Разтройство на динамиката и качеството на мисленето

“ РАЗСТРОЙСТВА НА СЪЗНАНИЕТО И АЗ-ОБРАЗА “

дисциплина : “ ПСИХОПАТОЛОГИЯ “

Изготвил : Проверяващ:

Петрана Александрова Димитрова Доц.Д-р.И.Д.Стойков

факултетен номер : 0955

Психичната дейност бива осъзнавана и не осъзнавана или подсъзнателна. Осъзнаваната психична дейност всъщност представлява съзнанието. С други думи, съзнанието включва всички психични сфери, които протичат на по-високо ниво, благодарение на което са възможни осмисляне и осъзнаване на околната действителност и собствените вътрешни преживявания. Карл Маркс определя съзнанието като “ мое отношение към моята среда“.

Приема се, че съзнанието има различна функции, например познавателна ( с преценка на явленията), обобщителна, регулаторно – управленческа. Притежава още свойството активност. Всъщност всички тези функции и свойства се дължат на дейността на възприятно -представната, интелектуално - паметовата и мислителната дейност. Вниманието и мотивите до голяма степен определят регулаторно-управленческата функция на съзнанието. Разбира се, нито една психична дейност не се осъществява изолирано само от работата на една сфера. Отразителната функция на съзнанието всъщност се реализира главно от възприятно - представната сфера. Съзнанието е най-висша форма на психична дейност, и то с всички нейни процеси и сфери. Понятието психика е по -широко от понятието съзнание.

Съзнанието е специфична функция, присъща на човека, най-пряко и непосредствено свързана със социалната среда и речта. Необходима предпоставка за изявата му е състоянието на будност или т.нар. вигиталитет ( от лат. vigio – бодърстване, бдене ), но то не може да се изчерпи с това състояние, тъй като у будни хора съзнанието може да бъде помрачено.

Между многобройните психични процеси едни се осъзнават, други се полуосъзнават, а трети протичат изцяло неосъзнато.Някои автори говорят за център на съзнанието, периферия на съзнанието и подсъзнание.Всъщност онова, което е несъзнателно или пък се намира в периферията на съзнанието, в друг момент може да бъде поставено в центъра на съзнанието.Процесите са изключително подвижни, динамични и менят своите места в зависимост от психичния живот или външната действителност.Както съзнателното, така и подсъзнателното не образуват самостоятелни категории, а едно цяло.

Полето на съзнанието по обем е многократно по-малко в сравнение с подсъзнанието.За реализирането на познавателна дейност огромна е ролята на подсъзнанието, и то може би равна или даже по-голяма от съзнанието.За всяка своя функция съзнанието се нуждае от непосредствена помощ на подсъзнанието, което от своя страна натрупва, разширява, подрежда и организира огромните запаси благодарение на активната дейност на съзнанието.Функциите на съзнанието и подсъзнанието са тясно и взаимно свързани и не могат едни без други при нормална психична дейност.Разделянето им до голяма степен е условно.

Полусънното и сънното състояние, представляват нормални ( не болестни ) премени в яснотата на съзнанието.Те са близки, но все пак качествено различни от несъзнателното и подсъзнателното състояние.Сънното състояние на съзнанието протича автоматично, неконтролируемо, непоследователно, неподредено, но всичко или почти всичко може да се репродуцира след отзвучаването му, т.е. оставя следи – енграми за разлика от подсъзнателното и неосъзнатото. С други думи, между осъзнаваната и не осъзнаваната психичната дейност има преходни състояния – полусънно и сънно психично състояние. Това е трети вид на психичната дейност.

Противоположно е свръх ясното (свръх бодрото), следвано от ясното съзнание и дрямката.

Съзнанието включва в себе си две съставки: предметно съзнание (заобикалящия го свят ) и самосъзнание или “аз-съзнание” (насочено към субекта, към неговото тяло, чувства, мисли, действия).

Разстройствата на съзнанието предизвикват голям интерес не само в психопатологията. Няма психично заболяване, при което да не се долавят, макар и най-леки промени в обема, широтата и яснотата на съзнанието. При различни телесни заболявания и при някои физиологични състояния (умора, преумора, емоционални сътресения и други подобни), могат да се открият, макар и незначителни промени. Разграничават се количествени и качествени (психотични) разстройства на съзнанието.И при едните, и при другите освен в съзнанието се откриват дълбоки нарушения в цялата психична дейност. В клиничната практика промените в яснотата на съзнанието се определят посредством ориентацията във времето, пространството и социалната действителност – алопсихична ориентация, за собствена личност – аутопсихична ориентация. Смущенията на ориентацията освен от съзнанието могат да се предизвикат още от промените в паметта и от някои налудни идеи.Обнубилацията (замъглеността) е най-лекото количествено изменение на съзнанието. То е леко стеснено и има променливо, флуктуиращо протичане. Ориентацията е запазена. Психичните процеси се забавят. Вниманието трудно се задържа, активността се ограничава. Под диктовка могат да пишат кратки изрази след повтаряне и настояване, но болният бързо се разсейва и изчерпва. Липсва инициативност и спонтанност. Разговорите се свеждат до отговаряне с кратки едносрични изрази и думи. Реактивното време е удължено. Спомените за преживяното са неподредени и с частични празнини. Сомнолентността – сънливостта е по-тежка степен на промяна на съзнанието. От някои автори се разглежда като проява на патологичен сън, който може да настъпва под формата на пристъпи (нарколепсия) или периодично заспиване, продължаващо от часове до седмици. Словесен контакт с болните е възможен, но за кратко време. Бързо настъпва изтощение. До съзнанието стигат само по-силни външни впечатления, чието възприемане и преработване е напълно. Алопсихичната ориентация може да бъде смутена. Налице са брадипсихия ( бавност, мудност ), вялост, аспонтанност и безразличие. Потисната е и двигателната активност. След преминаването на сомнолентността може да се открие непълен спомен за преживяното. Среща се при екзогенни психози, състояния на гърч, значителни нарушения на обмяната на веществата и др.

Просъницата или просънните състояния представляват забавено събуждане. Феноменологично тя стои близко до обнубилацията и сомнолентността. Автоматизираните действия и навици като ходене, равновесие, отделни изказвания и т.н. са запазени.

При някои психогенни заболявания могат да се наблюдават, макар и рядко, хипнагогни състояния на съзнанието. Те са израз на преходите между бодърстването и заспиването и водят понякога до причудливи съноподобни фантазии или хипногогни халюцинации с жив, ярък и телесен характер.

Сопорът - унесеността е тежко увреждане на психичните функции.Съзнанието е напълно изключено.Тежко разстроено е и подсъзнанието.Невъзможен е какъвто и да било разговор.Болните не отговарят дори и на повикване. Лежат неподвижно със затворени очи.На особено силни дразнения (убождане, ощипване) реагират с отбранителни движения или с отваряне на очите.Невъзможно е да се привлече вниманието им, а понякога то се насочва само за кратко време.Липсва всякаква ориентация.Безусловните рефлекси за запазени, но част от условните са загубени.

Комата представлява изключително тежко състояние. Не само съзнателната, но и всяка психична дейност е прекратена.Безусловните рефлекси (зенични реакции, корнеални рефлекси) не се получават.Запазена е само нервновегетативната регулация на биологичните функции (дишане, сърдечна дейност), макар че и в тях могат да се открият определени отклонения. Разграничават се лека, средна и дълбока степен на коматозни състояния. При леката кома могат да се установят екстерорецептивни условни рефлекси и отделни безусловни вегетативни реакции, например кихане сред дразнене с амоняк.При дълбока кома настъпва рязко нарушение на жизнено важните функции - дишане и сърдечна дейност. Понякога комата протича с епизоди на психомоторна възбуда.По-рядко се наблюдават епилептични припадъци. Коматозните състояния настъпват при тежки телесни болести (уремия, диабет, чернодробни разстройства, инфекции, отравяния и др.) и различни мозъчни заболявания (съдови нарушения, травмена болест, тумори, енцефалити и др.).Комата не е степен на помрачено състояние, а нещо много по сериозно.Поради дълбоко нарушение на основните жизнени процеси тя нерядко завършва със смъртен изход.Развива се внезапно и постепенно.Продължава от няколко минути до няколко денонощия, по-рядко със седмици.

При количествените разстройства на съзнанието не се откриват психотична продукция (налудности, излюзии, халюцинации) и изразени афективни разстройства (страх, тревога и пр.).Качествените (психотични) разстройства на съзнанието обхващат няколко групи, от които най-голямо внимание заслужава делирът –бълнуването.Появява се остро. При него освен помрачение на съзнанието и изразени разстройства на вниманието възникват и ярки сетивни измами (халюцинации, илюзии), емоционални и двигателни разстройства.Ето защо по-правилно е да се говори за делириозен синдром.Нарушенията на съзнанието се характеризират с разстроена алопсихична ориентация (за време и място).Ориентацията за собствена личност обикновено е запазена.След преминаване на делира се наблюдава частична амнезия.Болните са в състояние да възпроизвеждат непълна част от своите психотични изживявания.Често делирът се изявява с двигателна възбуда, при която се установяват действия, свързани с обилните единични или сценични зрителни халюцинации. Възникват още тактилни халюцинации, парейдолии, акоазми, а понякога и истински вербални халюцинации. Може да се открият и ситуационни сетивни налудности. Настроението е променливо. Характерни са паническият страх, тревогата, ужасът, а също и раздразнителна способност, плачливост или еуфория. Мисловните асоциации са непоследователни, нерядко ускорени, което създава впечатление за мисловна разпокъсаност.Периодите на помрачение на съзнанието могат да се прекъснат от интервали на ясно съзнание. Вечер и през нощта обикновено делирът се утежнява.Разграничават се различни видове делириозни състояния.Муситиращият делир (от лат. mussito – говоря тихо, неразбрано) се характеризира с недостатъчно координирани и еднообразни хватателни движения, при които болният като че ли непрекъснато прави опит да улови несъществуващи косми и предмети.Вместо ясен говор налице е мъмрене с тих глас.Болните лежат отпуснати в леглото, техният израз показва, че са налице илюзии и откъслечни хипнагогни халюцинации.По-рядко се долавят налудности и налудноподобни фантастични изживявания. Муститиращият делир се развива при значително телесно изтощение и се разглежда като лош прогностичен белег. Често преминава в състояние на сопор и кома, които не рядко завършват със смърт.В отделни случаи може да настъпи и възстановяване.

Онейроидният делир (от гр.онейрос – сън) представлява съноподобни видения.Появяват се причудливи панорами с ярък пластични образи, бързо сменящи се едни с други. Част от околната действителност се възприема илюзорно. Медицинският персонал и самият болен обикновено са действуващи лица във фантастичните събития, в които се включва и обстановката.В отделни случаи болните присъстват пасивно като зрители на съноподобните изживявания – драматични епизоди от войни, космически пътешествия, природни бедствия или световни катаклизми. Друг път те “участват” в необичайни празненства – погребения, сватбени празненства, шествия. При онейроидният делир болните са неспокойни или обхванати от възбуда.При бурното, неволно фантазиране винаги се откриват изобилни псевдохалюцинации.Онейроидното състояние и неговата теоритична обосновка са описани от В. Х. Кандински, а по-късно от Крафт-Ебинг и др.След преминаването му се установява частична, а по-рядко пълна амнезия.

При професионалният делир болните като че ли изпълняват обичайни трудови задължения.Преобладава двигателна възбуда над наплива от парейдолии и халюцинации. Налице е дезориентация. Рядко настъпва проясняване на съзнанието.Обикновено двигателното неспокойство е безмълвно, нямо.По-рядко се чуват отделни изрази и думи, отнасящи се към изпълняваната въображаема професия.Между интоксикациите и наркоманиите, които водят до делир, важно място заема хроничният алкохолизъм.Алкохолният делир, наричан още delirium tremens поради треперенето (тремор –треперене) на ръцете, клепачите, езика, главата, по своя клинична картина може да бъде онейроиден или професионален, или пък съчетава психопатологични прояви и от двата едновременно.

Аменцията е тежка степен на объркване.Тя представлява качествено (психотично) разстройство на съзнанието, което продължава няколко дни, седмици или месеци. Характеризира се с тежко нарушение на алопсихичната и аутопсихичната ориентация.Околният свят се възприема излюзорно, несвързано.Способността към анализ и синтез е силно разстроена. Патологията на мисленето е една от водещите прояви.Налице е безсмислен набор от думи, произнасяни монотонно, шепнешком или със силен глас. Наблюдават се персеверации и неологизми.Налице е несъгласувано (инкохерентно) мислене. Настроението е променливо, но афектите не са така ярки, както при делира. Нерядко се откриват халюцинаторни изживявания от зрително или слухово естество.Налудностите са откъслечни.Болните са неспокойни, а понякога възбудени. Възможни са още състояния на обездвиженост. Аменцията по правило завършва с пълна амнезия.Сравнително чести са преходите между делир и аменция – аметивно-делириозни синдроми.В зависимост от водещите симптоми аменцията бива: кататонна, инхохерентна и халюцинаторно-параноидна.

Сумрачните помрачения на съзнанието се наричат още изключителни състояния.Те настъпват внезапно и завършват също така внезапно, т.е. имат пароксизмален характер. Освен това те са бързопреходни (транзиторни). Понякога се повтарят у един и същ индивид.Нерядко преминават след наспиване и оставят пълна и трайна амнезия.Отличават се с дезориентация за място, време и собствена личност. Въпреки това поведението на тези болни може да бъде частично подредено.Обхванати са от силен страх, гняв, сексуално влечение и религиозен екстаз. Чести са психомоторната възбуда, двигателният автоматизъм, халюцинациите, откъслечните налудности и силните афекти, под влияние на които понякога се извършват опасни и жестоки действия, например убийства, нерядко на близки родственици или случайни хора, прието за врагове.Могат още безсмислено да разрушават всичко, което попадне пред погледа им.Помрачението на съзнанието се колебае в значителни предели. В отделни случаи болните са в състояние да разпознават някои от своите близки и частично да се ориентират. Друг път съзнанието е дълбоко променено. Болните виждат като че ли само онова, което се намира непосредствено пред очите им, не забелязвайки околната обстановка.

Сумрачните помрачения на съзнанието се подразделят на епилептично (хаотично) помрачение, транс, абсанс, сомнамбулизъм, патологичен афект.

Епилептичната помраченост на съзнанието носи всички белези на току-що описаните сумрачни състояния. Тъкмо при нея се наблюдават безогледни агресии, жертви на които стават предимно съпруги, деца, родственици –нарязани на парчета и дори изяждани части от тях. След отзвучаването на помрачението такива болни с ужас разбират, че са причинили смъртта на свои близки и обичани същества. Освен при епилепсия, хаотично помрачение може да се срещне ( по-рядко ) при травмена болест на мозъка, патологично алкохолно опиване и др.

При транс, може да се говори за смяна на съзнанието. Налице е съчетание на сумрачно помрачение със сравнително подредено поведение.Такива болни започват да извършват сложни действия, за които по-късно нищо не помнят, например напускат дома си, скитат из улиците, понякога се озовават в непознати градове. Във френската литература е описан един (не съвсем сигурен) случай, при който болният е пропътувал в състояние на транс от Париж до Бомбай с кораб, без да е била забелязана промяна в неговото поведение.Болните изглеждат привидно адекватни на обстановката и добре използват своите навици и стереотипи на речта. При внимателно наблюде – ние може да се установят умора, разсеяност, известна необичайност на някои постъпки и разсъждения.

Абсансът или т.нар. отсъствие, представлява мигновено изключване на съзнанието. Той е характерен симптом на епилептичната болест. При абсанс болните внезапно млъкват или по време на работа изпускат инструмента, лъжицата при хранене и цигарата при пушене. Те се оглеждат разсеяно, след което отново продължават предишната си дейност.

При епилепсията М. О. Гуревич е описал т.нар. особени състояния на съзнанието, които се различават от сумрачните по липсата на последваща пълна амнезия.Те се разглеждат като частично разстройство на съзнанието, което е стеснено, но не е пречка да се възприема обкръжаващата действителност. Ориентацията за собствена личност е запазена.Съчетават се с богати деперсонализационни и дереализационни разстройства, поради което Гуревич ги определя още като психо-сензорна епилепсия.При епилепсията възникват и други епилептични психози, които нерядко протичат със сумрачни помрачения на съзнанието, например епилептични делири, параноиди, възбуда и ступор. Психогенните разстройства на съзнанието представляват сборна група. По своята психопатологична симптоматика те биват най-разнообразни. По-добре очертани са : хистеричните помрачения, ганзеровият синдром, псевдоменцията, пуерилизмът, психогенната хаотичност, сомнамбулизмът, трансът. Последните три клинично са еднакви с описаните по-горе. Всички са краткотрайни и завършват с оздравяване.При хистерични помрачения на съзнанието се наблюдава кататимно изтласкване на реалната ситуация и заместването и с друга, съответстваща на скритите желания и опасения на болните.Наричат се още примитивни защитни реакции за разлика от сложните психогенни реакции, при които съзнанието остава видимо непроменено.Към явленията на обърканост или към разстройство на съзнанието се отнася т.нар. недоумение (безпомощна въпросност по Н. Шипковенски, безоправност на К. Чолаков). Недоумение е термин, който широко се използва и за означаване на нормални психологични изживявания. Ето защо в психопатологията понякога си служим с руското понятие “растерянность”. То възниква при остри психични заболявания. Видът и поведението на болните издава безпомощност.Заобикалящата ги действителност се схваща като нещо необикновено, необяснимо. Друг път преобладава чувството за чудновати изменения на предметите, поява на нещо ново и неизяснено. Погледът е недоумяващ, блуждаещ. Болните изглеждат неспокойни, търсещи. Отговорите и движенията им са неуверени. Постоянно питат какво се е случило, какво става с тях, защо нищо не разбират.

