Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси

ІІ.3.2 Наличност на веществата

Настоящите стандартни методи за изследване на разградимостта на веществата са разработени за лесно разтворими съединения за изпитване. Много от органичните вещества обаче са съвсем слабо разтворими във вода. Тъй като стандартните изпитвания изискват количество изпитвано вещество от 2-100 mg/l, достатъчна наличност не може да бъде постигната за вещества с ниска разтворимост във вода. По принцип изпитването за определяне на разтворения органичен въглерод чрез скоростта на отмиране (DOC Die-Away test) (Указание за изпитване 301О на ОИСР) и модифицираното скринингово изпитване на ОИСР (Modified OECD screening test) (Указание за изпитване 301Е на ОИСР) са по-малко подходящи за изследването на биоразградимостта на слабо разтворимите вещества, тъй като адсорбцията може да бъде объркана с разграждането. В такива случаи може да се помисли за адаптиране на изпитването, например, чрез продължително смесване и/или удължено време на експозиция. Освен това, специално проектираните изпитвания, при които концентрациите на изпитваното вещество са по-ниски от разтворимостта във вода, например изпитвания с радиоактивни химични вещества, може да са от значение.

ІІ.3.3 Продължителност на изпитването по-малко от 28 дни

Понякога разграждане се обявява при изпитвания, прекратени преди предвидения срок от 28 дни, напр. изпитвания по MITI, 1992 г. Тези данни, разбира се, са директно приложими, когато се получава разграждане по-голямо или равно на нивото на преминаване. Когато е достигнато по-ниско ниво на разграждане, резултатите трябва да се интерпретират с повишено внимание. Една от възможните причини за това е, че продължителността на изпитването е била прекалено кратка и химичната структура вероятно е щяла да се разгради при изпитване за биоразградимост за период от 28 дни. Когато възниква значително разграждане в рамките на кратък период от време, ситуацията може да се сравни с критерия за съотношението BOD5/COD > 0.5 или с изискванията за разграждане в рамките на период от 10 дни. В такива случаи веществото може да се разглежда като лесно разградимо (и от тук бързо разградимо), ако:

крайната биоразградимост е по-голяма от 50 % в рамките на 5 дни; или

константата на скоростта на крайно разграждане през този период е по-голяма от 0.1 ден-1, което съответства на полуживот от 7 дни.

Тези критерии са предложени, за да се гарантира, че бърза минерализация действително е настъпила, въпреки че изпитването е приключило преди 28-я ден и преди да е достигнато нивото на преминаване. Данните от изпитвания, които не отговарят на изискванията за ниво на преминаване, се интерпретират с повишено внимание. Задължително е да се прецени дали резултатът за биоразградимост под нивото на преминаване се дължи на частично разграждане на веществото, а не на пълна минерализация. Ако частичното разграждане е вероятното обяснение за наблюдаваната биоразградимост, веществото трябва да се разглежда като вещество, което не е лесно разградимо.

ІІ.3.4 Първично биоразграждане

При някои изпитвания се определя само изчезването на изходното вещество, т.е. първичното разграждане, например чрез проследяване на разграждането чрез специфични или групови специфични химични анализи на изпитваното вещество. Данните за първичната биоразградимост могат да бъдат използвани за доказване на бърза разградимост, само когато може да се докаже убедително, че образуваните продукти на разграждане не отговарят на критериите за класифициране като опасни за водната среда.

ІІ.3.5 Противоречиви резултати от скринингови изпитвания

Когато за едно и също вещество има повече данни за разграждането, може да възникнат противоречиви резултати. По принцип противоречивите резултати за дадено вещество, което е било изпитано няколко пъти в подходящо изпитване за биоразградимост, могат да бъдат тълкувани чрез „подхода за оценка на значимостта на доказателствения материал”. Това означава, че ако са получени едновременно положителни резултати, тоест по-високо ниво на разграждане от нивото на преминаване, и отрицателни резултати за едно и също вещество в едно изпитване за лесна биоразградимост, тогава за определянето на лесна разградимост на веществото се използват по-качествените данни и най-доброто документиране. Въпреки това, положителните резултати от изпитване за лесна биоразградимост могат да бъдат валидно приети, независимо от отрицателните резултати, когато са с добро научно качество и условията на изпитването са добре документирани, т.е. когато са изпълнени ориентировъчните критерии, включително използването на посевен материал, който не е предварително експониран (адаптиран).

Пригодността на посевния материал за изследване на изпитваното вещество зависи от наличието и количеството на подходящите разграждащи агенти. Когато посевният материал е получен от среда, която преди това е била експонирана на изпитваното вещество, посевният материал може да бъде адаптиран въз основа на способност за разграждане по-голяма от тази на посевния материал от неекспонираната среда. Доколкото е възможно, посевният материал трябва да бъде взет от неекспонирана среда, а за веществата, които повсеместно се използват в големи количества и се освобождават в широк мащаб или повече или по-малко непрекъснато, това може да е трудно или невъзможно. Когато са получени противоречиви резултати, произходът и плътността на посевния материал се проверява, за да се изясни дали възможната причина за това са различията при адаптацията на микробната общност или не.
Както се споменава по-горе, много вещества могат да бъдат токсични или инхибиращи за посевния материал при относително високи концентрации при изпитвания за лесна биоразградимост. Високи концентрации (100 mg/l) са предвидени по-специално в Модифицирания тест MITI I (Указание за изпитване 301C на ОИСР) и теста за манометрична респирометрия (Указание за изпитване 301F на ОИСР). Най-ниски концентрации на изпитваното вещество са предвидени в теста Closed Bottle (Указание за изпитване 301D на ОИСР), при който се използва концентрация от 2 до 10 mg/l. Възможността за токсични ефекти може да бъде оценена чрез включването на токсична контролна проба в изпитване за бърза разградимост или чрез сравняване на изпитваната концентрация с данните за токсичност за микроорганизми (за методите на изпитване, вж. раздел R.7.8.14 от IR/CSA).
Летливите вещества се изпитват само в затворени системи като теста Closed Bottle (Указание за изпитване 301D на ОИСР), теста MITI I (Указание за изпитване 301С на ОИСР), теста за манометрична респирометрия (Указание за изпитване 301F на ОИСР) или 310 на ОИСР (CO2 в херметически затворени съдове - Headspace Test). Резултатите от други изпитвания се оценяват внимателно и се взимат под внимание, само ако може да се докаже, напр., чрез оценка на баланса на масите, че отстраняването на изпитваното вещество не е резултат от изпаряване.

Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP
file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
file -> Първа общи положения ч
CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства

Изтегляне 13.14 Mb.

Сподели с приятели: