ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ - МАКЕДОНИЯ

„Тази публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз чрез Програма за трансгранично сътрудничество България - Македония. Съдържанието на тази публикация е отговорност единствено на Община Белица и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или на управляващия орган на Програмата.“

1. 
   Харта за основни права на гражданите от Европейския съюз /ЕС/.- Ница, 2000г.
   
2. 
   Договор за Европейската общност / ДЕО/.- 1957 г.
   
3. 
   Договор за Европейския съюз /ДЕС/.-1992г., Маастрихт
   
4. 
   Договор от Лисабон - 2007 г.
   
5. 
   Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН /КПХУ на ООН/.
   
6. 
   Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. - 1950 г.
   
7. 
   Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.
   
8. 
   Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери.
   

Лисабонската стратегия е реформаторска програма на Европейския съюз, приета на срещата на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. Стратегията предвижда ЕС да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света. Стратегията е базирана на три стълба:

• 
  Икономически стълб, състоящ се в подготовка за преход към конкурентоспособна, динамична икономика, основана на знанието. Поставя се акцент на нуждата от постоянно приспособяване към промените в информационното общество и нуждата от засилване на научноизследователската и развойна дейност.
  
• 
  Социалният стълб на стратегията предвижда модернизацията на европейския социален модел, чрез инвестиране в човешките ресурси и противодействие на социалната изолация. От страните-членки се очаква да влагат средства в образованието и обучението, да провеждат активна политика на заетост, да улесняват прехода към икономика на знанието.
  
• 
  Екологичният стълб, добавен впоследствие на срещата на Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001, обръща внимание на факта, че икономическият растеж трябва да бъде достигнат по независим от оползотворяването на природните ресурси начин..........
  

/извадка от Уикипедия/

Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 2020 г. (ЕСХУ) е активен политически инструмент за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН),която определя ясна рамка, позволяваща на хората с увреждания да допринасят за реализацията на своя потенциал, при гарантирано участие и ангажираност. По този начин ЕС официално потвърждава КПХУ на ООН, като признава нейния правнообвързващ характер.

В Европейската стратегия за хората с увреждания (ЕСХУ) са определени осем основни области: достъпност, участие, равенство, заетост, образование и обучение, социална закрила, здраве и външна дейност. За всяка от тези области се планират основни действия за периода 2010 2015 г., след което ще бъдат ревизирани и преразгледана стратегията.

ЕСХУ е фокусирана към прилагането на КПХУ на ООН и определя механизмите за прилагане на тази конвенция в рамките на политиката на ЕС, включително и на институциите на ЕС.

Достъпността на възрастните хора и хората с увреждания във всичките аспекти и сфери на обществено - политическия социален и икономически живот е сериозен ангажимент на ЕСХУ със значима принадена стойност. Достъпността трябва да се осъществи чрез приемането на европейски акт относно достъпността, т.е. силно и подходящо законодателство с обвързващ характер, с което да се гарантира на хората с увреждания тяхното право на свободно движение и достъп до стоки, услуги и до застроената среда. Позицията е в съзвучие с Резолюцията на Съвета на ЕС /2008/ С75/01/, в която се твърди, че „достъпността е крайъгълен камък на приобщаващото общество, основано на недискриминацията. Достъпността допринася за повишаване на конкурентоспособността и икономически ръст на ЕС чрез създаването на нови пазари за помощни стоки и услуги и на нови работни места. ЕСХУ предлага до 2015 г. да се осигури пълен достъп на хората в риск до образование, здравеопазване, до уебсайтовете на публичния сектор и до уебсайтовете, предоставящи основни услуги. От всички държави-членки ще бъде приета и прилагана европейската карта за мобилност.

ЕСХУ фокусира върху независимия живот на хората с увреждания чрез социални грижи в общността и чрез деинституционализация, както и от необходимостта от подкрепа прехода от институционални грижи към грижи в общността. Целево се инвестират европейски средства за насърчаване предлагането на социални услуги в общността и гарантиране, че те ще отговарят на общоприетите стандарти за качество и ефективност. Позицията на ЕСХУ е, че „активното приобщаване“ трябва да се свърже с пазара на труда и да осигури достатъчни доходи и достъп до качествени социални услуги, което ще се изрази в подобряване на условията на живот, включително за онези, които са отдалечени от пазара на труда, признава и насърчава правото на независим живот и изтъква необходимостта от подкрепа за прехода от институционални грижи към грижи в общността.

Подчертава се особената значимост на консултирането и активното участие на организациите на хората с увреждания при разработването и прилагането на законодателството и политиките в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН /КПХУ на ООН/и член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Социалните партньори могат да играят важна роля и следва да включат в по-голяма степен съображенията за хората с увреждания в преговорите помежду си. ЕИСК призовава за прилагане на Рамковото споразумение относно приобщаващите пазари на труда, сключено от европейските социални партньори на 25 март 2010 г., и отправя призив към държавите-членки да приемат специфични финансови мерки, за да насърчат колективното трудово договаряне по въпроси, свързани с уврежданията. Той подчертава, че политиките за заетостта на хората с увреждания трябва да се съсредоточат върху цялостния професионален живот, и по-специално върху ученето през целия живот (УЦЖ), наемането на работа, непрекъснатостта на заетостта и повторното наемане на работа, при положително прилагане на законодателството за държавните помощи.

За финансиране на прилагането на ЕСХУ и на КПХУ на ООН, освен от националния бюджет на съответната държава, трябва да се използват Европейските структурни фондове и други финансови инструменти, в това число на Европейския социален фонд (ЕСФ) за насърчаване на интеграцията на трудовия пазар и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), финансиране на проекти по европейски програми са едни от основните инструменти за подкрепа и реализиране на социални местни политики на държави - членки на ЕС, особено на новоприсъединили се или на страни- кандидати за присъединяване. Финансират се и проучвания и изследвания с цел придобиване на висока степен на достъпност в Европа, ефективност на съществуващите политически инструменти и за подобряване на положението на хората с увреждания.

Необходими са допълнителни механизми, например по отношение на структурните фондове, като прякото отпускане на средства (целево заделяне) за дейности в полза на хората с увреждания и други уязвими групи. Бъдещата политика на сближаване трябва да съответства на КПХУ на ООН.

Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/, като консултативен орган, препоръчва в бъдещата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г. да се признае правният статут на ЕСХУ и Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН в ЕС. Да се предвиди финансиране за тяхното включване и прилагане във всички политики на ЕС. Европейския парламент, Европейския съвет и Комитета на регионите да проявят амбиция при защитата на правата на хората с увреждания и да гарантират правилното прилагане на КПХУ на ООН и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 2020 г. в Европейския съюз.

Държавите-членки следва да включат специфични цели за хората с увреждания в своите национални програми за реформа, за да се измери бедността, процентът на заетостта и образованието.

/ По материал „СТАНОВИЩЕ на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ относно

ЕС развива и непрекъснато модернизира системата на услуги от обществен интерес от позицията, че те са определящ фактор на Европейския модел и общество. Политиките на ЕС и държавите - членки са базирани на:

 зачитане на човешкото достойнство и равенство;

 насърчаване на инициативи, повишаващи осведомеността сред обществото, включително и на равнището на семейството на хората с увреждания;

 зачитане на техните права и достойнство;

 борбата със стереотипните представи за хората с увреждания в заетостта; образованието;

 здравеопазването;

 други области.

• 
  Държавните органи на различните управленски нива да работят близо до гражданите. Европейската комисия признава съществената роля на централните и местни власти в сферата на социалните услуги от общ интерес, които би следвало да осъществяват своите дейности при прилагане на принципа на субсидиарността; ангажираните публични институции следва (това е и задължение) да имат активна роля в организирането и финансирането на услугите.
  
• 
  Осигуряване на гражданите на достъп до качествени социални услуги на територията на страните - членки. Прилагането на този принцип е от съществено значение за постигане на социално включване. Качествените услуги гарантират ефекта от тяхното прилагане – социално включване на «изключените».
  
• 
  Прилагане на индивидуален подход и принцип на солидарност при предоставяне на социални услуги. Социалните услуги следва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да гарантират основни човешки права и да закрилят най-уязвимите групи.
  
• 
  Изискване за участие на трета финансираща страна. Поради спецификата на дейностите, свързани със социалните услуги и насочени в голямата си част към уязвими групи, типичните за доставчик - потребител  взаимоотношения, при които потребителя на една стока или услуга е в състояние да я заплати изцяло, са променени. Поради това,че потребителите са в неравностойно положение и не са в състояние да платят изцяло или частично социалната услуга, се налага намеса на трета финансираща страна. Не може услугата да не бъде предоставяна на нуждаещия се, само защото няма кой да плати за нея.
  
• 
  Включване на потребителите в процеса на предоставяне и администриране на социалните услуги (“нищо за нас без нас”).
  
• 
  Децентрализация на организацията на социалните услуги от централно към местно ниво. Осъществяването на този процес води до повишаване на ролята и отговорността на местните власти за предоставяните на социални услуги на тяхната територия. Те са индикатор и оценител на местните нужди и потребности на хората от рисковите групи.
  
• 
  Възлагане на социални услуги от обществен интерес на частни доставчици. По този начин органите на централно и местно ниво променят своята роля и се фокусират основно върху нормативно регламентиране на социалните услуги, техния контрол и финансиране. А частните доставчици предлагат услугите в условията на свободен пазар и конкуренция, с цел да се повиши качеството.
  
• 
  Използване на различни форми на публично - частни партньорства и на други източници на финансиране поради факта, че за да се предоставят качествени социални услуги, отговарящи на утвърдените стандарти е необходимо обединяването на множество ресурси и капацитет.
  
• 
  Прозрачност на политики и процедури. Прозрачността е основополагащ принцип при разработване на политики за публични услуги, включително социални услуги от обществен интерес. Този принцип следва да се прилага по отношение всички етапи, имащи отношение към социалните услуги: регламентиране, организиране, финансиране, предоставяне, оценка и др.
  
• 
  Правна сигурност. Европейската комисия разбира, че прилагането на общностното право във връзка с услугите от обществен интерес, включително социални услуги от обществен интерес поражда сложни въпроси и взаимоотношения. И в тази връзка комисията ще работи за повишаване на правната сигурност и яснота при прилагане на общите правила и принципи на общностното право по отношение всички услуги от обществен интерес. Социалните услуги наред със здравните услуги са изключени от приложното поле на рамковата Директива за услугите на вътрешния пазар.
  

През 2002г. Франция приема Закон за обновление на социалната и медико- социална дейност, който е в основата на функционирането на социалните услуги в страната днес. Той регламентира следните социални дейности:

1. 
   Административна или съдебна закрила на детето и семейството,на младежта, на лицата с увреждания, възрастните лица или лицата в затруднено положение.
   
2. 
   Възпитателни дейности, медико - възпитателни, медицински, терапевтични, педагогически и обучителни, адаптирани към потребностите на лицето, към неговото ниво на развитие, потенциал, промяна в състоянието, както и към възрастта му.
   
3. 
   Дейности за образователна интеграция, адаптация, реадаптация, социална и професионална интеграция и реинтеграция, подпомагащи активния живот, информационни и консултантски относно техническите помощи, както и подпомагане в работата.
   
4. 
   Подпомагане в рамките на различни житейски ситуации, подкрепа,грижи и съпътстващи дейности.
   
5. 
   Дейности, допринасящи за социалното и културно развитие, както и за включване посредством икономическа дейност.
   

Френският модел се базира на 2 принципа: застраховане и подкрепа. Главните социално - осигурителни институции са:

 Националната здравна каса, представена по места от регионални здравни каси, финансиращи медицински грижи и превенция:

 Национална каса за семейни помощи и каси за семейни помощи по места;

 Национална каса Старост / пенсии/

 Национална каса Солидарност за автономност.

Видове социални услуги:

Заведенията и службите за социални услуги осигуряват предоставяне на помощи по домовете, прием и/ или настаняване, социално и/ или възпитателно подпомагане на хора в неравностойно положение в следните области:

 социално подпомагане на деца;

 социална възпитателна дейност;

 ранна медико - социална дейност:

 съдебна закрила на децата;

 помощ посредством работа и реадаптация, реориентация, и професионално превъзпитаване;

 настаняване и помощ по домовете за възрастни лица или възрастни лица с увреждания;

 прием на граждани в затруднено положение;

 работнически общежития за млади хора.

Доставчици на социални услуги

Системата на обществените социални услуги представлява комплексна структура на услуги, доставяна от държавата / Министерство на социалните въпроси посредством Генерална дирекция, Дирекция Социално осигуряване и Генерален инспекторат по социалните въпроси и широк кръг децентрализирани услуги, представяни от департаментите, общините и медико - социални институции. Самостоятелни агенции, които изпълняват тази роля са Регионалните агенции по здравеопазване и Националната агенция за оценяване и качество на медико - социалните услуги и заведения.

Роля на гражданските организации в управлението на социални услуги

Важна роля като доставчик на социални услуги във Франция играят гражданските организации. Силното присъствие на асоциациите и сдруженията в сектора на социалните услуги е характерно за страната и съставляват 80% от услугите.

Нормативната база, регламентираща устройството и правилата на социалната система в Германия е Немският Социален кодекс /Sozialgesetzbuch, SGB/. Социалният кодекс съдържа 12 тома. В приетата Нова програма за социално осигуряване се определят следните социални услуги:

 дългосрочни социални грижи.

Това е задължителна система, основана на принципа,че дългосрочното осигуряване за социални грижи следва здравното осигуряване, което е задължително или частно доброволно и следва същия модел. В този смисъл нормативната уредба на осигуряването обединява 2 схеми - програма за задължително осигуряване за социални грижи и план за частно/ доброволно/ осигуряване за социални грижи.

 дългосрочно задължително осигуряване - включва всички задължително здравно осигурени лица, които са около 92% от населението.

 дългосрочно частно осигуряване - включва около 8% от населението. Системата за осигуряване се осъществява от фондове за здравно осигуряване посредством офиси в цялата страна. Фондове за дългосрочно частно осигуряване за социални грижи са автономни юридически лица с нестопанска цел със статут на публични дружества, независими от държавата. Частните клиники и агенциите за предоставяне на грижи по домовете са собственост на публични, благотворителни организации и частни собственици.

Структура на националния бюджет за социални услуги

Финансирането на социалните услуги от националния бюджет се разпределя в 5 сектора:

 задължителна осигуровка за безработица;

 задължително пенсионно осигуряване;

 задължително здравно осигуряване;

 задължително осигуряване при злополука;

 задължително осигуряване на дългосрочна грижа.

Видове социални услуги:

 дългосрочни грижи.

Предоставят се следните грижи чрез парично обезщетение, „в натура” или комбиниран подход. Те са: безплатни курсове на близки, съседи, доброволци за отглеждане или грижа за потребителя; надбавки за грижата за полагащия грижи; дневна и нощна грижа; технически средства и пособия за улесняване на полагането на грижа; субсидия за обзавеждане на дома на осигуреното лице за улесняване на полагането на грижи.

 помощи за грижи в дома;

 помощи за поддържане/ подпомагане на роднини, близки, съседи,други лица, предоставящи професионални грижи за нуждаещи се;

 помощи/ грижи при непълен работен ден;

 краткосрочна помощ;

 техническа помощ;

 курсове за болногледачи;

 постоянна професионална грижа/помощ;

Доставчици на социални услуги

Социалните услуги в Германия се доставят основно от публичните власти, от доставчици от неправителствения сектор и от частни доставчици - търговци. Доставчиците от неправителствения сектор са обединени в 6 независими федерации на доставчици на социални услуги, църковни и други религиозни организации. Те биват публични и частни.

Службите за социални грижи поемат разходите за личната хигиена на потребителя, хранене, придвижване, водене на домакинство. Доставката на услуги се осъществява на база договор.

Ползватели на социални услуги

Съгласно законовите разпоредби, изискванията, на които едно лице трябва да отговаря за да бъде осигурено за социални грижи са доказана необходимост от многократна, постоянна и съществена помощ при изпълнението/ удовлетворяването на обикновени всекидневни човешки задължения/ нужди за дълъг период от време. При преценката дали дадено лице отговаря на законовите изисквания за предоставяне на осигуряване на социална услуга се отчитат следните 4 критерии: лична хигиена, хранене и приготвяне на храна, подвижност и придвижване, водене на домакинство.

Роля на гражданските организации в управлението на социалните услуги

Гражданските организации, които участват в управлението на социалните услуги са гъвкави и иновативни. Те създават и изпълняват пилотни проекти. Поради факта, че не търсят печалба от социалните дейности, някой видове услуги / по превенцията, интеграцията/ са тяхна запазена мярка. Гражданският сектор се явява двигател на процеса на модернизиране на услугите в социалната сфера.

Социалните услуги в Република Чехия действат на основата на Закон за социални услуги № 108/ 14. 04. 2006г. Министерството на труда и социалните работи координира процеса по предоставянето на социалната грижа. Основна задача на министерството е да подготви дългосрочни системни мерки за качествено предоставяне на социални услуги. Това включва:

 планиране на мрежа от социални услуги на регионално и общинско ниво в зависимост от изследване на нуждите на хората;

 насърчаване повишаването на квалификацията;

 подобряване на качеството на предоствените социални услуги, особено по отношение на защита на правата на потребителите на услугата;

 партньорство и сътрудничество с неправителствения сектор.

