приспособимост.

2) – Непрекъснато злокачествено протичане – тежък разпад на поведението и дълбок аутизъм.

Лечение:

Лечебните цели се свеждат до:

1)– премахване или редуциране на симптомите на заболяването;

2)– активиране на развитието на здравия участък на личността и подпомагане на съзряването;

3) - коригиране на поведението към правилно;

4) – постигане на максимална социална адаптация;

Добре е децата да се лекуват в заведение под наблюдението на медицински персонал, без да губят връзка със семейството си. Но родителите предпочитат сами да гледат децата си в къщи, където изцяло им се отдават, ако е само дете и не обръщат внимание на другите деца ако има такива.

Най-общо за лечение на детската шизофрения се използват следните методи:

• 
  шокова терапия;
  
• 
  медикаментозна терапия;
  
• 
  психотерапия;
  
• 
  медико-педагогически въздействия;
  
• 
  социотерапия.
  

От дълбока древност са известни 2 вида заболявания – манията и меланхолията, които се обединяват през 1896г., защото според Крепелин са 2 отделни фази на едно и също заболяване. Към манийно-депресивната психоза според него принадлежат всички повтарящи се маниини и меланхолни заболявания, независимо от начина на протичане и проява. Манийно-депресивната психоза спада към т.н. анективни психози, защото промените са свързани с емоционалността. При манията се наблюдава приповдигнато настроение, а при меланхолията подтиснато.

1) повишено настроение;

2) ускорен мисловен процес;

3) повишена действена активност.

Болният се смята за най-красив, най-работлив. Говори бързи и често пъти речта е разпокъсана, заради наплива от думи, които не може да изрече. Непрекъснато е в действие, разговаря с другите без повод, пляска с ръце или танцува.Непрекъснато насочва дейността си към нови занимания,като недовършва предишните. Проявава особена грижа за външния си вид. болния не се чувства болен, но признава, ако някой път има главоболие. Липсват му задръжки при общуването с други хора, хора от другия пол. понякога болния е силно активен в работата си и търси изява. Дори има налудничави идеи за величие.

• 
  Меланхолна(меланхолия) се характеризира така:
  

Циклофренията протича по 3 начина:

- алтерниращ – преминаване от манийна към меланхолична фаза и обратно;

- циркулярен – при него фазите се сменят през известен период от време – месеци и дори години;

- периодичен – през различен интервал от време настъпва само манийна или само меланхолична фаза.

Като за появата на отделните фази играят роля и сезоните. Най-често маниино-меланхоличната психоза започва пролетта или есента.

Манийната фаза се лекува главно с невролептични препарати. Депресивната фаза се повлиява добре от електрошоковата терапия.

Циклофренията обуславя пълна нетрудоспособност и в 2 фази.

Циклоидните психози са 3, а именно:

- страх – щастие – психоза.

При страха изпитват чувство на възбуденост, крещят, способни са да се самоубият, а при щастието се чувстват духовно извисени.

- възбудно – подтисната обърканост – при възбуденост говорят без точен отговор по поставен въпрос, няма връзка между отделните мисли, а при подтиснатост мисловния процес е подтиснат.

- могилителна психоза – преобладават гнева, радостта, болните заплашват и пристъпват от крак на крак. Способни са да блъскат по вратите или да късат дрехите си и дори да опипват непрекъснато тялото си.

Циклоидните фази най-често започват между 15-30г. възраст. И най-подходящото лечение е електрошокът.

Епилепсия
Класическата немска психиатрия дели епилепсията на 2 вида:

- гензинна – т.е. вродени, наследствени предпоставки, проявяващи се през 1-2-0 десетилетие на живота.

- симптомната епилепсия – проява на определен мозъчен процес и може да възникне през целия живот на човека.

Епилепсията може да възникне въз основа, на различни заболявания на ЦНС(напр. мозъчни тумори), въз основа на остри и хронични отравяния(отравяния със сънотворни или олово), или поява на епилепсия въз основа на минали заболявания – напр. менингити, след тежка жълтеница при бебетата.

Епилепсията настъпва с пристъпи на двигателни, сетивни, вегетативни прояви и с остри и хронични психични промени.

Епилепсията се характеризира и с няколко вида припадък:

- голям припадък – по време на сън или събуждане. вие им се свят, усещат изтръпване, гадене и често познават кога ще настъпи припадък и заемат безопасно положение, а в противен случаи падат като покосени и следва гърч.Трайността му е около 1-2 мин., зениците са разширени. по време на гърча дори се изпускат по малка или голяма нужда. След припадъка нямат спомен за случилото се и са изтощени. Различни са по честота и във времето.

- малък припадък – среща се предимно през първите 2 г. При 3-5г. децата падат напред поради свиване на мускулите. Между 5-10г. се наблюдава смесица между 2 вида припадък- малък и голям. Често се изпотяват или пребледняват. В пубертета често пъти малките припадъци са предвестник на големите. Детето губи съзнание.

- психомогорни припадъци – кратки промени в яснотата на съзнанието. Често децата дъвчат без да има храна в устата, напрегнати са.

- симптомни припадъци – наблюдават се най-често при увреждания на мозъка. Гърчове без загуба на съзнание, засягащи мускулите в едната част на тялото – 1 ръка или крак. Но могат и да се предадат и на друга част от тялото.

Епилепсията се характеризира и с различни психични разстройства, които са остри и хронични.

- острите – настъпват преди или след припадъка. Настроението се мени – еуфория или потиснатост. Болните са дезориентирани. Халюцинират – слухови халюцинации, изпадат в транс, където не осъзнават какво вършат. Извършват и безсмислени действия – тичане или въртене в кръг.

- хронични – слухови халюцинации, болните променят личността си – агресия или любезност, мислите са около , тема, бавно мислят.

- Диагноза – определя се лесно, когато преобладават само големи или малки припадъци. За епилепсия се говори когато има на лице внезапни припадъци без видим повод, промяна и загуба на съзнание и следващата ги амнезия. И при епилепсията трябва да се правят подробни изследвания.

- самототерапия – потискане на проявите на упилепсия и психичните реакции;

- психотерапия;

- социотерапия.

Когато на болния се дават лекарства трябва да са съобразени с типа на припадъка.

Болните от епилепсия трябва да водят спокоен живот, да спят повече, храната да е умерена, децата да избягват силните физически натоварвания, които могат да предизвикат епилепсията. Децата да посещават училище, където учителите да са запознати с тяхното здравословно състояние, за да предприемат нужните мерки при необходимост.

то е продължително и изисква постоянство. За излекувани се смятат тези, които в продължение на 2-3г. не са получавали припадъци. Що се отнася до медикаментозното лечение на болните от епилепсия да се имат предвид някои правила:

• 
  всеки поотделно приема най-добрия за него препарат;
  
• 
  смяната на препарата с нов да е на етапи;
  
• 
  никога да не се прекратява лечението внезапно;
  
• 
  да се следи състоянието на болните;
  
• 
  при деца да се използват по-високи дози лекарство;
  
• 
  да се знае, че при продължителна употреба на едни и същи лекарства организма свиква с тях.
  

Важно е болния да се отстрани от остри предмети, вода или огън. Необходимо е между зъбите му да се пъхне твърд предмет, за да не си прехапе езика. Главата леко да се извие на страни, за да се улесни дишането. Ако липсва дишане трябва да се отвори устата на болния и да се изтегли езика му. При съмнение за епилепсия да се потърси консултация със специалист невролог – електрофизиолог. Разпитват се и самия пациент и близките му при консултацията за повече информация. Прави се ЕЕГ, за да се установи наличието или липсата на възбудно огнище, предизвикващо припадъците.

И като обобщение може да кажем, че хората, в това число и децата са част от нас и не трябва да ги игнорираме или да им се подиграваме, а да се опитаме да им помогнем, когато знаем как и когато се налага .
Използвана литература:

1. 
   Христозов. Хр., редактор, Детска психология, София, 1983г.
   

2. 
   Темков, Ив., редактор, Психиатрия, София, 1978г.
   

3. 
   Ачкова, М., Шизофренията в детска възраст, София, 1981г.
   

Изготвил: Ася Георгиева Торньова-Филипова

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Философски факултет

Специалност Психология

Фак. № 0942

К У Р С О В А Р А Б О Т А

ПО ПСИХОПАТОЛОГИЯ

ТЕМА: НЕВРОЗИ

И НЕВРОТИЧНИ СЪСТОЯНИЯ

В ДЕТСКО-ЮНОШЕСКАТА ВЪЗРАСТ

Проверил: доц. Илия Стойков

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Неврозата, колкото и спорно да е това определение, е „болестта на цивилизацията”. Няма човек, който през своя живот да не е имал невротични симптоми. Неврозите са психични разстройства, които настъпват по психогенен път, т.е., по пътя на психотравмата. В основата й е дълбоката фрустрация на важна за човека потребност. Фрустрация е всяко неприятно и негативно преживяване, причинено от дълбоко разочарование и болка, разстърсващо огорчение, лишаване от нещо, жизнено необходимо на личността /от лат. дума frustratio-осуетяване, мамене/. Приема се съществуването на първична фрустрация - при липса на храна или грижи, любов и признание. Вторичната фрустрация се предизвиква от всички външни и вътрешни препятствия, които затрудняват достигането на желана цел. Външната активна фрустрация се появява в резултат на строги наказания и заплахи, които ограничават действията и игрите на детето например. Вътрешната пасивна фрустрация е невъзможността на индивида сам да се справя с препятствия поради собствени физически или психически недостатъци или дефицити. Най-патогенна и разрушителна роля има вътрешната фрустрация, при която е невъзможно да се отреагира на едно силно преживяване на гняв, яд или отвращение.

Често дори не си даваме сметка, че нашите мисли, чувства и поведение са свързани с някакво невротично състояние, но пък затова, въпреки мотивите, с които ги обясняваме, дълбоко в себе си знаем, че сме нещастни. Ако изберем и се осланяме на предпочитаните, но неистинни обяснения за състоянието си, ако търсим причините не там, където са, последиците, за съжаление, за нас и близките ни не могат да са добри. По-лесно и по-незастрашаващо ни е да виждаме извън нас нещата. Но когато се влошат отношенията, когато се чувстваме неуспяващи и неудовлетворени, когато се появи някакво психосоматично заболяване, поне можем да допуснем, че причината за това вероятно е в нас самите. Защото отговорността за състоянието ни е преди всичко наша.

Ами децата? Колко наистина познаваме и разбираме техните преживявания, техния свят? Допускаме ли мисълта, че и те могат да страдат от неврози и как ли се справят? Разчитаме ли правилно сигналите, понякога толкова явни, че се случва нещо наистина сериозно или отново ще се плъзгаме по повърхността на удобните „обяснения”?

Децата не само могат да бъдат засегнати от невротични състояния, те всъщност са твърде уязвими. Тяхната уязвимост е предопределена от факта, че зависят от възрастните. От тяхната обич и грижа – емоционална и материална, от подкрепата и вниманието им. От „благоразположението” им, от търпението им, от готовността им да ги слушат, чуват, разбират, от желанието им да са с тях – физически и емоционално. От тях, като пълноценни или пък не личности. От емоционалната им зрялост или инфантилност. От това дали самите възрастни са се справили със собствените си несъвършенства.

Понятието невроза е предложено за първи път през 1776 г. от шотландския лекар W. Cullen. И до днес обаче то продължава да бъде дискусионно. Учението за неврозите /неврозология/ е спорно едва ли не във всичките му аспекти. Нещо повече. В последната десета ревизия на МКБ концепцията за неврозите се изоставя. Вместо за отделни клинични форми, се възприема груповото название „невротични, свързани със стрес и соматофомни разстройства”. Смятаните доскоро три основни разновидности на неврозите /натраплива невроза, хистерия, неврастения/ вече се заменят с редица нови подразделения и съответни названия. Проблемът за съотношенията между неврози и разстройства на личността /психопатии/ се решава различно. За авторите, от чиито трудове е черпена информация за тази курсова работа, дисхармоничната /психопатна/ структура и акцентуацията на личността е важна предпоставка за развитие на невротични разстройства. Нещо повече.