Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси
ІІ.2.3.7 Данни за анаеробно разграждане
Изтегляне 13.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ.2.3.8 Хидролиза
- ІІ.2.3.9 Фотохимично разграждане
- ІІ.2.3.10. Оценка на разграждането
- ІІ.2.3.11 Изпаряване
- II.2.4 Когато няма данни за разградимост
- II.3 Общи проблеми при тълкуването
ІІ.2.3.7 Данни за анаеробно разгражданеДанните за анаеробно разграждане не могат да бъдат използвани при вземането на решение дали едно вещество да се счита за бързо разградимо, защото водната среда обикновено се приема като аеробен компонент, в който живеят водни организми като тези, използвани за класифицирането на опасностите за водната среда. ІІ.2.3.8 ХидролизаДанни за хидролиза, например Указание за изпитване 111 на ОИСР, могат да бъдат разглеждани за целите на класифициране, само когато най-дългият период на полуразграждане t½, определен в рамките на диапазон на pH от 4 до 9, е по-кратък от 16 дни. Въпреки това, хидролизата не представлява крайно разграждане и могат да се образуват различни междинни продукти на разграждане, някои от които да бъдат само бавно разграждащи се. Само когато може да се докаже убедително, че образуваните продукти от хидролиза не отговарят на критериите за класифициране като опасни за водната среда, могат да бъдат разглеждани данни от проучвания за хидролиза. Когато едно вещество хидролизира бързо, например с период на полуразграждане t½ < няколко дни, може да се счита, че този процес е част от процеса на разграждане, определен при изпитвания за биоразграждане. Хидролизата може да е процес на първоначално преобразуване при биоразграждане. ІІ.2.3.9 Фотохимично разгражданеИнформацията за фотохимично разграждане, например ОИСР 1997 г., е трудно да бъде използвана за целите на класифициране. Действителната степен на фотохимично разграждане във водната среда зависи от местните условия, като например дълбочина на водата, неразтворени вещества, мътност и сезонни влияния, и опасността от продуктите на разграждане обикновено не е известна. Много рядко е на разположение достатъчно информация за задълбочена оценка въз основа на фотохимично разграждане. ІІ.2.3.10. Оценка на разгражданетоХидролиза: Разработени са някои количествени зависимости структура-активност за предсказване на приблизителния полуживот при хидролиза, които се разглеждат, само когато няма експериментални данни или при подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал. Въпреки това, полуживотът на хидролиза може да се използва само с повишено внимание при класифицирането, тъй като хидролизата не представлява крайно разграждане (вж. „Хидролиза” в този раздел). Освен това, разработените до сега подходи на количествени зависимости структура-активност имат твърде ограничена приложимост и могат да предсказват само потенциала за хидролиза при ограничен брой химични класове (виж също раздел R.7.9.3.1 от IR/CSA). Биоразграждане: Като цяло нито един метод за количествена оценка (количествена зависимост структура-активност - QSAR) за оценяване степента на биоразградимост на органични вещества все още не е достатъчно точен, за да може да се определи еднозначно бързо разграждане. Въпреки това, резултатите от такива методи могат да бъдат използвани, за да се предскаже, че едно вещество не е бързо разградимо, или при подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал. Например, когато съгласно Програмата за вероятността от биоразграждане, напр. BIOWIN версия 3.67, Syracuse Research Corporation, вероятността е оценена като < 0.5 чрез линейни и нелинейни методи, веществата следва да се считат за небързо разградими (ОИСР, 1994 г.; Pedersen et al., 1995 & Langenberg et al, 1996). Могат да бъдат използвани и други методи на (количествена) зависимост структура-активност, както и експертна оценка, например, когато са достъпни данни за разграждането на структурно аналогични съединения, но такава експертна оценка трябва да се извърши с повишено внимание. Виж също раздел R.7.9.3. от IR/CSA. По принцип прогнозирането чрез количествени зависимости структура-активност, че дадено вещество не е бързо разградимо, се счита за по-добро документиране за целите на класифициране, отколкото прилагането на класифициране по подразбиране, когато няма данни за разграждането. Данни за разграждането на структурно свързани вещества осигуряват доказателство, че дадено вещество проявява съвсем подобни свойства на разграждане. Такава информация може да бъде използвана при подхода за групиране и екстраполиране „read-across” или при подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал за целите на класифициране и етикетиране. ІІ.2.3.11 ИзпаряванеХимичните вещества могат да бъдат отстранени от някои водни среди чрез изпаряване. Присъщите свойства за изпаряване се определят чрез константата съгласно закона на Хенри (H) на веществото. Изпаряването от водната среда е силно зависимо от условията на околната среда на конкретното водно тяло, като напр. дълбочина на водата, коефициент на газова обмяна (в зависимост от скоростта на вятъра и притока на вода) и стратификацията на водното тяло. Тъй като изпаряването представлява само отстраняване на химичното вещество от водната фаза, а не разграждане, константата съгласно закона на Хенри не може да бъде използвана за оценка на разградимост при класифицирането на опасностите за водната среда от веществата (вж. също Pedersen et al., 1995). II.2.4 Когато няма данни за разградимостКогато няма данни за разградимостта - експериментално определени или изчислени, веществото се разглежда като небързо разградимо по подразбиране. II.3 Общи проблеми при тълкуванетоII.3.1 Сложни веществаХармонизираните критерии за класифициране на химичните вещества като опасни за водната среда са фокусирани към единични вещества. Някои присъщо сложни вещества са многосъставните вещества. Те обикновено са от естествен произход и трябва да бъдат разглеждани от време на време. Такъв може да е случаят с химичните вещества, които са произведени или извлечени от минерални масла или растителни материали. Такива сложни вещества обикновено се разглеждат като единични вещества за регулаторни цели. В повечето случаи те се определят като хомоложни серии от вещества в рамките на определен диапазон от дължини на въглеродната верига и/или степен на заместване. Когато случаят е такъв, няма големи разлики при разградимостта и степента на разградимост може да бъде установена въз основа на изпитвания за сложни химични вещества. Има едно изключение, обаче, в койот случай се установява разграждане на границата, тъй като някои от веществата може да са бързо разградими, а други да не са. Това налага по-задълбочена оценка на разградимостта на отделните съставки на сложното вещество. Когато съставките, които не са бързо разградими, съставляват съществена част от сложното вещество, например повече от 20 % или, за опасна съставка, дори по-малко, веществото трябва да се разглежда като небързо разградимо. Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства Изтегляне 13.14 Mb. Сподели с приятели:
|