За да получи лицето социална услуга трябва да бъде оценено неговото състояние. Социалните грижи са регистрирани и имат система на контрол на качеството, включваща и стандарти за качество на грижата и стандарти за квалификация на персонала.

Структура на националния бюджет за социални услуги

Социалните услуги в Чехия се финансират от държавния бюджет под формата на субсидии на доставчици, вписани в регистъра за доставчици на социални услуги. Субсидия се превежда и за постоянните разходи за социални услуги в съответствие с приет краткосрочен план за развитие на социални услуги. Субсидиите се превеждат чрез регионалните бюджети и се разплащат за дейности, делегирани от Държавата. Субсидията за всеки регион се определя от общия размер на финансовите разходи, брой социални надбавки и финансовия им размер, брой доставчици на социални услуги, капацитет на доставчиците на социални услуги.

Източници за финансиране:

Социалните услуги в Чехия се предоставят безплатно или с финансово участие на потребителя. При частично заплащане, стойността и начина на заплащане се определя с договор между доставчика и ползвателя. При невъзможност да се покрият разходите за социалната услуга поради нисък доход, те се поемат от доставчика, близки, роднини.

 Услуги. които не се заплащат: социално консултиране, услуги за ранна интервенция,телефонна подкрепа в кризисна ситуация,услуги за разясняване, подкрепа в кризисна ситуация, последващи услуги, услуги за социално активиране за семейства с деца, програми за работа на терен, социална рехабилитация, социални услуги в контактни центрове, кризисни центрове за деца и младежи, социални терапевтични услуги - workshop.

 Услуги срещу заплащане: центрове за седмична грижа, домове за хора с увреждания, домове за възрастни хора, домове със специален режим, защитени жилища, здравни заведения от резидентен тип, центрове за социална рехабилитация. Заплащането се определя а наредба, като най - малко 15% от дохода на лицето трябва да остане на разположение на лицето.

Социалните услуги, предоставяни в Република Чехия са обособени в три основни групи:

 социално консултиране;

 социални услуги за грижа;

 социални услуги по превенция.

Видове социални услуги:

 социални услуги за междинна/ непряка/ подкрепа;

 социално консултиране;

 домашна грижа;

 лична грижа;

 временна грижа / за почивка/;

 дневен център или център за седмична грижа;

 настаняване в домове за възрастни или в домове за хора с увреждания;

 защитени и подкрепени пространства;

 центрове за ранна интервенция;

 услуга за подслоняване;

 защитено жилище;

 общежития;

 спешна подкрепа (включително кризисно настаняване);

 програми за работа на терен;

 ниско прагови услуги за деца и малолетни;

 услуги в контактни центрове за наркозависими;

 терапевтични комуни.

Доставчици на социални услуги

Всички доставчици на социални услуги се вписват в специален регистър. Електронната версия на регистъра е достъпна за всички. Институциите, включени в системата са общински и регионални власти, неправителствени и нестопански организации, Министерство на труда и социалните работи и 5 специализирани институции към него.

Ползватели

Социалните услуги в Република Чехия се ползват от възрастните хора, хора с увреждания, семейства с деца, хора в неравностойно положение, постоянно или дългосрочно пребиваващи в страната. Като страна - членка на Европейския съюз от услугите в Чехия могат да се ползват и граждани на страна - членка на ЕС,пребиваващи в страната за повече от 3 месеца.

Роля на гражданските организации в управлението на социалните услуги

Неправителственият сектор, който е с богат потенциал, заема водещо място в системата на организация и управление на социалните услуги. Те са едни от основните доставчици на социални услуги. Оценявайки техния значим принос в сферата, Министерството на труда и социалните работи публикува грантова схема за субсидирането им от националния бюджет още през 2000 година. Грантовата схема е отворена освен за граждански сдружения и за хуманитарни организации на църквата, за публични услуги и физически лица. Всяка година ежегодно се дават под формата на грантове около 20 млн. евро на граждански и хуманитарни организации. Системата на социалните услуги се подпомага и от Европейския Социален Фонд (ЕСФ), Министерството на труда и социалните работи е междинно звено. Грантовете са за обучение на персонал, повишаване на знанията и уменията да се предоставят качествени социални услуги, помощ на групи в неравностойно положение, застрашени от социално изключване (роми, бездомни,криминално проявени, лица със зависимост). Неправителствените организации са двигателя на положителните промени по отношение на контрола и качеството, както и на модернизирането на социалните услуги в страната.

/ /източник Уикипедия/