Особено внимание заслужава въпросът за патологията на ориентацията при шизофренните психози. При част от тях се открива т.нар. двойна ориентация. От една страна болните се ориентират адекватно в околната обстановка. Например те добре познават своите близки и другари и мястото, където се намират.В състояние са да решат сложни математически и политически събития и да вземат едно или друго отношение към тях. Освен тази възможност за реално отразяване на конкретна действителност у тях в същото време се открива и налудно тълкуване на обстановката. С други думи, част от болните имат двойнствено отношение към заобикалящия ги свят. Неадекватното отношение се обуславя от халюцинаторно-параноидната продукция. Съотношението между двете линии на поведение може да бъде различно за отделните етапи на болестта или у различните болни.Веднъж превес взема правилната ориентация,а друг път – халюцинаторно-налудното интерпретиране на събитията. Налице е вътрешна раздвоеност и тази особеност може да се види в много постъпки на заболелия.

При шизофрениците се откриват и разстройства на самосъзнанието.У психично здравия човек самосъзнанието е преди всичко познание на “Аз”-а. То представлява още възможността за саморегулиране и самоуправление на интрапсихичната дейност с нейните сензорни, интелектуално-паметови, емоционални и психомоторни функции.При шизофрениите тъкмо това самоуправление и саморегулиране се засяга на първо място и най-дълбоко. От болните узнаваме, че техните мисли, чувства и движения понякога не им принадлежат, а им изглеждат като чужди. Налице е загуба на изживяването за своето лично тъждество. Настъпва разстройство на собственото “Аз”. Откриват се явления на раздвояване на личността.Част от психичните процеси губят своята свързаност с цялостната личност и придобиват като че ли автономност. В резултат на това болните се оплакват, че някой отвън командва движенията им, отнема или влага мисли в главата им и т.н. Освен симптомите на психичния автоматизъм се разкриват и други прояви на разстройствата на самосъзнанието. Тук се отнасят преди всичко депресонализационните и дереализационните изживявания.

Синергичната дейност на съзнателното и несъзнателното може да бъде смутена при различни болестни процеси.Всяко разстройство на съзнанието изменя техните отношения.Епилепсията например предоставя много примери на различни степени на разстройство на съзнанието – от пълното му изключване до най-леко, едва забележимо засягане. При транс, абсанс, сомнамбулизъм, пуерилизъм и при разнообразните епилептични помрачения болният има елементарна ориентация в конкретната обстановка, извършва едни или други най-сложни, но заучени действия, като ходене, преодоляване на препятствия, реализиране на тежка агресии и т.н., за които по-късно нищо не си спомня. При леките помрачения на съзнанието оживяват функциите на по-ниско лежащите нива на психичната сфера. Вместо абстрактно се наблюдава конкретно-образно мислене.При различните състояния на делириозно помрачение на съзнанието на преден план изпъкват илюзорно възприемане на действителността, наплив от разнообразни халюцинаторни изживявания и откъслечни несистематизирани налудности.

Много пъти обаче е необходимо най-малко отслабване на контрола на съзнанието, за да вземат превес някои по-низши психични прояви. При олигофрения, деменция и психопатия нерядко се открива т.нар. оголване на инстинктите.

Задружната и строго съгласувана работа между съзнанието и подсъзнанието се разстройва и при амнестичната афазия.Тук, по всичко изглежда, е затруднено бързото и изборно актуализиране на паметовите следи на говоримата реч от подсъзнанието, които са необходими на съзнанието в даден момент. Някои най-нови психопатологични изследвания на шизофренията показват , че при нея разстройствата на познавателната дейност са дължат на неправилно използване на паметовите запаси. Установено е, че при шизофренията от депата на паметта се актуализират не най-важните , най-съществени свойства на дадено явление, а някои негови случайни несъществени свойства на дадено явление, а някои негови случайни несъществени признаци. От предишния опит се извлича не най-актуалното, най-необходимото, а ненужното, това, което не се отнася до същността на работата.