Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси



страница204/228
Дата25.08.2016
Размер13.14 Mb.
#7266
ТипРегламент
1   ...   200   201   202   203   204   205   206   207   ...   228

I.4.5 Сложни вещества

Сложните вещества се характеризират с диапазон от химични структури, често в хомоложни серии, но обхващащи широк кръг от стойности на разтворимост във вода и други физикохимични свойства. При добавяне към вода се постига равновесие между разтворените и неразтворените фракции, което е характеристика на натоварването на веществото. Поради тази причина такива сложни вещества обикновено се изпитват като водоразтворима фракция (WSF) или водна фракция след утаяване на водно-маслените смеси (WAF) и стойността на L(E)C50 се регистрира въз основа на концентрациите на натоварване или номиналните концентрации. Обикновено няма аналитични подкрепящи данни, тъй като разтворената фракция сама по себе си е сложна смес от съставки. Параметърът на токсичност понякога се нарича LL50, което е свързано със смъртоносно ниво на натоварване. Това ниво на натоварване от WSF или WAF може да се използва директно в критериите за класифициране.


Полимерите са особен вид сложно вещество, за което е необходимо да се разгледа типа на полимера и неговите свойства за разтваряне/диспергиране. Полимерите като такива могат да се разтварят без промяна (истинска разтворимост, свързана с размера на частиците), да диспергират или части, състоящи се от фракции с ниско молекулно тегло, да отидат в разтвора. В последния случай изпитването на един полимер в действителност е изпитване за способността на материал с ниска молекулна маса за отделяне от по-голямата част от полимера и дали този инфилтрат е токсичен. Следователно полимерите може също да се разглеждат като сложна смес, тъй като натоварването на полимера може най-добре да характеризира получения инфилтрат, а оттам и токсичността може да е свързана с натоварването.

I.5 Библиография

US EPA 1996. Ecological Effects Test Guidelines - OPPTS Harmonized Test Guidelines Series 850.1000 -- Public Drafts, EPA 712-C-96-113. http://www.epa.gov/opptsfrs/ publications/OPPTS_Harmonized/850_Ecological_Effects_Test_Guidelines/Drafts/;


ASTM 1999. Annual book of ASTM standards, Vol. 11.04. American Society for Testing and Materials, Philadelphia, PA;
ISO guidelines: http://www.iso.org/iso/iso_catalogue.htm Test Methods Регламент (ЕО) NO 440/2008.
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:142:0001:0739:en:PDF

II ПРИЛОЖЕНИЕ II: БЪРЗО РАЗГРАЖДАНЕ




ІІ.1 Увод

Разградимостта е едно от най-важните свойства на веществата, които въздействат върху потенциала на веществата да представляват опасност за водната среда. Неразградими вещества продължават да съществуват в околната среда и следователно могат да имат потенциал за причиняване на дългосрочни неблагоприятни въздействия върху биотата. За разлика от неразградимите вещества, разградимите вещества могат да бъдат премахнати чрез канализацията, пречиствателни станции за отпадни води и в околната среда. Трябва да се отбележи, че данните от изпитвания за разградимостта на смеси са различни или невъзможни за интерпретиране и поради тази причина не се използват при класифициране и етикетиране.


Класифицирането на веществата се основава преди всичко на техните присъщи свойства. Въпреки това, степента на разградимост зависи единствено от присъщата разградимост или упоритост на молекулата, но също и от действителните условия в приемащата околна среда като редокс-потенциал, pH, температура, наличие на подходящи микроорганизми, концентрация на веществото и поява и концентрация на други субстрати. В такава връзка тълкуването на свойствата за разградимост в контекста на класифицирането на опасностите за водната среда изисква подробни критерии, които да балансират присъщите свойства на веществото и преобладаващите условия на околната среда в заключителна декларация за потенциала за дългосрочни неблагоприятни ефекти.
Терминът „разграждане” е дефиниран в раздел 4.1 от приложение I към CLP като „разлагане на органичните молекули до по-малки молекули и евентуално до въглероден диоксид, вода и соли”. За неорганични съединения и метали понятието разградимост няма никакво значение; по-скоро веществото може да бъде преобразувано чрез обичайните процеси в околната среда така, че или да увеличи, или да намали бионаличността на токсичните видове. Следователно настоящият раздел се прилага само по отношение на органични и органометални съединения. За класифицирането и етикетирането на метали има отделен раздел в раздел 4.1.5 от част 4 и приложение IV към Ръководството по Регламент CLP.
Данни за свойствата на разграждане на едно вещество могат да бъдат получени от стандартни изпитвания или друг тип изследвания или да бъдат изчислени въз основа на структурата на молекулите, т.е. с помощта на подходите на зависимостта структура-активност (SAR) или количествената зависимост структура-активност (QSAR). Тълкуването на данните за разграждане за целите на класифицирането често изисква задълбочена оценка на данните (от изпитванията). Използването на данни за биоразграждане за целите на класификация е приложимо само за вещества. Данни за биоразграждането на смеси не могат да бъдат използвани, тъй като те не показват достатъчно надеждно вредните въздействия върху околната среда (точка 4.1.3.3.1 от приложение І към CLP).


ІІ.2 Интерпретиране на данните за разграждане

Често има най-различни данни, които не винаги се вписват директно в критериите за класифициране. Поради тази причина са необходими насоки за интерпретиране на съществуващите данни в контекста на класифициране на опасностите за водната среда. Въз основа на хармонизираните критерии са изготвени следните насоки за интерпретиране на различни типове данни, които са обобщени от израза „бързо разграждане” във водната среда.



II.2.1 Лесно разграждане

Терминът „лесна биоразградимост” е дефиниран в Указания за изпитване на ОИСР № 301, методи A-F (ОИСР, 1992 г.), № 306 (морска вода) и № 310 (ОИСР, 2006 г.). Всички органични вещества, които се разграждат до степен по-висока от степента на преминаване на стандартно изпитване за лесна разградимост на ОИСР или подобно изпитване, се считат за лесно разградими и следователно и за бързо разградими. Въпреки това, много данни от изпитвания, открити в свободната литература, не уточняват всички условия, които трябва да бъдат оценени, за да се докаже дали изпитването отговаря или не отговаря на изискванията за изпитване за бърза разградимост. Ето защо преди да бъдат използвани данните е необходимо да се извърши експертна оценка по отношение на тяхната валидност за целите на класификация. Независимо от това, преди изразяването на заключение за бърза разградимост на определено изпитваното вещество е необходимо да се разгледат най-малко следните параметри.




Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства


Сподели с приятели:
1   ...   200   201   202   203   204   205   206   207   ...   228




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница